СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...

[мишо]

а ужасния ти брак не те ли натоварва допълнително
немислиш ли че някъде другаде при други обстоятелства ще си по добре
във всяко едно отношение
цащо трябва да търпиш нещо до края на живота си което така или иначе те натоварва

[Шашмагюл]

--

[Student_21]

,moje pak i lubov da plamne mejdu nqkoi!!

Верно ли И през ум не ми е минавало на мене

Ето, момчето те открехна, Скорпионче  

[enchito81]

tuk vseki si pi6e kakvoto mu padne:))az vi kazvam samo lubovta 6te ni spasi ot pani4eskite ataki,eto az imam sre6ta s edno strahotno momi4e v sofiq no me e strah da tragna da patuvam da ne polu4a kriza a iskam mnogo da se vidq s neq.Po princip sam ot starata sotlica Veliko tyrnovo.daite nqkoq ideq kakvo da napravq.da se nagaltam s rivotril i da ne izpitam strah dokato patuvam e edinstvenoto ne6to koeto sam izmislim dosega!!

[kadife]

Леле, тука стана интересно. Нямам време да изчета всичко. На мене ми стана интересно заяждането с г-н Тодоров, да ви кажа. Доскоро само той зачекваше темата дали даден метод или подход е валиден или не.  
hpjon, ти с психотерапия ли си се оправил накратко?
Защото на мене това не ми е интересно, аз искам хора, които са се справили сами   А и общо взето се чувствам добре, особено откакто не работя.   Но имам какво още да работя над себе си. Интересно ми е всичко, което мога да приложа сама, без намесата на психотерапевт или нещо подобно.

 И в психотерапията се справяш сама. Ако не можеш сама и станеш зависима - те клъцват с ножицата, защото дали ще се опреш на лекарство или човек, все не кофти пренос.
 Така, че точно в психотерапията се справяш сама с паниката и когато осъзнаеш, че всичко това е изчезнало именно с твоята си помощ и упорство - си готова наизлекувана:)

  Иначе, толкова много сте писали... че ще ви чета на почивки. Гледам има и нови звезди, а някои направо цели комети

  Поздрав най-сърдечен, Ваш приятел вечен: драга ви Кадифе:)

[kadife]

Сега, седя и си мисля. Аз по принцип не чета кой знае колко задълбочено из форума. И съм пропуснала най - вероятно инфото, че трак, а най - вероятно и кадифе, посещават г-н Тодоров. Сега ми става и ясно защо винаги сте били зад него,когато е отричал, оспорвал нещо. А пък Ема и hj.../как беше по натам / ходят при друг пси... и са доволни от него и методите му, затова пък те скачат едновременно срещу тези, които г-н Тодоров не харесва, но и срещу самия него... Луда ли съм или трябва да взема да чета постовете малко по - съсредоточено...  Да отговоря на Селена, че няма нищо лошо в това да се препоръчват пси..., даже ще е добре. Още по - добре ще е да се направи анкета кой при кой пси... е ходил и дали е доволен от него.
И тъй трак, чела, недочела, в крайна сметка интуицията ми не е била лъжовна.  Най - малкото, защото посещаваш г-н Тодоров.  Абе луда работа, ама трябва да се нищи нещо...

  Кадифе никой път не е ходила при д-р Тодоров, нито той идвал при нея. Кадифе посещаваше друг терапевт, който е славен професионалист (прихва в шепи, доколкото е възможно). Колкото до г-н Тодоров, точно аз най-много го дърпах за ръкавите и го закачах в един добронамерен, но доста провокиращ работата му тон. Не съм прочела подробно за какво става дума, но на прима виста  е това, иначе този терапевт тук във форума е безпристрастен и внимателен с всички,това е очевадно, не виждам в какво го обвинявате.


 ... хахах, ще ме уморите, сега прочетох, че и някой си мисли, че съм терапевт... кхъъъх, ако бях  психотерапевт, нямаше да се забъркам в такива каши и сега да се чудя кое да крепя по-напред, емоционалният си статус или опасенията да не се върне пак някой ден паниката! Иначе съм умница... умница с най-тъпата блондинска главица, за това вече може да сте сигурни)


 Такаа, до колкото ми бе възможно попрочетох написаното в тази тема. Стана ми весело и хубаво, че са се появили нови хора, което е доста двусмислено, понеже този форум е по-добре да е празен, защото хората са добре и не се нуждаят от него, отколкото да прииждат нови. Но атмосферата е забавна - като в шумна компания, в която всеки си говори нещо свое си, никой не чува другите, но накрайчеца всички дружно се смеят) И колкото по-малко се акцентира върху суровия вид на паническото разстройство, толкова по-добре. Аман от съвети и споделения на симптоми, това само ни вдлъбва навътре.
  DG, виждам, че деликатно се интересуваш какво работя. Аз съм малко пишман творец - бъркам каши от всякакъв характер, а в останалото време измислям разни красиви неща и убеждавам хората, че се нуждаят от тях. Но те уверявам, макар и с моделска визия, никога не ми е хрумвало да уча психология като всичките манекенки. Дори и за хоби я нямам... ако не броим увличането ми по психотерапевтичните сеанси, които по вълшебен начин ме накараха да разбера, че понякога паническото разстройство може да ти бъде по-малкият проблем)
 
  Сега ще прочета малко и по другите теми, че много съм изостанала.

[Alice]

Споделям, че имах комбинация от 3 поредни ужасни дни, които направо ми е***а майката ... Направо не знам какво се случва с мен и то не е само заради тези 3 дни.
Чувствам се изморена от себе си, много изморена ... ненавиждам се, честно казано. И то е, защото си давам сметка какви неща ражда, уж умната ми главица, които са толкова нелепи и абсурдни, че са си направо за книга. Почвам да се презирам, че съм толкова страхлива и лабилна! Сега имам нов страх - да се влюбя и да обичам, защото, оказва се такива силни емоционални състояния, предизвикват в мен стрес, страх, тревожност и някакви нелепи сценарии, относно развитието на ситуацията, които са толкова далеч от реалността, но толкова ярки, че направо ме обсебват.
Страх ме е да си позволя да се опра на някого, който след време ще си тръгне от живота, което е неизбежно, разбира се, но ме е страх, че ако това се случи в момент, в който съм силно влюбена или обичаща, привързана, ще полудея! Не знам к'во е т'ва нещо, честно ви казвам, нещо много сбъркано има в начина ми на мислене, реакциите ми и тн. и то направо ме съсипва.
Боря се със себе си, с мислите си, които усещам грешни и не мога да я спечеля тая пуста война. Исках и искам да се справя сама със себе си, но не мога! По принцип, когато става въпрос за рационално решение, което не е свързано с чувствата ми, съм Бог ... но има ли намесени някакви чувства и емоции, няма такъв инвалид, като мен, казвам ви! Направо се чувствам жалка, в собствените си очи ...

Другото, заради което ме е страх да се влюбя, е че, както споменах това се случва много рядко, защото ако ви изпляскам списъка си с изисквания и отделно безспорно нужната сплав от привличане, взаимност, общи възгледи и тн. и просто мога да ви уверя, че шанса е 1: 100 000 сигурно ...   Да, знам, че не бива да изисквам толкова много и да давам шанс на повече хора, но то е, като да тръгнеш да си купуваш обувки - да ги искаш алено червени, с високи токчета и лачени, а да си купиш бордо, ниски и матови - да, обувки са; да, стават за носене, но няма да са моите обувки, няма да специални, няма да ги обувам с кеф всеки ден, просто ще имам обувки ... Не знам, дали схванахте, но мисълта ми е - трудно, много трудно, адски трудно се получават нещата при мен и като сложим и тия неща - пасваме ли си в секса; разбираме ли се; има ли развитие връзката - и нещата стават невъзможни ... Та затова, като срещна някой, който се вписва достатъчно и губя сяква представа за гордост, самоуважение и тн. в стремежа си нещата да се случат и да не изпусна и тоя влак. Не лазя в нечии крака и не се моля, нито почвам да ставам обсебваща, но аз съм като обсебена... И ако не се случат нещата ходя със счупено и наранено сърце много дълго, обикновено докато не срещна следващият "подходящ" ... Което пак става трудно! Аз съм така - за да забравя една любов, трябва да я заменя с нова. Е, смятайте що за човек съм ... нищо общо, с хората, които трупат бройки, имат връзки за по един месец и ако ги зарежат им е все едно са ги лишили от десерт и нищо повече ... Бе въобще нищо общо, с връстниците ми, че и с доста по-големи от тях. А по дърти не си падам   Офф, някой да ме застреля   Невъзможна съм! Що съм пораснала толкова рано, мамка му, не е честно  

П.С.: Сори, за романа, ама трябваше да споделя  
П.С.2: Вижте по кое време съм се разписала пак и за какви неща мисля по това време  

[track]

Алис, и аз съм като обсебена, спокойно. Само че моите чувства са толкова хаотични и така бързо се сменят, че не мога да се понасям. 

Енчо, тя хубаво любовта ще спаси света, ама като ни създава толкова неприятности, как ще се справим 

Обаче DG е права - клин клин избива. Аз така съм си ги решавала тея проблеми, ама сега не смея. Нямам сили вече да се занимавам с каквото и да е 

Аз мога да разсъждавам рационално, когато няма чувства, обаче има ли ги, не съм на себе си. Всичко ми се вижда толкова трудно и невъзможно, а реално нещата са толкова прости, че просто не мога да се начудя на себе си и глупостта си. 

[skorpi]

Цитат на: skorpi в Февруари 24, 2012, 10:40:11
Цитат
,moje pak i lubov da plamne mejdu nqkoi!!

Верно ли  И през ум не ми е минавало на мене     

Ето, момчето те открехна, Скорпионче   

Така е, не се знае откъде ще изскочи зайчето

[track]

Скорпито, ти не беше ли заета вече  Или ти се тъче на два стана на тебе 

[t.todorov]

Alice, това трябва ли да значи че трябва да "обуете" партньора по вашият крак?

[Селена]

Wenddy, не мога да си спомня , но поне два "черни" и "бели" списъци на доктори съм виждала в нет-а.
Опитвам се да помоля хората тук да споделят за добрите професионалисти, които са им помогнали. Какво като ще им направим реклама?
Ама повечето "пазят тайна"! 

[мишо]

незнам Селена има чувството че всички лекуват по един и същи начин само че с различни медикаменти
друго ме притеснява мен
досега не съм чул за човек който да се е отървал напълно от ПР в смисъл да се е излекувал за винаги и до края на живота си да е сигурен че няма да изпита пак този ужас

[spider]

Купете си витамини, че гледам вече някои от вас започнаха да страдат от пролетна умора 

[track]

Купете си витамини, че гледам вече някои от вас започнаха да страдат от пролетна умора 

Това пък какво беше