evropea.com - форум за паническо разстройство

тази тема може да бъде нашата Изповедалня, в която... сексът може да е мираж, шоколадът прегрешение или пък тревожността крем-карамел, въобще каквото ви хрумне :)

Може да съм първа, даже.
 
Споделям, че днес изядох половин черен шоколад с лешници, защото кръвното ми бе ниско и реших, че това е добро оправдание.
Споделям, че не измих чиниите сутринта и си останаха до вечерта в мивката.
Споделям, че днес бе един особено ясен ден с бистро небе, което ми напомни за времето, когато по-често забелязвах  подобни неща.

 :)

Аз ще кажа какво ми се иска в момента. Искам да гледам някой много, много, ама много готин филм от тия, дето влизаш в екрана, докато ги гледаш и така те завладяват, че забравяш за целия свят. И искам някой, на който да му е приятно да ме глези, да ми направи масаж, да се занимава с мен и да се приютя под крилото му. Искам да се гушна в прегръдките му и да се целуваме един час, като тийнейджъри, без да правим секс... искам да потъна и в това... искам да заспя така, ама истински, както съм спяла преди да ми се случи всичко, което ме държи будна или полузаспала... искам да се отпусна спокойна, че всичко е наред... искам да почувствам радостта от това, че живея... искам да виждам искрата в погледа на човека срещу мен и да знам, че аз съм причината за нея. Тогава ще заспя блажено. Всичко ще има смисъл. Ще си струва...  big-bed-smiley И когато се събудя, искам да е до мен...

добре айде идвай, ама първо ти ще ми направиш масаж

 Споделям, че,мдааа... трудно се схващат идеите ми тук, също като в една по-предна тема, макар и чужда, в която предложих да напишем заедно история, като всеки започва оттам, където е свършил предишният :) Няма нищо, аз ще се придържа към суровата идея, обаче.

Споделям още, че един мъж ме събуди току-що с дразнещ смс "Спиш ли", а заспах така трудно и сега се кокоря и се чудя каква беля посред нощ да сторя.

Споделям, че това, което Скорпи е написала е нежно и много чисто и че от сърце й пожелавам скоро да се почувства така, както иска, да открие  радостта и спокойствието в човека срещу себе си, но това да не  прави  щастието и смисъла на живота й зависимо от друг човек...

Споделям, че съм изненадана, че се появи нова звезда с масажистки наклонности, която прави масаж за масаж и едва ли става дума за рейки :laugh:

Този масажист за мене изообщо не е нов, но все още не съм опитала от масажите му ;D Тонка, къде се губиш?

Кадифе, споделям, че напук на всичко и всички снощи се наспах ;D
Въпреки че сценарият, за който си помечтах, не се сбъдна :-[

бях командировка във варна не си ли спомняш, нали те каних да се видим ама ти не искаше

Не си знаел как да ме накараш да поискам явно ;D Нали знаеш, че мене трябва много да ме кандардисват... тая снимка в моя чест ли си я сложи :D

е колко още,вече от 1-2 години те кандардисвам

Хахах, ами не ти е била правилна тактиката явно ;D Хайде, кандардисвай ме на лични, че оспамихме темата пак.

Аааа, не, искаме да станем част от вашето кандардисване и прочие...протест  swordfight

Серджии ;D Няма нищо за гледане. Ама и той е боец и не се отказва ;) Да се дърпам ли още, ммм?

Споделям, че toni_d ме закача serenade

               Споделям, че сте ми... оакали темата!!!  ;D





п.с. :laugh:

 :)

Споделям, че снощи преди да заспа бях решила, че на сутринта ще спра да използвам кростренажора си само за закачалка.

Споделям, че вече мина половината сутрин и той все още е закачалка!

Споделям, че Трак е споделила бурно състояние на душата си и че споделеното вярвам, че ще бъде споделено и с добър късмет и добри срещи с добри хора, за да постигне тя онова, което иска.

Споделям и че темата е само за споделяне.

Споделете, нима не е хубаво да има местенце, на което само да споделяме, без да очакваме някой да ни направи разбор, да ни даде съвет или да разкритикува.

Споделям, че тръгвам за работа, без да съм премерила обичайните 394958 пъти кръвното!

Споделям, че и аз искам да си взема велоергометър, който се надявам да не ми служи за закачалка (само)...
Споделям, че си обещавам да предприема много неща от утре, не от днес...
Споделям, че често наранявам хората, на които държа, без да искам...
Споделям, че така наранявам и себе си...
Споделям, че използвам форума и за закачки и свалки...
Споделям, че някои от тях бяха успешни :-[ ;D
Споделям, че изтрих телефона на toni_d, защото ме издразни ;D ;D
... fish

 :)

Споделям,че се чувствам много добре(не отлично)!Споделям,че книгата,която ми  беше от отромна полза е "Монахът,който продаде своето ферари" на Робин Шарма( за track  :-*)

Изобщо не се дърпай  serenade...не си ли разбрала, че отърване от боеца няма.
Ще те нашляпам spank spank

Кадифе, сори за спама, но след като мине кафето ще се изкажа по темата arms

споделям че обожавам шоколад милка с ягоди или малини
споделям че скорпи ме ядоса преди това затова я ядосах, беше нарочно
споделям че не харесвам какво работя
споделям че не съм правил секс от 3 месеца
споделям че този емотикон много ми харесва  :tease1:
споделям че бих искал да съм малко по-висок
споделям че ми се пътува много
споделям че живота е суров и гаден но понякога си струва да се живее
споделям че във варна не ми харесва в бургас е по-хубаво

Ей на това му се казва признание  delicious

Аз пък искам да споделя следните неща :
- искам да живея в България
- искам с вълшебна пръчка да изкарам всички проблеми, страхове и мисли, които ме тревожат
- искам да живея с човека когото обичам сега...не чакам още месец или два
- искам детето ми е да живо здраво и да е при мен
- искам да отида на планина или на някое местенце самичка или с приятели поне за месец два...лятото не ми стигна
- обичам работата си, но нека поне по-малко да ме юркат
- искам сега да не ме боли тялото, мускулите и всичките подобни усещания
- искам локумени вафли
- искам баница
- искам боза
- искам сърмички
... и още много неща ама няма да ги пиша на един път, че ще спамя всичко тук :tease1:

Тони...живота е готин недей така...опитай се да му се накефиш дори да не можеш. Ако не беше лош и суров нямаше да научим много неща от него!!!!

Споделям, че не знам с какво съм те ядосала, но от това ти да ме ядосваш не печелиш нищо spank


Споделям, че ми се изясни защо си се върнал във форума hump


Споделям, че истинският боец ще ме има, колкото и да се дърпам. Споделям, че тактиката ми е 2 напред, 1 назад ;)


Споделям, че не си единствената, която иска да ме нашляпа.  :tease1:

споделям че не си спомням за какво ме ядоса скорпи, не съм от злопаметните
споделям че скорпи имашгрешна представа защо съм тук
споделям  че тактиката ти е все наназаден
споделям че правя хубави масажи :tease1:

Ама помниш, че съм те ядосала все пак...


Сега е моментът да поправиш това и да кажеш защо си тук всъщност.


Може би е такава само с теб...  ;)

Споделям, че все още не разбирам причините да искаш да се занимаваш с хора с проблем, който ти нямаш, както и интересът ти към жени, които те ядосват. Споделям, че си мазохист ;D ;D

Споделям, че ядох сладолед без захар, какаов - споделям, че е адски гаден и се маза по гърлото ми като маджун.

Споделям, че от три месеца не съм яла месо и хич и не ми се яде.

Споделям, че мол-а е пълен с цигани, няма да уточнявам кой и че се изкушавам да сложа табела на вратата с надпис "Забранено за цигани". Споделям, че мразя расизма и циганите!

.....всекидневно се боря с най-различни страхове,защото не си вярвам!!!

 :)

Споделям, че Трак (както вече споделих  и в друга тема) е калпазанка и че когато сме най-зле физически, като нея да сме - да пропътуваме България на кръст, да изтърбушим дискотеките и да пазим отговорно нечии пари за лечение на панически атаки с шопинг абордажи! :laugh:

Споделям, че...  че навлизането в критическата се отлага до второ нареждане - при положение, че всички жени в рода ни вуазят в нея на 40, нормално е и аз да стоя разтревожена и да се питам за 41-вия си рожден ден какво ще ми дойде.... или НЯМА да ми дойде.... ама доде като по часовник... шъ додиии, нема да додиии :laugh:

Споделям, че още нямам нов  психотерапевт... нямам си секси:((, а не бе лошо да имам кого да  whip

      ... а да, споделям и... че г-н Тодоров явно няма какво да сподели! :laugh:


п.с. провокациите в човешките взаимоотношения са част от тяхното изграждане и конструктовизъм в личностното изграждане, което рефлектира върху бъдещите потенциали на добро настроение! (ако някой разбра какво казах, моля да обясни и на мен)

 :laugh:

 :)

 :)

Споделям ти Трак, че ми се струваш малко превъзбудена:) Хубав е този хъс и желание за промяна, както и щуране. После може би малко ще се умориш, не форсирай така съществото си, всяко нещо има своя миг и за всяко нещо има своя момент.

Споделям, че е прекрасно да си млад, аз така и не зная годините на пишещите съфорумци, не съм разглеждала и профили, ако там я пише, но на Тракисима й давам не повече от 22. Което я прави по-близка до сина ми и ме кара да й се усмихвам и радвам на слънчевостта. :)

Споделям, че  съвсем скоро ще стана на 41... ;D

споделям че съм много уморен и ми се спи
споделям че очаквам да изляза в отпуск и паля с 200 за бургас
споделям че ще си пусна попска брада в отпуската
споделям че съм изгорял зверски особено лицето
споделям че трак трябва да се отбие първо в бар флай и след това в найт флай, за да е пълна програмата и когато е слушам научавам много неща за момичетата

 :)

споделям,че бях на кино и гледах конан, вярно са го снимали в перник:)
споделям че трак трябва да си казва че е на 25 години въпреки че има месец ще го приеме по добре и трябва да спре запойте и да търси онова нещо което и липсва, сигурно е истинско щастие,а не фалш и заместители на щастие.
споделям че изводите са че жените обичат да измъчват мъжете като ги карат да ги преследват

Д-н--------------;D

 :)

 :)

Споделям, че да имаш приятел лекар изобщо не е това, за което си представяме.Егото им е толкова велико, че освен за себе си и своята персона,внимание за други не остава, че дори и се сърдят от липса на внимание. Свикнали са другите да ги величаят и да им се подчиняват, така че единствено тяхното мнение е правилно, а това че човекът до тях може да има проблеми със страха от време на време - о, затова си има лекарства и моля не ги занимавайте със себе си. whip

 :)

Споделям, че този мъж, дето да не го пипаме на Трак... хахах, Трак, шегуваш се, нали :laugh:Споделям, че за първи път виждам такава мъженственост и талант!

Споделям, че вчера ми стана зле късният следобед, премина... но още ме държи, три седмици бях ок` и си рекох... еее, тоз път успя, при това без сексита, без лекарства и хоооп, пак на черешата.

Споделям, че ми е мъчно... за мен си :)

Споделям, че в пун`дельник имам час за ново секси... очаквайте продължение.

 :)

Споделям, че понякога ми се иска  huglove, но няма да ми писне от  hump

 :)

Споделям, че преди години можех да правя разлика между мигренозен пристъп и паническа тревожност, а вече... не мога, те преливат едно в друго и изливат в мен адреналин, болка и страх. В момента съм с мигренозен пристъп и ми е лошо, плаче ми се, изтощена съм, усетих екстрасистула преди малко и се панирах. Едното ми око е насълзено и боли, едната ноздра е запушена им и се гади - но спокойно, това не е паническото разстройство, това си е мигрената и колкото и да ме четете, няма как да го прихванете:)
Споделям, че ми омръзна да гледам отстрани хората с недоумение и възхищение - как се щурат по магазини, планират пътувани и почивки, ремонти, празници и други чисто битови радости. И да се чудя как го правят... споделям, че съм забравила как се прави.
Споделям, че имам кардиофобия, че си меря кръвното и пулса по сто пъти в денонощието и че, ако апарата не е до мен, може да получа панически пристъп от паника, че го няма.
Споделям, че няколко дни нямах интернет и това ме доведе до силен дискомфорт, защото най-верният ми съветник за болки и страхове, гугъл, не бе до мен.

Споделям, че се срамувам от всичко това... и от себе си:(

Споделям, че не вярвам на лекарите, лекарствата... камо ли психотерапията, но утре ще опитам отново. Може би има някакъв механизъм на внушение и поведение, с което ще избегна паниката от тревожността, без медикаменти.

Споделям, че... ми е лошо:(

Няма да те е срам от нищо,няма от какво,та и аз съм така.Лошо ми е тези дни.Всеки около мен говори за почивки и излети през празничните дни,аз зяпам,навсякъде разпродажби,аз немога да ходя никъде.Ужас!Тези дни съм като теб,постоянно с апарата за кръвно,просто го следя,пълна глупост,та има хора където нямат апарат за измерване.Въпроса е като видя кръвното и какво,пак общо взето нищо не правя.Без ком и на мене ми е кофти.Да не се заричам пия си добавката и не отивам при никой,писна ми от едни и същи приказки.Само мигренозните пристъпи ги нямам,което е от значение.В същото положение съм.Сигурна съм,че след някой ден,пак ще ни просветне.

Споделям, че няколко дни и аз си повтарях това и този ден най-края дойде днес... казват, че денят се познава от сутринта. Аз със ставането знам дали ще е от добрите или от лошите дни. Добрите пак не са "добри", но са по-добри от най-лошите, а аз съм благодарна и ги използвам. Споделям, че днес използвах деня, за да си свърша работата, да изчистя и да си разходя кучето по-далеч от ъгъла на блока ми. Споделям, че останах навън, докато се успокоя и докато спра да усещам сърцето в гърлото си. Споделям, че по-късно като чух думата "ресторант", сърцето отново скокна в гърлото ми. Споделям, че за пръв път ми хрумна идеята, че то тупти така, за да ми напомни, че все още го има и може да обича. Споделям, че тази мисъл ми хареса и ме обнадежди. Споделям, че колкото и лоши и страшни да са нещата понякога, идват и добри моменти и заради тях си струва да минем през лошите. Споделям, че когато съм навън, наред със страха изпитвам някакъв особен примес на гордост и щастие.  arms
Споделям, че все още имам нужда от масаж hump

 :)

 :)

Здравейте,
може ли да споделя нещо извън темата и да поискам съвет.
След месец ще излезе решението на съда по повод развода ми със съпруга. Детето ми е на 12 години, но решихме да не го вмъкваме в съда и оставим те да решат къде ще остане. Принципно никой не може да го отдели от мен ако не съм пропаднала като родител и т.н....т..е. съда ще го присъди на мен.
Наскоро говорих с детето, защото неговото мнение е важно за мен като майка и той ми сподели, че не иска да се мести заради приятелите, тук е свикнал и вече един път го местихме то друг град на друг, смени доста училища и иска да остане при баща си, защото не иска да минава пак този кошмар. Разбирам го и много ценя това решение и мисля, че трябва да се съобразя с него. Не мога да изпадам пак в нерви, кошмари и да получа пак ПА или още по-голяма криза...той не е кукла ами човек, той има право на мнение и да е щастлив...не съм войник ами съм майка. Ако го взема какво...ще е при мен но докато мине кошмара при сменянето на всичко...знам ли как ще реагира, той е в момент на пубертет...вие как мислите дали съм лош родител или просто майка, която се грижи за детето си и е готова на всичко да е щастливо?
Сори, че спамих темата, но искам да споделя с вас мъката си...

Аз съм сигурна,че си добра майка.Уважи мнението на детето на този етап.Щом иска да е тук,с приятели,с баща си,остави го.Наистина тази възраст е трудна.Стига да разчиташ на бащата,че ще се грижи достатъчно добре за него.Сигурно е адски мъчно,но приеми ешението му.Може след някоя година да се обърнат нещата,да реши друго,бъдещето е пред него,може да поиска да учи,работи при теб,нищо не се знае.Успех и по малко нерви. ;)

-

Много ви благодаря. Наиситна това решение за една майка е много тежко и се изисква голям кураж. 12 години съм го гледала почти самичка, защото живеем в чужбина и няма кой да ми помага. За тези години не е делен от мен и не е ходил никога сам както децата в България при баби и дядовци. Но живота не е свършил никога не знаеш какво ще реши след като завърши годината...ако иска да учи при мен или да живее винаги е добре дошъл.

Такова решение може да вземе само една СИЛНА майка,която мисли повече за детето си,отколкото за собствените си ползи(че ще си сама,,че ще ти е мъчно...).Честно казано опитах да се поставя на твое място и просто не мога да взема такова решение.Умирам само при мисълта,че децата ми няма да са при мен.Това моето сигурно е чист егоизъм,но това е..
Така че се прекланям пред силата и мъдростта,която проявяваш в такъв момент!Със сигурност това решение,ще бъде оценено от детето ти,макар и след време.

Споделям, че имам нов терапевт! Ох, ах и пак ох... много е чудесен, ерудиран, симпатичен, внимателен, общителен и освен това.... висок!

Споделям, че този път май намерих своя психотерапевт, защото нали знаете как някои хора успяват да ви вдъхнат доверие още с пръв контакт и как с някои не се случва дори и когато ви уверяват в добронамереността си.

Споделям,  че това с детето и негов избор за място на живот е много деликатен момент. Ще говоря не просто, за да кажа нещо, а защото аз го преживях. След развода си смених градовете и по същата причина като жената, която сподели подобен проблем, оставих на детето си да прецени как иска да постъпим. Детето бе присъдено на мен, но това  бе без значение, интересувах се какво иска то. Говорим за дете в 9-ти клас, истински мъж:) Не искаше пак смяна на съученици, освен това се съобрази и с трудностите пред, които ми предстоеше да се изправя. Остана там, където си бе. Какво се промени? Тук ще се усмихна с много тъга... промени се връзката ни. Гарантирам, че същото ще се случи с всяка майка и дете, ако бъдат разделени. Сега си мисля, че не биваше да се делим... дали той бе по-добре? Може би откъм пространството на личен комфорт, което му запазих, но откъм тънката червена ивица на която застава родителят - аз не бях до него и това си даде отражение. В желанието му за учене, в амбициите, в хъса. Разбира се, дано за всяко дете е различно. И все пак... майка и дете да не се делят... ужасно боли, споделям... ужасно боли! А още по-боли, когато расте далеч, когато е болен, когато нещо му е криво, когато баща му го нагруби съзнателно или не.... а теб те няма.Точка по темата.

Споделям, че тая големи надежди за психотерапията. Днес след първата ни среща, се чувствам обнадеждена. Стискайте ми палци, може би ще успея да се справя без тези медикаменти, от които толкова се страхувам и които преди години ми помогнаха, но явно само за момента, щом съм в същата позиция, че и на моменти и по-зле.

Споделям, че ще изям сега няколко праскови :laugh:

Споделям, че току-що ометох една пица и се каня да си легна по-рано днес... споделям, че понякога си струва да не се спи ;D ninja-smiley hump
Споделям, че трябва да започна да правя нещо, не да чакам решението да ме тупне само по главата. Споделям, че трябва някой да ме тупне по главата, за да ми дойде акъла и да се активизирам.... е, не е задължително да е по главата, важното е да има ефект  chair spank. Споделям, че ще се опитам отново да изляза от черупката си и да живея като нормален човек fish. Споделям, че трябва да въведа много промени в живота си, ако искам да успея. Споделям, че в моментите на слабост ще имам нужда от стимул да продължавам. Споделям, че ще е много трудно, но искам да опитам отново. Споделям, че съм смотла и наистина си лягам да спя ;D

Споделям, че се чувствам ужасно !
Споделям, че ми омръзна да се карам с приятеля ми, изпадайки в променливи настроения!
Споделям, че искам да водя нормален начин на живот!
Споделям, че ме е страх да остана сама,защото ме е страх да не получа пристъп и да няма никой до мен.
Споделям, че искам да се усмихвам по-често!
Споделям, че не искам да се срамувам от това, че имам ПР!
Споделям, че искам да си легна някоя вечер и да спя спокойно без да се будя чак до сутринта!
 

Скорпи споделя, че изпадна в криза и не може да се успокои :-\
Скорпи споделя, че я е страх да остане сама през нощта и въздухът не й стига.
Скорпи споделя, че й се иска да имаше поне един човек, на който да знае, че може да разчита, който да не я обвинява, а да я разбира.
Скорпи споделя, че не й се живее повече така.
Скорпи споделя, че иска да се гръмне.
Скорпи иска да е на място, където няма страх и болка, само любов. Скорпи знае къде е това място, но и там я е страх да отиде.
Скорпи иска всичко това да свърши.
Скорпи се чувства изоставена и сама.
Скорпи съжалява, че написа това.

Споделям, че днес имам рожден ден и че пожелавам на всички нас обич, спокойствие и мир, здраве и смисъл занапред :)

Споделям, че благодаря на всички, че ви има!

Честит Рожден Ден!

Желая ти здраве и спокойствие :)

И аз ти пожелавам здраве,ама много здраве и любов!

 :)

Трак,всичко което мислиш и чувстваш в момента е временно явление. Не позволявай на болката да те превземе до толкова,че да се озлобяваш към някого,дори и това да е най близкия ти човек.
Споделям,че аз не съм точния човек за съвети, но аз съм се борила с тази моя агресия много дълго време и знам за какво говориш.
Опитай се да подхождаш по философски към това,което се случва във външния свят и не позволявай това да рефлектера негативно на въртешното ти АЗ.
Споделям,че аз също дълго не влизах във форума,защото се чувствах ужасно и не исках да излея цялото си нещастие тук.
Споделям,че и аз като Трак бях побесняла и подивяла от болка.
Споделям,че в крайна сметка стигнах до Великия извод,че аз съм си най миличка и никой ама никой не заслужава да разбивам живота си заради него. Стигне ли се до там,изхода е само един- напред с виского вдигната глава и никакво връщане към миналото.
Споделям,че започнах да си забравям все по често лекарствата,което е добър знак,че се подобрявам.
Искам да кажа на Трак също, че след всичко,което знам за нея и след всичко,което съм прочела е време да направи промяна в живота си.
И искам да бъде смела и без страх от неизвестното да направи крачка и то голяма крачка напред,крачка към един друг живот,с други хора и ситуации.Тя знае какво имам в предвид.  ;)
Споделям,че изкарах най страхотната отпуска на морето и че Бургас ми липсва сега много.
И най накрая споделям,че ми липсвахте в другия форум и незнайно защо избягахте от там. ....

Споделям, че съм имала същите мисли и чувства като skorpi i track
Споделям, че когато съм се чувствала най-зле, съм знаела, че предстои нещо хубаво, така и се е случвало.
Споделям, че е нормално да се чувства човек зле, след което да се е подобрявало състоянието.
Споделям, че когато съм се чувстваа зле, след това е настъпвало подобрение.
Споделям, че усещането за объркана ситуация е сигнал, че организмът започва да се справя с нея.Той ще намери вярната посока. Оставете се на интуицията. Дори това да изисква повече време, не се отчайвайте, решението ще дойде.
Споделям, че да се чувстваш зле не е състояние завинаги.
Споделям, че хората са егоисти, така че съвсем нормално е от време на време да се чувстваме наранени във връзката. Това е цената на всяка връзка. За да имате връзка трябва да сте подготвени за това, че другия ще ви наранява. Нормално е, защото и вие волно или неволно също наранявате другия. Цената да имаш връзка е нараняването.
Честит рожден ден, Кадифе! Желая ти много здраве и хубави мигове във живота serenade.

Момичета, не забравяйте, че идва есен - неприятен преходен сезон! Сезонът на ДЕПРЕСИИТЕ.
 Споделям, че медикаментите облекчават страданията и можеш да водиш нормален живот!
Споделям, че без приятели не може да се живее!
Споделям, че  от трите -Надежда, Вяра и Любов, най-силна е Любовта!

 

 Споделям, че от трите изброени - Вяра, Надежда и Любов, най-хубавото е четвъртото - Прошката :)

п.с. благодаря на всички, които ми честитиха и ме "погалиха" в посока на  хафа (нали съм и аз едно кадифе... :laugh: )

Скорпи споделя, че не иска да губи повече хора, които обича.  huglove

споделям че от месеци не съм влизала в този сайт....
споделям че тъкмо си мислех че вече 90 %съм се отървала от този ад и всичко се завръща с пълна сила....
споделям че току що се разделих с мъжа ми...
споделям че много ми е мъчно.....
споделям че чувствам и облекчение от всичко това...
споделям че незнам утре как ще отида на работа като постоянно рева...
споделям че не си представям живота ми занапред....
споделям че ме е много страх да не ми вземат детето...
споделям че незнам как с 300 лева ще отглеждам детето си...
споделям че съм твърде слаба /психически/ за да мога да понеса всичко това...
споделям че ме е страх да заспя...
споделям че много искам да съм силна....
споделям че се надявам заради детето да издържа....
споделям че имам нужда от подкрепа....

--

Не, DG, не съм поставено лице.
Просто споделям, че на мене лекарствата ми помагат.
Да, ще ги спирам, разбира се и се надявам този път да е за по-дълго време.
Диана, горе главата. Щом няма умрял човек, другото се оправя някак си.Дано намериш решение на проблема си, но първо се успокой. Искрено ти пожелавам успех!!

 Споделям, че сред всичката тази агитация и реклама, която ни залива от медии, билбордове и рекламни агенти - ми се повдига от прахове за пране, превръзки с крилца, млечни продукти от мляко, месни произведения от месо и  хранителни добавки с вълшебни свойства да лекуват от псориазис до тревожности. Лекарствата, както и всяка останала индустрия, са само средство за трупане на капитали. Поставям ги сред кошмарите на човечеството - алкохол, оръжие, проституция, наркотици. Лекарствата са завоалиран начин непрестанно да се посрещат "нови" щамове, които са създадени в старите лаборатории. Не отричам тяхната нужда и помощ, само тяхната злоупотреба. Създават се непрестанно нови, модифицирани, подобрени варианти, които единственото, което правят е само да пристигнат в крайната мрежа на по-висока цена. Нима някой може да замени старият добър пеницилин. Множество разработки показват, че при масирано изледване хората реагират на пенецилиновата единица с почти 92 процентов толеранс, докато за новите, модерни антибиотици този процент пада между 60-65 процента.
Когато Золофт на Пфайзер навлезе в аптечната ни мрежа,  като съответно бе широко толериран от търговските му представители, той стартира с цена около 90 лева. Години по-късно това лекарство едва ли надвишава 15-20 лева. Мислите ли, че качеството му е паднало или пък внезапно някоя суровина поевтиняла? Не, просто много конкуретни фирми под други имена са разработили  подобни препарати и цената започва да пада. То е като при дрехите, ако откриеш ударен модел, продаваш в началото като за световно, докато колегите не те надушат и заредят същия този модел. Единствен начин да привлекат твоите клиенти да подбият цената ти. Малко груб пример, но добре описващ.
Как да повярвам на чистата ръка на лекарите, когато ги пращат на екскурзии, привеждат им пари за изписани кочани рецепти. Знаете ли, предишният ми терапевт в порив на желание да ме убеди на всяка цена да пия лекарство, старо, просто - Анафранил, той едва ли печели  от това нещо, освен да си запази реномето пред мен, че може да се справи с моя проблем на всяка цена, ми показа фактура. Тя бе за 300 лева и в полето за основание пишеше - Лекция за ползата от Ципралекс. Показа ми я и защото му казах, че предпочитам да не ме блъска с бухалката Анафранил, която без съмнение ще ме прасне яко и пак ще се "нааквам", но няма да ми пука, а да опитаме с нещо по-леко, по-пречистено, макар и по-скъпо. Трябва да ви кажа, че той бе загубил доверието ми още преди този безпомощен акт, но когато ми показа тази фактура изведнъж схванах, че много лекари са готови на всичко не само, за да спечелят пари или пациенти... по-страшното е че са готови да компрометират този, който ги храни само и само, за да докаже, че не е меркантилен. Тоест, аз ти казвам да пиеш Анафранил, за който никой не ми плаща, а за другите ми плащат, а ти ПАК не ми вярваш?!
Разбирате ли къде почива нежеланието ми да пия лекарства. То не е просто в паническото ми разстройство, не съм откачалка, която иска да прави обратното на онова, което останалите предлагат. Просто разума ми казва, че има нещо гнило и то не е в Дания, а аз не съм Хамлет. Да пия или да не пия?... не е в това въпроса - въпросите са много, всъщност, но един от най-важните е... Ще срещам ли добронамерени и искрени хора в живота си и ако все пак ги срещна, ще ги разпозная ли?

Споделям, че снощи ми бе егати кофтито... и звъннах на човек, който помолих да ми стане човек за страхуване. На мъж. Той милият чака за любов, а аз му предложих да е моят човек за страхуване и той прие. Разбира се с тайната надежда вероятно и за друго, но все пак прецених, че в чужд град, сред напълно непознати хора е добре да се доверя на един човек, че е добронамерен и искрен в желанието си да комуникира с мен.

Споделям, че.. много ме е страх, че съм болна от нещо, но не познавам д-р Хаус.

Хмм... колко ли пъти съм била женена и не помня ;D Дали пък няма да съм от малкото дето като се оженят, ше вземе да им мине, а? :laugh:


А при нас, дето има умрял човек, викаш няма шансове ??? :-\


Съветвам те да ги редуваш, че им писва. В един момент спират да ти обръщат внимание, пък дори и самите те да са с ПР, пак не е гаранция. Аз най-накрая осъзнах, че никой не ме разбира и че каквото си чувствам, си го знам само аз.
Споделям, че цяла нощ сънувах Ксанакс в големи дози и се събудих на леглото по диагонал ;D Иначе бях минала само с глог, валериан и мента, и 2 валидола, като нито едно от тях не спря сърцебиенето и надигащите се в мен чувства. Май няма хапче за щастие. Поне не и в аптечната мрежа...

"А при нас, дето има умрял човек, викаш няма шансове"
Не, Скорпи винаги има шансове!! За нас, които оставаме на тази земя и продължаваме да теглим, трябва да търсим изход. Много силна вяра трябва, но и добър лекар, който не само да "отбива номера", а наистина да вникне в проблемите на човек, наистина да му помогне. "Помогни си сам, за да ти помогне и Господ".

Споделям ,че на мен хапчетата ми помагат.
Споделям,че аз също работя много за подобряването на състоянието ми.
Споделям,че страха още не ме е напуснал и се страхувам,че може да стане хроничен.
Споделям,че се възхищавам на Скорпи за силата ,която има да преодолее такава загуба и всички трябва да вземаме пример от нея.
Споделям,че днес се събудих с много кофти настроение и нямам желание за работа и за среща с други хора.
Споделям,че човека ,който обичам много ми липсва...
Искам да споделя и една мисъл:
.....ние си имаме всичко, освен, че нямаме нищо, понеже не сме заедно.

 :)

Ох, Боже... споделям, че не съм го преодоляла и не съм за никакъв пример... споделям, че се чувствам много зле и съм се затворила за всичко и всички. Споделям, че и това не помага особено, но не знам какво друго да направя... споделям, че се чувствам в дупка.... споделям, че си излях чувствата насам и натам, за да ми олекне и поне почувствах известно облекчение... Споделям, че живецът в мен е на път да заспи отново и всичко ми се вижда безсмислено и нерадостно.  :-\  Споделям, че като видя мъж да държи за ръка малко детенце на улицата, извръщам глава и ми се плаче... споделям, че това го правех преди близо 2 години и трябваше с времето да става по-добре, а не обратното. Споделям, че сърцето ми бие силно не за когото трябва. Споделям, че искам да се дрогирам с нещо, за да спра да мисля и чувствам... Споделям, че мислех, че като ти се случи да загубиш някого веднъж, после е лесно и не боли толкова. Споделям, че това не е вярно, боли си всеки път. Споделям, че вероятно на света има и по-големи болки, но и тази ми е трудно да нося.. споделям, че се запознах и с други жени, които са изгубили мъжете си внезапно. Споделям, че всички до една не са у ред, болни са от нещо и са нещастни. Споделям, че повечето от тях нямат 30 г. Споделям, че все пак е по-добре да обичаш жив човек.
Споделям, че когато ми беше най-тежко, 4 месеца прекарах в тишина, без да мога да чуя нито една песен, защото ефектът беше страшен. Споделям, че това беше най-адското мълчание в живота ми, което не искам да се повтаря никога повече. Споделям, че сега, когато съм тъжна, надувам музиката на макс или пиша каквото ми дойде на момента. Споделям, че нямам нито едно написано стихотворение в щастлив период... Споделям, че изпотроших за нула време сума ти чаши... да не помислите, че нарочно ги трескам у земята, просто ми треперят ръчичките :D Защото съм СПОКОЙЙЙНААААААА!!!
Споделям, че искам да си сменя драстично цвета на косата  afro

 :)

                 :) Споделям, че съм щастлива :)

Я пък ти ;D И от какво така, няма ли да споделиш?

 :)

Споделям, че от много време насам съм влюбена и замечтана! :) Момчето преди ми обръщаше внимание, а сега не особено :( Както и да е. Мен ме "устройва" и от далече да се гледаме :) Споделям, че дишам, дишам, дишам, а две години неможех. Споделям, че си излизам с приятелите на кафе и използвам всеки един момент, за да съм навън, защото неискам да съм затворена в къщи! Споделям, че вече се возя в междуградския автобус помалко...Споделям, че любимия ми спорт е Формула 1, а Фернандо Алонсо пилота на когото съм фенка! ;)

 :)

Споделям, че това са единствените целувки, които получавам напоследък от мойто дребосъче :-*
Споделям, че се събудих с тягостно усещане, със сълзи и буца на гърлото. Споделям, че няма да се оставя на това чувство да ме владее за дълго, защото ще изляза на слънце да го елиминирам. Споделям, че в момента ми е трудно да говоря дори с най-близките, защото буцата отново се появява... споделям, че предпочитам да мълча, да слушам музика и да си страдам самостоятелно. Споделям, че знам, че и това ще ми мине, но няма да е скоро :-\
Споделям, че най-хубавото нещо на света са приятелите.   arms

"Споделям, че най-хубавото нещо на света са приятелите"
Много вярно, Скорпи! Понякога роднините, близките, дори семейството не могат да заменят приятелите.
Аз също споделям това.

споделям ,че само чета и ви се кефя защото нямам сили и желание да пиша.Каквото и да правя няма резултат дори става и по зле .Имам затруднения с преглъщанено на храна една хапка я дъвча с часове докато реша да я глътна защото се страхувам от задавяне.Гладувам като куче защото само мисълта че трябва да ям ме ужасява. Който ме види ме пита как съм отслабнала.Преди години пак ми е ставало така но за два три месеца само се оправяше а сега наближава година и не ще.Според мен работата е за психиатър но като знам какво е там ми идва да се гръмна ама няма с какво.Според вас това дали е допълнителна екстра към ПР.

Възможно е да е свързано с психиката, Дани. Не се страхувай от лекар психотерапевт, няма да те изяде. Престраши се, отиди, поговори с него и ще видиш, че живота има и по-хубава страна. Явно си отключила някаква фобия, но мисля, че ще я преодолееш. :)
Споделям, че познавам човек, който е от 40 години със страхова невроза /сега е над 70 години/ и още не е умрял. Периодично се лекува в къщи с лекарства, обостря се състоянието му през пролетта и есента, но преминава, после известно време не взема лекарства и така кара .....

dani, вуйна ми имаше такъв проблем и много се задълбочи, но това беше в друга ера, когато изобщо не се е знаело нищо за тези състояния... нея специално я лекуваха с лекарства и беше на приливи и отливи. Така че обърни си внимание навреме и се постарай да го изкорениш, да не се затвърждава с времето.

---
Споделям, че съм ревла :-\

 :)

 :)

На навика! :)

  Споделям, че все още съм щастлива с уклон към романтична еуфория.

  Споделям, че... хахах, ох, срам ме е някак да го досподеля... но вие ми се доверете, щастлива съм! :laugh:

 п.с.  :angel: Имам чудесен нов психотерапевт, този път изпитвам респект, уважение, доверие и... удоволствие да общувам с него. Трак, невинна съм!

            serenade

 :)

track, имам предвид, че преди месец ми звънеше и ходихме на кафе, а сега не   :(

Споделям, че днес бях на вилата и се насладих на прекрасната гледка на полето и гората и си поспах едно хубаво следобяд. Споделям, че почти всеки ден си хапвам натурален шоколад, че много обичам, но незнам дали е добре? Четох, че натурален може за ПР? Споделям, че искам някой хубав момък да ме прегърне ;)...

Споделям, че в тоя форум стана наплив от шаврантии  ;D, преди се чувствах аутсайдер, сега направо се губя из тълпата, ама стига сте ме засенчвали де, Скорпи не търпи конкуренция ;D Шегувам се, поне ми опраихте настроението, че напоследък хич го нямаше. И при мен само драми, повечето си ги правя сама, амаааааааааааааааааааа кво да се прави, като съм такава?!
Сега да извадя най-хубавото от последните ви бисери:


Сигурно, пробвай. Някои мъже им се кефят. На мене са ми казвали, че приличам на учителка, което не ме ласкае много, амааа...
Споделям, че агорафобията ми води до абсурдни първи срещи с мъжката половина, които отиват в посока, в която не би подобавало на една дама да разказва.  hump Споделям, че това са нелепи стечения на обстоятелствата и криворазбрана задушевна обстановка, но как да обясня причините що сме у нас, а не на ресторант, примерно? Вас ако ви викнат директно вкъщи кво ще си помислите? Че жената има агорафобия ли? Да, да. Счита се като покана за пристъпване по същество...  ;D И си викам, мама му стара, по-добре да ме имат за к***а, вместо да си призная кво ми е... и понеже все някога трябва да се излиза после, я на кафе, я нещо друго, айдееее, следващият. Е, добре, ама докога така? Хората били ходели по заведения да забият нещо, пък аз до заведението не мога да стигна... на мен ми се ходи, заради излизането и за да видя малко свят, но последно ходих във Варна и тогава за разлика от цялата компания, много се накефих, щотоо СВЯЯЯЯТ. Хора, музика, плаж, живот... кеффф. Споделям, че дори си запазих бъркалката от коктейла да си напомням кво съм успяла да постигна... хах, ако не беше тъжно, щеше да е смешно.  ;D
Споделям, че гледката на гол мъж, тичащ по плажа около заведението ме накара да се зарадвам, че не съм останала пак да пазя къщата и ме наведе на мисълта, че трябва да излизам по-често.
Нещо се отплеснах и пак не ви изкоментирах цитатите...


Споделям, че аз знам какво е и даже в момента го изпитвам, но няма да обяснявам подробности тука.


Споделям, че искам да вземете да си направите един график кой кога и къде ще ме извежда, аз ще подбирам местата и начините за придвижване, защото е много сложна мойта, но не и абсолютно невъзможна, който има нерви да ме търпи.
Споделям, че не съм яла шоколад от 100 години и бих омела един с удоволствие стига да не е бял, че не обичам.  ;D


Споделям, че и аз искам, ама убавците нещо не идват у нас, ми сигурно са навънка, но аз ги пропускам ;D ;D Ако нямаше интернет, щях да живея като първия човек, пещерняк и дивак в тотална изолация...


Споделям, че мен тва "отдалече" не ме устройва, искам отблизо да се гледаме, че съм късогледа и нищо няма да видя ;D ;D
Споделям, че написах достатъчно простотии и мога да си лягам...

 :)

 :)

И кои са тия лекарства?  :-\


Оф, аз пък вече хич не искам да нахалствам. Особено ако знам, че не ме искат, предпочитам да умра, вместо да се тикам нежелана... не че не ми се ще, но се спирам и бягам в обратната посока и се моля или да ме догонят, или повече да не ме погледнат. Естествено, повече се надявам на първото.  serenade
Абе на тая тема хич не ми се говори в момента, макар че явно твоят човек все пак с упоритост и постоянство е постигнал резултати, но аз зорлем нищо не искам да правя. Тия неща с насилване не стават.  spank
Който ме иска, да заповяда, който не - да си ходи... повечето и без това аз не ги искам. Равнодушно ми е някво. Ама където пък се събудят чувства, отивам в другата крайност - направо мога да се самоунищожа... Скорпионска му работа! Ние се самоизяждаме от сутрин до вечер и изживяваме всичко като край на света. За скорпионите говоря.
Трак, ти с тая емотиконка ме стресира, какво точно ще ми правиш, за да стана нов човек? Ако ще ме водиш в Час Пик, не съм сигурна дали не е по-добре да съм си у нас ;D ;D
Шегата настрана, но наистина като заизлизам, се превръщам в друг човек, превключвам буквално за 1-2 дни на друга вълна, изкарвам така известно време на пълни обороти и после все едно ми свършват батериите и се тръшвам уморена и депресирана да се самосъжалявам и искам да бъда оставена намира да си се тръшкам и да потъвам в собствената си отрова.  :-\ И така до следващия период, в който наваксвам и пак, и пак...

   

       Споделям, че не зная какво е шаврантия, ако е свързано нещо с шафран, значи е много скъпо, ароматно и фино!


   

Е, мерси за комплимента ;D ;D Как да не знаеш, толкова време приказваш с мене вече, не ме ли опозна,хах
Ше ти подскажа малко, айде:  arms huglove hump
Не непременно в този ред ;)

 :)

0

Хах, интересно, тука успя да напипаш нещата, тоооплооо, тооплоооо, ама още не пари >:D Говориш ми за мъж-патерица, мдааа, обградих се от патерици аз, и все пак знам, че сама на себе си трябва да разчитам най-вече. Защо ли? Ами щото последният път, в който се осланях изцяло на мъжа си, го загубих и ето ти агорафобия... затова сега не така. Аз си давам и сметка каква отговорност е някой да се натоварва с такива очаквания... че на всичкото отгоре и давам акъл как точно трябва да ми се помага :D ;D Имам си претенции как да бъда спасявана, моля ви се serenade ninja-smiley  arms huglove hump big-bed-smiley
Обаче вместо това получавам  chair,  spank,  swordfight


Ми не е естествено, по-готин е  ;D  :-[ Ама Скорпи е лошотия и все недоволства. Ту ми млякото горещо, ту пък друго нещо...

  Споделям, че докато чета жените във форума, виждам нещо, което ни обединява като поведение и това не е намека на Скорпи за разюзаданост и леко поведение или там каквото значи "шаврантия" :)
Мисля, че има някаква типична превъзбуденост на изказа и склонност към самокритика. Уж сме недоволни от хората около нас, а всеки пост завършва със самоукори. Тоест, ние си даваме сметка, че има хора, които ни носят дискомфорт и обстоятелства, в които участваме с тях, но в крайна сметка всичко е така,само защото ние сме едикаквиситамнеуравновесетиилиизискващи личности.
  Споделям, че бързаме да се самокритикуваме и това не е градивно... за първи път го виждам отстрани. Това не е конструктивно поведение, ще кажа за мен защо е така, за вас не мога да бъда сигурна. С типичното си перфекциозно поведение аз считам, че съм коректна... прекалено добра за поведението на  повечето хора, но същевременно съзнавам, че това е прекалено висока личностна самооценка и изкарвам наяве самокритиката си, за да се защитя от евентуални забележки от чужда страна, които не биха покрили това ми усещане за перфекционизъм. Тоест, самокритикуването е начин за още един вид защита, спускаме преградна стена, за да кажем на околните - Ти не бъди лош с мен, аз зная много добре каква съм и защо получавам такова отношение от твоя страна, но не съм щастлива с това поведение и вината е в мен пак, защото аз съм такъв човек и въпреки, че съзнавам, че не заслужавам това, го получавам, защото съм .... И такаможем да го сучем това изречение в себе си, докато образуваме един плътен порочен кръг, в който не получаваме онова, което искаме от хората, защото считаме, че в нас е проблема в крайна сметка, за да не ни го дават, а не ни го дават, защото ние бързаме да заявим, че не го заслужаваме поставяйки си недостатъчно добра самооценка.

   Споделям, че мисълта ми е не много ясна, защото все още не е узряла, но и споделям, че ще започна да пиша по-рядко във форума, защото искам тези неща да обсъждам с моят нов психотерапевт, за който не може пръсти да ми се преобърнат да кажа нещо различно от най-приятното. Дори не мога да кажа, че е "секси" защото изпитвам някак различно чувство... и то не се таи в липсата на мъжко излъчване от негова страна, напротив - изключително привлекателен мъж е и има харизма, която би донесла емоционални сътресения на много жени, но не е в това работата. За първи път изпитвам надежда, че мога да овладея собствената си тревожност и автоматика за очакване на "лошото".

 Трак, ако си забелязала, нямах проблем да се шегувам с предишният психотерапевт, но това бе само защото не изпитвах достатъчен респект и търсех да се уловя за нещо, което да го направи специален за мен, та току най-сетне се доверя. За този човек сега няма как да се получи това, много ми допада като поведение, като стабилитет и отношение към чисто финансовата страна на нещата. Не ми напомня колко много клиенти има, как ако пропусна час нямад а е проблем за него, а за мен, защото на него седмицата му била пълна. И няма да следи часовника над главата ми и когато наближат последните 15 минути от сесията да се изправи, и да започне заключителната си реч, която включва винаги едно и също.

 Споделям, че най-сетне се сработих с психотерапевт и много го харесвам :)

 Споделям, че това ми носи спокойствие и сигурност и че... че... че... че е секси!!! :laugh:

Е, стига де, недейте да го приемате в този смисъл и да се засягате. В тази дума аз влагам по-скоро закачливо и игриво поведение в сексуален контекст, за да става закачката и да е интересно :D

Споделям, че страхът е нормално чувство.
Споделям, че не ме е страх от страха.
Споделям, че приемам от време на време да ме е страх, това не е фатално.
Споделям, че за да се справим със страха трябва да намерим сили в себе си. Ако разчитаме на други, вечно ще ни е страх.
Споделям, че ПА получават много хора, но бързо ги забравят и не се страхуват от тях. Разликата между тях и нас е, че ние не можем да забравим първите симптоми и си ги възпроизвеждаме.Споделям, че ние приемаме всяка промяна в тялото за нещо фатално и нея си възпроизвеждаме непрекъснато. За това не сме виновни ние, но можем поне да го осъзнаем че е така.
Споделям, че е добре,  когато  kadife за новото си секси. huglove
Споделям, че лекарите трудно лекуват ПР, защото не знаят какво точно усещаме  и че то е встрани от нашата воля. Лекарите не обичат да не им се изпълняват нарежданията и затова твърдят, че ние сме си виновни, защото не рием лекарствата им.
Споделям, че лекарствата не са фатални, защото те са нашата патерица, за да преминем през нещо, което не зависи от нас. Затова да не ги анатемосваме. Психиката понякога се нуждае от тях, за да не очувстви някои други сфери от тялото ни. arms

0

Еххх, пак ми се размина на косъм, значи ;D
Шегата настрана, благодаря за добронамереността, отворена съм за съвети и предложения, които биха могли да помогнат. Така или иначе все още съм на принципа "Проба-грешка"...

Споделям, че е много трудно да живееш в борба със себе си.
Споделям, че още по-трудно е, когато победителят не си ти.
Споделям, че е уморително да си във вечно напрежение и очакване кога какво ще се случи.
Споделям, че около мене всичко живо се изпотръшка, падна, стана и забрави, докато аз си треперя ей така, профилактично, за всеки случай.
Споделям, че от всичко най-трудно ми е да приема вината си за това, че ми е зле. :-\
Споделям, че се чувствам отговорна пред всички, чиито очаквания не мога да оправдания и заради това, че времето и усилията, които ми посвещават, са напразни.

Споделям, че ми е много трудно да намирам промяната в себе си !
Споделям, че усилията, които трябва да правя, за да вървя напред са ужасно изтощителни!
Споделям, че в определени ситуации мисля за неща за които другите хора никога не биха се сетили!
Споделям, че ми е трудно да открия силата в себе си, но също така споделям и че понякога успявам и това безкрайно ме радва! :)
Споделям, че трябва да правя физически упражнения, защото така ми каза моята психиатърка, но на 10 минута вече немога. Изморена съм и не ми се получава :( Сега съм хванала едно баскетболистче да ми състави програма, та да видим..;)

Споделям, че Ари, Маруся, Дани и много други са прави за лекарствата!! Браво на вас дами и господа! Дори и господин Тодоров е прав за факта, че най-доброто лечение е психотерапия + лекарства..
Не се плашете от лекарствата. Понякога просто нямаме друг избор. Или остава тягостното мъчение, борба със себе си, опит да надскочим сенките си или да побеждаваме "ирационалното".
На Скорпи, Трак и другите, които живеят в самота мога да им кажа, че трябва да намерят опора до себе си. Но първо да победят ..."себе си". Има доста съвестни и чистосърдечни младежи, които съм сигурен че ще им бъдат прекрасни другари в живота.
 Тежка е загубата на любим, Скорпи, но животът продължава. Има и други хора, които заслужават да бъдат обичани.
Не заключвай сърцето си!!! Аз загубих майка си, най-добрият си приятел, много други роднини и приятели, които наистина ми бяха опора! Но Бог ме възнагради със семейство, син и нови приятели. Животът е прекалено кратък, всеки ден умират хора и нека го изживеем достойно, с радост.....

Споделям, че не съм си заключила сърцето, но в него не е и хан, в който могат да влизат и излизат всички. Единици са тези, които съм допуснала вътре и айде да не казвам винаги, ама поне в 99% от случаите ми се е ******************** :)))
И сега не е изключение.  :-\

 :)

0

Да кажа и аз за лекарствата :)
Споделям, че с част от симптомите на ПР успях да се справя без лекарства...
Но споделям, че с дишането се мъчих две години без лекарста и неуспях. Криза върху криза. Споделям, че преди да започна да пия лекарствата преди 4 месеца се плашех много от тях...
Споделям, че сега ги обичам, защото ми помагат...и споделям, че вече са ми приятели...:)
Споделям, че в любовта не ми върви...:(

Споделям, че и Скорпи не е толкова самотна, на колкото се прави, но мрънка профилактично, за да не остава съвсем без никой. Скорпи споделя, че не иска каквато и да е компания, а е претенциозна и нагла в желанията си, но пък обикновено така успява да си достави желаното.  >:D
Скорпи е манипулаторка.

0

0

0

Споделям, че от няколко дена не ми е добре. Болки в ляво, паника, страх и т.н.
Отново изпадам в кризи и това ме плаши...пак започвам да мисля, че съм болна и т.н.

Тебе специално си те представям с книга в ръка да рецитираш стихове  ;D
Иначе принципно аз бих се изкефила на всеки жест на внимание и ако някой ще замеря с домати, няма да съм аз.  serenade
Плюс тва съм на първия етаж и не е толкова невъзможно, стига само човек да се присегне, може да ме стигне. Но не като в Ромео и Жулиета, че там е пълна трагедия, а аз от трагедии искам да си почина  big-bed-smiley

  Споделям това  :laugh:


   http://www.youtube.com/watch?v=JlmEc8rd_Nw&feature=youtu.be

Ха ха Кадифе :D Ето ти още едно подобно

http://www.youtube.com/watch?v=KXROnzpsrlg

От нищо не си болна и го знаеш.Вземи си нещо успокоително?Като те виждам какво мъжко момиче си,не се плаши,не изпадай в паника.Ще се успокоиш и ти го знаеш. :)

Споделям,че съм истински щастлива.
Споделям,че Трак е трябвало да се роди мъж  :angel:
Споделям,че мъж Овен е най перфектния мъж,който може да накара една жена да су чувства истинска.
Моето малко Овенче е най хубавото нещо,което ми се е случвало,може би защото и аз сам Овен,но привличането,страстта и всичко останало е начовешки силно. Ноооо,трябва да знаете как го накарате да бъде такъв ,какъвто той всъщност е ...
Споделям,че страхът от смъртта при мен леко избледня,но мисля,че съм готова да умра заради любовта.
Споделям,че лекарствата наистина не лекуват душата,тя се лекува от самите нас и се иска много работа. Аз работя,но не винаги ми се отдава,трудно ми е все още да мисля само положително.
Споделям,че днес направих сефтето и ударих един отзад с колата,по точно той ми се качи отгоре,докато бях зад него,хихихи.
Споделям,че също съм много изморена,психически от всичко,което ми се случи покрай тези ПА.
Споделям,че намирам повече смисъл да ходя при психито,но ходя,имам чувство,че на моменти не ме слуша даже изобщо.
Споделям , че от 3 месеца не съм оставала сама за през ноща,и се страхувам,че никога повече няма да мога..
Споделям,че преди малко нещо ми стана,все едно тръгнах да потъвам нанякъде,но си казвам,да става каквото ще,като умра така или иначе всичко ще свърши.
Споделям,че ми се залепи един нещастно женен мъж ::),който познавам всъщност от много отдавна и който също е Овне.  ;D
Споделям,че се изкушавам много.
Споделям,че либидото ми от известно време насам скача като подивяло и не мога да го запра  :-[ :-[ :-[ :-[
Споделям,че искам да се напия до безсъзнание и да крещя по улиците като най долната кучка...
Споделям,че не знам защо имам нужда от това..

0

0

Нищо не разбрах, ама карай ;D


100 луди се бият за мене и всеки вика: "Вземи я ти". Ела да разкъшкаш тълпата, че не мога да изляза, да не мислиш, че имам агорафобия, просто са завардили входа и чакат да се покажа arms arms arms serenade

0

 :)

Траааак,вземи ме с теб на Цирк. Балкански ли е при вас??Аз съм работила в цирка и не пропускам представление,започне ли сезона,там съм ;D.
Иначе не знам вече по какъв друг начин да ти го кажа,вземи го смени тоз твоя мъж с някой друг бре...Стига вече.Знам,че е трудно,защото човек е свикнал с някой дори на пръв поглед елементарни неща,но да знаеш,че имаш нужда от промяна. Нещо трябва да се случи,нещо ново,вълнуващо и различно от това,което до сега си вършила.
Споделям,че не мога да хвана спатиите на Трак,къде пътува,кога,къде се намира  ;DЗапочна ли да я чета,се обърквам :)
Споделям,че снощи и на мен не ми беше добре.Татко е много болен и майка ми само негативни неща ми надрънка по телефона. Той ужким ще става кмет в едно село ,където ни е вилата,тя твърди ,че можел да не оживее до тогава. Как тя вече нямала сили,как щяла да падне някъде и до там. Знаете ли какво означава това за мен като я слушам???Полудявам,всичко ми се свива. Колкото ме е страх от загубата на близък човек,представете си как се чувствам като ми говори така. Тъкмо се бях поуспокоила малко и примирила с това,че вечни хора няма и че рано или късно ще трябва да оставим близките си да си отидат и хоп,тя ми изсипа снощи един тон само ей такива думи  :(След това започна да ми се вие свят,да ми омекват краката и да имам чувство,че потъвам.
Овладях го разбира се,легнах си и съм заспала като пън,ама бива ли сега да е така??
Споделям,че не съм виждала Овненцето от 2 дни и много ми липсва вече.
Споделям,че Трак е права за мъжете Овни,не се разбират наистина с всички,но Трак в никакъв случай не са злобни да знаеш....Това е една маска може би,под която се крие нещо  :)Както и да е.
Споделям,че дойде ли заплатата ще се нафиркам и ще пея по улиците. Ще накарам някой да ме снима и ще ви покажа после филмов материал.
Споделям,че все още съм на мнение ,че Скорпи е изключителна и много силна жена. Бих искала да бъда като нея.
Споделям,че трябва да бачкам,а нямам желание.....

Здравейте! Отдавна се каня да не пиша повече в този форум, защото първо съм с най-много мнения, второ се е превърнал в говорилня - не, че не е приятно, но като че ли повечето неща сме ги изчерпали и предъвкваме старите и трето - непрекъснато си напомням за проблема, не че мога да го забравя...
Обаче всеки път като опитвах, някой пишеше нещо от сорта на: или на лични бележки ми обясняваха колко имат нужда от мен и оставах. Хах, много сте гадни, знаете ли ;D
Най-интересното е, че аз наистина не се виждам по този начин. А може би това е проблемът. Не знам коя представа е по-реална - тази, която имам аз за самата себе си или вашата представа за мен... но нещата са навързани. Както и да е. Благодаря ти, Маруся, за думите, но понеже знам колко е "лесно" да съм себе си, горещо ти препоръчвам да не си като мен ;D :D
Stareternity, мерси за книгата, ще я издиря, ама нали не е на руски, че аз съм от поколението, дето не го знаят ;D ;D, щото не беше задължителен в училище. Искам да кажа, че моят "път" е криволичил по много знайни и незнайни методи за справяне, така че доста неща съм опитвала. С един от терапевтите съм се разхождала, ама принудително - аз 2 улици напред, той уж зад мене, но се водеше разходка.  ;D
Имам чувството, че оставям някаква грешна представа, че абсолютно никъде не съм излязла, откакто съм така, както и че не съм провеждала терапия. На работа си ходих по 8 часа, в офис, с хиляда човека на етажа, така както съм си била зле, но после смених попрището и сега е по-друго, но няма значение, така или иначе проблемът си го има. Прекарах известно време и в усамотение, не на село точно, но на една вила, където бях в най-тежкия си период, обаче тогава се възстановявах от нещо по-страшно от ПР, то се яви следствие... дълго е за обяснение, повече не искам да го разказвам, защото всеки път го преживявам наново и засядам в минали случки и емоции.
Всичко, което казваш, е вярно. И ти си напред в развитието си светлинни години над "нормалните". Точно заради това може би и не се вписваш сред тях. Просто си различен. А различните винаги са встрани от останалите. Така е устроен светът - групата, масата отхвърля различните и приобщава подобните. За да влезеш във въпросната група и ти, за да функционираш като социално същество, тъй като човекът е "социално животно", се налага да заприличаш на нея и да станеш "нормален" или поне подобен. Как да стане? Като се концентрираш върху общото, останалото се случва от самосебе си. Кое ме различава от другите? Това, че те излизат без ограничения и страх, аз не. Когато разбрах, че съм различна, аз не само че избягах от групата на "нормалните", но потърсих нова група - на различните. Тези с ПР. Вас. За да се чувствам някъде на мястото си. Но това пак е бягство. Защото все още продължавам да искам да живея в света на "нормалните" - нали разбирате, че това разделение е условно -никого не искам да обиждам с подобни етикети... Колкото до вината, тя ми е насаждана не само от мен самата, но и от другите, откъдето аз пак съм се самообвинявала. Последният път, в който ми призля навън, се прибрах разплакана от чувството за вина, че съм се провалила пред човек, който полага усилия за мен, за да се подобря. И аз се провалих или Го провалих, което е още по-лошо. Замислих се не е ли това коренът на всичко - големите очаквания, които са ми били възлагани и преди и на които съм се мъчила да отговарям толкова време, в един момент са ме съборили и блокирали до степен, в която аз да трябва да разчитам на хората, не те на мен... защо всяко излизане трябва да е като на изпит? Да си стискам палци, че всичко ще е наред и да се моля да не разочаровам хората, с които съм излязла? Защо се страхувам да ги разочаровам? Защото ще ме изоставят??? Защото няма да ме обичат? Кога ще ме обичат и ще ми обръщат внимание - КОГАТО СЪМ ЗЛЕ. Когато имам нужда от тях. Така мога да ги държа до себе си, със сигурност. После може и да си тръгнат... как тогава да се "излекувам", като това означава да ги изгубя?
Кога нещата ще се оправят? Когато открия друг, по-нормален и здравословен начин да ги задържа... еххх, този начин да знаех кой е, нямаше да прекарам нито минута повече в агорафобия и страх.  :-\

Скорпи, точно в това е проблема на повечето от нас.Да не разочароваме хората около себе си. Но ще ти кажа едно,ако хората те обичат истински,няма да никога да се случи това. Аз никога не съм имала страх да изляза навън,дори напротив,аз пък гледах само навън да седя. Вярно,вървях и ревях ,понякога и повръщах,при всеки е различно. Но трябва наистина да се абстрахираш от това,кой какво ще си помисли,дали ще те изостави или не.ако те изостави,значи толкова те е обичал.Близките хора,приятелите,не са само там,когато е весело,те трябва да бъдат с теб и в тежки моменти. Колкото и да е страшно това,което изпитваш,излизайки навън,не спирай да го правиш,бъди инат,и вярвай. Жовота може да бъде толкова прекрасен и те очакват още толкова хубави неща. Загърби миналото,там вече нищо не може да се промени. Гелдай напред и ще видиш,че в най скоро време няма да се познаеш сама ти  :)
Не искам да прозвучи така,все едно с лека ръка ти казвам,забрави това което си преживяла.Аз знам,че няма да стане. Самата аз се боря още с миналото,с неща,които никой не знае за тях,които уж съм погребала завинаги,но ето че ме връхлитат. Ти поне можеш да говориш за повечето от тях.
Олеее забравих да споделя,вчера получих цветя в офиса и не знам от кой са :(

0

  Споделям, че темата ми  е с чисто прагматична насоченост. Влизаш, изливаш каквото ти се споделя и не очакваш нито коментар, нито съвет, нито укор. Ако ги получиш, все пак, сам решаваш дали да отговориш или да споделиш следващото.

 В този ред на мисли споделям, че ако още веднъж чуя някой да нарича друга жена в мое присъствие "силно момиче", "мъжко момиче" и да я тупа крепко по рамото, с риск да й откачи главата от това потупване - ще пищя!

 Споделям, че етикет "мъжко момиче" служи за:

а. измиване ръцете на някой, който се чувства "женско момче"
б. поощрителна награда от мързеливец, който не иска да стори нищо за вас, защото вие всеки път можете и сама
в. лицемерна позиция, зад която стои пълно неразбиране на душевността ви
г. опит да се отърват от вас

  Споделям, че  винаги съм искала като Marusia, да получа  в офиса цветя и да не зная от кого са. Това е романтично и много вълнуващо:)

  Споделям, че сънувах ужасен сън... от онези, от  които се пробуждаш с мъка и усещаш реално, как страхът се изцежда с чисто физическа болка през петите ти.

  Споделям, че когато нощем спейки, усетя някакво гадно усещане, то не е толкова гадно,колкото, ако се случи през деня наяве. Само на сутринта се питам... случи ли се нещо или съм сънувала?! Ако мога да посрещам така спокойно и през деня внезапните  панически залитания - грешка няма да имам!

Кадифето пак подпали мотора  ;D
Недей така,че някой може и грешно да те разбере.Тук сме се събрали все чувствителни души,нека не се обиждаме и тук допълнително. Достатъчно е,че външния ни свят не ни разбира. Иначе да ти кажа,като прочетох коментара ти за "мъжкото момиче" ,наистина когато са ми го казвали,съм имала чувството,че ще го одуша този  ;D Не мога да разбера защо е така,може би именно защото ти дава усещането,че не му се занимава с теб и по дяволите остави ме намира :)))Хахаха,странно,но факт.
Иначе за цветята,разбрах вече от кого са......и малко се разочаровах,но въпреки това изненадата беше доста добра :)

Споделям че от 2 дни знам за състоянието си ,а научих прекалено много информация ,а май не трябваше.
Споделям че това че не виждам един човек да напише излекувах се тотално е много обезсърцаващо.
Споделям че не мога да повярвам че съм от малкия % мъже които го имат защото не съм мислил никога че ми има нещо
Споделям че никога нямаше да повярвам че това е болест и не сме някакви луди,ако не се беше случило на мен ,което е много грозно
Споделям че може да тежа на хората около , а мен за всичко друго ще продължавам да съм толкова асоциален
Споделям че плановете ми ,амбиции и много мотивация се стопяват бавно бавно ,а справято не е лесно въобще въпреки че нямам намерение да се оставям

Пловдивчанино,
много информация понякога пречи, но на мен ми помогна.
Прекалено рано да е мислиш, че няма да се оправиш,и че няма напълно излекувани. Всички сме излекувани,просто мисълта и спомена за изживяното остава завинаги в нас и ние се връщаме и връщаме сами към него. Прекалената чувствителност ,амбициозност, отговорност, това са нещата характерни за нас и нещата ,които дърпат въжето надолу. Няма как да престанем да притежаваме тези качества, но можем да се опитаме да ги използваме по категорично.
Мисля,че факта,че не си сам на този свят с тези оплаквания е на първо време успокояващо или ?
А ти от 2 дни си зле? Или аз пак нещо не съм разбрала?  ;D
Освен всичките ми други невероятни качества ,от време на време имам навика да изпускам разни изречения....но това се дължи и на това,че все бързам,все търпение нямам...Оххх и над това трябва здраво да поработя ;)

Хахахахха значи имаш доста работа :P.Не от бая време съм така ,но от 2 дни ми поставиха тази диагноза и чак сега осъзнавам и виждам че наистина е това преди това кфи ли не други доктори и глупости,това имах предвид.Иначе това че има и други хора разбира се ,че е малко успокояващо,но надделява това че повечето от вас са с години така и това ме плаши нямам аз такива планове хъх колкото и глупаво да звучи и това ми идва малко от изневиделица.Поздрави :)

 


        :) Споделям, че съм щастлива... много щастлива :)


п.с. споделям, че и аз съм от Пловдив, а тук Марица е плитка и тепетата ниски... слава Богу! :laugh: Обаче, има и чудесни хора, които, ако имаме шанс да срещнем, правят света ни по-шарен и топъл!

Пловдивчамче глей ся кво.Начи наитина има хора,които с години не се оправят.Но има и ПР ,които стават хронични,не си ли чувал за това?Стават хронични,защото хората се предават,не искат да работят над мислите си,не искат да променят възпрятието си,или.....просто не могат.Аз се лекувам вече 3-ти месец. При мен нещата бяха такива,че аз много бързо осъзнах,че ми е нужна помощ.И без това съм от хората,които от дълго време насам говорят ,че ходенето на психиатър не е никак лошо и съвсем нормално нещо. За това при мен много бързо се оправиха нещата.Още в края на първия месец.Защо и при теб да не е така??Не съм сигурна разбира се,че след години няма да се повтори,и мислите за това,което преживях не ме напускат и за миг,но продължавам напред и толкоз. Аз на 15-ти Октомври съм на сватба,с Кадифето можем да му джурнем по едно  ;)
Онова лудото Тракче де се загуби?
Споделям,че имам напрежение в челото,така както имах в началото,но вече не мисля,че имам тумор,това е напредък.
Споделям също,че онова малкото Овненце нещо ми се губи днес и май ще се разправям с него.
Дали съм станала зависима??
Кадифенце радвам се ,че си шен,ей така да си по често искам...чу лииии???Викаааам

 :)

"Споделям, че искам вече семейство   Искам едно малко момиченце, което да ми казва "Мамо!" , както и един красив любящ съпруг

Много се размечтах, а?"

От сърце ти го пожелавам !! Пожелай си го много силно и ще се сбъдне.
Споделям, че животът е труден, но е за предпочитане!
Щастието трябва да се изстрада!

Споделям,че и аз мечтая за същото като Трак.
Споделям,че годинките ми се трупат ,а нямам нищо сериозно насреща.
Споделям,че с по младото си от мен гадженце,се чувствам на седмото небе,подмладявам се,летя,но няма да стана на 25 :(
Споделям,че с него бих искала да имам дете,дори и той да не се е находил още.
Мисля,че ще бъде страхотен баща и ми е трудно да се преориентирам към някой друг,защото по перфектен от него не мисля ,че би съществувал.
Споделям,че искам да живея за някой друг,искам да ми се осмисли живота.
Споделям,че понякога отчаянието толкова надделява,че ми се спира дори да живея.
Споделям,че сега съм тъжна,много тъжна и имам нужда да попалча на нечие рамо...

И на тебе, Маруся ти пожелавам много Любов и Радост !
Споделям с теб желанието ти да се сбъдне!
Съдбата ще ти подскаже, кой е най-подходящия за тебе. Може наистина този, когото желаеш..
Късмет!!
Радвай се на всеки прекрасен миг, когато се чувстваш щастлива!!

Благодария за хубавите думи.
Опитвам се да мисля положително и с това да допринеса за сбъдването на тези ми мечти.Обещавам,че един ден ще разберете всички ако това се случи.
Благодаря още веднъж..

Споделям , че вчера и днес се чувствам зле. Сърцето ми прескача и съм като парцал. Първият учебен ден дойде, детето се радва , а аз вървя като ударен самолет и се моля по- бързо да мине тържеството че да се прибера удома.

Споделям, че не искам да пиша негативни неща, за да не се отрази това и на четящите.

На мен лично,не ми се отразяват негативните неща.
Споделям,че в началото нямаше какво положително да споделя,но нали за това сме тук,за да се изслушваме и доколкото можем помагаме.
Успявам да отсейвам нужната от ненужната информация,както и негативната от положителната и изваждам най полезното за себе си.
Сърцебиенето е много коварно нещо,но аз съм писала в една от темите тук,как един австрийски терапевт обяснява точно това. Сърцебиенето не може да предизвика инфаркт или там каквото и да е било. Дишай,когато се появи това,просто дишай и си казвай ей сега ще мине и сама ще се очудиш как в един момент наистина всичко отминава :)
това беше първото нещо, с което аз се преборих.
Споделям,че от снощи ми е едно смачкано и тъжно и искам да се завия през глава и да не виждам никого днес...

 

   Споделям, че учителките ме изнервиха, един път в годината си правят прическа и ми объркват на мен всичките планове. В салона, където ходя е някаква лудница от боядисани жени с истерични физиономии, сякаш от това  зависи живота им.

  Споделям, че тази жега ми дойде свръх и не я понасям вече, никак, никак. Нека е дъжд, мрачно небе, вятър, студ и... вълци :laugh:

  Споделих ли, че съм щастлива от новото състояние, което усещам. Разговорите с новият психотерапевт ми действат по един вълшебен начин - сякаш изгребва с шепи напрежението от гърдите ми и мирообразуващо потупва слънчевия ми сплит. Чувствам се спокойна и обнадеждена. Усмихвам се по-често. Чувствам се... щастлива.Той е чудесен човек и ми върна доверието в хората, които работят с нас и искат да ни помогнат.

п.с. споделям, че имам гъвкаво чувство за хумор, както и остър език - всякаква прилика с действителни лица и събития не е случайна

Споделям, че изповедта на Илия наистина ме разтърси!! Едно е психичното състояние, друго е психичното заболяване.
Това не е като "притеснение", "неконфортност", "тревожност" и прочие.
Но да се подкрепяме взаимно, да си помагаме до колкото можем, защото пак ще го кажа: "Животът е труден, но е за предпочитане!"

 :)

   Споделям, че ако не са екстрасистолите... се чувствам доста стабилна. Но усетя ли това сякаш притупване и замиране след това на сърцето, и направо ми се стричва дъвката ;D

  Споделям, че имам кардиофобия повече, отколкото панически атаки!

 :)

 


     Споделям на Трак и Вариант 5: Само се каниш да направиш различни неща, но действие - нулево:(

 :)

Аз пък ставам все по добре и по добре и искам да летя.
Днес ми е едно такова леко на душата,само да не взема да се приземя болезнено или някой друг да го направи. ;D
Преборвам с това Дяволско НЕЩО,трудно,но след всеки път ставам все по силна и по силна от него.
 chair

track, извинявай, не ми е работа, но понеже ти много неща споделяш тук, се изкушавам да ти задам 3 въпроса:
1. Защо търпиш изневери?
2. Защо постъпваш като него?
3. Защо смесваш алкохола с лекарствата?

А ето го и най-същественият въпрос: Какво би станало с твоето ПР, ако промениш обстоятелствата в живота си?

Надявам се, че ще разбереш, че те питам добронамерено. Ами това е. Иначе за ПР вече не ми се пише.

Аз само да подкрепя скорпи !!!
Трак замисли се наистина  :-*

Споделям, че си мисля, че повечето проблеми и притеснения ни идват най-вече от мъжете. Ако не ни вредят, не ни и помагат или казано по друг начин - не можем да разчитаме на тях ;(
Споделям, че вече пети ден едвам се сдържам да не звънна на един глупак, просто да му чуя гласа...
Споделям, че съм бясна, защото при последното ни скарване бях прекалено искрена, а той ме обвини, че го разигравам и лъжа...
Споделям, че съм разочарована от себе си, защото позволих на някои хора от обкръжението ми да направят така, че симптомите ми на ПР да се завърнат.
Споделям, че на моменти отново се чувствам слаба и неуверена.
Споделям, че напоследък почти нямам никакво самочувствие, а няма причина да е така (нито съм грозна, нито пък тъпа - хаха, те всички така казват, нали ;)) )

Първо-грозна жена няма,има такава,която се различава на външен вид от повечето.
А ти защо позволяваш на тези хора така да ти влияят?
Ако чувстваш,че не можеш да разчиташ на един мъж,махай го,няма смисъл да се тормозош.
И никога ама никога не спирай да имаш самочувствие,ти си специална и винаги ще вървиш една крачка пред другите :)

И аз не знам защо им позволявам... Може би защото нямам самочувствие... Те ме направиха такава... Нямам желание да се боря явно. Просто ми е писнало от всичко. Тъкмо да повярвам в някого или в нещо и толкова - вече е различно... Защо съм толкова наивна по дяволите? И защо като видят, че съм такава и злоупотребяват? А толкова малко ми трябва да съм щастлива...


И как да го махна тоя мъж... Страх ме е от неизвестното, което предстои... Страх ме е, че следващият може да е същият, че и по зле. А и си мисля, че може би съм прекалено взискателна, прекалено дребнава. Не знам. Определено имам нужда да говоря със специалист, за ми стане ясно какъв всъщност е проблема и да спра да се обвинявам... Но, като споделям, поне ми олеква малко...

От личен опит знам колко е лошо да нямаш самочувствие-да се мислиш за низък, за излишен, да си мислиш че се натрапваш, да се срамуваш от това че минаваш покрай другите минувачи. Ужасно е. С колкото по-отворени хора се сблъсквам толова по се затварям аз самият. Най-приятна ми е компанията на още по-затворени хора ( а малцина са такива).

Но всичко това е симптом. Както ПА е симптом и това е симптом. И то може да бъде променено.

А аз не мога да повярвам, че от жена с много високо самочувствие, изисквания и претенции се превърнах в смирено и смачкано момиченце, което се моли, когато някой замахне към него, да получи погалване по бузката, а не шамар. Не мога да повярвам, че позволих да ходя с наведена глава, все едно съм ограбила банка или извършила убийство. Не мога да повярвам, че съм това, което съм. Че съм станала такъв дивак, единак... Наистина гледам и не вярвам, че съм такава. Вече не знам как да се харесам. :-\
Владимире, искрено се надявам, че това е симптом и че може да се промени.

Симптом е разбира се, защото е ирационално. Не е рационално да изпитваме толкова голям страх от критика-защото има хора които ги псуват и обиждат а не им пука.
Всяко ирационално нещо е симптом.
Всеки ирационален страх е фобия.
А фобията е симптом.

Споделям че техниките които предлагат-да обикеш симптома да започнеш да го искаш и така той да се махне-това не работи. Сега ще ви обясня защо.

Първо защото ми се струва мисията невъзможна да обинеш нещо което те тормози.

И второ защото когато човек започва да прилага някаква техника за премахване на симптом той я прилага защото иска той да се махне. А техниката изисква от него той да не иска симптома да се маха. Но ако той не иска симптома да се маха няма въобще да иска и да прилага техника за неговото премахване.
Така излиза че техниката изисква да не я прилагаш за да я приложиж което е абсурдно и невъзможно.

Симптoма е прoстo сигнална лампа за някакъв прoблем. Прoстo е безмисленo да изтръгнем лампата, след катo прoблема си стoи. Акo симптoма се приеме катo свoеoбразна "карта" пo кoятo да се oриентираме какъв е действителния прoблем, да гo мразим или да гo изпoлзваме? Естественo тази карта е дoста слoжна за прoчит дoри и при рабoта със специалист, нo хубавoтo е че след катo чрез нея се стигне дo прoблема, карта вече не е нужна.

Напълно съм съгласен. Даже понякога си мисля че симптома всъщност не е животоразрушаващ, а животоспасяващ. Ако той не се появи много неща които не наричаме симптоми (като стеснителността например) ще продължават да ни тормозят доживот.
Ето колко последствия може да има от една стеснителност:
-Нулев успех с противоположния пол и в сексуално отношение по принцип.
-Мижав или нулев успех в кариерата.
-малко или никакви приятели.
-нулево уважение от хората по принцип.

И ако не се появи ПА човек ще счита че просто такъв му е характера. С премахването на ПА обикновено и такива неща като стеснителността изчезват защото причината за тях е една и съща.

Нo тoва са пoследствията, oт кoитo си даваме сметка, че страдаме. Да oпитаме да видим какви ли са пoлзите все пак:

"-Нулев успех с противоположния пол и в сексуално отношение по принцип." - спoсoбнoстта да се дистанцираш oт кoнфликтнoтo пoле на сексуалните взаимooтнoшения

"-Мижав или нулев успех в кариерата." - спoсoбнoстта да игнoрираш сoциалнo-желателните нoрми, да ги oтхвърлиш, да прoтестираш срещу тях

"-малко, или никакви приятели." - умениетo да си приятел със себе си

"-нулево уважение от хората по принцип." - спoсoбнoстта да се oставяш на заден план, да дадеш възмoжнoст на другите да изпъкнат.

Кактo казва Н.Песешкиан " чoвешките слабoсти всъщoнст са спoсoбнoсти, развити в грешната пoсoка".

Оспамихме малко темата за споделянето, но вече има нова "За ниското самочувствие" и можем да продължим там  ;)

 :)

Най лошото е да знаеш,че имаш нужда от промяна,а да не знаеш точно каква. Или да я осъзнаваш,но страхът от неизвестното постоянно да те спира да я предприемеш.
Всички ,споходили ни ПА,ставаме други хора,това е съвсем в реда на нещата.Аз също бях увесила нос,самочувствието ми беше заровено някъде дълбоко дълбоко. Загубих вяра в себе си и още повече се страхувах от това,как изглеждам пред другите. Но ето,нещата се промениха,нека аз да ви бъда жив пример за това,че спасение има,само трябва да повярвате и то вие самите в себе си.Никой не може друг да ви помогне.Терапевта,че ви дава насоки и примери,но той няма да ви измъкне от дупката. Работете над себе си, преборете се с лошите мисли и най вече върнете самочувствието си. Повярвайте,че вие не сте като другите,нека това ви мотивира да вървите напред. Не позволявайте на никого и на нищо да ви убеди в противното.Изградете си собствено мнение за себе си и за околния свят,създайте си цели и ги следвайте. Ще успеете,само ако наистина работите върху себе си. Нека вътрешното ви АЗ е заредено само с положителни мисли, отхвърляйте негативните, вярвайте.....това е ключът.
Аз съм наистина безумно щастлива,че успях и забележете,за много кратък период от време.Няма и 4 месеца и аз съм друг човек. Не съм спряла с терапията ,както и с медикаментите, но всичко става постепенно.
Много се надявам,след известно време,да прочета от някой хора,които тук почувствах близки,че са добре и че са успяли. Пожелавам ви го,защото след всичко това,човек наистина се променя и то в положителна насока....
Обичам ви,до скоро.

Споделям, че имах кошмарна нощ, може би от най-кошмарните в живота ми...  :-\
Споделям, че съм на ръба на много голяма емоционална криза и че единственото, което получих, като "подкрепа", е нажежаване на обстановката и нула разбиране. Споделям, че това ме прави много нещастна.

Скорпи,кой те кара да се чувстваш зле?
Дай ми име и ЕГН :)
Защо беше кошмарна ноща?
Между другото и аз имах кофти нощ,нещо не можах добре да спя.

Беше много повече от това. Кошмарът може би си го направих аз, така както и ПР, и всичко останало... иначе могат да ме наранят най-много хора, които обичам. И обикновено така и става :-\ Не знам колко пъти мога да падна и да стана още, но чувствам, че силите ми са на привършване. Явно не е достатъчно да се затворя вкъщи, а трябва да се закопам някъде, за да имам спокойствие... не знам. Адреналинът в мен крещи: "БЯГСТВО".

Споделям, че тази нощ се наспах доста добре, макар че сънувах кошмари.
Споделям, че сега се чувствам напрегнато, а няма за какво да се притеснявам.
Споделям, че вчера се рових в темите за депресията и си търсех нова диагноза.
Споделям, че много се страхувам от това какво ми предстои.

  Г-н Тодоров, не разбрах, Вие нещо споделихте ли?

 

     На всички останали споделям, че толкова много сте споделили, че аз само ще ви почета :)

Спoделям, че направих сефтетo за сoбственo червенo винo. Сега живo се вълнувам дo къде ще я дoкарам.
Спoделям, че oще един клиент си тръгна пo пътя, та чак се пoчувствах излишен, кoетo е прекраснo :)

Хах, скоро да очакваме някакво ново патентовано лекарство, съдържащо алкохол ;D Нямам търпение!

 :)

Браво, track!

 :)

track, всеки път, когато се опитваш да се откопчиш от лапите на ПР, то ще те дърпа обратно, и ако състоянието ти е свързано с обстоятелствата в живота ти, а няма вариант да не е така, опиташ ли се да ги промениш, ще усещаш съпротивление, ще ти призлява, ще имаш нужда от помощта точно на тези, които те закопават, това е зависимост. Успееш ли да се откъснеш и освободиш, вече ще си добре и без тях. Но това е трудна задача. Много пъти ще ти идва да се върнеш обратно, на познатото си безопасно място, обаче там няма вариант да си добре. Затова си помисли. И гласувам с две ръце и два крака да си намериш компания  ;)

 :)

Ясно, аз нямах предвид, че това е първопричината, а че в момента е дразнител, който засилва симптомите. Такива със сигурност всички си имаме, та поне което може да се елиминира... като цяло, за да има съществена промяна в състоянието, трябва да правим съществени промени в живота си, но тъй като явно и преди нещо ни е спирало, сега си имаме друго, което да ни спира и да оправдава отлагането - та нали се "нуждаем" от дразнителите си ;D Дали обаче ни спасяват?


Кажи на Енрике Иглесиас да намине при мен.  arms huglove Искам да ми пее под балкона serenade
"I could be your hero, babe..." hump

   Споделям, че Скорпи е един малък психолог, който каза :" опиташ ли се да ги промениш, ще усещаш съпротивление, ще ти призлява, ще имаш нужда от помощта точно на тези, които те закопават, това е зависимост". Именно това, след 6 години откъсване от човек, от който бях зависима и то не любовна зависимост, а чисто човешка зависимост, която хората отстрани биха сбъркали с любов, защото всеки си мисли, че двама души са заедно, защото се обичат - именно това е връзката с автоматичната тревожност, там е корена. Мислех си, че съм го отрязала из- корен, не, не съм. Подсъзнанието ми продължава да ми диктува да го сънувам този човек и то като лъжлив фактор, на който и с който, колкото да ми е било зле, поне съм можела да се опра. Да, ама не... аз самата зная, че не струва, че е нищожен като човек и въпреки това несъзнателно (надявам се) си казвам, че само той (като мъж в живота ми, който допускам) би ме разбрал, сякаш забравям, че преди нито веднъж не ме е подкрепил именно в това ми състояние, обявявайки го за прищявка, нещо, което се нарича "мамка му, пак ли ти е лошо".
 Скорпи го е казала чудесно, чак като го прочетох ми се сви стомаха. И това не е обич, това не е желание към друго същество... това е като нещо, което са ти набивали години наред в главата. Че не ставаш за нищо, че все ти е лошо, че си неамбициозна, че другите хора какво правят, а ти?! Тук усещам, че и тате ми маха с ръчица...
  Привет и д-р Фройд, детството си е детство. Помня какво ми каза майка ми, преди да се омъжа - "Той е свестен човек, бе майче, а и ти си бременна, не прави щуротии и му се довери, че иска най-доброто за теб и бебето!"
После минаха години и майка ми зяпа друга песен - "Ти се омъжи за баща си, сега ще си го търпиш!" А сега, след още повече години и след няколко години развод обобщи: "Аз ти казвах, че трябваше да се разведеш още мноооого отдавна!"
 Такива ми ти работи, драги ми Смехурко :)

 Споделям, че всичко, за което се улавяме, за да преодолеем паническото разстройство, често е извън нас самите и води само до едно - до задълбочаване на състоянието или до по-лошото, до неговата латентност. ПР ни прави зависими от най-кофтито хора в живота ни, категорична съм!

  Споделям, че не съм  виждала психотерапевта си повече от седмица. И ми липсва това  приятно чувство, което ми дава.
  Споделям, че е чудесен човек и мисълта, че съществува и съм го срещнала, ме прави по-сигурна, че ПР може да бъде отново заглушено в разумна степен, а защо не и направо избегнато.

 :)

 :)

Никак не е малка Скорпи, да ви кажа, даже скоро ще порасне с още една година (календарна), живот и здраве дотогава.
Споделям, че Скорпи трудно е психолог сама на себе си.
Споделям, че Скорпи все още се учи да прави разликата между любов и зависимост huglove
Споделям, че хората бъркат ПР с мързел, понеже видимо не ни изтича мозъкът и "всичко ни е наред".
Споделям, че доживях да чуя от човек с ПР репликата "Нищо ти няма", когато ми беше най-зле.  :o :o :o ::)
Споделям, че никой не трябва да разчита на никого за помощ, защото не се знае кой накъде ще го дръпне.
Споделям, че и без да си психолог, един бърз поглед над живота ти може да ти покаже къде грешиш и кои са дразнителите ти.
Споделям, че оттук нататък няма да позволя на никой да ме мачка.  ninja-smiley  swordfight spank
Споделям, че трак, вместо да си брои изневерите, трябва да се махне от тоя човек.
Споделям, че аз съм сериен изнасилвач на хора с ПР, Фнимавайте hump

...

Споделям, че единственото нещо, от което се нуждаете, за да се справите, е вяра в себе си, както и разбира се, желание да се промените.
Споделям, че ще се науча да си вярвам и да се обичам и започвам от днес.
Споделям, че си имаме зайче и него също много ще го обичам  arms

 
  "А иначе, Кадифе, май състоянието ти се подобрява, благодарение на новото психо. И не за друго, ами защото и той е секси, ми се струва   Нещо много го натъртваш това "и той е секси"   Ти си нещо като сериен изнасилвач на терапевти"

Абеее, Трак, това не е истина, никой... все още, не съм изнасилила!  :laugh:Предишният ми терапевт се опита да ме накара да се ударя сама с голямата бухалка Анафранил и Ривотрил, извинявай, ама - причьом тук еротика, не му повярвах като на специалист нито веднъж. И се опитвах да го възприема поне като мъж, за да му се доверя в някаква степен, но и така  не стана. Прозираше ми как ни "лекува" конвейрно с едни и същи заучени фрази. И нищо не помнеше, каквото съм му казала предишната сесия.И слава Богу, че не му се доверих и потърсих друг терапевт,  иначе трябваше да пия лекарства, а така и баба може.
Сега, с новият ми психотерапевт... какво да кажа, спокойно ми е, чувствам го коректен спрямо мен и не се чувствам така, сякаш прави всичко, за да си вземе парите и по живо, по здраво. Като мъж е много вълнуващ, не отричам. В този човек има харизма и  обитава най-невероятната усмивка, която съм виждала. Като се засмее и лицето му грейва, заразява и мен, действа ми някак оптимистично. Одухотворен е и много внимателен, но същевременно твърдо вещае границите терапевт - клиент. Спокойна съм в негово присъствие, дори мисля, че мога да се отпусна и да затворя очи, а обикновено това ми е невъзможно в присъствието дори на познат човек.

Просто ми е по-лесно да чуя мъж какво ми говори, отколкото жена, така съм устроена... а ако трябва и да ми задържи вниманието, жената няма никакъв шанс :)

  

   Споделям, че никога не съм виждала на линия едновременно 7 души във форума! :) Да не сме обострени нещо  :laugh:

 :)

 Споделям, че такъв мъж наистина съществува, но за жалост е мой психотерапевт ;D Иначе дали съм увлечена... признавам, че забелязвам с какво е облечен, колко чисти са обувките му, колко е внимателен, но това не е любовна среща, а терапевтичен сеанс. Ако често се шегувам със сексито, то е с добро чувство.

 Споделям, че да имаш заек вкъщи е като да имаш нещо, което да ти изяде всичките кабели и накрая да го намериш като меча кожа на паркета проснато, треснато от тока. Приятелката ми голяма беля изкара с едно зайче. Но пък гледам, че Трак има и тя някакво животинчекоетоядекабелинонеезаек :laugh:Моят котарак яде само неща по предназначение - сухи гранули, орехи, маслини, броколи, топено сирене, риба туна и... малки момченца! ;D

Споделям,че изкарах страхотен уикенд.
За първи път бяхме 2 дни подред заедно ;D.В петък вечер аз у тях,в събота вечер той у нас.
Споделям,че в събота вечер се заключих брутално отвън,като ключа ми разбира се остана вътре.
Споделям,че съм буквално с 5 лева в джоба до заплата,а ключаря ми искаше 80.
Споделям,че като чу моето момче това,пристигна с 300 от киното,на което беше с приятели,извика друг приятел и нали са ми акробатчета,направиха една пирамида под прозореца ми и се качиха. Добре,че бях оставила едно малко прозорче отворено,че да могат да отворят големия.
Споделям,че аха аха да получа ПА от притеснение,яд и отчаяние,но някак си се овладях.
Споделям,че отново за втори ден забравям лекарствата,но днес мисля да си ги взема вече,че това мойто на нищо не прилича вече. Аз май като доийде уикенда и решавам да си почина от всичко.От ПА,от работа и от лекарства  ;D
Споделям,че това ще е най леката ми работна седмица,защото в петък заминаваме на планина с малкото ми овненце.  huglove
Споделям,че искам да се съберем с вас вече ,пуууу сложна работа.
Споделям,че искам да видя Трак,Кадифе и Скорпиии :)))

 :)

 :)

Споделям, че много ме заболя от думите, които чух преди малко, но не знам защо продължавам да се учудвам. :-\
Споделям, че предпочитам животните пред хората точно заради любовта, с която ме даряват безусловно. Споделям, че за заека трябва да му мисли най-вече сестра ми, тъй като е при нея, както и другото ми куче. Споделям, че като ги събера всичките накуп, става весело. ;D
Споделям, че се радвам, че някой иска да ме види, защото аз май вече никого не искам да виждам...
Споделям, че никога няма да съм достатъчно добра в очите на хората, които твърдят, че ме обичат, но се държат, сякаш ме мразят.
Споделям, че ако бях получавала вместо упреци и куп изисквания, повече обич и подкрепа, никога нямаше да знам какво означава ПР. Споделям, че никаква вторична полза нямам от това да съм с ПР, тъй като така още по-малко получавам нещата, от които имам нужда и са ми липсвали. Като допълнение упреците се засилват, така че не виждам какви ползи имам да съм зле. ???
Споделям, че ако мъжът ми беше жив, никога не би позволил такова отношение към мен, каквото получих за последните 2 години.

 :)

Трак, беше ми казано, че съм пълен провал и че въпреки усилията да бъда отгледана, от мене нищо не е станало, не съм се реализирала. Когато попитах какво означава това, ми бе посочен пример с мои роднини, които са женени, създали са семейства, имат собствен бизнес и т. н. Не че и аз не бях като тях, допреди да попадна в ситуацията, в която съм, но това не се зачита. Според мен никак не е дребно това становище, особено като е от родител. Не знам какво да кажа. Само не знам как очакват с такова отношение да се подобря, за да взема да се "реализирам". А да, споделям, че ми писна, откакто е умрял мъжът ми, да ме пробутват на всичко живо, какъв е тоя зор не ми е ясно!!!

 :)

 :)

Аз на тяхно място съм се поставяла, но на тях и през ум не им е минало да се запитат какво преживявам - твърде заети са да критикуват. С тази тактика ще ме мотивират единствено да си забъркам солиден коктейл от хапчета, за да не възприемам нищо и да се потопя в друг свят, в който думите им няма да стигат до моя изтерзан мозък. chair

                :) Споделям, че съм щастлива :)


Споделям, че търсих толкова дълго човек, комуто да се опра не физически, не емоционално, не практически... просто духовно... и го намерих.

Скорпи и нашите имат тази дарба да ме "мотивират" по този начин. Но нещата се промениха много. Аз някак си умея да им затворя устите и даже да ги накарам да се чувстват виновни за казаното. И те са!!! тояно в такива моменти не могат да си позволяват да ми говорят по този начин ама хич.  ninja-smiley
Опитаха се на няколко пъти и почти ме изгубиха. Да не говорим,че в твоя случай би трябвало още повече да внимават. Не знам и аз какви са тези хора,сама за майка си се чудя. Ама ето ,че нещата се промениха. Ти с тях ли живееш? Аз поне съм далече,притеснявам се за тях,но поне не са ми на главата,че изобщо нямаше да се издържа .
И ти искаш да ни видиш,сигурна съм,нали така?  >:D
Трак хапчетата все ги забравям по 2 дни.Не знам как точно го правя. Вземам си ги,споко,вече намалих дозата.Ти нали беще на Ципралекс и ти? Колко вземаш на ден?
Намалих ги амаааа,не знам добре ли е не е ли??
Споделям,че не мога да се отърва от тази тежест и напрежение в челото беее хора.Имате ли го и вие?
Начи много неприятно. Търкам се,мачкам се,облекчава ме малко и после пак.
Ама поне вече не мисля,че е тумор,защото в началото бях убедена ,че имам нещо такова...
Споделям,че кадифе ме радва,а скорпи ме натъжава и искам да и помогна,ама не знам как  :-\
А на Трак понякога не мога да и проследя мисълта,така и тече не е истина. от къде толкоз мисъм не знам. Моята като че ли е спряла нацяло вече...

Споделям, че ми е тъжно, че Marusia не иска да види и мен ;(
Споделям, че си мисля, че тя не си чете съобщенията...
Споделям, че днес, това момче, което ми липсваше, днес ми звънеше и бях достатъчно силна и не му вдигнах, защото... споделям, че наистина не трябва да общувам по никакъв начин с него... прекалено много ме нарани.

 :)

 :)

track, упреците не бяха свързани със състоянието ми, а за това, което написах по-горе. А в живота всичко се случва - да падаш и да ставаш, да си горе и долу, а понякога горе-долу... преди мислех, че ще съм само горе, докато не паднах за първи път с гръм и трясък. Оттогава станах по-предпазлива и си имах едно на ум. До втория, по-тежък удар, когато вече изгубих и мотивацията си. Не знам как да го обясня, но някаква искрица в мене умря и не мога да си я върна. Преди си повтарях, че е рано и е нормално да е така... Но днес като ми казаха, че са минали почти 2 години, ми прозвуча толкова нелепо... кога станаха 2? Какво правих през тези 2 години? Какво ще правя след още 2? Защо, когато изгубиш някого, всеки те напъва да го заместиш - така ли се запълва една празнота? Душата ми не е кръчма, в която всеки да се приютява. В нея влизат единици. И всичките съм ги изгубила.  :-\ Наистина не ми се "реализира" повече.

 
   Това е така, както казва Трак.. имаше момент, когато в този форум пишехме само четирите - тя, аз, Маруся и Скорпи. Май тогава на мен ми бе доста по-зле отсега, какво съм променила?Не е медикаменти, не е мъж до мен - но, да, открих своят психотерапевт, но все пак той не е вълшебник.
  Мисля си, че има периоди на обостряне и такива, в които ни е по-добре. Докато сте по-добре, случва ли ви се да ви обхваща непреодолимото чувство, че така, както ви е така добре... сте като празни, че го няма  обичайния пълнеж от тревожностт, от очакването за нова паника... и тогава започваш да очакваш отново да се  влошиш и в крайна сметка се случва.
  В друга тема Владимир е споделил, че няма проблем с агорафобията, ако излиза сам, но ако е с други хора се притеснява да не му стане зле пред тях и те да видят това.Точно това терзае и мен - загубата на контрол в присъствието на друг човек, бил той и много, много близък. Затова и съм сама, защото чувствам, че ми е по-безпроблемно да се справям сама с това разстройство, отколкото да въвличам и други хора. И е странно, защото си казвам - иска ми се някой да е до мен, когато ме е страх, а същевременно естеството на самото ми страдание като симптоматика се облекчава драстично, ако не ми се налага да давам обяснение защо се чувствам така и че не съм органично болна. Тогава каква съм :)

  Вероятно паническото разстройство е начин просто да не правим нещата, които ни плашат - да се сменим работата, партньора, начина на мислене, местожителството и други подобни. Това е оправданието да се кара по познат модел, който макар и изтощително омръзнал, все пак е изучен, не крие кой знае какви изненади. Затова някои от нас продължават да работят скучната си, досадна работа. Търпят партньори, които не са нито нужната им подкрепа, нито нужната им емоционална и сексуална страст. Съобразяват се с властни родители или свръхамбициозни техни идеи и изисквания за начина на живот на собственото им дете, забравили, че един родител може да даде живот на детето си, но не и да го управлява. И какво ли още не...

  Първите стъпки са да се отърсиш от чуждото влияние, да избягаш от думите "Правя всичко за твое добро!" и "Ако не съм аз, ще видиш какво ще се случи с теб". Последващите стъпки са избора на категорична самостоятелност и това не винаги означава да се слага край на връзки, някои от тях си струва да бъдат преработени и отстояни. Просто човек трябва да си върне себеуважението и да заяви ясно, че има свои цели, своя мечта, хоби и интереси. Не сме на този свят дошли, за да служим за нечия кауза, имаме своята кауза - да изпитаме радост от живота, да изградим битие, което да не ни бетонира в измамен домашен уют. Да правим онова, което ни се иска, да се развиваме, научаваме. Да се запознаваме с нови хора. Да посрещаме обстоятелствата и тяхното естество да  не ни хвърля в отчаяние защо все на нас се случва най-лошото. Защото е вярно, че силата се определя не от това да  успяваш да избягваш трудностите, а от това как ги преодоляваш.

  Споделям, че хората, които открих в този форум и тези славни момичета - Трак, Скорпи и Маруся, с които най-често си писах до сега, са моите невидими приятелки, при които идвах в най-трудните си моменти. И те нито веднъж не ми сбърчиха нослета в досада, напротив - извадиха от себе си всичкото си  чувство за хумор, на което са способни и когато им бе мъчно, даже повече и от мен - пак се усмихваха и намираха сили да кажат открито какво чувстват.
  Понякога просто чета... и ми е добре, защото за първи път не ми се налага да се цензурирам - нито в мисли, нито в поведение. Вие просто знаете, че онова в мен не ме прави по-лош или по-добър човек, а просто човек като вас.

  Споделям, че се разчувствах. Някой да извади каната с лед и портокалов сок от хладилника, аз сама ще си дръпна ластика на гащите! ;D

   Споделям, че забравих да кажа, че средата почти на страната ни е Пловдив. Мисля, че е справедливо да се срещнем на моя територия. Оха, поне ще бъда по-спокойна, хахха... е, не... но пък, ако бъдете послушни... ще ви запозная с моят психотерапевт, ой! :angel:

 :)

   Нямаш идея колко полезна мога да ти бъда с професията си за въпросната ти шопинг-мания.  :)

 :)

  И аз играх една игра повече от 10 години... после се разведох :laugh:

Споделям,че ме мъчи адското главоболие и врата почти не мога да си го мръдна.
Имам чувство ,че главата ми е пълна с напрежение някакво ,което ще ми излезе през ушите.
Споделям,че съм на сватба в пловдив и то много скоро и бях споменала на кадифето ама тя не ме отрази.
Споделям,че ми се гади хора,не знам какво ми става:(
Споделям,че със сигурност не е ПА това....но не се чувствам хич добре.

"Споделям,че със сигурност не е ПА това....но не се чувствам хич добре."
Какво стана с лекарствата, Маруся ?
Споделям, че вчера също не се чувствах добре!
Споделям, че днес съм ОК, благодарение на "Ривотрил"
Споделям, че освен волята, трябват и медикаменти /за овладяване, лечение и излекуване от ПР/
Споделям, че контролираното лечение е по-добре от ината, невежеството и гордостта!;

Много точно казано! Браво!

 Споделям, че ще споделя на Маруся координатите си  на лично съобщение :) Както и бих могла да споделя, че се чувствах така, както Маруся, когато бях не с паническо разстройство, а...  в началните месеци на бременността си :)

Споделям, че искам да ви споделя много неща тук, но не мога... :-\
Споделям, че бях на една вечеря и само аз си знам как я изкарах. Споделям, че се научих въпреки постоянния страх и симптоми да си играя театрото и дори да си изкарвам добре. Споделям, че това ми изхабява всичката енергия. Споделям, че кучето ми хапе пръстите, докато пиша и ме кани да играем :) Споделям, че цяла вечер се закачам с мъж, който не ме интересува, за да си втълпя, че ме интересува. Споделям, че не се получи.  huglove Споделям, че въпреки това ще продължа да го закачам, защото това ме разсейва и ме кара да вярвам, че някой ден ще успея да се чувствам добре с някого... И че няма да се преструвам.
Споделям, че да се преструвам, че ми е хубаво с някого е почти толкова гадно, колкото да се преструвам, че не ми е хубаво, когато нямам право да показвам чувствата си (не знам дали ме разбрахте). Споделям, че и на мен ми се гади и ми е толкова нервно, че няма накъде... Споделям, че утре пак съм на вечеря.
Споделям, че с когото и да съм, винаги мисля за един и същ и искам да избягам едновременно при него и от него. Обаче вместо това отивам при следващ с надеждата да избягам от предишния и накрая така се заплитам, че не знам кое е по-лошо - да съм сама или с неправилния човек... Споделям, че когато съм с правилния, знам, че не искам да съм никъде другаде. Уффф, казах, че няма да споделям тук...

 В отговор на Кристо: За кои лекарства ме питаш? Ако имаш в предвид АД,вземам си ги ,но вече в намалена доза.
Споделям,че си записах личните координати на Кадифенце и ще направя всичко възможно да се видим в Пловдив за по кафе.
Споделям също така,че не съм бременна  ;D колкото и да ми се иска. По скоро мисля,че това напрежение в главата ми е от висенето пред компа. Но тези симптоми имах в началото ,когато започнах медикаментозната терапия и беше ужасно. Сега поне не мисля,че имам тумор,ама аз това май го бях споделила вече.
Споделям,че не съм виждала малкото си овненце от неделя и адски ми липсва,макар,че се чуваме всеки ден.
Споделям, че чакам с нетърпение да дойде утре, защото заминаваме с приятели и с него разбира се малко на планина.
Споделям,че ще му се кача на врата в петък вечер и ще сляза чак в неделя  ;D
Скорпи ми звучи много тъжна и натъжава и мен. Може би най правилното решение в момента е наистина да останеш сама за известно време. Или може би това те плаши? Когато човек започне да се чувства добре сам, едва тогава е готов за нова пълноценна връзка,поне аз така мисля. През другото време просто търсим спасител,който да запълва онази огромна празнина в нас, който обаче не винаги се оказва точния за тая работа. И всичко се върти и преповтаря и няма измъкване от магията.
Споделям,че бих искала да видя и Скорпи на живо за по кафе :)
Споделям,че следващия път когато Трак дойде до София и не се обади,ще бъде публично наругана от мен тук !!!!!!!
Споделям,че съм на работа сега,но мислите ми са някъде далеч далеч,в един друг свят, с по добри хора,с много любов,слънце и спокойствие.
Споделям,че обичам да мечтая......и май пак много споделих....
Хубав ден на всички

Маруся, аз от 2 години съм сама в смисъла на това, че нямам сериозно гадже. А иначе да се изолирам изцяло от всякакви контакти, в никакъв случай не искам, защото и без това заради агорафобията се чувствам доста изолирана. Трябва да съм сред хора, трябва да правя секс и трябва да усещам човешки контакт, та в този смисъл сама не искам да оставам - 9 месеца след смъртта на моето момче стигат. Иначе се чувствам и аз жива погребана. Не вярвам, че хората са създадени да живеят поединично, затова не искам да се отделям. Дори и сега в най-яката си симптоматика не искам да го допускам, заради което и ходих на въпросната вечеря и пак ще отида. С или без ПР, с или без гадже, животът си тече междувременно и не бива да го пропускам. :)

Скорпи,разбира се,че е така. Никой не говори за пълна изолация от всичко живо наоколо. Просто мисълта ми беше съвсем друга. Но да,знам за какво говориш,знам и за секса,аз имам нужда от него в момента повече от всякога и той така лекува мамка му,наистина. Аз съм седяла 2 години без мъж и секс и когато бях на гости при леля ми в Гърция,тя ме усети,понеже е медицински работник. И каза,че ако реша да ида на лекар в Гърция,още преди да започна да се обяснявам какво ми е,ще ме попитат дали имам редовен полов живот и ако нямам ще ме обявят за Болна :) Просто си мислех,че ако усещаш ,че този или онзи не са подходящи,да не се насилваш да бъдеш с тях,само и само да не си сама,защото това само по себе си повече натоварва,отколкото факта,че си сама. Поне аз така разсъждавам за себе си. Естествено,че ще отидеш на вечеря и ще се забавляваш,желая ти го от сърце. Живота е толкова прекрасен,понякога даже си мисля ,как може така да си го усложнявам сама. Но факт е,че не винаги съм доволна от това,което имам и искам все повече и повече. Може би човек трябва да се примири,но аз не мога.
Аз след 2 часа съм при мойто психо и вече нямам търпение да го видя :)
Споделям,че остана още един работен ден и заминавам на секс туризъм с малкото овненце ,хихихихи....

Маруся, караш ме да се чудя как да обясня това, дето не искам да обяснявам тука ;D ;D Ама ме провокираш...
Затова ще давам примери. Мъж ти носи цветя, внимателен е, не е като да си сама, не е като да няма кой да се завърти около теб, не е като да нямаш с кого да спиш, обаче... ти всъщност не искаш това. Не искаш този, а някой друг, известно или неизвестно кой, но този друг не прави това, което останалите - вниманието, цветята, а точно обратното - той се възползва от благоволението ти и гледа ти какво можеш да му предложиш. Обаче като си с него се чувстваш различно и искаш другите да се разкарат и да остане той, но не може... между "искам" и "мога" има разлика. Знаеш, че не можеш, но го искаш... В същото време той иска да е на друго място, с друга жена, и с нея се чувства така, както ти с него. Тя пък иска да е с друг мъж, хах и става една въртележка, в която всеки е някъде с някого, но не и там, където сърцето му иска да бъде... Когато съм на неправилното място, ми е безразлично какво се случва. Усмихвам се, любезна съм, но съм празна. И всъщност съм другаде. Сега по-ясно ли стана? :D

Ти пък защо си мислиш,че не те разбирам???Ама толкова ми е ясно всичко,защото аз съм била многократно в такава ситуация.За това казах,че може би човек трябва да си даде почивка от всички тези емоции. Аз съм празна знаеш ли от колко време насам???И никой по никакъв начин не може да запълни тази празнина. За това казах край,няма какво да се залъгвам с този и онзи.Като не мога да бъда с този,който искам,няма да бъда с никой. Така съзнанието ми се изчисти и се почуствах много по добре. Това имах в предвид.;)

Аз искам и от другите емоции да си почина, ама какво да направя, като не става? Те сами си идват. Освен да ги притъпя с хапчета, др начин не виждам. Тогава може и да мирясам най-накрая, вероятно и хубавите няма да ги усещам, но те не са ми изтрябвали, и без това до нищо хубаво не ме водят :-\  Иначе аз уж максимално се пазех от такива неща, но... точно толкова ми се получава, колкото предпазването от прилошаване ми помага да не ми прилошее ;D

   Споделям, че съм щастлива :) Дано терапевтът ми не чете тук, понеже със сигурност ще може да свърже тези мои споделяния с терапевтичните ми сесии при него ;D

  Споделям по повод казаното от Маруся за Гърция и въпросите на гръцките лекари,  и отговарям, че...че... съм  много БОЛНА :laugh:

  Споделям, че Скорпи не ме прави тъжна, а замислена - защото е толкова зряла, а още й е рано да зрее... мъдростта я чакаме, викаме, но когато дойде - обикновено не ни е нужна вече. В узряването на една жена има много сладост, много сила... но и много тъга, ако е силом. Стискам ти палци да се уловиш и този път, вътре в себе си, не извън себе си :)

  Споделям, че  тази вечер ходих на една изложба чрезвичайно и непланирано, и докато да отида на нея ми стана кофти, както и като отидох - изпитвах напрежение силно и некомфорт, свързани както с тревожността, така и с непреодолимото усещане за фалш, което се ширеше. Адски тъпа изложба, да ме простят художниците, но все пак претендирам да разпознавам  това изкуство ;D
В мига, в който си тръгнах, дори не изчаках откриването, защото нямах желание - изпитах канско облекчение. Сърце заби нормално, дишане приятно, стойка изправена, коси разпилени, очи искрени... изобщо вопиюща красота! Но  разбрах от цялото  социално упражнение, че не понасям вече някой да очаква от мен определени неща... като например, да вися права от крак на крак и да слушам как някаква откачена галеристка лансира протежетата си.  Протежета, които са изнасилили духовно платната, а след това и са оставили свидетелства за този акт. И сякаш не е било достатъчно, но и са наели галерията, за да го покажат на обществеността:(

 :)

Споделям,че изкарах страхотен уикенд и бях на седмото небе от щастие.
Споделям,че снощи преди да заспя ме заля така познатата вълна на ужаса и не знам пак от къде се взе.
Споделям,че много се страхувам пак и че нямам сили да се боря,ако това има намерение пак да ме завзема:(
Споделям, че се справих с тревожността, но изпитах онзи огромен страх от смъртта пак и пак.
Споделям,че ако това стане по често,вече няма да искам да живея  :'(

Споделям, че имах незабравима седмица с приятели в БГ.
Споделям, че не ми се тръгваше, но детето ми ме тегли да се прибирам в чужбината.
Споделям, че леко ви завиждам, че сте в родината, защото при мен паниките в БГ не съществуват...не знам защо ??? Там съм спокойна и не мисля за смърт, инфаркти и т.н.
Споделям, че имах страшни приключения със самолета и в магазин Била...но не изпаднах в ПА, което ми дава надежда, че оправия има.

Споделям, че вчера цял ден бях на крак - разглеждах пътуваща изложба от замноводни и влечуги - слаба работа... Прекарах неприятна нощ - имах чувството, че ще се пръсна отвътре, всеки момент - аха-аха ПА; в мозъка ми се въртяха всевъзможни вътрешни диалози, лица - постоянно отговарях, "затапвах", част от тях бяха свързани с недоволство към взаимоотношенията на работа. Мъчех се да не мисля за нищо, за други неща - всичко пак нахлуваше. Ужасявах се - как ще я карам така, и утре ли? Събудих се - потънал в неприязън, по-скоро отчаян. И на психотерапия ходя, колкото времето минава, вместо да се подобрявам, то... Като се замисля, и да си сменям терапевта, дали ще има полза - сигурно и там ще са само приказки, даване на съвети.  

В психoтерапията съвети не се дават.

"Споделям,че ако това стане по често,вече няма да искам да живея "
Ало, Маруся, нещо си тръгнала по наклонената плоскост?
Много дами ме обвиняват в черногледство, но явно бъркат...
КЪДЕ ОСТАНА ВЯРАТА ТИ? КЪДЕ Е НАДЕЖДАТА ЗА ЖИВОТ ? Къде е Любовта ти?
Трудно е, но ще мине.....
Ти имаш за какво да живееш!! И да се радваш на живота..
Не забравяй това! :)

Ще мине акo пoлoжи усилия. Рoзoвият пoглед за нещата самo oтдалечава, кактo и чернoгледия. И двата типа мислене имат една и съща цел - да oтдалечат oт същинскoтo справяне.

  Споделям, че граф Монте Cristo упорито настоява, че ВСЕ ПАК сред нас може и да има панически разстроени личности със суицидни помисли.

  Споделям, че не съм пила кафе с Маруся ни в събота, ни в неделя.

  ... и да - споделям, че съм какво? Щастлива :)


  Споделям, че Трак ми липсва! И Скорпиля, тоже!

Споделям,че днес адси силно ми се зави свят на едно сръстовище,а държах здраво детето ми за ръката и го стисках силно.Пресякох на два светофара на червено,докато седна в една градинка,добър пример дадох на детето.Споделям,че ми е гадно цял ден.Споделям,че не искам да пия АД.Сега имам и температура.От известно време плача много,тормозя се от живота,който водя,не го искам такъв.Никога ПР.няма да ми стане приятел и да го обикна,както казват някои. :(                                                       

  Споделям да не отлагаш срещата с психотерапевта. Когато и ако попаднеш на човек, комуто да се довериш, нещата приемат друга форма. Никой няма вместо теб да постави нещата на своето место, нещо повече, никой освен теб не знае така добре техните места. Често решенията са пред нас, да не говорим, че знаем и отговорите, но просто нещо ни пречи да ги видим. Решение на проблемите си няма да получиш от терапевта, но ще получиш възможността да се успокоиш, за да ги видиш със спокойни ум и разум. Аз имам богат набор от соматични страдания, но откакто ходя при психотерапевта си, доста от тях отпаднаха. И най-важното е че зная, че има един човек, който знае какво ми е, който ми вярва, че не се преструвам. Който видя, че отвъд симптомите ми има жена, която е на ръба на силите си и не се уплаши от това. Когато и ако усетиш това, ще усетиш  живителен прилив на вяра сама в себе си.. понякога е нужно и някой друг да повярва в нас, без това да е дело на любовта му към нас или някакво задължение. Започването ми на психотерапия е едно от малкото смислени неща, които ми се случиха напоследък :)

ПР ви "пoбутва" за тoва, че живеете кoфти живoт и ще ви бута все пo-силнo, кoгатo се "усети" че не си давате сметка за тoва. Как тoгава да не ви е приятел - тласка ви към прoмяна на живoта ви, кoйтo преживявате катo гаден с идеята да стане пo-дoбър.

Споделям, че днес е хубав ден!!
Не бива да има суицидни мисли, Кадифе, Веси!!
Споделям, че е трудна борбата с Пр, но най-хубавото нещо е, да имаш близък човек до себе си, да споделиш, което те измъчва или тревожи, да те подкрепя!
Споделям, че всички тук искат да имат по-добър живот, да се преборят с ПА и ПР и те го заслужават !!
Знам, че е трудно, не трябва да се гледа само в "розово" или "черно", както казва Г-н Тодоров, но трябва да се гледа РЕАЛНО.
Животът е труден, но е за предпочитане.....

  Каква е възможността да си био-робот, внедрен във форума да суицира клетите му потребители?! :laugh:

Не, Кадифенце, не си права!! :)
 Винаги съм вдъхвал ВЯРА и кураж на себеподобните!
Винаги съм насърчавал хората да се борят, да не се предават!
Има хубави мигове, не ги изпускайте, приятели!
Търсете и ще намерите... huglove

Споделям, че в основата на книгите по популярна психология и самоусъвършенстване са именно съветите  -"мисли позитивно", "казвай си еди какво си, а не еди що си"...
Не съм имал напредвид, че моят терапевт ми казва "ще правиш тъй и тъй"; по-скоро постоянно ми задава въпроси. На които аз се мъча да намеря отговор, дори когато съм извън кабинета му; може би подтекстът е какво ме кара да я "карам" по този начин. Не знам каква трябва да е тая промяна - хубаво, ще си сменя работата, ще отида да живея под наем, ще се "заженя" - и каква е гаранцията, че няма да се оплета в още по-големи кълчища. Макар че там където работя, наистина става все по-непоносимо - пълен стрес.
Та мисълта ми е, ако това е психотерапията... Аз мислех, че те карат да вършиш разни работи, ако те е страх от жени примерно, терапевтът идва с тебе на нещо като "изпитание" (както във филма "Психаротерапия" Джак Никълсън придружаваше Адам Сандлър).

Ами грешни oчаквания. Не че няма и такива зарибяващи метoди. Аз за пoследния направo кипнах - 3000лв. за хипнoза двуседмична в Турция. Как е възмoжнo такoва нещo. За тoва чoвек трябва да има дoстатъчнo рални oчаквания, каквo е психoтерапия в истинския и смисъл - задаване на въпрoси и oтгoвoри, кoитo чoвек сам си дава. Няма мъдри съвети, няма напътствия, няма някoй да пoеме oтгoвoрнoст за вас ..... тoва са митoве и легенди, кoитo не рабoтят.

Споделям че мисълта за някой всезнаещ и всеможещ терапевт който да ме излекува набързо е много блазнеща, но е илюзия.

Споделям че все повече започвам да поемам отговорността за собствените действия докато по-рано очаквах от терапевта да ми каже какво да правя.

Споделям че в подсъзнанието ми се таи огромна агресия към всеки който ми казва какво да правя но в съзнанието ми за мен това да бъда направляван е ОК.

Споделям че симптомите ми може да не са животоразрушващи а животоспасяващи защото ако не бяха те никога нямаше да прогледна за състоянието ми на робство и слугинаж на околните.

Споделям,че доктор Тодоров много ме ядосва!!!
От къде по дяволите стигнахте до извода,че полагам усилия да се справя със състоянието си??? Нито знаете какво съм преживяла,нито през какво съм минала.Много е лесно ей така от страни да се съди за човека и да се правят заключения. Не случайно от самото начало не вярвам на една ваша дума.Вярвам само в това,което съм и в това,което се случва с мен,както и в услилията,които полагам,за да се измъкна от това чудо. Това е реалността.Не очаквам от някого да ме шибне с магическата пръчка по главата и хоп аз да съм чисто нова.
Споделям,че не съм била в Пловдив този уикенд. Ще бъда на 15.10 Кадифенце:)
Не съм те забравила. Скорпилата и Тракчето навярно се забавляват някъде с някого и за това ги няма.
Кристо,да ти кажа ако това НЕщо пак се появи ,нямам да имам сили да го овладея. Снощи бях на ръба на лудостта. Но си поврарях как нищо ми няма и колко всичко е само в главата ми.Така съм и заспала,но страхът е там,той не отминава. И цял ден съм на тръни,ще се повтори ли всичко,няма ли???
Споделям ,че разбрах в крайна сметка какво трябва да променя в живота си,за да се оправя.
Споделям,че не зависи само от мен , но ако зависеше,щях на момента да взема конкретните мерки.
Споделям,че никога не съм била по щастлива,отколкото бях този уикенд и никога не съм се чувствата повече жена от колкото сега.
Споделям,че ме страх от пропастта , в която ще пропадна,ако ГО загубя и че няма да има кой да ми покаже пътя обратно.
Споделям,че този страх ме побърква и доктора Тодорв вместо да ми остроумничи,може да даде компетентното си мнение без да критикува.

А кoй ви ядoсва така, кактo г-н Тoдoрoв в живoта ви? Как му се ядoсвате?

Споделям, че Скорпи се забавлява със зоологическата си градина у дома и определено през последните 2 години предпочита общуването с животните пред това с хората. Освен това споделям, че отново си бих камшика и зае**ах всичко и всички, за да се погрижа за себе си (уж!), макар че не съм освободена от никакви задължения. Просто избрах да ги върша на друго място за момента.
Споделям, че точно преди да взема това решение, бях в истерия като Маруся и трябваше или да се гръмна, или рязко да променя нещо. Избрах второто. Маруся, винаги можеш да намериш смисъл, дори когато не виждаш такъв в конкретния момент, животът е низ от моменти, хубави и лоши, редуват се, така както ПА и ремисии също се редуват. Знам, че го знаеш. Заради хубавите си заслужава да изтърпим лошите, които ни правят стойностни хора, с хубавите просто се забавляваме, но не с тях израстваме духовно. Споделям, че ми писна да израствам духовно, но все пак се радвам, че го направих, вярвам, че е така и не ми пука, ако някой мисли друго.  :tease1:


Споделям, че и да се случи това, ще се справиш, както си се справяла и друг път. Споделям, че след като приятелят ми почина и се възстановявах, си обещах да не допускам да се разпадам повече заради който и да е мъж или заради каквато и да е любов и в никакъв случай да не се затривам, заради това или за каквото и да е друго. Споделям, че бях на път да забравя това си обещание, но все пак ще се опитам да се придържам към него и да поставям на първо място себе си.
Споделям, че обожавам мъже, които винаги миришат на баня и парфюми и съм способна да тръгна след тях, за да вдъхвам аромата им  huglove и да забравя за всички страхове, защото изпадам в някакъв транс и на всичко съм съгласна ;D ;D  hump Споделям, че тази ми слабост ми е коствала дълги часове в кухнята :D ;D Споделям, че въпреки това ме кефи да си признавам такива слабости, защото това ме кара да се чувствам истинска, а не престорена.
Споделям, че ми се чете книга и си избрах една и ще гледам да намеря време и за нея. Споделям, че когато човек се чувства в "дупка", трябва да направи нещо ново и различно, за да се рестартира.
Споделям, че казвам всичко това, след като лапнах смело едно хапче :P ;D

 хахаха... г-н Тодоров, Вие се шегувате, нали?! :laugh:


 мБооуже, споделям, че Маруся оттук си личи чак колко е бясна:)))Смея се с глас :laugh:

  Г-н Тодоров, в желанието си да ни покажете колко стабилен и безпристрастен психотерапевт сте, ни засипвате с едни наистина "стерилни" отговори, които, ако не са скучни, то са... са... коя е точната дума - бла-бла-бла е твърде грубо. Да опитаме с - азсчитамчемогадаобяснякоренанавсякавашареакция. Сигурно е така, затова сте учил, примерно. Но отвъд тракането на чейня, съществува топлата човещинка, която малцина притежават. Тук никой не плаща на събеседника си, за да бъде чут, слава Богу. Погледнете новите добавени емотикони, нима тези емотикони не са за психиатрично отделение :) А сега погледнете постингите на хората тук, нима не са обикновени хора, от онези, с които се разминаваме всеки ден и даже не знаем какво им е. Е, затова сме тук - тук не се различаваме от останалите, тук никой не се прави на умен или откривател на паническото разстройство :)


 Ангард, г-н Тодоров  :laugh:

Споделям, че и аз снощи бях на "ръба на лудостта". Днес дълго размислях; стигнах до един извод, който винаги съм знаел, но напоследък не исках да го приема  - да, има добри хора, но доста са и вулгарните, егоистите, лицемерите. Към тези последните не мога, не желая да бъда добър. Днес една завиваща кола ме накара да вляза с колелото в тротоара... Не се сдържах и тихо се разпсувах. Може би там е и грешката ми - постоянното сдържане, вежливостта, може би без да иска... Оня ден си измислих и "пуснах една муха" на един приятел - че човекът е по-скоро паразит върху Земята - няма създание, което с такава ожесточеност да изтребва/-ло себеподобните си, да вреди на средата, в която живее. Това е много гадна мисъл. Боя се сега да не почна пак да мисля и да премислям за смисъла и т.н. В момента ми е студено, леко потръпвам. Моят терапевт смята, че човечеството е все още в своя ембрионален стадий. Явно погрешно сващам, че много се е "развило" и защо сега така... Май всеобщият "театър" замаскирва истината за "страхливия дивак" (ала Зошченко), който се крие вътре. Май са прави римляните, че "човек за човека е вълк", а "като се събереш с вълци..." Една жена наскоро се завърнала след пътуване в града и споделила "Хората станаха зли". Добавям и терапета си - "Нищо не можеш да направиш". Колко са прави! Затова - ако ще правя нещо, ще го правя за себе си! Ще го правя за себе си! С добрите - с добро, а с другите - както те се отнасят с мене, така и аз с тях! Ха, и да си мечтая за просветен диктатор, който да ги "опъне" с лопата и мотика на полето... Едва ли е начин, пък току виж и аз се озова до тях. Не мога да разбера, не мога да проумея - каква е тази "страст", каква е тази алчност, за какво ги трупат тия пари, джипове, простотии? Не им ли прави впечатление мизерията, мръсотията, наблъсканите с коли улици? И едно огромно, "мазно" лицемерие? И как спят спокойно? Всъщност сигурно им е спокойно... На мене не ми е... Парадокс, нали? Дамм, тежки споделяния правя. Не знам дали да не   спра да участвам във форума - явно хората като четат постовете ми, им влияя зле - и без това им е тежко. Ама като ми е гадно, къде да излея душата си? Хммм, в момента осъзнавам, че с този си "негативизъм" се самонавивам. Обаче така виждам нещата; по-скоро това е истината (за мене, "без очила", както казва г-н Тодоров). Неприятна и болезнена... Но е добре за база за намиране на мястото си в света. Ще се опитам символично да отвърна лице от "злите" - нямам сили да ги променям, пък и те дали искат... Няма да е лесно, малка е крачката до един краен цинизъм, до това човек да стане част от тях и да почувства "Погнусата". Дано доброто у тях бъде повече. И за оптимизъм - доброто е у нас, около нас, може да е и в изпълнените с любопитство движения на един пухкав хамстер, в изпълнените с надежда очи на едно куче, в китка декоративни карамфили в саксия... Уф, нещо пак взе да ми се засилва замайването. Не мога да се сдържа и ще споделя една малка историйка за истинска човечност. Една жена живеела дълго в Италия и  взела възрастната си майка при себе си. Тъй като старицата имала болежки, се наложило да посещава лекар. Доколкото разбрах, и там имало пациентска такса, но тя се заплащала само веднъж - първия път. Нещо повече, лекарят дори се оказал професор - това не му пречело да приема пациенти, а и съгласно разпространеното там мнение, колкото по-титулован бил един специалист, толкова по-човечен и близък бил с хората. Няма да представям какво е питала възрастната жена лекаря, но забележете - при влизане в кабинета му, той я е хващал за ръка и докато слушал, я галел по косата. Отнасял се с нея, с чужденката, като към родна майка.
 huglove huglove huglove huglove huglove huglove huglove huglove huglove huglove huglove        

 

   Хей, Stareternity, пращам ти среднощна усмивка и завивка :) Спи топло и спокойно! Лека нощ :)

"Споделям, че обожавам мъже, които винаги миришат на баня и парфюми и съм способна да тръгна след тях, за да вдъхвам аромата им..."
Ха-ха-ха.... ;D ;D ;D ;D Малко излизам от темата, може и някой "бан" да отнеса... Аз всеки ден се къпя - честно си признавам, че си е форма на ОКР. А иначе съм маниак на парфюми - имам Лакост - тестер (мъничък, ама оригинален), Бенетон Колд, Шанел Егоист (менте), пък за одеколони, пяни, ролони, пастиза зъби, сапуни, шампоани, дезодоранти не ми се говори... Макар че бръсня само лицето си, сори, ама другото ми е нещо "гейско". Един ден като дойда в София, ще ме "надушиш" отдалече...      ;D ;D ;D                    

Ииии, вярно, увлякох се, пък сутринта трябва да ставам за работа.
Айде, Лека на всички!

Stareternety
Това което си написал ми прозвуча като моя творба. Ако трябва да налучквам и да си поиграя на психоаналитик- сигурно си префекционист и с високи очаквания от заобикалящите те хора и свят като цяло. Колкото по- високи са ти очакванията, толкова по- разочарован ще бъдеш от човечеството. Просто така сме устроени, за жалост наистина по- голямата част от хората са озлобени, нагли, без никаква топлота и разбиране. Трябва да се научиш да гледаш от високо, гледай на хората като на бълхи, така всеки път когато направят нещо колкото и незначително да е то- ще изглежда като голямо постижение. А тия със джиповете и другите придобивки...защо изобщо ги броиш за хора? Аз имам възможност да си купя каквато кола ми душа сака, но се возя в градския транспорт...Ей така, чувствам се в безопастност и незабележима...голямо е удоволствието да бъдеш невидим ;)

Хах, казах го, защото снощи мирисах едни парфюми и пак се залепих за мъжките, като магнит ми действат, но едни определени миризми. Попиват ми директно в мозъка, изпиват го докрай и ме карат да си мисля неприлични неща.  hump
Няма нищо гейско в бръсненето, докато не си си посегнал на краката ;D ;D Но ако си футболист, и това ти е простено. След като ми изреди каква козметика имаш в шкафчето си в банята, сега ако искаш можеш да приложиш и снимков материал.  ;) Да ти кажа, ако ще идваш, коя да използваш. Шегувам се, да става весело. Вече уточнявам това, че после да няма сърдити... в стил: "Ама ти нали каза..." ;)
Така. Твърде много информация има в твоята глава, ми се струва. Аз вече гледам на "нормалните", като на сбъркани, толкова нахална съм станала да си пречупвам всичко през собствените възприятия, че за мен другите, дето нямат ПР, са къде къде по-заблудени и неориентирани. Просто вече мога да ги съпоставям, след като опознах толкова хора с нашия проблем, доста нива над останалите са. Жалко, че това си има "странични ефекти". Затова те дразни действителността, защото имаш повече сетива да я усетиш, повече акъл да я осмислиш и повече сърце да я почувстваш. Мда...  :)

Споделям,че и аз като Скорпи мисля за хората без ПР по същия начин.
Споделям,че никой не ме е изкарвал така извън равновесие,както бившия ми мъж и това е в отговор на док.Тодоров. Понякога и майка ми има тази способност. Тя доста често си позволяваше да ми казва колко съм зле и как нищо не съм постигнала в живота и най лошото-никога няма да постигна.Това,че съм световен шампион и то двукратен не е нищо,нали така? Няма място за гордост там. Разбира се,че не. Най лошото е,че не си завърших образованието-висшето и че имам един брак зад гърба си-според нея. След един такъв скандал я накарах за съжелява за всичко казано и до сега говори много внимателно с мен.....но...аз не съм забравила и не съм простила..
Както и да е.
Значи след Шанел Егоист обаче Платиниум бягам като пощуряла. Това е миризмата ,която ме кара да откачам.Моето овненце го изполва,сякаш е знаел преди това :)
Stareternity да не си посмял да спираш да пишеш тук.Ти сега кво,ще се самосъжеляваш ли??Колко пъти съм ти казвала да дадеш свобода на емоциите си,крещи,псувай,смей се,плачи,кавото и да е там, не го дръж в себе си.
Колко често посещаваш терапевта си? И моя твърди,че едва ли  не искам да променя света,за това съм в такова дередже,но наистина се научих с времето да се примирявам с някой неща и ситуации,които не зависят от мен. Знаеш ли колко по спокойно живея ?
Споделям, че сънувах змия  :'( Това било на болест или смърт.
Имаше и други тълкувания,които не бяха чак толкова лоши,но защо се хванах за това точно аз а?ами защото от това най много ме е страх. И защо точно аз го сънувам? Защото е дошло време да умирам?
Споделям,че тази мисъл ме изяжда,изсмуква и най накрая наистина ще умра от нещо :(

Споделям, че тълкуването на съня, Маруся, е добре да оставиш на терапевта си. Моят изрично държи да си записвам моите и да му ги нося. За утре нямам нищо. Не съм много рационално настроен към тая тема, но доколкото имам идея, това, което се сънува не бива да се възприема като някакво предсказание и прочее - по-скоро се касае за символика, която въобще не предполага някаква гадост. Ако пък привлечем и разни архетипове... Не напразно змията е и символ на мъдростта, има я и на аптеките. Че е неприятна - да, но какво е виновно животното, че се родило такова грозно, пълзящо. Не пиша тия работи, за да ти вдъхвам лъжливо спокойствие, просто наистина е така - явно информацията ти не е най-достоверната (то според народните обичаи и поверия съществуват караконджоли, самодиви). Ако някой е срещал - да каже  ;) Аз понякога съм виждал де - в огледалото...  ;D
Споделям и че тия ми "бурни" Ботевски настроения, които помествам тук не са причина за състоянието ми, появиха се наскоро. Преди много добре си я карах даже - по течението... Днес дори в рейса обърнах внимание на един лепнат зад гърба на шофьора плакат - някаква мацка в стил попфолк певица (да съм по-мек). Веднага ме "присви" отвътре - къде отивам, на каква работа, к'ви са тея. Абе старите хора са го казали кратко - НЕРВИ! Няма какво да се лъжем...
За да ви поуспокоя малко, ще ви споделя и нещо, което криех досега, за да не уплаша някого (колко глупав съм всъщност) - ха-ха-ха  ;D ;D ;D ;D В момента наистина се захилих, защото стана игра на думи - че уж споделям, че съм глупав, ха-ха... Па, може и нещо, знам ли... Сериозно, последно като ходих преди 2 седмици при психиатъра (не психолога) ми беше казано, че продължителните жеги са причина за недоброто сезонно състояние на нашего брата.

А, и да не забравя! Тъкмо излязох на терасата да изпуша една цигара и се сетих: една колежка със съпруга си ме видяла да карам колело сред поток от коли. Споделили, че съм много "смел". Дъщеря й искала колело, обаче тя се притеснявала. Наистина, дори по глухите улички няма мира... И аз имам кола, обаче много обичам да ходя пеша (мога и с километри - без да се уморя!) или поне с колело.
А, и най-важното - на Маруся шапка й свалям, че е световен шампион - това действително е нещо СТОЙНОСТНО, нещо ВЕЛИКО. Въобще Спортът е нещо чудесно; и ако нацията ни започне да спортува сериозно и повсеместно, мисля, че доста ще "дръпнем" напред!

Хахахаха,Цанко направо ме разби:) Караконджули бил виждал:)))
Смея се в офиса като луда тука,хахаха.Голям си образ ей.
Това за сънищата не знам и аз,ама доста често сънувам кошмари. Жалко ,че не съм си ги записала. Но станаха все по чести някак си.
Благодаря ти за шапката. Аз не обичам да се хваля много с това,но понякога човек има нужда да го каже точно това. Рядко ми се случва, но ето днес беше един такъв  изключителен ден,когато го споменах.
Аз също се гордея с това, положила съм нужния труд ,за да го постигна. Беше моя цел и мечта и няма по хубаво чувство от това,да усетиш,че си я постигнал:)
Сега пак имам мечти,но като че ли ми се виждат неосъществими и това ме натъжава :(
Както и да е...споделям,че цял ден се чувствам замаяна и адски изтощена.Цялото ми тяло е напрегнато и не знам защо е така.....

Маруся, едно към едно с това, което стана миналата седмица с мен. Преди 2 дни чух същия разговор между сестра ми и майка ми за нея. Така че очевидно каквото и да правим, никога няма да са доволни от нас. Аз лично спрях да се интересувам дали ще се докажа пред нея. Искам сама да си се харесам. Все повече се убеждавам, че проблемът на всички ни с ПР се корени в ниско самочувствие и стремеж да се докажем пред тези другите, дето ни мачкат. Ти не случайно си станала шампион. Замисляла ли си се?

П. С. Ей, вие на имена вече почнахте да си говорите тука... шшшшшшт! :D

Споделям, че от града, който ме задушава, избягах. А сега как да избягам от себе си?

"Споделям, че сънувах змия   Това било на болест или смърт."
Не е вярно тълкованието, Маруся. Сънуването на змия, означава среща с хората, които са ти врагове. Ако я убиеш насън, ще имаш победа над тях !! Аз много пъти съм сънувал змии и много пъти съм ги убивал.. >:D
Само по-някога има истини в сънищата. В повечето случаи са измислици и пълни глупости.

 :)

 :)

Трак взимай нещо за подсилване на имунната система. Аз профилактично си пия цитросепт. Това са капките чудо. Гаднички са на вкус ,но много добре действат.
Никой не ти обижда терапевта,но позволи ни и ние да бъдем критични към него,както и той към нас.
И все пак да споделя,че до сега бях навън с приятели ,които имат детенце на 4 годинки и съм се смяла с глас ,чак корема ме боли.Наистина децата са уникално нещо,искам и аз да си имам свое :(
Споделям,че пак съм наникъде с чувствата си и това ме измъчва много. Да взема да му тегля една майна ли на всичко?
За сънищата,благодаря,че така ме успокоявате,аз все лошото гледам да му се невиди.
Сега отивам да припадна е леглото и да си мечтая,много обичам да мечтая.  huglove

Споделям,че ми адски гадно и искам да се гръмна.......

    Хей, Маруся :) Чакам те се нетърпение да пием кафе в моя град. Няма да те моля да си взимаш медалите, но ще ми разкажеш в какво си била световен шампион, защото аз НИКОГА не съм виждала световен шампион, че то и двукратен на живо, разбра ли! От своя страна аз мога да се похваля само със световната си титла за паническо разстройство, но и ти ще се докоснеш до "величие" :laugh:

Моля те, не унивай и не забравяй, че след всяко гадно нещо идва хубаво, това е някаква закономерност... затова и се плашим, когато сме щастливи, защото си казваме много добро не е на добро. Но защо не се радваме тогава, когато сме нещастни, като знаем, че ни чака отново щастие?!Всичко някак се подрежда... това са Природни сили, които като не им помагаме, поне да не им пречим :)

Споделям, че съм адски гневен; таман се върнах от терапия (бъбрихме си за работата ми и подобни) - гледам, майка ми е ровила из гардероба - прала ми е дънките, "секретните" ми цигари оставени навън на показ. Иии, човек едно свое скрито място да няма... Преди малко ми подаде нов потник и един шоколад - процедих през зъби "аман от тия шоколади". Днес си извадих карта за фитнес, че съм се "ошишил" - обаче с тия шоколади... Ако не ми бяха соматичните неприятности, щях да си пея и да си свиря - б* му страха, неприятните мисли и пр. "сволоч". Като си тръгвах от терапевта ала лош хумор му рекох: "знаеш ли, че правели някакви операции - отрязват ти нещо в... и вече не се страхуваш от нищо; следва работа като барета в спецотряд". Споделям, че има мигове, когато ми се струва, че всичко, което ме сполетя е един лош сън; искам да се събудя! Доста продължи, продължава; не желая да я карам и нататък така. Тъпото е, че не знам какво да сторя, за да изляза от това. Никога не съм подозирал, че на света съществува подобна гад, че може да има нещо толкова подло-мъчително. Че това се случва точно на мене, питам се защо? Ако съществува, защо не сполетява един подлец, един крадец? Не съм им "светил", ама сигурно сега се хилят някъде гърлено, а аз пиша тук, със замаяна глава, гневен... Споделям и че никога не съм предполагал, че ако човек има някакъв проблем - в случая душевен?, то на практика не съществува единно мнение какво му има на човек, какъв е изходът от това. Маса мъгливо-шарлатановидни "насоки" в безброй псевдонаучни писания. Като не са наясно, що пишат, що забуначват читателя още повече - аха, да - "дума дупка не прави". Споделям, че разумът ми подсказва, че психотерапията помага? в разни междуличностни конфликтни ситуации и "измислени" фобии - другото е май-май бошлаф ала (цитирам) "Фантазьора от Виена". Пък на тия, дето се мъчат да внушат на човек, че като са го раждали, се е "травмирал", или като малък са ги "изнасилили" и е "забравил" - с една тояга - и по г*... Без значение на "титлите" им - сигурно придобити в сунгурларския университет.
Споделям, че съм на път да се превърна в мизантроп, като ония в романите на Дикенс. Тъжно ми е и ми е горчиво... Вероятно драматизирам и катастрофизирам в повече, но не мога и не мога да си обясня, да преглътна, защо аз не съм подъл и лъжлив, а наоколо... И като медал - тая "награда"! По-точно, какво кара един човек да е "вълк" за другите? Защо? Може би точно това е правилното, разумното поведение - тяхното, не моето! Наистина "като се събереш с вълци..." Пък аз ала добра "овчица" - и затова сега съм на това дередже. Не съм си говорил за тия неща с терапевта ми, ала явно тия ми "идеи" са признак за това, че съм "на прав път" - един вид терапията "действа" - в стил Барон Мюнхаузен, който, за да излезе от блатото, се вдигнал сам за косата си. Как не искам, не мода да призная, че Камю и Сартр са прави, май, за съжаление. И Вапцаров, също...

Хей Цанко,вдишай дълбоко и издишай.И така няколко пъти.Да,и аз си задавам същите въпроси като теб. До кога?Защо аз?Как да се измъкна?Знаеш ли,това което куца е личния ни живот.Липсва ни човека с главано Ч. Намериш ли го,ще видиш как всичко ще изчезне и ще летиш в небесата от кеф. Аз знам,че това е нещото ,което ме измъчва.Тази пуста самота ,дори и в момента да имам УЖ някого,аз пак съм самотна. Разбери,че там е проблема. Не се гневи,не се нервирай за глупости,ние няма как да промеин света. Разказвай всичко това на терапевта су,довери му се,той трябва да вникне в твоята същност,но да знаеш,че той ще вникне до толкова до колкото ти му позволиш. Аз в последно време даже не мога да подредя мислите си и да кажа 2 смислени изречения за това,което изпитвам,Само знам,че ми е гадно,адски празно,боли ме нещо вътре в мен, пусто е,сиво е.И знам от какво имам нужда,но не знам как да си го набавя.Именно това безсилие ни кара да изпадаме в състояния,толкова мъчителни и болезнени.Аз стигнах то този извод,не знам колко съм права. Но знам,че ми е гадно..много гадно.
Кадифе,медалите ли и да искам не мога да го домъкна,доста са,тежички също.
Дано съм жива до другата седмица и да мога да дойда да пием кафе. :)
Отивам да си ям супата,сама........:( как бих искала да я споделя с някого....направих я с толкова любов  :-[

Права си, Маруся, много си права!! Дано скоро се появи на хоризонта този, когото искаш да имаш...Истинския, добър, внимателен и искрен мъж, с когото да споделиш остатъка от живота си..
Взаимна  huglove обич, взаимно уважение  fish, взаимна борба в живота....

Къде ,къде да го търся?????

Е, не може всички приятели край тебе да са "залупени", "скромни", "инфантилни" и прочие...Друг е въпроса, ако съществува "невъзможна любов".
Тогава и Господ не може да помогне...

Споделям, че супа не умея да готвя. Ама правя страшна пица (сам си я меся), спагети и кавърма!  :) :) :)
Споделям, че искам да съм част от онази култура, от онова "движение", когато е било достатъчно само да кажеш на човека насреща, че го харесваш. Помня как се сприятелявахме като малки: "Здравей, искаш ли да се запознаем?" А сега - все едно всеки е глътнал бастун... Тъй като съм си инат (национална черта) ще продължа, опс, щях да кажа "чакам" (терапевтът ми ще ми "дърпа ушите") - ще започна да търся, да се боря - пък каквото ще да става - поне както спартанките са изпращали мъжете си на война - за щита... (филмът е тъп, ама главният герой много ме кефи  ;D).
Докато съществува поезия, музика... - човечеството все още има шанс. Наистина, "Красотата ще спаси Света".

Stareternety
Като чета в последно време стила ти на писане, нищо чудно че се чувстваш по този начин. Ти най- вероятно си в пъти по- интелигентен от терапевта си и как да му се довериш и да имаш надежда? Като зная от личен опит колко незаинтересовани са повечето лекари за пациента...останалото е многоточие...

Той е психолог. Не го познавам "лично", но не мисля, че не е интелигентен. Смятам, че си знае работата, а какво ще излезе - ще видим. По-скоро е рационалист (ако не играе такава терапевтична роля пред мене); а аз съм си инфантил и идеалист, хем наивен и лековерен, хем съмняващ се и недоверчив - странна комбинация, нали? Просто не знаех (поне засега), че терапията се състои в разговори; сигурно съм предполагал, че трябва да лягам, да ми махат някакво махало... - шегувам се...
Но наистина, в тази ситуация, в тази държава, така както съм я карал досега явно не става... -  serenade serenade serenade <= ей така я карах, а трябва =>  swordfight swordfight swordfight
 ;) ;) ;)

 :)

Трак, а представяш ли си какво им е на терапевтите като са на терапия ;D Те не случайно дълго време ги терапевтират преди да почнат да практикуват.

П. С. Сещаш ли се на мене коя тема ми е най-интересна hump

Скорпи и на мен и на мен ,хахахаха,
Боже какво ми става?? Дали Ципралекса ми действа така?  :o

            :) А  Kadife  е щастлива, щастлива! :)



п.с. и не, не е от Ципралекси-Мипралекси, Золофти-Молофти, понеже аз не пия никакви медикаменти... но пък... хихих, да! :laugh:

Споделям, че Скорпи също се чувства щастлива и в свои води сред животинското царство и се изпълва с радост, когато около нея щъкат само любимите сладурчета, въпреки че вече давам малко заето и взех да се омешвам кой ял, кой излизал, кой играл, но със сигурност е приятно и забавно. Споделям, че едното ми куче си намери гадже преди мен, ама нищо, най-много любимците да се увеличат още hump
За пореден път ще кажа, че предпочитам животните пред хората и те мен. Еми ще си се гледаме, това е. Дано с тяхна помощ избутам по-тежките дни и после да ми е по-лесно. От сутрин до вечер съм така с тях arms arms arms

 :)

Аз май съм ревнива, ама нямам кого да ревнувам, та не помня вече как беше ;D ;D

Тая ревност и при мен я има в огромни количества...оправия няма... 
ПС :Skorpi,писах ти,но не знам дали си го получила.......

А шамарчета?
Какви са тия ревности сега пък? Нали знаете,че човек ревнува, когато не е сигурен в себе си? Когато е слаб и няма самочувствие...Аз се преборих слава Богу с тази "болест". Ревнували са ме до полуда и знам какво означава това за отсрещния човек. Това е ад,чувстваш се обсебен,задушен,започваш да премисляш всяка среща,било с приятели,роднини ,няма значение,защото този болен мозъл отсреща може и от брат ми да ме заревнува. Престанете докато не сте загубили най ценното,което имате,а именно човека до вас. Ако той реши да направи нещо,ще го направи,без значение колко сцени на ревност ще изиграете. По скоро го оставете да диша и да прави ,каквото си иска, и той сам ще бъде само с вас. Нормално е,когато човек има чувства да изпитва някакъв страх,че може да загуби човека, но нима като се страхуваме променяме нещо? По скоро бих се постарала да не го загубя,от колкото да седна и да се съмнявам в най малкото. Ако човека е свестен и ви обича,ще го оцени повярвайте ми,ако не,значи просто не е ТОЙ. Оставете ревността,а обичайте и се наслаждавайте на това,което имате,защото никой не е вечен на този свят и не се знае какво може да стане в утрешния ден.
Това е моето мнение.

Аз нямам човек до мен и съответно кого и какво да губя ;D ;D
Иначе обикновено ревнувам, но тайно, външно рядко го показвам и най-вече ако с нещо са ме предизвикали - например, ако мен ме ревнуват, за да покажа колко е приятно да ти дишат във врата. Но както и да е. Сега такива проблеми нямам. Нито ревнувам, нито има кой да ме ревнува. Пей, сърце! :D

 :)

 :)

Трак, то винаги е така, натискаш се на тия дет бягат и бягаш от тези, дето ти се натискат. Важи и за животните, смело мога да го кажа, защото в момента се опитвам да направя едното си куче татко, но той не е на същото мнение... huglove hump


Нямам какво да споделяяяяям, нямаааааааааааааааааааааааааааам, неееееееееее :tease1: Сега само  big-bed-smiley спинкам и сънувам  fish
Ако някой иска, може да дойде да ме гушне, в момента съм безобидна и заспала, няма страшно. Само ще спииииииим big-bed-smiley big-bed-smiley Много е хубаво да се спи! Преоткрих го, макар и с хапчета.  ;)

Споделям, че бях на фитнес. Върнах се гроги. Някой ме поздрави в съблекалнята - гледам, моя психотерапевт.  ::)

Споделям, че много се радвам, когато някой се чувства добре!!
Скорпи, все по-добре ще става, винаги помни хубавите мигове!

Кристо, засега карам на крак, ама много ме кара на сън, предполагам, че това ще отмине. Няма лошо малко да си поспя, отдавна не се е случвало, както казах. Споделям, че въпреки всичко, не спирам да работя и гледам да не се отпускам засега, стискам зъби и чакам доброто време да дойде и за мен :)

 :)

 :)

Супер - за шеги, закачки, интересни нещица...
Между другото споделям, че сънувах кошмари; в момента имам мускулна треска. Навън пак е пек. Скука.

 :)

"За мускулната треска вземи упсарин"
Споделям, че тъкмо това направих. Добре че и за това не се налага да ходя на психиатър.  :P :P :P
Споделям, че ми се гледа хубав нормален филм - без "якшъни" и трилъри, без  графини, на които са им криви градините, нещо човешко...

   

                  :)Ами... да споделя...че щастлива съм :)

 :)

Мима почна и поезия да пише вече ;D

Алоууууу,
Тъй,споделям,че снощи се натаралянках подобаващо с на тати отлежалата 12-годишна ракийка. Имах гости за вечеря,малкото ми съкровище и още мои и негови приятели. Много смях,песни,щом и стойки на ръце правих,смятайте за какво става на въпрос. Към 4 ч ги изпратихме и после няма да казвам какво следваше :-[ ......още ми е горещо.
Споделям ,че съм безумно щастлива и всеки път ,когато сме заедно става все по хубаво и залепваме,все едно с капчица сме намазани ;)
Споделям,че Цанко би трябвало да се свали Смърфовете или Кунг Фу Панда 2,малко да се посмее.На мен ми действат страшно разпускащо. Също така искам да му кажа,че няма по здравословно нещо от мускулната треска и че в никакъв случай не трябва да спира да тренира. Даже когато е най силна мускулната треска трябва да тренира пак,да не чака да отминава. Съвет от професионален спортист  ;)
Споделям,че Кадифе е крайно време да каже какво става с нея или да чакам до уикенда на живо да ми разкаже??
Трак много хубаво,че се забавляваш,супер. Аз мисля зимата да се раздам,макар ,че лятото не се спрях,хихи.Да сме живи и здрави само.
Споделям,че тук е адски студ и толкова е уютно в моя дом,че не искам да си мисля да излизане навън.
Споделям,че.....секса и най великото лекарство за ПА и по този повод днес забравих да си взема Ципралекса :)))))))
Цуни,гуни, муни сладки муцуни :)

   Споделям, че се чувствам добре, обнадеждена, по-силна духом, по-спокойна и всичко това дължа на психотерапията си. Много от симптомите изчезнаха, което е странно, нали нищо не пия, за да ги маскира... странно ми е. Малко ме е страх да не се появи отново всичко взривом, да ме свари така, както съм се поотпуснала и свикнах да нямам панически атаки.
   Споделям, че е страхотно да открия човек, комуто да доверя всичко тъмно и светло от себе си... и да не иска да избяга с писъци, както и да не изпитвам гузното чувство, че го товаря.

  Споделям, че всеки трябва да опита и с психотерапия преди да посегне към медикаментите. Считам, че да откриеш добър психотерапевт е равносилно на това да откриеш приятел - точно толкова трудно е, но и хубаво. :)

"Споделям, че е страхотно да открия човек, комуто да доверя всичко тъмно и светло от себе си... и да не иска да избяга с писъци, както и да не изпитвам гузното чувство, че го товаря."
Аз пък така не мога. Дето се вика, не отивам на изповед. Пък и какво го интересува терапевта и какво общо има със състоянието ми например това, че си падам по червенокоси, и не само?  ;D ;D ;D Между другото, не е случайно. Като дете бях рус - направо с бяла коса. Сега вече не съм  ??? Като кажа на някого - не вярва (добре че имам снимки за доказателство). Като студент бях пуснал брада и един ден с учудване открих един меденочервен косъм. Оказа се, че пра-пра-дядо ми е бил червенокос. Ха сега-де.  ;)
Аз тия ПА ...ще им... Не ме вълнуват кой знае колко, гадовете... Само да ми се махне подлото соматизиране - все едно съм цапнат с мокър парцал, а - и страстта да мисля и премислям "квадратурата на кръга". Ако махането им е "кажи си всичко" - оооо, ще му "напълня" главата на моя...  :) В интерес на истината не съм се "разкривал" с наметнат шлифер под някой тъмен мост, ама нали си имам буйна фантазия...  :)
Чакай да стисна палци, че тя психоанализата все нещо Фройдовско-сексуално ми навява и в крайна сметка да не си втълпя, че имам сексуален конфликт, изразяващ се в това, че съм "непризнаващ си" швестер и да се помъкна по гей паради. Брррр, мррррр...

 :)

Мимо, не става така. Или се влюбваш, или не. Със самонавиване не се получава и няма смисъл. Също така няма смисъл и в това да отмъщаваш, това са лоши чувства, които тровят твоята душица, затова ги махай от себе си надалеч и не се занимавай. Не е нужно да доказваш нищо на никого. Достатъчно е да се цениш. Отмъщението няма да ти помогне. Ако не го обичаш, знаеш много добре какво трябва да направиш, нали?

"Споделям,че.....секса е най великото лекарство за ПА и по този повод днес забравих да си взема Ципралекса ))))"
Браво, Маруся, поздравявам те за тази прекрасна мисъл!
Да, това е истинското лекарство!!

Кристо, стига дразни де!  ;D ЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ  spank

 :)

Споделям, че самоцелният секс, не само не лекува, а точно обратното. Споделям, че единствено сексът правен с любов помага на жените. serenade. Мъжете могат да мислят и по-различно.

 :)

Оппааа, още един оператор се появи ;D
Ами хайде, де, давайте, докато не ме е треснал антидепресанта у либидото ;D hump
После ше се дърпам swordfight

delicacy, бих добавила, че най-удовлетворителен е сексът, правен със взаимна любов. Ама къде пък да я търся... Направо вече ми се струва невъзможно. А преди сама ме е намирала.  huglove hump

 :)

Да,skorpi, за тая любов ми е думата. Взаимната любов прави чудеса в секса, за разлика от секса, който го правим, заради самия секс huglove

 :)

Скорпи и аз това се питам.Къде е ? Защо се налага да я търсим,като преди както казваш,сама ни е намирала. Времената се промениха,хората също,ей там е проблема. Аз не мога да правя секс без чувства,няма как да стане.
Трак ти кога ще промениш живота си????ама какво ли те питам,то на теб всичко още ти предстои,имаш още ехееее колко време ....за това действаййй !!!!
Искам тази вечер да се прибера и някой да ме чака на дивана пред телевизора,да легна до него и да ме гушне!!!
Но..не просто НЯКОЙ,а ТОЙ :(

  Винаги е време за любов, но като цяло има време, в което да се избягват прегръдки и време, в което да се приемат, перефразирайки "Еклесиаст", разбира се. Споделям, че няма нищо по-трудно от избягването на прегръдките... може би единствено тяхното отлагане :)

  Споделям, че времето е вълшебно - оловно сиво, хмурно небе и мръчкави листа, студен въздух, пълен с вода. Обожавам!

ММММ, аз се научих да мога, но чувството е съвсеееееем, съвсеееем различно. Едно е да те докосват просто някакви си ръце, друго е точно НЕГОВИТЕ РЪЦЕ!!!
На този дето си мечтаеш, де arms huglove hump А другия ти иде да го шибнеш през ръцете и да му кажеш: "Марш оттука, бе, аз съм си НЕГОВА" chair


Ето за какво става въпрос. Всички казваме: "Искам НЯКОЙ да дойде сега и да ме...", обаче под НЯКОЙ имаме предвид не който и да е, а ТОЧНО ОПРЕДЕЛЕН човек.
Лично аз засега съм си дала почивка.  big-bed-smiley

 :)

   Споделям, че точен човек няма, има такъв, комуто си склонна да сториш компромиси и той да  не злоупотреби, а да те обикне въпреки това ти качество :)

 :)

Тракче, понеже на няколко пъти ни скастри за либидото, аз да питам какво да правят самотните дами, дето си нямат постоянен сексуален партньор, а така им се предписва "редовен секс" от всички съвестни лекари, е как да си го осигурят, ако не реват от време на време ??? ;D hump

  С ревАне можеш да си докараш само поредният мъж-тиран, който под егидата на Батман ще "спаси" изгубената ти душа и измаляло за ласки тяло. В началото може и  да е вълнуващо, но после се сещаш за "точно определеният" човек на Трак и всичко ти се струва толкова безмислено, че либидото със скимтене избягва през 9 планини в 999-та. Не мисля, че жените ползват секса по предназначение, както правят повечето мъже. Въпреки, че от всичко най-мразя да говоря по принцип за мъжете или жените, защото това е вероломно обобщение, което цели само статистическо наблюдение.

  Колко жени могат да си сложат ръка на сърцето и наистина да кажат, че им е непоносимо да се грижат сами за себе си, че са самотни, изгубени, нещастни и потиснати без мъж до себе 24 часа в денонощието? Мда - всичките с тревожности. Но като цяло, ако ПР бъде прогонено, на негово място се открива една симпатична дупка от метеор, даже по-голям и от този в Тунгуз. Мисля, че никой мъж няма толкова голям член, за да я запълни... но да, Его има  :)
 
  Споделям, че хората, които харесваме, обичаме ни определят и формират в различни етапи от живота ни - още като деца често ни питат какви искаме да станем. Обикновено искаме да приличаме на хората, с които отъждествяваме мечтите си или са генератор за любовта ни. Нима тогава е толкова чудно, че любовта е онова, което може да ти даде крила, както и да ги смачка? Но пък вие говорихте за секс, аз пък и аз... И все пак, не ревете - защото на отчаяните постъпки, реагират първо и  отчаяни хора, защото припознават себе си.

  ...чудех се, момичета... дали сте забелязали колко невероятен сексуален заряд носят мъжките пръсти. Трудно ми е да се състредоточа, когато срещу ми стои мъж с красиви ръце. Та, каква бе темата?! :laugh:

Кадифе, УНИКАЛНА си! ;D ;D


Темата беше: Споделям, че ми се...  hump

 :)

Сигурна ли си, че е такава темата? Аз така като гледам, заглавието отиде в друга посока и то не само в тая тема. Жените са наводнили форума и мъжете са в отстъпление. И аз харесвам по-възрастни, но сега съм решила да си хвана нЕкое по-младо гадже да видя един път кво е. Младо, младо, колко да е младо >:D

 :)

Споделям, че мойта "снаха"-пекинезка, също е голяма дебелана от лакомствата, с които я залъгват. Споделям, че надава вой до седмия етаж всеки път, когато реша да изляза от стаята и да отида до тоалетната. Споделям, че снощи и двамката ми ходиха по главата и не ме оставиха да спя изобщо. Споделям, че за 2 дни направо му разката фамилията от гонене и тормоз. Споделям, че кучето ми е травмирано и не иска повече да я вижда тая вампирка >:D Споделям, че и аз съм на ръба и че ако не бяха хапчетата, нямаше да мога да я издържа.  chair spank  :tease1:
Споделям, че тя има някаква форма на паническо разстройство, щом не иска да е сама в стаята и ме тероризира по такъв начин :-\ - монофобия ::)
Споделям, че преди малко ги разделих, защото се сбиха и стана напечено swordfight Вместо да се  hump huglove, те  chair spank
Споделям, че съм готова да ставам дресьор в цирка в скоро време и че рибките са къде, къде по-спокойни животни.  fish fish
Споделям, че не е важното животът да е лесен, а да е интересен. :)

"Над 38-39 трудно ще ми хванат окото "
Да, а над 43 - изобщо !!!
Споделям, че не се вмествам в границите на Трак!! ;D
Споделям, че идва пълнолуние..... huglove hump

За трери път започвам да пиша и писмото ми се изгубва някъде,защото нещо натискам и бум. Вече съм на ръба на нервна криза!!!

Та, Скорпи подкрепям те ,и аз искам ,искам постоянни едни неща, и то точно от НЕГО.

Споделям,че денят ми беше супер лежерен,но вечерта за сметка на това доста бурна и даже не съм се усетила как изгладих един тон с пране в яростта си.

Споделям,че искам да се изморя да ГО обичам и да мога да си дам почивка.
Споделям,че не преставам да мисля за него,нито секунда. Какво е това? Временно увлечение,заблуда? Защо боли ,когато не е до мен? Защо боли при мислълта,че един ден пътищата ни ще се разделят,че ще дойде момент,в който няма да знаем нищо повече за другия.? Заблуждавам ли се? Нищо не разбирам.Само знам,че го искам и не мога да се контролирам повече.

Споделям на Мима специално,че аз не си падам по по възрастните,май е забравила:))))

Преди беше друго,ама сега май и аз съм се бъгнала нещо. Може би за това съм и толкова търпелива с него,защото е по малък и му давам шанс да разбере за какво става въпрос.Ако беше някой друг да съм го натирила отдавна до сега. Но не,аз продължавам да го обичам все повече.

Оф вече ставам досадна дори и на себе си.Не мога да се понасям.
Плюс това вече не знам как ще продължи терапията,какво още имаме да обсъждаме ,направо ума ми не го побира. Аз съм си добре,вече не знам от кога не съм получавала истински Атаки,ама иначе пък ме е страх да ви кажа.

Кадифе,ида,в събота пътувам,ще се чуем. Най вероятно в неделя можем да пием кафе ,че в събота нали е сватбата.Ако имаш възможност де.

Наздраве,пийвам винце,мисля да се поизкъпя малко и да се тръшкам.

  Маруся, в събота не мога, но в неделя съм на линия. Ще чакам да се обадиш, разрешавам да НЕ си носиш медалите на световен шампион, с които чак аз се гордея! :)

 :)

   Споделям, че не ми се спи... изпълнена съм с енергия! >:D


   Споделям, че Трак си мие ръцете с мен, ходи и се закача със съфорумците си, а после казва, че са моя грижа! :laugh:


   Споделям, че за една жена великолепната, чувствена, сладка и смислена възраст е около 30-те, та чак до 38-те. Всички тук сте далече от нея. За жалост и аз започвам да се отдалечавам от нея! ;D

...

"Споделям, че за една жена великолепната, чувствена, сладка и смислена възраст е около 30-те, та чак до 38-те. Всички тук сте далече от нея. За жалост и аз започвам да се отдалечавам от нея! "
Напротив, Кадифенце, при нас над 40-те започва "Втора младост". Трак и Маруся ще го разберат, но когато дойдат на нашите години....
От тук нататък започваме да се радваме истински на хубавите мигове, да оценяваме нашите приятели, да "пием с пълни шепи " от живота!
Започва периодът, наречен "Златна есен"...... serenade arms huglove hump

 

Медеа,тогава давай,нали за това сме тук. Да споделяме.
Първото нещо,което гледам в един мъж,са ръцете. Няма по секси нещо от това.
Споделям, че аз съм точно в тази възраст,на великолепната,чувствена и сладка жена. Може би не ми личи,благодаря Кадифенце. С теб в неделя ще го обсъдим на кафе :)
Медеа защо не си лягал/а?
Споделям,че не съм родена да работя толкова рано. Една смяна от 11 до 18 би била паснала много добре  ;D
Хубав деб,че ме чака един тон работа сега.

Здравейте,аз се появих отново ;D.Сега...да видим :първо споделям,че ме нямаше и поне от два месеца не съм влизала във форума/срам ме е от това/споделям,че се чувствах невероятно през това време,споделям ,че лятото вече ми липсва;че не ми се седи затворена в къщи;че не обичам да вали;че искам да обикалям из улиците,да гледам хората да се усмихвам...че съм ЩАСТЛИВА/по незнайни причини и по мой си начин/че..много станаха че-тата  приключвам за сега :-*

 :)

 :)

 :)

 :)

Трак, направо не знам от къде тази енергия да си сменямш мнението на 5 мин. :)
Аз не бих могла.
Никога не съм била в подобно положение,да искам някого ,когато го няма и да не го искам ,когато е до мен. Аз или искам един мъж винаги или не. Също така съм вярна като куче,но тръгна ли да се заглеждам и да ми се иска да флиртувам дори с някой друг,работата е ясна,значи човека до мен не е този,който трябва да е. Изхода е само един и решението се взема на мига. Няма ако ако. Винаги съм била крайна в решенията си,и колкото да са ме упреквали,накрая винаги е било за добро. За това,аз мисля,че съм от малкото жени,които наистина знаят какво искат и не се отказвам да го търся.

Много трудно правя компромиси,а със себе си само в краен случай.
Мисля,че е крайно време и ти да станеш наясно със себе си и да си изградиш някакъв критерий за това,което би искала да имаш,както в професионален така и е личен план :)
Сега да не го приемеш като критика само, че тук с писаниците човек лесно може  да разбере нещо погрешно.

 :)

Споделям, че докато гледах последната серия на д-р Хаус установих, че да изгубиш приятел боли повече, отколкото да се разделиш с гадже :-\ :'(

 :)

 Добре дошла и ти при нас, представи си не кокошарник... а топла, уютна кухня с гоооляма кухненска маса. В ъгъла бумти печка, а на нея разни тенджери с похлупаци, които барабанят от парата и пеят. В голям син чайник се вари кафе, което ухае прекрасно, а под него във фурната се пече ябълков сладкиш с канела и ванилова захар. Нейде в ъгъла Трак, обзета от Хамлетовските си настроения се опитва да не направи нова резервация за Час Пик. Скорпи се е подпряла с лакът на масата и със замечтана усмивка е впила реещ се, свободен поглед през кухненския прозорец, а Маруся барабани с пръсти по стъклото му и рисува сърчица, в чиято основа всеки път пише "Ай лъв ю май литъл овненце!". Диди току-що се е върнала от градината и носи цяла кошница с дъхави подправки, твърдо решена да сготви щастлива супа за душата и да пее, докато прави това. А Кадифе... о, Кадифе... тя просто по-добре да не знаеш какво прави :laugh:
Намери си место в топлата ни кухня и прави всичко, което ти харесва знаейки, че всяка една от нас е покрай теб и е тесен специалист по стояне  в уютни кухни!

 Колкото до семейството ти... ти си още в началото на тревожността си, ще преминеш през различни фази. Понякога хората покрай теб ще знаят какво се случва с теб, но по-често няма да знаят. Ти започни да усещаш себе си като свой най-добър приятел и не се бой да оставяш насаме със себе си, никой не те обича толкова, колкото ти сама себе си. Оттук насетне се гради и любовта към света :)

   Добре завърнала се и това с "щастливата"... кхъх, да не би да ходим на един и същи психотерапевт :laugh:

Защото младите развратници ги няма ;D hump


Усмивката се появи в мига, в който докато го четях, усетих как съм заела точно такава поза и съм се подпряла с лакът на масата  ;D Признавам те, вече ме виждаш и през компа :laugh:
И за другото с любовта си права, ама защо ли аз мога да се обичам само ако друг ме обича и се виждам през неговите очи...  huglove

Кадифееееееееееееееее така ме разсъни,че сега ела да ме приспиш. arms
Представете си как съм си легнала в топлото легло ,нощната лампа до мен свети, слушам нежна музика и решавам преди сеъвсем да се отнеса да хвърля един поглед все пак на моите "кокошчици" тук. И какво да прочета. Едно страхотно описание на отчаяните съпруги,събрали се за пореден път д поклюкарстват. Хайде сега коя от вас гледа сериала от замунда директно? Нека се оприличим на тях. Аз обаче си имам Идол и нека видим дали някой ще я познае ;)
Ако разбира се следите сериала де.
Аз даже сега ще си го пусна,че снощи не можах да го догледам.
Толкова много се смях на описанието,което даде за мен Кадифе,че чак със глас се смях сама като лудите.Чак и комшиите са ме чули,сигурна съм.  ;D Май литъл овненце,хахахахаха.....
Трак,знаеш ли,че този Ципралекс май има едно такова въздействие.....аз също от време на време искам да свърша 100 неща наведнъж и не знам с кое по напред. Настъпва една какафония в главата ми,една еуфория,една енергия придобивам и понеже това на няколко пъти вече адски ме измаря,започнах в такива моменти сама да се стопирам и да го давам малко по едваж.....Незнам дали и при теб е точно същото,но някак си като че ли ми е познато това усещане. На мен както негативните така и положителните емоции ми се отразяват доста изтощаващо и гледам да го давам по спокойно.
Днес например така ме стегна шапката по едно време,главата така ми натежа и си казах ето на идва сега......тъкмо се похвалих вчера ,че съм добре..но не,не беше ПА,казавах си през цялото време ,дори и да е какво от това,най много 30 мин да ми е зле и после ще съм ок. И така около 2-3 мин и всичко изчезна.Но по дяволите как да се отърва от този страх? Не съм забравила и за момент през какво минах и много се страхувам,както и си въобразявам,че имам нещо на главата. Това напрежение в челото си седи и толкова. Ще трябва да отида си проверя очите,знам ли. Ама ако е нещо сериозно,викам си,добре де,ако е тумор дали пък няма да го усещам по друг начин?
Ама като не знам какви са симтомите,а и ме е страх да прочета.

Момичета,искам бебе,искам да имам едно малко слънчице,което да изпълва дните ми,за което да се боря и да живея,разбирате ли? Имам нужда,някой да има нужда от мен. Но няма,в никакъв случай не искам да е от кой да е.Докато не го намеря НЕГО,този,който да желая с цялото си сърце няма да се прежаля,просто заради едно дете. Та така ще си я карам май до 40,макар че не се знае дали и тогава някой ще иска да ми направи дете.

Отчайвам се с всеки изминал ден. Влагам толкова много емоции и чувства във връзка ,която няма смисъл,а пък не мога без нея.

Пак май започнах много да разсъждавам.Хубаво бях тръгнала да си лягам.
Махам се,целувки на всичките ми виртуални приятелки. arms

...

...

 :)

Дами излезна ми късмета -отивам за риба fish.Така се разтоварвам най добре.....като изключа шопинга arms

 :)

Аз, аз, аз!!! Това ми е любимият сериал arms
Откривала съм се във всяка от героините, мисля че съм нещо средно между Бри и Габи - Бри съм по отношение на домакинството, реда и перфекционизма, а Габи по отношението към секса и външността. Сюзън съм по това, че съм много смотана на моменти, а Линет - в желанието да контролира всичко и всички и да се налага... мда, от всяка имам по нещо. Мисля, че те съвсем не случайно са представени по този начин и затова сериалът е успешен. Има един аналог на "Отчаяните съпруги" в по-младежки вариант - Pretty Little Liars - и него много го харесвам, не знам дали го гледате. Толкова за сериалчетата.
Кадифенце, и аз споделям твоето желание да си имам детенце, и то даже не едно, но вече се поотдалечих от това, много ме е страх да не стане както с мен да расте без баща си или още по-лошо - с неподходящ баща, това ме ужасява.
Освен това съм абсолютно безкомпромисна към мъжете, които ме карат да се чувствам зле или изобщо към хората, които виждам, че ми влияят отрицателно. Много по-решителна и крайна съм, отколкото бях, не търпя никакъв тормоз, дори и заради най-сините очи, примерно.  huglove
Не ме интересува колко време ще е нужно, за да намеря подходящ баща за децата си, но компромиси с това няма да правя, знам кой плаща цената после... отваряйте си очите и добре преценявайте, за да не се раждат бъдещи клиенти на психотерапевтите... не осигуря ли спокойна атмосфера, каквато трябва да има в едно семейство, просто няма и да си помисля за деца дотогава... Освен ако животът не ме изненада с друго, разбира се.  hump

Споделям:отлични резултати и емоции от риболова  ;D.А сега относно притесненията ви дами относно човек до вас и евентуално бебче,не се косете и на вашата улица ще изгрее слънце.Аз съм щастливо омъжена/даже май ме глезят повече/така че вярвам че и вие ще намерите точния човек с когото да прекарате живота си love-1 търпение и...момента и човека ще просто ще ви намери love-1

Скорпи,не внимаваш в час,ще ти пиша двойка:)
Не Кадифето,а аз искам бебе,разбра ли?Кадифето си има  :tease1:
А малките сладки лъжкини и аз съм им фен. Чакам с нетърпение пак да тръгнат,че те големи паузи правят нещо.
И на мен ми излезе късмета,нананана,чакам овнето,хихи.В този дъжд навън,искам толкова да го гушкам.
Да ви кажа днес ходих при псито,ама не можах да се доредя,че нещо народ имаше,стана калабалък,а той всъщност лекува и такива зависими от наркотици хора. Страшна картинка,Исках да избягам. Та си поговорихме буквално 3 мин и отложих часът за следващия четвъртък. Не знам какво още имаме да си кажем,ама някак си като го видя и все едно виждам Ангел спасител. Успокояващо ми действа.
Сега ви оставям,малко да се въведа в ред,че съкровището иде. love

Забравих да добавя,че идеалът ми за жена е Ева Лонгория. Казвали са ми ,че на външен вид много си приличаме.Ама може и да ме лъжат.Скорпи да не сме близначки? cat

Не те лъжат,има някаква прилика. :-*

 :)

Медеа, стихотворението, което си споделиа много ми хареса :)
 Аз споделям, че лятото ми липсва много, ама много. Когато времето е хубаво, топло и слънчево и аз се чувствам по- добре. А това беше най- хубавото ми лято от две години насам. Просто защото се чувствах добре. Споделям, че си търся работа от околко месец. Дълго време това беше проблем за мен. Но сега искам да работя, естествено има малко напрежение в мен, но сигурно е нормално.  arms

МММ, добре, че завърших  cat
Голяма съм смотла, вятър ме вее на бял кон, а още чакам да стигна облаците sky
Все още не съм на черешата, но мисълта ми е забавена и ми трябва повече време да осмисля какво чета, пиша и т. н., но не е само от хапчетата, и аз си имам други мисли...  huglove hump Горе-долу такива, мдаааа...
Ако постнеш снимка, ще ти кажа дали си приличате, аз определено външно не приличам на нея, защото съм доста по-висока... нито в чертите, по-скоро в стила и маниерите. :P

 :)

 :)

Мименце, дай си малко почивка,както на тялото така и на ума. В теб цари някакъв необуздан хаос, поне от това,което написа,чак моето дишане се учести.
Напъни се малко и се успокой, отдели ден два само за себе си и си дай равносметка на това,което си преживяла до сега и помисли за това,което би искала да бъде и започни лека по лека да променяш нещата. Имай в предвид, че тази енергия, която сега хабиш,след около 10 години ще бъде опустошителна за душата ти, ако до тогава не си сменила ритъма  си на живот. Отдавай повече време за релакс, избери си сама начина по който да релаксираш и да изключваш от всичко и от всеки. Не случайно ни настигнаха тези ПА, нещо трябва,нужно е да се промени.

На каква доза Ципралекс си сега? Аз се престраших да намаля вече на половинка на ден. Да видим как ще се почувствам.
Всичко зависи само и единствено от нас, трябва да намериш пътя към себе си и да постигнеш този толкова важен душевен мир. Има достатъчно литература и техники за това. Аз също бях по рано същата- желая ли нещо, постигам го на всяка цена. Но не, живота се промени, хората, научих много неща, не съм толкова импулсивна,агресивна, научих се да се примирявам с много неща. Доста по спокойна съм от преди, обичам се такава каквато съм и съм си много важна. Колкото и егоистично да звучи това е факт.

Знам,че всичко написано да тук са празни приказки,и ти едва ли ще ме чуеш и едва ли ще ги вземеш за пример, но единственото ,което искам е да те предпазя от това,през което ми се наложи аз да премина. Защото вярвай ми, на 25 възприемаш нещата по един начин,но по нататък........всичко става още по болезнено.

Както и да е. Дано наистина да намериш пътя към себе си, това ще те направи щастлива и веднага ще усетиш промяната.  love-3

Трак, ти току-що назова причините да имаш ПР.  :D
Казваш, че нещата са ти наложени отвън, а това оставя контролът извън теб:


Чия обич се обуславя от това, което трябва да имаш на всяка цена и "обичам те" се редува с "мразя те", когато не ти дават онова, което си поискала? Ти сама си си отговорила - става дума за детето в теб. Детето, което иска да получава онова, което САМО е заявило, а не което му поднасят без да го питат иска или не.


Ето ти  го отговорът. От кого да потърси помощ детето, ако не от родителите си? Как да го постигне, освен чрез боледуването си? Как да привлече вниманието им, когато вече не е на 5 години? Ти искаш да забележат какво се случва с теб и не ти, а те да направят нужното, за да си добре, защото:


Сега изясни ли ти се какво трябва да направиш, за да нямаш ПР? :D

 :)

Като вземеш решенията, които дълго отлагаш. Ти знаеш кои са те. :P

 :)

Трак, ти си знаеш. Аз само те подбутвам малко да се видиш отстрани и да си вземеш решенията, но те са си твои.  love2
Все пак да започнеш отнякъде е по-добре от това да не правиш нищо :)

 :)

 
  хахах... какви смешни емотикони...



       Може, може да скандираме така - гос-по-дин То-до-ров love1

       Или пък, граф Монте Cristo, който гледа есенното време навън и си казва, ооо, ще се сетите вие пак за лекарствата! aplause

       А може би малката пухкава Трак, която няма идея какво да прави всичките тези цветове в нея, а те я изпълват и правят различна, интересна, шарена и пухкава и всеки иска да я гушка cat
 
       Ой, а Маруся - тя е с пореден букет от обожатели, къде в офиса, къде у дома и поглежда из-под клепки а ла Ева Лонгория bouket

       Да не забравя Скорпи, тя уж стои замечтана и приятно разсеяна, а всъщност в нея постоянно си има заря от цветя и който може да понесе това разнообразие сигурно никога повече не иска да сеща какво е живот без заря love3

    ... а това кой е love, това е  Stareternity, който винаги, когато го чета се сещам за - Правете любов, а не война!

    А това е диди  sky, която освен в любовта й върви И в риболова!


    Хм, за мен остана  това  love2 - въпрос на време е кога ще разпукна... и в чии ръце!



Споделям, че тези емотикони са симпатични, да са ни честити!  :laugh:Сега емотикони, а догодина и видео-чат направо.

"Хм, за мен остана  това   - въпрос на време е кога ще разпукна... и в чии ръце!"
Да, приятната МЕРСЕДЕС /Кадифе/ се е появила huglove
ЧУдесни интерпретации, чудесни емотикони, остава в тези мрачни, дъждовни есенни дни да имаме приповдигнато настроение :)

Хей Кадифенце,караш ме да се чувствам  неловко. Не може само аз да съм открила истинската любов love Я се изповядайте сега на кака ви няма начин да не сте влюбени cat

Споделям, че ми е много приятна атмосферата, която цари във форума в момента и се надявам да продължи love1 love1 love1
Мисля, че жените с ПР можем спокойно да се наречем адреналинки. love1 love1 love1
Трак, мислех, че заслугата за емотиконите е твоя и че пак си изнудила админа нещо.  spank
И мене ме кефят, правят нещата по-шарени и приятни, и цветни.
Споделям, че днес от лекарствата съм заспала гана, защото вдигнах дозата и мозъкът ми определено спи, затова извинете ме, ако съм проспала някои неща.  big-bed-smileyВсе пак се опитвам да мисля, налага се, затова поанализирах Трак. Много ми е интересно как всеки път, когато ти се каже: "Трябва да промениш това и това, за да нямаш ПР", почваме да се дърпаме и вадим отвсякъде аргументи защо сега не може да стане. Вторичните ползи си дърпат в тяхната си половинка, как така ще ни пуснат да се отървем.... неееееее! Не и без битка swordfight
Така че Трак, разбирам те чудесно, но наистина от теб си зависи кое ще избереш - ПР или порастването. И не само за теб, за всички ни важи, разбира се. Ти пак си бъди дечко, но порасни в някои отношения, налага се, на всички ни се налага рано или късно. По-добре рано, помислете си само колко малко време прекарваме на света, за да го пропиляваме в страх, не е ли жалко? Нима няма нищо по-важно, което да ни вълнува?


Виждам, че вече добре се познаваме ;D Скорпи е Скорпион, т. е. всичко винаги е силно и бурно, с много емоция. С огъня си мога да изгоря и всички наоколо, но без да искам. Просто любовта ми пари. Сигурно затова не ме искат. Чат-пат попадам на някой филм, в който на главната героиня някой мъж й казва, че е всичко за него и ще се бори да я има, как ми се иска някой да ме погледне така и да се почувствам важна... знам, че и това е за малко, ама мамка му, иска ми се да го чуя. Поне още веднъж...  bouket love3 Искам да не ме искат за една вечер, за малко, без ангажименти  huglove huglove hump, да не ми казват да не очаквам нищо от тях утре, да не се страхуват, че мога да ги заобичам... Искам да чуя, че някой ме иска завинаги, без да иска да ме променя. Без да ми налага каква трябва да бъда. Искам да му се виждам прекрасна и да ме обича, да почувствам, че това е моята половинка. Толкова ли е много?

Познато ми е това с пожара ::) огън.....оооооо ами в къщи в момента гори -и аз имам скорпион в буйна младост huglove .Не викайте пожарна огънят е супер love1

...

 :)

 :)

Споделям че...днес поставих личен рекорд за най- бързо преодоляване на ПА. Това бяха 5 минути през които не се паникьосах тотално и всичко свърши бързо и внезапно както се и появи aplause

 :)

  love1 Хайде миме давай новините от тази нощ huglove

 :)

Направо не знам какво да кажа на фона на приключенията на Мимето ;D
Аз го раздавам доста по-спокойно, с книга в ръка. Захванах се да чета пак Коелю, и други неща ми се четат, искам да чета повече, за да ми помага и за писането, за да избягам от собствения си свят или просто защото си плувам в свои води.. не знам, навън вали, а аз съм се сгушила с книжката и с мислите си. Писателски живот ще си водя явно и това е то положението. :D

 :)

...

Медеа, една от причините за появата на ПА са точно проблеми или неизживяни случки и ситуации в миналото или дори в дестка възраст.Сега не отдаваш може би толкова значение на тях,защото те са някъде заровени в далечното ти минало, но те могат да отключат в по късен етап много проблеми с психиката. За ниското самочувствие чувам все по често и по често и това много ме натъжава. Не знам как човек може да има ниско самочувствие за себе си или пък как може да позволява на някого да му го създава? Казвала съм много пъти тук във форума,че всеки е уникален сам по себе си и трябва непременно да го мисли за себе си. Също така за съжелението- аз също го мразя, не обичам да ме съжеляват,аз самата се съжелявам понякога достатъчно. Това,което искам от хората около себе си е да ме разбират.Но и това вече не го искам. Нямам право.
Но стига толкова за мен.
Ти ходиш ли на някакъв вид терапия? Какви усилия полагаш ти самата за справяне със състоянието си? Че не си болна от неизличима болест,това ти е ясно нали?
Също така знаеш най вероятно,че появата на ПА е знак,че трябва да настъпи някаква промяна в начина ти на живот....размисли какво би искала да бъде другояче,помисли къде има пропуски и можеш да споделиш.
Труден период е това,много труден, но успееш ли след това усещането е незаменимо.Подобно на безсмъртието arms

Аз пък сега да споделя малко и дручи нещица.Бях на сватба вчера,голямо пиене,голямо ядене,едни танци и чудеса.Днес направо съм кайма,ама май повече се изморих да си събувам и обувам обувките,отколкото всичко останало. Днес преди да си тръгна успях да се видя с Кадифенце  love
Очарована, щастлива и невероятно възхитена съм от тази жена с главно Ж.
Макар,че не се познаваме, усетих едно топлина,сродна душа,все едно съм я познавала цял живот.Щастлива съм Кадифенце и се надявам срещите ни да зачестят.

Сега мисля да си надигна перфектния задник и да отида до печката ,за да сготвя на малкото овненце,че май щяло да идва да ме гушка. Боже колко нужда имам точно от това в тази студена ,мокра вечер.


Мименце,кога беше рожденното денче?Вчера ли или днес?
Честитя ти го ,дори и да съм закъсняла. Желая ти от сърце да намериш пътя към себе си,да намериш силата и куража да осъществиш нужните промени и да бъдеш много ама много щастлива след победата!!!Нека приятелите тии да бъдат винаги до теб,а ние виртуалните така или иначе сме :) Усмихвай се красиво момиче ииии намали малко темпото :))))Силно те прегръщам!!!

Чао мили мои за сега.Ако все пак трябва да си ям вечерята сама,ще вляза да я споделя с вас .Много усмивки.

   

  Споделям, че пих чайокафе с Маруся и съм щастлива, защото това бе смислена, топла и човешка среща между две жени, които имат близка емоционалност. Много, ама много симпатично нежно момиче, което ако да ме заслепяваше не бе от златните медали на гърдите й, нито от чисто женската й хубост, а от лъчезарната и искрена усмивка. Умна, сензитивна и извънредно мъдра за годините си. Научих от нея няколко неща, които отнесох ревниво в себе си и премислих. Ще ви кажа, че такива срещи са нещо хубаво и трябва да се помисли някакво Коледно събиране, например. Хем приятелски, хем терапевтично. Твърде много ярост, липса на възпитание и агресия има по повечето форуми и чатове - това, което създадохме тук е топла грижа :)

  Споделям, че ми е добре :)

   Трак и аз не разбрах точно кога си рожденичка, но ти пожелавам да откриеш спокойствието на постъпките си вътре в себе си, да повярваш, че можеш и сама, да си върнеш самоуважението и да развиеш очарователното си детско присъствие в женско усещане за сила и доброта.

  Честит Рожден Ден, Трак love3

Споделям, че ми е някакво странно и тъпо без мъже във форума, обаче пък от друга страна откакто ги няма, спряхме да се караме май, май love

...

ЧРД и от мен миме,към пожеланията на всички тук мога само да допълня-бъди себе си и не се опитвай да се променяш заради някой който не те заслужава  love3   

Ооох споделям ,че лошото време не ми се отразява добре-нещо зачестихме  ние в къщи с ракйката салатките ако я караме така до пролетта току виж сме развили битов алкохолизъм  :tease1:

Еееее аз пак ще "споделям" ;DСподелям че тази вечер нещо май се сдухвам-за пръв път посред нощите съм пред компа ::),а пък ако ви кажа какво си мисля в момента........ееееее ще споделя ::)"колко ли сърца разбива в момента мимето???? huglove"Е кажете сега,че не мисля за щуротии chair.Стига съм писала изчезвам към спалнята,там си имам някой за гушкане cat  love

 :)

Е днес наистина не е за жени навън!  >:( Студено-добре,дъжд -е е е хайде ще го преживея,нооооо в този вятър не излизам никъде.Мисля да си пусна някое филмче + пуканки и често  посещение тук :laugh: Опааа Миме ЧРД пак и нека всичките предварителни пожелания тук наистина станат реалност love2

Мимка, Честит Рожден ден bouket! Желая ти да си много здраве, много щастлива и обградена с хора, които искрено те обичат huglove! Бъди на седмото небе от щастие sky! Танцувай и се весели, днес е твоя ден! love1

Времето е страхотно за любов.
Почти не съм спала тази ною, но пък беше една от най прекрасните и вълнуващи вечер с овненце. Вечеря на свещи, лека нежна музика, много гушкане, чак се задушаваме един друг  ;D
Сутринта отворих щироко прозореца и вдишах от студения  свеж въздух навън, което за първи път от доста време насам ме накара да се усмихна....:)
Споделям,че сърцето ми е изпълнено с толкова любов,с толкова нежност и топлина!!
Споделям,че съм просто щастлива.
Споделям също,че мисля за Кадифенцето и ми липсва, но така като не влиза често тук знам поне,че е добре  arms

Честит рожден ден, Миме!  love1 love1 love1 love2

Споделям,че днес не съм свършила работа за 5 стотинки. Бюрото ми е точно до парното и така ми се спи,че едвам си държа очите отворени.
Споделям,че не ми харесва,че нови хора влизат тук,защото това ме плаши. Ставаме  все повече нестабилните. Но то май винаги си е било така. Едни идват,отиват си,други ги подхваща и така до края на света.
Интересно ми е ние до кога ще се задържим тук,ще изгубим ли връзка по между си?Ще се помним ли след година две?
Един господ знае.

Ох този ден няма край,искам по скоро да се прибера в къщи и да се излегна на мекото легло с меките завивки и да слушам тихо баладите на Бончо(в превод Бон Джоуви).......

    Споделям, че времето е страхотно - тъмно, надвиснали облаци, пълни с много вода, остър и пронизващ вятър чак до мозъка на миглите ми и така студено, че чак ми спира дъха и ми идва да се смея. Обичам лошото време, влюбена съм в "депресивните природни състояния" на Господ, доближава го повече до нас :) Духа и е студ, очаквам да завали с нетърпение и ще ми е изпълнена цялата поръчака за времето!


    Иначе... съм щастлива :) И още по-иначе считам, че едва ли ще се забравим, дори и някои от нас да спрат да влизат във форума, което ще показва само едно, че са толкова ангажирани с нещо друго, че нямат време за панически разстройства. Освен това е хубаво да знаеш, че някъде има место, в което те приемат и разбират с тези  ти тревожности, които за останалите хора са непонятни и досадни за проумяване. Преди идвах тук, защото ми бе зле... ужасно зле, влизах по всяко време на денонощието и четях чуждите симптоми, уверявах се, че не са животоотнемащи и че не съм сама в това отвратително  соматично страдание. Споделям, че сега идвам с друго чувство - спокойно, обнадеждено и с повече чувство за хумор. Не съм застрахована, че отново няма да получа атака или да вляза в порочна серия от такива... но, ако се случи, има място, на което съм почти като вкъщи :) Така, че не, няма да се забравим, може да се поотложим в различни моменти от живота си, но форумът не е само, за да се оплакваме, а и за да се усмихваме, забавляваме и споделяме.

   Почна да вали - е, това е то душевен сладък спазъм! :laugh:

Трак-че, Честит Рожден ден  bouket!! Пожелавам ти много Любов, Обич, Уважение  love !! Нека поемеш пътя, който ти си избираш, за да бъдеш ЩАСТЛИВА!

След този лежерен,спящ и спокоен ден,все се намери някой ,който така да ми бръкне в здравето,че избухнах със страшна сила. Позволих си да преживея негативни емоции и най лошото да го покажа. Да го покажа на хора, които дори не заслужават да бъдат забелязвани от мен. Много пъти съм се убеждавала,че приятели няма и знам,че един ден,всеки ще поеме по собствения си път и няма да имаш на кого да разчиташ. Подготвена съм за всякакъв вид раздели,освен с вечните и тези свързани със семейството ми.
Но днес,днес беше върхът на наглостта на някой от заобикалящите ме хора,които аз игнорирам много успешно,но те мен явно не. Ядат ми краката,дано им преседне!
Колкото и да се опитвам да се примирявам,с това,че има такива хорица,с мизерен личен живот,ограничен до толкова,че се чудят в чия чужда паница да надникнат,за да поклюкартват малко.А всъщност не осъзнават колко са жалки,понеже нямат смелост да се изправят пред мен и да ми кажат в очите какъв по дяволите им е проблема,както аз бих го направила.
Толкова съм свършена психически в точно този момент,че ми се искам да ме няма на този свят. Надявах се,да се прибера, да си почина,да се сгуша в топлото си легло ,да слушам нежна музика и да не мисля за абсолютно нищо(е,овненцето прави винаги изключение),но за сметка на това седя тук,изливам душата си,защото няма пред кого другиго,пия чаша вино и сълзите ми се стичат като водопад.
На това отгоре ми е адски студено и ми се повръща.
Как да посмея отново да се похваля ,че съм щастлива? Как да кажа отново ,че съм добре? Като винаги се намира някой да ми напомни ,че всъщност не съм?

Споделям, че наистина в този форум човек може да научи много неща, да си обясни много неща и да почувствува макар и виртуално подкрепа на ближни нему същества arms.
Да, умничката Скорпи, енергичната Трак, нежната Кадифе, емоционалната Маруся и много много дами и мъже, които не бих могъл да изброя /да не забравя и знаещия г-н Тодоров/ създават атмосферата /напоследък много приятна/ в този форум  love3.
Всички дами /без изключение/ заслужавате много ОБИЧ!! love, много внимание и грижи.
Нека Бог бъде с вас, нека откликне на желанията на всяка от вас.
"Бог знае от какво имате нужда, още преди да сте му Го поискали..."

 :)

 :)

Маруся, докато хубавите и лошите моменти се редуват, нямаш за какво да се тревожиш :) arms

Кристо, аз ли съм умницата тук cat Понеже си привърженик на лекарствата, да ти споделя, че се чувствам мноооого затъпяла от тях, сестра ми вече едвам ме издържа, вчера ми се развика, че съм бавнозагряващ реотан и ми повтаря нещо по няколко пъти, докато зацепя ;D Да се надяваме, че ще е временно. sky

Трак, вземи изтрезней, че вече си казваш и адреса. ;D

   Споделям, че не ме свърта нещо... и искам да направя едно нещо, което не бива да правя. Все едно триста дяволи ми тичат по вените, пързалят ми се по кръвоносните съдове със смях и само чувам ехото - Можеш ли да направиш онова, което искаааааш?!

   Маруся, ти си добре и си щастлива, а онези, които искат да те убедят, че това не е така са хора, които не ги устройва ти да се чувстваш по този начин. Ако някой може да ти напомни нещо подобно, ще означава само едно, че ти всъщност не се чувстваш щастлива, а неуверена и си самовнушаваш щастието, без наистина да го чувстваш. Все пак мисля, че си една излъчваща радост и любовно щастие жена, а това не може да се имитира! Вярвай на онова, което те кара да се усмихваш. Най-хубавото е да имаш мъж до себе си, който те кара да се усмихваш :) Какво, как, кога и колко пъти ще кажат хората са неща, които ако се позовем на идеята ти за смирението и търпението, можем да обобщим, че са нищожни. Наслаждавай се на хубостта на тялото си, на смелостта и дълбочината на духа си, на страстта на натурата си и на умението да обичаш сърцато.
  Целувка изпращам :)

Трак, вземи изтрезней, че вече си казваш и адреса. ;D


[/quote]


   хахаха, Скооорпи, не зная дали си само умница, но със сигурност остроумието ти понякога ме кара да прихна с глас :laugh:

   Аз като казвам, че четейки Ви граф Монте Cristo, всеки път усещам един безмълвен, но настойчив рефрен - Правете любов, а не война... но и не си забравяйте медикаментите!!! love3

  А това е хубаво, за Господ и нас, особено и ако по-често се сещаме, че освен да му искаме, можем и да му благодарим:)

Е, Скорпи, знаеш много добре че това е временно състояние с лекарствата..Все едно е, когато изкачваш планината, стига до билото и вървиш по него известно време и тръгнеш да слизаш, до като стигнеш равнината... :)
Кадифенце, правилно си разбарала призива ми за Любовта :-*
А за лекарствата - това всеки сам го решава, на никого не съм налагал мисълта непременно и само с лекарства да живее. Те са само едно временно помощно средство, за да бъдем в кондиция, за да живеем нормално.
Най-хубавото е, когато без лекарства, без мрачни мисли, без притеснения живеем този живот, изпълнени с положителна енергия, емоции и много обич sky........

 :)

Добро утро на всички.
Скорпи, аз също имах подобен момент от лекарствата,но някак си мисля,че не е точно от тях. Просто как да го кажа......докато започнем да се подобряваме, толкова сме се вглъбили в тези физически симптоми,че не можем да мислим за нищо друго. Не знам дали ме разбираш. Аз понякога съм толкова отнесена,че чувам ,но не слушам, оказва се доста често, че са ми казани някой неща, за които аз дори и помен нямам. Но в процеса на подобряване, ще започнеш да усещаш, че мозъка ти отново лека полека започва да работи. Поне при мен беше така.
След срещата си с Кадифенце, съм много обнадеждена, че има шанс и без лекарства. Тъй като аз сам в етап на спиране на лекарствата,естествено е,че се страхувам от рецидив, но като видях Кадифе, колко добре изглежда и каква сигурност излъчва,просто се появи в съзнанието ми ярка светлина,че има,има спасение и без лекарства....Кадифенце,знаеш ли, започвам да се обърквам и аз вече, щастлива ли съм за бога не съм ли? Знам ,че когато той е до мен,всичко останало губи смисъл и дори от вълнение не мога да заспя. Не смея да мръдна,за да не го събудя и не мога да спра да вдишвам от аромата на кожата му,като един малък вампир съм.  >:D Усмихвам се,само като го гледам как спи до мен. Знам,че това е щастие. Но когато го няма ,ми е празно,сиво,студено. Не мога да разбера това нещастие ли е?Но тогава съм и много уязвима и най малкото може да ме извади извън релси. Точно това се получи и вчера. Имам чувство,че хората го виждат и усещат,колко усмихната и доволна бях вчера и изполват удобния момент да те сринат.
Но както и да е,отмина,наплаках се бясно и гласно и ми олекна. Въпросът е ,че има все по малко и по малко хора, на които да се довериш и аз като се позамисля,май само тук изливам душата.без да се страхувам,че някой може да се възползва от това.
Прекрасно е да познаваш хора с подобен проблем като своя и се придържам към идеята на Кадифе,за едно събиране. Много зареждащо действа една такава среща.
Кадифе, искам да направиш онова, което аз си мисля ли??  aplause
Ако е така,давай смело,аз съм с теб :))Мисля,че никога в живота си не си била на по правилното място отколкото сега ;)
Оххх,въздишам си :)

Хайде стига толкова за тази сутрин, по късно пак ще досаждам :)
Много усмивки

Споделям, че и аз скоро ще имам РД, но не съм решила още какво ще правя, нямам и голямо желание да празнувам, не ми се обяснява защо. Ще ставам на 27 иначе.  cat

Една страхотна възраст скорпи :)
Ще измислиш нещо,няма страшно. Аз винаги съм обичала да събирам близките си в къщи,където спокойно можем да си поговорим и развеселим. Без да мисля за резервации и тоалети :))

Аман от това "вкъщи" :-\
Аз няма да съм си в нас със сигурност, де. И в момента не съм. Само ще видим в кой град първо. :P

 :)

 :)

Тодоров не е мъж, а терапевт ;D. Другите са старички за мене, иначе са симпатяги.  ;D Ама сега искам нещо по-младо да видя и аз един път кво е aplause

П. С. Днес РД има butterfly bouket

Хаха,Скорпи,младичко искаш,ами пожелавам ти го:) Едно със сигурност знам,няма никога да го забравиш. ;)

Аз дали не спах 10 часа снощи а,като пребита бях. Затворих очите уж за малко в 9 и 30 и ги отворих днес сутринта в 8.
Не знам добър знак ли е това??

Искам да попитам нещо всички вас.
Аз сънувам от известно време големи кошмари. Как е при вас? Случва ли ви се по често от обияайното? Дали е от намаляването на медикаментите? Опитвам се да ги анализирам, но са толкова ужасни неща,че нищо хубаво не ми идва на ум.
Много е страшно и като се събудя едно такова чувство ме обвзема.....:(((
Моля някой да сподели ако има такъв опит.
Благодаря ви.

Ето Тракчето застава в защита на мъжкото съсловие :-*
Наистина дамите са болшинство, но и от нас има представители...
Е, активността ни е по-вече от отчайваща, но дано и другите се активизират love3
Споделям, че зимата напомни със страшна сила за себе  си!
Споделям, че следващата среща с нея ще е в началото на ноември....
Споделям, че днес е един прекрасен, топъл слънчев ден!! sky

           Добро утро на всички, споделям, че безсънието започва да ме изтощава по един доста груб начин...

Иначе, колко хубаво би било да скоча в някоя рокля и да отпраша за Варна, но зная, че не мога да го направя... не мога сега, освен това и Утре е ден (каза тя из-под клепките на зелените си очи и прибра кринолините на смарагдената си рокля; имам предвид Скарлет О`Хара:) Трак, аз имам бариери, които колкото са ми насадени от хората околко мен, толкова и сама съм построила за псевдозащита от евентуален провал, предполагам. Вероятно доста хора са така... но когато се докосна до нещо хубаво, когато усещам с цялото си същество, че то ми носи щастие и ще ми донесе още радост - изпитвам страх как да го запазя, развия и храня. Но това са бели страхове, обичам ги :) което не ми пречи да ги мисля, разбира се.

 Във форума има мъже, аз усещам тези неща, има мъже, които само четат и не пишат, дори не са регистрирани. Мъжете трудно признават слабостите си, има само една слабост в живота си, която биха признали с готовност и гордост - жена. А тези мъже, които пишат във форума винаги чета с любопитство, защото са от другата страна на барикадата на тревожността и е интересно да се  усети как се справя един мъж и как една жена. Колкото до г-н Тодоров, разбира се, че е мъж, мъж - психотерапевт, но е малко сух, което лично мен-малко ме отегчава. Бягството и в двете крайности или на пола, или на професията е нерешени вътрешни конфликти, които... хахха, шегувам се, хич и не искам да се правя на психолог, толкова е изтощително!

  Граф Монте Cristo е очарователен романтичен персонаж, който се оглежда за своята Мерседес и прави това с позитивно излъчване и който ухапах още в самото начало, дано не се превърне във вампир като мен :laugh: А Цанко кой е?!


  Маруся, аз мога да споделя спомен от лекарствата отппреди 10 години, когато пих Золофт и Ривотрил. Сънувах активно и с вкус, цвят и аромат, изтощително нощ, след нощ. Това и като го пиех активно и когато го намалявах, и когато го спрях. Спомен от тогава са ми безумните сънища за извънземни. Но все пак е на взривни периоди, не се бой, ще има моменти, в които подсъзнанието ти бурно ще изпраща своите импулси и ще сънуваш, а после моменти на спокойствие. Това не бива да те плаши, сънищата са възможност да се докоснем до паралелните си светове :) Скоро разказах на човек, че индианците са считали, че когато човек заспи душата му се отделя от тялото и броди в свои светове, където се среща и преживява събития, които нямат нищо общо с този ни живот на тази земя. Молели се, докато тя броди да среща само добри хора, за да не попада в лоши ситуации. Но, ако все пак някой човек се разболеел считали, че докато неговата душа е бродела на сън се е сблъскала с нещо, което я е изтощило и когато се е върнала в тялото е реагирала с болест. Това не е страшно, защото, ако човек се научи да гали, обича и окуражава душата си, дори и срещнала се с нещо лошо, тя ще се възстанови. Затова нека не те плашат сънищата, а когато си будна, се погрижи за светлата си душа.... и сготви на литъл овненце романтична вечеря,  на каквото се уверих, че си способна - като ги запалиш тези ми ти свещи ароматни, чак в Пловдив ухае! :laugh:

 :)

 :)

Шттт, тихо, бре, това е тактика, за да се покажат и да реагират, их че сте... spank
Последният път, в който казах тука, че няма мъже, получих няколко "атаки", ама не панически hump Пробвам дали още работи :laugh: >:D


И ето ви го резултатът - така като гледам още работи :D
Миме, никой не ти обижда терапевта, напротив. Просто там не се пипа aplause

Я кажете, антидепресантът след колко време понижава либидото, ако му се появи като страничен ефект? Ако до 2 седм всичко си е ок, мога ли да съм спокойна, че няма да се отрази - сериозно питам! Че това ми беше една от големите резерви.  :)

 :)

Миме,аз сама реших кога да увелича лекарството и сама кога да го намаля. Докторът ми казваше разбира се,но аз не бях готова нито за едното нито за другото. И сама прецених. Какво значи да ми е рано ? Ти цял живот ли смяташ да ги дънеш тия АД? Минимума е 3 месеца,аз ги приемам вече 5-ти месец,ще откарам сигурно и 6 докато нацяло ги спра. Проблемът е вътре в нас,време е да се вземем в ръце и само да направим нещо за подобряването си. Хапченцата притъпяват физическите симптоми,това беше важното,сега всичко останало зависи само от мен. Аз го знам ,осъзнавам и работя усилено. Разбира се,че ще има периоди в които няма да съм стабилна, но кой няма такива? Приемам го като нещо нормално и продължавам напред. Не казвам,че съм превъзмогнала страха, напротив, особено с тези сънища на ужасите напоследък взе да се засилва. Но работя и не преставам да работя. Както във всичко останало ,така и тук,постоянството му е майката.
Кадифенцето скоро ще е най добре от всички и аз и ги пожелавам от цялото си сърце. Надявам се даже да го отпразнуваме заедно ;)
Скорпи мила,не знам ,но при мен АД така засили либидото,че нещо не мога да се спра. Все ми се е искало,ама чак пък толкова !!! :)))))Може и да от обекта ,не знам. Но при мен започна да се увеличава и то драстично след 2-я месец някъде и не престава да расте:)
Чак ме е страх да го спра този Ципралекс,чудотворен е ,хихихи.

Обнадеждаващо звучи това hump Ти сигурна ли си, че пиеш Ципралекс ;D
При тебе обектът е един, а аз ги виждам навсякъде, добре че много не излизам aplause Както и да е, то скоро ще си проличи. Засега само си мечтая. sky

спокойно на теб няма как да ти се отрази, на теб не ти действат такива леки наркотици:))

Не ме предизвиквай, че ще почна да събирам желаещи да проверим след 2 седмици :D hump

Не ме предизвиквай, че ще почна да събирам желаещи да проверим след 2 седмици :D hump
[/quote]

:))))е така провери поне ще си сигурна, няма какво да питаш, събери така двама трима и кажи после резултатите cat

Двама-трима не са достатъчни за статистика. Но пък по един е трудно да се прецени, може да не са криви хапчетата. Въпросът ми касаеше повече желанието, отколкото изпълнението му. Там мъжете имат повече за какво да се тревожат ;)

Маруся и аз често сънувам кошмари, даже се събуждма плачейки. Снощи например сънувах че майка ми е починала...за пореден път.  ;D Действително това са ефекти от медикаментите, аз преди да отключа ПР сънувах кошмари, но не толкова често. Сега имам чувстовото, че ги сънувам през една две нощи. Както каза Кадифе и аз минах през период на сънуване на извънземни, после на клане и война, това че някой ме гони а аз бягам, но буксувам на едно място big-bed-smiley
Забелязала съм също, че ако е топло в стаята тогавай най- вече се появяват кошмари. Трябва да се спи в хладна, проветрена стая, ама на мен все като ми е студено отоплението е на 6 :)

Трак-че не само ти си падаш по по- възрастни мъже, аз съм от твоята партия  huglove hump

това,което сънуваш за майка си е за добро. Аз също често го сънувам това. Но сега зачестиха кошмари от рода на, как любимия примерно ми се присмива,как главата ми е пробита и ми изтича кръвта,как бягам от змия и тя ме настига и хапе смъртоносно. Все ей такива гадни неща,които не мога да анализирам. Или приятелите ми,които аз наяве много обичам и държа на тях ми се присмиват и ме зарязват в пещера,където няма изход и някви ей такива. Страшно е и го сънувам направо в 4 D. :(
Дано да е от лекарствата,защото аз все си мисля,че нещо лошо ме чака и сънищата ми го показват. :(

 :)

   Знаеш ли, Трак, чувството ми за хумор винаги е било трудно смилаемо за повечето хора, но това е последен път, в който обсъждам тази тема. Никога съм нямала взаимоотношение с терапевт, това, че съм ви разсмивала, когато ми бе най-зле и едва ставах от леглото... не знаех на кой свят съм и мислех, че това е краят, защото не мога да попадна на терапевт, който да ми вдъхне сигурност и доверие и всеки настоява да се наблъскам отново с медикаменти... явно е било изтълкувано погрешно. Дължа и индиректно извинение на терапевта си, сега разбирам, че е било грешка да споделя радостта си, че най-сетне съм на крака... ходя навред сама, пътувам по работа по чужбините и не се треса от страх и панически атаки, които преливат от една в друга и няма, няма почивка. А, че е страхотен мъж, това не отричам, но това няма нищо общо с работата ни.

 

 :)

   Така е, да съм мислела по-рано, преди с шеговитото си и лекавото поведение във форума да дескридитирам чудесен  професионалист и човек.



п.с. споделям, че си взимам неплатен отпуск от форума. Усмивки на всички :)

 :)

ако сънуваш някой починал е за добро ще живее дълго, а за кошмарите спри ужасите :))направи си екперимент гледай филм с различен жанр преди да си легнеш включително и порно знам че няма да го издържиш но опитай и виж какво ще съниваш, ще се учудиш:)

Тони, това с кошмарите наистина е от лекарствата, и при мене зачестиха, откакто ги пия, но е нормално, все пак тогава подсъзнанието е активно и се "чисти" - така че е хубаво да се сънуват. В случая са някакви трупани страхове - там се излива целия "боклук", но това е полезно - разбира се, разказани и осмислени, звучат страховито. Сънувайте си и да не ви пука. Сънят е много голяма част от терапията.  love big-bed-smiley И другата важна част я знаете коя е  huglove hump  aplause

Кадифе, докато не са споменати имена, не мисля, че нечий престиж е уронен, а и всички мисля, че са наясно, че се шегуваме.

Трак, аз също харесвам и винаги съм харесвала и съм била с по-големи от мен с много малки изключения поради същата причина, но все пак има щастливи изключения, които са мноооого по-зрели от други с по 10 години отгоре върху моите, така че много добре разбирам влеченията ти, защото ги и споделям. Но това не значи, че не мога и да "вкуся" нещо по-младо, имайки предвид, че все повече приближавам 30-те, направо настръхвам като го кажа това, все едно не се отнася до мен :-\ Чувствам се много по-малка отпреди. Та един първолак е по-самостоятелен и може да излиза по-надалеч, как бих могла да се смятам за зряла жена... абсурд! Както и да е, има време и такава да стана. Сега раста наопаки и донякъде ми харесва cat Може би наваксвам нещо пропуснато преди.

Споделям,че Кадифе много ще ми липсва. Но знам,че за да реши да си почине от нас,значи е добре,а това е най важното.
Споделям,че снощи, нито гледах филм,нито слушах музика преди да си легна и сънувах, но не помня каква. Събудих се с много по добро настроение.
Споделям,че много се успокох, когато прочетох ,че много от вас също имат кошмари, може би и това допринесе за спокойния ми сън тази нощ.
Споделям,че предстои една много хубава промяна в работата ми и се надявам и моля тя наистина да се осъществи по начина, по който аз си го представям. Точно от тази промяна имах нужда.
Споделям,че се побърквам да тъсря оферти за нова година и съм изумена от цени и чудо,народът се побъркал бе хора. От къде да извадя една цяла заплата за 2 нощувки??Това е безумие.Някой ако може да ми даде някъкви предложения за някакво място около София или до 200 км от София ще съм му много благодарна.
Всъщност къде е Цанко? Някой да знае нещо за нашия рицър?

Добре, Съкровище. "Знаеш ли, че имаш хубави очи?" - Дами канят.
Споделям, че в началото антидепресантите наистина влияят върху либидото, но с течение на времето това отшумява.. huglove hump
Относно "лошите мисли" - това потвърждава хипотезата за намалените нива на серотонин в мозъка, което не се лекува "само с воля". ninja-smiley
Нека се порадваме и на днешния слънчев, топъл приятен октомврийски ден.. sky

Да кацна и аз на хоризонта отново bouket
Относно ПА не знам какво да кажа. Кризите отшумяха, паниката също, но си мисля, че тревогата и страха няма как да ги изкореня. Болката в ляво на гърдите просто ще ме преследва сигурно докато съм жива. Смешното беше, че напоследък поради моето положение семейно с приятелят ми имаме повече кавги и тревоги. Преди седмица той се събуди с ужасни болки на същото място. Разбира се аз не се панирах и веднага го заведох на лекар като по пътя го успокоявах и давах себе си за пример. Разира се той е добре и нямаше последствия като ПА и сега дори забрави за случилотосе. Ето това искам : защо на хората сме полезни, но на себе си не можем??!! Имам две приятелки които са на същият хаос и само след 10 мин разговор с мен са отлично...защо и аз не съм така??!!
Знам, че при мен периода сега е много напрегнат и се сблъсквам с идиоти, тъпи хора и това трябва да го пиемам самичка, защото не съм човек който товари околните. Не пия хапчета и не искам да ги пия...17 години съм с това и се справям и без хапчета...за това искам нещо като положителна енергия и съвет love

Споделям, че аз пък обичам да ми казват "злато" ;D  cat
Споделям, че шефът ми ми казва така, като направя нещо креативно за бизнеса му. Споделям, че ей толкова ми стига да се усмихна :) И да се почувствам полезна.
Споделям, че едното ми куче и аз се опитваме да се разболеем преди рождения ми ден. Споделям, че въпреки, че се скъсвам да кашлям, днес излязохме на разходка на слънчице и насъбрахме цяла група деца да се радват на облеченото ми пекинезче cat Като е студено, трябва да си го пазя, кво... Ето другото легна болно, ще го водим на лекар. Себе си няма да "водя", аман от лекари. Нищо не искам.
Четох в листовката на АД, че не можело да се пие с нестероидни противовъзпалителни, бла бла с още хиляда неща не може, ама хич и не ме интересува. Ще си ударя един фервекс или нещо такова, като стой, та гледай.
Споделям, че си купих рокля за РД, пробвах я и ми харесва как ми стои. Споделям, че ми се ходи и на токчета, а по принцип мразя. Изобщо вкусовете ми забелязвам, че много са се променили напоследък по отношение на всичко, за което се сетя - все едно не се познавам въобще.
Споделям, че либидото ми не е намаляло никак, ама кел файда hump
А то ако е "началото", аз би трябвало да съм в него все още.
Споделям, че ми писна да се питам виновни ли сме, че имаме ПР или ни липсва вещество, което не можем да си набавим по естествен път, а само с лекарства.
Споделям, че отивам да ям нещо топло, защото гърлото ме дразни много. Споделям, че точно днес имам важна работа и като звънях на една секретарка да й кажа какво да предаде на шефката си, направо ми изчезна гласът и единственото, което можех да направя, беше да й кашлям в ухото и да й се извиня после. Надявам се, че ме е разбрала, защото наистина е важно да свършим нещата в срок.
Споделям, че като е слънчево времето, настроението ми е много по-добро. Приятен ден на всички!

Долчетополина, само факта ,че от толкова години се оправяш някак си с положението е достатъчно да вдигнеш глава високо и да се гордееш с това. При мен е същото с хората,действам им като психотерапевт,а на мен самата няма кой да ми подейства така. Напълно те разбирам. Но това е нещото,което винаги ще те отличава от другите и ти ще си крачка пред тях:)Ние сме тези,които си помагаме сами на себе си.Няма как някой друг да ни даде тази сила и способност. Болката в ляво е със сигурност от напрежението в теб.,аз я имам редовно,но не и отдавам никакво значение вече.
:)

 :)

Аз пък обичам да казват " моя си моя " serenade
Слънце мое, шуши и ей такива ,хихихихихи....:)))) cat

И аз, и аз cat Най-обичам да съм принцеса love1

Абе, Миме, аз не смея да близна алкохол, и една бира не пия, заради хапчетата, но сестра ми ме сюрпризира с някакво ябълково вино и се чудя дали да се престраша да го опитам, то в това има малко алкохол... Summersby се казва, не съм го пила досега, но май го предпочитам пред Фервекс. Аз май чаках да се изпоразболея, че да почна да излизам.  ;D
Гледам, че навънка пак ми става лошо, но по друг начин. Не бих казала, че е по-добре или по-зле, просто е някво друго усещането. Треперенето го няма, все едно всичко си го чувствам, но е затворено вътре и не мога да го изразя телесно. Да се надяваме, че нататъка и това ще изчезне най-накрая chair

Ето, Златото и Съкровището споделят усещанията си, но ще кажа на Съкровището, че Алкохолът е най-добрият приятел на ПР. >:D
Да, аз се излекувах от ПР още преди 2005-та год., но алкохолът напомни за приятелчето си - ПР. От тогава насам - внимателно  :o с братчето на ПР, защото иначе всичко се връща от начало. Така, че Миме, ще мине, но трябва малко почивка big-bed-smiley
Скорпи, ако знаеш /а би трябвало да знаеш/, че вирусните и грипните заболявания активират симптомите на ПР и усложняват телесната симптоматика докрай.!! Щом организмът се справи със заболяването, тогава и вторичната симптоматика отшумява..
Нормално е да има кризи при вирусно или грипно заболяване.. така, че споко, всичко ще отшуми с времето си... :-*

Искам да се гръмна!!!

Златото явно е "обратно", щото всичко му е наопаки - аз тия дни като не бях болна, си стоях вкъщи, а пък точно като ми стана зле, се разизлизах ;D  cat
Принципно, когато ми има нещо друго, то ми отвлича вниманието и понеже го чувствам по-силно, не мога да усетя другите симптоми. Просто вече всичко е един заучен навик. Но и вредните навици се изкореняват, колкото и да е трудно.
Първият път като имах ПР и агорафобия например, се съдрах от всякакви боледувания и вечно бях с антибиотиците в чантата, но на работа и на училище. Нямаше ден да съм добре и да нямам я ангина, я температура, я нещо друго - нямаше грип, който да ме е пропуснал. После ми извадиха сливиците и с това се приключи цялото боледуване, но баш след най-трудните дни след операцията почнах да излизам, даже по рождени дни ходех, а още не можех да ям и да говоря. Така че явно при мен нещата се компенсират и заменят. Така или иначе крайната ми цел остава да се чувствам добре и тялом, и духом и към това ще се стремя.  love1 sky

...

Щях да споделям още нещо... :

" Ако ме искаш кротка и смирена, създай ми свят от скука и печал.
Ще бъда сива и ненаранена... изстинала. А ти ще бъдеш цял.
А искаш ли ме пролетна стихия, повикай дъжд, повикай ураган.
Аз ще се слея с тях... Ако ме искаш, трябва да си силен.
Най-силният от всичките мъже.
В ръцете ти да мога да се скрия, да съм жена, и майка... и дете...
Във дните ти да бъда чернобяла понякога. И ти да ми простиш.
Със мен едва ли ще достигнеш Рая...
Но, моля те, не спирай да вървиш. "       love

 :)

Споделям нещо,което ме притеснява малко тия дни-от два месеца съм на ремирта и съм качила шест килограма  :o :tease1:Кофти работа,но пък се опитвам да го приема позитивно като предпоставка за обновяване на гардероба delicious Споделям също ,че в последно време ми харесва да се глезя :angel:-зачестих с посещенията при козметичката,маникюристката,а днес съм на масаж  love3 Разтапям се само при мисълта какво ми предстои  cat ееееее обичам тези глезотийки love1Споделям,че в това хубаво време не ме свърта в къщи  arms  -някой от Пловдив за кафе?  cat

didi, а хапваш ли повече отпреди?
Иначе доста добре звучиш, чак ти завидях леко aplause

 :)

Марийче,ще дойда и ще те завържа да знаеш. Абе спри се бе човече. Как няма да ти е зле на следващия ден като го жулиш този сладкия Бейлис. Аз си пия алкохол с хапчетата и нищо ми няма. Но никой не иска да се възползва от моята рецепта против махмурлук. Аз пия само уиски и с него много ама много вода. Не се напивам безпаметно,но се чувствам чудесно,дивея по цели нощи без да спирам. Сутринта обаче преди да си легна задължително ям. Стабилно закусвам дето се вика и като се наспя,все едно не съм пила. За цигарите ще ти кажа,че те са по зле от алкохола,а консумирани заедно са направо смърт. Аз съм пушач,но по дискотеки с алкохол гледам максимално да се въздържам от цигарите. Мисли за себе си девеойче,за тялото си,за душата си. Нищо ли не научи от тази терапия?
Направо се самопогубваш и ми иде да дойда и първо шамарчета и после белезници.  ;D
Тоз Час  Пик няма да избяга, време за всичко има. Поспри се малко да почине душата ти,мозъка ти. Аз само като те чета и ми се вдига кръвното и не знам как може да живееш на такива обороти? Всичко прекалено  вреди.
Баси лекцията ти изписах,ама ме ядосваш бе,пуууу. Забавлявай се,живей,просто намали темпото,за добро ще е.
Медеа, да всички сме свързани някак си по между си.Все едно всички ме близнаци и една майка ни е разждала.Имаме еднакви съдби ,за това така и без много думи се разбираме. Разговорите с другите хора, в момненти когато им е нужна помощ,направо ме съсипват. Пазя се вече и то това. Много е важно човек да заобича своя си вътрешен свят и да си живее сам в него както намери за добре. Това,което става във външния свят не трябва много да допускаме да ни докосва. Пазя се от хора с негативни настройки,хора с прекалено много ентусиазъм и хора прекалено бурни. Всичко това ме измаря,измаря ме психически.

Споделям ,че и аз искам да се поглезя с малко масаж и ала бала ,но все не намирам време за това. А и най прекрасния масаж ,който съм имала с ароматно олио бе от овненце и не искам никакви други ръце да ме пипат  ;D


Споделям,че довечера ще ходя да играя боулинг и от сега много се радвам,че ще се видя с любимите си хора и истински ще се посмея с тях.

Хубав ден "Шантавички" :)))

 :)

Когато ти ми намериш и уредиш чернокож масажист aplause  ninja-smiley

 :)

"За още нещо да ревна има ли. Да помисля малко ... Очаквайте включване "
Очакваме го, Миме, очакваме го.
Радвам се, че си в настроение, аз съм също love3..
Нека има само хубави мигове, но... внимателно с алкохола >:D
Споделям, че днес е също така прекрасен ден, както вчера, както завчера... sky
 

 :)

 :)

Мимче, първото нещо, което трябва да си изясниш - какво точно искаш от живота ? love1
Тогава следва - Как да го постигнеш. Все някога корабчето на живота ще трябва да акустира в някое пристанище...

Че аз не съм се криел, бе Миме, това нали не те притеснява?? love3 love2

Кой е Срефчо?
Миме, щастието само ще те намери,но първо трябва да се подготвиш за него. Как,ти сам трябва да намериш пътя. Като начало можеш да бъдеш щастлива за това което си,че си здрава,хубава и желана. Другото само ще се нареди.

Денят наистина е повече от прекрасен и аз копнея за нещо много ама много специално.Да видим дали ще го получа или пак ще се гърмя :)

Ааааа,сега разбрах кой кой е.Ами да,не е криел човека.Още в самото начало сподели,аз помня като слон :)))

 :)

Споделям,че днес беше просто невероВАтно love1.Масаж ммммммммм love1,А после -шопинг arms и за финал червено вино с щерката и  вярна приятелка като ордьовър на вечерта. cat Супер е.Препоръчвам ви го.Ееееее хубаво беше и моето слънце да си беше в къщи да го нагушкам,но той е нощна..........обаче утре сутрин няма да му се размине huglove Лека вечер от мен  big-bed-smiley

Не, Миме, по-лошо е!

Споделям, че повече от половината коса ми замина, от днес съм с нова прическа и ми е някво супер странно, тия антидепресанти ме пощуриха, никога не съм давала да ми отнемат повече от сантиметър от косата chair
Иначе паническите атаки си ги получих естествено, нали 5 часа бях навън и то болна, ама кво ти пука, красотата изисква жертви ;D ;D love1
Пак не стана цвета, който исках освен това, тая фризьорка направо ще я spank chair, пфффф! Ще я сменям. И мъжете също.  hump Непременно!

 :)

Не ме е страх. Аз други неща съм чувала за тях aplause
Била съм с чернокож, ама не толкоз черен, колкото ми се иска, и по-черен може - т.е. да е негър ;D afro Ей такъв!!!
Хаха, за косата не съжалявам, само не съм й свикнала още, тепърва ще я променям още, така че... почвам и да обикалям от град на град, че не ме свърта. cat

 :)

Тцък, на родното място, на спокойствие. big-bed-smiley

Споделям,че тази вечер пак сме на червено винце-някакво испанско е и е готино. cat   Миме дъщеря ми е на 28 години не обвързана и с нея си развиваме битовия алкохолизъм.Имам още една дъщеря на 26 семейна с едно момиченце ииииии чакаме второ бебче love3.Спо love3делям,че аз съм една много щастлива и обичана съпруга,майка и баба love. Имам  живот мечта  love2 .......и ПР като бонус :)

 :)

Споделям, че моята приятелка ми помага много в справянето ми със страха. Искам да споделя, че тя е велика жена и го съобщавам на целия свят love bouket

 arms Щастливец си ти.

Диди, искам да те питам с дъщерите ти как се развиваха взаимоотношенията ви в тийнейджърската им възраст.  ::)
Миме винаги съм разговаряла с тях,като с равни и никога не съм имала проблеми.Сега като се замисля те май пропуснаха шантавия период наречен пубертет cat

Споделям, че яденето на банан е най-сексуалното нещо, което съм правила от 2 месеца насам. :-\ :tease1: :'(

 :)

Не само те, Миме, има и дрги щастливци!
Споделям, че днес беше много вълнуващ и щастлив ден за мене!!
Най-хубавото нещо е, да си сред хората, които те обичат искрено и безрезервно!! love
Няма граници за човешката обич!!

Миме, едното не изключва другото  hump serenade love3 aplause



Време е да го смъкнеш от полилея, значи :tease1:

 :)

Споделям, че днес имам РД cat love1

Честито! Хиляди целувки и много, ама много Здраве!!!  love2 love2 love2 love2 love2 love2 love2 love2 love2 love2 love2 love2 love2 love2 love2 bouket bouket bouket bouket bouket bouket bouket bouket bouket bouket bouket sky sky sky sky sky sky sky sky sky sky sky sky sky sky love1 love1 love1 love1 love1 love1 love1 love1 love1 love1 love1 love love love love love love love love love love love love love love love love serenade serenade serenade serenade serenade serenade serenade serenade serenade cat cat cat cat cat cat cat cat cat cat cat cat cat cat cat cat cat

Скъпа,skorpi, честит Рожден ден! love2 Ти си фантастично момиче, желая ти да си много здрава, истински щастлива и вечно влюбена в избрания от теб мъж. bouket love3 love1

Искам и аз да ти честитя,като ти пожелая здраве,много любов и помни,че колкото и да ни е гадно,визирам ПР.,теб те чакат най-хубавите моменти в живота,след време да създадеш семейство.Това е най-хубавото нещо.Бъди обичана от любимите си хора.Весел празник. bouket

 :)

 love3 cat love

Скорпи ЧРД и от мен!Желая ти всичкото здраве и щастие,което е необходимо за един прекрасен живот.Обичай и бъди истински обичана!!! love3 love3 love3 love love love

Скорпи, Честит Рожден Ден!!!
бъди винаги това което си, гледай на нещата от високо и се цели само във върховете. Никога не гледай назад и знай, че ти си номер едно. Живота е една игра и правилата са в твойте ръце. Много щастие, любов, късмет. Бъди винаги усмихната дори, когато ти тежи и искаш да плачеш. Любовта е болка и щастие, но за съжаление първо трябва да видим лошата страна за да е по-сладка на финала.
 love love1 bouket love2 love3
http://youtu.be/lo9u88U4wwo (http://youtu.be/lo9u88U4wwo)

Скорпи, честит рожден ден !! :-* love bouket love3
Желая ти от сърце на първо място ЗДРАВЕ, след него обич и не на последно място победи и успехи в живота!

Благодаря ви, много сте мили love
Само ще ви кажа под секрет, че довечера няма да съм единствената паникьорка на партито  love1 love1 love1 arms

Честити Рожден Ден и от мен, Скорпи bouket
Бъди много здрава!

Понеже си голяма романтичка ти пожелавам това- малъкт цитат от песен от мюзикъл Мулен Руж-  " The greatest thing you'll ever learn is how to l o v e , and be loved in return ...."

Обичай и бъди обичана! love2

 :)

  Скорпиля, честит рожден ден и от мен!

Пожелавам ти да се случи отново така, че сърцето ти да запее   :)




 love2

...

СПОДЕЛЯМ,ЧЕ ДНЕС ИМАМ ИМЕН ДЕН!!! love1

Да ти е живо и здраво името,повече усмивки и щастливи мигове.

Диди, Честит Имен ден!  bouket Да си жива и здрава, много щастлива, и обичана love3 love3 love3

Хайде, рождениците се завърнаха, време да честитим на именниците! Честит имен ден и от мен love3 bouket Снощи беше готино иначе, добре си изкарахме. Прилично трезви... почти love1

 :)

Стига си алкохолствала пък ти, нали пиеш лекарства!!!!
Вчера минах само с малко Summersby, аз в пубертета пиех повече ;D cat Дано поне си струва жертвата. Леле, много ме тресеше нервата, ама въпреки тва си изкарах добре. aplause sky

  Споделям, че тук ухае на алкохол, секс и лекарства  fish


п.с. минавам веке в платен отпуск! :laugh:

Нормално е, когато има млади, изпълнени с жажда за живот хора serenade huglove hump love..
Споделям, че днес ще е отново прекрасен слънчев ден, изпълнен с радост и положителни емоции /въпреки новолунието/..

 Новата луна кара космите на върколаците да лъщят като балсам на руса коса! Колкото до младите, не е до младост, даже не е и до старост, а до приповдигнатост, зад която често се крият... върколаците :laugh:

Това е при пълнолуние, Кадифенце >:D
Новолунието е подходящо за диети, отслабване, пречистване на организма, пречистване на ума.. arms

  Мне, при и ако бе Пълнолуние, щеше да ми видиш и зъбелите, а не както сега - само миглите! :laugh: Така, че на върколаците най-много им се улавят разни неща но Новите луни... цвете от Лунатааа...
                                      Ти ако желаеш
                                   Ще откъсна аз за теб
                                   В косите без да знаеш
                                   Заключих огнени лъчи
                                    Като слънце ти да си

това последното се повтаря два пъти!  :laugh:

Страхотна песен, благодаря!!  bouket
А сега малко хумор:
Споделям, че сутринта като влязох в банята, топлата вода беше свършила.. :o
Споделям, че отново си спомних казармата :police: и ... се окъпах с хладка вода :laugh:
Споделям, че хладката вода подклажда радостно настроение love1

   Сподели по-скоро, че се сети за хладката вода по друг повод, хаххах... шегувам се . хубав ден, Графе от мен :)

Споделям, че скоро и на мен ще ми се налага да си взимам студен душ май, май cat
Че напоследък няма нищо интересно на хоризонта  aplause hump
Споделям, че виновници за доброто настроение може и да са лекарствата, ама кво значение има всъщност - нали важен е резултатът? Всеки си набавя удоволствието там, където го открива. Лошо няма ;) Важното е да е... не, това няма да го  кажа :laugh: love

Изтървала съм и рождени дни и именни дни...къде се бях запиляла да ме пита някой ,не мога да отговоря. Всичко ми е като в съм последните дни, все едно не съм аз и живота не е мой. Не ,че се чувствам зле,ама едно ми е никво.

На патерици честит рожден ден на Скорпиана, и честит имен ден на Диди. Бъдете истински щастливи,много обичани и не спирайте никога да се усмихвате  cat

Аз отново се загубих някъде и пак се лутам. Този път обаче по лежерно и отпуснато. Някъде витая из облаците и не мога да сляза. Най гадното е,че започва страхът от болести отново. Кой ще ми го избие от главата,че при болки в стомаха не е задължително да имам рак? Да ама не,аз точно това си мисля и краката ми се подкосяват, започвам чак да смятам кога ще умра. После защо се чувствам отпаднала и ми се вие свят. Ако не съм болна и няма да умирам, то ако ще ме преследва този страх цял живот,не знам кое е по добре.

Главата ми стана пак пълна лудница. Времето е сиво,мрачно,много студено и ветровито,същото каквото е в душата ми. Тъжна съм,ама не знам защо.Страх ме е ,поне знам от какво. Но точно тези усещания ме смазват и нямам сили,хем не искам да умирам,хем искам да легна да затворя очи и да забравя. Не знам какво ми е..........дали просто не откачам?

Кристо ти де го видя тва слънце? Да не живееш в топлите страни? Тук ще ни издуха студения вятър,а като погледна към небето даже не мога да го видя :)

 :)

"Тука е такъв бахър, че чак се чудя къде го видяхте това слънце. Да взема да мигрирам и аз 

Ако трябва да споделя нещо сериозно, все още имам страх да поглеждам към небето. И това се случва много често. Не е както преди, но го има. Забивам се в земята и избягвам да поглеждам нагоре. Сигурно и за тва съм изтървала слънцето "
И не само слънцето, Миме.. Изтърваш много хубави мъже покрай тебе, а и други sky huglove humpруги хубави неща love

http://iasnovidstvo.net/ezoterika/item/224-%D1%81%D1%8A%D0%BD%D0%B8%D1%89%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D0%B5


Ужас.Припознах се в тези редове. Терапевта ми беше прав, понякога причината трябва да се търси в детството. Боже, всичко от там е започнало. Наистина явно се страхувам точно от изоставянето.
Помня още дните,когато майка ме оставяше сама,бях 6 годишна. Сядах пред огледалото в коридора и плачех, много плачех. После чувах разни звуци и ме беше страх от тъмнината. Но когато имаше някой у дома,нямах тези страхове.
Дали наистина всичко е навързано? След това несполучливия брак, от 6 години, бях 2 години абсолютно сама. Развила съм фобия явно,която не осъзнавам,как да намеря отговора?

 :)

Аз пък имам точно обратния проблем - не мога да СПРА да обичам и да се отдавам изцяло, като съм влюбена, не запазвам нищо за себе си, а това ме унищожава и трябва всеки път да се изграждам отново.  love

И аз съм като скорпи,ама защо е това? Изхабяваме се толкова до край, и следващия път пак и пак се повтарят нещата :(

Но може и да е точно обратното,може само да се заблуждаваме,че обичаме. Може толкова много да имаме нужда да обичаме,но да не знаем как. И всеки път да си мислим,че сме обичали,но като мине известно време не се ли питаш,как си могла,или пък,дали изобщо това е било любов.???Защото аз си ги задавам тези въпроси и сега като прочетох това си мисля,че аз не мога да обичам,а имам толкова голяма нужда от това.
Много се обърках,но в същото време доста неща ми се изясниха. Проблемът е,че сега още по малко мога да концентрирам съзнанието си,защото ок,едното ми се изясни,но пък възникнаха други въпроси. Осъзнавам ,че май всичко се върти около любовта,която аз най вероятно още не съм изпитала истински,колкото и да се заблуждавам. С това си отговарям и на въпроса,защо всички мъже след определен период от време ми омръзват и както съм драпала в началото и съм ги искала изведнъж ми стават толкова безразлични и чужди,чак се чудя какво толкова ме е привличало в тях. Не е ли тъжно това? Не съм ли обречена никога да не изпитам истинската обич?Да бъда обичана? Не знам как ,не знам какво трябва да изпитам за да я разпозная и да не я подмина :(

Мога да кажа как е при мен, но не мога да твърдя, че и при другите е така. Ако съм обичала истински, никога не бих се усъмнила в чувствата си, напълно съм сигурна и категорична, непоклатима в тях, силни са, трайни са и оставят следи завинаги. Не мога да обичам малко или за кратко, не и защото ми се иска да обичам или защото се заблуждавам. Много пъти ми се е искало да се насиля да заобичам някого, само защото е "подходящ", "заслужава" и т. н., но не ми се е получавало. Защото нямам нужда просто от любов, а от любовта на съвсем конкретен човек и или нея, или нищо друго не ми трябва. А може и конкретният изобщо да не заслужава да го обичам или да е възможно най-неподходящият... Така е докато я чувствам към него. Но дори и да ми мине, не се съмнявам, че съм я изпитвала. Помня много добре какво е било, просто вече не го чувствам по същия начин. Много ми е лесно да позная кога обичам - тогава, когато като си видя любимия пред себе си, знам че съм цяла, че нищо друго не искам в тоя момент, че никой друг не искам да застане на неговото място, че искам да съм негова и да му дам всичко, на което съм способна. Когато някой успее да направи това с мен, значи го обичам. Ясно и категорично. Не се колебая дали го искам, убедена съм. Друг е въпросът вече дали той ме иска и дали е така сигурен какво иска от мен. Аз давам или всичко, или нищо. Или обичам много, или изобщо не трепвам. Не мисля, че има вариант да подминеш любовта и да не я познаеш. Колкото и да не ти се иска да ти се изпречва на пътя, тя не само че го прави, ами ти обръща живота наопаки и въпреки това го прави много, много по-хубав и те кара да се усмихваш, макар и през сълзи love

 :)

Или по-скоро е слушал музика... Soldier of fortune. serenade

 :)

Споделям, че много ме кефите двечките и ако не бях много по-голям от вас щяхте да видите... huglove
Една седмица в София, една седмица във Варна.. love3
Ти не вярваш ли Миме, че има такива хора - всеотдайни към половинките си и към семействата си, живота им се състои от постоянна "бойна готовност" да служат и обичат близките си. ninja-smiley
Аз съм един от тях. love

 :)

   Споделям, че наистина не зная какво имате предвид с тази "бойна готовност" или "роб за служене" и не искам и никога да го разбера. Един брак е доста близко до бойната готовност и служенето като се замисля, но затова и мнозина му слагат край, защото и да си роб и да владееш над някого е еднакво обидно.
 Искам мъж, който да обгрижвам с топлота, нежна грижа, чувствена страст и усмивка. Искам същото и от него. Идеята да бъда нечия принцеса е изключително натоварваща, защото ще трябва да лъскам и него за вечен принц. Искам... знам кого искам... но да вдигнем наздравица желанията, да съвпаднат с възможностите ни :)

  Скоро да съм споделяла тук, че съм щастлива? :laugh:

 :)

Споделям че днес видях колибри, по това време на годината на паркинга на Метро, ей така долетя до мен- това ще да е на късмет! Да се надявам cat

 :)

Айде, бе, кой ти го каза това, Миме? ???
Имаш голяма грешка - има и такива, които са по средата - когато трябва са твърди и непреклонни, когато трябва са нежни и внимателни!! Но никога роби!
По-скоро мъже на честта, които обичат близките си love2 bouket
Кадифенце, "бойна готовност" означава /според мене/ да си винаги нащрек и в час със семейството си, децата си, а не като някои "тюфлеци", което се грижат само за собственото си удоволствие, на които егоизмът е в пъти по-вече, отколкото е необходимо и които не се интересуват от близките си, а са се затворили в хобитата си -лов, футбол, автомобили, риба, наука и прочие.
Но такива мъже имат и "големи" рога >:D

Споделям, че съм на 500 км от вкъщи, в родния си град, където отдавна не съм била  cat

Споделям, че се боря вече два часа да си свържа лаптопа към модема ама той се опъва...ей сега като си налея едно голямо Chivas Regal ще го оправя като сме две глави в една cat
Няма нещо, което да ми се опре, кoгато се заинатя...нали за това съм Телец  ninja-smiley

Видяла си ето това  -  Macroglossa stellatarumwww.google.bg/search?q=macroglossum+stellatarum&hl=bg&biw=1280&bih=681&prmd=imvns&tbm=isch&tbo=u&source=univ&sa=X&ei=WTCsTqaXPIjl4QTemJT-Dg&sqi=2&ved=0CC0QsAQ

но пак е на късмет, сигурна съм :)

Графе Cristo, това е вярно, има хора, които потъват в собствените си хобита, но само, защото това е единственото место, на което се чувстват относително самостоятелни. Ходенето за риба, лов и други охоти и рыбалки са нещо ужасно забавно от женска гледна точка и ще кажа защо. Аз веднъж ходих, изключая желанието на поне трима души да ме отстрелят с оправданието, че им приличам на кошута, помня чудесно мъжката атмосфера, която няма нищо общо с женската, която обикновено включва преструвки, охкания и суети. Мъжете първо с часове могат да лежат на установка и нищо, ама нищо да не правят... просто си почиват и и нямат никаква нужда да говорят помежду си. Очарователно е. После сядат на едни ми ти маси и като се почват едни история, закачки, наздравета... има нещо първично, но и освобождаващо. И едва ли тези мъже не държат на семействата си в този момент, просто това си е тяхното време и те не правят нищо лошо. Това са едни мъжки времена по Хайтов, които само розовобуза мома може да оцени :laugh:
В този смисъл хората бива да имат хобита и бойната готовност да оставим за военни времена, за Родину без Сталину. Но все пак, жените ценят и себеотрицанието мъжкото и готовността за помощ. За жалост аз съм нямала щастието да стана свидетел на това, но се надявам все някога да се случи и да не бъда ничий роб, нито да се държа като тиран.

 Любовта е грижа, но и много работа. :)


Скорпи, 500 км. са си 500 км. и си голяма работа, да знаеш! :)

Трак, щастлива съм, защото нямам панически атаки, защото се себеоткривам и онова, което се случва с мен и покрай мен, ми връща желанието за живот... за любов и за усмивки :)

Споделям,че днес цял ден почиствах градинката-подкастрих юките,разсадих десет броя,окосих райграса ......и сега се чувствам уморена,но доволна от резултата.  cat Споделям също,че вече повече от три месеца нямам ПА love1,но днес шефа на шофьорите получи първата си ПА пред мен.Естествено аз веднага загрях за какво става въпрос и след като го прибраха от спешното с резултат "всичко ти е наред"го "излекувах"с половин ривотрилче от 0,5мг ,които вече не ползвам ;D armsСега мисля да отпусна морно тяло пред телевизора с чашка домашно винце за награда cat Лека вечер от мен  love

И аз съм телец,голям инат и добра душа. love3

 :)

Сигурно ти си попаднала на изключение.Аз съм заобиколена от Телци,и в работата,и в семейството.Много търпеливи сме като характер,ама много,даже на главата отгоре ми се качват,някои хора.Рядко избухваме,но тогава става страшно.Даже това е лоша черта,да дъде човек толкова търпелив,защото знаеш,че нахалните прогресират. :)

Ако ще си говорим за зодии, за мен нещата опират до съвместимост. Като Скорпион се разбирам прекрасно с Телците и от двата пола. Надушваме се отдалеч, включително и в интернет като гледам.  ;D Най-дългата ми връзка и първа голяма любов беше с Телец, и до ден днешен се разбираме. Това като цяло са ми били най-спокойните отношения с мъж, ама толкова спокойни, че чак любовта умря :-\
Но пък сме приятелчета, това не е малко. Разбирам се също с Риби и Козирози.

 :)

Да, изключения винаги има. Аз съм Телец с асцидент Лъв sky
Много се разбирам с Девите и Везните много ме слушат.
Ще споделя, че интернета ми отстъпи и вече не ме тормози. Но ще споделя, че от седмица болката в ляво над гърдите пак ме тормози и това ме държи в напрежение по цял ден, и се чувствам зле. Вчера ме хвана във влака със всичките симптоми на инфаркт  :'( :'( :'(

  Съжалявам за усещанията ти напоследък, аз не съм имала толкова сериозни симптоми, но пък мога да те успокоя, че след прекаран инфаркт на майка ми и решения, които от самото начало до края ми се наложи да взимам сама, без да има с кого дори да ги обсъдя - получих и аз една особена болка в сърцето, която  ме сподиряше месеци подред, докато я стабилизирам. Направо съм като попивателна гъба за разни глупости, предполагам и сега попих нейната болка и страх. Но.... после ми мина, уверявам те. Болката изчезна, а ме болеше чак през коста към гърба и то постоянно, ръчкащо, дълбаещо чак мозъка, че може би и аз съм болна от сърце. Но мина, ще премине и при теб, просто е някакъв период, така че давай с рогцата напред и даже.... може и да си нарисуваш лилави петна и ще си първата представителка на зодията си Телец, която всички ще свръзват с вкусен мммм-млечен шоколад! :laugh:

  Г-н Тодоров, нищо не споделяте за виното - изразихте преди време известна доза тревога около неговото узряване.
 Защо мъжете предпочитат червено, а жените бяло вино? Какво казва психологията по този въпрос или предпочита да замълчи. Това като с блондинките и брюнетките ли е?  :)

  И аз мога или не мога да споделя, че преобретих всичките си планове за седмицата, защото щях да пътувам рано сутринта, но по този свят има хора, които считат, че всяка уговорка е предпоследна?!
 Сещам се  за Монк... много любопитен персонаж, но честно казано в много голям процент го разбирам! :laugh:

Хубавите неща стават бавно, така е и с моето вино. Иначе лично аз зимата пия червено, а лятото бяло. Пролет и есен - розе.

"Това като с блондинките и брюнетките ли е?"

По този много дебатиран въпрос бях чел едно изследване. Там се оказало, че естествените блондинки отделят в по-големи количества хормон, който привлича мъжете. Това било достатъчно за да не наблягат на други средства за привличане. В тези останали средства влиза и интелекта.
 :)

Асцедентът ми е Рак и не мога да ги трая хич  spank chair

Тодоров, това се отнася до натуралните блондинки, каквито по нашите географски ширини почти няма...  :-\ Тогава как да си обясним фразата: "Русо гладно няма" и в този ред на мисли дали не е време да се изруся aplause

 spank chair 
 love

Не се пали, само за мъжете се отнася. С жени Рак се разбирам. love3

 :)

Настинала съм жестоко и искам да питам,дали АД пречат на другите лекарства,които сега вземам за настинката.? Някой да сподели.
благодаря


Норофен стоп колд вземам,всичко останало са капки разни от естествен произход,които не би трябвало да пречат.

 :)

Да,помня,че беше писала нещо и за това питам де. Понеже нали са написали в листовката,да внимаваме ако пием АД и аз за тва питам. Не че не издрънках вече няколко хапченца де,толкова ми е зле,че ми беше все тая.
Поне Миме с теб сме на еднакви АД,та щом ти си жива,начи всичко е наред.
Хайде ти кога ще минаваш на половинка?Или вече премина?

 :)

Трак, по статистика те са най-непредпочитани от мъжете, замисли се дали да не си смениш цвета. Аз вече съм предприела стъпки в тая посока и може да споделя резултати после cat aplause hump

Маруся, в листовката поне на мойто лекарство пише да се внимава, ако приемаш нестероидни противовъзпалителни, към които спадат всичките лекарства за простуда и грип, само че аз се простудих и пих разни Фервекси, смуках и за гърло, преди това пих Аулин, заради цикъла и не забелязах нищо по-различно. Тъй че не знам, явно се презастраховат, за да не ги съдят, просто за всеки случай ;)

 :)

Миме,пребоядисай се ;)

 :)

Само недей черна - трети път се обезцветявам, половината коса отрязах и пак не е квото искам :-\ Като ПР е, няма отърване. А червеното ще ти избива винаги сума време, като пада другата боя. Преди години бях червена. Сега ще видим ква ще стане, като продължа с експериментите cat

Споделям, че от две седмици ми е дошло вдъхновението и мноооого рисувам. Така де, това си е мойто призвание. А също и предизборно ходих на няколко концерта. С една приятелка отиваме на площада и там пълно с хора. Накарах я да отидем максимално близо да сцената в най- голямата тълпа. Така бях зажадняла за това мое естествено състояние...този път не си стоях затворена в къщи или с големи усилия да излезна и да гледам скрита зад някое дърво най- накрая. Не беше толкова важен самият предизборен концерт, важното за мен беше, че ми  се ходеше там в хората, в силната музика сред нормалното ми състояние. Много се заредих положително. Като цяло това беше най- хубавото ми лято от няколко години насам,...просто защото ПР засега е отлетяло от мен, надявам се по- задълго. :)

Маруся,аз   при настинка почти винаги ползвам нурофен стоп колд и ми няма нищо,споко.

Какво ни е на нас раците бе хора >:( Аз съм рак и трябва да ви кажа ,че съм си супер love3-пич и половина  love1Живея безпроблемно със скорпион,водолей и кози рог,а с лъв,дева и стрелец се разбирам чудесно love3

Ама ти си женско, бре, ние мъжете ги оплюхме ;D ;D aplause

  Редактирано съобщение и усмивка в края на поста... о, ужас, г-н Тодоров Вие нарушихте Първият закон на биороботиката и ставате човек!!! :laugh:


Водят малко момиченце при психолог. Психологът го пита, момиченце сега какъв сезон сме? Лято - отвръща намусено момиченцето.
- Хмм... онзи ден кара ли шейна?
- Карах.
- А вчера прави ли снежен човек на двора.
- Правих.
- Е, тогава какво лято е?!
- Скапано!

Скорпи успокои ме cat-бях започнала да си мисля,че нещо не ми е наред :tease1: spank Да споделя и нещо шантаво  aplause откакто гледах първият филм на "Здрач" започнах да следя и "Дневниците на вампира" >:D тия вампири направо са ми взели акъла :tease1:чакам всеки четвъртък с нетърпение да си сваля новата серия  ;D също като някоя бабичка която си чака турския сериал swordfight

 :)

  На Кадифе й скърцат мислите по завоите, Трак, не  от зъбите :laugh:

 Обсъдили сте  вие цветовете на косите, да сте чули някой път жена да попита мъж дали е блондин или брюнет... но пък винаги може да го попита колко е висок. В този ред на мисли колко ти е висок птихотерапевта, Трак, имам вътрешен компас за високите хора и теория за тяхното очарователно поведение.

 По повод на косите, била съм отдавна и червена, и черна, но червеното подчертава зеленото на очите и разсейва чертите на лицето, а пък черното дава една сериозност на лика и поне 10 мъдри години върху реалните отгоре. Затова пък русото... русото е много провокиращ собственото развитие цвят и веднага ще се обоснова. На едра руса жена й се налага постоянно да доказва, че освен красива е и умна, а това не остава мозъка в ленивост :)

 Мисля, че често повтаряме несъзнателно цвета на косата на майките си... може и да е някакъв модел.

 Споделям, че се качвам на коня и отпрашвам по пътищата международни, оставям форума в отлично състояние на духа и тялото!

п.с. Диди, има една реклама  на Киндер Буено -

  http://vbox7.com/play:c8f8901ed0

съвместява двете най-вълнущи неща за мен -вкусен шоколад и мъж, който толкова те харесва, че буквално е готов да впие зъби в теб  :laugh:

 Забравих да добавя линк и към самата песен, която е много чувствена и поучителна като текст:)

   http://vbox7.com/play:311912e339

Споделям че изкарах отвратителна нощ.
Събудих се към 4 часа и след това неможах да заспя. Всеки път когато тялото ми се отпуснеше и бях почти заспала подскачах с някяква уплаха и усещане за задух. Едно такова усещане, все едно че ако си затворя очите и заспя...ще умра. Момичета помагайте, някой изпитвал ли е подобно нещо. Чувствам се депресирана и отчаяна, аз си мислех че се подобрявам и тайничко се надявах че ще е за дълго време, но не би!
Страхувам се, как ще заспя тази вечер?!

С подходяща компания huglove aplause

мНОГО ЧЕСТО МИ СЕ СЛУЧВА ТОВА ПОДСКАЧАНЕ И СЕПВАНЕ В СЪН,СЪЩАТА МИСЪЛ МИ МИНАВА ПРЕЗ ГЛАВАТА,ЧЕ УМИРАМ,ИМАМ И ЗАДУШАВАНЕ.Аз също напоследък не се чувствам добре,а тайничко се надявам да отшуми всичко,ама не.В такива случаи взимам 1\4 ривотрил и си заспивам спокойно.

Дааа, и при мен го има това сепване, когато спя и да скачам, че умирам. Тогава започвам да обикалям къщата и да се сбогувам със семейството. Изпитвам световъртеж и сърцето ми ще изкочи. За щастие вече се научих как да се справям : просто сядам или лягам, отпускам се и чакам да отмине всичко, и после не съм усетила как съм заспала отново sky
Споделям, че вече ми омръзна всеки ден да ходя по срещи и да не спирам да говоря по телефона. Уморена съм, но така вече три дена не ми остава време да умирам или да се самонаблюдавам love1 Дори не се задълбочавам, когато ме боли в ляво...просто нямам време. Споделям, че тук времето е слънчево, топличко и това ми дава известна степен настроение и сила cat

Здравейте, много хубава тема сте си започнали и толкова много сте писали, че ми трябваха дни, за да да я изчета! Но пък хубаво се посмях. Добре е да се гледа на живота и от веселата страна. Радвам се, че има живец за това! love

 :)

Аз пък съм жестоко настинала и днес ходих на лекар.Дадоха ми болничен до края на седмицата и сега изведнъж оставам сама в къщи без да има кой да ме пази.Подлагам се на жестоко изпитание и много се страхувам да не започнат ПА пак една след друга. Много ми е зле в момента и съм на антибиотик.Най лошото е,че доктора ми откри някакъв възел на щитовидната жлеза.Не ми е ново това,преди да започна с АД друг лекар го беше установил.Прати ме на биопсия,но така и не отидох,защото пък хормоналните ми изследвания бяха чудесни и аз реших,че съм здрава.Но този възел расте и доктора каза,че не трябва да се оставя така.Сега ме обхвана пак така познатата паника за рак на щитовидната жлеза и нали се сещате ,че това може да ме върне в изходна позиция. След като оздравея ме чакат пак изследвания,ехографи и тем подобни. Много се страхувам,вътрешно отхвърлям мисълта за някакво тежко заболяване,но думите на доктора ,а и неговото изражение хич не ми харесаха.
Някой имал ли някакъв опит с щитовидната жлеза?Нека сподели моля,ако има такива.
На Диди искам да кажа,че сериалът за вампирите е уникален и аз го гледам и чакам точно както и ти. :) Тайно влюбена съм в Деймън и направо едвам устоявам като го гледам :) Нали знаеш,че в реалния живот те са двойка с Елена? ;)
Колкото до цвета на косата,мисля,че на Мима супер много би и отивало един тъмно кестеняв цвят,ще е още по еротична и секси ;) Дано да се реши да махне тва червеното. Аз също съм сменила всички цветове на дъгата и сега поддържам вече естествения си цвят,боядисвам се на 4-5 месеца веднъж и то заради белите косми,които стават все повече и повече :(
Споделям,че Овнето беше до сега при мен,напазарува ми,сготви ми,нагушка ме,още от снощи и преди малко си тръгна,защото има участие.Трябва да ходи на ръце в някакво заведение за малко ;))
Споделям,че в ръцете му се лекувам най добре и вече ми липсва. Бях забравила какво е някой да ти сготви и да си сложи без да мрънка след това,че видиш ли е направил кой знае какво.Малко ми беше странно,да ми бъркат по шкафовете без да съм наоколо и да давам наставления,но с него проявявам невиждано търпение,не се познавам такава.
Това е от мен,чакам някой моля,много моля,ако има да каже нещо за щитовидната жлеза ,че силно се притеснявам,
Целувки

Благодаря на всички за отговорите ,наистина са чувствам по- добре знаейки че не съм сама...
Скорпи компанията я има, и въпреки това издивявам ::)

Сменяй я тогава ;D

Маруся, не мисли веднага най-лошото. Сестра ми имаше възел, дори не й правиха операция, само го наблюдаваха и пи някакви лекарства, сега всичко е наред.  love Моята е само увеличена без нарушена функция, но и на мен ми е създавала проблеми. Не мисли сега за това, колкото можеш. Оздравей първо от другото. И се радвай на мъжкото внимание и грижа. aplause

Споко Маруся,възлите на щитовидната жлеза са често срещани особено при жените. Не се тревожи всичко ще бъде наред и аз имах такова чудо на младини и в крайна сметка-нищо cat А колкото до Деймън  aplauseсакън не го давам ninja-smiley  swordfight

Хаха,Диди и ти ли си му фен? Някой повече харесват Стефан.  ;D

Благодаря за успокоението на Скорпи и Диди. Аз правих изследвания на хормоните на жлезата и нямаше нищо. Но пък това чудо растяло.Иначе знам,че при жените е често срещано, но какво толкова му се мусеше доктора не можах да разбера. Даже като съм чела при ПА симптомите са почти същите ,както при увеличената фукнция на щитовидната жлеза. Това изпотяване,което го имам от време на време през ноща си е баш от жлезата. Ама ще гледам като оздравея да отида да направя нужните изследвания. Сега много ме мъчи тъпата настинка,а и ми изписаха Биопарокс,който е инхалационен антибиотик със спрей ,който тази сутрин не искаше да пръска.Сега ако му се е развалило пръскалото не знам ко ще правя. Голям карък.

Насвалила съм сума ти сериали и лягам да гледам.

 :)

 :)

Единствено с времето, Миме  swordfight. Живота ни учи сам на правилните неща - един път ще сбъркаш, след това няма да повтаряш тази грешка, после друга грешка - отново прибавяне на опит и така натакък...
По-важното е да не повтаряш една и съща грешка. Никой не се е родил научен или безгрешен, но важното е да "възприема" нещата от живота.
Ако гордостта или високомерието му пречат, такъв човек никога няма да се научи - вечно ще води борба със себе си и ще е вечният губещ..
Така мисля аз... love2

Маруся, тревожността ти може да идва и от жлезата, така че ако там нещата се оправят, може и да се реши другото. Така че по-скоро ако стане така, трябва да се радваш love1

Миме,и аз съм изправена пред подобна дилема.Вече коментирах в един от постовете си.Аз пък не мога да разпозная истинската любов,както и не мога да оценя нещата,които се правят за мен.Просто аз съм с нагласата,че никой не е длъжен да прави,каквото и да е било и ако реши все пак,това си е негова работа. А хората правят и очакват нещо в замяна. Прекалено много фалш има по света и вече наистина стана трудно да правиш разлика между истинското и фалшивото.Аз даже не се е напрягам вече. Живе

Уфф натиснах нещо,
та исках да каца,че живея свой собствен живот в мой си собсвен свят и не ме интересуват другите.Егоистично или не,това е положението.

Аз днес си създадох работа за целия китайски народ. Нали съм в болничен и съм си в къщи и от скука реших,че трябва да си измия прозорците. Да ама цвератника с китките баш там седи. Дали не го обърнах а? Всичко стана мазало тук. И каквато съм една изнемощяла, легнах на дивана и се завих през глава да не гледам. Така съм и заспала. Сега ходих до магазина да си взема пръст,че то в саксиите почти не остана.

Скорпи,да наистина може да е от жлезата,но сега като пия АД се оправям,значи все пак може да не е само от нея а? Де да знам,мамка му едно време исках да уча медицина,защо се отказах,сега ме е яд.Щях много повече да знам и да не се шашкам за щяло и нещяло.

Накой да ми каже как се трият коментари.

Маруся, голям си образ ;D


Това е като да питаш кое е първо - кокошката или яйцето? Дали тревожността води до проблем със щитовидната жлеза или физическият проблем влияе на психиката? Напълно логично е, ако щитовидната провокира тревожност, АД да я потушава, независимо от първоизточника. Не съм завършила медицина, но пък все ми се е налагало по един или др начин да се занимавам с нея. А и с това медицинско семейство май нямам др избор :P

 :)

...

Абе тая пък да се гръмне.  chair Много пъти съм се изкушавала да кажа колко "лек" е деанкситът, но няма, защото не искам да влияя на хората, които го пият и им помага, всеки си знае. Ето на мен Золофт ми понесе, за други сигурно е кошмар. Трети се чувстват перфектно от Ципралекс, а аз щях да умра от него. Така че индивидуално е. Аптекарките не знаят повече от лекарите, някои дори не са завършили фармация, знаете, че са ги подгонили заради това. Изключително ме дразнят коментарите, че сме хубави и млади, за да боледуваме, сякаш старите и грозните заслужават подобна участ. Това са тъпите ни предразсъдъци и простотия. Затова, пий си каквото ти помага и да ти е през ******* кой какво мисли по въпроса.

Медеа,
такова повърхностно и непрофесионално поведение от срана на тая жена...Ти какво им се вържеш на такива простакели. Дет вика Скорпи само дъртите и грозните ли трябва да са болни, ние като сме млади....нищо ни няма, преструваме се. Не обръщай внимание на такива жалки индивиди... arms

Споделям, че от днес съм на цяло хапче Золофт. sky
Споделям, че на дъното на чашката ми за кафе имам усмивка и не се дължи на хапчетата, имам снимка  ;D ;D ;D
Някой знае ли какво означава това? fish cat

   А аз  споделям, че съм щастлива, щастлива, щастлива :)


... само една мъъъничка част от мен се оглежда, чака, ровичка, очаква, тормози се от въпроси... КЪДЕ отидоха паническите атаки?! И ако пак се появи дори една, едничка гадна атака - дали няма да се панирам повече и от преди, защото отвикнах да ми е лошо. Сега ми е друго... сега съм щастлива :)... ама, ако все пак ми стане отново лошо... ще съм  щастливо кадифе с паническа атака или ще съм паническата атака на кадифето - това ми образува въпроси.
  И освен това пропуснах ЦЯЛ месец без мигренозен пристъп, а в близките осем-девет години всеки месец имах по два мигренозни пристъпа, много болезнени. Психотерапевтът ми каза, че това е моя заслуга, но аз мисля, че  просто е скромен :)

  Скорпи, така  като попита дали някой знае какво е да имаш снимка на дъното на чашата с кафе, като една блондинка веднага се присетих защо сме се били усмихвали, когато има гръмотевици - защото сме си мислели, че ни снимат  :) Не  смея дори да направя интерпретация на въпроса ти, защото отговора ми би бил съсипващ :laugh:

  Медея, а какво ли им е на мъжете, когато някоя аптекарка се провикне от другата страна - "Простамол-ът свърши, но ако имате за тази вечер и можете да се сдържите все пак, утре ще имаме нов, елате!"
И мъжът пристъпва от крак на крак, после извинително ми се усмихва, все едно аз, а не той има проблеми с простата и излиза, сподирян от коментарите на аптекарките- "Той и моичкият едва го държи, добреееее, че са лекарствата?!"
После ме поглежда и на висок глас казва - А на Вас какво ви тече?
  Такива ми ти работи, драги ми Смехурко!

  Марусенка на тебе целувки специални и след като пресади цветята си по никое време, сега да оздравяваш бързо:)

 :)

Абе, Кадифенце, нищо не си разбрала ;D
Исках да кажа, че снимах отбелязана усмивка на дъното на чашата, защото не ми се е случвало досега такова нещо.

ахахах, верно нищо не съм разбрала :laugh: А аз вече точно щях да предполагам, че си объркала тази тема с темата за Творчество и талант, и ни пишеш есе на абстрактна тема! Ама сега ми олекна, а аз споделям, че към чашата ти с усмивчица на дъното, можеш да добавиш и едни очарователни сладки "усмивки" с шоколад слепени, има какао има и ванилия.... ох, беййй... ужасно, вълнуващо вкусни са - ако няма при теб, просто ми даваш опция за пращане на такива по куриер и веднага ти пращам до най-близкий офис до вас, цяла кутия със сладки целувки от двата цвята - а после пада голямо усмихване! Става ли?

АААА, никакви такива, пия АД и ме е страх да не стана 100 кила cat
Сладкишите вън! Прати ми някой банан ако искаш. aplause
Или някой да изгорим калориите hump
Айде, пак си го обърнахме на кой квот го вълнува ;D ;D Ама както казва един "колега" от тука, "Те лудите са си така" sky sky sky

   Аз не съм луда, аз съм прекрасна жена на средна възраст, със сериозна заявка за лично щастие! И не ми противоречи, че ей сега ще направя пренос върху теб и ще излея чрез "ирония" социалната си агресия. Да се разбира като: никакви банани - аман от плодове и чай, искам шоколад... искам суши... искам широпирани сладкиши и още едно нещо, в което има "Ш"... но е тайна :laugh:

Как можа да ми откажеш сладката доставка, нямам идея?! ;D

Железна съм  ninja-smiley

Как ги отказвате тия сладкиши ::)-незнам!!!!Аз за три месеца съм осем килогрома отгоре :tease1:Страх ме е вече дори да погледна кантара камо ли да се кача на него :tease1:Ноооо като че ли ми отива ;D по пухкавка съм cat

На мен откакто пия АД, ми се яде по-малко отпреди и други неща по-малко ми се правят, ама нали сега за ядене си говорим, де cat
Опитах се да ям шоколад тия дни, но веднага се изринах, не е за мен. Ше си стоим гладни, слаби и с чиста кожа :D
Тва е положението  ;)

   5 минути за реклама и 15 за слава :laugh:

Хахаха, говорех за светлото бъдеще по-скоро love1

Здавейте сладкишчета малки и големи:)
Аз май лека полека преборвам болестта. Но се чувствам някак си отмаляла и замаяна. Спрях АД да ви кажа, по собствено желание. Бях преминала на половинка на ден,която пиех когато се сетя....демек доста нередовно. Забравях, но при мислълта по късно през деня ми се свиваше корема и веднага си мислех,ами сега,дали няма да ми стане зле?Как може да си забравя лекарството?Но не ми ставаше. И реших да ги спра,за да видя все пак какво ще се случи. Разбира се,преди това се консултирах с терапевта си. Но той остави решението да бъде мое. И аз се осмелих. Да видим сега какво ще се случи. Малко ме е страх,признавам,но пък от друга страна не мога да си позволя някак си да съм постоянно на хапчета,дори тази мисъл ме потиска.
Гадната настинка отмина,но остана една ужасна кашлица,която ме мъчи по цели нощи. Направо се дера. От утре пак съм на работа и малко се радвам,че тук сама по цял ден,забравих да говоря да ви кажа. Овнето беше само в петък при мен,беше страхотна вечер със страхотен завършек.еххх......Страх,огромен страх от загубата изпитвам!!!
Но както казва моя терапевт,трябва да се отдам на всичко това и да не мисля само лоши неща,защото това,което се случва с мен и около мен са все хубави работи и аз трябва да им се радвам.Ами радвам се,ама мислите в главата как да ги стопирам?
Бях споделила ,че много сънувам. Продължавам да сънувам и то толкова реално,все едно току що се е случило. Кървях,много кървях от главата, означавало причистване. Кой знае, аз не вярвам,аз пак сън негативно настроена.
Искам мъж истински до себе си,искам дете, искам да сложа край на тази самота,чувствам го и си го искам. Искам да има за кого да живея,искам да има смисъл всичко,което правя.....Мисията в този живот ми е ,да правя хората щастливи и аз имам нужда точно от това.
Иначе аз от АД нямам промяна в теглото, нито повече,нито по малко ми се хапва.Ям каквото си поискам и когато си поискам и не се лишавам от нищо. Бананите съдържат много калории Скорпи,така че по добре шоколадец :)
Аз не мога без сладко,никога не съм можела,направо понякога ми се реве чак.
Кадифенце,ти къде се загуби? Само се появавяш ти да кажеш колко си щастлива,а пък не споделяш подробности,амаха,ще я видим тази работа  bouket cat cat
И никой не ми каза как се трият коментари!!!!
Някой да иска да си купи Iphone 3 G? Имам в излишък,а искам да притежавам новия ;)

Ама са по-здравословни. Ти да не мислиш, че ям по цяла връзка ;D  aplause Да не съм мамуняк cat

Не мога шоколад, просто веднага се обривам, направих грешка с него и сега сърби, болииии.... няма да ям повече. :-\ Трябва да си направя тоя тест за поносимост към храните да видя към кое съм алергична веднъж завинаги - знам за една част, ама сигурно има и други, за които не знам.
И с хляба не сме приятели, но и той не ми е изтрябвал толкова. Обичам да се наливам с всякакви течности. Зимата - чайче. Сега пия от мента. Ям си 3 пъти на ден, нормално. От време на време ми се гади за по няколко часа, откакто минах на цяло хапче, но отминава.  love1
Маруся, само телефони не бяхме продавали още в тоя форум ;D ;D
Дай оферта!

Споделям, че така и не си намерих място и скитам от град на град - като съм в единия, искам да заминавам за другия, после пак пак, все нямам търпение и не може да ми се угоди, зор да отида, и като дойде моментът, вече искам на др място...  май ми е добре само на пътя... освен там да си стоя  fish ;D

   Марусенка, казана дума - хвърлен камък, какви коментари ще триеш, молим ви се, вече са в аналите на Форум Паническо разстройство. А може би има малко такива и във Форум Хранително разстройство! Не се знае, знае ли се. Иначе Трак май има връзки с админа на форума, защото току написа, че иска нови емотикони и веднага желанието й бе изпълнено. Що ли не попита  поне и за числата от Тото-то...
   
   Иначе съм тук, малко повече пътувах. Радвам се, че започваш да се отърсваш от лекарствата. Пусни се от медикаментите, хвани се здраво за "златното руно" на овненцето и Господ пред вас, вие след него :)

Тая дума "анали" винаги ме е хвърляла в смут, камо ли в комбинация и с разстройство ;D aplause hump

Кадифенце, ако Трак има тайни връзки с админа, то това трябва да се отнася и за мен, защото и мои емотиконки е слагал.  cat


Скоро смЕтам да се прехвърля в тоя форум и да отворя тема: "Хранително разстройство при употреба на АД" :tease1:
Шегувам се, сприятелихме се с храната и засега сме в мирно съжителство. love1 love

 :)

Скорпи офертата за сега е 300 лв. Като за свои хора,може да помислим ;)
Много се двуумя между новия Айфон и Ейчтиси. С Андроид телефоните ги дават да са по добри,ама аз от моя също съм си доволна. Изплатих си лаптопа и сега пак ме сърбят пръстите за друг кредит.Ама като ще е гарга ще гледам да е рошава,та май ще заложа на Айфончето. Друго си е някак си,де да знам.
Кадифе,сега ще видим какво ще стане без лекарства. Силно се надявам да няма поражения. Истина е,че когато овнето е при мен,всичко ама всичко ми минава.Какво е това чудо?И как може толкова хубаво да ми мирише,все съм усещала силно аромата на мъж,ама това неговото не се изтрайва. Как ще се разделя с този аромат, с това силно привличане, с тази страст ....с истинското щастие??? :'(

Както и да е де. До нова година сме заедно,поне сме резервирали вече къща цялата компания ;D Та до тогава ще му се наслаждавам колкото мога.

Някой да знае някой народен илач против кашлица? Аз сега стисках лимони ,мед и ванилия. Кашлям и не мога цяла нощ да мигна,защото чак се давя.Винаги така е завършвала всяка настинка или грип при мен и кашлицата си отива най последна,но е много мъчителна. А и аз цигарките не ги оставям де.

Някой от вас да е чел Световната конспирация срещу здравето? Ако има интерес да сложа линк. Аз започнах и много е надъхващо,мисля ,че ще е полезно за хора точно като нас,да разберем всъщност колко вредни са всички лекарства и как всичко си е  вътре в нас. Не че повечето не го знаем де.

Скорпи ти къде се носиш само насам натам? Какви са тези обиколки?С работа ли са свързани или просто си обикаляш от скука ;D? И аз бих искала да имам тази възможност,много обичам да пътувам и да се развявам по различните градове.

Кадифе искам да знам как се трият коментари и толкова  ;D Няма да трия нищо от написаното до тук,но понякога се налага да коригирам ,а не знам как.
Трак,добре сме,дишаме,движим се,храним се,някой с шоколад,друг с други работи. :) Аз днес погълнах доста сладки работи,ама така бях зажадняла,че като влезнах в магазина и не можах да се спра  ;D

 

    Трият се, когато отидеш на своето мнение и горе вдясно пише "Промени", цък на промени, а после триеш всичко или променяш и натискаш отдолу вляво "Запази" и воала :)

Маруся, за офертата ще си помисля, ама се очертава да си имам нов тел Samsung Galaxy като се прибера май май, така че ше видим aplause cat


По работа и по др причини, сега пак по работа ще се връщам, но за да замина другаде, и въобщееееееееее, аз не излизам, ама си пътувам  sky

Ти па да не мислиш, че само твоя мъж ухае на Убаво, айде сега ;D ;D ;D huglove
И мойта кожа помни още разни аромати... но не, на тая тема няма да приказвам. Само ще си сънувам кротко след малко big-bed-smiley

Споделям, че пред цикъл съм готова да си легна и с Дявола >:D Ха, познайте сега в коя фаза съм hump

Айде, лека нощ!

Хаха Скорпи,аз съм така и преди цикъл и след и по време на :)))))))Дано да не било само от Ципралекса,хихихи.

Много сте лоши-само зо мъже си мислите spank ТА в този ред на мисли ние от вчера сме младоженци arms ....тази нощ беше  ммммммм love3 а за довечера какво му мисля love1 huglove

И някои само с мисленето си остават aplause huglove hump

Как така младоженци? Сватба ли е имало?
Скорпи не се прави, не си само с мислите си ти,хич ама хич не ти вярвам  ;D ;D ;D ;D
Кой знае как си ги наредила отбора юнаци и се чудиш кой да си избереш.

Какво лошо има да мислим за мъже?? По точно мислим за секс,а не за мъже :))))))))
Скорпи кажи нещо бързо  ;D

Хахахах, да, така е, наредих ги в редица като войници и избягах  sky ;D ;D ;D


Трак, чувствай се свободна да си ровиш къдет си искаш, няма проблеми ;D ;D :tease1:

 :)

Единствения начин да оправиш нещата Трак е ,да кажеш истината. Няма какво да се оплиташ повече в лъжи. Който те желае и иска,ще се проличи и ще приеме. Но ти не си разказала нищо по така за тази едномесечната? Какво става там? Аз съм любопитна ,хихихихи.Все хубави неща са това и аз ще те посъветвам да послушаш сърцето си. Защото аз колкото пъти съм се доверила на разума,толкова пъти след това съм съжелявала. А дори и сърцето да не се окаже право,поне ще знаеш,че си опитала. До колкото те познавам теб и живота ти,май нямаш кой знае какво толкова да губиш или?

А мен какво ще ме посъветвате? Как да си намеря своята половинка...  serenade bouket huglove

 :)

 Трак, какво е ЧП?!


 А аз... аз, о, аз съм щастливо щастлива!  :)
 

п.с и "Горчиво" на младоженците!

ЧП е час пик, Мима нали не излиза от там. Ама Скорпи не я съветвам точно там да си търси половинката. Леко скептично съм настроена към търсенето на свестни мъже по чалготеките :o
Макар,че аз мойто овне баш там го намерих :-[, но пък беше една чиста случайност,той беше завлечен там от приятели и рядко се подвизава на такива места. Но наистина никога не се знае де.

Скорпи какво да те посъветвам,знаеш,че това са неща, които никой не може да ти гарантира. Аз си мисля,че щом ти е писано,на пътя ще го срещнеш,в магазина,на бензиностанцията.....Аз в моето положение се питам понякога,кое е по добре....сама,търсеща своята половинка или имаща някого,но толкова несигурна в него,изълнена със страх от евентуалната загуба.

Бих ти казала.живей си живота,избирай,сега имаш тази възможност,защото след време нас ще ни избират....забавлявай се ако имаш тази възможност и нека ти е леко на душата  arms

Маруся, за съжаление не съм от тоя тип жени, които се забавляват безцелно, макар че много се опитвах да съм от тях... Трак, не питам за еднодневките, а за хора, с които си струва да се застоиш, ако въобще има такива все още... нещо отвикнах да се застоявам и се дразня от всички, в същото време не искам и сама. В общи линии не знам кво искам.. .или знаех, но вече толкова се отдалечих от желаното, че се обърках. Свикнах да съм зле, да съм сама, да съм изолирана и нещастна.
И още нещо - мъжа не си го търся във Варна, защото живея в София, не ми трябват такива любови от разстояние. Всъщност, не знам какво ми трябва. Знам само, че това, което е сега, определено не е което искам да бъде.

Скорпи миличка,това е точно състоянието в което повечето се намираме.Да бъда ли да не бъда ли? В това да се забавляваш,нямах предвид да правиш безразборен секс с този и онзи. Напротив,можем да избираш само и единствено най доброто. На мен също ми се иска нещо по така,аз също не съм от жените за една вечер,отживелица е това за мен, а и не отговаря вече на възрастта ми. Мисълта ми е,че не имаш време за абсолютно всичко и не трябва да бързаш непременно да се обвързваш,защото тогава грешим най много. Пропиляваме време и емоции,за което след това много съжеляваме.

Мен също ме тормози тази вечна самота и започвам толкова въпроси да си задавам и да мисля,а това само усложнява ситуацията в която се намирам. За това се оставям на течението и се наслаждавам на всяко хубаво нещо,което ми се случва. В София е трудно да намериш човека наистина,пълно е с паплач,а и хората много се промениха тук. Поне това са моите наблюдения. Хората и мъжете в по малките градове,все още са запазили духовните си ценности и мислят по съвсем различен начин.Това не означава разбира се,че тук всичко е загубена кауза,има и изключения.Отвори сърцето си,освободи душата си и просто живей,ще видиш как щастието само ще те намери  arms

Споделям,че ази вечер е първата ми вечер от 5 месеца насам,в която оставам сама.Страшничко ми е малко,на това отгоре съм заспала на дивана още в 8 и се събудих в 12.Е сега вече не знам какво ще правя цяла нощ. Стискайте палци да ожевея и да няма страшни мисли и ПА.

Лека нощ

   Сега ще звънна аз на Марусенка да й изпея приспивна песен за лека нощ

   Споделям, че ще й изпея това...


 http://svejo.net/397799-Bridge-Over-Troubled-Water-prevod-


  ... и не само на нея, но споделям, че никой не ми е пял така никога, но къде е време пред мен, все за песни да е :)

Благодаря за нежната песничка,вярвай ми ,пуснах си я и се отнесах.
Ноща мина някак си,макар,че след като дремнах 3 часа след това се въртях сума време в тва легло. Но бях спокойна и нямаше сърцебиене и страх.
Доволна съм от първата си самотна нощ,дано така да продължава.

Много усмивки на всички

 :)

Миме,нормално е да си объркана.Всеки на твоето място би бил също. Около теб се случват доста неща, които водят до това.

Никой не казва,че хората ходещи по чалготеки са несериозни,но бъди честна пред себе си ми кажи,наистина ли вярваш,че там има голяма възможност да срещнеш мъжът на живота ти?

Колкото до еднодневките,никой няма да осъждам за това. Сега ви е времето да избирате, не случайно така се изразих в коментара си към Скорпи.
Този човек те кара да усещаш неща,които може би си забравила. За това седни и си напиши един на лист плюсовете и минусите и дано придобиеш по голяма представа.
Ако пък така ти харесва,тогава още по добре.  ;D Няма да задълбаваш в излишни размисли .

Аз нямам проблеми с излизането,даже толкова ми се е заизлизало,че едвам се сдържам. Но положението ми е такова,че нямам възможност сега. За това с удоволствие бих излязла с теб и бих се изчекнала от танци и алкохол. Имам огромна нужда точно от една такава вечер  cat

 :)

Отказвам се официално от Мима!!
Безсилна съм, повече не мога да помагам,съветвам и каквото и да е било. Всеки опит се оказва криворазбран.
Съжелявам....

 :)

  Споделям, че снощи половин нощ свалях разна музика... толкова добре ми подейства, обожавам музиката. Обаче, не можеше да не ми направи впечатление, че в повечето сайтове класациите се водеха поне до 20-то место предимно от фолк-парчета. Сега... аз не разбирам тази музика, вътрешно и външно я пренебрегвам, но аз правя така автоматично с всичко, което е далеч от домашното ми възпитание. Това е заучено отрицание, което не одобрявам в себе си, камо ли в друг човек. Така, че да, всеки има право да избира каква музика го радва, какви заведения и какви хора :) Все пак фолкиндустрията не е българско откритие, за жалост стана начин на живот на много хора, а това обърка полюсите на кое е хубаво, кое грозно, кое естествено и кое не. Момичета на по 15 си лепят изкуствени мигли и нокти, слагат си треси по косите и единственото, което ги вълнува е дали Кирил Рашков("известен" български ром) ще  ги качи в някоя от лъскавите си коли, а после да качи и на стената си във Фейсбук обща снимка.
   Еми каквито мечтите - такива и мъжете, и дано ме  разбере Трак какво казвам.

   Споделям, че обожавам музиката и  че сърцето ми пее! :)


п.с добро утро на Маруся, радвам се, че нощта бе спокойна и топла love3
... препрочитам си поста и виждам, че днес трябва да ми е ден без "аз", правило ли е на някого впечатление колко често използва "аз това", "аз онова"...  АЗ :laugh:  лично прекалявам

 :)

 :)

Трак, не го чакам, ама ако вземе да дойде, сигурно бих взела само коня ;D
Отдавна съм казала, че предпочитам животните пред хората...
Маруся, разбрах те какво имаш предвид, но въпреки това сега ще си призная, че от известно време правя безразборен секс с бройки за "една вечер"  aplause обаче причините да го правя са много комплексни. Най-основната е, че положението и обстоятелствата са такива - без постоянен сексуален партньор като падне възможност, е тъпо да я пропускаш. Това е естествена необходимост. Другата, естествено освен самотата, е неизлизането. Не са много мъжете, с които мога да се срещна у нас, и като се срещнем, то е ясно, че натам ще вървят нещата. Смяната на мъжете не е толкова заради желанието да се трупат бройки, колкото заради това, че не съм видяла някой, при който да си заслужава да остана. Или пък има разминаване в желанията и целите... за момента. И така, ето това означава за мен да се "пусна по течението" - да се гмурна в морето от неподходящи мъже и да плувам из собственото си неудовлетворение. Просто защото щастлива съм била не сред многото, а сред единствения, който ми е на сърцето. Другото е просто така, но то повече взима, отколкото дава. Надявам се, че сте ме разбрали правилно.

Да Скорпи,разбирам те абсолютно напълно. Аз бях до много скоро в същата ситуация и много ама много се измъчвах,защото пъл аз само на кретени попадам. Нямаш идея какви. Последния даже не стига,че влезе в дома ми и спа в кревата ми,ами ме е и обра. Сега като се сетя и ми се свива всичко.Толкова е грозно,а театъра беше много добър от негова страна. Остана ми такава травма ужасна,че набързо го погребах някъде този спомен и не искам никога повече да се сещам за това.
Миме,не съм се отказала от теб заради чалгата. Аз повечето пъти рано сутрин завършвам също по чалга заведенията,сори ама в 6 сутринта друго нищо не работи повече,а аз вилнея поне до 8.Така,че чак някакъв чалга враг не съм. Обичам ретрочалгата повече,песните,които имат смисъл и хубав текст,тях си ги слушам и до днес,но не мога да не се присъединя към мнението на Кадифе,че животът се е превърнал в дива чалга и че подрастващото поколение подражава на полуголите ни фолк певици.

Все още се давя като луда от тази кашлица и никой от вас не ми споделя някой народен илач. :(

 :)

Току-що се прибирам от маникюр и педикюр cat иииииии  няма къде да си го покажа :tease1: Излиза ми се някъде,но тази вечер няма с кого,а и детенце го няма.......Между другото кадифе обещала си ми да излезем на кафе arms обещаното си го търся като завещание  aplause

Диди как така няма с кой бре? Ти да не си от Пловдив и ти? Награбвай Кадифето и хуквайте кво. Скорпито е тук в софия ама не ме отразява да идем някъде. Тя само мъже иска  chair

Мимка,благодаря ри,тез илачи ги знам ама що не ги прилагам да ме питаш. Днес обаче ще сложа ракия на врата няма как. Аз иначе ям лъжица мед с ванилия,също много помага за кашлица,ама трябвало по 3 пъти на ден,пък аз само вечер. Но сега ще се поправя.

Миме поздравления за фитнеса,няма нищо по хубаво от спортта. Препорачвам горещо аеробика. Така работиш за цялата мускулатура едновременно и изгаряш адски много калории,а да не говорим колко токсини с потта излизат. Имаш ли възможност най хубаво е един степ аеробик и след това една йога и си страхотна ;)

ти държиш да въриш на чалга у Софето тъй ли? Хм,ще я видим тази работа.Иначе,когато кажеш тогава се прибираме,ко да те правя,няма да те оставя да спиш на масата  ;D

 :)

В момента не съм в Сф. Трябва да ми сложите GPS ;D, че обичам да се местя cat
За мъжете си признавам, че си права. Особено след като си попочинах от тях, добре ще ми дойде.  huglove hump
Трак, преди да ме хванат лудите, дълго се занимавах с танци. За мен това е най-хубавият спорт, защото едновременно е и изкуство, и удоволствие, и музика, и всичко...  love1 love1 love1
Преди доста време и аз обикалях и то всекидневно заведенията, които отдавна са други, но все бях навън и нямах прибиране, викаха ми "скитня", "хаймана", абе всичко противоположно на това, което е сега. Ама тва беше едно време, га бяхме млади ;D ;D
Ще видим животът е пълен с изненади, де, може и пак да ме изненада с това, което ще ми се случи. С тази надежда си живея още. И тогава това сегашното ще го възприемам като почивка, надявам се. ;) От мъжете, от връзките, от излизанията, от суматохата, от всичко предишно...

Споделям, че цикълът ми е второто най-смазващо ме нещо след ПР spank

   Обещаното си е обещано, Диди, стягай се за събота, ще ти звънна по телефона и ще се разберем :) И да си пазиш ноктите, че ще ги мериш с моя френски маникюр!

  Трак, ти си действено момиче, това е ясно, обаче избягай от това вечно "ЩЕ". Преди няколко поста бе написала, че ще тръгваш на фитнес, а аз съм го прочела, че ходиш на фитнес и сега с изненада прочитам, че типърва се колебаеш какво да е :) Девойко, така докато се ще-косваш, ще пораснеш :laugh:

Споделям, че свърших с ремонта. Днес ми дойде и завесата (перде) - на картинката беше уж зелено, пък жълтее... Иии тая крива ниваааа...  chair chair chair  cat cat cat
Ще се ориентирам да се запиша на танци - току виж и някоя мацка там нещо, кхъ-кхъъ  ;) Вчера приковах очета в една в магазина - малее, 5 сантима маникюри - аха-аха ми мина мисъл да се лепна - как се грижи за това нещо, ама нейсе... нали съм си срамежливичък  ;)
На по-предния сеанс си посъчиних, че едно време съм имал слава на "сваляч" и миналата сряда терапевтът все ме "човъркаше" за това. Е, имаше в далечното минало един особен период, ама... Трябва утре да го питам какво още има да ме разпитва, не е ли насъбрал достатъчно информация?! Разбрах, че нещо си пише на лаптопа за мене, защото знае за какво съм говорил. Да не ме записва тайно?!
Абе, то туй ако е психотерапията, значи и аз мога, таковата де... кхъ, кхъ... ;) sky sky
Споделям, че тъкмо галантно отказах предложения от брат ми самолетен билет да му гостувам по Нова година - то в самолета мога да мина за страхуващ се от летене - ама до летището докато стигна - бррр.... Сигурно ще "напълня гащите" още на 10-тата минута  :D

  Какъв ремонт, то направо нова кооперация сигурно вдигнахте! Колкото до цветовете, покрай нас, посещаващите форума... хххахах, всичко жълтее :laugh:

 Много ми стана  любопитно за това, където попита дали не те записва психотерапевта ти. Ще си записва, ами, като не помни :laugh: А ако те пита така настоятелно за сваляческите ти мачовски способности... защо не му приложиш теста с песента на Даяна Рос, ако не се сдържи и се разтанцува, мамма миа!

 И една женска тайна от мен, пази се от жени с дълги нокти и ако са заострени, особено акуратен бъди - това си е скрит скален орел!

 Колкото до летенето... и аз имам страх от летене, като повечето хора с тревожности, но един страхотен мъж ми обеща, че ще се научи да управлява самолет... а после и мен :laugh: та, мисълта ми бе, че е нормално да имаме страх от летене, но не е нормално на нашите години да се ходи без памперс, ако няма памперс и коркова тапа от вино ще ти свърши работа... и не, не го казвам от личен опит, просто имам богато въображение! :laugh:

  Stareternity, и да, сигурно и ти можеш "таковата де... кхъ, кхъ...", както обобщи посещенията при терапевта си, но за да работиш с него и да постигнеш  смислен успех, трябва да не си така саркастичен в мислите си спрямо общата ви работа. Ако изпитваш дори леко пренебрежение и недоверие в работата му, трябва да го обсъдиш с него. И мисля, че информацията за един човек се събира цял живот, ние сме динамични, отворени системи и се променяме според, а понякога и въпреки обстоятелствата.
 Казваш и че последният път си си съчинил някаква история за свалячество. Бива да му казваш истината, затова си там... колкото и тъмни, некрасиви, томителни и плачливи неща да има в душите ни, смисълът на всеки терапевтичен сеанс е не да се направиш на принц или невероятна принцеса, а да си признаеш - страховете, желанията, агресията, ядовете, страстта, тъгата, радостта и да видиш, да усетиш как звучи извън теб. Да го чуеш, доусетиш и да се увериш, че човекът срещу теб не бяга с панически писъци и те разбира. Ако нямаш усещането за разбиране от страна на терапевта си, нямаш нищо. А какво вече ще се престрашиш да му дадеш ти, е само твое решение :)

Не съм си съчинил, макар и да не смятам, че ходя при него на изповед. Изразих се
с глагола "посъчиних", защото тогава се смоизживявах, че ми се носи подобна слава - хем беше изненадващо-нелепо, хем - ласкаещо самолюбието ми, а действително - наложи се малко творчески преразказ, щото не съм оптичен диск да помня всичко, пък и като се замисля какви трагикомични артистични напъни правех едно време по тая част - не ми се споделя всичко, дето се вика - това си е моя работа.
А за "кх"-то - един познат психолог! ме беше попитал къде отивам, а аз отговорих - на психотерапия; той се изненада, че съм започнал допълнителна работа; наложи се разяснение. Изводите си ги прави сама  ;) Т.е. - слагам си едно огледало отпреде, пускам усмивка ала Джак Никълсън от оня филм и почвам да се питам... Със сигурност ще бъда и пределно откровен със себе си.  ;) ;D

 :)

Е, Мименце, те акълите постоянно се менят :D
Радвам се, че се чувства жизнерадостност и веселие във форума love1
Споделям, че в понеделник се почерпих по-вечко, но отмина и този дерт :-\
Споделям, че се радвам за Кадифе, по начина, по който преодолява стресовите ситуаций arms
Скорпи, с коя буквичка започва името ти? love2
Маруся, горе главата, не всички мъже са крадци и измамници! huglove
Днес е отново хубав ноемврийски ден, желая на всички приятно настроение love

АААА, не, тая няма да я бъде.  spank ;D
Ако ти кажа, после ще трябва да те убия swordfight whip ninja-smiley aplause

Приемам дуела ти, но аз имам шпага, а ти не swordfight. С какво тогава ще ме убиеш huglove hump ?

Със Скорпионски чар.  love

Аз мога ли да бъда секундант?  aplause Кристо много кръв ще се лей  sky

Разбира се, че можеш, Майче, но трябва много да внимаваш :)
Жилото на Скорпиончето е опасно и когото ужили, тежко му и горко ???
Но аз не се страхувам от никого, така, че давайте.. ninja-smiley

Виж как знаеш.  aplause Ама пък рядко го вадя, само при нужда от самозащита swordfight

 :)

 :)

Ти пък Кристо жилото било опасно, хващаш скорпито и го погалваш директно по жилото па да видим колко е опасно huglove

Това наистина е опасна игра. Тайната при обработването на един Скорпион е да направиш така, че жилото да си остане скрито, забравено и заровено, за да изпъква другата същност - онази, обичливата, която излиза на бял свят при добро отношение  love Тогава по-нежен, любвеобилен и грижовен от Скорпиона няма. Ако обаче го нагрубиш, нараниш и обидиш, очаквай да видиш тъмната му страна - тази, която първо ще унищожи другите и накрая себе си.  :-\ :laugh:

Мухахахаааа aplause ;)  Кристо, дуела май ще се окаже по- серьозен от очакваното :)

 :)

 :)

Хехе, мерси, ама смятам първо да опитаме с добро с мъжете arms huglove hump
И ако не стане, тогава  swordfight chair spank

Трак, и на мене ми е скучно, ама и не ми се играе. Обзела ме е апатия, нищо не ми е интересно, всичко ми е равно и май искам да се прибирам вече.  sky

 :)

 :)

На родното си място.  ;) Още няколко дни.

Между другото, споделям, че след известен анализ и ретроспекция стигнах до извода, че моето ПР го имам от дете, а агорафобията се е проявявала под една или друга по-лека и дискретна форма в дадени периоди и винаги е била свързана с физическо неразположение - при дълго или тежко боледуване, след припадък, разни такива ситуации, които са ми оставили отпечатък. Съответно стигнах и до друг извод, че едва ли ще ми мине напълно и че трябва по-реалистично да погледна на нещата, просто защото са такива.  fish

 :)

Добре, бе Миме, но не си ме поканила? :)
Разбира се Скорпи, че само с доброто ще постигнеш много по-вече.. sky
Така, че ще внимавам с жилото, най-добре е да не го изваждаш никога.. love3

 :)

Да, малко по-късно е пристигнало при мене, но вече всичко е наред! love1
Как ме откри, опасна си :police:
Аз рядко влизам във фасето, но и за там трябват хора :laugh:

Между другото, не се засягайте, ама не ща хич да виждам мъже от тоя форум повече spank chair
Кой минАл, минАл... тва беше. cat

Spodelqm 4e skusah s gadjeto mi s koeto hodihme 5 godini i vupreki 4e se pravq na ma4o... mi e kofti

Ето, Скорпиончето си показа жилото >:D
Нали и без това не можем да се виждаме, така, че не се притеснявай, само ще си пишем love
Споделям, че краят на слънчевите дни наближава и ... идва зимата!
Споделям, че ми се ходи до Варна, ама не мога... love2
Габриелчо, животът не свършва до тук..

 :)

Споделям, че от както си пия антидепресанта вече половин година дишам и се чувствам добре. Но снощи пак ме стегана това дишане, пак ми е затруднено...тъкмо си мислех, че ще се оправя и ще дишам нормално. Сега ми е тъжно, страх ме е, но не от страх от ПР, а мой си страх, дали ще мине това стягане :(

 :)

Виж
http://www.selectspecs.com/search.php?tab=Prescription+Glasses&minPrice=19.00&maxPrice=48.99&searchstr=&search=&category[]=11&page=4
Моите са оттам.

 :)

 :)

Диди,
аз три дни съм със стегнати гърди. Все се мъча да си поема дълбок дъх и само въздишам. Много неприятно е това усещане на задух, аз толкова често се мъча да вдишам дълбоко, че чак междуребрените мускули ме заболяха, че и тия по шията. Днес след тридневно мъчение се чувствам по- добре, надявам се и твоето да отмине бързо и да си отдъхнеш. arms

queenmaya23, аз съм така от две години и половина....:( Единствено от май месец тази година до снощи дишах нормално, благодарение на антидепресанта...сега се питам, защо пак се появи...и дали ще стихне отново. Много ме мъчи, много се изморих вече, това стягане и задух е постоянно, когато го има...:(

Споделям, че ми писна вече тука. Искам да си ходя, едва издържам... Не ме свърта и това си е. Не мога и да си почивам. Шило съм.  cat
Искам вкъщиииииииииииииииииииииииииииии, искам си кучето, искам си у нас. Искам да ме гушкат големи силни мъжки ръце  arms

 :)

Трак, нормално е, все пак повече от 2 месеца само си мечтая. Време е да пробвам как ще е с хапчетата, стискайте палци да не ми се е отразило. hump

За кучето ти не знам що е такъв дзвер, моето си играе с играчките и много си ги обича, навсякъде си ги носи. И е много послушен. Никога нищо не ми е разрушил вкъщи. Душичка arms Мойто мило другарче, много ми е мъчно за него, нямам търпение да си го гушна arms arms arms  cat

Споделям, че вчера цял сеанс аз разпитвах психолога, а не той мене. По едно време ми подхвърли, че го манипулирам  ;)
Каза, че целта била несъзнаваното да стане съзнавано; и пак за сексуални неща  >:( К'во да му кажа аз на тая тема; отвърнах, че тия работи са си мои и не желая да споделям - ама той е сложил една табела, че трябва всичко да си казвам; един вид съпротива, видиш ли. Е, изплюх някои "гадости", ама съм си чисто анти-казанова, тъй че няма какво да ставам за срамотиите; не че не мисля честичко за секс, де...  love2 А, и добавих, че по тая тема всичко ми е напълно съзнавано - спомням си всичко мнооогооо добре - тъй че едва ли там има някакви "травми"; другаде са "вмирисаните чорапи".
Като чета разни чуждестранни книги как авторите им-психотерапевти "от раз" разрешават проблемите на невротиците, чак ми става жално и умилно - иии, аз вече втори месец ходя. А в уикипедията пише, че ПР се лекувало с терапия за около 4 месеца. Тъй че ще видим.

 :)

 :)

Офф, не ми се отразява добре :-\
Трябва да се включи в терапията.  hump aplause
Трак, аз не таковам, а ме таковат ;D ;D
Стига вече, че няма да мога да спя, а и предната вечер не можах. :-\ fish

    Кое ви кара постоянно да говорите за секс? С какви спомени свързвате тази телесна неудовлетвореност? Кой ви е карал да изпитвате сексуално напрежение, което не сте удовлетворявали навреме? Хаххах... а сега сериозно  - споделям, че не разбирам защо толкова често говорите за секса като за нещо, от което някой ви заставя да се отказвате постоянно. Ако ви се прави секс, защо не го правите?

   Споделям, че е зима и много, много ми харесва, когато е облашно! Мирише на пушек, на мокри листа, а в един парк на прибиране, видях таралеж :) Имах две круши в чантата си и се сетих за една моя любима детска книжка с оранжеви корици, с едни руски приказки и там имаше един таралеж нарисуван, а на бодлите му круши и ябълки, забодени като на игленик. Опитах се да боцна едната круша на бодлите му, но той само се уплаши и се сви на кълбо... таралежжж на кълбо, ще се избави зай-че-то :laugh:

  Споделям, че ми е хубаво :)

 :)

Липсата му и скорпионската ми същност по принцип hump
И за да ни вълнува нещо друго, освен ПР...


Ама ти сериозно ли?  sky


Е, ти вече тотално прекали chair spank Ела следващия път в спалнята, ако искаш да видиш кой, кого... де да знам, бе човек, както дойде, нямам сценарий. Всъщност, не помня вече :-\

Хахахахахахахаха.
престанете да се такковатееееее!!!!!
Заболя ме корема от смях.
абе аз вече трета нощ ще съм сама,
но днес не ми беше добре,виеше ми се свят да ви кажа още със ставането :(
Уф...

  Вари ги, печи ги - те едно си знаят :laugh: Като казах варене, печене... ой, време е за кестени, на всичкото отгоре мога да правя и един уникален крем от печени кестени, сметана, карамелизирана захар и ванилия. Говоря си просто... Но и печено пиле с кестени е добре, а може и сьомга с пюре от кестени. Мдааа, просто ме занимават едни рецепти, връщам се на кулинарният ринг, твърде дълго време си взех кулинарна почивка, дано не съм изгубила тренинг. Мислите ли, че човек може да забрави да готви, ето че Скорпи изказа съмнение, че вероятно е забравила да прави секс. Не съм забравила да карам колело, значи трябва да мога и да готвя още, нали!

   Защо някой за разнообразие не сподели как е със.... секса :laugh:

п.с. и няма мъже много във форума, защото предимно говорите за секс, вместо да поговорите за вкусотии, благини, ароматни свещи, масла, да цитирате стихотворения, да попеете, побродирате... и изобщо, едни не Отчаяни, а Спепфордски съпруги :laugh:
Трак, като говоря за кулинарни тренировки, как са тренировките (гледа строго из-под мигли) говоря за фитнес-залата!

 :)

Миме,да не би да е от пълнолунието? Като омаляла съм аз.Е не през целия ден,но вчера се изплаших да ти кажа,като станах от стола и ми се завъртя целия свят :(
Но не е от спирането на хапчетата.Веднуж ми бе станало така,когато започнах да ги пия и си беше част от страничните ефекти. Но сега започвам пак да се побърквам нали знаеш,болна ли съм от нещо и т.н.
Снощи за първи път литъл овненце ми каза,че му липсвам. Направо ми стана едно такова,нали се сещате.... huglove
Споделям,че изтървах страхотен телефон,защото съм пача,и попадна в ръцете на една друга...а беше за мен:( Сега не знам накъде,не знам искам ли айфон4 ,не искам ли.....Абе луда работа,все едно нямам други проблеми,че за това да мисля.
Тук вече е много студено и само за пухкавите завивки и мъркане :)Ама трябва да се работи....

 :)

От пълнолунието започва всичко, момичета..  whip serenade huglove hump :tease1:Колкото и да не ви се вярва, на хората с по-чувствителни нервни системи това им оказва влияние..
Ще мине и така до ... следващото пълнолуние. А е нормално млади, хубави жени да имат желание за секс..Тревожно щеше да е ако беше обратното.
Ние с Кадифе сме по-старички, но и на нас ни се иска...
Ходи ми се на разходка до Варна, Миме, а и до София, Пловдив, Бургас, Лондон, Ню Йорк и т.н.....Все още ми се обикаля света, но ще е на по-късен етап.. aplause
Скорпионче, прибра ли жилото  :angel: ?
Желая на всички участници и гости приятен ден bouket

      Трогната съм от комплимента, благодаря, графе.

Специално за Кадифе  love2

  Не, благодаря.

  Хубав ден на всички тук мили птички, на Марусенка  и целувка. :)

  Все забравям да попитам Трак, защо триеш по-старите си мнения? Така искаш да изтриеш и постъпките си ли? Но дали така не засилваш махалото - може би е по-добре да не влизаш в отрицание на нещата, които те безпокоят, а само да  ги игнорираш, защото някои неща не могат да бъдат променени... не могат и да бъдат отказани, ако преди това не са приети.

п.с. това не са съвсем мои мисли, зачетох се в много любопитна книга, споделена от още по-любопитен ум :)

На тия мъже от форума отдавна сме им готвили и бродирали и други неща сме им праили и вече не им е интересно да им се заканваме - кво беше: нашто цвете отдавна са го били откъснали love2 aplause
Та затова ги няма, отишли са да завоюват нови територии, наште гозби вече не са интересни. ninja-smiley hump
Еми такъв е животът, какво да се прави... ние ще си говорим по женски.
Иначе аз, както вероятно сте се досетили и сте усетили, за повечето неща се шегувам, за да не се вземам твърде насериозно, по-лесно се преживява света с хумор.... мдаааа. Пък било то и автоирония или секс-смехотерапия. love3
И аз 2 дни спя доста неспокойно, освен да го отдам на пълнолунието... или на вълнението, че най-после ще се прибирам у дома - на любимото си място, да си спя в мойто креватче, с мойто маймунче big-bed-smiley cat

Засега да, ама ше видим кой ше ме ядоса, като се прибера. chair spank

П. С. За мен защо няма цвете :angel:

 bouket bouket bouket Това е специално за тебе, Скорпи !
Радвам се, че ни подкрепяш /всички във форума/, както и всички ние тебе! love

Ихх, така изпросено... пууу, мъже бе, не се сещат ;D ;D ;D
Шегувам се, Кристо, мерси love