Въпроси към г-н Тодоров!

[t.todorov]

Тук ще примеся малко науката и собствения си житейски опит.
Единственият съвет, който мога да дам е човек да е автентичен, това което е. Ако е мухлю - да бъде мухлю без притеснения, ако е срамежлив - да бъде срамежлив, ако е мачо - да бъде мачо. Няма нищо по-неприятно от някой, който се преструва на това, което не е. Личи си от километри. А жените не са под общ знаменател, както и мъжете. За всяка брава си има ключалка, нали така. Така че въпроса тук е не какви да се направим за да спечелим, а как да изразим това което сме, по най-автентичен начин.

[anonymous]

Значи свободното себеизразяване на вътрешната ни същност без притеснение от оценката на околните е най-добрия вариант. 

[t.todorov]

Точно. Не случайно човешкият поздрав във всички култури е подаване на ръка, което значи в невербалната комукация "виж нямам нищо в ръката си, с което да те изненадам и нараня". Та, каквато и да е "ръката", добре е да е вашата и да е подадена. Някой ще я приеме, друг не

[kned17]

Г-н Тодоров, може ли ПР да причини някаква промяна в гласа, маниерите и т.н.? Не говоря за постоянна промяна, просто докато ПР е налице.

[t.todorov]

Ако говорим за момента на паническа атака е възможно. Когато се включи механизма борба/бягство настъпват много физиологични промени, които повечето наричаме "симптоми", поради тежестта на преживяването, което носят на автора. Но това са просто съвсем нормални физиологични промени.

[lotxen]

  Г-н Тодоров,знаете ли,бихте ли споделили,какви са най-честите причини,за ниската самооценка,липсата на самочувствие,което според мен е в пряка връзка със казването на "НЕ" и нуждата от одобрението на околните,най-общо казано?Подозирам,че причините са комплексни и индивидуални за всеки индивид,НО няма ли някакъв общ знаменател,научен,изследван,който да ни го сервирате наготово!Или поне процентно да ги подредите!Повода за въпроса ми е Фатмагюл и аз,и двете знаем,че сме имали ниско самочувствие,при взимането на важни решения в живота си!Благодаря!

[lotxen]

  Здравейте г-н Тодоров,честит празник на Вас и на всички съфорумци!Току що говорих с психилижка/термин на Новобранеца/ и тя даде отговор на моя въпрос,като посочи една,единствена причина,ще я споделя,когато чуя и вашето мнение!

[kned17]

Г-н Тодоров, постоянно изпитвам страх от това, че ще развия шизофрения. Този страх се засили сигурно тройно от както пуших трева преди 10 дни някъде. По принцип много рядко ми се случва да пуша. Знам, че не трябва, и че не ми влияе добре, но си мисля, че този път нищо няма да ми стане, но всеки път като пуша изпадам в брутален ужас... Сега на всяка малко по-странна житейска ситуация си мисля, че имам шизофрения. Примерно, разхождаме с един приятел по улицата и си говорим за трети общ приятел и по едно време го гледаме същия идва срещу нас и аз почвам да си мисля "ама как стана туй", "дали нямам халюцинации" и айде имам шизофрения и почвам да се панирам супер много, въпреки че осъзнавам, че това е нещо напълно нормално... или пък като сме излезли някъде навън и някой от някъде като свирне и питам приятелите ми около мен дали са го чули и те за да се убедя, че не съм развил звукови халюцинации. Въобще голям ужас е и незнам как да го контролирам, казвам си постоянно, че трябва да се поуспокоя, но като се опитам да се разсея малко и почвам да си мисля как ще остана завинаги в разсеяно състояние и няма да се усетя как ще полудея. Та въпросите ми тук са може ли човек с ПР да развие шизофрения от еднократна употребва на трева и има ли някакви техники, които биха могли малко поне да смекчат тези непрестанни мисли, че ще се побъркам?

[Шашмагюл]

Аз ще ти кажа вместо г-н Тодоров за шизофренията. Халюцинации ще получиш ако си пенсионер. Има време дотогава. От ПР не можеш да развиеш шизофрения, поне според мене. Има техники да се успокоиш, ама тука вече е писано много по въпроса за тях. Остава да тренираш. Страхът е в основата на всички симптоми на психични разстройства. Пребориш ли се с него, няма да имаш и проблеми. Ако ти разкажа за моята криза и филмите, в които се бях вкарала, ще се сдухаш много. Затова няма да разказвам. Обаче стига с тая шизофрения. Какво й е толкова лошо пък на тази болест. Гледаш филми постоянно  Нищо повече. Тези всичките филми на ужасите..........имам чувството, че техните създатели са или с БАР или с шизофрения. Не разбирам защо хората създават ужаси - филми и защо има хора да ги гледат.

[Шашмагюл]

knedli, спри да анализираш всички звуци, които чуваш. Така изостряш прекалено вниманието си. И защо пушиш трева, след като си тук отдавна и трябва да знаеш, че някои партньори в сайта са отключили ПР след употребата на трева? Или тестваш дали можеш да се владееш? Приеми със спокойствие звуците, които чуваш. Не обръщай внимание. Спри да си задаваш въпроса за шизофренията. Като получиш шизофрения, казаха ми, няма да си задаваш най - вероятно такива въпроси. Аз престанах да се тревожа за шизофренията, може би я развивам, кой знае. Пренасочи вниманието си към нещо друго, не към шизофренията, халюцинации не се получават току така. Отделно, с тревата знам, че може да получиш такива. Веднъж усетило нещо такова съзнанието, не се знае дали не отваряш път за такава болест. По - добре по - внимателно с тревата. Никога не съм пушила и няма и да пуша трева. Затова и не мога да говоря със сигурност, но защо си играеш след като знаеш, че може да загрубеят нещата?

[kned17]

Просто някой от приятелите ми пушат от време на време ей така като се организира нещо, примерно, да речем, пушат и отива да играят билиард или да гледат мач на домашно и т.н. и им е един вид хубаво и просто искам и аз да се присъединя към тях и така. Не че имам някакво желание да ставам тревоман...
А тия редките употреби, които са на 6-7 месеца веднъж, се получават, защото забравям колко зле съм бил предния път и си мисля, че тоя път ще се контролирам и ще се чувствам като другите, но уви... не се получава

[t.todorov]

По първият въпрос - за самочувствието. Пътя за неговото изграждане е много дълъг и започва от най-ранна детска възраст. Тези които имат деца знаят, колко им е интересно като са малки да си "моделират" изпражненията даже. Та основите се полагат, от ответната родителска реакция. В началото детето има малки постижения - първа сричка, първо лазене и т.н. В зависимост от родителският отговор, който пък зависи от светогледа на самите родители, детето започва да изгражда своите правила за това дали успява в нещо или не. Така прекалено претенциозни родители могат да създадат прекалено висока летва у детето, което на свой ред да постави прекалено високи изисквания пред себе си, а това би го тласнало дасе възприема като по-малко успешно ако не ги покрие и съответно не получи признание от значимите други за това. Така във всяка възрааст детето ппоставя пред себе все нови и нови изисквания, според очакванията на подкрепящата, или санкционираща среда и хора. В началото това са родителите, после връстниците в детската градина, после училище ... Все повече значимите други се изместват от родители към връстници, приятели гаджета. На финала /който е условен защото финала е до самият край/ всичко зависи от това какви критерии е възприел човек, по които да се движи, и как се движи по тях. При това критериите може да са различни ако става въпрос в успехи в дейността, в общуването, в емоционалната свързаност с другите и много други области.
В психотерапията няма как да кажем, че някой няма самочувствие по принцип. Той няма такова в дадена област, но в друга има. Така се появява област която има дефицит и област, която е силно развита. В този случай психотерапевтичната идея е да се проследи как точно е развита областта в която човек няма проблеми, а успехи, за да се използва същият процес за да развие това което е в дефицит. Например, как един човек е станала много успешен в работата си, но контактите с хората му куцат?
Разбира се тема касаеща ранното формиране на човек, никога не може да се изчерпи толкова лесно и това да е пълноценно.  Но според поговорката "Пръв на село или втори в града", човек си поставя някои критерии според които започва да преценява собствените си постижения. Това е сериозен капан който може да вкара човек в постоянно тълкуване на себе си като неуспешен.

[t.todorov]

Относно техниките по вторият въпрос. Представете си, че ме питате следното:

"Искам да ми кажете техники за това, как да не се страхувам, когато ме гони зло куче".

Отговора ще бъде - страхувайте се, така ще му избягате по-лесно, или ще го ударите по-силно, за да се спасите.

Да се търсят техники против страха е погрешна тенденция. Страха е предпазна мярка, той е нещото, което кара човек "да бяга по-бързо", или да се "бори по-яростно". Единствената идея, която мога да дам в случая е да поислите над въпроса от какво ли ви пази един страх от шизофрения? Каква роля играе той за вас? Каква полза може да се извлече от него? Към какво поведение, мисли, чувства и преживявания ви подтиква този страх?
При тревожни личности различни дроги, или опиати имат функция - поне за момент да се разхлаби самоконтролът, задръжките и да се даде воля на хаотичното преживяване и чувстване на нещата. Това е изконната нужда на всеки тревожен човек - да се отърве от суровите мерки, които взема по отношение на себе си, поведението си, общуването си и т.н. По ирония това желание е свързано и с най-голямата тревожност. Тази спонтанност е опасна, за човек, който не е свикнал с нея. Така подобни преживявания, които се отключват от трева да кажем, като занижен самоконтрол, спонтанност в преживяването, без значение на радост и щастие, или тъга, отпадане на суровите задръжки, могат да уплашат човек, който е тревожен по принцип, защото дрогата изземва контролът му над самият себе си. Най-тревожното за един тревожен човек е, да е спонтанен, да излезе от модела, който си е създал и полага големи усилия да следва. Така след, или дори и по време на ефекта от дрогата нахлува една неудържима тревожност, защото дрогата е разклатила неговият основен принцип - контрола.

[lotxen]

   Благодаря на г-н Тодоров за отговора по въпроса за самочувствието!

[Шашмагюл]

След три години тук, едва сега се порових да видя кой е г-н Тодоров   Г-н Тодоров, аз много обичам да правя комплименти.
Хубав и добър човек сте, нали знаете, аз по очите познавам 
Г-н Тодоров, искам да ви попитам, кога са регистрирани първите случаи на БАР?
И кога е създадена психологията и психиатрията?