Място за изразяване на различни мнения във връзка с лечението на ПР

Тук може да  изразявате различни мнения относно лечението на ПР.

[Ema]

     Добър ден от мен в новата тема. 

   Админе, имам предложение" да се закарфичи темата "бяла книга за терапевта"

   Там ще могат да пишат всички, които са се справили с ПР, без занчение на терапевта, метода, времето и т.н. Така ще е удобно за всички, които четат и пишат тук.

[hpjon]

Ема,
то това е идеята на бялата книга - да се пише за всички терапевти, психологични центрове, и какъвто и да е формат хора, които са помогнали в справянето с т.нар. ПР. Това не е книга за един или друг доктор, но или в момента няма хора, които да се похвалят със своя терапевт, различен от нашия, или наистина идеята е останала неразбрана.

И понеже отатък в другата тема се получи поетично обяснение от кадифе, че ПР е болест, а пък в заглавието на тази тема присъства думата лечение (което предполага болест) искам отново и най-отговорно да заявя:

състоянието, познато като ПР или случките като ПА не са болест!

Те са описани като такива в медицинските справочници само за да могат да категоризират състояниета, за да могат лекарите да си говорят помежду си на един език.

Съответно няма как да се лекува нещо, от което не си болен. "Осъзнаването" на тази човешка и научна истина може да помогне на някои да се справят най-неочаквано с ПР-а си.

Ето, виждате как се изразявам - справяне, решение, подход.

[track]

И пак се продължава да се спами  

Препоръчвам на всички първо да прочетат какво е паническо разстройство и какво го провокира. Вариантът за окончателно справяне с него е един - психотерапия.

Могат да разгледат сайта на Българската асоциация по психотерапия http://www.psychotherapy-bg.org/ , където се намира регистърът на психотерапевтите, и да изберат подходящ в техния град.

Всякакви други методи - внушения, хипнози, гледачки, баячки, също могат да имат ефект, според случая. 

[Ema]

    Болест според мен е, когато има някаква промяна в тъканите и органите на тялото. Те могат да се видят или снимат или оперират. Така при менингит има възпаление на обвивкитв на мозъка, при язва има рана на стомаха, при пневминия има място на белия дроб, което е болно, възпалено, кашляш, имаш температура. и т. н. При епилепсия също има промяна в мозъка и може да се запише. Всички тези болести могат да се лекуват с операция, с лекарства. Сега, има и болести, при кито могат и трябва да се пият лекарства цял живот- захарен диабет, шизофрения, епилепсия. 
 Досега никъде не съм срещнала в литературата, че при ПР има някаква такава промяна в някой орган. Затова и лекарствата не могат да се справят с него.  Да, дават някаква промяна, но вие как мислите, добре ли е да се пият лекарства цял живот, когато животът ти не зависи от тях, както е при диабета, например?

  поради всички тези причини и аз смятам, че ПР не е болест.

[hpjon]

И в допълнение на предишния си пост:

Решението - трайно, ефективно и удовлетворително е психотерапията.

Медикаментозните терапии - независимо дали с анксиолитици или антидепресанти - имат краткотраен ефект, който обаче със спирането или с течение на времето отслабва.

Така се създава и зависимост към лекарства в допълнение към основния проблем. Т.е. на цената на един проблем се получават два - бих казал твърде неизгодна "промоция".

Психотерапията е начинът, по който може да се промени мисленето в такава посока, в която няма да се създават физиологични условия за проява на симптоми и други неразположения.
Да, мисленето има неподозирана от мнозина роля в регулацията на физиологичните процеси. Всъщност точно мисленето е причината за проява на ПР и няма друг начин за избавление от него освен именно промяна в мисленето

Една успешна терапия предполага нов тип мислене, което гарантира избавлението от т.нар. ПР. В тази връзка, терапиите, които са насочени към осъзнаване на минали събития са в голяма степен по-непродуктивни в сравнение с краткосрочните терапии, които се стремят с наличния ресурс на човека да променят малките саботиращи го грешчици в начина на мислене.

Разбира се, няма как да се избегне проблемът с това какъв тип терапия да се избере, при наличието на толкова твърде различни терапевти, школи и организации.

Моят съвет към всички търсещи е: търсете терапевт или психотерапевтична школа, които са успешни. Най-важен е трайния успех, независимо какви теоретични постановки се предлагат.

В крайна сметка всеки ще инвестира време и пари, за да получи удовлетворителен резултат. Такъв може да бъде получен - в България вече има достатъчно много случаи, които са доказателство, че ПР е напълно победимо. В по-напредналите страни това отдавна е факт, тук у нас обаче тепърва се изграждат традиции в това отношение.

Успешен опит има и това трябва да е окуражаващо за всеки, който е убеждаван по един или друг начин, че едва ли не е "обречен". А убеждаващи в тази невярна постановка, за съжаление, дори тук във форума, не липсват.

Ето затова предпоставка за успеха е подробното запознаване с истинността на различните убеждения, които на воля се споделят тук и навсякъде в нета.


Аз съм един от хората тук, който напълно успешно и трайно съм решил проблема със страхове, ПР и фобии благодарение на психотерапия. Писал съм за това доста, включително и в бялата книга.

[t.todorov]

Позволявам си да постна отново един цитат, без да назовавам от къде за да не е реклама, който наистина много простично и същевременно пълноценно описва тревожността и нейните различни прояви и начините за справяне с нея.

"Функции и смисъл на тревожността

Независимо дали тревожността е нормална (т.е. служи на адаптирането ни към средата) или патологична (блокира ефективните ни реакции спрямо обкръжението), тя винаги е сигнал за опасност. Опасността може да бъде външна: например, заплаха от наказание, болка, неудовлетворяване на социални нужди, изоставяне и др. Много често, обаче, опасността ще е свързана с наши вътрешни преживявания: мъчителни или неприемливи представи, фантазии и вътрешни конфликти. Важно е да се подчертае, че в голямата си част тези “вътрешни опасности” са несъзнавани, ние не си даваме сметка за тях.

Наличието на разстройство, свързано с тревожност, е недвусмислен знак, че способността ни да се адаптираме към изискванията на средата и към нуждите на собственото ни развитие е сериозно нарушена. Свръхмерните реакции на тревожност вече са се оформили в устойчиви модели на реагиране спрямо света. Тревожността се е превърнала в един от главните фактори, които организират нашето ежедневие и то по такъв начин, че възможността да се възползваме от потенциала си за благополучие е силно ограничена.

Появата на разстройство с тревожност ни казва: Трябва да се направи нещо! Не го искам това безпокойство! Разбира се, добре е прекомерната ни тревожност да бъде премахната. Преди да бързаме да се оттървем от тревожността си, обаче, можем да отделим и малко внимание на въпроса какво ни казва тя със своята поява. За какво ни предупреждава? Кое тъмно поле от нашето живеене тя осветлява? Нерядко отговорите на тези въпроси са неизбежна част от пътя към освобождаването от прекомерната тревожност.
Терапия при тревожните разстройства

На практика три са основните подхода при терапията на тревожните разстройства:

    Първият подход е разглеждането на тревожността като болест, която е надмогнала над отслабените защитни сили на организма. В този случай лечението е насочено към овладяване и премахване на мъчителните усещания и преживявания (симптомите). Очаква се, че подпомогнати по този начин, собствените оздравителни сили ще възстановят предишното състояние на добро здраве. В този случай акцентът на терапевтичните интервенции ще бъде върху медикаментите, които намаляват и блокират тревожността. Предполага се, че с редуцирането на интензивността на симптомите организмът ще може да възстанови предишното си статукво и ще продължи да работи безпроблемно.
    Вторият подход обръща повече внимание на самите тревожни симптоми. Той разглежда тези симптоми като погрешен начин за реагиране спрямо различни стресогенни обстоятелства. Тук акцентът е върху “лошо заучения урок” – симптомите показват, че индивидът е усвоил трайни модели за справяне, които всъщност пречат на доброто му адаптиране към средата. Терапията е насочена към коригиране на тези погрешни поведенчески схеми. Очакваният резултат е чрез по-добър контрол над начините на реагиране човек да престане да развива тревожност от патологичен порядък.
    Третият подход разглежда тревожните симптоми като израз на вътрешни противоречия и на трудно поносими преживявания. В него акцентът е върху това, което стои под симптомите: опасения, свързани със собствената реализация или с изграждането на интимни връзки; страх от изоставяне; травматични преживявания, чийто белег се явява тревожността; несъзнавани чувства (гняв, вина); тежки и неприемливи представи за себе си (изтласкани в несъзнаваното ни). При този подход тревожността служи по-скоро като входна врата за постигане на разбиране на вътрешните ни противоречия (несъзнаваните ни психични конфликти).

Тези подходи неслучайно са подредени в този ред. Той отговаря на нарастващото въвличане на цялостното ни Аз в стремежа да се справим с тревожността си. Първият подход на практика се ограничава с разглеждането на тревожното разстройство като аналог на навяхване на крака. Можем да очакваме, че ако тревожните симптоми са израз на преходна трудност в живеенето ни, то медикаментозното лечение и няколко консултации ще бъдат достатъчни да се измъкнем от затруднението, в което се намираме. Обаче, ако факторите, които обуславят тревожността ни, са по-неразривно свързани с основни въпроси, пред които сме изправени и на които не сме намерили достатъчно добри отговори, то едва ли този модел на простото телесно заболяване ще бъде много ползотворен в овладяване на тревожните ни симптоми.

Вторият подход се реализира от когнитивната или когнитивно-поведенческата терапия. При нея с помощта на терапевта човек се научава да разпознава неефективните си отговори спрямо предизвикателствата на средата. Такива неефективни отговори са: погрешни убеждения относно собствената мотивация и тази на другите; очаквания, които са неоправдани или прекомерни; затруднения в намирането на алтернативи в собствените мисли и поведение. Когнитивната терапия цели да коригира тези маладаптивни (т.е. затрудняващи адаптацията) поведенчески стратегии. Индивидът с тревожност активно е въвлечен в процеса на откриването и утвърждаването на алтернативни начини да реагира спрямо обстоятелствата на обкръжението и спрямо собствените нагласи.

Третият подход твърди, че тревожното разстройство не е случайно. Напротив – то е израз на начина, по който се справяме със своите колебания, желания и страхове. Анализът на възникването и “използването” на прекомерната ни тревожност позволява да постигнем по-добро разбиране на дълбоките мотиви на нашите реакции. Това разбиране е промяната, която ни дава малко повече власт над преживяванията ни и спомага за намаляването или изчезването на симптомите. Този път на промяна се постига чрез психоаналитично ориентираната терапия.
В заключение

Тревожността е сигнал, че нещо във вътрешния ни свят или в отношенията ни с нашето обкръжение не е наред. Какво ще правим с този сигнал е въпрос на избор. Можем да се опитаме да го елиминираме като го подтиснем, изработим умения да овладяваме тревожните си реакции или изследваме тяхното по-дълбоко значение. Терапията във всеки случай е важно да бъде съобразена както с естеството на разстройството, така и със смисъла й за човека, който я изпитва. В следваща статия ще се спрем чрез примери малко по-подробно върху възможностите за терапевтична работа. "

[track]

В тази връзка, терапиите, които са насочени към осъзнаване на минали събития са в голяма степен по-непродуктивни в сравнение с краткосрочните терапии, които се стремят с наличния ресурс на човека да променят малките саботиращи го грешчици в начина на мислене.

Това, за което говориш, няма връзка с психотерапията.

Краткосрочните и дългосрочните психотерапии винаги са свързани с осъзнаването на личността и са най-ефективни, в сравнение с окултизъм, визуализации, хипнози, измерения и т.н, които пропагандираш ожесточено във форума  

[hpjon]

окултизъм, визуализации, хипнози, измерения и т.н, които пропагандираш ожесточено във форума Smiley 

Моля да намерите мястото, където съм споменал всяка от изброените думи във връзка с успешното справяне с ПР.

Престанете с долните лъжи, не заради мен, защото на мен ми е все тая ако искате кажете, че пропагандирам и боцкане с хероин.

проблема е, че с лъжите си подвеждате хората, които с нищо не са виновни, че някой не се е справил с терапията си и е тотално изпуснал мярката. непристойно е поведението ви!

[Ema]

 Значи:
  има три начина за справяне с ПР

-лекарства, ако може да се нарече справяне изобщо

-краткосрочна терапия - така, че човек да може да живее, работи, да се радва
 на живота

- дългосрочна терапия- която търси дълбоките причини за появяването на тревожността

  Човек може да има много избори в това отношение. Аз,hpjon с другите сме се справили с кратка по време терапия. Владимир е избрал дългосрочна.  Това означава да имаш избор и да направиш това, което смяташ за най-добро за теб. Аз не бих почнала дългосрочна терапия, Владимир не би почнал кратка терапия. Това е.  Най-хубавото е да имаш варианти на избор. Дори една терапия да не проработи при някой, той би трябвало да знае, че има алтернатива и да избере друг вид. Затова е цялото писане десетки страници до тук. Да се знае, че има варианти.
  Понякога има обстоятелства, които могат да те принудят да избереш кратки терапии - желание за бебе, започване на работа...някаква промяна, която налага  да стане един човек силен и стабилен. Тогава спокойно може да избере кратка терапия. Разберете, при нея ефекта се вижда веднага. Веднага разбираш дали си на правилния път. Много ми хареса определението от темата за натрапливите мисли  на Суперсел "ПРОГРЕСЪТ Е ГЕОМЕТРИЧЕН" . Сякаш няма по- добро определение  за тази терапия.  Важно е как си след нея.
  Понякога човек е склонен да работи по-бавно, по-дълго и в края на краищата може да постигне също промяната, която желае. Имаме и такъв човек във форума и той  ще сподели впечатления като свърши терапията.

   Имайте търпение.
  Да, естествено че ще застъпвам кратката, просто защото тя при мен е дала резултат. Мима ще застъпва нейния вид терапия, защото я познава. Това е.  На мен също ми изглежда странно да тръгна на дълга терапия като може и с кратка, но хората са различни.

ПП промених само шрифта.
  

  

[t.todorov]

" Терапията във всеки случай е важно да бъде съобразена както с естеството на разстройството, така и със смисъла й за човека, който я изпитва."

Това е много важна констатация. Може би най-важната. Терапията зависи от индивидуалната нужда. При 30% от случаите ПР отминава само с лекарства, т.е. първият вариант. Това са обективни данни. Как става това?? Както е описано по-горе.

Спекулация е, че дълбинната терапия на ПР е всъщност дълга. И там симптомите в повечето случаи отшумяват много бързо, но тя продължава, защото човек има нужда да навлезе по-надълбоко в себе си. Терапията се превръща не в терапия на ПР, а в терапия на личността. Имал съм различни случаи. Например такива в които симптомите вече почти ги няма на 2-3м.. а терапията да продължава 1г. И тази нужда идва от клиента. Не за друго, ами когато симптомите ги няма той има нужда да внесе това, което симптомите са внасяли до сега в живота му, но по нов начин. После този нов начин води до промяна на нещо друго, трето .... и т.н. В една цялостна терапия човек осмисля себе си, взаимоотношенията си с другите, дейностите, нуждите си, целите си ... Много често предприема живот според истинските си потребности, които до този момент е пренебрегвал съзнателно, или несъзнателно. А всичко зависи от конкретният случай. На различно "гладни" хора не може да се дава еднаква "купичка" с храна. Житейската зрялост може да се случи по много начини. Страданието също учи и то много. Пътищата до достигане на личностна зрялост, са различни, така както и нуждите са различни.
Понякога човек има много трудна, много наситена с нещастие история. Много често "бягайки" от това отново да да съпреживее тези моменти отново, за да ги преосмисли и пренареди, бягайки от болката, която ще изпита от това, се насочва към методи, в които е сигурен че никой няма да го пита какво е било, а ще му каже какво да прави. И това е разбираемо. Това не е свързано с факта, че е по-слабо интелигентен, или, че не е "дорасъл" да се осъзнае. То е свързано с факта, че има нещо много тежко, голяма травма някъде назад. Така тези методи подкрепят нуждата и поведението на избягване от травмата. Много често съм имал случаи в които това се вижда от самото начало. Понякога трябват 1-2г., докато човек стане готов да стигне до травмата си, което е много разтърсващо за самия него, но след това гради живота си по съвсем различен начин. Понякога е невъзможно, да се стигне до травмата. Или дори и да се стигне, тя се споделя като факт, а човек по всевъзможни начини избягва преживяването с което е свързана. Така например едно момиче с усмивка може да сподели че е била изнасилена на 8г. И тази усмивка и помага, защото иначе ще рухне. Когато не е възможно да се работи с травмата, няма друг вариант освен да се работи само със следсвията от нея и преосмисляне на бъдещото поведение. Ако дори никакъв достъп няма дори до следствията, се работи само с бъдещото поведение. С това искам да кажа че дълбинната терапия не се предприема, защото терапевта бил дълбинен, както и краткосрочната защото терапевта бил краткосрочен. Тя се предприема според проблематиката, нуждата и възможностите на клиента.

[hpjon]

При 30% от случаите ПР отминава само с лекарства, т.е. първият вариант. Това са обективни данни. Как става това??

Нямам възможност да обобщя данните, с които разполагам, за да ги представя в удобен за форум вид, но ще ви кажа, че в това няма нищо чудно.

Спонтанна ремисия при хората с ПР се наблюдава в близо 50 % от случаите. Тези 30 % с лекарствата се вместват в тези 50% поради простата причина, че вярват, че се "лекуват".

Иначе нито анксиолитицит, нито антидепресантите можат трайно да решат проблем с тревожност.

Терапията се превръща не в терапия на ПР, а в терапия на личността.

И с това не съм съгласен. Или някакси подлъгвате хората да продължат в т.нар. на личността или просто те още нямат усещането, че вашата терапия им е помогнала за ПР и затова се проточват във времето.

Няма как, човек, който е уверен вече в себе си, справил се е с ПР да продължава да иска да ходи на терапия. Просто или сте много сладкодумен на сесиите или някак заблуждавате хората.

Отговорния терапевт работи с минимални усилия - толкова, колкото да помогне. Иначе душеведи бол - но те не са терапевти.

[t.todorov]

" че вашата терапия им е помогнала за ПР и затова се проточват във времето."

Не помогнала им е за ПР, но имат проблем с партньора си например. Защото ако до сега вместо да отстояват позицията си когато се е налагало са изпитвали ПА, сега вече я отстовяват иимат нужда да изградят партньорски взаимоотношения от нов тип, защото вече няма един партньор, който "напада" и друг който търпи, с цената на ПА, а двама които отстояват позиция. Ако партньорството е започнало в първата ситуация сега е в нова ситуация. И така нататък. Когато човек осъзнае ролята на симптомите си това винаго води до някаква промяна в различни аспекти - взаимоотношения с другите, професионални амбиции, основани на нужда а не на логика и т.н.

[Мая]

hpjon, имаш проблем със шестата чакра отговаряща за истината и обективното мислене.

Ако допуснем че абсолютно обективно мислене не съществува, .....то последното мнение на Тодоров ако не е абсолютно, то е много, много обективно.

Краткосрочна терапия НЕ означава липса на допир с миналото.
Дългосрочна терапия НЕ е синоним на постоянно пусната сонда в дълбокото минало. Терапевта и клиента могат да разговарят и за вчера, днес и утре!

Изключително  погрешно мислене се мантрира, инсталира тук във форума за "дългосрочната" терапия от клентите на Т.П!!!  Това го казвам при условие че ако аз усещах нужда от психотерапевт бих избрала Орлин Баев при когото тя не продължава повече от 4-6 месеца дом колкото съм разбрала, според терминологията на потребителите тук би трябвало да е краткосрочна.  

[Мая]

Пропуснала съм нещо в предния ми пост. Бих избрала Орлин Баев не защото бил "краткосрочен" терапевт, действително не го знам какъв е. Определенията "краткосрочен" и  "дългосрочен" терапевт са лишени за мен от всякакъв смисъл!
Бих го избрала заради личността му! Което не означава че му правя поклони и го обличам в дрехите на обожанието. Ами както се казва защото напасването е най-голямо, разбира се не е пълно.