Осъзнай "Себе си"

[vladimir]

владимир, грешно си ме разбрал:

Иначе точно това имам предвид-че hpjon утвържадвайки теоретичните постановки на своя тип терапия отхвърля теоретичните постановки на анализата. Анализата обаче не отрича действието на симптомоориентираните подходи.

Краткосрочната стратегичска терапия не е ориентирана към симптомите. Всъщност аз не знам дали има терапия, която да се интересува от това точно как да се преодолее даден симптом - сърцебиене, задух или замайване.
Всяка терапия има за цел да направи така, че психиката да не изпитва нужда да говори с телесни симптоми.
Едни терапии го правят по-бързо, други по-бавно, някои - никога.

Оттам идват и подозренията на някои, че си противореча - на който му се струва противоречиво да върне назад и да прочете внимателно нещата в цялост, а не да се хваща за отделни изречения. Всяко изказване, ако му чопнеш отделни абзаци ще звучи противоречиво - комуникационнния инструмент език просто е устроен така.

Прав си, не съм те разбрал правилно. Психоанализата е насоченна именно към същото-да няма нужда психиката от симптома. И психодрамата която практикува Т Тодоров е ориентирана към това.
Поведенческата терапия и хипнозата например са насочени към симптома и нищо друго. Аз на това съм противник защото макар и да е действено само замазва нещата.

[t.todorov]

" Всяка терапия има за цел да направи така, че психиката да не изпитва нужда да говори с телесни симптоми. "

Не всяка, а динамичните терапии правят това, като първа терапевтична стъпка. Телесният симптом е "по-малкото зло" в сравнение с психичният симптом, който може да се появи, ако се отнеме телесния. Но понякога психичният симптом не заставя човек да ходи на терапия. Което е тъжното при терапии, които отнемат симптома и пускат човека като "оправен". Особено ако психичният ми симптом, или проблем, ще го тласне в повече конфликти.

[track]

hpjon казва на всички това, което те искат да чуят. Много добра стратегия. Само не знам някой ден да не стане така, че да му тежат на съвестта доста хора, ако изобщо има такава, де. С тези обещания наляво-надясно  

[vladimir]

" Всяка терапия има за цел да направи така, че психиката да не изпитва нужда да говори с телесни симптоми. "

Не всяка, а динамичните терапии правят това, като първа терапевтична стъпка. Телесният симптом е "по-малкото зло" в сравнение с психичният симптом, който може да се появи, ако се отнеме телесния. Но понякога психичният симптом не заставя човек да ходи на терапия. Което е тъжното при терапии, които отнемат симптома и пускат човека като "оправен". Особено ако психичният ми симптом, или проблем, ще го тласне в повече конфликти.

Господин Тодоров, дайте пример за психичен симптом.

[hpjon]

владимир, ти си един разумен мъж, но смятам обаче, че това, което казваш

Поведенческата терапия и хипнозата например са насочени към симптома и нищо друго. Аз на това съм противник защото макар и да е действено само замазва нещата.

не е плод на твоето изследване по проблема, а преразказваш една широковъзприемана погрешна представа за тях. Не искам да влизам в подробности, защото ни най-малко искам да споря с теб, но съм длъжен да те поправя - нито КПТ, нито клиничната хипноза се занимават със симптоми.
За хипнозата забравяме сега, защото ще запалим непогасим спор.

За КПТ обаче съществува едно много добро изречение, което отразява философията и и ще разбереш, че тя работи не със симптоми, а с мисли. Та, есенцията и е: "Начинът, по който мислиш е начинът, по който се чувстваш". Прочел съм няколко хиляди страници на тази тема и съм се убедил напълно в правотата на това твърдение.

[vladimir]

владимир, ти си един разумен мъж, но но смятам обаче, че това, което казваш

Поведенческата терапия и хипнозата например са насочени към симптома и нищо друго. Аз на това съм противник защото макар и да е действено само замазва нещата.

не е плод на твоето изследване по проблема, а преразказваш една широковъзприемана погрешна представа за тях. Не искам да влизам в подробности, защото най-малко искам да споря с теб, но съм длъжен да те поправя - нито КПТ, нито клиничната хипноза се занимават със симптоми.
За хипнозата забравяме сега, защото ще запалим непогасим спор.

За КПТ обаче съществува едно много добро изречение, което отразява философията и и ще разбереш, че тя работи не със симптоми, а с мисли. Та, есенцията и е: "Начинът, по който мислиш е начинът, по който се чувстваш". Прочел съм няколко хиляди страници на тази тема и съм се убедил напълно в правотата на това твърдение.

Добре явно има хипноза насочена към симптома и такава насочена към по-цялостна работа.

Иначе аз казах ПОВЕДЕНЧЕСКАТА не когнитивно-поведенческата. Има разлика.

Начинът по който мислиш е начинът по който се чувстваш според мен също е вярна констатация но не смятам че поне аз бих променил отношеноето си към симптомите например и да ги заобичам ако това се има предвид.

[t.todorov]

Пример:

Параноидно личностно разстройство - това разстройство се характеризира със следните особености:

    Прекалена чувствителност към преживяване на неудачи и неуспехи
    Злопаметност за обиди и склонност към отмъщение
    Мнителност и изопачено възприемане на околните и техните действия, дори когато са неутрални или добронамерени
    Борбено чувство за собствена правота, несъобразено с реалността
    Склонност към патологична ревност
    Неадекватно завишено чувство за собствена значимост и себичност
    Избягване на доверяване на другите
    Свръх ангажираност с “конспиративни” обяснения на факти и събития

[t.todorov]

Всъщност подобна личност би страдала не от всичко изброено, а от конфликтите до които водят изброените неща в общуването. Така една телесна "агорафобия" например би го "спасила" от срещите с другите и съответно с изявата на посочените черти, което ще спести и конфликтите, които личността, все пак ще преживее тежко. Това просто е един пример разбира се.

[vladimir]

Всъщност подобна личност би страдала не от всичко изброено, а от конфликтите до които водят изброените неща в общуването. Така една телесна "агорафобия" например би го "спасила" от срещите с другите и съответно с изявата на посочените черти, което ще спести и конфликтите, които личността, все пак ще преживее тежко. Това просто е един пример разбира се.

А да разбираме ли че проблемите винаги са в общуването с другите?

[hpjon]

Начинът по който мислиш е начинът по който се чувстваш според мен също е вярна констатация но не смятам че поне аз бих променил отношеноето си към симптомите например и да ги заобичам ако това се има предвид.

О, не - та как може да заобичаш симптомите си... та това си е щура работа

А т.тодоров пак оплеска личностновите разстройства и тези, предизвикани от стрес.

Аман от некомпетентност, честно.

сигурно и милион пъти да изтъкна, че МКБ и малко клиничен опит няма да са излишни, но не - оно си държи на неговото си.

[vladimir]

Начинът по който мислиш е начинът по който се чувстваш според мен също е вярна констатация но не смятам че поне аз бих променил отношеноето си към симптомите например и да ги заобичам ако това се има предвид.

О, не - та как може да заобичаш симптомите си... та това си е щура работа

А т.тодоров пак оплеска личностновите разстройства и тези, предизвикани от стрес.

Аман от некомпетентност, честно.

сигурно и милион пъти да изтъкна, че МКБ и малко клиничен опит няма да са излишни, но не - оно си държи на неговото си.

Не той просто има предвид едно, а ти си мислиш че има предвид друго.

[Driver]

Какво са "проблеми с общуването"? По начина по който аз си представям, че функционира света, общуването зависи от повече от 1 човек и ти каквото и да направиш винаги ще има хора с които не можеш да се разбереш. Трябва ли това да води до стрес и проблеми нон-стоп? Има хора, които с най-голямото спокойствие просто подминават такива неща -аз се ядосвам, което води последствията след себе си.

[t.todorov]

Или там, или в общуването със себе си. Ако аз приема моят конфликт осъзнато аз ще страдам от това, но той няма да се разгори в междуличностните отношения. Така телесните симптоми са всъщност приемане на конфликта на "своя" територия. Ако изведнъж симптомите изчезнат, хипотетично, какво следва - конфликт извън нас. Симптомите възпират някаква конфликтна част от нас. Ако моите личностни особености ми пречат да създавам хармонични отношения, психиката се намесва с корекция и това е симптома /не винаги разбира се/. Така човек си страда от агорафобия, но точно тя му помага да избяга от сблъсъка с истинския си конфликт, който е някъде навън. Обекта "навън" естествено провокира нещо в нас, което е конфликтно.

[hpjon]

Не той просто има предвид едно, а ти си мислиш че има предвид друго.

Не, това не обяснение, защото нещата са ясно дефинирани. Все едно да отидеш на зъболекар и да започнат да те подстригват - така звучи това, което казваш.

И нещата трябва да са прецизни не заради друго, а защото става въпрос за живи хора. Не за сервизно обслужване на телевизори.

владимир - един хубав начин да си убедителен е, когато сам си проверил нещо в няколко източника. Хайде виж дали някъде агорафобията е личностново разстройство - колкото и да търсиш, няма да намериш. Можеш да започнеш с МКБ-10.

[t.todorov]

" -аз се ядосвам, което води последствията след себе си."

Ето, именно за това говорим. Но как се ядосваш? Вътрешно в себе си, или даваш някакъв израз?