Агорафобия (страх от излизане от вкъщи)

[skorpi]

BulletproofHeart, ти направо цяло интервю искаш да ти дадем
Шегувам се, добри въпроси поставяш. Мисля, че повечето от нас си ги задават. Ще карам по ред.

Skorpi, много пъти съм чела неща, които си писала .. Има адски много сила в теб ... Един път не съм прочела, че се отказваш и че не можеш повече ... имаш надежда и вяра, че нещата ще се оправят ...

В началото, когато се регистрирах тук, бях отчаяна и не знаех какво да правя, просто имах нуждата някъде да говоря за проблемите си с хора, които поне малко ще разберат или просто за да не гръмна от напрежение. После обаче нещата се поизбистриха и се ориентирах какво искам да постигна - тогава реших, че с хленчене няма да стане и започнах упорито да следвам линията си на поведение, която ти си забелязала - обаче за съжаление, който ме познава лично, знае повече от това, което е написано тук, а именно, че много пъти съм казвала, че се отказвам, че не ми се живее, че ще се предам, че ще спра да се боря... дори в момента съм на ръба. Отново! За пореден път... умишлено не пиша за тези "кризи" - първо, ако тръгна да ги разказвам, ще им придам по-голямо значение и ще затъна в тях, и второ, идеята  да звуча позитивна е за да съм от полза на останалите - иначе, че съм зле е ясно, и да говоря за симптоми, и да обяснявам колко съм нещастна, с какво ще помогне това на мен или на вас? Истината е, че поне тук се стремя да демонстрирам готовност за преодоляване на проблемите, но така създавам грешната представа за себе си, че нищо не може да ме събори... че едва ли не съм над нещата, а пък не съм. Точно като вас съм. А може би дори и по-зле. И да, надеждата не ме е напуснала, но има моменти, в които нищо не виждам пред себе си.

Искрено се възхищавам и на факта, че живееш сама ... трябва си много смелост да се справяш сам.

Това, че съм сама, е най-голямото ми наказание и най-голямата услуга едновременно - от една страна самотата ме държи в едно перманентно депресивно състояние, обаче от друга ме тика напред, защото има задължения, които докато съм жива, трябва да върша, ако нямам на кого да разчитам. Болна, здрава, тъжна весела, това е положението. Като ми е зле, свивам се някъде и чакам да мине. Ако имам на кого да мрънкам, мрънкам, ако не - примирявам се и си страдам самичка.

Филма, за който говориш, съм го гледала и мн ми хареса. Аз също мисля, че човек може да се самовъзстановява и то не само що се касае до ПР, а за каквато и болест да става дума - физическа, или психическа - дори това разделение на тяло и дух е условно, защото те са едно цяло. Може би всеки притежава способността да го прави, но не всеки знае как става това. Хора, които са по-навътре в тези неща, са ми казвали, че аз изпадам в крайностите - или съм мн добре, или мн зле, защото енергията ми е силна и се движи или в едната или в другата посока, но аз не умея да я контролирам винаги и когато я насоча в негативната посока, много бързо се скапвам и саморазрушавам... Обратно - ако съумея да я използвам както трябва, мога да постигна големи резултати за кратко време... Мисля, че това отговаря на въпросите ти дали ключът е в нас - да, мисля, че е в нас, но дали ще го намерим сами, кога и по какъв начин, е др въпрос. Механизмът на ПР е създаден от нас, значи можем и да го отменим.
Колкото до страховете и това, че са нелепи и абсурдни, разсъжденията ти имат основание, така е наистина, само че ти търсиш обяснение на ниво логика, докато подсъзнанието ти активизира зоните за тревога по други причини, които нямат нищо общо с логиката. Фобиите са ирационални страхове и именно затова страдаме толкова много, че ги имаме... самообвинението намалява или изчезва, когато надникнем какво се крие зад тях, какво символизират те за нас, от къде са се появили, тогава получаваме логично обяснение и започваме да разбираме защо е така. Аз до този етап достигнах чрез различни методи, включително психотерапия, но това не отмени симптомите ми, а просто ми даде някои отговори... Засега.

[Outsense]

Точно затова смятам, че мотивацията да не се отказваш е най-важна при оправянето. Общите истини за агорафобията са ясни, конкретните отключващи фактори при даден човек не са толкова трудни за разбиране... Но действително е ужасно трудно да не се вглъбяваш в състоянието си и да поддържаш мотивацията си за връщане към нормално функциониране.
Иначе, логично погледнато, в това състояние няма никаква логика!  Просто един нелеп кошмар...

[delicacy]

Мислите ли, че в самите нас е ключът? Съгласни ли сте с това, което казах? Или не? Защо?   

BulletproofHeart, според мен това, което казваш е истина. Ключът е в самите нас. Единственото условие е да си дадем време да осъзнаем, какво се случва и защо. Да не бързаме и да не се отчайваме, нещата при нас се получават понякога по-бавно. Но в крайна сметка имат положителен изход

[BulletproofHeart]

Skorpi, много ти благодаря за изчерпателните отговори
Ох, напълно те разбирам за изграждането на грешна представа ... Адски трудно е външно да излъчваш едно, а вътрешно да е напълно друго. Аз самата се изправям с това всекидневно ... Всички около мен ме мислят за весела, щастлива, с високите оценки и харесвана от всички .... Истината е, че само приятелят ми и вие знаете всъщност как се чувствам отвътре. Колкото и хубаво нещо да се роднините и приятелите, трябва да ги предпазвам и да не ги притеснявам с проблемите си, но наистина е адски трудно най вече, когато имам период на спад, какво в момента
Outsense, напълно си права за мотивацията ... Трябва да имаме много силна воля, за да надделеем над тази гад проклета.
Delicacy, положителната настройка винаги трябва да я има, задължително ... понякога само това ни трябва ... напълно си права.
Skorpi, може ли един личен въпрос ... От колко време се бориш с това си състояние, виждаш ли някакво подобрение? ...
Адски много ме е страх, че целият ми живот ще премине в борба с този проблем ... Искам щастлив и спокоен живот ... Душевен мир.
Зная, че пиша само от няколко дни, и ви заливам яко с въпроси ... но от половин година ми помагате в трудни моменти и наистина ми се иска да се запозная с вас някой ден 
Досега имало ли е среща между някои от вас? 

[skorpi]

Skorpi, може ли един личен въпрос ...

Може, нали затова сме тук, да си говорим А за мен по-лична тема от ПР няма...

От колко време се бориш с това си състояние, виждаш ли някакво подобрение?

С агорафобията се боря от една година, иначе и по-рано съм имала подобни оплаквания, но не с такава сила и те не са засягали до такава степен качеството ми на живот, както сега. Подобрение оттогава насам има, защото в началото минах през един малък АД от депресия, тревожност, физически проблеми и страхът беше огромен. Прекарах няколко месеца затворена и изолирана в една къща извън града, стигах само до оградата и гледах през нея, и много рядко се завлачвах "на разходка" с колата - до морето евентуално, но при мене нещата бяха малко по-особени, защото преживях една трагична случка с най-близкия ми човек тогава и исках да потъна вдън земя и аз, сама си виках ужаса и после като реших да го гоня, не щеше да си ходи, беше се настанил удобно вече... така че с много работи едновременно се "сражавах" - виж ми по старите постове ако искаш да разбереш точно за какво става въпрос... макар че и доста неща съм спестила... Просто аз бях много последователен и целеустремен човек с доста подреден живот - професионален, личен и всякакъв, планирах, реализирах, бях доста дейна... докато в един момент всичко се срина много внезапно и нищо не можех да направя - някои неща никога не бих могла да променя и поправя, а това си е страшно. Целият този комплекс от събития, обстоятелства, чувства и емоции ми роди една много упорита фобия, за която си говорим днес...

Досега имало ли е среща между някои от вас?

ОООО, дааааа Предходната година беше най-ужасната в живота ми, но все пак дори в нея ми се случи нещо хубаво и то е точно запознанството ми с хора с този проблем... Понякога си мисля, че дори само заради това си е струвало да мина през всичко това, за да ги познавам. Е, сега като прочетат, сигурно ще се надуят Но е вярно. Човек с ПР за мен винаги е по-специален от останалите и го чувствам по-близък, защото го пускам там, където на другите ("нормалните") казвам "Стоп"

[vista69]

Здравейте!Чета ви от доста време, но не се решавах да пиша аз също съм една от вас,живея в този ад и вече се чудя ще има ли краи всичко това.Омръзна ми да се боря,да си повтарям,че всичко ще се оправи,че ще бъда отново нормален човек,а то все да не се случва.Омръзна ми да играя роли,за да скрия какво чувствам,завиждам на хората,че са здрави,а  всички болни са ми много скъпи.ДА не говоря колко съм изобретателна когато става дума за измъкване,направо се възхищавам от себе си,но тези неща са ви познати исках да ви питам какво мислите за хипнозата в нашия случай ?Обичам ви!!!                                         

[delicacy]

Здравей vista69! Нямам опит с хипнозата, но ми се струва, че с нашето състояние си трябва период за осъзнаване на всичко, което се случва. А за това се иска време и затова толкова дълго се задържа това състояние.
Агорафобията или страх от излизане от вкъщи, бих го кръстила, страх от контролиране навън.

[t.todorov]

Хипнозата е способ, а не терапевтичен метод. Под хипноза се изследва. Отдавна това изследване може да се направи и по много други начини, а целта му е после да има анализ и синтез в будно състояние. Хипнозата е била пренебрегната преди около 100 години и е била заместена от други начини за изследване на психичния живот. В момента се използва само за някои специфични проблематики и главно за обезболяване. В България почти няма специалисти които да са добре, нямат и легитимна организация. Интересното е че хипнозата е "мързеливия" за пациента начин, поне в собствените му разбирания да се излекува. Както съм казвал и преди не съществува начин, по който да си легнете, да заспите и да се събудите здрави, за съжаление. Усилията, които трябва да направите в тази посока са неизбежни.
Агорафобията не е стрех от контрол на вън, а страх от безконтрол на вън.

[skorpi]

Агорафобията не е стрех от контрол на вън, а страх от безконтрол на вън.

Точно това щях и аз да кажа - според мен агорафобията в превод означава желание за свръхконтрол на лица и събития, които не можем и не бива да контролираме и оттам невротичната реакция да "контролираме" - прилошаването си, обстановката, средството, с което ще се придвижим, хората, които ще срещнем и всичко останало, което ще ни върне по някакъв начин сигурността и ще ни даде усещането, че ние контролираме ситуацията, като това усещане, разбира се, е измамно.
За себе си все повече се убеждавам, че водещ не ми е страхът да изляза, а това, че тъй като вечно нещо ми има и ми е зле, не събирам кураж да изляза с всичките си проблеми навън - може би смятам, че сред хората трябва да се показвам винаги здрава и силна... не мога да си позволя да съм зле и да ми личи... да припадна пред някого, да се проваля, да го разочаровам... да не получа оценка "отличен"... кой е този някой? Ами този, за когото ми пука какво мисли... толкова ли е страшно да ме види каквато съм?! И ако не ме приеме такава, наистина ли е важно мнението му? По-важно дори от живота ми, от нормалния ми живот, от хубавите моменти, които пропускам затворена в "сигурността си" - какво пазя, от кого го пазя .........

Имам 3 практически въпроса към агорафобиците:
1. Какво правите вкъщи, като не излизате? Как си прекарвате времето затворени? Намирате ли си начини да се забавлявате, за да не скапете и малкото останал серотонинец в главиците си 
2. Имате ли си кой да ви "извежда" навън - аз преди като си имах, доста бях понапреднала, обаче сега няма братче, или ако има, е баш когато пък не мога хич... опитвате ли сами?
3. Прилагате ли някакви техники или практики, методи или каквото там има... за да промените положението или чакате и карате ден за ден?

[delicacy]

Агорафобията не е стрех от контрол на вън, а страх от безконтрол на вън.

Всеки от нас, страдащите от ПР, е преживял веднъж пълен контрол, без възможност за спасение и то навън, забравил го е, или пък го е покрил дълбоко в себе си и когато излезе навън отново преживява този миг на пълно управление от страна на другите и именно този безконтрол прави номера с ПА. Усещане за безконтрол се появява  след  катастрофи, нападения, изнасилвания, опити за убийство, военни действия,малтретиране като малки, блудствени действия върху малки деца, побои над малки деца. В последствие моментът на този вид външно действие се появява като деперсонализация. А деперсонализацията, която е вид безконтрол, преминава в паническа атака.
Казах го на един дъх, така както го чувствам, дано звучи разбираемо.

[t.todorov]

 Да разбрано е, но правите опит да обясните неща без да имате необходимата информация. Все пак това е обяснението от вашата гледна точка, което няма как да не е полезно.

[delicacy]

Не Ви разбрах какво точно имате пред вид, под това че нямам необходимата информация. Ако имате пред вид конкретните усещания, отговарящи на деперсонализация, агорафобия, и т.н. направих си труда да разуча точно, кое усещане на кое състояние отговаря и така мога да ги подреждам, кое е първо и кое следващо

[Ari]

Първоначално като развих ПР и получих силна агорафобия. Тогава излизах с моя психотерапевт навън и провеждахме психотерапевтичните сеанси там където се страхувах. Придобих смелост и лека полека се посъвзех. Много съм му благодарна защото така психотерапевтът ме предпази от още по-голям страх и един вид ми се явяваше като хапче, докато траеше сесията.

[katq]

Zdraveite,az sum nov chlen vuv foruma.i az kato vas sum sus sushtite problemi - strah da izlizam ,panikiosvam se ot zadushavaneto,ot zavivaneto na svqt.zapochvam da treperq pulsum mi se uvelichava i mislq,che shte poucha infarkt ili neshto podobno.taka sum  ot 2003 godina.lejah v psihiatrii smenqh kakvi li ne antidepresanti,no podobrenie poluchih samo ot seroksata i to za 2 godini.2005-2007 bqh dobre sled tova pak v ada.sega pak piq seroksat,no sum zle.moqta psihiaturka iska da mi gi smenq,no me e strah,zashtoto ot vsqko  zapochvane na novi antidepresanti stavam po-zle.predlojimi da piq neshto novo IKSEL.mnogo Vi molq,ako nqkoi go e pil da spodeli.BLAGODARQ predvaritelno.

[reni1506]

Здравей,Катя!Това новото лекарство не съм го пила и нямам мнение за него,но мога да ти споделя за Сероксата.Той беше "моето" хапче за около половин година.Започването и спирането на АД е един страшен ад,така че те разбирам напълно.Докато го пиех бях добре,тревожността беше намаляла,но после всичко постепенно взе да се завръща.След това ми изписаха друг АД и като видях ,че и там нещата се развиват по същия начин,осъзнах,че лекуването не става с лекарства.Те помагат много в началото,за да се овладеят симптомите,но наравно с тях трябва работа и по психиката.За да съществуват тези симтоми,значи има нещо,което ги "подхранва".Има някакъв дисбаланс в психиката,поведението,емоциите...и тялото се опитва да ги нормализира.Лично аз съм много доволна от психотерапевтичната работа.Помага ти да погледнеш проблема от друг ъгъл.Аз не съм се оправила напълно,но съм решила да го постигна сама.Със сигурност ще е по-бавно,но пък полагам много труд по себе си.
За толкова години страхове,си разбрала,че от това не се умира,така че явно проблема е някъде другаде.