"Монахът,който продаде своето ферари" от Робин Шарма
В момента я чета... всъщност е силно казано, чета по няколко страници през няколко дни, предполагам, защото я започнах с ентусиазъм и впоследствие усетих онзи патос и меркантилен ентусиазъм, които притежават всички самопознавателни книги. Преди много години, когато се сблъсках за първи път с тревожността, изчетох много литература с подобна материя - започнах от Дейл Карнеги, разбира се. Как да манипулираме правилно хората (уникално тъпо заглавие, но трябва да я прочетеш, за да го схванеш), Как да спечелим приятели (заглавието на предната книга обяснява защо сме ги изгубили), Как, докато спим да печелим пари (тази я четох заедно с психиатъра си, вероятно и двамата съжаляваме, но така и не си признахме) и други такива.
Тази на Шарма е... как да го кажа най-правилно -като бананова каша за бебета е - вкусна, ароматна и лесно смилаема. Но половин час след това си точно толкова гладен, колкото и преди, с тази разлика, че се чувстваш манипулиран, където не си хапнал вкусна салата и парче риба, а си ги заместил с пасиран, консервиран и стрит продукт.
Ще я дочета, а после ще продам Ферарито си!
//-->
