Дневникът на психопата

[dulo681]

Изясни ми се защо се поставяха качествата на Д. Станчев под въпрос. Заради Лясковец. "Не ни интересува какъв си бил и защо, а какъв си станал". Включително и че ще ми се спре токът. Явно в опит да се спрат политическите ми напъни. Спряха. Всички ще Омреме. Това ми е успокоението. Тогава не разбрах. И пак тук беше най-сигурно, защото никой нямаше да си позволи непрофесионализъм.
Да. 8 години май че след застъпването ми за БАП, пак ще ги посоча като изход. Някои казват, че някои се оправили с религия, но ... моят опит сочи, че психозите ми станаха по-леки и ясни, по-лесни за тълкуване без вяра в бог. Мога да си позволя и психопат да стана. Не са намалели с увеличение на религиозността. Всеки си намира вратичка. Някои си вярват, че са божи пратеници и пак ще свършат злини ако са им в кръвта. Така де... Абсолютно логично е конгнитивно и т.н., защото то не е наука, а етап от съзряване, написан в научен стил. Да спреш с обвиненията, да се разбереш и израстеш. Странното е, че с баща ви се разбирахме. Изпитвах успокоение, когато се завърнех вкъщи. Радвах се да ги видя, а над слънчевия сплит усещах успокоение. Поемах дълбоко въздух, когато го прегърнех и вдишвах аромата. За справка тъгата по липсващ фазер вместо ламинат. Някой от стиховете.
Което означава, че ако не са търсели под вола теле, е нямало да се ядосам и да се превърна за малко в това, което твърдят, че съм, после да си дам сметка, че не искам това и да сдухам защо съм така. Абсолютна лудост, по-добре да се скараме, да кажа, че не ме обичат и да си гледам живота, вместо подобен род глупости нонстоп. Не знам. Знам, че следващата сесия щеше да ми каже, че никой не е идеален. И нещата щяха да се стабилизират. Щях да имам някаква идея как да изтърпям майка ми и прочие.
А иначе, че не трябвало да се влюбвам... спорно е. И понеже очаквам бъзици, честно казано след 35 на всеки му секна бъзика като че ли. И тъй.

[dulo681]

Най-вече... нямам спомен да съм седяла с гаджето си и приятелка вкъщи и да се мляскам. Още повече ако знам, че се е разделила с гаджето си. И държа на нея. Свеждам глава, но ако е половин час, накъде да гледам без да се забелязва, че ми е неудобно, а не знам къде да се скрия? Майка ми ми отказа да ми помага финансово и да се изместя на квартира. Не ше правя психози да не ви намразя, а не знам какво. Няма връщане назад. Не ви желая злото. Завист изпитвам само там, където знам, че някой се е радвал да ме види на дъното. Само една приятелка имам, която се държеше с приятеля си така вкъщи. Въпросният обичан приятел, който ме открехваше за мъжкото мислене. Беше с айкю над, над средното. Програмето. Научих се как да ги задържам около себе си. Като кръстници, кумове и прочие.
Не искам повече с тия драми. Знам, че на 25 имах доста прилични изводи за живота, заради религията се стремях да не завиждам и дрън-дрън... страх ме е да стана нормална, защото мога да съм отмъстителна.
Метатрон, посочи ми малко красиви неща, че нещо запънах. Бременността, ок, вълшебство, но веднага се сещам и че бях толкова сигурна, че в утробата ми са на сигурно място. Дай, посочвай красиви неща, да видим колко няма да опороча.
Още едно. Дела в стила на Тодоров и д-р Цончев, както и всеки като тях. Независимо, че всеки има финансова изгода. Ако д-р Цончев опознах след смъртта му напълно, то Тодоров си го знам вече от - до. Винаги съм казвала, че като маркетолог бих оцеляла само ако рекламирам нещо, за което знам, че е качествено. Няма как да се сърдя, че се иска заплащане. А и то този материал е 90% достатъчен. Понякога човек има нужда да изговори глупостите си.

[dulo681]

Без малко да повярвам, че на мен трябвало да ми прощават, не аз. Имам склонност за забравям и това е голям проблем, защо съм реагирала някак. Един политик каза, че при нормалните няма такова нещо като връщане назад на лентата. Не знам защо го каза, нито кой беше, защото да гласувам бих ако ми платят, ако е за мен, или ако е за много близък. Аз обичам адаша, заради когото бих гласувала. Отскок в околията на д-р Цончев. Само че ако ми го каже в очите директно, да знам, че така ще му се отблагодаря за помощта.

[dulo681]

На mr. Vain съм/песен/. Просто да продължа напред. Не съм мигнала, но тоя път ще гледам да съм с настроение като след запой с добър приятел, с когото не съм се виждала отдавна. Наоплаквала съм се, стигнала съм до извода, че не съм зле.... и нямям мелатонин. Но пък имам половин каса бира, която смятам да ползвам днес, пък утре ще си взема. Добро утро на всички отселели!

[dulo681]

Ще се пробвам да съм ясна и кратка и тази тема ще я заключа като станат 4-5 страници.
Целта ми е да престане да се смята, че ОКР (и прочие) са генетично заложени. Няма логика да имам спомени от когато бях нормално самоуверено дете. И да говорим за ОКР като генетика. Няма логика.
Децата с големи братя и сестри карат два пубертета и като цяло пубертетът им е малко по-рано.
Минава ми през ум, че може да имам хормонален дисбаланс. Ами като половината ми мисли се изпариха, докато се опитвах да заспя и смятах, че ще ги възстановя като се наспя?

[dulo681]

Омръзна ми да умувам дали съм се чувствала едикакси с право и дали Тодоров би видял в мен шизофреничка и психопатка или пък патка. Това е, което ме мъчи с не знам колко профила тук, в пулс. Какво се прави с това? Изпитвам вина, че мразех определени личности. Не е било за дълго, но все пак. Опасна съм като намразя. И не, че съм психопат. Няма значение. Просто ми омръзна от тая ревизия денонощно шизо ли съм не съм ли и прочие.Толкова ми е омръзнало, че си нямате на идея. Реших да не се ровя в мислите на децата, казвайки им, че ако имат пси проблем, съм отворена. Имам решения. Трябва да махна тоя товар, да му се невиди. Не минава и ден, в който да не помсиля, че съм болна.

[dulo681]

Не ми е останало време да анализирам кое чувство ме кара да не спя. Ей това... дали при появата си терапистът пак ще заявява, че съм шизо, бар или окр или нещо, дето било генетично и трябва да пия хапчета, с които съм като на забавен каданс, в края на месеца ме карат да се изнервя толкова, че да обикалям в кръг салона заедно с другите. Така нямаше да се прави нищо и аз не можех да стоя на едно място. ДГД с хапчетата, най-културно казано и загатнато за последен път. Може и да затворя темата и ако си пишем, да е за друго

[dulo681]

Сякаш искам някой да ми проследява постовете и да ми казва...тук си здрава, тук си здрава, я май се оправи. Непримирение, че съм болна. Но болна ли съм. Много обидена съм още. И нищо няма да промени нищо

[Метатрон]

Басси, не мога да повярвам, че пак влизам в Европеята. Да ти кажа, Шашмагюл, по спомени още от преди съм смятал, че не си нито луда, нито с БАР, нито с ПР. Смятал съм, че си силно емоционална, темпераментна личност. И понеже има хора, на които някой Шпециалист им каже, че имат нещо си там, каквото и да е, то на хора като теб им действа като ОКР. Истината е, че от всичко прочетено за теб, тук, аз освен търсене на истината за въпроса - Абе аз болна ли съм?, друго не виждам. Това не е ОКР, не е ПР, не е БАР, а по-скоро страх, да не би някой, с който току що си се запознала, и си допадате, не вземе да разбере, че другите смятат че си луда. И честно казано този страх го имат не малка част от хората. Често не си го признават, но той е там, във почти всеки. Изключая, разбира се, патологичните случаи на хора, които страдат от атараксия или друго заболяване. И този страх е силно изразен от емоционалните, темпераментни и интелигентни личности, каквато си всъщност ти, Шашмагюл.

[dulo681]

Между другото ти прочетох постовете. Не съм. фатме. Християнка съм. Ходех като една Фатмагюл от един ташумял филм тогава. В случай, че не си следял, защото ме сърбят пръстите да пиша в темата на тодоров въпрос "А как да се науча да пиша кратко, точно и ясно? Придобива ли си или да си развивам артрита на ръцете,пишейки истерично?" И тук пасва. Баси. в европеята. Мхм. 
Аз подобно мнение исках от тодоров да чуя. Наумила съм си, че си Джерито и два поста позитивни нещо много ме карат да се смея. Не смея да разгледам постовети си от едно време, че ме хваща у(л)еко срам и така свършват всички опити да взема да седна да се прочета, пък ако видя, че прекалявам, да се спра.

И емотиконки.

Аз съм на същото мнение за себе си през повечето време. Но повечето психози ми е трудно да си представя да кажа "просто съм емоционалничка".
За темпераментна .. нещо ми се струва, че се опитваш да ме лъзнеш с психологични похвати. Не се виждам като темпераментна. По - скоро съм тиха, не обичам да се заяждам, търпя много и накрая избухвам. Или така до психозити. После само избухване, но едно е да избухваш със самочувствие, друго с безсилие или каквото и да е друго.
За интелигентна ... последният ми писък за съня, умиращите и раждащи се клетки като обяснение на неадекватността по време на сън или психоза...никой не може вече да ме убеди, че съм чак толкова болна. На работа съм мила, гледам да не се карам, но се намесих в турския сериал и съжалих за първи път, че съм го направила. То е трудно да се оцени кой е най-голям идиот. Това, което аз наричам натрапливости... в опитите да се видя отстрани, бих си казала, че просто ми липсва не член, а нормален мъж. Всяка мисъл за мъж опира до... да готвя и чистя с мерак... и мерака ми отива по дяволите. Духовна връзка... с кой от всите идиоти, които срещам? И не съм се озлобила. Може би един, двама, единият е музикант, обаче...за не говоря, че бълва от мюсюлмани, а ситуациите с тях са сякаш някой пак се подиграва с изначално добрия ми подход да се водя от характера. С афгани, талибани и всякакви се срещах, единствено поляците се откроиха като тихи, умерено агресивни... и трябва да съм очарована, че познанството ми мн.от дадена нация не ме е отчаяло, че въобще са останали нормални хора.
УжасТ, както си казвал. С лопата са ги ринали. Нямам турско в кръвта си, но искам да ти кажа, че и тъпотията, и чертите на повечето бият на български, даже и музиката ни е някак отмъстителна и като на опело. Почти да се откажа от националността ни, но още не сме приели бурките.
Аз се страхувах да не навредя с постовете си на близките. Споменах едно име, братовчед ми и баща ми падна на третия ден от писането. После почина. За себе си стигнах до някакви изводи, че не е било инфо, което да не се знае.Ти си мислиш, че е част от параноята ми, но аз си казвам донякъде, че беше по-добре да си мълча. Излишно беше. Не знам какви дяволи точно ме бяха хванали. Може би да проверя опасно ли е. Дори не знам дали това "ще ти спрат тока какво трябваше да значи. Никога нищо няма да разбера със сигурност. Затова и по-далече от всички. Не искам да навлизам в подробности. Само ще ти кажа, че на баща на две деца му се размина куршум. И се чудя какво писах тогава и дали само не съм се изумила, че трябва да внимавам с писането. После се сещам, че анализирах още и влязох в други конспирации далеч от въпросното съмнение. Повече не искам да преживявам подобен шок, докато се опитвам да намеря подходящо отношение към която и да е тъпотия, тъпанар/ка.

[dulo681]

Не довършиплх изречението правилно много сходна ни е културата с турската. Не знам какво си чел от мен, но аз бг музика избягвам, всекидневно слушам рок или Едвин Мартон. Писала съм май и преди. Осем години, редовно.
Иначе ми хрумна, че не бих оприличила себе си като темпераментна тук, а като селянка.  Заради селските постове се отказвам да се се чета, колко търо си звуча. Но пък други са уникални.
И редджон се е възмущавал, че задава въпроси и отговори не получава. Включително е забелязал и той размиването на темите и избягването на съществени отговори. А мисля, книгата е у дома на село. Може и да е заминала за разпалки. Но само аз знам, че не съм ги скъсала аз. И е глупаво, ме не я издирих през годините. Все едно там се криеше отговорът на въпросите ми тогава. Сигурно"лоши мисли към близки хора".
Все тази. Нямам сили да се ровя по сайтове, за да видя, че се копират едни други и нищо, нищо съществено няма.
Не мога да заспя от страх. Вчера не съм мигнала. На работа ми се налага да поддържам разговор и усещам и логорея, макар да имам желание да си мълча. Страх ме е какво ще е утрел Мисля днес ще спя, утре бягам до аптеката да си взема мелатонин(препих вчера и онзи ден и с кафето, все едно ще ме държи и утре). Ако съм много изнервена не действа, но за сравнително леко притеснение да.

[dulo681]

Не е параноя, разбираш ли? Или параноята е следствие.
Плаши ме отмъстителността ми. Даже вместо темпераментна щях да те избъзикам, че съм отмъстителна кучка(не вярвам в реалността Анджелина Джоли да може да стреля или пък да се бие. Затова представата жена автомонтьор, стрелец е секси, защото се прави асоциация с Бързи и яростни и Лара Крафт. В реалността се потя като Веско Маринов, а кирта по мен, която свалям всеки ден в банята и черните власинки от блузата са толкова сексапилни, че за първи път от около седем години на сам отново се смея искрено.)
Всъщност... ей те това е. Обичам искрено, стремя се да съм точна. Приятелите, които имаме(хме) в де, винаги се стремях да им давам съвети за децата, никога не съм завиждала тайно. Е, за мъжете им... веднъж им казах, когато пиянствувахме, че ако не бях женена, всичките щях да ги оправя. Не точно по този начин, но в тоя смисъл. И наистина. Много свестни момчета.
Мисля си, че това е една от основните причини Тодоров още преди да стигна до момента да го псувам, затова ме е блокирал. Само да пробваш да ме тестваш, да търсиш под вола теле ме изнервя дотолкова, че понеже не съм в състояние да убия някого, да ти го причиня като отворя уста. Бягам от хора, които могат да ме извадят от релси, защото единственото, което исках е... кратко, точно и ясно(брутално) "Къща на мъза и х*я ти... ерогенна зона е, но нямаш работа там. Пробвала съм. Или са били некадърници или съм си ги усещала прилично добре и отпредл
Та ... ей така като си изясних, че ненавиждам отмъстителността си, но като знам как се изживява това разстройство и съм убедена, че нищо генетично нямаше, защото аз на две години съм била съвсем самостоятелно дете... ако искат да го наричат шизофрения, но има такива характери, с които няма начин да не излезеш от кожата си.

[dulo681]

Разликата между психоза и нормалност е, че... въпросният близък... ако има психотронни оръжия и му кажат, че трябва да тества мен, ще се съгласи без някакво чувство за вина при все, че преди 10-15 години за този човек можех да направя почти всичко. И не съм имала злоба.
Ей така като си го рекнах... може и да се излекувах от шизофренията. Да не си около мен ако се ядосам и не направя психоза, че искам да ти навредя, при все че те обичам или държа на теб.

[dulo681]

С изключение на първата и втората психоза, когато бях в секта и мисленето ми беше друг тип... следващите бяха "страх, който се преживява като реалност"... значи толкова лоша прогноза за бъдещето, че си загубвам ума от ужас. Дори и тези дни. Толкова изнервена се чувствам, че не мога да заспя, облещила съм очи и освен че ми причернява, ама грам не ми се спи.
Може да нарека параноиден или панически страх. Научих се да се отнасям с разбиране към състоянието си. Видях се "отстрани" що за човек съм.Ами че на мен авторитети са ми били Ботев и Левски. Бих се уважавала ако се познавах в някой друг.


! ! !
Та... извод, нещо много важно: отнасям се с разбиране към състоянието си. Не се критикувам, а си съчувствам.
За натрапливостите си... да си кажа, че това ми било болестта ме кара да се чувствам болна.
Изпуснат хормон, хормон в повече или блуждаещ неврон по ми пасва. Ако ще период на раждане на нови стволови клетки в хипокампуса или някъде си там, заради което в този момент съм с намалено съзнание.
Отделно имам съмнение, че и другите ги изпитват. Но родата ми е щипала дупето, докато други казват "не обичам да ме прегръщат така" или нещо от сорта.
*!*!
Иначе тия дни си мисля, че с глупостите вкъщи, нямам спомен да е имало драма, че нямало да могат да се омъжат за баща си. Такова л*но е. Като машина за работене и съсипване на нервните клетки.   
Та ми хрумва, че с новото време, майките ще трябва да обясняват защо дъщерите не могат да се оженят за тях.
Аз никога не съм приемала "защото не е прието". Деца-родители това е идна красива платонична любов...по късно ще пиша.

[dulo681]

Точно това е отговорът. Най-тъпото е, че истината ме осенва точно, когато не съм спала и после забравям ако не пиша. И мога да повторя ОКРто. То и затова прозренията е хубаво да се случват в разговор, защото още помня колко ми олекна, когато Димо Станчев каза за друга случка, че баща ми просто е можел да сложи ключ на банята.
Всичко това е нормален период за едно дете. Но има и друго. Когато не са запознати с детскато психика, родителите автоматично търсят вина у детето. Все едно трябва да съм родена с всички знания. На работа мислех какво да пиша тук и сега взех, та забравих.
Имах нужда за известно време Тодоров да ми казва "Да, Фатме, права си. Точно това е било. Сега ти трябва време, за да свикнеш с новото си аз, изчистено от вина."