Дневникът на психопата

[dulo681]

Чете се. Яко!
Аз бих поспорила с психолозити, че натрапливости с нож са все с потисната агресия. На мен ми хрумна, че съвсем неволно на хлапето му се вменява идеята, че е непохватно и то развива хипер страх към ножове. Отделно може да има и забрана да си ядосан от страна на родител, но не е само това. Струва ми се, че като бях ядосана на децата, бях ядосана, но когато недоспивах и не съзнавах някак като мисля за чий и какво мисля, просто се събуждах едва при брутална картина, която ви изникне в мозъка.
Някои все казвали да не бъдели като баща си да собствена изгода. Дали не е по-лесно да живееш с мъж без агресия? Защото там, където съм видяла, си живеят прекрасно. Ако жената не се е възползвала от добротата му и не го е накичила с "рога", бъркайки сговорчивостта с глупост. Вярно, че никаква агресия е равна на женственост, но тя тр.да се появява повече като те защитава сякаш... никога не съм била с нежен мъж май че. Със зубърче, мъжът ми е, но той е тренирал борба и е спрял заради това, че му говорели да почва стероиди.
И все пак... с неагресивни мъже се живее прекрасно. Наблюдавам го при всички приятелки.

[dulo681]

Все агенти сме..." па-па-па- палатка. Hallo, Hallo, Метатрон!
Направо изтерясах от анализ. Струваше си. Но вече ми писва. Много тежък стил мислене имам. *найси варианта и гатанка коя е истината. За короната в общи линии мнението ми не може да бъде променено. Ако сме изкарали короната и сме би сред късметлиите да се сдобием с АБ, понеже още нямаше тестове, а само се говореше... лекарите се съмняваха за коклюш.
И тъй.

[Метатрон]

Здрасти

[dulo681]

Щях да кажа, че се радвам да те видя, но не съм сигурна с кого си пиша и дали е удачно да изпадам във възторг.
 
Все пак... да уточня, че нещата в Долините на Психотерапията, нещо като цивилизацията край реките Инг и Янг ли бяха, финикийците, основоположниците...не са розови. Бълва от енерджита, ароматерапии, каквото се сетиш прюс изучаване на религия в училище... щях да погна Тодоров, но все ми домилява... от добруджанския край, равносилно е на бедност, пак са набелязали беден от няма и накъде да проправя правда и истина.
Абсолютен кошмар беше, почти да ме задължат(опитаха се да ме излъжат, но било при желание) да идват всеки ден вкъщи, уж да проверяват състоянието ми, което се изчерпваше до пиене на хапчета... задължителното ходене на пси и социален работник за няколко месеца беше един кошмар, в който не ми се помогна, а се следеш състоянието ми. Издействах с цената на престой в психиатрия, пари за гардероби и нови бюра на децата и това беше единственото нещо, което помогна.
Макар че съм разрешила психичните си проблеми на едно прилично ниво... не знам как ще издържа.
Гледам си постовете за заглеждане по красиви мъже... честно казано този ужас никога не съм го изпитвала с братовчедите си. При все, че особено единият си е като Брат Пит. Но винаги се е държал етично с мен, все едно съм му сестра. И не съм имала грам натрапливости, вместо това вътрешно обожавам като се съберем, забавно е, той е китарист, интелигентен е, буди у мен чисто възхищение. Има едно хлапе тук, което не знам защо ме гледа ехидно.... може и щото да съм ходила с децата. Продавач е. И се чудя флиртува ли или друго му минава през ум... ей такива предизвикват ужас у мен. Вземат ме на подбив, освен ако не е мисъл за дъщерите.( )По изключение вече ходя там. Та... така.

[Метатрон]

Шашмагюл... Колко много време измина. Минаха 10 години от регистрацията ми тук, и виждам, че няма никой от старите пушки, няма го и г-н Тодоров...
Липсва ми и lotxen...hpjon - оздравя ли, жив ли, здрав ли е....?

[dulo681]

Ти ли предрожи да не мога да редактирам постове?Пусто, забравям вече какво съм са говорила тия месеци. Ама така ми се струва... както и да е.
За хпджон преди може би година проверявах как е. Ами добре звучеше. За мен той не е болен, ако се изключат ПА, които човек трябва да израсте. От грозно пате се беше превърнал в красив мъж, което според мен значи, че е израстнал всичко. И предавания му гледах... не знам дали се научава такъв тип изказване a laТодоров-кратко, точно и ясно. На него и на всички психиатри-писатели(и на мен, макар да знам, че имам попадения) това им(ни) куца. Някак ме подбутва да обясня всичко и не оставя поле отсреща да разбутат мисълта ти, да я тълкуват... нещо такова, катарзисът се размива. Плюс, че Дънов на мен не ми е вариант. Аз си запазвам правото да си вярвав, терапевтът трябва на е стъпил здраво на земята. На лотхен не мога да й намеря профила, но пък последно си се веселеше и изглеждаше още тогава добре.
За Тодоров... и аз да съм на негово място, ще избягам. 
Не е лесна професия, аз съм най-малкият му проблем.
И аз така си мисля... колко време измина, как се тръшках тук как ще издържа, а останаха грубо още 5-8 години малката да стане на18, да речем.

[Метатрон]

Радвам се за hpjon.
Виждам, че си се активизирала тук.
Не се захласвай. Има неща, които човек спокойно може да пропусне. Все пак живота е осеян с толкова много красиви неща, към които да насочи вниманието си.

[dulo681]

А, мерси. Като задълбая така, три дни гледам като изтребител, докато се опомня.
За специтата...ако се позиционират тук, да е ясно, защото и на мен не ми беше ясно защо така избухвам по време на психоза...
Просто да прочетат това за братовчедите ми и да си изяснят моята позиция за нещата.
Знам, че има красиви неща. Някои от тях са, когато администраторът ти те търпи. Малко се успокоих, че е мъж, та ако се е депресирал, ще е привключил най-много до положение подобно на лудия терапевт, при когото мислех да си записвам час... изглежда щастлив със съпругата си, все тази е дали е нормален.
Знам, че задълбавам. Тя и майка ми така казва, но на времето да имаше кой да я спре!
Трудно ми е да си отворя очите за друго. Децата не живеят в нормална среда и...аз чета, пиша им, те ме отсвирват като "лудата ми майка" и не ме четат... чудя се, да си напиша каквото имам, да го запазя някъде и да им е под ръка при нужда.
Защото знам, че можех да бъда добре, ако бях попаднала на цялата информация преди да се омъжа и някак си Тодоров ме извадеше от секта.

[Метатрон]

Да ти кажа, "Дневникът на психопата" не е точното заглавие. "Дневникът на една жена, която има какво да каже" би било по-релевантното заглавие. Радвам ти се. Даже много ти се радвам.
Лягам да спА
Чао и лека нощ.

[dulo681]

Късметлия си, че можеш. Имам още какво да кажа. И докато не го кажа, няма да рахатлясам. Според мен една от грешките е, че излязох от анонимност. И не при Тодоров. Не се ограничих само до познати в реалността. Под въпрос е с какви личности съм разговаряла, а никъде, дори в полицейската държава не е сигурно. Имам и немски профил, блокирала съм го, как ми се обяснява колко сладка съм.
Въобще да опишеш толкова интимни и неприятни неща за себе си, поддържа психозата, защото за незапознати е или грозно или смешно, а преди да си се научил да се смееш, е болезнено. А ми е трудно да понасям тип тия от работата навсякъде.
Значи тъй като ми се радваш има опасност да се подхлъзна. И е без значение дали имаш коса или само такава, израсла не на място.
Лека нощ, Метатрон

[dulo681]

На мен ми се струва, че си минах през шизофренията. Намразих майка ми, когато ме спря да отида при Тодоров, защото й казах, че съм влюбена и я беше страх повече от мъжа ми, поне така звучеше. Как щяла да го погледне. Това обяснява и един точно коментар тук. Ясно ми е, че се опитвала да ме предпази, но аз така и не бях подкрепена да изляза на квартира, в следствие от което секс все под звездите имах. Буквално. Тоест... непълноценен.
Имаше доста хора, дето таковата като приятели, а накрая се ожениха.
Спец намразих. И досега си мисля, че тестваше лоялността ми. Прекратих връзки без да проверя дали пък не будя чувства. Иначе е голям проблем, когато на една жена идеалът й за мъж е нещо такова. И не само на нея. Ако не е е като да се примириш с по-малко. На мен ми е ясно, че зъбите са кусур до към 40 годишна възраст. Не се сърдя и не мразя затова. Подигравката мразя. Сигурно и всеки, който се спича като говори с красива жена.
Та... ако погледна на постовете като на поставяне в опасност, си е шизофрения. Е, не е чак толкова нелогична. Нямах вариант да избягам, нито пък да си намеря някой ей такъв, защото съм хубава, ама не чак толкова, освен това болна бях до 2014, когато Тодоров успя да ме накара да си спомня какво дете бях, преди натрапливости и всичко.
Имам ловдийска страст, риболовска. Можеше да стана чудесен лекар. Ако ще и спец, макар че по-скоро лекар.
Не знам дали всички лекари са малко перверзни. На децата педито и грам не ми навява за това. Ама пък аз се хвърлях на дълбоко - в хирургията.
Не мисля, че съм по-зле от когото и да е. Че да ме изгониш от вкъщи... два пъти, да ме върнеш при мъжа ми, въобще...имам две деца и съм наясно в кофти среда колко е трудно да продължиш да ги обичаш. Та... съжалявам. На страната на шизофреници като мен съм. А онези, за които съобщават по тв, че се гърмят един друг,.. то това е липса на възпитание. Както казах, ако бях мъж и вуйчо ми ми посегнеше на 30 годишна възраст, това можеше да прерастне в побой с престой в болница. Не е шизофрения, а простотия. Толкова ми е писнала от такива глупости, че майка ми за 10 мин седмично ще я чувам. Знам, че се опитва да ми помогне, но да ми пречиш да потърся друг мъж като не върви с този, не е самоф2014. И когато ме изгони пак. Заеби,  от 15 години може би нямам нормални сексуални контакти, жива да ме ожали човек и един път с качествен щеше да е ок.

[dulo681]

Сигурно ви щукна, че съм мнителна. На времето си купих тв като на братовчедка ми. От майка знам, че свако ми знае кои уреди са качествени. А и аз де, нали си го знам. Бях обвинена, че копирам. Въпросът ми е ако ми харесва кафето от кафе машината на сестра ми и си купя същата, завиждам ли й? Преди вуйна ми беше обвинена, че си купила същата кухня. Ами рода, не рода ДГД. Не е ли така? Толкова ми е дотегнало от анализи, че не ми пука шизо ли съм не съм ли, права ли съм не съм ли, нямам желание да се събирам с никого. Та... мнинелността в случая ако я има, е фамилна черта.
Освен това под пълноценен секс имам предвид по-скоро отношения. Не е единствено и само до секса, при все че между 2002 и 2004 имах партньори и имах проблеми с орг.(оргазма).

[dulo681]

А, да. Заглавието отразява отношението към себе си с натрапливости. Съсигурност привлича читатели.
И ще даде светлина по въпроса с ОКР, шизо поне малко.
В деня, когато татко падна, майка веднага оправила плочките, които се бяха изсухлили. Като дойде при мен, ме пита да не би да съм го бутнала аз('щот' съм болна). Аз пък влязох във филми да не би тя да го е бутнала от яд, той пък да е залитнал и тя да си е прикрила следите. Отделно, че три дни преди това споделих нещо, което ми каза тук и влязох във филми, че все едно съм му поръчала убийството. Да не говорим за ужаса, може ли да имам амнезия и наистина да съм го бутнала. Като се има предвид, че при подобно напиване едва не ме е опънал, мислейки ме за майка ми... а той междувременно може да си е пиел просто, докато може, с ясното съзнание, че всичко е до ден ...
Ами смях се и на този номер, който ми скрои, за спомен.
Хората на село, защото знаят, че ми има нещо, винаги ще се чудят дали не съм го убиля.
Честно казано, нямам търпение да умра.
Хубаво е, че казват, че съм от типа, дето биха скроили показно убийство. Не съм подмолна.
Минах през опция да го намразя и забравя. Не става. Да го обичам ме вкарва в депресия, че го няма. И утре и съм в час. При мен проблем е да избера емоцията, с която ще бъда стабилна. Не знам как да се предпазя психически от хора като майка ми, да си опазя границите.
Опитах да не си говоря с никого, но те си говорят с всички около мен.
Когато ми поотмина и проговорих, се оказа, че ми били простили.
 

[dulo681]

След найси поста се сетих. Много исках да срещна мъж, с когото да избягаме от родителите си. Иначе ако още ме обвиняват за сексуалните ми тегоби и тръшканици... да изгледат филма, саундтрака на който е на Ед Шериан. Да кажат такова влюбване красиво ли е... въпросният, който ми пасваше, имаше израстък на главата. В последната нощ с него, го помилвах съвсем нежно там и го питах какво е това. Обясни ми. Някои се отвръщаваха от такива неща, аз също, но от него не. Даже напротив, защото си мислех, че това е единствената причина поради която се занимава с момиче, което не е красиво. А беше красив като въпросния прикован на легло от филма, беше спокоен и китарист. Със зелени очи.

[dulo681]

Като пък задълбах още, си направих изводи, че макар да съм болна, параноята ми с преследване е била основателна. Не знам какво се е целяло да се разбере. За толкова години писане, споделих ли, че мога да контролирам желанията си, но беше с цената на 10кг отгоре. Една година издържах. Върнах се към моя спорт. Върнах си кг. Забих въпросния. Един приятел ми каза, че си имали приказка да не се срещат с едно момиче повече от месец, защото се влюбвали мъжете. Той постъпи тъпо, но това е друга тема на разговор. Три години по-късно преписва от мен и аз съвсем се възмутих, защото помощ ползвам от приятели, по принцип. В списъците ми с приятели само една беше за "използване". Обичам на мъжа й ума. Въпросният приятел, който малко ме открехна за мъжете и психиката им. Та... понеже тази подигравка я усещам още от първата или втората среща... сигурно може и да си се светнал. Знаеш ли, дреме ми. Разправях на майка ми, че Тодоров по това време е чакал дете и е било абсурд да се случи каквото и да е. Тя веднага се затревожи за него кво щяло да стане ако и на другите им дрънчат главите така. Разказах й как съм го притеснила, обсебила(накратко). Успокоих я, че не ми дреме толкова. Какъвто и да е, е мъж. Не знам защо ме е блокирал. Може да е защото съм болна. И аз се виждам, че съм льеко польудела, но като анализирам селските събития не виждам нещо ненормално в това. Наясно съм, че като недевствена съм бич божий. Поради хиляди причини нямам желание да се събирам с никого. Не ме е срам. Не искам да се налага да се защитавам. Дразни ме привидно покорното ми държание, дразни ме държанието ми, когато знам, че съм права, но трябва да сведа глава. Дразни ме, когато не искам да говоря с баба ми и се знае, и пак ми се навират разговори с нея. Не се знае още колко време нямя да се прибера. Бъдете спокойни, за децата ли е, стига да не пипна марихуана и прочие, винаги ще са подслонени за неопределен период от време.