Дневникът на психопата

[dulo681]

Така бих кръстила книгата си може би. Няма да я издам. И без това се чудя как да дам самочувствие на децата,въпреки диагнозата ми.
Голям кеф, ама голям. Години наред да стискам напора си да пиша в 1000 символа,плюс два часа доказване,че не съм бот и цъкане по картинки...
***
Възмутена съм. В библиотеката на село имаше книга с разликата м/у терапевт, психиатър и психолог. Имаше засегната моята проблематика. 3 листа бяха откъснати. Точно с решението. Тук, пак по вълнуващите ме въпроси изскача кикимора, която сменя темата.
А все сме си свои. Сигурно затова псувах. Съмненията ми са, че имах близка позната, завършила психология-явно е прозряла, че ще си изгуби пациентите, ако решението се крие в три листа и ги е откъснала.
Друга тема е, че от цялата книга, тези три листа май бяха единственото полезно нещо.
Никъде не намерих решения. Всъщност от 10-20 линка, не повече от 5 изречения с нещо смислено. Една и съща инфо в най-различни сайтове.
Всъщност ето така се справих с натрапливостите си:
Първо, всичко в този свят е субективно. Моралът е субективно нещо.
Второ, толкова пласьори живеят богато и добре, а аз се изумявам в опит да остана нормална и добра. По тази причина правя психози и си осигурявам 5 дни за мен.
Трето... много обичам примерчето с Лотосовите крака, с което посочвам как много хора могат да се превърнат в психопати, ако това се счита за нормално. Това не е традиция от преди 1000 години. Има още живи жертви.
Четвърто... всички натрапливости се появяват при безсъние, когато мислите ми се стрелкат и не съм наясно какво мисля. И е спорно мога ли.
Пето... поради взаимоотношенията с мъжа ми, съм по-чувствителна при прегръщане. Има определен вид, който си е запазен само за мъж. И просто казах, че не ми е приятно. Имам правото, възрастна съм. Това ми хрумна след прочитане на отговор от Тодоров "ами наложи се да порасте". Не знам какво имаше предвид, но ми хрумна, че имам свободата да заявя какво искам и не искам за себе си. От тогава нямам никакви проблеми с никого. И си прегръщам и прочие без проблеми. Малко тъжно ми е, че въобще трябваше да минавам през подобни мисли и разтягане на локуми.
Найсто. Вчера ми хрумна, че при безсъние се нарушава производството на нови стволови клетки в мозъка, което обяснява неадекватността. Защото само това не ми беше ясно. Защо да умея да мисля и в един момент така да ми дрънчат дъските.
Освен това на времето ме караха да млъкна. Даже и преди 4 часа пак. Дали не е просто навик. И да съм биля в психоза, но за 2 часа, докато е траяло конското. Все още търся обяснение.
Приемам себе си. С абсолютно всички мухи и пеперуди в главата, които останаха след това писане, вече 12 години.
След като искам да умра, реших, че да се самоубивам с работа не е лошо решение. И си работя. Като кон.
Децата са в немска гимназия.

[dulo681]

Иначе и други обяснения са ми хрумвали:
Хормонален дисбаланс
Прекалена втораченост в тялото заради глупавата медитация
Приятелка каза, че от неточни противозачатъчни може да се увреди някоя жлеза, да се получи аденом. Тукашните лекари го твърдяли.
Липса на нежност у мъжа ми
По принцип,сори, но каквото и да ти е финансовото положение, ако участваш в кампании против насилието, трябва и да си готов да отговаряш на въпроси за психичното здраве, в името на това деца да растат здрави психически. Такова ми е мнението.
Интереснато е, че за ОКР нищо не намерих, въпреки красивите заглавия в нета. На мястото на начини да си помогнеш, стоят две неща КПТ и антидепресанти или разните капки. Това ли е лечението? Да се продадат хапчетата? Струва ми се, че доста ловък вариант да се водят на отчет болните е измислен с наличието на нет.
Психиатърката ми тук каза, че никога не е само ПР.
Ужасена съм, ако няма лечение и целта е да се водим на отчет. Казват, че не знаели причините за ОКР. А за какво се знаят причините и ако не се знаят дали не трябва да се плаща на пациентите за експериментите с тях?

[dulo681]

Опитвам се да си спомня кога съм нямала натрапливости. Това, което си спомням е, че си бях харесала един батко. И много исках да ми е братовчед. Защото дотогава кръвната връзка съм я възприела като най-висша форма на обвързване. Когато майка ми ми каза, че не ни бил братовчед, бях разочарована. И се тръшках. Явно тогава е имало реч за това за кого можеш и за кого не можеш да се омъжиш. И имаше изречение от типа на какви глупости са ми в главата.
Нямам спомен да съм се тръшкала, че не мога да се омъжа за баща ми.
От много време насам се чудя дали натрапливостите не са посттравматичен стрес. Когато в периода на обяснение за кого можеш и кого не можеш да се омъжиш, се реагира с възмущение. И след това, когато се случи да легнеш до баща си, който има пиянски сомнамбулизъм, иначе беше много весел, добър и интеригентен човек, почти да те обърка с майка ти, ти да се събудиш и да му кажеш, че ти тежи и после да те обвинят, че нещо търсиш. А е факт, че преди това месец ли, година ли бях питана кого обечам повече. Спомням си, че баща ми не ми обръщаше много внимание и съвсем искрено си казах "теб, защото той не ми обръща внимание". Спомням си, че до този момент боготворях майка ми. Когато понечи да запали цигара(тя е непушач върл) на бъзик, обикалях около нея и ревах, докато не я изгаси. После ме бъзика "Ами той и баща ти пуши, за него няма ли да ревеш, че пуши и може и да умре"... и айде рев и за него, ама малко като селска баба на опело. Когато майка я нямаше, явно операцията на щитовидната жлеза е била... си викам, като иска да ги обичам по равно, трябва да легна при него и да го гушна. Включително се питах и какво ли е да тепрегърне мъж. След като съм се питала, значи не съм била гушкана. Но не съм имала идея да спя с него. След това(явно майка ми не е била на операция, а си е правила изследвания), на следващия ден ми се държа конско. Нещо от сорта на"Шашмагюл, ти май а?!" Не мога да се извъртя и да огледам безпристрастно ситуацията. Имало ли ми е нещо още тогава и имало ли е и други ситуации, за да ме питат така.
Но честно казано, аз се насилвах да обърна въобще внимание на баща ми.
Което ме навежда на мисълта... дали обвинението, че съм луда(с други думи) не е предизвикало тези натрапливости, нещо като посттравм.стрес, но под формата на обвинения. "Повтарящи се ужасни образи и картини". Дали не е просто преживяване на безпочвени обвинения, ужасът, че най-близкият ти си мисли за теб това?. Агресия,нещо като "Ок, щом казваш, ще бъда!" и развиване на малко хард сексуалност? Има ли доказателства, че ОКР се дължи на безпочвени обвинения от страна на родителите, за да се провери детето за изрядност и да е 100% добро и т.н.? Спомням си, че подобна реакция "Шашмагюл, ти май, а?!" не беше изключение и беше по различни поводи.
Дали пък не е папагалска структура до някое време и след това като ти дойде акълът, се питаш "Защо?! Аз съм изрод!". (За по-късен период става въпрос вече)
Хрумва ми и че коя да е постъпка не е оправдавана с "просто си била дете". Такива философски тиради бяха, укори...
Нищо, ама нищо съществено за ОКР не намерих. И така де... дали натрапливостите не са шок от обвинението и вечна проверка дали не си психопат в мислите си, породено от отношението на майка ми?
И това да е генерално. За всички ОКР да са предшествани от подобни глупости.
Иначе... към днешна дата съм много изнервена от подобни анализи. И ми е все тая. Майка ми ми забранява да говоря за причините за болестта си... почнах да си говоря с част от родата, защото става така, че си говорят с мъжа ми, а с мене не... вчера ми разправя, че ми били простили... аз й казвам"К'во, знай, че аз трябва да простя!"... при което ми каза, че като сме говорили по тия теми, й се виело свят. Честно казано, не знам какво друго очаквах да ми каже. Да се покае? Цяла нощ се чудя какво да чувствам спрямо такова изказване. Всъщност ако се разведем с мъжа ми, ако имам пари, ни ще се обаждам, ни нищо. Единствено племенници и децата ми, ако имат нужда от послон... и до там. Толкова ми е писнало от драми и селски изпълнения.
Заради децата поддържам последните ми останали връзки. Със сестра ми бих престанала да поддържам връзка, за да не се налага да поддържам връзка с майка ми.
Възможно ли е натрапливостта да е безпочвено обвинение?

[dulo681]

Единственото, което знам със сигурност, че да погледна с хумор към спомена с баща ми, въобще ако и да ме е тресял хормона, като при всяко дете, което съм гледала досега е единственото настроение, в което можеш да се отнесеш с разбиране към себе си, да не задълбаеш и включително да имаш предвид, че всичко е субективно и ако не е баща ти, можеш да се омъжиш за някой с 20 години по-стар, макар някои да те гледат с лошо.
В реалността се чудя как да реагирам, как да говоря, за да не нараня децата. Понякога и не реагирам. Опитвам се да направя анализ на майка ми в младините. Обичала ли ме е? Колко? После си реквам... пък и да не ме е, голям зор!, нали аз държа на себе си.
Лично аз ако можех да не изпадам в депресия преди 20 години, че нямам мъж до себе си, щях да се отделя от всичко това, да се науча да държа на себе си, да се обградя от приятели, а към фамилията малко по тъч линията, представление веднъж годишно при годишните срещи и до там. Майка ми ме изгони преди две години. После се опита да ме завърне, когато чаках на спирката с багажа. Тръгнах си. После с децата и мъжа ми се върнах, толкова дълга криза не бях имала. Накрая се прибрахме тук, той ме побърка отново, сбихме се, отпуснах се да го удрям, колкото искам. Влязох в психиатрия, но ми олекна, че показах на децата как трябва да се бие една жена. Излязох и една година бях в ремисия. Мъжа ми е опериран три месеца по-късно за счупена костица. Предишната година ме навря в гардероба без да съм отвърнала. И преди седмица ми каза, че човек трябвало да си пази ръцете, с които си изкарвал хляба.
Нямам търпение да умра. Тук ако потърся помощ, първо ще ме наблъскат с хапчета, посре ще застанат на страната на мъжа ми. Най-вече подслон получавам, само ако съм с децата. А аз исках за известно време да живея сама, за да си обърна малко внимание, да се задържа някъде на работа и да знам, че мога да си ги гледам и сама. Нямам изход особено много.
Но все си мисля, че да работя на макс и да се самоубивам с труд е по-добро решение.

[dulo681]

Имала съм връзка с поне трима психично болни мъже. Които ми крещяха, докато твърдяха, че ме обичат. При единия беше ехидност... как ще се омъжа за него и ще ми набута гледане на родителите му. Беше и голям чикиджия. Гнус ме е като си спомня как ми обясняваше колко пъти на ден прави секс. За втория, а не този е четвърти... жена му ми каза, че съм извратена. Явно това се е гласял-една луда вкъщи да я прави на луда и да му чисти. Другият пък се ожени на 40,когато вече трудно му връзваха. Всички от неговото обкръжение търсеха чистачка...
Дори да се събера с психично болен, пак ще ме погне с изисквания.
А аз изисквам ли? Ами искам да се събудя с направено кафе. Явно това е един от тестовете за обич. Събужда ли те с кафе. Колко пъти съм събуждана със закуска(кафе), но без укор, че съм се успала?
Единственото, за което ми е мъчно е, че дори при пси болен да ида, ще получа същото.
Тодоров където и както да ме блокира, ми е все тая. Поради ред причини. Знам, че със сигурност обичам психолога у него. Но това може да бъде всеки с тапия за терапевт.

[dulo681]

Единственото, което ми хрумва, защото знам, че имах особености... сестра ми, в ерата на свободното порно, беше вече пълнолетна. И каквото и да беше, беше вече позволено.
Е при все, че в тая ми работа ми казаха в очите, че българките сме малко перверзни, питаха ме дали правя секс срещу заплащане...
Бях готова да направя психоза. Толкова ядосана бях. Имах късмет, че не работихме няколко дни.
Лично аз не обичам да говоря за секса. Специално за този ми приятел... той се трови с хапчета заради мен. Година по-рано - заради друга бил.
Винаги съм обичала взаимността.
И понеже целта е да съм в помощ... ако мъжът крещи, докато обяснява как било в работата и това е всеки ден, ако ти крещи по телефона, защото е изнервен от работа да отиваш по-бързо и те юрка, когато сте в зората на връзката(бях вярваща, да ми извините простотията), бягайте, след първа психоза ако има опция-бягайте!
Абсолютно никакви натрапливости не ми останаха. Има ли пси заболяване, трябва да се научиш да се самоанализираш. На 25 не ми е било ясно, че като ме наранят близките ми, тая каша от емоции е търсене на вариант как да мислиш, така, че да ти е удобно...
Лично за себе си, съм здрава. Независимо дали този месец ще направя психоза, защото имам агресивен колега, който удари друг колега, с когото бях в приятелски отношения и показах, че държа на него. Още преди случката.
С което евентуално завършвам писането тук. Освен ако не ми щукне, а най-вероятно ще, да врътна постове с обобщение. Евентуално не повече от 30-50 ще са. Защото състоянието ми се лекуваше за не повече от 2 години, редовно ходене на терапевт. Без хапчета. Убедена съм. В по-добра среда, щях да съм екстра.

[dulo681]

Ехе, такъв раклхатлък! Мога да се допълня. Понеже дали съм с БАР,ШАР,ОКР,ГЛР... все говорят за генетична предразположеност... да не се забравя как са смятали, че е забавно да се играе с едно дете. Значи, не съм била щипана по дупето. Щипана съм била директ в областта на дупката. Пуснете си някоя класика за прочистване на мозъка след четене. Иначе какво да си правел детето. Шоу да става. Защо нругите не са се извратили? Сигурно случката с баща ми е била като капак на всичко, спорно е какво е в главата им, на сестра ми съучениците бяха все деца на учители, кметове и прочие, докато при мен имаше слабоумен, крастав, с разведени родители, баща пияница и лош, двама трима с интелект и толкова. Спомням си колко уплашена бях в детската градина. И нямаше перверзии. Просто страх.
Не вярвам в генетиката. При ОКР било основно тревожност и чувство за вина. А на мен вина ми всяваха нонстоп, бях задължена да обичам. По-обраните ми баба и дядо бяха студени, а аз тях си обичах най-много.
Това е.

[dulo681]

А, да. Понеже при конгнитивно -поведенческата се изрязвали ирационалните мисли и държание и се замествали с подходящи... С доста голямо пренебрежение се отнасям към "детските" си спомени като част от извратен филм, наподобяващ детско порно или най-малко гавра с дете.
В сексуално отношение съм определила кое е нормалното за мен:3-4 пъти седмично орг.ако не съм на работа(е,според случая,ако се случи 2 в 1 си е джакпот), ако съм на работа - петък и/или събота. Според мен съм си в норма. Или като айкюто ми-малко над.
Спрямо децата... точно"какво да ги правиш иначе"... чаках ги да порастат, за да си имам най-добри приятелки. Ами учех ги. Доколкото едва от две години имам спокойни дни. Хората пощуряха с короната, а ние, прилично обезпаразитени всякак за късмет, 3 години май че общо не сме ползвали антибиотици. И четиримата! ДГД всички, които не смятат, че приличната хигиена е полезна за бебетата(без излишни препарати, естествено).
Прегръщаш ги, целуваш ги, рисуваш, готвиш с тях ако ти е удобна кухнята, играеш... гледам, никой не се държи така с децата си тук и все пак няма такива, които да не се чувстват обичани.
А и ако са така хумористично настроени, е трябвало към всичко с хумор да се отнасят.
Значи това исках... някой да си признае веднъж, че е сгрешил, без да продължи да ти дирижира, все едно ти е казал "извинявай", колкота да млъкнеш.
И другата година няма да се прибера... не изпитвам мъка. Всъщност единственото, което изпитвам е... да отида на гроба на татко, да постоя малко и да духна нанякъде далече. Някакъв баланс е внасял. Не знам дали от ужас, или защото не липсвам на никого, не ми се връща. Защото както съм казвала, бяхме разделени на отбори-аз и татко срещу майка и сестра ми. Макар че никога не е имало нещо, което да съм правила редовно с него, при все, че обожавах риболова,а като му гледах ел.инсталациите и отношението към тока, не посмях да го оставя да ми бъде учител.Казваше, че знае как да си изчисли количеството ток.И вярно...у нас пожар от всякакво естество не е имало, за разлика от при вуйчо ми. Само като миеш ръце, малко те биеше ток, ако имаш раничка . Сигурно китарата, но и това си беше самостоятелно занимание.
По принцип ги разбирам. Нямам нерви, докато чакам да спрат да са капризни за ядене. По-добре е от преди, но... и така.
И така де. Заместих с респект към децата и уважение на личността. Опитвам се да внеса хумор, за да не сме като траурна агенция. По отношение на майка ми... аз тук помагам безплатно, защо не и на нея.(Не че мога, но по принцип.)
Иначе мисля набързо да си провеждам разговорите с нея. И да лъжа, че имам работа. Тя и това иска, направо директно ми го каза. А кво стана с "аз съм ти най-добрата приятелка, по-добре на мен сподели,на сестра ти"... ъхъ.
А за сексуалните фантазии. Имайте предвид още веднъж субективността. Аз обаче и с това твърдение, пак се дразня ако ги има. Тогава ми хрумва, че ги няма постоянно, че точно това е дисбаланс, липса на отношения с мъжа ми, с което всичко ми е малко изкривено. Колкото и грубо да звучи, обръщам си внимание самостоятелно, уважавам си се и всичко си е ок.
Чудя се как да си купя вибратор, за да си щадя ръцете и тъй.
От хората съм, които се нуждаят от секс. Не много, не малко. Но трябва да присъства. При вас и да е много... явно сте на 15 и цял ден безделничите и имате енергия в излишък.Като заработите всеки ден... цяло чудо е,имаше месеци без никакъв секс и без да се ограничавам съзнателно. Всичко с времето си.

[dulo681]

И е много важно да се подчертае. Когато, чикиджии, научите, че някоя жена има вибратор...това най-вероятно значи, че жената се нуждае от нежност, а не от секс тип Митьо Пищова и "порене".
Не знам защо все селфита на голото си тяло ми пращаха такива като ме гледаха неадекватна в нета и знаеха, че това било от липса на секс най-често провокирано...
А на мен ми се повръща от мъже тип порещи. Та... ако искате да ви боготворят, спрете да порите.
Значи тия забързани движения от порно флимити убиват всяко чувство в мен.   
***
Бях намерила профила на изгорялата Даниела. Имаше порно клипове. Струва ми се, че някой й е закачил вирус или я е тормозел. Не знам. Ако е говорила за любов, че търси, надали качването на порно ще е било нейно дело.
Факт е, че като се сдухам в нета, ми се закачат всякакви "плейбои", възхитени от тялото си и предлагащи снимките си.
Факт е, че често зад окр статии има вируси, водещи към порно сайтове.
***
Просто светът е пълен с идиоти. Форумите не са място, на което можеш да получиш помощ. В повечето случаи пишат пациенти със съмнително пси здраве. Аз включително.
Само там, където съм практичен пример на КПТ съм полезна. Иначе и аз бих реагирала ужасено, ако нямах окр.

[dulo681]

Натрапливостите с нож:
- Имах ги, когато баща ми ми каза, че му се обръщали червата, когато ме гледа как режа с лявата ръка. Караше ме да пробвам с дясната. Не знам дали нямах натрапливости да го нараня след това. Вече не помня. Когато децата се родиха, когато бях недоспала... най-често мислех, че трябва да внимавам, че са около мен, да не ги нараня... поради недоспиването забравях, че съм започвала с "да внимавам" и се сепвах от картината как ги наранявам. Това някъде в европея/пулс бг го осмислих и нямам вече натрапливости. Просто нож държа ли, ходя ли с него или е с острие надолу или в ръката ми. Защото мъжът ми е с пси отклонение готвач. Тип шеф ти Янгелов(дгд).
Натрапливост, че мога да навредя на нероденото бебе на братовчедка. Появи се, мисля, след аборта, след като майка ми ми заяви, че май урочасвам, когато за първи път опитах въобще да изпитам удоволствие от играта с дете.
Най - лошото е, чепреди година, в психоза изпитах див ужас за една бременна. За първи път реших да не правя ритуал и после разбрах, че нещо е станало с бебето. Добре, че поне е поживяло след това, но все пак. Тук е малко лудост. Като видя бременна жена, си говоря наум с бебето, че е добре дошло. На жената, пак наум, че всичко ще е наред. Да ми е спокойно. Нямам нужда да го повтарям цял ден, просто докато съм около бременна, гледам да съм в добро настроение и толкова. Смятам, че майка ми ме е сдухала.Трябва да проверя колко годишно детето на братовчедка ми и ще знам дали абортът е причина
Сексуалните неприятни мисли... като си гледам детството, все си мисля за посттравматичен стрес с постоянно изникване на обвинението. Обяснявам си го така.Моралните ценности се възпитават от родителите. Когато постоянно проверяват дали детето е в "правия път"... то почва после само да се ревизира.
Веднъж реших да се загледам по по-малък. Още 15 тодишна.По примера на мъжете. И после се отвратих от себе си, чез да си дам сметка, че се поставях на тяхно място. и т.н.
А и... към днешна дата пак така считам. Разликата е без значение. Полът също. Характер търся. И тъй.
Не знам дали съм уцелила КПТто, но като се чувствам добре, значи ако не е КПТ,е Шашмагюлтерапия и тъй.

[dulo681]

Това, че си говоря наум с неродени деца... терапевт би ме посъветвал да не правя нищо. И да видя колко ще се родят живи. Ама на мен не ми пречи нищо да се усмихна вътрешно и да спра да си мисля за това. Не ме тревожи, колкото преди.

[dulo681]

Ще бъде много грубо, ако и този път ме блокирате. Говори, че искате да скриете практичните примери, с които КПТ престава да бъде суха теория из нета. За точно вътрешното усмихване, когато видя бременна жена... и че реших да пробвам да си рисувам едни знаци, които едно време уж ми носеха любов и късмет...Хрумнало ми е, че ритуали от този тип дават спокойствие. Ти се държиш спокойно, вярваш си повече, откъдето хората се чувстват добре около теб и могат да се влюбят/да те оставят на работа. Ако работи, ми е все тая дали съм успяла да се самоизлъжа успешно.
Ще бъда циник, ако кажа, че напълно съм спряла да вярвам в каквото и да е. Но вярата ми повече са едни питаници около инфра, ултра вълни и какви върни са мозъчните и прочие. Няма да открия отговори, знам. Но все пак аз обичам астрономия и физика, биология, интересно ми е.
Явно сте на път да ме блокирате. Защо не изтриете и другите ми постове? Основните изводи си ги знам и нямам време да се чета. Най-вече не помня в коя тема е всичко. Така че ако ще блокирате, изтрийте всичко и ще забравя, че някога съм писала тук!

[dulo681]

Принципно ако подложа на анализ чувството ми, че нещо ще се случи при раждането... беше в пандемията. Бях на мнение, че много хора ще бъдат жертви не заради страшния вирус, а заради неадекватното лечение само с обдишване. Карала съм вирусна пневмония, всички пневмонии са предшествани от опити за домашно лечение. Дори да се знае, че АБ не действат, беше редно поне пеницилин да се пробва или втора група АБ. Както в последствие се оказа, че е... моите лични наблюдения сочат, че хората, които имат бактерии, които трябва да се лекуват с АБ от антибиограма или опаразитени, карат тежко вируса. Точно в началото на пандемията за късмет изнудих всички да пием противопаразитни, децата след това с антибиограма от бг, благодарение на психозата ми и заплахата, че ще правя циркове на границата, ако се приберем в де без антибиотрама, бяха лекувани с аб, аз имах проблем със зъба и в това време пих същия АБ, мъжът ми най-сетне си оправи парадонтита... и три години на нас най-силните ни лекарства са олинт и ефизол...
Иначе нямаше да имам ремисии.
Обидена съм, че някой говори за генетика, когато става въпрос за конфликти.
Тези дни някакъв пси пък чета писал, че за да се подложиш на терапия и да е успешна, трябва животът ти да е долу горе уреден, да си устроен. Ъхъ. Все едно си спори с мен. Може да заключим, че държавата планува:трябват ми ен на брой доктори, чистачия и т.н. Тези позиции се заемат. Част от безработните се издържат от работещите. Другата част нямат лечение, защото никой не се нуждае от работници. Малко обезсърчаващо. И все пак. Депресията от безпаричието се лекува по друг начин(с осигуряване на работа). Жертвите на насилие... не знам, аз затова си търсех човек с отлична диплома, дори след дъжд качулка осъзна, че биенето е вредно. Тоест има шанс да мисли... за вас не знам. Аз погрознях така, че вече и ме гонят от вкъщи, а не ме заключват.

[dulo681]

Иначе тези дни бях намислила да си уредя онлайн среща. С терапевт. Без енергии и прочие, само КПТ, драми и други адекватни програми. Хареса ми подходът му на писане. Малко в мой стил. Два пъти имаше проблеми с нета и не можах да пратя мейла. Изнамирам му фейса. Псувни, самоирония и други пиянски изблици...С'я... като се преоткривам там, излекувана ли съм или съм мъж?! Разубедих се да си уреждам час. Нямам никаква идея колко насериозно ще ме вземе и дали въобще ще ме информира. Дали ще се съгласи да караме по същество, вместо да си играем на запознаване и така 500-600 лева.
Досега жена терапевт да пише не съм видяла. То и как... веднага ще й занаизпращат селфита с членовете си.
Е, как да възприема женско държание напълно?!
Иначе нещата си идват постеренно на мястото. Аз харесвам идеята да съм някакво подобие на студената ми баба, с опцията, че прегръщам децата си, целувам ги, но не се оливам като другата ми баба. Не съм идеална в реалността, но няма и как да бъда. Обаче това е някакъв идеал, стремеж, така виждам аз добрата майка.
Доколкото преносите... значи ако някой пси нарушава Кодекса, Вие сте хубава. И ако чистите и готвите, вероятността да нарушава кодекса завинаги с Вас се увеличава. Обаче и те си имат проблеми, не се знае дали не ги гони деменция, скклероза вече...
Ей го на, този тук как се вълнуюше от писането за шкембе - чорбата ми...
Ако му разкажа как изпих 3 малки бутилки отлежало вино, подарък от един общ познат като се ядосах на мъжа ми, а нямаше нищо за пиене, ще ме блокира още няколко пъти...
Иначе пия рядко. Май че За миналата година не ми се събират повече от 8-10 бири за 1г.!

[dulo681]

Не знам как да коментирам нарушението на Кодекса. Всеки трябва да има право да си търси половинка навсякъде.Ако някой гледа на пациентите като на каталог за срещи... Все си мисля, че тези, които посрещат със закуска и кафе, не са минали през терапия или жената е блонди. Защо един терапевт да се цака да готви(ако не обича) ако може да си осигури всичко?
Така си мисля аз.
Някои обичат явно забавни и непредсказуеми жени, които нямат дразнещи задръжки.
Ако ще се уча да готвя перфектно е, за да посрещам, както подобава зетьове. Те в крайна сметка ще са нагости, не да живеят при мен...
И тъй.
Знам, че така ще остана сама.
Явно не ме вълнува.
А мислех да ходя на терапевт, за да получа потвърждение, че предходните постове са решение. Обаче като го видях този, се отказах. Книга?
С което... зарязвам писането... утре съм на работа, незнаейки как ще изляза от минидепресията, страхът от колегата и т.н.т.