Тъй де... по дядо съм българка. Знаейки нивото на правописа си... правя заключение, че по сравнително интелигентен начин сте отстранили конкуренцията. Тоест мен.
Какво искам още ли?
Тази работа и защита от побой след като ми е минало настроението затова.
За малко да ме съборят на земята. Докато умувам как точно да се справя с конкуренцията на работното място, без да си подавам молбата за напускане или някой друг да бъде отстранен.
При все, че работата ми харесва. Вчера се разхождаме и срещаме фигурки на раждането на Христос в плевня... Хиля се на мъжа ми и го питам, ако още се моли, знае ли на кого се моли?
Гледайки отрудените си ръце, странна смесица от ръцете на баба и татко. Явно и майка си е гризала ноктите като малка. И на дядо ги помня. Изкривени от доене на овце.
Класен чобан.
Льольовците тук да знаят, че едно време е било равносилно на търговец.
Така де. На който не му се мисли, пие хапчета.
Значи като знам как се произвеждат мургави хубавци християни, си свиркам доволно и си върша работата.
С мюсюлмани само приятели или търговски взаимоотношения, защото при християни вероятността да гледаш на детето като на част от себе си и да му желаеш доброто е по-голяма. В най-лошия случай като на домашен прислужник.
За мен живот с изкуствен Паркинсон не е живот.
Явно има проблем с отпадъците от производството на упойки.
Значи още веднъж да благодаря на гинеколозите си.
Ядосвам се, че не им давах редовно вигантол, но това са си мои грешки, докато се подвеждах по идеята винаги по-малко хапчета.
Знам, че при тях някой може да се изгаври с по-голяма доза... надявам се, че няма за го направите.
Толкова е хубаво да можеш да разчиташ на това, че след смъртта ти някой ще се погрижи за децата ти, с идеята, че са от златна и знатна рода.
Психично разстройство... таратанци. Просто из къщи са все шефове, бре!
Нищо лошо. Вече и аз съм.
На себе си.
Ще си дам творческа почивка. Евентуално.
//-->
