БАР

[Шашмагюл*]

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B8%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D1%80%D0%BD%D0%BE_%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE

Направете сравнение между двете понятия.
(Гласът ми в момента би звучал с оня патос на Карбовски.)

Оставям други БАР да почнат да се вихрят, че ми се ще да погледам нечия друга щуротия.
 

[Шашмагюл*]

  Само, колкото да отбележа, че... не знам още колко време ще мине, за да простя петното психично болна.
Значи... ако онази Прокопиева вместо да заявява на мъжа ми, че може да е и шизофрения състоянието ми, си беше направила труда да ми каже, че съм изпушила така, понеже за неопределен период от време не съм спала спокойно, освен това, че съм жертва на насилие, а не болна....
нямаше да го има това, което може да наблюдавате навсякъде, където съм аз в момента.
Че аз на първата ни среща или втората изплюх всичко, от което някакога съм се срамувала основно, а то пък си имало обяснение, оневиняващо ме напълно.
Та... ше оставя такива като нея на мира ли?!

 

Защо, когато вече съм в Германия, само наблюдаването на подобни сцени като в бг, ме върна за кратко в предишното ми състояние?
Питам?!

Иначе съм ток и жици. Спя... когато пия по - малко от четири кафета на ден, перфектно.

 

Мисля сравнително адекватно. Даже ми се струва напълно адекватно.

Амнезия и прочие мога да получа или след инсулт, инфаркт и престой в болница, или след удар в главата, иначе паметта ми е достатъчно силна. Склероза, краен стадий на артеросклероза и прочие свързано със загуба на памет и способности - след минимум 50 годишнина.

Седнал някой да ме плаши с проста шизофрения, тук в годините.
 
Хахахах, проверете оценките на простите шизофреници в училище, и съм сигурна, че оценките са били 23232342323... шест евентуално по физическо.
 

Но пък като психично болна, това, което правя в момента ме удовлетворява напълно....
сбъднати детски мечти.

 

Не знам какво ми предстои, но... като си гледам живота в момента, ме избива на смях.
Г-н L. и защо само с такава мълчалива поява?!
Ставам... днес ме дръпнаха просто към старото приказливо състояние, та се отбих да ви кажа, да не се отказвате, че ако бях се отказала на времето, нямаше да реализирам мечтите си... цял ден да се рея в облаците и да философствам, ако ме избие на рисуване - да рисувам, ако ми се пее - да пея и други.
 
Правя си ретроспекция.
Нещата се наредиха чудесно.

[Шашмагюл*]

Та... моето заключение е, че случаят ми е можело да бъде разрешен лесно... за около две години, ако имам доверие на терапевта си и го посещавам всяка седмица.
Без депакини и други глупости.
Олекна ми на душата, когато намерих откъде съм тръгнала да се самообвинявам и да се смятам за лош човек.
Че на мен единственото ми подсъдимо до момента са случаите, в които не съм успявала да сдържа нервите си към децата, което обаче за условията в страната е било нормално, аз съм била ненормална да изисквам от себе си при цялото неспане, нерви и скандали навсякъде да оставам спокойна, с когото и да било.
Дори като се замислих, още, когато посетих за първи път терапевт очи в очи, няколко месеца по - късно, или следващата година майка ми пита дъщеря ми кого обичала повече - мен или мъжа ми, та... ми изскочи този спомен... ако не и по - рано всъщност, не ми се рови в записките ми , че да засека с точност, то не е и важно.
Истината е, че когато се наспивам, успявам да запазя контрол.
 в това се крие и полудяването, и остаряването.
А може да е лесно, достатъчно хора има, за да не се налага някой да си недоспива, докато други не могат да спят, понеже са безработни и се тревожат за препитанието си.
В такъв случай, понеже все съм в посока подпомагане на психотерапията... Всички детски спомени - хубави, лоши, срамни или не, трябва да се обсъдят с терапевт и един вид да се нареди пъзела, за да си даде сметка човек защо се чувства лош, въпреки че се държи добре.
И обратния случай ... някой лош, решил, че е сгрешил, да види, че е продукт на средата си, а това, че е сменил средата и е видял колко е грешал е нещо като бонус за него, понеже е помъдрял, или с други думи - очовечил се.

При условие, че сестра ми седми клас сложи очила, това означава, че аз във втори клас вече съм смятала, че не е хубаво да се смееш на хората за очилата им, понеже имаше поверие, че господ наказвал.
 
Не че наказвал... просто не е хубаво да се надсмиваш на някого.
Та... при цялото ми страдание, като за капак за десет години да се занимавам с идиоти....хм, не е божа работа това, ами каръщина.
 
Добре, че дойде за малко светъл период.
Не съм ви разправяла нещо.
Тогава, когато казах, че мъжете всите сте мухльовци в пулс.. същата вечер продължих с експериментите да слушам дрънченето на дъждовните капки и да видя дали няма да ги чуя като думи. Освен че капките означаваха"Ела тук, ела тук"  , понеже половин час не спрях да се чудя... да ядосам ли мъжа ми, събуждайки го, за да изляза да пуша или не... та излязох да пуша.
В същия момент прелетяха гларуси или поне птици, звучащи като тях и чух...
"браво, браво"
след малко
"браво, мамо".
Тогава се сетих за аборта ми... и ми хрумна, че  ако е вярно, че се прераждаме и в птици, то детето ми ми е казвало, че съм направила добър извод, зарязвайки онзи идиот, той мърдане от родния ни край нямаше... докато този поне ни доведе тук, където децата се отглеждат като личности, а не като парче месо, което първите десет години не чувства, не разсъждава и прочие.
 

Лудост голяма, но... доказах, че звуковите халюцинации произлизат от реални звуци, откъслячни, на които човек добавя думички и придава значение.

Дори си мисля, че тези, които изследват комуникацията между птиците, биха потвърдили, че те комуникират помежду си чрез едносрични и двусрични думи.
 
Също така сукателният рефлекс ми се струва, че води началото още от тогава, когато сме били водни животни. Ами че това при рибите не е ли сукателен рефлекс също?!
 
Въобще, забелязвам че всичко в организма, живота, вселената се движи на ляво на дясно, напред, назад и на това елементарно нещо в основата си, дължим всяко едно чудо в света.
 
Естествено, че ще си остана дарвинист.
Господ е бил илюзионист.
 

[Шашмагюл*]

Буквички, а не думички си добавя човек, а след това добавя думи и придава значение на чутите откъслячни думи.
 
Това ми настроение не е еуфория от БАр, а еуфория от това, че до тук може да се потупам по рамото и дакжа: "- Успя, Шашмаагюл!".
Все още мога да оставам цял ден спокойна, когато съм в спокойна среда, което е показателно, че БАР е измислица на психиатрите - маркетолози.
Когато някой ми препоръчва хапчета, би трябвало да ми казва: - Искаш ли наркотик за успокоение? А не антипсихотик или антидепресант.
Тук написах диазепам и ми излезе "наркотика".
 
За мен е противочовешко някой да ми препоръчва хапчета, когато можело и без.  Колко броя панически атаки станаха?  И пак съм си аз, през цялата лудост от 7 години вече. Пак съм си онази старата, оптимистичната, спокойната, виждаща възможности, а не пречки.
  ( Дори си мисля, че това, което направих със себе си, се нарича психоанализа. В моя случай е нямало да има нужда от психотерапия, защото държанието ми е общо взето нормално, открито, контактна съм... Както ви казах, вече две майки ме викат за среща, а аз се ужасявам, че не знам езика.  Достатъчно адекватно изглеждам, мили мои.)

[Шашмагюл*]

Та... психозите са напълно обясними логически. Ей сега опитах да чуя ромоненето на дъжда като "Жените са мухли"... хм, водя се по такта, сричките.
 
Всяка такава налудност по време на психоза е напълно логично обяснима...
Тя отразява дори моментните нагласи на човека, в моя случай, че се оневинявам за постъпката си отпреди. За момент откачих тогава, понеже се изплаших, че не мога да си контролирам фантазията и пак повярвах за миг...
След това си го обясних логично, но пък стигнах до други интересни изводи за живота и магнитите.
Та... психозите са просто ефект от насилието. Спре ли насилието и симптомите спират. Когато става въпрос за старост(или инфаркти или инсулти) там... там вече е друго.
Чао.

[Шашмагюл*]

И още се сетих аз... първата ми любов беше знаменосец в последствие, в първи клас.  Бях му предложила да станем гаджета и той щеше да си мисли дали да приеме или не. В последствие дружката му по легло си бръкна някъде си и му подаде, за да помирише... което с последващото отношение към 8 клас от онзи идиот, го е отритнало и от мъже, и от жени.
След това ще да е бил първия ми порно филм, на около 5-6 годишна възраст, което може и да означава, че съм дала идея за забавление, докато лелките си мислят, че спим. 
А това, че имаше в тоя филм, доста хора по спомени... обяснява всичко останало... като че ли в най - детската ми възраст.
После в първи клас беше първото ми гадже - осми клас. 
Евала, значи тръгнала съм си и си останах като напористо чаве.
Освен това... хм, струва ми се, една се пищисваше по един, който почасово почти си разпределял сексуалните дейности... що ли ми се чини, че става въпрос за един програмист.... сори, пичка, като че ли съм постъпила най - оригинално, в несвяст  информирах половинката му за подвизите му.
 
Простакеси над път и под път. Как го видях след това какви ги върши в съня си, така го прежалих, но пък това постави под въпрос дали въобще съществува понятието свестен мъж.
 
Аа, в седми осми клас пък беше историка на ред.
 
И други.
Така че... някой да ми минава с номера, че халюцинирам спомени... хм, че то състоянието на познатите, участвали в историята ми е живо доказателство за всичко.
Така че... наслуки на... БАП.

[Шашмагюл*]

Тоест... успех. Мога да звуча точно толкова уравновесено, колкото Димо Станчев, абсолютно същия респект да всявам... Въпрос на време е.
 

[Шашмагюл*]

Седя и се чудя аз защо имам чувствителност, а не я проявявам. Ами последният път, когато казах, че се тревожа много за децата ми, ми казаха, че прекомерната отговорност била скрита враждебност.
Каквото и да кажа всъщност, могат да ме обвинят в противното.
Та... трябва да се има едно на ум като се ходи на терапевт, че може да те "подхлъзне" като ти каже това или че си хомосексуален, за да види какво ще се случи.
То човек или е добър или е лош. Като му кажеш, когато е добър, че е лош, ако няма психично разстройство просто ще те изгони от живота си. Ако е с психично разстройство ще стане лош, ще влезе в роля точно, както едно дете с играчките си, за да види след това, че не се чувства добре така и... ще почне да се чуди що си позволи да си шамари децата, що за човек е..... утежняване на психотерапията се получи малко сякаш.
Въобще почвам да си задавам въпрос... дали критиката към родителите без да се има предвид "историческия поглед" не е пак.... вид секта, драги любими гуру.
Четох за дезорганизираното доверие.
От гледна точка на времето... да бъда подсетена, че с промяна на годините следват и определени промени в погледа над нещата и че мислите ми не са били точно психопатни, а преходни...
с две думи... ако бях ходила при Димо Станчев още след първата психоза и ми беше говорил така, както ми говори/защото аз и на Прокопиевата й споделих най - кощеливите си проблеми, тоест тези, които бяха на повърхността, за миналото ми не, но... надали съм щяла да имам стеснения да споделя останалото... смятам, че споделянето при втора среща и първа психоза е сигурен знак за съдействие за психотерапия и положителен изход от нея... ако не сте го имали предвид, да го имате!/за 1 максимум 2 години щях да съм разбрала състоянието си и съответно да съм излекувана.
Има си кусури и тази психотерапия.... може би защото няма ренген за мисли, да се видят какви са и да се разбере по - лесно човек.
Ох, най - важното, забравих да посоча, че за да е ефективна една психотерапия човек трябва да е спал 6-8 часа и да спи така, докато трае цялата психотерапия. Дори не знам струва ли си и една идея да се сърдя за всичко, което изписах тук, на себе си, след като в 90% от времето аз не спях.
Седя и се чудя тоя нисан дали нарочно написа КОИ или просто още един, който не знае кога да използва икраткото. 
И лоша, и добра все съм си аз. Но... едно време не смеех да гоня хора от живота си, което може би е довело до тази лека раздвоеност, понеже се налага да ги разбирам ли, знам ли и аз.
Нищо не е било толкова трудно за разбиране. Откъде да му хрумне на човек на 18 примерно обаче, че едно дете влиза в роля мислено  или с играчки и по този начин оформя характера си. Четох някъде, че на децата това влизане в роли им било полезно, та ми светна и как аз съм избрала да стана добра.
Не е зле да се уточни какво все пак имах аз, администраторите. Дали е БАР или бордърлайн, понеже ако е БАР... повече от половината ви симптоми са измислени. Рязка смяна в настроението например... настроението варира в зависимост от това какво му се случва на човек или за какво си мисли. Въобще БАР ми се струва излишна диагноза. Или подлежи сериозно на психотерапия. Понеже... когато човек разреши проблемите, които нищи, БАР/или натрапливости?/ отпада, а вие пък му викате на това ремисия, хипомания и други бабини измишльотини.
Много ми е любопитно все пак... каква ми е точно диагнозата, нали, по писаното, за да не заблуждавам останалите пациенти.

[Шашмагюл*]

Мне, имам проблем с концентрацията. В другия форум жената не знаеше как да ползва икраткото, докато тук само са ми объркали половата принадлежност.
И все пак... концентрацията е вторично качество, учи се. С това живеене в два свята, съм малко деконцентрирана. Работя над това. Чисто и просто... бях чела, че имаме нужда да сънуваме, защото сънуването било преповтаряне на видяното през деня и било свързано със запаметяването. Което означава, че за да... запомням сигурно кое след кое се е случило в деня ми, трябва да присъствам и мислено в ежедневието, вместо да мечтая.
Все тая де.
Друга ми е мисълта. Все ми е тази какви са проблемите на нисан. Нямам идея как да различа рекламно лице от истински болен, а и не е толкова важно.
Важно е, че според мен психотерапията, която ме изправи на крака, въпреки всичко също си има кусури, че също може да действа като секта, най - вече, че... когато човек не завижда, се възхищава. Когато се възхищава на собствения си пол, това може да доведе до вътрешни съмнения, че си хомосексуална личност. Смятам, че с това може да се спекулира много за увеличаване бройката на хомосексуалните. За мен това продължава да е въпрос на личен избор.
Изключително отвратена съм от реалността. Но пък продължавам да си вдъхвам някакъв оптимизъм, понеже в крайна сметка как ще стоят нещата където и да е не зависи от звездите в небето, ами от хорски решения.
Много ми се иска да изчета някоя от психотерапиите из основи, включително симптомите при психичните заболявания, защото... да кажеш на един шизофреник, че е шизофреник, понеже не може да взема решения е като да го подстрекаеш към убийство, ми се струва. Помислете.

[Шашмагюл*]

Ох, пропуснах и тук да се запиша като за накрай.
В заключение... по време на психоза очи, уши блокират.
Очите ми се изкривяват, последно, както знаете дотолкова, че не можех да видя паяк в едно положение, а в друго го виждах. Това... ако вярваш в свръхестественото мигновено ще доведе до това да решиш, че някой ти прави фокуси/господ/ или че ти имаш свръхестествени способности.
Във връзка със звуковите халюцинации... всеки човек има свой авторитет/родителите/. Когато се двоуми какво да прави, води вътрешен диалог с този авторитет как да постъпи. Когато този авторитет е или се замести от секти, човек развива най - малко ОКР, най - крайно - шизофрения, ама аз не виждам особена разлика между всички пси заболявания, които успях да изуча до тук чрез нета и себе си. От там вече е без значение защо телевизорът говори, или пък птиците, защото... като малки в училище учим да четем на срички. Този такт винаги може да дойде от природата - дъжд, пукане на мебели и прочие и мислите, които текат в главата да потекат в такт с шумовете отвън, на срички. 
С разбирането на това какво стои зад физическите симптоми, що е то авторитет и прочие... психотерапевтът остава да терапевтира ПР.
Не било никак сложно, можеше и по - рано да спра да нищя психозите сякаш са нещо свръхестествено, та.... абсолютно от някаква мижава благодарност завършвам прилично. Ако имах работа и бях разведена, щях да съм ОК. С две думи. 
Принципно ако мъжът ми не ме тормозеше, предполагам, че половин година щеше да е достатъчна, за да разбера какво се крие зад различните ми натрапливости/панически атаки/.
Максимум една година.
Съжалявам, че тогава нямах пари. Не можах да се насладя на майчинствата си, както и на повечето случили се неща в живота ми.
Принципно, ще почнат да ми копират стила на рекламиране, убедена съм. Първо ще хулят, после ще се извиняват и ще хвалят. 
Аз не се извинявам обаче. Можеше с по - малко вреди да се размина.
Все пак ако има нещо, което да вади от шизофрения и биполярно, освен ако не сте сменили мнението си и съм с бордърлайн, то това си е позитивна психотерапия, в частност музикална, само че аз нея наистина си я ползвам като за разбутване на трансмитерите, слушайки нетърпимо високо музика, арт терапия/движенията от рисуването някакси украсяват целия ден, не мога да го обясня/, психодрама... макар че ми се струва, че съм се докоснала по - скоро само до психоанализата.
Г-н Лалов, къде се покрихте.  Като ви гледам снимката, чак ми се приходи на терапевт пак.
На мнение съм, че разтягането на локуми, което гледам при абсолютно всички терапевти напоследък, е вредно.
Отглеждането на деца не е лесно, но не е и толкова сложно. Да не кажа, че съвсем започнах да заеквам, чудейки се как да говоря с децата си, за да може хем да ги критикувам, хем да не ги насилвам.
Да говориш с любов за науките и колко интересни са е достатъчно, за да се килне детето в някоя от всичките. От там е важно просто да си има режим, да има забавления, но и отговорности според възможностите си/никога не бих оставила дете на 6 години да се качва на стол, за да си готви/.
Казах ли, че на мен не ми е трябвала безусловна любов, все пак, а просто да не ми се дудне за глупости?
И? Чудно ми е колегите ви колко още книжлета ще напишат?
Има един, дето ми излиза като спам. Взел пример от мен?
 

Принципно, не знам какво ще правите с насилието в дома, когато го има при пациентите ви.
С наличието му, няма терапия, която да е успешна.

Доколкото сектите... на мен ми беше много трудно да уловя как точно усещам дъщеря си, че ще й се случи нещо лошо в училище. Всъщност... всеки път, когато има проблем вкъщи, на другия ден се връща с новината, че е паднала или направо ни звънят по телефона. Ако не бях си дала труда да го разбера, тя щеше да вярва в моите паранормални способности, освен това нямаше да си обърне внимание на факта, че преживява прекалено силно тези неща и съответно щеше да продължи с инцидентите.
Така че....
Много ми липсват споровете. Щях доста по - адекватно да участвам в тях.
 
Да се счита за последен пост тук.

[Шашмагюл*]

 Агентурниците на майка ми стигнали и да тук. От 1 година поне го знам.... срещу астма-каланетика,плуване за развиване на дробовете.
Сега по същество....ами че тя майка ми не била толкова кротка в училище.... Като тръгнах да й припомням мене кво ме правеше след радителска,направо се чудя що не сте й предложили да че вкара в манастир. макар да ми е малко скомфузено е защото не обичам да наранявам. Иначе си го заслужавате тоя многогодишен спам

[Шашмагюл*]

 Мразя,когато някой постъпва така,че да не чувствам нищо друго освен това. Този дришльо тук също. Натикана ми е не знам къде си омразата,ама.... Извън темата... Дъщеря ми по едно време намрази фотоапарата. В районното за паспорта всички разбраха,че се снимаме,така че умната.
Та по въпроса с омразата... бъдете внимателни в нета. Моята лудост бледнее пред лудостта на истински лудите. Аз бях просто объркана, не истински луда.
За съжаление чак сега мога да се отърсвам от страха за малко поне, за да съм спокойна около децата си и да им се радвам.
Малката е почти излекувана вече,а аз дудна да говори по -тихо,че косите чи се накъдриха от кашлицата ,кояно цели 2 месеца не можем да оправим.
Все си мисля,че моето биполярно за 2 години можеше да остане минало,вмесно за 7. Аз имах 3 години ремисия между първата и 2 психоза,което означава че... можеше да го няма всичко това. 3 години са били идеално време за психоанализа.
Лотхен беше дрънкала,че трябвало да сме самодостатъчни... това е глупост,сектантско мислене. Човек е хубаво да остава сам понякога,така се раждало изкуството,но това е "здравословна самодостатъчност". Другото-отшелничеството е грешка,секта.   Това е.

[Шашмагюл*]

Значи ще диагностицирам психиатри, генетично ми е заложено всепак-които твърдят,че любовта е болест. Тя е смисъл на човешкия живот,иначе съществуването не се различава от това на глист.
***
Стигнахме до един извод-колко пъти си мериш кръвното е празнословие,ако не си изведеш някаква закономерност.
***
Зъбите на дете се доизмиват от родителя до 6г. Възраст. Ушите.. след къпане веднага,но без плюнчене,съвсем внимателно... не съм пробвала да пропускам.
Едва наскоро разбрах,че кариесът е стрептокок някакъв уж безобиден.  Във всички случаи води до нервност,което при малките води до рев, зачервява се гърлото,щото могат и цял ден да хленцат или да се карат...
Акъл идва. Мо'е късно да е,но не е като зъбите примерно. Плюша алергизира.
Конюктивитът иде от почесване на носа и веднага след това очите.
Доколкото шведските тройки,мили мои,шведките са хубава работа, ама кака мъж не дели. Освобождава от длъжност.
Като приятелка... вкъщи беше хан,в квартирата де,не мисля,че съм била особено лепкава.
Иначе  аз не се връщам,за да тормозя пръстите си с безмислени слова.
Аз съм слънцето,истината и животът... ако случайно се гръмна,да кажете на децата ми,че са виновни само щото не са се родили научени. Ние застаряващите идиоти... сме просто идиоти.

[Шашмагюл*]

Доколкото... докато оправях документите за Германия, ми бяха казали, да се настроя да чакам. На пук на това, ни ги оправиха експресно бързо, което много ме озадачи. Може да е било случайност, а може да е било помощ от приятел, помощ от роднина, помощ от социални, плюс една жена, на която помогнах, доколкото можах с попълването на документите. Изглеждаше ми някак странна. Стига да не ми иска някой пари, съм отзивчива.
Та... ако са били социалните в лицето на тази жена.... Да ви кажа, че нищо все пак не сте свършили, при евентуално същото еуфорично желание като моето да помагате.
С подобен мъж, явно с увеличено его и мания за величие, смее да разсъждава като лекар и не съм сигурна дали ще занесе фекалии за изследване на дъщеря ни/голяма работа, че ще плати, ако не ни дадат направление, в крайна сметка нали и за такива случаи се работи/, държи ме в напрежение, води я на лекар, но е забравил да спомене единичното повръщане и болките в корема при изхождане. Лекарят дрънка "така са децата", само че за мен това не е нормално. При всички случаи и цялото им оборудване, едни кирливи изследвания да се стиска да пусне, при толкова продължително оплакване, е свинщина.
Моята мания е различна. Аз търся причините, за да престанат боледуванията, във всички случаи това не е опасно, по - скоро досадно понякога.
Та... опазвате целостта на семейството с цената на това. Когато не се осигурява работа на реанимирали пациенти, това е равносилно на това да ги оставите в робство. Значи, аз по принцип мога да развея пушкалата, претендирайки завръщане в каменната епоха, ама нали уж сме съвременни, та затова пиша. Гледайте на писането като на моите патрони.
Вие няма ли да изпаднете в психоза ако детето ви е със сравнително стандартни оплаквания, най - много да са паразити или пък хепатита на мръсните ръце, или пък диабет, които са страшни болести, но все пак и с тях се живее, някои се лекуват, изгражда се имунитет и т.нн., но... няма ли да изпаднете в психоза ако мъжът ви гледа детето как крещи от болка и не го води на лекар?
Това нещо е отдавна, не от седмица.
Иде ми да се гръмна. И ще до седмица ако не се променят нещата, съм си взела доживотна отпуска, най - вероятно.
Имам някакви предположения, че може да е от преяждане, но тия предположения мога да си ги правя само ако сме направили изследвания и всичко е в норма.
Та такива ми ти работи.
Ако можех да върна времето назад, докато не направя кариера, някаква стабилност, не бих си помислила за деца.
Мъжете са сравнително едни и същи. Не съм видяла кой знае каква разлика.
Едните се оставят в ръцете на жените си, та жената е и жена, и мъж в къщата, другите са като мъжът ми. Струва ми се, че първото е по - добрият вариант - поне жената си преценява кое кога за децата, както с баща ми и майка ми, но пак... резултатът съм аз.
Трети вариант, в който да е някаква божествена хармония в 90% от времето, мисля, че не съм срещала.
Да не ви отчайвам, в крайна сметка, това, че не съм виждала нещо, не означава, че не съществува.
Независимо кой от двата типа е мъжът, за една жена работата е равносилна на независимост, а... само си вижте за какво я искам тая независимост. За да мога да си платя самостоятелно, на своя глава изследвания на детето, да изкарам шофьорска книжка ако щете, или най - малкото да си взема такси и да тръгна пак на своя глава на някъде.
Нямам доверие на немците. Също. Безкомпромисни личности, които надали биха взели под внимание факта, че съм се изправила след депресия, след психоза, че дори и да имам някаква "параноя" в главата си, тя не ми пречи да живея, нито да се изказвам сравнително адекватно, не се дърпам от социални контакти/просто не се обаждам, за да не досаждам примерно, но когато се срещна с хора говоря със свобода за психичното разстройство, какво представлява, кога ми се появява, както и каквото и да е друго, свързано дори с параноята ми./
Та.... така.

[Шашмагюл*]

Не знам дали два от сайтовете, в които влизам са затворени за профилактика или просто съм блокирана. И ми е все тая. Заключението си е старото. Без сън, за поне две седмици, аз буквално бера душа. И неполучавайки разбиране от съпруга си, търся начини сам да ме изгони от живота си, че ми е малко трудно да изоставя децата си. Все още не мога да се абстрахирам от мнението на околните. Предполагам, че при други обстоятелства, щеше да ми е идеално да получавам някакви пари от държавата и да си живея някъде сама. Стигнех ли до състояние да мога да работя, щях. В единия от дните на неспане, пих цял диазепам плюс олфрекс, на следващия ден пак диазепам и си бях надрусана буквално.
Обичам децата си и знам как да се държа с деца.
Само с лекета не знам как. Принципно с шамари де, ама законово е неразрешено.
Не съм болна.
Вие сте, всички, които работите без да се съобразявате със здравето си. Всички, които не търсите баланс между почивка и работа.
На няколко пъти се опитвах да си направя режим... просто не става.
Не и в това постоянно трупане на излишни вещи.
Не и без да бъда чута, че ми трябва това и това, и това.
Единствено развод виждах като решение. Сега е късно, понеже просто не съм направила нищо в професионално отношение, за да мога да гледам децата си сама.
Но едно време беше възможно.
Както и да е.
При определени условия, нервните кризи могат да бъдат лекувани без хапчета.
Не съжалявам, че опитах.
За мен състоянието ми е контролируемо.
Мразя се за това, че вярвах в бог и мислех, че всичко ще се нареди.
Но...
 
Паразитната ми теория някак много логично ми звучи. Че макар да има край, някога има пак и начало.
Не знам колко тия дни решиха да се самоубият.
Аз съм си наумила да опитвам докрай да заживея добре.