В стил спец

[Шашмагюл*]

И белина повече няма да ползвам вкъщи, защото явно имам алергия към подобни препарати... преди няколко месеца.
Сигурно ще се изтипосам на ЯМР. Ако има кой да ме заведе. Поне доколкото знам, не боцкат с нищо и е 100% достоверно.

[Шашмагюл*]

А може и да не е. Доктора ми каза, че според него това са глупости. Казах му, че имам и някои други симптоми, трябвало невролог да ми назначи ЯМР. Аз пък като знам как вися пред кабинети за себе си, просто може да си го представите как не се случва.
По тази причина... като че ли не е зле да изхождам от идеята, че сега съм здрава. Да ви тегля една дълга и междувременно да ви кажа, че не вярвам да съм ви объркала някъде в съветите си.
Със сигурност едно е важно... когато човек може да разчита на себе си е чудесно. При условие, че хора около мен забравят какво са казали за половин ден... както казах, горките деца по света, особено моите.
Не знам с кого да се сравня за здравен статус. Около мен всички са по- зле от мен, но психоза не са получавали.
 

[Шашмагюл*]

Някой беше казал, че съм за съжаление.
  Значи, тоя термин е плаващ при мене.
Хрумна ми да попитам: Как едновремешните дето се хвърлили от скалата за да не попаднат в лапите на изедника били възпети в песни, а пък към днешна дата всяко подобно същество се нарича психично болно. И... имаше катарзис сякаш, като че ли, а дано.
 
Знаете ли какво е да наречете българин склонен към национализъм турчин?

 

При все, че и той отбелязва, че и между тях има и добри, и лоши, така че национализма му не го заслепява.

Освен това на моят опит тук трябва да се гледа като на терапевтичен процес. С маалко отклонения, е пример за това как и позитивният пренос на чувства може да изиграе положителна роля, вътрешни конфликти, колкото искате има описани, ОКР как се цери пак, само още като чуя думи, напомнящи за секс и получавам панически атаки.
Всичко друго ми е жус.
 

Шашмагюл каза:"На темата заглавието й е повече от ясно.
Трябваше да преминете на нов ред, нов абзац, обръщайки се към всички "моля, не спамете".
Не са свободни разсъждения.
Този шум си го имам, откакто се помня, което означава: шумът от кръвообращението, който чува всяко нормално чуващо същество, но не му обръща внимание. Никога, никога не съм се тревожела от него.
Това, че нямам лекарска тапия, не забранява да разсъждавам по темата: Защо ушите ми пищят. Ти ако не си чел администраторе, миналата година май че, усещах шумовете като вибрация... тази година пак, за някакви секунди, което е симптом на оглушаване - може временно, може и постоянно.
Евстатиевата тръба свърза уши - нос, не си мислете, че се шегувам.... ами си припомнете биологията, както направих аз.
От запушената ми дясна ноздра идва това глъхнене. Там си имам едно топче от години, което всъщност може да е било и причина да се разтревожа преди първата нервна криза, какво ще се случи ако имам налепи, а нямам пари, за да отида да си направя изследвания и т.н. и т.н.... ако искате, идвам на посочен адрес, за да ми погледнете ноздрата.  Grin
Съвсем сериозно, понеже все пак съм дама, нямах навика сутрин да си продухвам проглушително носа.  Grin
Вече имам.
Пищенето в ушите е симптом или на оглушаване, или на настинка, или на високо кръвно.
Не ме ядосвайте.  Grin Способна съм да напиша неопределено количество теми на тема: ПР и неговите нюанси. Как да го-ги преодолеем и да живеем пълноценно.
Когато се слуша музика със слушалки, да са на двете уши, понеже иначе се оглушава неравномерно.
дори може да се говори за симптом на "мързеливото ухо"?
По примера на мързеливото око.
 Smiley
Не да ме банвате, ами да ми дадете уреди за изследвания.
 Grin"

[Шашмагюл*]

Оказа се, че съм права, че можех да имам идеално семейство с точно този ми мъж, АКО живеехме на квартира, далече от родата му.
Към момента всичко върви перфектно. В такава обстановка лесно можеше да му насоча вниманието в правилна посока.
Въпреки всичко... тежестта на миналото няма да направи нищо идеално.
Преди бях готова да пренебрегна много неща, сега ще си ми висят като мъка, ама то пък това било и муза.
 
Справих се.
Дори да имам суицидни мисли занапред, то те ще са си оправдаеми.
Поне финансово да съм сигурна, да му се невиди, по - лесно ще избутам живота.
Знам как се лекува БАР, но ми трябва помощ.
С осигурена работа след курсове за обучение.
С нормално заплащане.
Най - вече, докато виждам ценни хора в обкръжението си, различни от децата ми като най - важна ценност, виждам повече смисъл в живота.

[Шашмагюл*]

И с децата след като разбрах напълно онези "трябва и искам", "бий се или бягай", детския егоизъм,.... хм... интернет зависимостта и таблет - зависимостта.... ми е по - лесно да се справям.
Така де... мисля, че ми мина БАР-а.
Админе, хич да не е, за шест години писане, няма как да ви е безразлично.
Стана, получи се, ама го чувствам или като хипомания или като предстояща настинка.
 
Започвам книгата. Струва си във всички случаи.
 

[Шашмагюл*]

Администраторе, всъщност... ако ме блокирате, вие действате като биполярен. Така ми каза Динолова, че било психопатно, че съм прекратила взаимоотношения, които съм поддържала цял живот.  Шест години не са малко време, пък макар и комуникацията да е в ограничено количество.
Чета симптомите на БАР и все си мисля, че не всички ги имам.
Рових се в други форуми.
Една била диагностицирана с параноидна шизофрения, когато била в криза изпочупила апартамента на приятеля си, преди това известно време по - рано друго помещение, когато някой друг й противоречал.
Биполярните пък се стрелят помежду си.
Аз не съм нито едното, нито другото. Мога да сритам  леген в яда си, но общо взето се ограничавам в чупенето. А кой мъж не е сритвал нещо или не е удрял с юмрук някъде, когато е бил бесен?
За да посегна, наистина трябва да бъда поставена пред особена ситуация.
Освен това сега, последно, изблиците на децата изтърпявам с панически атаки. Неосвободеният адреналин се трансформира в някакъв естествен опиат, в следствие на което в края на деня се чувствам така все едно съм пила депакин или каквото се сетите в тоя дух.
И при първата психоза, и при втората, и сега, при третата, а и онези мини през последните две, три години, са предхождани от суицидни мисли, в следствие от които разсъждавам или в посока как да се оттърва от дразнители, което естествено е в противоречие с конституционните закони  , което пък оставя като изход пак самоубийството, което води до тълкуване на бог, последно вече, след като се гмурнах в биологията, започнах да си философствам боли ли или не боли след мозъчната смърт.
Въобще, разсъждението коя болест се води?
 
Просто ме беше страх от тези мисли, и единият, и вторият вид.
Това какво е?
Питам, защото имам какво да кажа за болестта БАР, психозите, тълкуването им и мисля... преодоляването им. Ако не преодоляване, то поне увладяване в някаква степен. Трябва да съм сигурна, че е БАР, а не нещо по - леко, което наподобява тази болест.
От БАР-а ли съм или не съм?
 
С тия случаи на цироза в родата, като че ли, като че ли, като че ли съм.
  Не съм пила капка от не помня кога, нямам и желание, което е най - важното.
Мисля си, че идеалният партньор е този, който пие по няколко дни в седмицата, пуши до кутия цигари дневно, има си висше, редовно, отделял се е от майка си, идеалният партньор смята, че трябва да живее отделно от родителите си и родителите на жена си.
Често става и си взема прибори за хранене сам.

[Шашмагюл*]

Администраторе, всъщност... ако ме блокирате, вие действате като биполярен. Така ми каза Динолова, че било психопатно, че съм прекратила взаимоотношения, които съм поддържала цял живот.  Шест години не са малко време, пък макар и комуникацията да е в ограничено количество.
Чета симптомите на БАР и все си мисля, че не всички ги имам.
Рових се в други форуми.
Една била диагностицирана с параноидна шизофрения, когато била в криза изпочупила апартамента на приятеля си, преди това известно време по - рано друго помещение, когато някой друг й противоречал.
Биполярните пък се стрелят помежду си.
Аз не съм нито едното, нито другото. Мога да сритам  леген в яда си, но общо взето се ограничавам в чупенето. А кой мъж не е сритвал нещо или не е удрял с юмрук някъде, когато е бил бесен?
За да посегна, наистина трябва да бъда поставена пред особена ситуация.
Освен това сега, последно, изблиците на децата изтърпявам с панически атаки. Неосвободеният адреналин се трансформира в някакъв естествен опиат, в следствие на което в края на деня се чувствам така все едно съм пила депакин или каквото се сетите в тоя дух.
И при първата психоза, и при втората, и сега, при третата, а и онези мини през последните две, три години, са предхождани от суицидни мисли, в следствие от които разсъждавам или в посока как да се оттърва от дразнители, което естествено е в противоречие с конституционните закони  , което пък оставя като изход пак самоубийството, което води до тълкуване на бог, последно вече, след като се гмурнах в биологията, започнах да си философствам боли ли или не боли след мозъчната смърт.
Въобще, разсъждението коя болест се води?
 
Просто ме беше страх от тези мисли, и единият, и вторият вид.
Това какво е?
Питам, защото имам какво да кажа за болестта БАР, психозите, тълкуването им и мисля... преодоляването им. Ако не преодоляване, то поне увладяване в някаква степен. Трябва да съм сигурна, че е БАР, а не нещо по - леко, което наподобява тази болест.
От БАР-а ли съм или не съм?
 
С тия случаи на цироза в родата, като че ли, като че ли, като че ли съм.
  Не съм пила капка от не помня кога, нямам и желание, което е най - важното.
Мисля си, че идеалният партньор е този, който пие по няколко дни в седмицата, пуши до кутия цигари дневно, има си висше, редовно, отделял се е от майка си, идеалният партньор смята, че трябва да живее отделно от родителите си и родителите на жена си.
Често става и си взема прибори за хранене сам.

Имам питане... а междувременно, да кажа, че откакто се основавам на "трябва и искам" във взаимоотношенията с децата си, опитвам се да ги разбера, променя нещо в държанието си, има ефект и то положителен над тях, съм на едновремешното си мнение, че просто не е имало по - мъдър и знаещ човек от мен, с който да разговарям, за да донаредя пъзела с правилното държание към себе си и околните. Поставяйки се на мястото на децата си, видях как често и аз, но и околните се държим иронично с тях, ограничаваме свободата им, там, където може да я има според възрастта, въобще това налагане да носят нещо, докато мъжът ми седи на масата, те да му носят каквото и да е, трябва да идва от разбиране от тяхна страна, че е изморен, а аз върша нещо, а не защото са му роби, защото ако не им се припомни, така се чувстват...
Де бе, така и така си пишем аз, вие, защо не се пръкне този път някой психиатър обаче, да ми сочи кусури?!
Пишете на Динолова, Прокопиева...  Димитрова, Христо Теодосиев, да дойдат и да ми критикуват писането. А вярвайте, аз нямам никаква файда само на писане да съм `убосница.(Ако напиша книгата, тогава да, ама... И без това ми трябва някой да ми каже от БАР-а ли съм или не съм. )

 

[Шашмагюл*]

Привикайте ги, админе, тия четиримцата убосници, да ми критикуват чудесиите тук.
Особено последните.
Трябва ми ясна диагноза.
 
И трите поста си заслужава да ги четете, преди да ми кажете, че спамя.
Освен това... да припомня, че аз и преди се опитвах да се водя по мотото "Хем вълкът сит, хем агнето цяло", като всъщност най - важни ми бяха децата. Дори първата психоза е с такава насоченост, как да оттърва детето си от това да бъде робиня на някой идиот след време, колкото и страшна да беше психозата.
Вярвате или не, хаха, да набия мъжа ми ме спря това, че за тях е вредно. Защото знам, че посегнех ли, единият щеше да лежи в болница, но не се знае кой от двамата. Както казах, имах нож и вилица в ръце.
В момента той все повече влиза в положение, но се страхува да не направя криза. Аз си мисля, че няма, но... вместо да ми лекуваха бара, да ми бяха обърнали внимание на социалната фобия, която обяснява всъщност логореята.
Освен това... ооще при Прокопиева, как се осъзнах малко, споменах зъбите си.
Което пък доказва тезата, че зад БАР по - скоро стои неправилна диета.  Някой обърна ли внимание, че откакто имам нови зъби, се храня и звуча добре, после нещо става, спирам да ям и пак наново. Да не говоря, че горните корони, откакто ги сложиха, имам чувството, че скоро ще паднат, и имам достатъчно основания за това усещане.
Скорбут. Обаче и витамин с-то не помогна да не направя последната криза. Прозрението, че аз мислех за самоубийство и това предизвика последващите го мисли за това как се чувства смъртта, отряза пътеките към налудностите.
Така че... налудностите, халюцинациите, в моя случай не са толкова от значение, още повече, че не съм направила кой знае какви бели, докато бях в психоза.
От значение продължава да е подобряване качеството на живота, намиране на работа и прочие. Чудя се дали тук някой зъбар ще се смили над мен след известно време да ми ги направи такива зъбите, че поне две години да не ги мисля.

...Админе, прочетете трите поста, пък после ми ограничете писането за известно време пак.
Аз все повече си мисля за книжле. Че ше е къде, къде по - полезно от лечението, което предлага Динолова в книжката си - чрез хоспитализация. Къде? В карлуково?
 

Шашмагюл, неконтролируемото излияние на различни тези и прескачането  от една тема в друга е част от симптомите на биполярно разстройство, затова се опитвайте да изказвате мислите си в един пост.

[Шашмагюл*]

Напротив, откакто се наспивам, абсолютно контролируемо и осъзнато се изказвам. Аз имам толкова много да кажа по всичко свързано с БАР. Например, че депресията се характеризирала  и с това, че болният се чувствал неудачник. После, при манията пък, бил оптимист и смятал, че няма нещо, с което да не може да се справи. Така четейки, ми хрумва, че психиатрите имат проблем, не знаят какво искат. 
За мен вярата, че няма начин да няма начин е начин да се избегнат стопроцентово суицидните мисли, тя е част от мисленето на нормалните високоинтелигентни хора.
Повечето симптоми, четейки ги, имат логично обяснение, което приравнява биполярните до нормалното, мое мнение. Единственото болестно се случва по време на психоза, ако говоря за себе си. През останалото време съм относително спокойна, нормална и имам социална фобия. Освен това, тия постове горе за мен са последователни, което би следвало да е важното. Там където са отделни неща по - малко или повече, са отделени с абзаци, което е по правило - Нова мисъл, на нов ред, с главна буква.
Така и така липсва тема Споделям че... те постовете ми са общо взето такива.
Не знам дали може да има справяне с БАР, ако насилието продължава.  Има, ама... аз се чудех какъв спорт да запиша. Може би ще прежаля риска от шум в ушите и ще запиша стрелба някога.
 

Но... прозрението, че суицидните мисли предизвикват налудностите и халюцинациите, поне за мен е важно. Тогава, когато човек не е направил бели, тоест не е за затвор, с времето може да добие смелост да си припомни какви ги е мислел по време на психозите, и ако е честен със себе си докрай, да си изясни какво точно чувства, с малко повече инфо за адекватно изразяване на агресията си може да няма повече психози.

Значи, ше да е БАР. Още по - добре, справих се със страшно състояние.

[Шашмагюл*]

Спец... вие трябва да всявате респект, който сам по себе си съдържа малко страх, но е повече уважение, а не само страх, понеже той може да върви под ръка със силна неприязън.
Хм, това се постига с добра политика на правителството като цяло.
Простичък пример... до тук в Германия е лесно. Може и трудно да стане с оглед на това, че ситуацията в света е променена, но... поне като експеримент лично за мен беше важно, защото разбрах, че... когато получавам нужното за нормално съществуване, аз отговарям с уважение, спазвам правилата да си изхвърлям боклука според правилата, държа се, както е прието на публични места, а и както виждате, направих промяна и пак съм си онази много отдавна непоявявалата се спокойна Ди Джи, която беше такава на около 5-10 годишна възраст, а... аз мисля, че винаги съм се поставяла на мястото на околните, поне в съзнателния си живот, така че не ми е трудно да изменя отношението към децата си, тъй като то е било предимно, каквото явно зачитат тук за правилно.
Така де... когато имам всичко необходимо, мога да бъда идеалната или близко до идеалното майка. Моите спец знаят.
 
Не може да ме впечатли положително спец, който на свой ред допуска същите грешки с децата си, даже по - зле, всяка негова дума като орган на реда има повече тежест от моята дума по отношение "забележки към родата"...  И щеше да е по - лесно. Не ме интересува оплесках ли или не нещо... вие дори не си правите труда да си направите ревизия на собственото държание, считайки го за абсолютно правилно, докато на мен това ми е до болестно състояние присъщо.
Вече не. Избрала съм каква да съм... би ми било хубаво някога като се прибера в бг, да има същите удобства, за да не се налага младежи да минават през психози като моите. Благородното БАР не си го давам на никого, харесва ми като черта от характера ми. Като жител на БГ, според това, което имах като възможности, съм дала своето за благото на родината.