Панически атаки

[Шашмагюл]

Добре казано.    Всъщност... безпаричието сковава. Друго си е като има пари, а още по - хубаво, когато си ги изкарваш сам. На мене ми щукна нова идея какво да направя с това мое можене от всичко по малко и от нищо по много.
И да ви кажа... ама доста съм поразпуснала аз... Като се сещам преди - 6.30 сутринта, чак в 23-24 заспиване, през останалото време все нещо да правя. Тия дни се присетих как копнеех за момента, в който ще легна и ще заспя след като съм хвърчала в изпълнение на нечии нужди. Добре, че не съм спряла пушенето. 
Спокойна съм, бе хора!
Избухвам, карам се, но остана ли сама, мигновено възстановявам някакво вътрешно равновесие.
Тези цели, които си поставих насред многото писане, май успях да ги постигна. Като това, което тълкувах и преди, че когато човек по навик е станал тревожен, му трябват няколко месеца или година, в които да смени живота така, че да се научи на спокойствие.
 
Буквално се превъзпитавам.
 
Така бих нарекла своята индивидуална терапия тук, с този, чието Професионално мнение относно сексуалната неудовлетвореност и нервността ми е много интересно да прочета. 

[Rossi]

Поздрави и успехи на първокласничката!
Първият учебен ден за мен е една от емоциите, която се помни цял живот. Но откато децата тръгнаха първи клас, някакси ми се стуваше, че времето взе да лети по-бързо, че те много бързо растат. Може би, защото има числова редица 1,2,3...
Днес съм при психиатъра, искам помощ, искам да съм добре, ИСКАМ...
В момента пак се мразя, че въпреки добре уредения си живот, аз пак викам искам...
Май съм объркана, какво ще мажа пак пред психиатъра незнам...
Пожелавам ви един прекрасен ден, въпреки лошото време!

[Шашмагюл]

Мерси! Е, що пък да не искаш?!
В свещената книга  пише: Искай и ще ти бъде дадено!

Е, в моя случай -  исках, още не са ми дали, но важното е да си иска човек.

[Rossi]

След среща с психиатър съм винаги още по-объркана. Може би защото 2-3 дни преди това живея с надежда, че този път ще има помощ за мен, ще ми дадат алгоритъма на щастието. На практика е различно - споделям с нея/психиатъра/ все още трудно излизам, потисната съм, по-скоро тревожна - отговора един и същ - това си е заболяването, нормално е да се чувстваш така, все пак идва есен. Ще пробваме с еди какви си дози и т.н. Ходих на 2-3 психолози през годините, стигат до там да ми лепнат етикета емоционална и съм готова. Абе никой ли не мисли, че аз ако можех сама да си помогна, нямаше да плащам за чуждо мнение. Какво излиза аз трябва да съм жива съмо лятото ли? Карат ме да си мисля, че трябва да си лекувам характера, тори и това да е истината как, по какъв начин при живота който водим... Объркана съм и става несвързано, искам отговори, търся отговори...

[delicacy]

Мила Роси, здравей! Разбирам какво изпитваш. Познато ми е. Какво бих те посъветвала?
Върни се в годините назад и си припомни първата паническа атака. Припомни си какво те изплаши тогава. Какво почувства, какъв симптом? Замайване ли изпита, недостиг на въздух ли беше? Ситуацията при разговор с някого ли се случи? При някакъв инцидент ли?
Ако си имала някакво тревожно преживяване, травма, насилие и т.н. при първата последваща стресова ситуация се освобождават тези симптоми, които са били задържани при преживяния ИНЦИДЕНТ и в последствие мозъкът реагира с тези симптоми при всяка по-несигурна ситуация. Важното е да разбереш за себе си, кой  е инцидента, формирал тези симптоми.
Аз така си помогнах. Опознах симптомите и вече не изпитвах страх от тях.

[Шашмагюл]

Пиши коя ти е психиатърката. На лично съобщение. Макар че аз съм много ядосана на своите три, а също и изпитвам пренебрежение към тях, все още не съм им споменала имената.
И трябва да имаш предвид, че сред част от психиатрите върлува мнение, че психичните заболявания се лекуват само с хапчета, а психотерапията е шарлатания... Така е било до преди известно време при всички психиатри, в последствие се развива психоанализата и психотерапията.
Не съм сигурна дали все още част от психиатрите не са скептично настроени към психотерапията.
Също така... защо при жена, бе?!  Не знам защо, но и двата пъти, когато съм посещавала психиатър вместо психиатърка, нещо по - ми вдъхнаха доверие, макар че първият, поставяйки ми такава "хубава" диагноза, ме изгуби като пациент.  Мисля, че е недопустимо да слагаш диагноза на първа среща още?

За да не се объркаш, през годините съм имала срещи с четирима психиатъра общо - две жени и двама мъже. Жените по принцип ми вдъхват много недоверие.

Търси психиатър - психотерапевт или психолог - психотерапевт. Обаче... аз лично съм много против психотерапия и религия, но .... всеки имал свободата да избира и при липса на законодателство в тази област, може да държа приравнителни изпити, да завърша магистратура психология и директно да си нанижа титла психотерапевт, евентуално да поразгледам кои религиозни течения са най - вървежни в обл. София и.... ще си споря с БАП и ще си ги банвам от форумите.
 
Сега вече сериозно... има и психолози, които развалят магии... Имай го предвид.  Проучи, ако и преди да смениш психиатърката си с друг.


Не може никой да ме убеди, че болестна психика няма лечение. Тоест... твоята психиатърка все едно ти казва да се примириш с ПР-то си?! С едно елементарно ПР?!
 

[Шашмагюл]

Аз се доверявам на хора, които държат дейността им/в случая психотерапията/ да бъде регламентирана със закон.
 

[Шашмагюл]

Роска, каква музика слушаш?

[Шашмагюл]

И... аз все повече си мисля, че ще възпитам дъщерите си в безбрачие. Абсолютно безмислено утежняване на живота, особено пък, живеейки в България, където аз не получавам никакви социални, при все, че имам потенциала да отгледам полезни не само за себе си, но и за околните личности, за сметка на една група хора, по - голяма част от които отглеждат бъдещи крадци.
Кариндар, аз си мисля, че чувствителните мъже, за разлика от тези, които възхваляват казармата като първоизточник на мъжкото у мъжа и смятат мъжете, поддържащи външността си за неосъзнати гейове, са много по - адекватни в държанието си спрямо жена си и има много по - голяма вероятност за създаване на нормално семейство, отколкото тези, които държат да им се чува мъжката дума, дори това да означава да изберат погрешно мнение, само защото вярното идва от страна на съпругата им.
 

[karindar]

 Сега ще кажа нещо, което ще звучи малко  еретично и неморално или  неудобно за цивилизацията. Мъжете и жените никога няма да бъдат щастливи заедно. Така са създадени, че винаги да изпитват вид неудовлетворение. Такъв е живота. Затова всеки трябва да знае и да избира как да бъде щастлив. Била съм и с мъж, които е възпитан, интелигентен, с високо образование и степени,  и с мъж недотам образован.
Но... те са си мъже! И си държат на това .  Паническите ми атаки липсват, когато се чувствам свободна.Имала съм съпруг. Не е кой знае какъв голям келепир. Децата са важното нещо. Да бъдеш без мъж (вероятно мъжете могат да кажат обратното за себе си) не е лошо. Ако трябва да вляза в стилистиката на Т.Тодоров, човек като избере между "трябва" (обществото каза "трябва")  и "искам" ( аз избирам "искам") тревожността и паниката намаляват, пък дори и да ми липсва сексуална реализация, предпочитам свобода, отколкото "трябва", пък нека ме обвиняват в егоизъм. Това си е мой избор !

[Шашмагюл]

  На мене ми звучи доста логично. По - добре да си затрая откъм по-задълбочени разсъждения. 

[Rossi]

Цял ден се мъча да ви изпратя една песен и не ми се получава. Ако ви се търси - поздравявам ви с Приятел - на група Респект. Днес това ми е настроението.

[Шашмагюл]

  Между другото, Тодоров бих го обявила за златното момче на БАП.  
Точно такъв тип разсъждения, Кариндар, ме доведоха до първата ми психоза, когато правото ми на свободен избор беше пренебрегнато от страна на мъжа ми, а това пък беше предпоставка за преповтаряне на живота между майка ми и баща ми, резултатът от който съм аз с неврозата си, генерализираната си тревожност...
Самият факт, че не виждах начин с мъжа ми да се разберем, обезмисли целия ми живот до тогава, заедно с всички мечти. А истината е друга - съжителството между мъж и жена може да бъде даже много приятно, ако умеят да уважават правото на свободен избор на половинката си, но включително да липсва типичната зависимост на българина от родителите си, защото се възпитава в стил - синът живее при мама и тати, за да ги гледа на стари години. Което е неправилно спрямо личността на детето, защото едва ли не то се създава като едър домашен добитък, извор на доходи , изхранване и т.н. Съвсем друго е, детето да забогатее и да може да помага на родителите си, да го прави по начин, ненарушаващ семейното щастие в новото семейство...
По принцип, здравната култура на българина никаква я няма, на млади години не се обръща внимание на кръст, гръбначен стълб, набляга се на алкохоли и пържоли, което на стари години превръща човека в инвалид.
Макар че... дядо ми например, си беше алкохолик, обаче до последно беше пичага. Въобще, съм си за окайване, съвсем здрава си бях. И съм де. Вече.
Та, Кариндар, подобни на твоите мисли, ме доведоха до първата ми психоза, защото правото ми на избор беше отнето, и защото не виждах смисъл в отглеждането на едно напълно здраво дете, което виждах как оплесквам с помощта на всички останали... Ефектът беше много страшни натрапливи мисли.
Та твоето мислене, без да отправям разсъждението към теб директно, а за да избегна възможността някой друг да разбере как е да си в психоза, твоето мислене е погрешно.
Добри взаимоотношения между мъжа и жената са възможни ако факторът - родители се намира на 1-2 часа разстояние с автомобил.   И мъжът или жената не са в несъзнавана зависимост от родителите си.
И от друга страна, да са достатъчно възпитани, за да уважават правото на другия на личен избор... абе ако и двамата са достатъчно съобразителни и готови да признават грешките си.
 
Правенето на деца има смисъл, когато е плод на хармонични взаимоотношения и знаене как да отгледаш здраво психически и физически дете и имаш достатъчно средства, че да не се чувства по - нисше заради липсата на финанси.
Това е.
 
Въобще в страната разбие ли се моделът - съжителство на три четири поколения на едно място, ще има повече успешни бракове, си мисля.
И другият модел ако се разбие, че жената е едър рогат добитък, с който можеш да правиш, каквото си поискаш...
Долу - горе нацелих ми се струва идеала за семейство.
 

[Шашмагюл]

  Между друото, Роси, аз също се чувствах последния път объркана след посещението при психиатъра, но заради това, че в един момент явно получих деперсонализация и забравих и за какво говориме, и какво ми беше казал току що човекът.
Истината е, че май говорят на малко по - висок стил и се нуждаят от преводач... като мен. 
И същевременно, тъй като говорихме за първата криза, а беше страшна и много бях полудяла... ме притесни всъщност клеймото "психично болна", въпреки че в момента доста умело успявам да изнамеря повече  от една причина да продължа да живея, а както вече казах... мислите ми преди си бяха сектантски, докато сега са все по - реалистични. 

[Шашмагюл]

че даже и позитивни, нещо, което не беше се случвало от много време насам май.
 
Роси, това, което мога да те посъветвам е, да се опиташ да видиш проблемите си все едно са мои, да се опиташ да ми дадеш съвет как да постъпя и... после да последваш собствения си съвет.