Нужда от консултация

[lotxen]

 Не те разбрах,за трите години,май че не влизаше,това ли имаш предвид?

[Шашмагюл]

Лотхен, това твоето написаното е от Ошо твърдение и е пълна щуротия. Някои си намират учители, други успокоителни.

[lotxen]

Не си се измъкнала от кризата,заради форума,а просто така се случи,че хем влизаше,хем те тресеше!

[lotxen]

 Иска ти се да е щуротия,ама не е,истина е!
Може и да е на Ошо,ама той от мен го е преписал!

[Шашмагюл]

Значи... според мене източната философия е дело на бар-овци.
Затова въобще ще забравя занапред да чета подобни неща.
Тодоров има много интересен пост във форума на дъновистите, в който казва, че независимо колко мъдро звучи нещо, вместо да ми се предлага в готов вид, не може ли така да се проведе психотерапията, че сам да стигнеш пак до същите изводи...
Иначе цял живот все ще търсиш някой да ти казва какво да правиш.
Или нещо такова беше.

[Шашмагюл]

На мене ми е свидно, че момчето не стига, че изчезна, може и да се стресна, ами отгоре на всичко тук можеше да научи много интересни неща.
Не трябва да се прави така!
 
Един родител/учител така трябва да научи детето си, че да може и само да се справя в живота. Когато натрапваш мисли на някого, ако после не си до него, няма да знае дълго време какво да прави.
Виж мен.

[Шашмагюл]

Спирам с писането. Само на лични или бар-овската тема.

[t.todorov]

Mass_Karate здравейте!
От това, което споделяте се разбира, че само вечер ви се случва това. Можете ли да опишете една вечер, в която сте усетил паник атака - какво се случи, кои хора се около вас, как се чувствате, за какво мислите с кого си общувахте, или пък за какво фантазирахте. Визирайте не само периода след атаката ами и периода преди нея - 1-2ч. преди това. Възможно най-подробен разказ на един епизод от вашето ежедневие, в който сте имал атака, която ви е стреснала. Това би помогнало в последствие да си отговорите, какъв ли е повода за тези атаки. По нататък ще си отговорите и какви са причините.

[Шашмагюл]

Лотхен, ей затова ти казах, че попрекалихме..... Дано Каратето да се престраши да влезе пак.
Цял следобед се смея, че и сега.... Човека влезе най - чистосърдечно във форума да пита за тревожността си.... и бе "подхванат".... то не беше Ошо, чудесии, от къде му идвало напрежението.... ОТ ТУК НАТАТЪК САМО В БАР-темата, ТЕС - че там на мене ми е особено забавно да пиша напоследък . Хайде и във Въпросите към Тодоров, но с идеята, че това е обща тема, не тема, подходяща да бъде оспамена до безкрай.
  
Удари ме на съвест. С тия форуми, когато човек се срамува от състоянието си, от ПР може да отиде към параноя. Затова аз спирам с оспамването на ПР теми.

[1vo000]

Не сте останали само 2-те . Някои като мен влизат на две седмици веднъж , когато се чувстват несигурни или не добре . Иначе и аз съм имал чувството за недостиг на въздух . А бе няма измъкване от тая тревожност ... Какво правите вие във форум за ПР , след като не ви е страх от болести и смърт ? 

[Шашмагюл]

  Еее, пък не виждаш ли, терапевтираме по бързата процедура?!
 
Иво, аз видях в БАР едно хиперболизирано ПР, минала съм през страха за собствената смърт, тази на близките ми.... Сякаш като да е било ПР това.  


  Хич да не е, чувствам се почти нормална вече.... Удържам положението, при условие, че съм изложена на стари "болежки".. Но като се има предвид факта, че нормалността се определяла от средата, оглеждайки депресираните хора, които се разхождат по улиците, а и вкъщи.... предпочитам да си остана ненормална точно по този начин, в който съм в последно време.
 

[Шашмагюл]

Забавлявам се с глупостта на околните... Да не говорим, че не бях виждала "любовта на живота си" за период от няколко месеца и..... може би на третия ден, ако не и на втория още...... съседите успяха да чуят "обясненията ми в любов" на висок тон.
Обърни внимание на кавичките.
 
Обаче... понеже, защото в последно време си попрепомних едни много, много забравени чувства, емоции и държание, не ми се разправя, но просто ще кажа, че съм възхитена от себе си!
 

[1vo000]

Чакай поне да прочета ,що е то БАР .  И аз съм по - добре от в началото , но тревожността имам чувството ,че никога няма да премине . Защо се страхуваме от най-сигурното нещо на света .. нз .

[1vo000]

Айдааа. Ми аз какъвто съм хипохондрик , веднага намерих себе си в това БАР ... Само че предимно в "тъмната" страна ... 

[Шашмагюл]

  Хех, обичам ви ПР-та!
Иво, тази тревожност не разбра ли откъде идва?!
ТЕС-ай за здраве!
 
БАР, когато липсва психозата, не е болест. Ако взема увеличеното чувство за собствено величие като критерий, то.... нямам един познат, който да няма БАР?!
 
Аз съм в другата крайност на хипохондрията - отивам на лекар само ако ситуацията е животозастрашаваща.