Постоянна деперсонализация?!

[Ema]

 Тодоров, аз чета вашите постове и тяхното съдържание ме кара да мисля, че вие или не знаете професията, която упражнявате или съзнателно манипулирате форума. Тези мои мисли водят до активиране на автономната ми нервна система и жлезите ми с вътрешна секреция. Това води  до възникването на неприятни чувства в мен спрямо вас.

По същия начин ако мислех, че вие сте добър специалист и отразявате правдиво нещата, моята автономна нервна система отново щеше да се активира , жлезите също само че по различен начин и аз бих изпитала чувство на удоволствие, като ви чета.

 Разбира се бих могла и да си помисля „това не ме интересува“ и тогава автономната ми нервна система не би се активизирала.
 Но ако аз не можех да мисля и само четях,без да разбирам това, което казвате, то в мен не би възникнало нищо спрямо глупостите, които пишете.

Помислете как йогите добиват контрол върху автономната нервана система? – дали чрез усилване на мислене или чрез спиране на мисленето?

[inna]

Има спорт и упражнения за бременни, излез с мъжа си сред природата, обгради се с весели хора, слушай музика, която ти харесва, чети книги, които ти харесват...не знам, просто прави нещо.

Аз направо нямам сили да изляза от къщи. Не знам какво е това - супер безсилие, едва си повдигам краката, главата ми е като цапната, и движенията ми са като на забавен каданс, все едно се движа в друго измерение, имам чувството, че трудно си събирам мислите и говоря.
Сякаш постоянно съм в транс.... Другите, разбира се не го забелязват, но аз имам чувството, че всяка минута полагам усилия, за ад изглеждам нормална.
Кажете ми какво е това - деперсонализация ли е, депресия ли е, полудявам ли ....
Може ли да мине без лекарства? Някои друг чувствал ли се е по същия начин?

[hpjon]

 Тодоров, аз чета вашите постове и тяхното съдържание ме кара да мисля, че вие или не знаете професията, която упражнявате или съзнателно манипулирате форума. Тези мои мисли водят до активиране на автономната ми нервна система и жлезите ми с вътрешна секреция. Това води  до възникването на неприятни чувства в мен спрямо вас.

По същия начин ако мислех, че вие сте добър специалист и отразявате правдиво нещата, моята автономна нервна система отново щеше да се активира , жлезите също само че по различен начин и аз бих изпитала чувство на удоволствие, като ви чета.

 Разбира се бих могла и да си помисля „това не ме интересува“ и тогава автономната ми нервна система не би се активизирала.
 Но ако аз не можех да мисля и само четях,без да разбирам това, което казвате, то в мен не би възникнало нищо спрямо глупостите, които пишете.

Помислете как йогите добиват контрол върху автономната нервана система? – дали чрез усилване на мислене или чрез спиране на мисленето?

Ема, брилянтно!

Инна - писах ти лично съобщение.

Личните спорове отнесете в следната тема: http://strahove.evropea.com/index.php?topic=671.msg17595;topicseen#new.
Дотук с постоянния спам от тема в тема. Хората се интересуват от това как да се справят с проблемите си, а не  от постоянната борба между отделни участници във форума.
Включете "Лични" и си прехвърляйте престрелката там или се
преместете в горната тема и спорете само в нея

[t.todorov]

Вегетативната / Aвтономна нервна система(АНС) контролира всички автоматични телесни функции, като сърдечната дейност, дишане, храносмилане, жлези с вътрешна секреция  и др, функции които са неосъзнати, т.е. те се извършват без участието на съзнанието.

[hpjon]

Личните спорове отнесете в следната тема: http://strahove.evropea.com/index.php?topic=671.msg17595;topicseen#new.
Дотук с постоянния спам от тема в тема. Хората се интересуват от това как да се справят с проблемите си, а не  от постоянната борба между отделни участници във форума.
Включете "Лични" и си прехвърляйте престрелката там или се
преместете в горната тема и спорете само в нея

Драги админ,

вече има тема във форума, в която спорим ей така за уточняване на позициите. Вие сам я създадохте.
От нова тема според мен няма нужда. В нея няма какво ново и повече да си кажем. Още повече, че т.нар. спорещи страни говорят на коренно различни езици - единият е езика на успеха, другия е езика на безкрайните проблеми.

Не е възможно да няма в различните теми и ситуации спор, тъй като форумния психотерапевт - тодоров, тук доста често се изказва с повеждаща информация. Тази тема е един блестящ пример за едно такова тотално неразбиране на материята.

Ако желаете, можем да спрем споровете, но това означава един от нас доброволно или принудително да замълчи.
Това в интерес на потребителите ли ще е или в техен ущърб?
Оставям вие да прецените.

Не е нужно всяка тема да се превръща в спор. Всеки има право на мнение, но без обиди, нападки и менторски тон. Тук повечето хора имат нужда от подкрепа и съвет, а не от постоянни спорове.  Затова днес създадохме и нов форум за психология http://strahove.evropea.com/index.php?board=10.0, където да се дискутират общи теми по въпроси, свързани с психологията  и различни терапевтични практики, за  да не се спамят темите за паническото разстройство.
Надяваме се, че ще се съобразите с това, за да не преместваме мнения.

[skorpi]

Оле, ама вие още ли спорите кое е първо - кокошката или яйцето? Опасни сте
Аз тука на никой не вярвам, защото не се знае кой с кого е навързан. Това му е основният недостатък на виртуалното общуване - не знаеш кой стои от другата страна, как да се довериш... да не говорим колко фалшива представа градим едни за други, на базата на мненията си тук. Вие например знаете ли аз коя съм? Каква съм, как съм живяла, какви мисли и чувства имам - не. Знаете това, което съм казала и поднесла по определен начин или с определена цел. Мислите, че тук сме истински - грешите. И тук, както навсякъде другаде, сме такива, каквито искаме да бъдем за пред определена група хора с определени цели. Това важи най-вече за специалистите, които искат да си привлекат клиентела, нали от такива като нас се препитават?
По темата за мислите и чувствата - според мен мислите пораждат емоциите, а те чувствата и последващите ги реакции, само че въпреки че мисълта е първа и от нея тръгва цялата верига, емоцията е по-силният двигател, особено що се касае за ПР, така че и аз на емоциите отреждам челно място като главни виновници за проблемите ми. Това като лично мнение по пътя на логиката и моя си опит, а иначе как е теоретично трябва да проверя в учебника
Разделението на форума на лагери много ме дразни и въобще не ми се занимава, нито ме вълнуват разни теории за антидепресантите. Предпочитам да се разходя на слънце сред природата, че цяла зима това чаках . Айде, успех на спорещите

[hpjon]

По темата за мислите и чувствата - според мен мислите пораждат емоциите, а те чувствата и последващите ги реакции, само че въпреки че мисълта е първа и от нея тръгва цялата верига, емоцията е по-силният двигател, особено що се касае за ПР, така че и аз на емоциите отреждам челно място като главни виновници за проблемите ми.

Емоциите са тези, които са по-впечатляващи като ефект затова се виждат по ясно те и погрешно могат да се възприемат като първопричина. Разбира се, че мисленето поражда емоциите. Проблема е, че мисленето е фин и трудно уловим процес, когато то е автоматично и следва някаква установена рамка. Затова е и терапевта, за да разчете грешката, която прави мисленето такова, че докарва неприятните емоции.

По отношение на истинността на личностите във форума.
Аз се чувствам особено щастлив, че не мога да бъда приет като този, който наистина съм.
Та това си е истинско чудо - справил се клиент на психотерапевтична услуга да е толкова постоянен в излагането на един от може би най-добрите подходи в справянето с проблеми като ПР и фобии.

Да, чудеса съществуват
Нека не звучи нарцистично, но ето, аз съм точно такова -не че просто съм се справил, а че съм постоянен тук с идеите си
С никой и нищо не съм вързан освен с желанието за истина и свобода. Точно за пътя към тях пиша тук в контекста на ограничаващите ПР и страхове. В други форуми други пишат в друг контекст за същото. Кой през каквото е минал

[skorpi]

Да, чудеса съществуват  
Нека не звучи нарцистично, но ето, аз съм точно такова -не че просто съм се справил, а че съм постоянен тук с идеите си  
С никой и нищо не съм вързан освен с желанието за истина и свобода. Точно за пътя към тях пиша тук в контекста на ограничаващите ПР и страхове. В други форуми други пишат в друг контекст за същото. Кой през каквото е минал

Ами ти си знаеш, ама аз на твое място бих се постарала по-скоро да забравя ПР, отколкото да вися по форумите. Има много други неща в живота, далеч по-хубави и интересни от спорове с луди и техните терапевти
Моля ви, не ми се сърдете за терминологията - знаете, че обичам да се шегувам щото съм закачка

[hpjon]

Така е, принципно си права.
Аз обаче лесно си създавам интерес към различни области от човешкото познание. Ето каква е връзката на интереса с писането тук:

Първоначално ме водеше еуфорията от промяната. Впоследствие разбрах, че мога да съм пример за много хора - та да не губят излишно време в лутане. Както Ема, Поопо, Илияна, Грийн, Студента, Ейнджъл и още много други. Като си представя, че всичките тези години решението е било, както се казва, на една ръка разстояние ми става приятно, когато успея да го споделя с повече хора. Единствено Ема пише повече тук - аз така и намерих решението си, благодарение на нейните постове. Другите просто са затворили тази страница от живота си и влизат рядко тук - едва ли всеки новодошъл обаче чете всички близо 16000 мнения във форума, докато намери някаква надежда.

Е, тук естествено е имало някакъв порядък и тъй като аз идвам с решение от съвсем различен порядък и продължавам да говоря за него редовно е нормално да бъда посрещнат малко остро от някои, най-вече терапевта тодоров. Защото той си има друга цел на писането тук.

И всъщност, той ако не беше нароил толкова неверни по съдържанието си постове едва ли щях да се задържа толкова много тук. Редовно - да, но чак всекидневно - едва ли. Но и едва ли щях да науча още толкова много, колкото ми се наложи да прочета и узная, докато търсих по-силни и научни аргументи от моето собствено справяне с ПР и страховете.

Както се казва, апетита дойде с яденето. Дори се изкушавам да ми стане хоби психологията. То не е като да станеш пилот - има много написани книги, има много споделени истории - сигурен съм, че всяка история може да получи своя хепи енд, стига да бъде подходено находчиво към този, който е споделил.

Има и друго - имам крайно мнение, граничещо с фундаментализма относно употребата на антидепресанти за лечение на ПР и фобии. Причините за това са много, някои от тях вече съм споменавал, но главната е, че това продължава да е фактора, който отдалечава мнозина от трайното успешно справяне.

[skorpi]

Значи можело да говориш спокойно и невраждебно и да обясниш на съвсем нормален език нещата - виждаш ли откъде идва проблемът? Че ти може и да говориш верни неща и намеренията да са ти добри, но понеже си груб и остър в изказа си, те насметоха едната част, а другата те защитиха. В крайна сметка, аз добронамерено ти казвам, че ако искаш да бъдеш чут и наистина да си полезен, ето този е тонът, с който е най-добре да разговаряш. Така ти гарантирам, че никой не би скочил срещу теб - просто няма причина да го прави.  
За АД личното ми мнение е, че отдалечават от решаването на проблема, когато се разчита единствено на тях, а не се прави нищо останало. Колкото до мен, те бяха включени в момент, в който тръгнах рязко надолу и нямаше никакъв шанс да мина напред, въпреки че доста дълго опитвах и без тях и резултатът се появи - а той не е, че те са ме "излекували" или изведнъж са премахнали всичките ми проблеми. Те просто бяха средството, чрез което да не назадвам повече, а да се придвижа малко напред, за да почна да излизам, да си подредя различните аспекти в живота и всичко оттам нататъка си зависи изцяло от мене и от обстоятелствата, които създавам. И като цяло не харесвам заклеймяването на който и да било метод като неефективен. Разбирам, че искаш да отвориш очите на всички и понеже ти си минал по даден път, ти се иска да им го покажеш и дори се вбесяваш, че не го виждат, нито искат да тръгнат по него или да се доверят, но имай предвид, че решението не за всеки е еднакво. Така както на един човек му действа дадено лекарство, а на друг - никак - не говоря за АД, а за лекарствата като цяло. Както и имунният отговор на всеки организъм е различен. Нормално е и при психиката извън общите положения, да има и различия. Затова мисля, че никой не трябва да е кон с капаци и да вижда едно единствено решение. Според мен винаги има поне няколко, като 1 или 2 са по-подходящи... също така всеки трябва сам да дозрее за собственото си развитие,  не да му се налива наготово с фуния - ефектът би бил или нулев, или изцяло отрицателен.  Тука има един стремеж и то не е от сега всеки да налага на останалите собствените си възгледи и опит и си търси последователи. Нещата обаче не стават така.

[hpjon]

Далече съм от идеята да налагам път или решение. Но всички възможности трябва да са известни. тодоров пише тук от две години има 1500 мнения за дълбинните си методи, аз пиша за краткосрочните и успешни методи - това е.

Просто предлагам на вниманието начина по който аз се справих - това обаче провокира неимоверно количество сплетни, писма, доноси срещу човек и метод, които все пак, не може да се отрече, за момента са най-успешните в България по отношение на стрес, ПР и фобии.

Оттам настана пожара - нетърпимостта към нещо, което не било в БАП - организация (по-скоро фирма), за която се твърди, че е някаква авторитетна фирма. Но тя не е просто защото не е Институция, нито е упълномощена от държавата да регулира тази дейност - психотерапията.

Всеки може да върне мненията ми назад, до първото дори и да проследи как са се развили нещата. Не мисля, че аз първи изострих тона и започнах с недотам етичните доводи.

Макар и във форума - и аз съм човек. И не мисля, че трябва задължително да потискам остротата си, когато преценя, че е необходимо малко изостряне на вниманието с някой и друг израз (за разлика от ответната спореща страна аз никога не употребявам обиди). Какво ми е идело да напиша, идея си нямаш И аз знам, че когато някой ти натъртва нещо постоянно - то втръсва. Включил съм се късно обаче тук и ще трябва да пиша на този принцип - на предлагането на другата страна на нещата.

Относно антидепресантите - крайното мнение, разбира се е мое, но то е достатъчно подплатено откъм наука. Пък и съм в този бранш - добре разбирам и знам какво се опитва да се наложи. Даже някой тук ме беше нарекъл клонинг на терапевта ми - но ето една изненада - понякога, макар и много рядко той приема да се работи психотерапия и медикаментозна терапия паралелно, но така или иначе винаги се стига до момент, в който медикамента се спира и то окончателно.

Та така - в заключение само трябва да кажа, че макар и за някои отдавнашни потребители форума да не им се харесва обстановката тук то съм убеден, че всичко, което пишем тук е полезно. Имам обратна връзка от достатъчно много хора, за да го твърдя това. Те са и стимула ми да продължа да пиша.

[t.todorov]

" Просто предлагам на вниманието начина по който аз се справих - това обаче провокира неимоверно количество сплетни, писма, доноси срещу човек и метод, които все пак, не може да се отрече, за момента са най-успешните в България по отношение на стрес, ПР и фобии. "

Първо, черно на бяло, никой никъде не разбра, как си се справил, освен цитат от някаква книжка, което е много далеч от нуждата на хората.
Второ - нито писма, нито доноси, просто си направих труда да проверя, дали въпросният психиатър е завършил  школите по психотерапия, чиито методи се тръбеше, че използва - не е.
Да е най-успешния ... е меко казано подвеждащо и то много. Не е най-успешен, просто защото не е правено сравнително изследване за това, кой е най-добрия, особено пък в и в тесен смисъл - тревожни разстройства. Това че няколко души заляхте форума със суперлативи, не променя този факт. Всичко и в тази, и в останалите посоки е просто едно голословие. Разбира се подобно голословие си има функция, задача и цел, която видно е да е далеч от това да се помогне, а да се канализира избора до група хора, които сами себе си са нарекли терапевти.
В "ничията" терапевтична организация има над ... 50-60 терапевта, включително и с европейски сертификат за правоспособност, да не говорим, колко са обучаващите се там и вече има втора и трета генерация успешни български терапевти, обучени от български обучители.
Не мога да разбера, как е възможно човек да е толкова сляп, за да отрече факта, че една птичка пролет не прави /макар и птичката да са няколко души/.
Едно от правилата е да се осигури разнообразие на методите. До тук дълбинната не става, психоаналитичната не става, краткосрочната към решения не става, позитивната не става, психодрамата не става, КПТ не става ..... само НЛП и Ериксонианска кратка терапия /която никой, никъде изобщо не взема на сериозно, да не говорим че освен това в България обучение по този метод дори и да е спорен - няма/. Това видимо канализиране /под предлога, че всички стават, ама тя най-бързо и най-ефективно, "вижте мен", а всъщност само чуваме, а най-същественото "как" остава мъгла, защото един излекувал се е ангажиран дали било ноу-хау, или не - пълна глупост/ ясно показва, че усилията са  потокът от хора, вместо да разполага с широта и много избори в преценката си  да го стесни до "правилният". А изборите са много, особено за големите градове - много.
Съжалявам за отклонението през тази тема.

[hpjon]

" Просто предлагам на вниманието начина по който аз се справих - това обаче провокира неимоверно количество сплетни, писма, доноси срещу човек и метод, които все пак, не може да се отрече, за момента са най-успешните в България по отношение на стрес, ПР и фобии. "

Първо, черно на бяло, никой никъде не разбра, как си се справил, освен цитат от някаква книжка, което е много далеч от нуждата на хората.
Второ - нито писма, нито доноси, просто си направих труда да проверя, дали въпросният психиатър е завършил  школите по психотерапия, чиито методи се тръбеше, че използва - не е.
Да е най-успешния ... е меко казано подвеждащо и то много. Не е най-успешен, просто защото не е правено сравнително изследване за това, кой е най-добрия, особено пък в и в тесен смисъл - тревожни разстройства. Това че няколко души заляхте форума със суперлативи, не променя този факт. Всичко и в тази, и в останалите посоки е просто едно голословие. Разбира се подобно голословие си има функция, задача и цел, която видно е да е далеч от това да се помогне, а да се канализира избора до група хора, които сами себе си са нарекли терапевти.
В "ничията" терапевтична организация има над ... 50-60 терапевта, включително и с европейски сертификат за правоспособност, да не говорим, колко са обучаващите се там и вече има втора и трета генерация успешни български терапевти, обучени от български обучители.
Не мога да разбера, как е възможно човек да е толкова сляп, за да отрече факта, че една птичка пролет не прави /макар и птичката да са няколко души/.
Едно от правилата е да се осигури разнообразие на методите. До тук дълбинната не става, психоаналитичната не става, краткосрочната към решения не става, позитивната не става, психодрамата не става, КПТ не става ..... само НЛП и Ериксонианска кратка терапия /която никой, никъде изобщо не взема на сериозно, да не говорим че освен това в България обучение по този метод дори и да е спорен - няма/. Това видимо канализиране /под предлога, че всички стават, ама тя най-бързо и най-ефективно, "вижте мен", а всъщност само чуваме, а най-същественото "как" остава мъгла, защото един излекувал се е ангажиран дали било ноу-хау, или не - пълна глупост/ ясно показва, че усилията са  потокът от хора, вместо да разполага с широта и много избори в преценката си  да го стесни до "правилният". А изборите са много, особено за големите градове - много.
Съжалявам за отклонението през тази тема.

Скорпи, а и всички останали - ето я причината, атмосферата във форума да се разваля. Три дни мълчание и изведнъж тотално оплюване на това, което един успешен клиент казва от страна на, забележете - психолог психотерапевт!

Кой тук е с определена (интересчийска дори) цел? Оставям на четящите да преценят. Аз, за разлика от тодоров не си изкарвам заплатата с психотерапия на ПР. Аз съм доволен от психотерапевтична услуга и то много доволен - 10 годишно ПР и няколко фобии ги няма.

Колкото и да не ти се харесва, тодоре - ще го четеш още много пъти това.
И моля те, недей излиза с твърдението, че не съм казал нищо конкретно - всичко е тук и седи написано - няма да го пренаписвам отново - върни назад историята и чети. ОТ един път явно не хващаш