Място за изразяване на различни мнения във връзка с лечението на ПР

[hpjon]

" Ако разполагате с някакви факти, че подобно обучение се провежда и подобен метод е разпространен в България и има дипломирани психотерапевти по реда, който е определен и важи в целия свят, аз ще се радвам да предоставим тази информация на хората, които четат."

Бъдете полезен с нещо адекватно.

А, кой се държи неадекватно. Аз за разлика от вас не плаша с писма. Т.е. не се мятам като риба на сухо. Хем ви сърби, хем ви боли. Сам се натрясахте в това тресавище, оправяйте се. Нали ходите на терапия? Там какво ви учат?

[t.todorov]

Това не е заплаха. Ако хората са спокойни за пътя си на формиране не виждам никаква заплаха.
Фактите не споделихте.

[hpjon]

Това не е заплаха. Ако хората са спокойни за пътя си на формиране не виждам никаква заплаха.
Фактите не споделихте.

Ето, отново ми играете вчерашната ситуация. Пуснахте фишека с писмото от някаква фондация и чакате някакви мои факти.
Отново ви хвана шубето - контролирайте си заканителните повици. За такива навън поступват понякога.
Не разбирам за какви факти да ви говоря - вие сте в бранша, знаете се добре. А.Б. ви е доста добре известно какво прави в България. Не се правете на ни лук ял, ни лук мирисал. Не ми е работа да коментирам кой каква диплома си е донесъл в България - не съм му деловодител, че да знам номера и. Факт е, че ги има.

[t.todorov]

Ама напишете му името моля ви се. Да не е някой престъпник. Идея нямам за кой ми говорите. Първанов го пишем с инициали, защото за всички е ясно, че него спрягаме.

[hpjon]

Ама напишете му името моля ви се. Да не е някой престъпник. Идея нямам за кой ми говорите. Първанов го пишем с инициали, защото за всички е ясно, че него спрягаме.

д-р Първанов ще разбере ако се наложи да се запознае с цялата тази помия, която изливате върху него в резултат на бяс и супермощен комплекс за малоценност от ваша страна към безспорните му успехи.

За А.Б. не мога да кажа нищо повече, защото нито го познавам, нито той мен ме знае. Не считам за уместно да го правя, защото вие много, ама много добре знаете кой е той.
С невинност не можете да прикриете бъзливата си същност. Втори ден се изцепвате и се свивате като дете, нацапало покривката.

[t.todorov]

Е, аз ще изчакам за някакви факти. А.Б. освен че са първите букви от българската азбука с нищо не друго не ги свързвам. Терапевтите, които познавам са терапевти по регламент, а не по самоопределение. Ако се сетите името на въпросният "фантом" обучен за обучител при това в кратка стратегическа терапия, ще е добре да го споделите.

"Злепоставяте психиатъра си. Аз в това няма да ви помагам."

Вие май .... Мая ще се окаже права.

[hpjon]

Е, аз ще изчакам за някакви факти. А.Б. освен че са първите букви от българската азбука с нищо не друго не ги свързвам. Терапевтите, които познавам са терапевти по регламент, а не по самоопределение. Ако се сетите името на въпросният "фантом" обучен за обучител при това в кратка стратегическа терапия, ще е добре да го споделите.

"Злепоставяте психиатъра си. Аз в това няма да ви помагам."

Вие май .... Мая ще се окаже права.

Май мая Май мая, цитирате се себе си и ми поставяте думите си в моята уста. Смях на парцали Ошашкахте се тотално

[Ema]

Господин Тодоров, искам да ви споделя, че мен изобщо не ме вълнува въпроса колко и какви дипломи има или няма  д-р Първанов. За мен той е доктора, който ми помогна, когато имах огромна нужда от помощ.  Помогнал е и на много други. Разберете, нас това не ни вълнува. За нас, неговите бивши, а предполагам и настоящи клиенти, това не стои на дневен ред.

  Искам да ви кажа, че по същия начин не се вълнувам и от вашите дипломи. Те са си ваши, служат ви, ползвайте ги! Никой не ви ги  оспорва.
Честно да ви кажа, не разбирам целия този напън, но щом за вас е важен, работете по него.

[Supercell]

Искам да споделя тук някои идеи свързани със страха, безпокойството и паническите атаки. Ще резюмирам неща, които съм чел и ми изглеждат логични.
Страхът е реакция на това което се случва, докато безпокойството е реакция отнесена към това което може да се случи, някъде в бъдещето - може би след 10 години, може би след 10 секунди. Когато някой насочи пистолет към лицето ни - това е страх. Безпокойството са заплахи, които създаваме в нашият ум. Страхът обикновено има кратък живот - или лошото нещо се случва, или не. Докато човек може да се безпокои по цял ден. Опитите за борба с безпокойството са подобни на "боксиране със сянката си". Сянката никога няма да се измори или да се откаже от борбата, можеш да я победиш  като спреш да се бориш. В момента в което това стане, тя няма друг избор освен да спре да се бие и да покаже какво представлява - измислица. Това което прави безпокойството ужасяващо изживяване е това че човек си мисли че то е опасно. Безпокойството те заблуждава че може да те нарани, но реално не може. То не е опасно, защото е част от нас. Може да изглежда като чужд агресор, може да изглежда че изкача от някъде и започва да те удря, но реално няма истинска заплаха. То не е болест , а е реакция на нашите чувства. Симптомите на паниката и на вълнението са еднакви - разликата е в значението което им се придава. Когато го наричаме безпокойство - го мразим, бягаме от него, и правим всичко възможно за да не го изпитваме. Когато го наречем вълнение сме готови дори да платим за него. Пример за това може да бъде влакче на ужасите и други. Разликата не е в изживяването, а в интерпретацията. Пример за автоматични негативни мисли, които тревожат човек могат да бъдат следните:
"Страх ме е че ще се изложа и всеки ще разбере за моето състояние"
" Ще получа сърдечен удар и ще умра"        " Не мога да избягам "
" Никой няма да ме хареса ако знае, кой съм "
" Завинаги ще остана заклещен в безпокойство "
" Трябва да остана там , където съм в безопасност"   " Аз съм луд "
Мислите не са неща, чувствата не са факти. Мисленето че нещо ще се случи, не означава че то наистина ще се случи.
Първата стъпка е премахването на съпротивлението срещу безпокойството. Приемането на всяко чувство без игнориране. Спиране на всеки опит да се контролира. Втората стъпка  е окуражаването на  тези чувства -това помага по два начина -показва  че не можеш да го направиш по- зле и второ връща ти контрола на чувствата. Трябва да докажеш че няма заплаха. Естествено има и други варианти за справяне, чрез вглеждане в миналото , анализиране на причините за проблема и промяна на вътрешната им интерпретация по различни начини. Според мен хуморът е голям лечител. Въпросът защо имам проблеми не е добър- защото отвежда до доказателствата - защото това и това ми се случи в миналото. Човек започва да се вглежда твърде много в себе си и миналото си - от там и да се депресира.  Когато  се присмее на проблема си , дори и да го направи изкуствено - той намаля от неговата енергия. По - лесно е да научиш нов начин да реагираш на дадена ситуация, отколкото да забравиш старият.
И така най - важното е да има забавление    Ако може човек да се забавлява с проблемите си няма по-добро от това

[данаил]

ето това наистина ми хареса.много е точно и умно написано.на фона на някои безмислени спорове това ми хареса.

[Ema]

"По - лесно е да научиш нов начин да реагираш на дадена ситуация, отколкото да забравиш старият"

 За мен това е есенцията.
 100% съгласна.

[hpjon]

Искам да споделя тук някои идеи свързани със страха, безпокойството и паническите атаки. Ще резюмирам неща, които съм чел и ми изглеждат логични.
Страхът е реакция на това което се случва, докато безпокойството е реакция отнесена към това което може да се случи, някъде в бъдещето - може би след 10 години, може би след 10 секунди. Когато някой насочи пистолет към лицето ни - това е страх. Безпокойството са заплахи, които създаваме в нашият ум. Страхът обикновено има кратък живот - или лошото нещо се случва, или не. Докато човек може да се безпокои по цял ден. Опитите за борба с безпокойството са подобни на "боксиране със сянката си". Сянката никога няма да се измори или да се откаже от борбата, можеш да я победиш  като спреш да се бориш. В момента в което това стане, тя няма друг избор освен да спре да се бие и да покаже какво представлява - измислица. Това което прави безпокойството ужасяващо изживяване е това че човек си мисли че то е опасно. Безпокойството те заблуждава че може да те нарани, но реално не може. То не е опасно, защото е част от нас. Може да изглежда като чужд агресор, може да изглежда че изкача от някъде и започва да те удря, но реално няма истинска заплаха. То не е болест , а е реакция на нашите чувства. Симптомите на паниката и на вълнението са еднакви - разликата е в значението което им се придава. Когато го наричаме безпокойство - го мразим, бягаме от него, и правим всичко възможно за да не го изпитваме. Когато го наречем вълнение сме готови дори да платим за него. Пример за това може да бъде влакче на ужасите и други. Разликата не е в изживяването, а в интерпретацията. Пример за автоматични негативни мисли, които тревожат човек могат да бъдат следните:
"Страх ме е че ще се изложа и всеки ще разбере за моето състояние"
" Ще получа сърдечен удар и ще умра"        " Не мога да избягам "
" Никой няма да ме хареса ако знае, кой съм "
" Завинаги ще остана заклещен в безпокойство "
" Трябва да остана там , където съм в безопасност"   " Аз съм луд "
Мислите не са неща, чувствата не са факти. Мисленето че нещо ще се случи, не означава че то наистина ще се случи.
Първата стъпка е премахването на съпротивлението срещу безпокойството. Приемането на всяко чувство без игнориране. Спиране на всеки опит да се контролира. Втората стъпка  е окуражаването на  тези чувства -това помага по два начина -показва  че не можеш да го направиш по- зле и второ връща ти контрола на чувствата. Трябва да докажеш че няма заплаха. Естествено има и други варианти за справяне, чрез вглеждане в миналото , анализиране на причините за проблема и промяна на вътрешната им интерпретация по различни начини. Според мен хуморът е голям лечител. Въпросът защо имам проблеми не е добър- защото отвежда до доказателствата - защото това и това ми се случи в миналото. Човек започва да се вглежда твърде много в себе си и миналото си - от там и да се депресира.  Когато  се присмее на проблема си , дори и да го направи изкуствено - той намаля от неговата енергия. По - лесно е да научиш нов начин да реагираш на дадена ситуация, отколкото да забравиш старият.
И така най - важното е да има забавление    Ако може човек да се забавлява с проблемите си няма по-добро от това

Суперсел, поздравления! Чудесно обяснение, което е още по-силно за теб, защото сам си достигнал до него. Наистина това е път, който води към успех.

Бих искал само да изразя моето мнение за мислите. Според мен те са неща. Мислите са неща, защото благодарение на тях ние извършваме действията си. Мисълта има силата да преобразява същността ни, затова я разглеждам като нещо - то съществува и може да се изменя. Именно благодарение на способността да изменяме нещата-мисли, можем да се научим да мислим по такъв начин, че да не се налага да изпитваме нежелани емоции.

Според мен от теб би станал успешен терапевт!

[mss]

Ема, каква е тази кратка терапия, за която споменаваш по горе..... че ти и още други сте се справили с ПР, кажете малко повече, че и аз да пробвам:)

[Мая]

Ема, каква е тази кратка терапия, за която споменаваш по горе..... че ти и още други сте се справили с ПР, кажете малко повече, че и аз да пробвам:)

Аз не съм Ема но, ........извършва се от д-р Тодор Първанов в Плевен и София. Продължителността и е от 2 до 12/15 посещения и струва 60 лв на час.

[hpjon]

Здравей мсс!

Това, което Мая ти казва не отговаря на истината. Или поне не напълно - доктора е Първанов, но цената никой не може да ти каже освен него самия.

Аз съм бил на терапия при доктора и знам по-добре от Мая, която не го познава лично.