Място за изразяване на различни мнения във връзка с лечението на ПР

[hpjon]

Взимам повод от съседната тема:

Не бях пила ривотрил от няколко месеца, но не събудих толкова наплашена, че нямаше просто как. И най-странното е, че като излязох навън, до магазина, се почувствах по-добре. Явно трябва да съм само навън 
Първата мисъл, която ми премина през главата, освен че отново полудявам, беше много странна. Как може да искаш нещо и в същото време да се отречеш директно от него по време на ПА  Да не излезе най-накрая, че обичам мъжа си и всички изневери и псевдовлюбвания са плод на огорчението ми  Вкарах се в някви филми големи пак

Ключов въпрос тук е "Как може да искаш нещо и в същото време да се отречеш директно от него по време на ПА"

Отговора е кратък и ясен: това е страх. В състояние на страх човек е готов на всякакви сделки със всекиго и всякакви компромиси, дори със себе си само и само страха да отслабне.

Но се случва точно обратното - страха така живее, така набира сила. Такива мисли за него са победа, така укрепва. Подобно поведение позволява той да се връща пак.

Ето защо една психотерапия при такива проблеми трябва да работи в посока промяна на рамката на мислене, на типа мислене.
Точно тази първа мисъл е най-важна! Добре, и втората след нея

Когато мисленето е ОК страха няма с какво да се храни - изчезва, загива, няма как да се появи пак.
Няма нужда от успокоително, събуждаш се ведър.
Това обаче е постижимо с точно определен тип психотерапевтични подходи.
 
И за да не бъда обвиняван в проповедник на чудеса искам да подчертая думата постижимо - ако човек се потруди достатъчно с правилната помощ в точния момент е постижимо.

[track]

Пак ли за мен говориш   И то в друга тема  

Сега да ти кажа аз нещо по повод "готовността ми за сделка с всекиго и за всичко". Аз съм човек, който трудно взима решения. Винаги съм изправена пред най-малко две възможности, да не кажа, че често са и повече. Когато се напия, обаче, (сега да не излезе, че пия всеки ден  ) възможностите бързо се свеждат до една - взимам импулсивни решения, защото иначе не мога да се реша. Същото е и, когато имам ПА. "Освобождавам се" от всички възможности, които ме правя тревожна и импулсивно ги свеждам до една.  

Подходящият "механизъм" за мен е съвсем различен от това, за което говориш 

[hpjon]

Просто вземам повод от споделеното от теб - такъв тип мисли са много характерни по време на криза. Примера е глобален

Ще използвам пак "централната догма" в когнитивно-поведенческата терапия, за да илюстрирам важността на начина и типа мислене:

"Начина, по който мислиш е начина, по който се чувстваш".

Или - можеш да промениш това, което чувстваш чрез промяна на това, което мислиш.

[hpjon]

Споделям, че вчера, май по това време, не бях добре и днес ме е бъзе все още да не ми стане пак зле. Дали да не пия превантивно ривотрил 

Знам само, че разковничето е ясно - другия месец заминават майка ми и най-добрата ми приятелка в чужбина  Това ме мъчи мен. Имам чувството, че ще остана сама. Може би затова кризите се завърнаха 

Не - не пий превантивно нищо. Така даваш сила на страха. Продължаваш ли терапията си - защо не си постигнала поне независимост от транквилантите?

Теб те е страх - ето, знаеш и причината за страха си.

Би трябвало да работиш в посока справяне със страховете си - малко смелост, малко увереност в себе си.
Ако ходиш на терапия още - поговори с терапевта си за тези неща, попитай го как можеш да ги постигнеш.

Давам ти насока натам, защото те са постижими. Трябва малко работа обаче по тях.

Успех!

[track]

Аз пиша в една тема, ти ми отговаряш в друга  Нещо да не сте слънчасали масово днес 

Няма да пия, споко. От може би 10 месеца не бях пила транквилатни. Вчера ми беше сефте. Дори едва успях да ги намеря, докато бях в пристъп. Бяха забутани в единия шкаф. 

[данаил]

да кажа и аз нещо положително.по празниците ходихме до турция кападокия.в мала азия на над 1300 км в едната посока.беше ми доста притеснено и няколко дни преди отпътуването ми беше едно свито и леко тревожно знаете как.обаче като по чудо отидохме върнахме се без кризи по пътя или там.само на моменти някакви мисли но само мисли които прогонвах.а наи голямата си смелост приложих в подземния град на 50-60 метра под земята в едни тунели метър на метър и изрично казаха че които има сърдечни проблеми клаустрофобия или разни други да не слиза въобще.е познаите аз слязох и нищо не ми стана.така че сме сподобни на много повече отколкото си мислим че можем.разбрах че трябва да предизвикаме страховте си и да видим че не са страшни че ние сами ги измисляме.а онова си беше истинско изпитание.няма къде да избягаш и да те хване паника докато излезеш навън ще мине час.това е от мен не бях писал отдавна ама сега има за какво.а и на тръгване в автобуса за секунда ме обзе някакво желание да ме обхване паника че стъклата не се  отварят ама си казах я се махай да вървиш на маината си и с това се почна.а после какви по смели неща.поздрави на всички

[hpjon]

да кажа и аз нещо положително.по празниците ходихме до турция кападокия.в мала азия на над 1300 км в едната посока.беше ми доста притеснено и няколко дни преди отпътуването ми беше едно свито и леко тревожно знаете как.обаче като по чудо отидохме върнахме се без кризи по пътя или там.само на моменти някакви мисли но само мисли които прогонвах.а наи голямата си смелост приложих в подземния град на 50-60 метра под земята в едни тунели метър на метър и изрично казаха че които има сърдечни проблеми клаустрофобия или разни други да не слиза въобще.е познаите аз слязох и нищо не ми стана.така че сме сподобни на много повече отколкото си мислим че можем.разбрах че трябва да предизвикаме страховте си и да видим че не са страшни че ние сами ги измисляме.а онова си беше истинско изпитание.няма къде да избягаш и да те хване паника докато излезеш навън ще мине час.това е от мен не бях писал отдавна ама сега има за какво.а и на тръгване в автобуса за секунда ме обзе някакво желание да ме обхване паника че стъклата не се  отварят ама си казах я се махай да вървиш на маината си и с това се почна.а после какви по смели неща.поздрави на всички

ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!

Ако така процедираш всеки път, когато усещаш, че се разклаща под краката ти, си мисля, че няма да мине много дълго време и ще можеш да се похвалиш с абсолютен успех.

Пожелавам ти го!

[данаил]

благодаря.така трябва да е и ще бъде!!!

[hpjon]

hpjon, ти да не следиш г-н Тодоров  Започваш да ме съмняваш вече 

Следя кой къде дава грешни съвети на хора в затруднено положение, да. Методите, които се препоръчват ще отведат доста хора на грешния път.

Ако четат тук, ще са наясно

[track]

hpjon, сигурно пишеш статия за г-н Тодоров, щом го изследваш толкова обстойно. 

Чак не мога да повярвам как се следят всички форуми наред. Откъде това време, бе хора   

[hpjon]

hpjon, сигурно пишеш статия за г-н Тодоров, щом го изследваш толкова обстойно. 

Чак не мога да повярвам как се следят всички форуми наред. Откъде това време, бе хора   

Статии се пишат за нещо, което си струва и което ще е от полза. Така че, пиша си статиите по друг повод - те съдържат информация, която ще е от полза.

Тук във форума е напълно достатъчно като място, където да противопоставим мненията и да изведем аргументите си.

Когато човек добре организира нещата си - време винаги има. Особено за каузи, в които има много неясноти и отделянето на време е ценно и полезно

[Мая]

hpjon, ти да не следиш г-н Тодоров  Започваш да ме съмняваш вече 

Следя кой къде дава грешни съвети на хора в затруднено положение, да. Методите, които се препоръчват ще отведат доста хора на грешния път.

Ако четат тук, ще са наясно

Айде стига щуротии. И аз не съм съгласна с някои неща на Тодоров, ....ама чак пък от гората да е хванат както искаш да внушиш на хората?!?! С всичките му отричания аз го виждам като по цялостен и широкоскроен от теб.
"Фехтовката му" в пулс.бг от къде ти хрумна че е нова.   А след като ти можеш да ходиш от цвят на цвят тоест от форум на форум защо и другите хора да не могат?!
Нали и ти имаш профил в пулс.бг смятам че съм добре с очите, що държиш сметка на хората за същото.

Знам че обичаш задачите, действието и яката работа. Имам задача. Все още не си разбрал смисъла на понятието осъзнаване, разбери го.

[track]

Печелиш, аз съм неорганизирана... Може би по-скоро предпочитам да използвам времето си за нещо, което ми докарва доходи. Не съм толкова благодетелна... чак съмнително благодетелна

[hpjon]

Точно това е важното, трак - така да организираш времето и дейностите си, че да хем доходите ти да са ОК, хем и да си в полза в някаква кауза като тази

Мая, благодаря за задачата, но други хора или аз сам си поставям задачи. Не е като да нямам работа - даже доста имам

Само искам да припомня, че тодоров, иванов или който и да е терапевт може да е чудесен, но в случая говорим за ПР и фобии. Е, няма как да го кажа по-меко, но просто нещата на някои терапевти не се получават в тази област.
Нека си помагат при други проблеми

Да се работи за, както казва Алф, да няма проблеми

[t.todorov]

Точно тук е грешката. Психотерапията работи с личността, а не със симптомите. От тук идват всички различия, т.е. те са само тук, няма ги другаде.
Няма значение дали симптома е ПР или депресия, или злободневен житейски проблем. Личността няма диагноза. Има ресурси и дефицити. От тук има терапии използващи ресурса, терапии развиващи  дефицита и смесени.
Без значение е дали човек се страхува от кърлежи, от сърдечен удар, от задух и т.н. Работи се със значението на симптома, което той има за човек. ПР не прави никаква разлика от всичко останало, дори е една лека проблематика бих казал, ясна е и психотерапията носи доста ползи на човек, надхвърлящи, много надхвърлящи справянето с това, което е на повърхността - симптомите.