Осъзнай "Себе си"

[Driver]

" -аз се ядосвам, което води последствията след себе си."

Ето, именно за това говорим. Но как се ядосваш? Вътрешно в себе си, или даваш някакъв израз?

Различно, ако почна да давам израз всеки път, вече да съм в затвора

[t.todorov]

Какво правиш с гнева си тогава? Къде го прибираш? Друг е въпроса какви хора провокират гнева ти и с какво ...

[hpjon]

Какво правиш с гнева си тогава? Къде го прибираш? Друг е въпроса какви хора провокират гнева ти и с какво ...

Мале ако всички хора вземат да се замислят така като се гнервират то ще ни трябват не психотерапевти, а директно психиатри. Всяко изречение като това ме хвърля в потрес - тоя тип терапия, който пита тези неща безчувствени зомбита ли произвежда накрая или какво?

как народа не е измислил по-живописна приказка от "да търсиш под вола теле"...

Една агорафобия я изкарахте егати сложния минал неразрешен конфликт.

[dragon]

Здравейте. Интерсна дискусия се е заформила виждам, а и аз не съм влизал отдавна.

Господин Тодоров, при мен пък нещата с гнева стоят по малко по различен начин. Аз когато почувствам агресия към някого се самообвнинявам. Понякога дори не си повзволявам да мисля лошо за хората. Сякаш ще ги нараня с омразата си и изпитвам вина.

[Мая]

владимир, ти си един разумен мъж, но смятам обаче, че това, което казваш

Поведенческата терапия и хипнозата например са насочени към симптома и нищо друго. Аз на това съм противник защото макар и да е действено само замазва нещата.

не е плод на твоето изследване по проблема, а преразказваш една широковъзприемана погрешна представа за тях. Не искам да влизам в подробности, защото ни най-малко искам да споря с теб, но съм длъжен да те поправя - нито КПТ, нито клиничната хипноза се занимават със симптоми.

А това че клиничната хипноза не се занимава със симптоми вероятно е плод на твоето изследване. Изследването вероятно става с проверяване в източници според думите ти. Може да провериш и в няколко източника нещо и пак да не е вярно!!!

Ако дразня някого с не особено сериозното ми поведение и ...големи букви, оцветени, вероятно и други неща........мен  шарените човечета, неприлични думи  и какво ли не друго които аз не използвам не ме дразнят!  Аз съм само временно тук, за втори път го казвам днес, само още малко трябва да ме изтърпите до следващата седмица. После я вляза на месец веднъж, я не.


hpjon, дръж здраво неформалното лидерство тук. И дръж под контрол терапевта който май не ги разбира работите, да не навреди на някой!

[t.todorov]

И това ви помага наистина да не ги нараните. Без да осъзнавате обаче, че е на ваш гръб. Може би сте дори по-мил с хората, за да се справите с вината си. Все пак с кои хора си позволявате да сте директен, открит? Може би има някакви изключения?

[hpjon]

dragon-е, ей сега да видиш какво ще ти се стовари на главата

Обяснението според мен в две изречения: Просто си възпитан в такъв начин на мислене. Добрата новина е, че съществуват мощни методи и техники, чрез които можеш да промениш това мислене. Съответно ако не те кефи да изпитваш вина - няма да я изпитваш.

[Driver]

dragon при мен е различно много - аз се биех много навремето, после спрях (наистина не е хубаво), обаче да не мисля лошо чак за някой... няма как. Виж може да си кажа "смекчаващи вината обстоятелства", та да не ми дойде да се разправям по-сериозно. Има хора на които истински не им пука - не, че ги е страх да не мислят лошо за някой, или да се бият, а просто не им пука. Те са най-добре, отминават човека и дори не се замислят. За себе си се опитвам да взема правилните решения, все пак има закони, а и дори майната им на законите, не искам просто да се изнервям. Малко спокойствие не вреди на никой

[dragon]

И това ви помага наистина да не ги нараните. Без да осъзнавате обаче, че е на ваш гръб. Може би сте дори по-мил с хората, за да се справите с вината си. Все пак с кои хора си позволявате да сте директен, открит? Може би има някакви изключения?

Много съм мил да. Най-фрапиращия случай е следния. Влизам в магазин за дрехи. Дрехите не ми харесват. Но продавачката е толкова мила и добра и любезна с мен че чак ми стана срамно от факта че не са ми харесали дрехите които тя продава. Пак голяма вина ме налегна. А пред нея нито дума за това, напротив-казах и че дрехите много ми харесват. И даже накрая си купих една блуза която сега дори не нося. Яд мее че съм такъв.

В по-малка степен изпитвам вина ако отсрещния човек е много нелюбезен. И дори тогава пак не съм много ядосан. Даже понякога го оправдавам.

[dragon]

dragon-е, ей сега да видиш какво ще ти се стовари на главата

Обяснението според мен в две изречения: Просто си възпитан в такъв начин на мислене. Добрата новина е, че съществуват мощни методи и техники, чрез които можеш да промениш това мислене. Съответно ако не те кефи да изпитваш вина - няма да я изпитваш.

Бих се радвал да споделиш методите.

[dragon]

dragon при мен е различно много - аз се биех много навремето, после спрях (наистина не е хубаво), обаче да не мисля лошо чак за някой... няма как. Виж може да си кажа "смекчаващи вината обстоятелства", та да не ми дойде да се разправям по-сериозно. Има хора на които истински не им пука - не, че ги е страх да не мислят лошо за някой, или да се бият, а просто не им пука. Те са най-добре, отминават човека и дори не се замислят. За себе си се опитвам да взема правилните решения, все пак има закони, а и дори майната им на законите, не искам просто да се изнервям. Малко спокойствие не вреди на никой

Аз осъзнавам че това моето е ненормално ама не мога да си помогна.

[t.todorov]

Какъв би бил за вас един успешен развой на нещата? По какво ще разберете ако от утре всичко е ОК с вас

[dragon]

И да добавя нещо малко парадоксално но изключително много се нервя на предмети. Примерно компютъра за забива или интернета спира или нещо подобно. Но никога на хора.

[dragon]

Какъв би бил за вас един успешен развой на нещата? По какво ще разберете ако от утре всичко е ОК с вас

Ами ако мога да упражня правото си да кажа НЕ без да се чувствам виновен.

[Driver]

И това ви помага наистина да не ги нараните. Без да осъзнавате обаче, че е на ваш гръб. Може би сте дори по-мил с хората, за да се справите с вината си. Все пак с кои хора си позволявате да сте директен, открит? Може би има някакви изключения?

Много съм мил да. Най-фрапиращия случай е следния. Влизам в магазин за дрехи. Дрехите не ми харесват. Но продавачката е толкова мила и добра и любезна с мен че чак ми стана срамно от факта че не са ми харесали дрехите които тя продава. Пак голяма вина ме налегна. А пред нея нито дума за това, напротив-казах и че дрехите много ми харесват. И даже накрая си купих една блуза която сега дори не нося. Яд мее че съм такъв.

В по-малка степен изпитвам вина ако отсрещния човек е много нелюбезен. И дори тогава пак не съм много ядосан. Даже понякога го оправдавам.

Не съм психотерапевт, но според мен просто си по-лесно манипулируем. Ако се замислиш, че продавачката е мила, само защото иска да си продаде дрехата, която никой не иска да купи и че хич не и дреме за друго, ще разбереш. Тя е там на заплата - работи, не е на лична среща с теб. Само, че ти изпитваш вина сякаш нараняваш нея, а то не е изобщо така, грам не и пука. Като малък, ама наистина преди поне 6-7 години имах подобни моменти с чувство на вина. После разбрах, че тея хора нито ще ме нахранят, нито ще направят друго за мен, че да ги съжалявам, а и разбрах че е тъпо да изпитваш вина като не си виновен.