Осъзнай "Себе си"

[t.todorov]

Аз неслучайно отворих темата за възрастовите етапи по Е.Ериксон /това е друг Ериксон и той се учи в университетите/. Когато човек удари на камък, без значение как се удря и какъв е камъка, това е показателно че не е развил способността да го прескочи, а има всички предпоставки. Психотерапията е всъщност преминаване на споменатите етапи от съседната тема по терапевтичен начин. Ако едно дете не научи това, което трябва да научи, все някога ще удари на камък. Подобен случай имам и на 65г. господин, който беше ударил на камък в последния етап. В зависимост на кой етап човек, или детето не е развило някакво качество той започва да компенсира тази липса преминавайки през следващите. Ние не сме роботи, нито живеем в идеално общество и в този смисъл не съществува идеално преминаване през "кризите" на развитие. Така човек или ще успее да компенсира някои неща и да живее пълноценно на цената на някакви компромиси или не. Ако не успее говорим за развитие на изявена проблематика. Каквото е и ПР и агорафобия и други неща. Човек има 3 варианта условно пред себе си: да намери куража да е честен със себе си, че някъде, някога се е случило нещо, което не му е позволило да развие някои свои способности, да се "върне" терапевтично в тези етапи и да положи усилия да развие ресурса, който дреме в него. Вторият вариант е да положи усилия да подкрепи по-добре компромиса който е направил по отношение на своите липси, което ще го предпази да бъде честен със себе си, което е свързано с много гняв, яд, тъга и т.н. Третият вариант е да е в безтегловност, докато единият от горните два варианта надделее.

[Ema]

"...да се "върне" терапевтично в тези етапи и да положи усилия да развие ресурса, който дреме в него."

Ето в това се съмнявам. Че връщането може да е терапевтично или поне ще е терапевтично, подобно на разговор с приятел. Но важно е и в какво вярва човек. Аз на такава терапия не бих отишла. Може би  защото не вярвам, на първо място. На второ - защото провеждах терапия, много по-различна, по- динамична, по-бърза, по-малко субективна, с много отчетливи промени, така че във всеки един момент можех да кажа на доктора "довиждане, нямам напредък до сега" но не го казах, защото промяната настъпи бързо и най-важното е, че промяната продължава и сега, 4-та година след това.
  Искам да отбележа, защото сега говорим много за миналото на един човек,че аз също промених отношението си към миналото ми, към хората там, към обстоятелствата там и всичко това е резултат от терапията, без да съм анализирала каквото и да е от това. Аз продължавам да се изненадвам на реакцията ми при обстоятелства,  които преди терапията щяха да ме сринат, а сега се справям с тях много добре, както и реакцията ми към отделни хора и тяхното поведение.  Има "балкан" разлика, както казват хората.
 Просто промени се моята гледна точка и оттам се промени света за мен.
  Така че промяната става и по обратен път.

[t.todorov]

" Аз на такава терапия не бих отишла. Може би  защото не вярвам, на първо място."

Залебежете кой е първият етап - "базово доверие".
Преди той да се осъществи терапията не започва. Това доверие се създава в първоначалните терапевтични контакти, или съответно не се създава.

" Така че промяната става и по обратен път."

Разбира се, че стават и по обратния ред. При вас е станало. Всичко зависи от това в кой етап човек не е прескочил кризата си. Нали не мислите, че в примера с 65г. старец съм го разпитвал, какво е правел на 5-6г. Понякога обратният ред е единственият възможен.
Важното е кой е оптималният вариант за случая, за личността, за проблематиката му. Именно за това терапевта трябва да прецени и да има уменията да работи както дълбинно, така поведенчески, или както казвате по обратният ред. Но достигането до дълбочината, която би била по-ползотворна не бива да се пренебрегва никога. Най-сериозната терапия е психоанализата. Всичко останало е компромис.

Ето го и по-синтезирано. През годините човек би трябвало да изгради тези неща:

1. Базово доверие.
2. Автономност.
3. Инициативност.
4. Трудолюбие.
5. Идентичност.
6. Интимност.
7. Продуктивност.
8. Его-интеграция.

Колкото цифрата на способността която не е имала условията да се развие е по-малка, толкова по-дълъг терапевтичен път има и обратно.
Когато тръгнем от актуалната проблематика, дали ще е ПР или соц. фобия, или агорафобия, ние не знаем кога и в кой етап, и какво, и до колко не е изградено.

[hpjon]

Явно е до тип личност. И аз никога не бих се навил на терапия, на която няма да знам нито продължителността, нито цената, нито ефекта от нея. Бих напуснал всеки терапевт, който на първата среща не ми разясни максимално подробно тези неща. Разбира се в разумни граници - ясно е, че никой не може да отсече точно до деня и стотинката.

[Ema]

 Знаете ли, може би разногласието се получава, защото аз и hpjon сме свършили терапията и то преди доста време. Всички други или търсят терапия, или все още ходят на терапия. Изходната точка е различна.  Може би ако беше преди терапията и четях вашите думи, щях може би, да си помисля върху това, което казвате, но въпреки това не съм сигурна, че щях да приема да тръгна на такава терапия. Прекалено мъглива, неясна е, с начало, но кога ще дойде края?  Не се знае.


  

[t.todorov]

Ето, сама виждате, как липсата на базово доверие засилва автономността, като компенсация - "да зная, да съм наясно, да пресметна ..." т.н. , защото на мястото на "базово доверие" се е изградило "базово недоверие". За да компенсира това, човек има нужда от предсказуемост на нещата, каквато е и част от ядката на тревожната проблематика де.
В тоя смисъл забелязвам и "продуктивност", като компенсираща и натоварена с много силни съдържания от вас.
Ние няма как да знаем, кога едно дете ще проговори, проходи, кога ще се научи да пише и чете гладко и т.н. в своето развитие, така, както не знаем и кога един клиент ще успее да премине през терапията си.

[hpjon]

Г-н t.todorov,

не е честно да редактирате мненията си, след като вече има публикувано мнение. Докато е последно, ОК, после вече започвате да приличате на вашата клиентка:

« Последна редакция: Днес в 03:33:13 от t.todorov »

А следващото мнение е    
Re:Осъзнай "Себе си" « Отговор #33 -: Днес в 03:24:13 »

Т.е. десет минути след като някой си е направил труда да отговор и да участва в разговора, вие си променяте (в случая допълвате със значително количество информация).

Спокойно - ние с Ема не сме ви конкуренти - терапевти няма да ставаме. Излагайте последователно и спокойно аргументите си и не разчитайте, че като си промените по-старите мнения ще изглеждате по-убедителен.

Напротив - забихте си още един автогол. Ако така мажете и с клиентите си, направо не знам.

[t.todorov]

Ако трябва да навляза по-сериозно в темата, най-важният етап за ПР всъщност е петия - идентичността. Не случайно ПР се появява най-често през 18-22,23г. В този етап се случва смесването на всички досегашни качества, които човек е развил у себе. Това смесване може  да е или конструктивно, или да е деструктивно. Именно тогава симптомите на ПР са последният "психичен коз" да се овладее ситуацията. Не случайно "търся си гадже" е забодена тема, защото следващият етап от развитието "интимност" трябва да успее да компенсира неуспешно преминатия етап и качеството от него "идентичност". Защото в противен случай човек развива в себе си качеството "смесване на социални роли". Въпросът "Аз кой съм?" остава отворен и трябва да се затвори с етапа "интимност", или да се залитне в другата посока - изолация.

[t.todorov]

" Г-н t.todorov,

не е честно да редактирате мненията си, след като вече има публикувано мнение."

Не е честно така е. И живота не винаги е честен, но какво да го правим Понякога ни предлага нечестно непредсказуеми неща.

[hpjon]

" Г-н t.todorov,

не е честно да редактирате мненията си, след като вече има публикувано мнение."

Не е честно така е. И живота не винаги е честен, но какво да го правим Понякога ни предлага нечестно непредсказуеми неща.

Да, да Абсолютно сте прав!

Само дето на тия нечестните в живота им викат мошеници. Вие сам се определихте като такъв

[Ema]

 Ясно ми е, че всяко нещо може да се погледне и като плюс и като минус. Това работите, така си изкарвате  хляба. Но няма сляпа вяра. Все повече хората ще търсят сигурност и гаранция, защото не са маловажни и времето и парите, а паниката наистина ограничава много. Ние май и тук се отклонихме от нея, щото този на 65 години едва ли е с паника на тази възраст.

Колкото до продуктивността - наистина е важна, колкото и за вас да е натоварена със силно съдържание. Затова човек тръгва на терапия. В България няма задължителна терапия, както има в Америка, та да няма значение каква терапия провеждаш и какъв ще  е крайния резултат.

ПП отговарям на поста ви преди 4 поста.

[Ema]

  Време е Серго да се изкаже, а той май не питаше за терапия, а само сподели мнения и виждания за възпитанието, но професионалното изкривяване обърна темата към терапията.

[t.todorov]

Така е права сте. Ние и децата знаем кога горе-долу ще пропишат и ще научат азбуката.
Въпроса е, че трябва по-толерантно да се кара със срокове, бързина на промяна, ефективност и т.н.
Недопустимо е терапевт да "провлачва" терапия, както и да създава безсмислена, необоснована за терапевтичният напредък зависимост. Но всичко това са ясни неща за един психотерапевт. Често тук обаче има смесване на социалните роли. Това наистина обърква. Изхабихме няколко теми и много писане за да стигнем до това че няма обучен терапевт за оня метод. И сега? На кой да ги пратим тези хора? Именно поради тая причина ролевата адекватност от моя страна трябва да присъства. А за мен адекватната позиция на един специалист е даде не частична, а пълната информация за нещата. Така първо се създава базово доверие към психотерапията по принцип, после и автономност в личният избор , което пък води и до инициатива, упорство в справянето и накрая създаване на лична идентичност. От там нататък, всички етапи си протичат. Както казваше една колежка "по броя на децата и браковете в моите групи разбирам, че хората са преминали етапа на идентичност успешно"

[Ema]

"Изхабихме няколко теми и много писане за да стигнем до това че няма обучен терапевт за оня метод."
Никога не съм се интересувала от метода, а от резултата. И съм доволна от решението си.

"На кой да ги пратим тези хора?"
Не ги пращайте вие. Те сами ще намерят къде да се пратят.

"А за мен адекватната позиция на един специалист е даде не частична, а пълната информация за нещата."
До тук ме убедихте, че вие самият нямате пълната информация,/справка -темата на спайдър, в която сега научавахте за ЕМДР и има много показателно възклицание от ваша страна/,  което обезсмисля ролята ви на арбитър. Всъщност тук арбитража е между непрофесионалисти.

"Така първо се създава базово доверие към психотерапията по принцип, после и автономност в личният избор"
Базовото доверие е на базата на резултати, на живи хора, минали по този път и справили се. Радвам се, че не са малко.

[Шашмагюл]

Еййй, това не беше ли темата на Сержо? Една тема не остана неоспамена  Осъзнаването на себе си за мене е нужно. Ама толкова много пишете, че нямам време да прочета всичко. Сякаш сте само в този форум...  Не мога да прочета, за да се включа в спора активно...