Осъзнай "Себе си"

[track]

Ема, това, което написах за Първанов не съм си го изсмукала от пръстите. Като гледам и никой не ми каза, че не е така. Разбирам. И на мен някой сигурно да ми се хвали в 2 от 4 часа колко е велик, сигурно и аз ще взема да му повярвам. Всички цифри и впечатления могат да се проверят и на място при среща с доктора. Ти забелязваш ли, че тук във форума повечето сменят терапевти и никой не е споделял име на терапевт, при който е ходил и не е доволен. Последно мисля, че Веси питах при кого е ходила преди на терапия, но тя не пожела да сподели. Затова никъде няма черни списъци на терапевти. Хората приемат, че не са успели с този терапевт и просто преминават нататък със следващия. По същия начин е и с терапевтите, които са помогнали. Много от хората тук си тръгват от форума след като си решат проблема. Никой не се връща да хвали някого, както и обратното. А и не са седнали специално на мен да ми се оплакват. Споделили са личните си впечатления и дотам.  

Аз не ходя на терапия, за да съм права за себе си. Много грешиш.  

Аз също живея без страх и паника. Ако това означава, че съм "излекувана", значи съм. За съжаление имам богат опит с рецидиви и едва ли някога ще мога да бъда сигурна, дори и след 20 години. Затова казвам, че е много смело да се твърди подобно нещо. Не смело, ами глупаво, поне от моя гледна точка.  

И за какви прилики ми говорите тука. Аз защитавам себе си и тезата си. Изобщо не се оприличавам на когото и да е

[Ema]

"Аз също живея без страх и паника. Ако това означава, че съм "излекувана", значи съм. За съжаление имам богат опит с рецидиви и едва ли някога ще мога да бъда сигурна, дори и след 20 години. Затова казвам, че е много смело да се твърди подобно нещо. Не смело, ами глупаво, поне от моя гледна точка"

Ще го разбереш, когато свършиш терапията си. Тогава няма да се съмняваш, ще видиш. Чувства се когато свършиш терапията. Усщането, че си на прав път по време на терапията и усещането след нея са много различни от усещанията преди терапията.
 Аз затова ти казвам да говорим и след терапията ти.

[track]

Не, Ема. Съмненията ми са съвсем различни. Ще кажа защо. След първия и втория си период на ПР бях страшно убедена, че съм приключила проблема завинаги. Да не кажа, че се надсмивах на себе си за това, че съм прекарала толкова време в страх и отчаяние. Но... идваше момент, в който ПР се връщаше, ей така от нищото. Почивах годинка и после пак. В един момент спрях да се надценявам и да гледам реално на нещата. Не мога да бъда убедена на 100% никога вече. Затова и не си позволявам да давам съвети, още повече обещания за 100% ефективност. Преди години бях писала под една статия за ПР. Писаха ми доста хора на имейла тогава. Говорихме си. Споделях им как съм се справила завинаги, колко съм силна и убедена в момента. Уви. ПР пак се върна след време. Първото нещо, което направих, беше да пиша на едно от момчетата, с които си пишех тогава за статията и той ми каза, че не е възможно. Вдъхнала съм му толкова много кураж с думите си тогава, че той е успял да повярва в себе си и се е справил сам. С поведението си в момента hpjon ми на помня на онази Мима, която писа под статията и беше също толкова уверена, колкото е и той сега. Дано не съм права.  

Колко е часът... събота вечер... а аз съм си вкъщи.. Ужас! Нещо ми става явно... Остарявам  

[vladimir]

, и един ден може би ще се събудиш отново със същия кошмар...

     Горния цитат го поствам отново не за да отговарям на потребителя трак, а за да подскажа нещо много важно в процеса на осъзнаване на динамиката на ПР.

     Сега не се майтапя, сещам се наистина за нещо важно.

     Това, което потребителят с никнейм трак и психотерапевтът тук т.тодоров от няколко седмици упорито всяват във форума е страх. Опитват се да стреснат някого, не знам кого и защо на примера на мен - човекът, който се е справил успешно със страховете си.
Последния цитат е пряко доказателство за това.

     В търсене на обяснение на това, общо взето, парадоксално и влизащо в противоречие с целите на настоящия форум, а именно улесняване по пътя в избавлението от различни страхове, аз до момента чудом се чудих защо им е на психотерапевт и негова клиентка да правят това - насаждане на страх

     Малко първосигнално отговорих няколко пъти, че аз, както и другите справили се, вече сме имунизирани срещу ирационални страхове. Не сме безразсъдно безстрашни - страхуваме се като всяко живо същество, но в границите на ненавреждащото и нормалното.

     Но да се върна на тезата, че тук се прокрадват нотките на безднадежност и страха от завръщането на страха.
През цялото време съм имал обяснението, сега обаче ми изкристализира: подробно, логично и аргументирано, в рамките на 20-ина страници, един от най-умните учени, лекари и творци - Майкъл Крайтън обяснява много добре защо в света и хората по отделно трайно се е настанило състоянието на страх.

     В неговата едноименна книга - "Състояние на страх", на фона на една нелоша кримка и забавен трилър, се разкрива една поразяваща истина - светът, в частност едни определени кръгове в бизнес средите и медиите всяват по всякакъв начин страх. ГМО, нанотехнологии, глобално затопляне, СПИН, рак, депресия, паника, тревожност...

     Който има възможност нека я прочете. Аз единствено съжалявам, че чак сега прозирам, че някои потребители тук абсолютно неволно (почти изключвам да е умишлено и по тяхна воля) са се присъединили към всяването на страх. Това има своите дълбоки психологични ползи, на които в момента не бих се спрял, защото първо ще стане дълго и второ - те са сериозни и заслужават специално внимание.

     Пък и ще си прочета точно този откъс от книгата, за да си припомня добре и  подробности идеята. Преди да сте ми опонирали - не, не вярвам в конспирации - доказателствата са прекалено много.

     Състоянието на страх, да завърша, е нещо, от което може човек да се измъкне. Независимо дали е преминало в ПР или просто е ежедневното сиво виждане за нещата.

Ето линк за книгата - още я има в книжарниците: http://www.book.store.bg/p5749/systoianie-na-strah-majkyl-krajtyn.html

Това дали някой с постовете си тук ще ти повлияе по такъв начин че да започнеш отново да получаваш ПА или да се страхуваш прекомерно от завръщането им (което само по себе си също е симптом) зависи от това дали подсъзнателно имаш нужда от това.
Ако подсъзнателно имаш нужда да се страхуваш то тогава просто е въпрос на време да се сблъскаш с нещо което да формира страх у теб-я новини, я някоя история.
Човек който не е невротичен няма нужда от това и не се повлиява от прочетеното.

Това което искам да кажа е че психоанализата разширява кръгозора относно психопатологията и формирането на симптоми. Твоят терапевт може примерно да ти обясни че се страхуваш защото си податлив на внушения и си прочел нещо някъде (което си е точно така) но далеч не е цялата история.

[t.todorov]

"ПП Тодоров, аз не се шегувам като питам за приликата. Наистина намирам прилика между вас двамата. Така както вие намирате такава между  доктора и hpjon.  Не е провокация. Реалност е.
 По  повод Радостина- казала съм, че тя се е справила, без това да я прави лечител, защото това е сработило само при нея. Няма го опита с други подобни хора.   Д-р Първанов лекува от  години. В това е разликата. В професионализма и опита.  Едно е да отговаряш за себе си, друго е да поемеш отговорност за други хора.
 Всъщност замисляли ли сте се защо новото в психотерапията от началото до сега  е с начало или  от психиатри или нещо друго, но  почти няма психолози?"

Малко отзад напред ще почна.
Терапевта се избира по интуиция. Права сте че избора е несъзнаван в голямата си част, ако изобщо има вариант за избор. Първото нещо е дали терапевта е мъж или жена. Най-грубо казано ако е мъж се предполага, че клиента има неразрешен конфликт с баща си, а ако е жена с майка си. Нито може да се знае какъв е конфликта нито от кога е. Това е просто предположение. На всичко отгоре ако е със засилени механизми на защита ще направи точно обратния избор - ако има неразрешен конфликт с баща си ще избере жена терапевт, за да си остане конфликта неразрешен. Това няма никакво значение какъв е метода и дали тези преносни и контрапреностни процесе ще са обект на терапията. Те се случват и от двете страни в контакта.
Следващото важно нещо в избора на терапевт в коя възрастова криза се корени спънката на човек. При ПР това са 2-ра и/или 3-та възрастови кризи, съответно от от 2-4 и 4-7г. Проблемите които се появяват в края на пубертета, или началото на ранна зрялост

[hpjon]

Това дали някой с постовете си тук ще ти повлияе по такъв начин че да започнеш

Владимир, късничко е било като си писал и затова може би не си ме доразбрал: не аз имам чувството, че някой ми внушава нещо и не аз се страхувам, че т.нар. ПР или ПА ще ми се върне. Говоря за това, че се пише по такъв начин, че останалите четящи тук да се почувстват обречени. Постовете се четат от десетки - погледни панела вдясно с т.нар юзерс - все има някой на линия.

Аз и останалите 4-5-ма тук и редица, които не пишат тук знаем едно много важно нещо и то ни гарантира имунитета срещу т.нар. ПР и ПА.
Когато знаеш това и когато четеш изказвания от сорта на "една жена на пазара каза" - в случая визирам въпросните огорчени и недоволни клиенти, които ги е срам да пишат тука за загубеното си време и пари (но ти е ясно, че просто такива няма, или да има то това си е по тяхна вина и те осъзнават това) тогава си абсолютно убеден в историята с насаждането на страха.

Ще пиша на издателство Бард за разрешение да копирам публично тук 10-ина страници от книгата. Като го получа ще се убедиш сам за какво говоря. Ако ти е под ръка - чети от 436 до 446-та страница.

[hpjon]

"ПП Тодоров, аз не се шегувам като питам за приликата. Наистина намирам прилика между вас двамата. Така както вие намирате такава между  доктора и hpjon.  Не е провокация. Реалност е.
 По  повод Радостина- казала съм, че тя се е справила, без това да я прави лечител, защото това е сработило само при нея. Няма го опита с други подобни хора.   Д-р Първанов лекува от  години. В това е разликата. В професионализма и опита.  Едно е да отговаряш за себе си, друго е да поемеш отговорност за други хора.
 Всъщност замисляли ли сте се защо новото в психотерапията от началото до сега  е с начало или  от психиатри или нещо друго, но  почти няма психолози?"

Малко отзад напред ще почна.
Терапевта се избира по интуиция. Права сте че избора е несъзнаван в голямата си част, ако изобщо има вариант за избор. Първото нещо е дали терапевта е мъж или жена. Най-грубо казано ако е мъж се предполага, че клиента има неразрешен конфликт с баща си, а ако е жена с майка си. Нито може да се знае какъв е конфликта нито от кога е. Това е просто предположение. На всичко отгоре ако е със засилени механизми на защита ще направи точно обратния избор - ако има неразрешен конфликт с баща си ще избере жена терапевт, за да си остане конфликта неразрешен. Това няма никакво значение какъв е метода и дали тези преносни и контрапреностни процесе ще са обект на терапията. Те се случват и от двете страни в контакта.
Следващото важно нещо в избора на терапевт в коя възрастова криза се корени спънката на човек. При ПР това са 2-ра и/или 3-та възрастови кризи, съответно от от 2-4 и 4-7г. Проблемите които се появяват в края на пубертета, или началото на ранна зрялост

     Ето това е един от "най-информативните" текстове, които съм чел.  Уха! Прилича на ония огромни пакети зрънчо, които в крайна сметка като ги изядеш - все едно нищо. Само дето си си налепил излишни калории.
     Това било то менталния спам - четеш и аха да има идея и то няма. Безспорно, този текст ще помогне на мнозина да изберат терапевта си. Помогне-то да се чете в шесторни кавички.
Честит първи април, чак сега се усетих, че т.тодоров се шегува с този текст. Май, а?

[track]

hpjon, ако ти виждаш някакво насаждане на страх, не означава, че всички всички четящи мислят по същия начин. Аз като ти казвам, че си смел само на думи, ти се правиш на ударен. Ти самият държеше потребителите да са информирани докрай. Е, това и направих. И пак бих го направила, за да не се представям някои неща само в хубавата светлина

Понеже постоянно ми говориш за смелост и как заставаш зад думите си, как това е стъпка на осъзнаване, съветваш мен да го правя, аз пък те предизвиквам наистина да застанеш зад постовете си тук. Какво ще кажеш да избягаме от сянката на профилните си имена, да споделим истинските си имена, историята си, къде живеем, с какво се занимаваме, дори да сложим и снимки, за да няма после чуденки от рода кой какъв е кой, кой колко е смел и осъзнат и т.н.. Нали това те гложди - че съм си изтрила предишни постове. Мен никой не ме е учил на смелост, но това не ми пречи да съм смела. Дори имам чувството, че смелостта ти ще те предаде в случая. Дано греша  

Не съм казвала, че някой го е срам да пише тук. Споделяйки гаданията си няма да си в помощ на никого. Не виждам защо толкова искаш да се скрие истината за Първанов, след като тук хората имат нужда от помощ от истински терапевт, не от преклонения пред Светая Светих и празни обещания за 100% ефективност.

П.С Иначе отговаряш избирателно. Разбирам, че някои въпроси изискват неудобни отговори, но чак пък толкова. И не се измъквай с първи април

[t.todorov]

Мда, нещо се изпрати преди да го довърша. Пак си поствам отговора в цял вид.

"ПП Тодоров, аз не се шегувам като питам за приликата. Наистина намирам прилика между вас двамата. Така както вие намирате такава между  доктора и hpjon.  Не е провокация. Реалност е.
 По  повод Радостина- казала съм, че тя се е справила, без това да я прави лечител, защото това е сработило само при нея. Няма го опита с други подобни хора.   Д-р Първанов лекува от  години. В това е разликата. В професионализма и опита.  Едно е да отговаряш за себе си, друго е да поемеш отговорност за други хора.
 Всъщност замисляли ли сте се защо новото в психотерапията от началото до сега  е с начало или  от психиатри или нещо друго, но  почти няма психолози?"

Малко отзад напред ще почна.
Терапевта се избира по интуиция. Права сте, че избора е несъзнаван в голямата си част, ако изобщо има вариант за избор. Първото нещо е, дали терапевта е мъж, или жена. Най-грубо казано ако е мъж се предполага, че клиента има неразрешен конфликт с баща си, а ако е жена с майка си. Нито може да се знае, какъв е конфликта, нито от кога е. Това е просто предположение. На всичко отгоре ако е със засилени механизми на защита ще направи точно обратния избор - ако има неразрешен конфликт с баща си ще избере жена терапевт, за да си остане конфликта неразрешен. Това няма никакво значение, какъв е метода и дали тези преносни и контрапреностни процеси ще са обект на терапията. Те се случват и от двете страни в контакта.
Следващото важно нещо в избора на терапевт в коя възрастова криза се корени спънката на човек. При ПР това са 2-ра и/или 3-та възрастови кризи, съответно от от 2-4 и 4-7г. Проблемите, които се появяват в края на пубертета, или началото на ранна зрялост са вече израз, лицето, "глазурата" на "тортата". Под тази глазура има нерешен конфликт. Неговото естество предполага и нужда от специфичен терапевтичен контакт. Ако приемем /което е ясно теоритично, че е така/ ПР се развива върху основата, или на тревожна, или на хистерична проблематика. В първия случай, това е втората криза, във втория - третата. Както започна и темата, за тревожната проблематика решаващо значение има бащината институция. Тази институция може да бъде внесена и от майката. Нейната роля, както горе добре е описано, е да внесе ред, да въведе социалните норми, както е плавно да прекъсне симбиозата майка-дете, която е била до този момент. Това, както е обяснено и от статията за възрастовите етапи може да стане по няколко начина. Ако по груб начин детето е въведено в нормата, без да има възможност да състави баланса между нуждите и какво се изисква от него да прави, ще развие тревожна конституция, бъдеща основа върху която би могло да се появи и тревожна проблематика. В този случай този човек ще избере такъв терапевт, с който да извърви наново този си етап и несъзнавано ще го търси такъв, че да създаде определено отношение с него - разбиращ и адекватно внасящ граници. Обратно, ако бащината институция е липсвала, по различни причини, и клиента благодарение на липсата на адекватни граници, във взаимоотношенията да кажем, ще търси директивен терапевт който "да слуша" и добрия терапевт би бил за него този който дава наставления. Така ще внесе за себе си необходимата бащина институция, което ще му помогне да създаде и своите адекватни граници. Нещата пък стават още по-трудни, ако майката е въвела бащината институция у детето. Разбира се има много подробности около тези процеси които умишлено пропускам, за да не става тегаво за четене. Просто внесох пример за част от нещата, които влияят за избора на терапевт. Много често човек воден от съзнателен избор "на светила" оставя на страна интуитивният избор, който се оказва по-важен. Колко често чуваме "абе той е много добър и известен ама не се получи".  Имах една клиентка, която ме избрала защото съм изглеждал "добър човек" на снимката , каквото и да значи това за нея.  В крайна сметка нейният проблем беше, че не може да общува с "лоши хора" и в подобни ситуации получаваше ПА.  Избора е пряко свързан с това, какво трябва да се решава в терапията. Говоря за интуитивният избор. Съзнателният избор, например да се започне терапия, защото терапевта е "много добър" не винаги е гаранция че може да се създаде необходимото за точно този клиент терапевтично отношение. Все пак всеки терапевт е обучен да прояви някаква терапевтична гъвкавост и да нагоди поведението си нуждата, която е от клиента. Тази гъвкавост зависи от личността на терапевта. Понякога той трябва да е "майка", в начолото на терапията и да отгатва каква е нуждата на "бебето", после трябва да бъде "баща" и да въведе граници на тази нужда. После трябва да е "приятел", когато човек експериментира да удовлетворява нуждата си с научените граници и т.н. Не всеки терапевт може да заеме всяка една позиция, която налага терапевтичният контакт. Има терапевти майчин тип и бащин тип, без значение дали са мъже или жени. Колкото по-голяма ролева гъвкавост е придобил терапевта, толкова повече се предполага, че може да проведе завършен терапевтичен процес.

[vladimir]

Това дали някой с постовете си тук ще ти повлияе по такъв начин че да започнеш

Владимир, късничко е било като си писал и затова може би не си ме доразбрал: не аз имам чувството, че някой ми внушава нещо и не аз се страхувам, че т.нар. ПР или ПА ще ми се върне. Говоря за това, че се пише по такъв начин, че останалите четящи тук да се почувстват обречени. Постовете се четат от десетки - погледни панела вдясно с т.нар юзерс - все има някой на линия.

Аз и останалите 4-5-ма тук и редица, които не пишат тук знаем едно много важно нещо и то ни гарантира имунитета срещу т.нар. ПР и ПА.
Когато знаеш това и когато четеш изказвания от сорта на "една жена на пазара каза" - в случая визирам въпросните огорчени и недоволни клиенти, които ги е срам да пишат тука за загубеното си време и пари (но ти е ясно, че просто такива няма, или да има то това си е по тяхна вина и те осъзнават това) тогава си абсолютно убеден в историята с насаждането на страха.

Ще пиша на издателство Бард за разрешение да копирам публично тук 10-ина страници от книгата. Като го получа ще се убедиш сам за какво говоря. Ако ти е под ръка - чети от 436 до 446-та страница.

Аз никога не съм се чувствал обречен, нито мисля че някой друг се чувства така от постовете тука. Никой не е написал "няма спасение от ПР" или нещо такова.
Напротив. Форумът е на ниво, обменят се разнообразни мнения и хората които четат могат да са наясно с вариантите.

[vladimir]

Мда, нещо се изпрати преди да го довърша. Пак си поствам отговора в цял вид.

"ПП Тодоров, аз не се шегувам като питам за приликата. Наистина намирам прилика между вас двамата. Така както вие намирате такава между  доктора и hpjon.  Не е провокация. Реалност е.
 По  повод Радостина- казала съм, че тя се е справила, без това да я прави лечител, защото това е сработило само при нея. Няма го опита с други подобни хора.   Д-р Първанов лекува от  години. В това е разликата. В професионализма и опита.  Едно е да отговаряш за себе си, друго е да поемеш отговорност за други хора.
 Всъщност замисляли ли сте се защо новото в психотерапията от началото до сега  е с начало или  от психиатри или нещо друго, но  почти няма психолози?"

Малко отзад напред ще почна.
Терапевта се избира по интуиция. Права сте, че избора е несъзнаван в голямата си част, ако изобщо има вариант за избор. Първото нещо е, дали терапевта е мъж, или жена. Най-грубо казано ако е мъж се предполага, че клиента има неразрешен конфликт с баща си, а ако е жена с майка си. Нито може да се знае, какъв е конфликта, нито от кога е. Това е просто предположение. На всичко отгоре ако е със засилени механизми на защита ще направи точно обратния избор - ако има неразрешен конфликт с баща си ще избере жена терапевт, за да си остане конфликта неразрешен. Това няма никакво значение, какъв е метода и дали тези преносни и контрапреностни процеси ще са обект на терапията. Те се случват и от двете страни в контакта.
Следващото важно нещо в избора на терапевт в коя възрастова криза се корени спънката на човек. При ПР това са 2-ра и/или 3-та възрастови кризи, съответно от от 2-4 и 4-7г. Проблемите, които се появяват в края на пубертета, или началото на ранна зрялост са вече израз, лицето, "глазурата" на "тортата". Под тази глазура има нерешен конфликт. Неговото естество предполага и нужда от специфичен терапевтичен контакт. Ако приемем /което е ясно теоритично, че е така/ ПР се развива върху основата, или на тревожна, или на хистерична проблематика. В първия случай, това е втората криза, във втория - третата. Както започна и темата, за тревожната проблематика решаващо значение има бащината институция. Тази институция може да бъде внесена и от майката. Нейната роля, както горе добре е описано, е да внесе ред, да въведе социалните норми, както е плавно да прекъсне симбиозата майка-дете, която е била до този момент. Това, както е обяснено и от статията за възрастовите етапи може да стане по няколко начина. Ако по груб начин детето е въведено в нормата, без да има възможност да състави баланса между нуждите и какво се изисква от него да прави, ще развие тревожна конституция, бъдеща основа върху която би могло да се появи и тревожна проблематика. В този случай този човек ще избере такъв терапевт, с който да извърви наново този си етап и несъзнавано ще го търси такъв, че да създаде определено отношение с него - разбиращ и адекватно внасящ граници. Обратно, ако бащината институция е липсвала, по различни причини, и клиента благодарение на липсата на адекватни граници, във взаимоотношенията да кажем, ще търси директивен терапевт който "да слуша" и добрия терапевт би бил за него този който дава наставления. Така ще внесе за себе си необходимата бащина институция, което ще му помогне да създаде и своите адекватни граници. Нещата пък стават още по-трудни, ако майката е въвела бащината институция у детето. Разбира се има много подробности около тези процеси които умишлено пропускам, за да не става тегаво за четене. Просто внесох пример за част от нещата, които влияят за избора на терапевт. Много често човек воден от съзнателен избор "на светила" оставя на страна интуитивният избор, който се оказва по-важен. Колко често чуваме "абе той е много добър и известен ама не се получи".  Имах една клиентка, която ме избрала защото съм изглеждал "добър човек" на снимката , каквото и да значи това за нея.  В крайна сметка нейният проблем беше, че не може да общува с "лоши хора" и в подобни ситуации получаваше ПА.  Избора е пряко свързан с това, какво трябва да се решава в терапията. Говоря за интуитивният избор. Съзнателният избор, например да се започне терапия, защото терапевта е "много добър" не винаги е гаранция че може да се създаде необходимото за точно този клиент терапевтично отношение. Все пак всеки терапевт е обучен да прояви някаква терапевтична гъвкавост и да нагоди поведението си нуждата, която е от клиента. Тази гъвкавост зависи от личността на терапевта. Понякога той трябва да е "майка", в начолото на терапията и да отгатва каква е нуждата на "бебето", после трябва да бъде "баща" и да въведе граници на тази нужда. После трябва да е "приятел", когато човек експериментира да удовлетворява нуждата си с научените граници и т.н. Не всеки терапевт може да заеме всяка една позиция, която налага терапевтичният контакт. Има терапевти майчин тип и бащин тип, без значение дали са мъже или жени. Колкото по-голяма ролева гъвкавост е придобил терапевта, толкова повече се предполага, че може да проведе завършен терапевтичен процес.

Господин Тодоров да разбираме ли че хистеричните личности са тези при които никой в семейството не е наложил никакви правила и вследствие на това са се опарили в живота впоследствие.
Питам защото не мога да си представя родители които да не наложат АБСОЛЮТНО НИКАКВИ правила.

[hpjon]

Аз никога не съм се чувствал обречен, нито мисля че някой друг се чувства така от постовете тука. Никой не е написал "няма спасение от ПР" или нещо такова.
Напротив. Форумът е на ниво, обменят се разнообразни мнения и хората които четат могат да са наясно с вариантите.

     Може би пък само на мен ми се струва, наистина, че определени потребители тук непрекъснато обясняват, как след ремисии, дори дългогодишни, т.нар ПР се завръща отново. Че как и на мен щяло да ми се върне някой ден, да не съм бил толкова самоуверен, че как моето мислене е било преживяно вече, но за съжаление разочарованието отново един ден е дошло и така нататък.

     Трябва винаги да е ясно едно - на всеки, който попадне тук, да лъха от всеки постинг - ако умело си се справил с т.нар. ПР, то няма как да се върне. Това е истината и тя с времето ще става все по-устойчива.

     Но ако терапевта, който пише тук не е сигурен в това, то си е негов проблем - да върви да учи още. Хората по света го правят от години - успешни доктори, успешни пациенти и клиенти.
     У нас ако досега сме били няколко десетки, в следващите години ще сме хиляди. Ако към ден днешен трима в цяла България знаят как да помогнат качествено, в следващите години ще станат десетки. На хората им се живее, не им се четат теории и не им се слушат тинтири минтири за вечни танци с ПР-а, за ремисии, връщаници и прочее.
Това е, здравия разум в края на краищата винаги надделява.

[vladimir]

Аз никога не съм се чувствал обречен, нито мисля че някой друг се чувства така от постовете тука. Никой не е написал "няма спасение от ПР" или нещо такова.
Напротив. Форумът е на ниво, обменят се разнообразни мнения и хората които четат могат да са наясно с вариантите.

     Може би пък само на мен ми се струва, наистина, че определени потребители тук непрекъснато обясняват, как след ремисии, дори дългогодишни, т.нар ПР се завръща отново. Че как и на мен щяло да ми се върне някой ден, да не съм бил толкова самоуверен, че как моето мислене е било преживяно вече, но за съжаление разочарованието отново един ден е дошло и така нататък.

     Трябва винаги да е ясно едно - на всеки, който попадне тук, да лъха от всеки постинг - ако умело си се справил с т.нар. ПР, то няма как да се върне. Това е истината и тя с времето ще става все по-устойчива.

     Но ако терапевта, който пише тук не е сигурен в това, то си е негов проблем - да върви да учи още. Хората по света го правят от години - успешни доктори, успешни пациенти и клиенти.
     У нас ако досега сме били няколко десетки, в следващите години ще сме хиляди. Ако към ден днешен трима в цяла България знаят как да помогнат качествено, в следващите години ще станат десетки. На хората им се живее, не им се четат теории и не им се слушат тинтири минтири за вечни танци с ПР-а, за ремисии, връщаници и прочее.
Това е, здравия разум в края на краищата винаги надделява.

Разбира се който те справи с ПР умело и работи цялостно, а не само със симптома, не само че рецидив не може да има но и много неща се подобряват във взаимоотношенията с другите.

[t.todorov]

" Господин Тодоров да разбираме ли че хистеричните личности са тези при които никой в семейството не е наложил никакви правила и вследствие на това са се опарили в живота впоследствие.
Питам защото не мога да си представя родители които да не наложат АБСОЛЮТНО НИКАКВИ правила."

Хистеричната конституция е свързана с третата възрастова криза - 4-7г. При тях наистина "заобикалянето" на правилата е най-характерно. Тук не говорим дали някой ги налага, а как детето се е изплъзнало от тях. Детето винаги се съпротивлява на правилата. Ограниченията не са му в природата, все още. Първоначалните фрустрации се случват във втората криза, така наречения етап на "цокала". Много е важно правилата да се налагат според темперамента на детето. Не случайно родителският отговор трябва да бъде според това, как се справя детето, а не детето да бъде нагодено към някакъв родителски стил. /подобно и на психотерапевтичният процес/.
В третата криза вече детето изгражда своята полова роля за първи път, разбира че има разлика между момичета и момчета, съответно опитва да интегрира това ново знание като експериментира по различни начини. Много често то иска "да се ожени за майка си" ако е момче и за баща си ако е момиче. Тук също е важно какъв ще е родителският отговор. В крайна сметка на "излизане" от този период детето вече е преориентирало това си детско желание. След това идва етапа който е латентен и по-скоро е свързан с успехи в ученето на подробности за света. След това влизайки в пубертета, вякаш всичко до сега се стоварва на куп. Вадят се отново всички досегашни етапи, за да се постигне интеграция. Тя ще е такава, каквото детето е имало зад гърба си, плюс новият опит който придобива в тийнейджърството си. Повяват се и първите девиации. На излизане от този етап девиантното поведение може да отшуми, може да се задълбочи, или може да бъде заместено от симптом. Така в новия етап на ранна зрялост човек влиза с "инерцията" която е имал през годините. Особено ако принципа на реалността влезе в голям конфликт с вътрешните конструкти.

[track]

hpjon, пак ли за внушения говориш. Как не разбра, че не внушенията са смисъла на преодоляването на ПР, нито пък са някакъв ползотворен психотерапевтичен метод. Казвам го, защото преди първия си рецидив бях напълно убедена, че съм се "излекувала" и след годинка - хоп старата песен на нов глас. Само, че вече къде-къде по-ужасена, защото не го очаквах. Затова не е хубаво това, което правиш с потребителите във форума. Твоят терапевт хубаво те е учил на "безумна" смелост, което е спорно, защото си смел, колкото нокътя на малкия ми пръст. Очевидно. Спря да ми отговаряш след като те предизвиках да започнеш своето "осъзнаване" като спреш да се криеш зад профилното си име. И това ми било мъж. Ами да беше те научил на малко реализъм. Тогава сигурно щеше да разбереш, че едностранчивото ти поведение е всъщност заблуждение на потребителите тук