Минутки за нещо любимо ;)

[Feelings]

Нека всеки тук споделя по нещо любимо - мисъл, стихотворение, интересна статия, песен, картинка, снимка... или нещо друго
Знам, че форума е с друга насоченост, но мисля, че и такава тема ни е необходима 


"След известно време някой научава тънката разлика между това да държиш една ръка и да задържиш една душа.
И някой научава, че любов не е да заспивате заедно.
Че една компания не значи сигурност, и този някой започва да научава...
Че целувките не са договори, а подаръците – обещания. И този някой започва да приема провалите си с високо вдигната глава и широко отворени очи. И той започва да строи пътищата си за днес, защото утрешния терен е прекалено несигурен за планове... а бъдещето има характеристиката да пада по пътя.
И някой започва да разбира, че дори слънчевата светлина може да изгаря, ако е прекалена.
Така, той засажда своя собствена градина и украсява собствената си душа, вместо да чака някой да му донесе букети цветя.
Разбира, че наистина може да издържи, че е наистина силен, че наистина струва, и той научава и научава, и така всеки ден...
С времето научаваш, че да бъдеш с някого, който ти предлага добро бъдеще значи, че след време ще поискаш да се върнеш в миналото.
С времето разбираш, че само някой, който е способен да те обича с дефектите ти, без да претендира да те променя, може да ти предложи цялото щастие на света.
С времето си даваш сметка, че ако си с някого, който само придружава самотата ти, в крайна сметка няма да искаш да я видиш никога повече.
С времето научаваш, че истинските приятели се броят на пръсти и който не се бори за тях рано или късно ще се окаже обграден от фалшиви приятелства.
С времето научаваш, че думите казани на прощаване остават рана за цял живот.
С времето научаваш, че да извини може всеки, но да прости е способна само някоя голяма душа.
С времето разбираш, че ако си наранил някой приятел е възможно приятелството ви никога повече да не бъде същото.
С времето си даваш сметка, че независимо от това колко си щастлив с твоите приятели, все още продължаваш да плачеш за онези, които остави да си идат.
С времето си даваш сметка, че опита, преживяното, с всеки един човек няма да се повтори.
С времето си даваш сметка, че онзи, който унижава или не цени другиго, рано или късно ще преживее същите унижения и подигравки умножени.
С времето научаваш да строиш пътищата си днес, защото утре е невъзможно.
С времето научаваш, че да прибързваш и насилваш нещата, кара накрая да излезнат не както си ги очаквал.
С времето си даваш сметка, че не бъдещето, а момента, който си изживявал тогава, е бил най-хубавия.
С времето ще видиш, че даже и да си щастлив с онези, които те заобикалят, ще скърбиш за онези, които си отидоха.
С времето ще се научиш да прощаваш, да молиш за прошка, да казваш "Обичам те.", че тъгуваш за нещо, че се нуждаеш от нещо, че искаш да си нечий приятел!

Но за съжаление, само с времето..."

/Научих - Jorge Luis Borges/

[Feelings]

"Скучният любовник би убил с невероятна лекота всяко чувство у една жена. Затова от всички видове любовници най-поразителен е играещият - артистичният ценител, еротоманът естет. Мъжът, които глези любовта, преминава през нея с пръсти, не иска да наранява, нито да остава, а само да упражни таланта си. Притежава онази способност на учителя, заради която ученикът не си тръгва, дори след като е научил урока.

    Тайна на Играчът е в способността му да въздейства, да влияе. Той не настоява и не бърза да обърква душевния свят на жената. Този тип мъже биха били пълни некадърници, ако не съумеят така да заблудят жената че тя да е готова да изрече техните желания. Мъжът-прелъстител никога не казва „обичам те!”Тези думи са молба, а той по-скоро е сериен убиец със светеща папионка, отколкото влюбен ревльо.
    По-скоро изнудване, което винаги проваля желанието. Този който ти предоставя любов непременно в един момент е изоставен.
    Насладата не е в това, на което се наслаждаваш, а в това да налагаш волята си. Да бъдеш непрекъснато движение към него.
    Важен е пътят, не стигането до целта.
    Именно това е причина големия играч не е просто обикновен сваляч и колекционер на всякакви жени.
    Еротизмът се състои в това, не да търси токова секс, колкото да зарежда ума си със шеметна страст.
    Да правиш жената свое притежание е незначително. Възбудата е да купиш жена, която не се продава. Мисълта е гениалното еротично изкушение.
    Има разлика между еротиката на плътта и еротиката на душата.
    Истински фаталният мъж се стреми към пълна власт. Той иска и двете.
    Мъжът естет е перверзен. Обикновената любов не му е интересна. Той е привлечен от силата на душата.Никога не надценява значението на красотата. Сексът не е красота а породена страст. Съвършеният любовник кара жената да премине собствената си граница. Чиста, руса и богата, и с белезници. Тъмна и интелектуална, поднесена със сервирани по тялото плодове.
    Естетът разбива глуповата представа в съзнанието на всяка жена, че любовта трябва да бъде красива. Всъщност на всяка брилянтна жена и е нужен елитен бияч. От момента на докосването вече не става въпрос за свободна воля, а за огромна предизвикана зависимост. Подчиняване,... не унищожение на волята. Така прелъстителят преживява насладата от завладяването.
    Колкото повече зависимост от себе си пробужда в нея, толкова по-интересно му става. Той я изнасилва във всякакъв смисъл. И ако женствеността е да бъдеш желана, то мъжествеността е умение за власт.
    Влюбената жена е сломена, тя се нуждае от това да й бъде заповядано, дори без да го разбира. Любовта е капана да бъдеш притежаван.

    КЪДЕ СВЪРШВА СКУЧНАТА ИСТИНА И ЗАПОЧВА ИГРАТА

    Това жените никога не разбират. Любовта се нуждае от неистина. Единственото, на което една надарена жена може да научи един умен мъж е как да я мами, как да играе с нея. Играта не е фалшивост. Тя е просто теaтралното, ироничното изкуство. Истината никога не възбужда достатъчно. В този същия наш живот, в които единствената връзка е досадата.
    ’’Разбирах, че те желая не защото беше гола, а защото ме лъжеше’’ - признава Алберто Моравия.
    Най-истинската любов е един театър на жестокостта. Да нараняваш е единственият начин да създаваш страстта.
    Затова, съвсем не накрая, а точно по средата на любовта, последното, на което играещият любовник се наслаждава е бягството. Той отстъпва бавно и все по-назад, като показва на жената как да бъде жена. Лишавайки я от победата и на нея не и остава нищо друго освен да се научи да обича.
    Но един мъж никога не е толкова жесток, колкото една жена. Умният играч се измъква от всяка влюбена с такава нежност, че тя да си въобрази как именно на нея най-напред и е омръзнала връзката.
    Талантът на артистичния мъж е в най-големия си блясък при раздялата. Както казва Киркегор: „Да се вселиш в една жена, така че изцяло да я завладееш, е изкуство, но да се изселиш от нея е шедьовър.”

[track]

 

[Feelings]

Един слънчев ден Адам и Ева се разхождали. По едно време Господ се появил и им казал:
- Деца мои, приготвил съм ви два подаръка. Първият е способност да пикаеш прав. Кой иска да получи тази награда?
Адам се въодушевил, вдигнал ръка и поискал подаръка. Господ му го дал. Адам се побъркал от кеф. Започнал да тича и да пикае навсякъде, намокрил всички дървета, дори засегнал Ева и Господ. Те стояли втрещени отстрани и не може ли да повярват що за идиотщина се случва пред очите им. Объркана, Ева се обърнала към Господ:
- Господи, ако такъв е първият, то какъв е вторият подарък???
- Мозък, Ева, мозък. Но като гледам и него ще трябва да го дам на Адам, че иначе ще опикае целия свят! 

[track]

 

[Alice]

Ето и нещо забавно  Аз много се смях 

“Студент:
- Тук е тъмно като в негърски задник.
Професор:
- Завиждам на колегата, който е бил навсякъде...”
(По време на лекция)

"Толкова ми се иска да изгоня някой от вас, че накрая аз ще изляза!"
(Учител)

"Дошъл Хан Аспарух, извадил своя меч, забил си го между краката и казал: "Тук ще е България!"
(Кандидатстудентски)

"Камен и Николай, кой от двама ви е Стефан?"
(В час по география 73СОУ)

"Духайте си работите, иначе няма да изсъхнат..."
(Учителка по рисуване)

"Някой от вас знае ли името на брата на Одисей?"
"Оди копай!"
(Ученик)

"- Господине, кога ще ме оформите?"
"- Ами аз като ви гледам добре сте си оформена..."
(В края на срока по химия)

"Яде семки в час и плюй костичките на пода."
(Забележка в бележник от учител по физика.)

"Ученик влиза в час по логика:
- Може ли гъбата за малко?
Учителката:
- Уфф, аз още не ви знам прякорите, така че Гъбата да излезе."
(Учител)

"Колега, Вие може и да сте свършил, но аз не съм задоволена!"
(На изпит по право, СУ)

"Летят "N" - броя самолети... Не "N" е много - "К"-броя. И двата са МИГ."
(Преподавател във ВВМУ - Варна)

"Включете GSM-ите си на вибратори и ги поставете на подходяшто място!"
(Учителка по литература от Испанската гимназия)

"Млъкнете, че нищо не виждам!"
(Преподавател в I АЕГ)

"Не ме гледай, като че ли си дишал тебешир!"
(Учител по география)

"Колеги, мозъкът може да е във възбудено състояние и докато си почива. Например, може да го възбудите, ако докато спите ви духа отнякъде..."
(Лекция по Обща психология, АМТИ Пловдив)

“- Дай си бележника!
- Съжалявам, не го нося...
- Нищо, дай го!”
(Учител по рисуване)

"...Президентът на републиката се избира за седем години, като на три години се подновява с една трета. Разликата между царя и президента е тази, че царят е син на баща си, а президентът не е. През 1875 г. само мъжете влизали в урната. Днес за да бъдеш избирател е необходимо да принадлежиш на двата пола."
(Кандидатстудентски)

"Хипотенузата изпълнява ролята на оная работа в триъгълника."
(Учителка по математика)

"Колежке, много елегантно чукате..."
(Доцент при почукване на вратата)

"Ей, ти отзад, ако още веднъж свирнеш, такава свирка ще ти извъртя..."
(Учителка)

"Разликата между МЕИ-то и лудницата е в това, че в лудницата поне персоналът е нормален..."
(Доцент от МЕИ)

"Тузчиев, дай да видя колко ти е голяма работата!"
(Учителка по български език)

"Извадете ръцете изпод чиновете, защото започваме да четем сексуалната част от Библията!"
(Учител по литература)

"Колега, бихте ли го вдигнали? И го предайте на колежките отзад!"
(Асистентка от УНСС)

"Дай му една страница, не цял лист!"
(Преподавател преди контролно)

"Есето трябва да е дълго, точно колкото поличката на Ива - достатъчно дълго, за да покрива темата и достатъчно късо, за да е интересно."
(Учител по история)

“- Господине, само писмено ли ще изпитвате или може и устно?
- Ами, който смята, че ще му е по-лесно с устата, отколкото с ръката...”
(Диалог)

"Този член отдолу няма да го пипаме повече, защото колкото повече го бараме толкова по-голям става."
(Обяснение на учител по математика)

"Точното време, когато Византия е нападнала България или България е нападната от Византия не е точно определено."
(Кандидатстудентски)

"Учил си, ама не ми влизаш редовно - сядай, 5."
(Учителка по история)

"Гео Милев вярва в Бог, нищо че пише с големи букви НЯМА БОГ. То така е било модерно тогава."
(Ученически)

"По времето на Крум, мечът остава основно средство за външнополитическа дейност."

 

[track]

 

[Шашмагюл]

 

[SolNiger]

Може би това прощално писмо написано от Габриел Гарсия Маркес,допадаше ми доста навремето,когато гледах по-оптимистично на нещата.


Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.

Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.

Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!

Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.

Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...

Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.

На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги.

Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане.

Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.

Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.

Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш. Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш.

Покажи на приятелите си какво означават за теб.