СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...

[black_swan]

Чела съм Франкъл. Много неща изчетох в опити да намеря някаква сламка, за която да се хвана, но не намирам утеха в чуждите думи и преживявания.

Сега не пия лекарства, а изглежда ми трябват... Писала съм за това в моята тема. Ходя на терапия. Но тези неща не ги коментираме там. Лошото е, че от много отдавна съм така с тези мисли. Все едно съм сам сама на света, а знам, че не е така. Не мога да се свързвам с другите, а искам, много искам. Трудно е за обяснение.

[t.todorov]

" Ходя на терапия. Но тези неща не ги коментираме там."

Какво ви спира да говорите за това в терапията си? Обикновено депресивните хора се свързват лесно с хората и нещата по принцип, но трудно се отделят. Другото име на депресивен е зависим ... зависим от обект извън него, за да може да се чувства пълноценен.
Вие доволно добре обяснявате за своите екзистенциални главоблъсканици. В тях никой не може да ви даде съвет, защото това са абстракции. Те са натоварени с уникални значения за всеки един поотделно.
Какво е ежедневието ви, на колко сте? Какво работите, с кого живеете,... Всичко това остава, някак неизказано, а то е много важно.

[black_swan]

Ами опитвала съм много пъти да повдигна въпроса за безсмислието, с което не знам как да се справям, но терапевтът ми тези неща ги игнорира и насочва разговора към отношенията ми с хората около мен, най-вече с родителите ми. Засяга доста често и темата за интимността и любовта. Тази сфера според мен за момента е излишно да я коментираме, тъй като имам много по-големи и належащи проблеми за решаване, но той смята, че е важно.

Той работи в психоаналитичната школа. Мисля, че се опитва да ми обяснява каква е схемата и динамиката на нещата, които ми се случват. Например: Аз разказах, че често харесвам мъже, с които връзка по обективни причини няма как да се получи (пр. обвързани). И той каза, че може би го правя, защото така е по-сигурно и безопасно, нищо не рискувам и мога да си позволя да изпитвам чувства само към някой, който е почти сигурно, че няма да ми отговори на тях. Което си е една възможна хипотеза, но аз няма как да знам дали именно това е причината зад моето поведение. Хипотези много може да има. Чудя се с какво едни такива анализи ще ми помогнат. Да разбираш е едно, да започнеш да мислиш и постъпваш по различен начин е друго. Ето, аз разбирам, че се самобичувам и самоизмъчвам, но това не ми помага да спра да го правя. Не знам как да спра или по-точно казано не знам с какво да го заместя.

Иначе съм на 27 и не работя, не знам и към какво да се насоча занапред. В безпътица и объркване съм. Мамино детенце съм, живея с родителите си. Не знам как не са ме изхвърлили навън. Ежедневието ми минава в домакинска работа в къщи, поне това съм поела изцяло като задължение, за да допринасям все пак с нещо. Основно си стоя в къщи, нямам много познати и приятели заради изолацията, в която се вкарах.

[t.todorov]

Най-вероятно терапевта ви е привлечен от психодинамичната школа и се опитва да я използва. Но едва ли е психодинамичен терапевт. Това съдя по факта, че анализите не са една проста кандарма. Анализира се като се следва нишката. Ако вашата нишка е екзистенциални безпочвени размисли, то те не са случайни. Не трябва да се игнорират за да можете вие самата да направите хипотезата, която ви е сервирана наготово. Психотерапевта не налага хипотези. Той води клиента до там, самият той да ги направи. Вашата проблематика със сигурност не е депресивна, а хистерична,ако съдим по споделянето ви. Говоря от психодинамична гледана точка. Когато една жена е привлечена от заети мъже, означава, че опитва да преработи едиповата си ситуация. А тя е такава, как малкото момиченце, да открадне татко си само за себе си и да го отдалечи от майка си. Но в психотерапевтичен процес се стига до тези неща благодарение на вашите прозрения. Прозренията на терапевта ви не вършат работа, освен да ви води натам, докато вие ги прозрете. А както виждам нещата се свеждат до това, да "повярвате" на неговата хипотеза.
Другият възможен вариант е вашият терапевт без да осъзнава да работи в контрапренос, т.е. да е пренесъл във вашата ситуация, свои собствени несъзнавани и непреработени конфликти.

[1vo000]

" И не във спора истина се ражда
Най-хубаво е всеки сам да си угажда
Щастие дали ти носи въпрос “Добре ли си?”
Никой не познава друг така както себе си. "

 

Живей един път , но както трябва ,
слънцето няма цяла вечност да те радва.

[black_swan]

Ами той се е обучавал в чужбина доколкото знам, в психоаналитичното направление. Искаше ми се терапията да потръгне, но до сега не усещам да постигаме напредък. За това и мисля, че съм за хапчета и терапии няма да ми помогнат. Не знам как терапевтът вижда работата ни от неговата гледна точка. Аз за себе си не усещам да се развивам, не мога да извлека особена полза от разговорите ни. Очаквах да науча нови неща, да видя нещата от друга перспектива, да ми дойдат някакви нови идеи.

А за нишката, не знам коя нишка трябва да се следва.. Проблеми бол, и в професионален, и в социален, и в личен и интимен план.
Екзистенциалните депресивни мисли си ги имам от малка, откакто разбрах какво е смъртта. Започнах много да мисля по тази тема и да си представям разни детайлни картини, бях много меланхолично дете. Имаше някаква силна тъга у мен, и днес си я има.

Иначе не се бях сещала за това, което вие казвате, за едиповата ситуция. Има логика. Всъщност аз не съм преживявала едипова ситуация, защото баща ми отсъстваше когато бях малка. Само знаех, че ми е баща, но нямах никакво отношение към него, не съм го търсила или питала къде е, нито той ме е търсил да ме чуе или да ми пише. Когато се прибираше у дома понякога не знаех как да реагирам на появата му и се скривах зад някоя мебел. Не от страх, а просто не знаех какво друго да направя. И днес мога да кажа, че нямам отношение към него и не комуникираме, не знам как да го възприемам, нито как той мен ме възприема. Опитвала съм много пъти да поговоря с него за да си изясним отношенията, не се получава.

Мъжете не са задължително обвързани, случвало се е да харесвам и гейове или пък много красиви или богати. Общото е, че са такива, които е малко вероятно да ми обърнат внимание. Не съм имала приятел до сега, опитвала съм и всичко е приключвало до няколко седмици.

[t.todorov]

Лекарствата са съвсем друга равнина. Психотерапията няма нищо общо с тях. Обсъдете с терапевта си вашите опасения, това как се чувствате в терапията и най-вече от какво имате нужда. Ако по този начин не успеете да въвлечете терапевта си в своите проблеми, не се отказвайте, а опитайте с друг терапевт. В големите градове има избор. В по-малките не винаги за съжаление.

[lotxen]

      Здравейте и от мен,добри разсъждения са се заформили,през уикенда!
За Блек Суан,аз абсолютно,също като нея,не мога да открия,никаква причина за живота и живеенето!Приемам живеенето като труд и задача,и абсолютно ми е безмислено съществуването на човечеството!Нито религията,нито философията,в които непрекъснато търся смисъла,ми дават някакъв отговор!Но понеже,ако случайно,има карма,ме е ужасно страх да се самоубия,за да не бъда в другия живот сакат циганин,с все сила се опитвам да живея,спазвайки всички,максимално,етични и морални,човешки ценности!Само от страх!
  И второто,което ме кара да живея,след като съм решила,че не мога да умра,по собствен избор,т.е. има само един начин-и това е да живея,та мисълта ми е ,тъй и тъй ще се живее,тогава трябва да се избере по-лесния начин-по възможност,да приличам на хората,да работя,да имам контакти,да съм здрава! Така,отговорих или по-скоро казах на Блек Суан,моите мотиви да се върши тази тежка работа-"ЖИВЕЕНЕТО",от немай къде,но все пак по по-лесния начин-като другите,а не като нещастен затворник,за цял живот!
    Обичам ви,обичайте се и Вие,отнася се за всички участници в дискусията!
  Благодаря на Блек Суан,че по повод нейното включване,ми даде възможност,отново да си наместя мозъка!

[lotxen]

      И никакви лекарства,Блек Суан,те няма да ти дадат нито мотив за живеене,нито отговор на твоите въпроси!Ти сама трябва да се справиш!Аз съм на принципа,по-добре живей и греши,отколкото нищо да не се прави!А за теб най-важното е да работиш,и разбира се,секс и любов!

[Alice]

Обикновено депресивните хора се свързват лесно с хората и нещата по принцип, но трудно се отделят. Другото име на депресивен е зависим ... зависим от обект извън него, за да може да се чувства пълноценен.

Кога се формира депресивността, като отговор ?
И защо зависимост ? От какво ?

Аз имам чувството, че съм станала зависима към самата депресия, като светоусещане. Ако можем да наречем депресивният тип човек, зависим, от какво съм зависима аз, се чудя ... и кое е породило тази зависимост ?
Тази склонност към зависимост, може ли да се разглежда и като склонност към формиране на зависимост към наркотици; алкохол и тн. ?

[t.todorov]

Формира се много рано. Още когато детето задължително трябва да развие зависимост към значимите възрастни, най-вече майката, защото не може само да оцелее. Тук се развива и базовото доверие към света по принцип, или недоверие. Така неговото успокоение е налице, когато майката е около него, а неговото безокойство - когато я няма. Тази зависимост после може да е към биберон /орална фиксация, повечето пушачи са в тази графа/, после може да е зависимост към играчка /преходен обект/ и т.н. Всичко това е в помощ на детето най-накрая да развие самостоятелност, т.е. да разчита на себе си, а не на някакъв обект извън него. След един определен етап обаче, детето започва да става все по-самостоятелно, да става госодар на себе си, на тялото си, започва да ходи, да казва от какво има нужда, т.е. отдалечава се от своята зависимост с майката и започва да се предвижва към самостоятелност - "аз сам, дай на мен, не ми помагай ..." и други такива често се чуват в този период. Много е важно какъв е родителският отговор на това. Така навлиза в етапа на "тревожността", много грубо казано. Започва да разбира, че не всичко което иска може да се случи, че има много "трябва" и т.н. Така излиза от "райският период" в който всичко е позволено. Пак е важно какъв е отговора на родителите към тази нова детска ситуация. После се навлиза в едиповата ситуация, или първото утвърждаване на половата роля - момче, момиче. Тук за "помощници" се използват мама и тати, както и техните взаимоотношения, както и отношението им към импулсите на детето - етапа се нарича "малкият пубертет" - 4-7г.
После всичко това някак утихва и е заменено с нужда да се опознае света - учене, придобиване на социални умения и т.н., но  в пубертета всичко се завръща с нова сила и се донадгражда това, което е възприето в началото. Много често в този период чак, може да се откроят някои пропуски и човек е изправен пред това по някакъв начин да запълни тези пропуски, или да не успее, което е пречка и за "нормалната" Аз-интеграция. Така в млада възраст човек навлиза в "живеенето" в света на възрасните. Много често точно в тази възраст започва да се сблъсква с различни проблеми. Но това не е гаранция, може и на по-късен етап.
Цялата тази динамика е различна за всеки, дори и да следва този модел, индивидуалните нюанси са много по-важни и определят  проблематиката. Обикновено терапевтично се тръгва от актуалната ситуация /Актуален конфликт/, каквато и да е тя. Започват да се правят връзки с миналото /Основен конфликт/, за да се стигне и до Вътрешният конфликт - товва е по какъв начин човек се справя с интеграцията на своя минал опит и способности в настоящите ситуации.

[Ema]

Формира се много рано.....

Т.е. излиза, че всеки преминава през такива периоди и дали ще се формира депресивност е все пак "според - зависи"
 Всичко зависи от тълкуването.
 В смисъл - ако отидеш на психотерапия все ще се намери нещо от всичките тия периоди, за което да се хване човек и да  разнищва. Ако искаш да намериш, ще намериш.

От друга страна, това е много удобно като извинение за състоянието, в което се намира човек сега. Така отпада до голяма  степен личната отговорност на всеки за страховете, тревожностите, депресиите, чиито плодове бере в момента.
 

[lotxen]

     В никакъв случай,не трябва да ги извиняваме,тези смотаняци,отговорност,отговорност и пак отговорност,на комсомолското събрание отпред и да ги линчуваме!Ема ще е комсомолския секретар!

[rums]

black swen, ти имаш ли някаква специалност,професия?Опитвала ли си се да си търсиш работа?Стоейки вкъщи и не правейки нищо съществено,което да ангажира мозъка,засилваш депресивното си състоние.Ти си доста интилигентен човек,това си личи от постовете ти,не трябва да се подценяваш и да пропиляваш потенциала си.Заеми се с нещо,първоначално можеш да изкараш някакъв курс/езиков например/,за да придобиеш увереност в себе си,да бъдеш сред хора.Много добре те разбираме,всички ,които пишем и четем тук сме били в такова или подобно състояние,но силата е в теб основно,помощта отвън може да бъде само насочваща.Моят съвет е все пак за известен период/поне 6 месеца/ да пиеш и антидепресанти,те ще ти помогнат да се стабилизираш и да придобиеш смелост да предприемеш нещо.Ходи на някакъв спорт,плуване например,йога.Трябва да започнеш отнякъде,трансформацията е бавна,но все пак ти трябва да я започнеш ,за да има резултат

[Marlene]

Такаааа, много интерсно! Потребител 5533, смятам че съм попаднала на правилното място. Но е твърде вероятно, след този твой коментар, да се окаже, че съм сбъркала!?
Ще ти обясня нещо. На 33 години съм, от 21 годишна съм с дегенеративно смъртоносно НЕЛЕЧИМО заболяване. Прекарах голяма част от годините между 21-29 в болница. Успях да завърша балавърската си степен и още две магистратури, плюс специализация в чужбина. От лекарствата, които ме вкарват в ремисия се „срутиха“ още 4 основни системи в тялото ми. Знам какво е болка всеки ден, физическа, силна, разкъсваща. Изпадала съм в тежки депресии и силни панически разстройства. Имала съм толкова изтощителни психически периоди, че както много от вас, не съм имала смелост да излезна навън. Бях като риба прилепало – отчаяна, смачкана, обезверена, изпълнена с постоянни страхове и тревожност. И всичко това придружено с 4ти опита за изнасилване, първият когато бях на 5г., а последният преди две години от един полицай, който ме спря, докато шофирах. Освен за собственият си живот се борих за живота на съпруга ми, и изкарах с него  6 безумни месеци в най-кошмарното отделение…., последва тежък развод, жестока болка от разочарованието , че не сме успяли да се съхраним като семейство…и т.н, и т.н. Почти постоянно пия лекарства, а болкоуспокояващите са част от живота ми отдавна.
Така че скъпи потребител 5533, преди да ми предложиш да влезна в чуждите обувки, можеш да си сигурен, че съм скъсала поне 100 чифта такива вече. „predi da sudish edin chovek vzemi negovite obyvki izvarvi negoviqt put spuni se vuv vseki kamuk v koito toi se e spunal i togava go sudi" V toq slychai e sushtoto nemislq che kogato ne razbirash horata e redno da razdavash velik optimizum ne i kogata bolkata i samotata sa nashiqt jivot...“ – Цитирам те, в случай, че си забравил, какво си написал/а…и те моля най – учтиво:
Първо, следвай собствената си любима поговорка.
Второ, Великият ми оптимизъм (не се получава наготово, трудно е, работиш здраво върху себе си за него) ми помага да съм жива днес, 9 октомври след сутрешната доза болкоуспокояващо, анафранил, да съм на работа, и с цели пред себе си. Според медицината, преди около 7-8 години трябваше да съм се преселила на едно друго място.
Трето, моля те в случай, че отново излагаш мислите си, с цел драгият читател да те разбере по – пълноценно и бързо, пиши на нашата азбука – Кирилица!
На всички желая сила, мъдрост и вяра, че ще се справим!