СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...

[Marlene]

Добро утро!
На Алис от сърце желая да бъде силен и достоен приятел и да успее някак да даде кураж и вяра на приятелите си. Темата е болна и за мен, скоро се навърши една година от кончината на мой приятел, Запрян на 32 години, рак....
Пожелавам Ви и на себе си също да живеем пълноценно всеки един ден. С или без ПР, животът е прекрасен, трябва да се справим с паниката и страховете все някак, нали?

[Alice]

Благодаря ти, Кадифе!  

Според мен, колкото и позитивно да си настроен, колкото и да си нормален, истината е, че реалността може да бъде смазваща.
Нещата просто се случват и не можеш да промениш нищо. Тогава идва усещането за безпътица.
Тогава, когато нещата се случват въпреки теб.
Когато понятия, като справедливост, щастие, спокойствие, нормален живот се превърнат в утопия ...

Живеем безумно.
Живеем депресиращо.
Живеем вглъбени в себе си, ограничени, обезверени, отегчени, уплашени, несигурни.
Оцеляваме ... И това само по себе си би разклатило психически всеки средно интелигентен мислещ човек.

Или аз съм в депресия, или за да е добре човек, трябва да надрасне човечността си ...

[t.todorov]

" Според мен, колкото и позитивно да си настроен, колкото и да си нормален, истината е, че реалността може да бъде смазваща.
Нещата просто се случват и не можеш да промениш нищо. Тогава идва усещането за безпътица. "

Тази истина идва още, когато се отнеме биберона на едно бебе - света е гаден! Искам биберон и незнайно защо ми го вземат! Защо?
Защо на едно бебе се взема биберона, защо на едно дете .... да кажем на 3г. се казва "това е твоят тоалет" и се посочва цокала .... защо на една красива принцеса на 4-5г. се обяснява, че няма как да се омъжи за "тати", защо на един 8-мокласник се обяснява че училището е важно, защо на един тийн се казва, че трбва дасе прибере в 2ч., след като всички знаем, че ще се прибере след 4ч. ...
Защо на един възрастен на 25 се казва че вече "трябва" да има жена и да мисли за деца ... Защо
Защо живота е такъв

[Marlene]

Живота е великолепен, с всичките му нюанси и полутонове! По-голям шанс от това да го живеем докато сме на това пътуване, тук и сега, не виждам!

[anonymous]

"We have long observed that every neurosis has the result, and therefore probably the purpose, of forcing the patient out of real life, of alienating him from actuality."

Sigmund Freud

[Ema]

Живота е великолепен, с всичките му нюанси и полутонове! По-голям шанс от това да го живеем докато сме на това пътуване, тук и сега, не виждам!

 Страхотно!

 Наистина това е животът!

[Alice]

Тази истина идва още, когато се отнеме биберона на едно бебе - света е гаден! Искам биберон и незнайно защо ми го вземат! Защо?
Защо на едно бебе се взема биберона, защо на едно дете .... да кажем на 3г. се казва "това е твоят тоалет" и се посочва цокала .... защо на една красива принцеса на 4-5г. се обяснява, че няма как да се омъжи за "тати", защо на един 8-мокласник се обяснява че училището е важно, защо на един тийн се казва, че трбва дасе прибере в 2ч., след като всички знаем, че ще се прибере след 4ч. ...
Защо на един възрастен на 25 се казва че вече "трябва" да има жена и да мисли за деца ... Защо
Защо живота е такъв

Аз нямам проблем с живота от тази му гледна точка. Не говоря за етапите на развитие, който в детството биват инициирани от родителя и бойкотирани от детето.

Имах детство, от което се надявах да се събудя. Рядко съм бойкотирала каквото и да било. Дълго време живеех с мисълта, че когато аз започна да взимам решенията относно собствения си живот, ще бъда щастлива. И това време дойде, а с него и страха, депресията. Защото, оказва се, възможните решения, не прилягат на моите желания. А аз не съм от хората, които завършват висше образование, защото така трябва. Женят се, защото му е времето. Създават деца, защото сега е подходящият момент. Наоколо всичко е конфекция. Копие, на копие, на копието ... Хората не знаят защо живеят. Дори не се и питат. Защото подобни екзистенциални въпроси са лукс, когато работиш за 350лв. и имаш първокласник.
Илюзия е, че ти си този, който взима решенията. Илюзия е дори, че имаш избор. Всички са се качили на един и същи влак мислейки си, че отиват на различни места. Иначе животът е прекрасен, но не и по начина, по който ние го живеем.

[Marlene]

Сега остава да се съгласим, че битовизма определена съзнанието? Безспорно е, че битовото ниво ни притегля със сила, по – голяма от гравитацията и ни поставя често на колене. Но смятам, че човек е достатъчно силен Дух, за да се справи с  препятствията, които са на пътя му. Да, и аз изпадам в тежки депресии и меланхолия, страх и отчаяние , но когато пелената им се вдигне, се радвам и скачам като дете на всеки един изгрев, докато шофирам сутрин към работа. Толкова много интересни неща са случват постоянно, че имаме шанса да променим злото към добро. Това мисля.

[5533]

Живота е великолепен, с всичките му нюанси и полутонове! По-голям шанс от това да го живеем докато сме на това пътуване, тук и сега, не виждам!

znachi po moi izcjisleniq ti se opitvash da kajesh na hora s depresiq, koito sa reshili da pishat v toq sait samo zashtoto veche ne izdurjat na mulchanieto. Na tova koeto gi kara vinagi da sa razlichni te pishat tyk zashtoto iskat da spodelqt bolkata si zashtoto za tiq hora bolkata e realnost i te se opitvat da jiveqt s neq NQKAKSI, a ti idvash i im kazvash che jivota e prekrasen i prosto te ne znaqt kak da my se radvat i kak da go jiveqt taka li.Znaesh li tova mojesh da go kajesh na nqkoe mamino sinche, koeto dori kolqnoto ne si e ydrqlo ili na nqkoq pikla chiito fondioten se e izhabil, tova mojesh da go kajesh samo na pulni idioti no horata tyk ne sa takiva. Opitai se da kajesh taq fraza na ymirashtiq ot rak,opitai se da kajesh tova na iznasileno momiche,opitai se da go kajesh na chovek jivql pochti na ylicata,opitai se da kojesh na dete koeto jivee po dva meseca redovno v bolnica,opitai se da go kajesh na chovek na kogoto my ostavat 2 meseca jivot... Az mislq che ne si doshla na podhodqshtoto mqsto da razdravash nastoichiviq si optimizum,DA vqrno optimizma e hybavo neshto i horata tyk si go davat edin na dryg do kolkoto mogat po tqh si skromen nachin, boleznen, zashtoto polovinata ot tiq hora tyk se borqt sus bolkata si vseki den te ne znaqt kak da se spravqt i veroqtno nqkoi nqma da se spravqt. Znaes li az mnogo obicham edna pogovorka. "predi da sudish edin chovek vzemi negovite obyvki izvarvi negoviqt put spuni se vuv vseki kamuk v koito toi se e spunal i togava go sudi" V toq slychai e sushtoto nemislq che kogato ne razbirash horata e redno da razdavash velik optimizum ne i kogata bolkata i samotata sa nashiqt jivot...
Vse pak se radvam za teb, che imash tozi optimizum,no zapomni che horata ne sa dlujni da sa dobre. Ne i dnes!

[Alice]

" И не във спора истина се ражда
Най-хубаво е всеки сам да си угажда
Щастие дали ти носи въпрос “Добре ли си?”
Никой не познава друг така както себе си. "

 

[anonymous]

Живота е великолепен, с всичките му нюанси и полутонове! По-голям шанс от това да го живеем докато сме на това пътуване, тук и сега, не виждам!

znachi po moi izcjisleniq ti se opitvash da kajesh na hora s depresiq, koito sa reshili da pishat v toq sait samo zashtoto veche ne izdurjat na mulchanieto. Na tova koeto gi kara vinagi da sa razlichni te pishat tyk zashtoto iskat da spodelqt bolkata si zashtoto za tiq hora bolkata e realnost i te se opitvat da jiveqt s neq NQKAKSI, a ti idvash i im kazvash che jivota e prekrasen i prosto te ne znaqt kak da my se radvat i kak da go jiveqt taka li.Znaesh li tova mojesh da go kajesh na nqkoe mamino sinche, koeto dori kolqnoto ne si e ydrqlo ili na nqkoq pikla chiito fondioten se e izhabil, tova mojesh da go kajesh samo na pulni idioti no horata tyk ne sa takiva. Opitai se da kajesh taq fraza na ymirashtiq ot rak,opitai se da kajesh tova na iznasileno momiche,opitai se da go kajesh na chovek jivql pochti na ylicata,opitai se da kojesh na dete koeto jivee po dva meseca redovno v bolnica,opitai se da go kajesh na chovek na kogoto my ostavat 2 meseca jivot... Az mislq che ne si doshla na podhodqshtoto mqsto da razdravash nastoichiviq si optimizum,DA vqrno optimizma e hybavo neshto i horata tyk si go davat edin na dryg do kolkoto mogat po tqh si skromen nachin, boleznen, zashtoto polovinata ot tiq hora tyk se borqt sus bolkata si vseki den te ne znaqt kak da se spravqt i veroqtno nqkoi nqma da se spravqt. Znaes li az mnogo obicham edna pogovorka. "predi da sudish edin chovek vzemi negovite obyvki izvarvi negoviqt put spuni se vuv vseki kamuk v koito toi se e spunal i togava go sudi" V toq slychai e sushtoto nemislq che kogato ne razbirash horata e redno da razdavash velik optimizum ne i kogata bolkata i samotata sa nashiqt jivot...
Vse pak se radvam za teb, che imash tozi optimizum,no zapomni che horata ne sa dlujni da sa dobre. Ne i dnes!

Да се убеждават хората с проблеми, че всичко е прекрасно наистина няма полза. Отричайки един проблем не го решаваме (независимо какво пише в някои модерни психологически self-help книги).
Според мен е много важно хората да поемат отговорността за себе си и за своето собствено страдание, да разберат че то се отнася до тях и като такова те са тези които трябва да се справят с него. Не бива да се търси външен спасител. Решението на проблема и приложението на решението трябва да дойдат отвътре. Дори в психотерапията терапевта е само инструмент в ръцете на страдащия.
За съжаление много хора засядат на фазата "някой трябва да се погрижи за мен".

[t.todorov]

" Не бива да се търси външен спасител. Решението на проблема и приложението на решението трябва да дойдат отвътре. Дори в психотерапията терапевта е само инструмент в ръцете на страдащия."

Най-често голямата част в терапията е, терапевта да опровергае това очакване със средствата с които раполага. След това напредъка започва бавно и славно. Асолютно съм съгласен с Вас.

[black_swan]

Аз искам да попитам следното:

Нормално ли е при клинична депресия основните черни и отчайващи мисли, които предизвикват и желание за самоубийство, да са от екзистенциален тип? Например мисли от този тип - всеки човек във всеки един момент всъщност е сам и изолиран от останалите, истинска близост между хората е невъзможна, човешкият живот няма смисъл, всеки сам трябва да избира как да живее, а как да го избере, след като обективни ценности не съществуват, всичко в живота е въпрос на шанс и случайност, животът е провъзгласен за ценност, но ако е ценен наистина, защо толкова хора се качват пияни в колите си да шофират, ако животът е ценности защо сме избрали да живеем по такъв скапан консуматорски начин, ако беше ценен защо е въпрос на пълна случайност дали днес ще си тук или не, защо мозъкът ни борави с логика и търси смисъл и причинно-следствени връзки, след като всичко е един хаос и безсмислие, бог не съществува, няма обективни ценности, всички категории като етика и морал са измислени от човека и не съществуват обективно, и т.н.

Ако това не са нормални мисли при клиничната депресия, за кое заболяване са характерни? Може би ОКР? И как трябва да се лекуват тези мисли?

Имам много голям проблем с това. И той се влошава, понеже постоянно чета книги свързани с философия и наука. И се отчайвам още повече. Вече има много неща, които ми се иска да не знаех, но ги знам и не мога да се правя, че не съществуват. Това дори няма с кого да го обсъдя, защото нямам познати, които да четат подобна литература.

Когато се опитвам да споделя, никой не ме разбира. Казват ми, че "мисля прекалено много" или "прекалено задълбавам" или ме затапват с някое готово клише от типа "няма нищо случайно на този свят". А аз това не го правя нарочно и не знам как да спра. Безсмислието на всичко много ме мъчи и понякога мозъкът ми не може да го приеме за истина, изпадам в отрицание, започвам да получавам панически симптоми и усещания за дисциация, за нереалност.

[sekvoya]

Има специална терапия за хора като теб - логотерапия се казва. Потърси книгите на Виктор Франкъл. Не знам в България да има такава школа. Този човек е лекувал оцелели от концлагерите, без близки, загубили всякакъв смисъл на съществуванието си. Потърси православен свещеник, но свестен, и поговори с него. И си пий лекарствата.

[Alice]

Няма нужда да се убеждаваме един друг колко отвратителен е живота. Животът е какъвто си го направиш. Всеки сам избира дали да се отдаде на страданието или да търси смисъл.

П.С.: " Да си добре приспособен към болно общество, не е признак на добро здраве. "