СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...

[Dimcho]

Изтръпвали са ми ръцете и краката по време на ПА.Това става от голямото количество на адреналин което се освобождава в тялото. Така се подготвят мускулите за бягство или борба.И ако не се изразходва по предназначение се получава това изтръпване или схващане на мускулите.

[1vo000]

Споделям че от една седмица съм "чист" , тоест не пия лекарства. Пих ги към 6 месеца и реших на своя глава да ги спра. Нз дали съм постъпил правилно но се чувствах зависим. Проблема е че доста често се чувствам замаян и нз от какво. След по малко от месец се местя в по голям град ( Варна ) и ако не се чувствам ок ще потърся второ мнение защото след 6 месеца в мен още има капка съмнение че диагнозата ми е правилна .

[kera]

Споделям, че просто съм на ръба....

[april_sheep]

Споделям, че просто съм на ръба....

Какво стана? Драсни ми 2 реда.

[flower93]

Споделям, че се чувствам много зле.. Преди 2 години развих ПР, отмина с много мъки и сега от месец и нещо съм пак така.. Чудя се докога ще продължава този ад? Писна ми да не спя, да се страхувам, да имам чувството че живея в сън.. За седмица и нещо свалих около 6-7 кг, не мога да ям, не мога да мисля нормално вече.. И от лекарствата ми се гади и ходя като хамава по цял ден, постоянно залитам.. Ужасно е, ужасно.. Не мога да повярвам, че пак се случи.. Постоянно плача и се самосъжалявам, че отново поставям семейството ми в такова положение.. на моменти ми идват суицидни мисли дори, от които още повече ме е страх, не знам какво да правя, страх ме е..

[vesi2003]

Аз бях така миналата година,но пак започнах АД.Сега положението е много по добре.Предпочитам да пия нещо,от колкото да се чувствам така.И аз залитах,отслабнах,плачех постаянно и се обвинявах.Пълен ад е,тъкмо си мислех,че съм се отървала от Ад. и пак,но такова е положението.Пиеш ли нещо за успокоение?

[t.todorov]

flower93, разкажете ни ... на колко години сте /макар и да има лек елемент на отгатване/, с какви "мъки" точно предният път се справихте, какво отключи отново тази проблематика, кой около вас ви помага и т.н.

[1vo000]

А бе чували ли сте за Демир Бозан ? Дали има ефект или е някаква простотия ?

[flower93]

flower93, разкажете ни ... на колко години сте /макар и да има лек елемент на отгатване/, с какви "мъки" точно предният път се справихте, какво отключи отново тази проблематика, кой около вас ви помага и т.н.

Ами на 19 години съм.. съвсем скоро ще ги навърша, след 8 дни.
С усилия, да се изправя срещу страховете си, но тогава сякаш ми беше малко по-лесно.. Сега постоянно плача , изпитвам ужасни чувства, все едно съм паднала в дупка, от която не мога да се измъкна. Страх ме е да не би да развивам шизофрения, това всъщност ми е най-големият страх. Имам такова усещане сякаш полудявам.А причините за ПР според мен са тези: 2009 година мъж влезе с взлом вкъщи и се стреснах много, преди това ме ограбиха, и ме преследваше един мъж.. Явно се е натрупал страха и стреса и сега избива, знам ли и аз.. Усещам се, че мисля за самоубийство.. Страх ме е от тези мои мисли.. Ох, не знам какво ми става. Но докато съм вкъщи(почти през цялото време) все се страхувам някои да не влезе вкъщи, страх ме е от абсолютно всичко.

Нямам представа какво го отключи отново, тази година бях абитуриентка и учих доста усилено, за да вляза в университет и доста се притеснявах. Е, влязох, но не изпитвам абсолютно никаква радост от това.
Искам всичко да свърши вече, писна ми.

[t.todorov]

Как реагирахте, когато влезе крадец, когато ви преследваше мъж, как дадохте воля на страха си? Викахте ли, плакахте ли, с кого споделихте не дсмстс ситуация, а как сте я преживяла? Как изразихте своята уплаха? Или по-скоро се опитахте да преглътнете своите преживявания на страх и никой да не разбира? Изобщо какъв тип човек сте, такъв, който открито изразява това, което чувства, или човек, който по-скоро опитва да прикрие от другите какво преживява?

[flower93]

Как реагирахте, когато влезе крадец, когато ви преследваше мъж, как дадохте воля на страха си? Викахте ли, плакахте ли, с кого споделихте не дсмстс ситуация, а как сте я преживяла? Как изразихте своята уплаха? Или по-скоро се опитахте да преглътнете своите преживявания на страх и никой да не разбира? Изобщо какъв тип човек сте, такъв, който открито изразява това, което чувства, или човек, който по-скоро опитва да прикрие от другите какво преживява?

Не, не виках, нито плаках, просто си го сдържах в себе си. Правих се, че не се е случвало, опитвах се да забравя за тези инциденти, исках да ги изтрия от спомените си.По принцип прикривам това, което чувствам, от малка съм така, но като че ли напоследък това се променя. А  иначе споделям с майка си, баща си и брат си, те много ме подкрепят и ми помагат, винаги са ме разбирали. И с още няколко човека, които са ми по-близки..Понеже майка ми е медицинско лице, тя ми е споделяла, че се е притеснявала как стреса не се отрази веднага на психиката ми..Тоест веднага след тези случки.  И ето ти на - ПР.. А аз напуснах работа скоро, понеже там постоянно ме ядосваха шефовете, обвиняваха ме за всичко, и аз се вглеждах в себе си , търсих причините за недоволството им, дори питах моята колежка вижда ли някакъв проблем в мен. В последствие и двете не издържахме и напуснахме.. Всеки ден ми се караха и ми крещяха, накрая не издържах и се скарах с тях, нещо нетипично за мен.. Но ми олекна, чувствах се зле покрай тези хора..
И още нещо да споделя, пушила съм марихуана няколко пъти, но не се чувствах добре, когато я приемах, изживявах нещо като ПА след пушене. И всъщност месец -два след последното ми пушене мисля, получих ПР. Това опасно ли е? Оттогава не съм приемала никакви стимуланти, само цигари пуша много, понеже съм адски нервна.

[t.todorov]

Сдържането на емоции и преживявания не е най-доброто решение за нещата. Обикновено те винаги се връщат с по-голяма сила. Обикновено постравматичният стрес се появява след година и повече от травматичното събитие и едва тогава започва да причинява страдание.
Така като ви чета, имам чувството, че сте отраснала в една защитена обстановка, с разбиращи и толерантни родители, които са правили всичко възможно да ви предпазят от "лошите" неща в живота. Но тъй като живота си има две половини и двете присъстват, когато човек навлезе в него като възрастен и самостоятелен, трябва да умее да се справя и с едната и с другата. Вие сякаш не успявате да преживеете неочакваните и лоши неща, които неминуемо се случват на всеки понякога и са част от нашата реалност - смърт на близък, лош шеф, конфликтни хора, ситуации, неочаквани обрати ... Може би трябва да се заемете с нелеката задача да "отгледате" вашата способност за устойчивост на подобни събития. По този начин те няма да предизвикват толкова силен емоционален отговор от ваша страна, а вие, да се налага да сдържате всички чувства и преживявания в себе си.  Вашите симптоми са всъщност нещо, което не е изразено, нещо което си търси път "навън". Може би психотерапията би била доста полезна за вас.

[flower93]

Сдържането на емоции и преживявания не е най-доброто решение за нещата. Обикновено те винаги се връщат с по-голяма сила. Обикновено постравматичният стрес се появява след година и повече от травматичното събитие и едва тогава започва да причинява страдание.
Така като ви чета, имам чувството, че сте отраснала в една защитена обстановка, с разбиращи и толерантни родители, които са правили всичко възможно да ви предпазят от "лошите" неща в живота. Но тъй като живота си има две половини и двете присъстват, когато човек навлезе в него като възрастен и самостоятелен, трябва да умее да се справя и с едната и с другата. Вие сякаш не успявате да преживеете неочакваните и лоши неща, които неминуемо се случват на всеки понякога и са част от нашата реалност - смърт на близък, лош шеф, конфликтни хора, ситуации, неочаквани обрати ... Може би трябва да се заемете с нелеката задача да "отгледате" вашата способност за устойчивост на подобни събития. По този начин те няма да предизвикват толкова силен емоционален отговор от ваша страна, а вие, да налага да сдържате всички чувства и преживявания в себе си.  Вашите симптоми са всъщност нещо, което не е изразено, нещо което си търси път "навън". Може би психотерапията би била доста полезна за вас.

Искрени благодарности за мнението Ви, ще потърся помощ от специалист, и аз това си мислих от няколко дни, че психотерапията може би ще ми се отрази добре.

[1vo000]

Днес останових че както съм си добре и си вървя по улицата и реша да влезна в някой по - голям магазин ... вляза ли и веднага почва да ми се вие свят и да ми става замаяно ... при някой случва ли се това ?

[april_sheep]

Днес останових че както съм си добре и си вървя по улицата и реша да влезна в някой по - голям магазин ... вляза ли и веднага почва да ми се вие свят и да ми става замаяно ... при някой случва ли се това ?

Да, при мен.