СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...

[Little Овненце]

Веси същата съм. Ама едно към едно. Нали и ние миналата година загубихме майка на моя приятелка и приятелка на моята майка. Та от там тръгнаха и моите драми. Виж,опитай се малко по философски да гледаш на тези неща. Смъртта е преход. Щом е трябвало да замине дадения човек,така е трябвало да стане. Особено пък ако е бил и тежко болен,за него е един вид отърване от мъките. Аз често мисля също за жената,майка ми страда все още,но в крайна сметка жовота продължава,хубав или лош. Ние сме ДЛЪЖНИ да продължим. Купи си "Пътят на сълзите" на Хорхе. Там се говори точно за това,за загубата,за тъгата,за скръбта. Хубава книжка,подходяща за такива като нас. Довери ми се.
Аз снощи се събудих от ужасен гръм. Чухте ли го? Леле майко разтърсих се и зачаках нещо да се случи. Направо сърцето ми слезе в гащите.Ад някакъв. И мен все ме люлее да ви кажа,уплашили сме се,доста ни дойде.Нормално е.
Споделям,че се случи нещо ...и не знам дали изобщо ще пътувам

[Шашмагюл]

-

[hpjon]

В последно време имам доста контакти с най-различни хора.

Общувам с доста окомуш мъже и определено смели или наперени жени - не срещнах нито един човек, на когото в очите да не бе изписан лек ужас при спомена за земетресението.

Страха в този момент е напълно обоснован, ясен и здравословен. Не бива обаче да се допуска да продължава след толкова време да хвърля сянка на ежедневието. Това е стрес, при това голям. Съответно мерките, които следва да се предприемат трябва да са малко по-сериозни от обичайното разтоварване от ежедневния стрес.

Едно търсене в гугъл с ключови думи - справяне със силен стрес ще изкара доста резултати, съветите в които ако се спазват има голям шанс за справяне с проблема.
И да не забравяме, че само се уплашихме - разминахме се само с уплахата. Това не е малко.

[raspberry230]

Веси, смъртта на близки хора е нещо, с което се свиква...казвам ти го от опит! В началото е драматична, разкъсваща, сриваща, после утихва и става част от теб, но заровена някъде. Отвреме навреме споменът ще предизвиква сълзи в очите ти, но само това. Ако човекът е бил болен, страдащ- приеми го като край на мъките му, представи си, че е на по-хубаво място там, във вечността...Пък и логиката на живота е такава...колкото естествено е да се роди човек, толкова естествено е и да умре. Ще го преживееш, а  и трябва да си подкрепа за приятелката си сега, на нея ? е още по- тежко!
 Земетресението явно много е стресирало хората в Западна България. DG, ти си майка на две деца и се страхуваш за тях, опитай да се успокоиш, за да реагираш адекватно, ако се случи. Не дай , Боже!

[vesi2003]

Благодаря ви за съветите.На теория знам всичко,но на практика съм много зле,това е лошото при мен.Нещо са ме обзели лудите,не ми е както трябва.Какво става незнам.

[Little Овненце]

Веси,точно по същия начин се чувствах и аз миналата година повярвай ми. Вземи си книжката,започвай да четеш. Не губи време в мислене и лутане и задаване на въпроси от рода: Какво ми става, полудявам ли и прочие. Знам,че на теория всичко ти е ясно,нали и аз съм същата. Но само да си казваме,знам знам,не помага,трябва нещо да се направи. Погрижи се за себе си мила, не се оставяй,защото всяко едно такова преживяване остава дълбоки следи и след време натрупаното иска да излезе от нас. Знаеш какви са последствията от това. В никакъв случай не казвам да не ти пука, напротив, просто го приеми и се примири,че подобни събития и случки ние сме безсилни. Поскърби си,поплачи си,няма нищо лошо в това.Бъди до приятелката си, със сигурност го изживяваш заедно с нея и е много драмтично. Ох ,същото беше и с мен. Майка и беше болна и след поставената диагноза рак на панкреаса живя точно 20 дни. Нямаше много време да се подготви. Моята майка беше до нея докато издъхна,нали се сещаш,че на мен всяка подробност около смъртта и ми беше предадена по телефона и от там след около месец се започна при мен ужасът.
Пиша всичко това,защото искам да ти помогна много и защото знам какво изпитваш и също знам,че ние сме живи и трябва да си живеем живота,защото той наистина е много кратък. Ние сме толкова за малко на този свят,нека не живеем в постоянен страх и ужас. Вземи си книжката и може и приятелката ти да я прочете.

Аз сега започнах да чета КПТ на Роб Уилсън и Рийна Бренч. WOW - много добра книга. Ще пиша когато стигна до края,доста е дебела. Но това което ,което чувстваме наистина е това ,което мислим!!!

Споделям,че днес съм на мнение,че ще замина при овнето 

Веси чакам да пишеш как си,много целувки 

[hpjon]

Аз сега започнах да чета КПТ на Роб Уилсън и Рийна Бренч. WOW - много добра книга. Ще пиша когато стигна до края,доста е дебела. Но това което ,което чувстваме наистина е това ,което мислим!!!

Сега вече съм оптимист за теб!

[Little Овненце]

Ама какво означава оптимист? Ти подходи песимистично към всички,които не искат да ходят при твоя терапевт. Но това пък далеч не означава,че лично аз не полагам никакви усилия. Аз работя от миналата година доста усърдно,не само чета, доста упражнения правих.Грешката ми беше,че щом се почувствах по добре и всичко занимарих. А не трябва така. Малко сравнявам състоянието си като кожен проблем  ;DКолкото и тъпо да звучи,кожните проблеми минават много бавно и се иска постоянство. Например аз лекувам такъв проблем вече втори месец. Ефект от мазилата имаше още на първата седмица,но аз не спирам да мажа,колкото и вече да ми е досадно,все пак ми отнема по 2 часа всяка вечер. Не спирам и не спирам. Така още поне месец,след това ще има други мазила,както казва кожната ,за да няма рецидив. Тъй,че туй с психиката си е баш същото и то. За да има траен и продължителен ефект във времето, човек не трябва да спира да работи върху себе си.

[hpjon]

Виж, тази работа с "моя" терапевт беше добре нагласен трик и пушилка, която беше пусната от тодор тодоров.

Той се вбеси, че доктора има стотици успешни случаи и провокира редица разговори, от които излезна, че едва ли не аз съм рекламно лице, за да може да опровергава, отрича и плюе на воля най-успешния начин и терапевт за справяне с ПР.
Но това са стари неща. Те въобще не изглеждат така, както се поставят да изглеждат. тодоров скача много срещу сугестията, но е доста добър сугестолог успя да внуши какви ли не измишльотини на повечето редовни читатели тука.
 
А аз просто споделях успешния си опит с доктора. Това обаче взриви щатния форумен психолог.

Ключовото нещо, което ще изведе всеки към успеха е не терапевта, при когото бях, А мисленето в плоскостта:

"Но това което ,което чувстваме наистина е това ,което мислим!!!"

и

"За да има траен и продължителен ефект във времето, човек не трябва да спира да работи върху себе си."

Такова мислене аз наричам обричащо на успех

[Little Овненце]

Обаче забелязвам,че активността във форума,не само в тази тема, рязко намаля. На какво може да се дължи това? Дано да има все повече справили се с ПР,ПА и всички там подобни състояния, но ми се иска ако наистина е така,да споделят повече де ....

[vesi2003]

Маруся,книгата задължително ще си я купя.Тъжно е случилото се,защото жената беше млада,а и смного готин младежки характер.Моята приятелка направо ме срази с железния си нрав.Боже само как мъжки се държи,не че не и е мъчно.Да,хората сме различни,искам и аз да бъда с твърд характер.

[Little Овненце]

А поледувала ли е?
За приятелката ти,не бързай да си правиш извод. В такъв момент някой успяват да се държат наистина, след това обаче идва страшното. Дано не дойде де,но по принцип човек се мобилизира в тежък момент. И не мисли за това какъв характер си, просто приеми това,което си,не се сравнявай с никого. Точно това ни прави уникални сами по себе си. Ако беще с характера на Пенка,нямаше да си Веси,а Пенка. Разбираш ли ме? Всичко сме различни,за това и изживяваме различно,живеем различно,мислим различно. Аз никога не съм искала да бъда някой друг например. Може би като дете съм подражавала на този или онзи,но като цяло аз съм това,което съм, и не ми дреме много какво смятат останалите. Една от крачките към справянето с подобни състояние като нашите е именно смирението или по точно примирението с това,което сме. И да знаете,че силни хора няма. Всеки има своята слабост щом е човек. Просто различните хора имат различни слабости. Едни припадат,когато видят кръв,други ,когато видят мъртво тяло,било то човешко или животинско. Така,че плачи си,страдай си,бъди слаба щом момента го налага. Няма нищо лошо в това,а е просто чисто човешко.

[vesi2003]

Да,води дълги години борба с рака.В никакъв случай не искам да бъда някого,а искам да съм се родила с друг характер.Но не съм.Може и тя като се поуспокои да изпуши.Да,всеки си има своите слабости.

[Little Овненце]

Рак -  няма нужда от коментар. Жената се е отървала,а близките са имали време все пак да се подготвят,колкото и да е тежко.

[dani29]

Как се казва книгата на Радостина и от къде може да се купи?Благодаря предварително!!!!!!!