СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...

[track]

hpjon, твоят проблем не е, че си се справил с паниката, така ли не разбра? 

Гледам нова темичка сте отворили и сте дали старт на дракането пак. А си мислех, че днес ще скучая. Засядам на първия ред с пуканки след малко 

Мус, вместо да ги приемаш така нещата, можеш ли да опиташ да се посмееш с мен за всичко, което се случва тук. Край няма да има, очевидно. Нека поне ние не го приемаме толкова навътре. Няма и за какво 

[track]

Вънка как гърми  Чак ми се разтрепери Д-то. Искам гуш!

[Little Овненце]

Аз да не мислиш,че като чета и плача? Не,просто не искам да се подигравам на никого,но щом се опитва с мен да се подиграва и да се възполва от това,че на мен ми е зле,няма как да остана безмълвна. Аз даже не съм ги молила за нищо разбираш ли? От тях не могат други хора да се изкажат. Имам много кофти период,зле ми е адски,не знам дали ще доживея да видя любовта си отново,измъчвам се,боли ме,а те се дърлят и дърлят точно там,където човек може да намери малко утеха и спокойствие.
И тук гърмя,и точно преди това,мен ме трясна една невротичност,все едно нещо в мен се разбушува и искаше да излезе....едва си намерих място. И след това последва гръм,както и дъжд. Бляя,повръща ми се днес от всичко казано .......

[track]

Мус, най-малкото не се дразни, че спорят. Все някога ще спре и този филм. Още не му е дошъл краят явно

[hpjon]

Мус, най-малкото не се дразни, че спорят. Все някога ще спре и този филм. Още не му е дошъл краят явно

О, не! Това е серия от нескончаема сапунка, главен герой, в която е тодоров. Това, което се случва тук вече прилича на пасквил, водещ началото си от далечната 2002 година по всевъзможни психологични форуми. тодоров е неуморяем, само тези като мен се сменят. Така че споко - винаги ще има сол и пипер в психологичното нет пространство.

[kadife]

   Споделям, че се сещам как преди няколко дни приятелка възкликна съвсем с право, че няма ненаказано добро. Но аз си мисля, че не проблем е доброто, а реда, по който се случват нещата. Все едно да тръгнеш да печеш сладкиш в обратен ред, не че няма да се запече там някаква съмнителна керпичена смеска - ще се изпече, но няма да става за ядене.
   Ето така трябва да бъде и с доброто, което творим - да не бъде натрапвано, да не бъде насаждано и програмирано да задави и задуши евентуално посегналите към него.

   Моите уважения към алтруизма на съфорумците, които с трескав глас и очи не спират да облъчват това място с позитивното си желание за взаимопомощ, дори не взаимна - понеже на тях не може да им помогне никой от тук, освен онзи, който е поставил котвите по тях. Няма лошо в желанието на хората да бъдат полезни, да помагат, да споделят. Но ми допадна определението лаконично на г-н Тодоров, че целий форум има оплаквания от хъджъпъджъ, но той няма И това е главното, това е дефектното на Ериксоновите блуждения и НЛП... как може да бъде човек сигурен, че човекът срещу му е достатъчно дорасъл в работата си, за да знае къде да постави тези котви и дали да ги вдигне... дори и да не го помолят за това. Странно нещо е човешката психика, ранима... плашлива, но и така стронг, така възхитително сподвижена от механизмите си за оцеляване. Не мисля, че някой трябва да поставя асфалт и маркировка на пътищата пред нас. Достатъчно е да сподели, че има пътека. Но не да ни побутва и подритва по нея, в желанието си да вървим по-бързо, защото накрая ще се чуе - Да, виждам, че тук има пътека-а-ааааааа! И така.

  Помагайте, кой ви пречи. Като гледам не ядрото ви е проблем, а процесорите, както и входовете за желанията и емоциите. Чудесно, споделихте вълшебството на гуруту си, поприклякахте секси и тук-таме улучихте по някоя скучаеща домакиня. О`кей... сега какво? Няма други желаещи. Сега какво правим?

  Споделям, че цапате повече, отколкото прочистихте.

[track]

Споделям, че  ми липсва. Само чакам да отворят летния ЧП и отварям сезона 

[Little Овненце]

Кадифе благодаря за чудесния пост.

Аз все едно форума е мой ,хаха,ама много ми харесва. Теб те обичам 

Миме как може да мислиш за алкохол? Оле на мен корема ми се обръща при мисълта. Само винце по чашка и нищо повече. Не мога,гадно ми става. Какво ли още има да се случва с мен.
Мим,сори за вчера, не ми беше до дрън дрън. Не се чувствам изобщо добре и просто не ми се отваря устата да говоря. Измарям се.

Споделям,че снощи се събрахме все хубави и приятни хора на вечеря. Децата им са най прекрасните деца,които някога съм виждала и опознавала. Голяма любов бяха с мен , то не бяха целувки ,не беше висене по врата ми,толкова хубаво чувство 

И по едно време ,точно преди да си тръгна,ми прилоша. Премина за секунди през мен едно омаляване такова. Просто мина и замина,но останах като поразена от гръм,изтощена и едва стигнах до колата. Едно странно усещане остана и в стомаха ми,вреше като че ли......някой да сподели моля,имал ли е подобни усещания?

[edno]

Днес е празник .Нека децата ни/ми и всички ние сме добри,весели .Радвайте се на живота,на всеки ден и всяка усмивка била от дете или любим човек    .                                                                               На тези ,които ден и нощ висят в този форум и си чешат езиците ,стават досадни! .А ,къде остана тъжния,но весел тон на останалите страдалци? И все пак от мен

[kadife]

  Споделям, че идвам да споделя празничното настроение на този ден с всички тук, в нашата любима детска градина "Главата не ме слуша от време на време".  Честит празник на всички дечица в пясъчника тъдява, да сте живи и здрави, умни и доволни, да растете за радост и на мама, и на тате, и на партньор - изобщо всичко най и повече!
 
  Сега съвсем сериозно, да са здрави и щастливи дечицата ни, и ние с тях:)

[Little Овненце]

Хаха Кадифе,наистина тук е по зле и от детска градина вече 

Честит празник на всички големи деца тук. 

[track]

Ауууууу! Благодаря ви, че ми честитите празника. Благодаря! Благодаря! Да е честит и на вас 

Мус, не съм си сръбвала от доста отдавна. Време е да наваксам 

[Little Овненце]

Радвам се ,че имаш настроение за това. На мен стомаха ми ври от няколко дни, не знам какво се случва Та за алкохол не мога да помисля.

Жалко,че няма вече стойностни хора тук, с които да обменяме опит и да си даваме кураж.Чудя се защо все още пиша тук и споделям? Може би защото все още се залъгвам,че ще получа онова,което миналата година получих пишейки тук.

Доста е отчайващо положението, вчера бях на косъм да напиша предсмъртно писмо.Закъсах го яката. 

[track]

Мус, миличка, недей така Натъжаваш ме. Никакви предсмъртни писма. Има време за смъртта и то е доста далеч от теб. Сега трябва да мислиш първо за себе си и кое за теб е най-добро в момента. Опитай се да приемеш положението такова, каквото е. Мисли, постоянно мисли какво може да те тормози и да те докарва до такава тревожност. Вземи решение един път завинаги за себе си, за да преодолееш това, което те мъчи. Ако е много зле положението, както го чувствам, че е, отиди при психиатъра и го накарай да ти изпише успокоително за 1-2 седмици.   

[vesi2003]

Маруся,освен ципралекса и аз мисля,че можеш да си помогнеш с нещо успокоително,но временно.Какво е това ври ми стомаха?Пари ли ти?На  мен при кризи,винаги стомаха ми се свива или пък все едно нещо ми се преобръща в него.Знаеш,че ще мине,периоди.