СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...

[Ema]

 Фактът, че, че тодоров се дразни от hpjon, пише му на лични и се изяснява, означава, че  вижда в него  достоен противник или конкурент. Това е смешно.
 Тодоров е психотерапевт, покрил е  всички изисквания към БАП, МАП и други структури, има" титлата" психотерапевт, която според мен за него е много важна и ценна и се страхува и се бори с един бивш клиент. Това за мен означава, че не непрофесионалиста  е силен противник, а психотерапевта е "ниска топка" Което е много жалко.
  Един  завършен психотерапевт би трябвало да владее толкова добре похватите на терапията си, че да не се страхува от никой, да бъде достатъчно аргументиран, че да няма съмнение в един човек с тревожно разстройство кой от двамата да послуша. Тодоров спомена, че в резултат на този спор рязко са се увеличили клиентите му. В това лекичко се съмнявам, но няма значение.
  Но гнева му към hpjon  за мен е необясним.  Доколкото разбирам от написаното, тодоров го смята за някой колега и затова се държи така с него, което пък от друга страна е доста глупаво. Та искам да попитам тодоров, познава ли добре този колега, на който оприличава hpjon  и как е възможно един непрофесионалист да предизвиква такива чувства и отношение от един титулован психотерапевт?  Както и защо смята форума за негова собствена територия, плаща ли му форума за това?


Споделям, че форума би имал друг изглед  и би бил наистина полезен, ако наистина тук пишат няколко терапевта, това е предложението ми към админа - да покани още няколко психотерапевта от различни школи, за д бъде картината пълна и всеки търсещ да има избор. Само тодоров- не е избор.

[track]

Фактът, че, че тодоров се дразни от hpjon, пише му на лични и се изяснява, означава, че  вижда в него  достоен противник или конкурент. Това е смешно.

Може и да си права. Може пък и да усеща, че атмосферата във форума вече не е същата, благодарение на безкрайните намеси на hpjon навсякъде и да се опитва да го прекрати.

Ема, нима си толкова глупава да вярваш, че тук не четат и други терапевти. Че досега някой "доброжелател" не е осведомил братството за нашите спорове? Че не четат тук? В този форум има една много важна подробност - мненията не се цензузират, ако не подкрепяш идилията на братството. Затова и никой не се включва. Истината тук веднага ще блесне в цялата си светлина

[hpjon]

тодоре - ако в мен припознаваш някакво неизявено твое аз и ако мечтаеш за него - да, тогава съм съгласен да говориш за някакаво, макар и половинчато, познаване. Но хората, които ме познават наистина няма как да не се скъсат от смях като прочетат, че ти си ме познавал.

Ако ме познаваш - назови ме с име, говори като с познат

Но и двамата знаем, че това не е така. Ти нищичко не знаеш за мен, нищичко...

На лични се опитвам с теб да ти помогна - да ти разредя напрежението, защото виждам ти идва повече. Донякъде успявам, но признавам, ти си неовладяем

Обхванали са те бесове.

Било ти мъчно за мен... Да, това си ти - ти не можеш да се примириш с факта, че хора като мен се справят с ПР и имат "наглостта" да се похвалят, че и да дадат някой и друг съвет от това, което са научили в терапията си.

Гладници такива! Няма да стане ваща работа.

Гладници?? А каква е наЩа работа?

[hpjon]

Това за мен означава, че не непрофесионалиста  е силен противник, а психотерапевта е "ниска топка" Което е много жалко.
  Един  завършен психотерапевт би трябвало да владее толкова добре похватите на терапията си, че да не се страхува от никой, да бъде достатъчно аргументиран, че да няма съмнение в един човек с тревожно разстройство кой от двамата да послуша. Тодоров спомена, че в резултат на този спор рязко са се увеличили клиентите му. В това лекичко се съмнявам, но няма значение.
  Но гнева му към hpjon  за мен е необясним.  Доколкото разбирам от написаното, тодоров го смята за някой колега и затова се държи така с него, което пък от друга страна е доста глупаво. Та искам да попитам тодоров, познава ли добре този колега, на който оприличава hpjon  и как е възможно един непрофесионалист да предизвиква такива чувства и отношение от един титулован психотерапевт?  Както и защо смята форума за негова собствена територия, плаща ли му форума за това?

Ами Ема, толкова точно си го казала, че няма накъде.

Да видим тодоров какво мисли, ако въобще е в състояние да мисли трезво...

[Little Овненце]

Здравейте

не си направих труда изобщо да ви чета споровете,защото честно вече ми писна от вас.
Аз искам само на бързо да споделя, че трусовете спряха до някъде, но се появиха други догадки в съзнанието на българина. Дали действително става въпрос за негодоването на майката природа ?? Няма да коментирам тук какво смятам аз, но това което мисля е нещо много много по сериозно от едно просто и никакво заметресение. Но както и да е.
Вълнувам се от това,защото за мен материоалното никога не е било най важното нещо в живота ми. Знам 2 ,знам и 200. Държа и съм в търсене на съвсем други ценни за мен неща,които са толкова малки и толкова нищожни,но пък биха ме направили безкрайно щастлива.
Споделям,че съм добре, кризите идва и си отиват,но аз не мисля за тях по начина ,по който до сега. По леко ми е ,по лесно ми е....но страхът...върху него щше трябва да поработя малко по продължително.
По този повод,започнах нова книга, която страхотно ми помага. Не че нещата не са ми били ясни, но някак си когато човек чете с всеки ред ставам все по спокойна и по уверена.
Нали това е ключут все пак,начинът ни на мислене!!!

Друго: остават ми по малко от 2 седмици до пътуването. Все още малко се страхувам, но се опитвам всячески позитивно да подхождам към всичко. Каквото и да се случи, ще ми е било писано да е така.

И не на последно място искам и аз да споделя,че заметресението наистина накара доста хора да си дадат равносметка за живота и това,в което вярват и инвестират.
Аз ям,пия и си нося новите дрехи. Казвам на хората ,които обичам всеки ден,колко важни са за мен,защото утре може и да нямам тази възможност. Това ме прави наистина щастлива,по усмихната и много спокойна

[track]

Малките неща също са много ценни. 

Мус, стягам куфарите и идвам с теб 

[Little Овненце]

Ох,ако знаеш как бих искала да има някой с мен. Изобщо нямаше да се страхувам. Но аз все си мисля,че като се кача на самолета ще ме залее онова толкова сладко вълнение,че скоро ще съм в обятията на любимия и смятам,че всички страхове ще изчезнат. Боже,само като го видя да не взема да припаткам от кеф 

Толкова се вълнувам,това е като по филмите. Пишем си във всеки удобен момент се търсим,казваме си ,че се обичаме,хаха,малко като сериал,но е толкова хубаво и истинско. Имаме нещо много ценно и го ценим и двамата,което прави всичко още по прекрасно и незаменимо

Ще видим де,дано всичко да е наред. Аз съм приготвила цветето в косите и мисля да сляза от самолета като една малка амазонка и да го шашна ,хахаха )))

[track]

Радвам се за теб. Все така жизнерадостна искам да си 

[Little Овненце]

.....хмм ще си говорим като се върна и се оклюмам тук пак сама.....тогава ще видиш ти жизнерадост и чудо.Ама хайде да не мислим за преди и за после,да живеем за сега

[track]

Вярвам в теб! Сигурна съм, че ще се чувстваш дори още по-добре

[Little Овненце]

Избързах с коментара за трусовете. Изобщо не са отшумели. 

[Cristo]

Здравейте! Благодаря на всички, които ме подкрепихте!
Труден период изживяхме със съпругата, но за сега всичко е добре. Лошото е когато на млад човек поставят "кофти" диагноза. Един съвет към дамите: Редовно ходете на прегледи и редовно изследвайте цитонамазката, за да не стане в един момент късно. Всичко се оправя, когато е навреме! Дори и с хирургическа интервенция.
Винаги съм харесвал месец Май, но тази година се оказа дъждовен, хладен. Дано юни е по-приветлив. Пожелавам на всички приятен и радостен ден!

[track]

Мус, още ли ви тресе там?

Стефчо, подкрепям те, макар и виртуално. Дано всичко се оправи 

Това с цитонамазката и редовните гинекологични прегледи трябва да се набие дълбоко в главите на повечето жени, че в чудо съм се видяла от безхаберие в това отношение. Не мога да повярвам как на някои изобщо не им пука, че са ходещи бацили и не се грижат за себе си. Направо ми се повръща 

[track]

Споделям, че ... е много трудно да издържиш на изкушението. Особено, когато си свикнал да му се поддаваш от раз. И въпреки това трябва да се научиш да се съобразяваш, че не всичко, което искаш, ще го имаш.

[vesi2003]

Маруся,не мисли за оклюмане,а се наслаждавай на моментите прекарани с него.Може пък да измислите някое дългосродно планче да сте заедно,нищо не се знае.Предстои ти супер пътуване и аз като trak бих дошла с теб.Аз също съм за профилактичните прегледи,но понякога лошите работи идват бързо.Правете си прегледи.