СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...

[skorpi]

На Скорпи благодаря много за прекрасния пост. Хареса ми много,най вероятно имах нужда точно от това. Чувствам нещата по същия начин и за това взех и тези мерки. Самоизтезанието всеки ден няма да доведе до нищо по добро. Права е и за това,че след видимо подобрение,човек смята,че вече е "излекуван".Хвърля хапчета,терапия и мисли,че е велик,но наистина огромна грешка. Аз съм пресен пример за това. След 4 месеца прием,хвърлих всичко. Имах чувството ,че летя, всичко е било временна заблуда. И когато съм поставена в една малко по тежка ситуация сега,всичко се завърна. Аз просто не съм била стабилна. Просто закрепена. Всичко това ми стана ясно,но не бях много сигурна. Сега вече съм убедена.

Радвам се, че съм помогнала.
Усетих, че си в подобна ситуация като моята навремето и затова реших да ти спестя малко от моите самоизтезания, просто наистина са безпредметни, макар че от друга страна и те имат полза най-малкото за да се поучиш или да посъветваш някой друг, както е в случая. С уговорката обаче, че онова, което е добро за мен, не винаги е добро и за останалите - преценката си остава индивидуална. Отдавна те чета и виждам, че няма да стане така тая работа, затова и си позволих да изложа аргументи в полза на хапчетата, независимо, че решението отново е временно. Обаче и животът е временен. И спокойствието, и щастието, и всичко останало, но защо да не си ги осигурим? Като се заговори за хапчета, като че ли става дума за сода каустик.   Я си прочетете етикетчетата на козметиката да видите колко са отровни лаковете, ами храните - ГМО на всеки ъгъл, то не бях щастливи кокошки, не беше чудо. А ние щастливи ли сме? Обладани от тревоги със сигурност не. Затова се избира по-малкото зло.
Иначе правилото за АД е да се спират 6 месеца след напълно чист период, а ти си ги спряла още преди действието им да се е разгърнало и няма какво друго да очакваш... подвела си се по положителния ефект, поне ще си знаеш за друг път.
Не бързай. От АД не знам някой да е умрял досега, но да живееш в собствения си ад пък не е никакъв живот, ако ще и да си жив... колко неща пропуснах
Добре, че се спрях навреме, докато има какво да събирам от парченцата минал живот, останалото ще го изградя, стига да искам. А за щастие, вече искам. И нещо повече - не мога да проумея как може да не съм искала преди... как може да съм се плашела от такива нелепи неща? Уж съм същата, а не съм. И знаеш ли кое е още по-интересно? Не само че самата паника се промени, ами и онова моето предишно аз се завърна, и то в мнооого подобрен вариант. Припомних си каква бях, преди да се поддам на депресии, преди животът да ме поочука и преди да позволя да се срина из основи. Но ето, можело да се изградиш наново, при това по по-добър начин.
На хора, които подхождат с агресия, не мога да се доверя и причината е много проста: една успешна терапия предполага да си намерил мир със себе си. Аз смея да твърдя, че почти или поне в общи линии го постигнах, като част от заслугите ще отдам на многобройните си терапии, друга част на любимото ми същество, което обърна живота ми в най-хубавата възможна посока , но все пак най-голямата и основна услуга си остава за мен, и тук ще се съглася с hpjon, че трябва сам да искаш да си помогнеш, за да ти бъде помогнато, да приемаш, за да получиш. Ако отхвърляш, ще бъдеш отхвърлен. Ако мразиш, и теб ще те мразят. Ето го и доказателството тук - който тръгва срещу другия, му се отвръща стократно. И знаете ли къде е парадоксът? Че всеки има право. Чета мнение след мнение и във всяко откривам по нещо. Виждате ли кое е ценното? Смея да твърдя, че терапевтите ми са ме уважавали, защото знаят, че си имам собствена позиция и не позволявам да ме водят за носа. Защото от всеки взимам по нещо, извличам си ползите, като накрая компилирам една собствена индивидуална система и това е най-доброто, защото тя си е точно за мен, не по калъп. Не обичам да следвам стадото. И в най-еднаквото стадо аз ще съм различна. За щастие, най-после осъзнах, че това не е нещо лошо. Но за да се осъзнаеш, да направиш равносметка, да преподредиш живота и възгледите си е огромна работа, която няма как да се случи, докато се тресеш от симптоми. Всъщност, и така би могло, но ще изисква стократно повече усилия, време и успеваемостта е съмнителна - ще се губи мотивацията по пътя. Трябва да го искаш истински със сърцето.  
Слава Богу, макар да ми костваше много, разбрах, че нищо от това, което ми се е случило, дори и най-големите ми грешки, не са били напразни. Включително и лутането по терапевти. Спрете да търсите перфектния терапевт и перфектната терапия. Такива няма и няма да има. Няма и перфектно хапче. Има обаче съвкупност от фактори, които да ви помогнат само като начало, а после накъде ще продължите зависи само и единствено от вас, от късмета и съдбата ви, ако щете. Но не и от терапевта, който ви е "излекувал", нито от нечии съвети и чужд опит. Включително не и от моите. Човек сам узрява по един или друг начин и не винаги най-лесният е и най-добър. А дори да е така, обикновено първо се минава през трудните. 

[hpjon]

всеки има право. Чета мнение след мнение и във всяко откривам по нещо. Виждате ли кое е ценното?

Скорпи - много разумно написано и пълно с много истина!

Аз самият се върнах да пиша тук не заради друго, а за да внеса баланса в момент, в който във форума беше загубен - единствения специалист тук с размах определяше кое е правилно, кое грешно, слагаше нещата на място, което той е определил... Всичко това в ущърб на четящите и търсещите решение и в противовес с това, което казваш ти.

Е, след няколкото заплахи поред вече изглежда, че трябва да поспра да пиша. Следата обаче е оставена - който иска да си реши проблема ще се потруди да почете повече и повече гледни точки, варианти, решения и най-вече опитност.

Ето затова казах, че щастието е напълно постижимо.
Защото който го поиска то той може да постигне много и прекрасно щастие.

[Шашмагюл]

-

[Little Овненце]

Точно така хпджон,всеки може да чете и сам да преценява. Никой не те заплашва,то гузен негонен бяга. Но ако е истина това,което казваш,че и на лични си бил предупреден,то тогава бих се замислила на твое място. Аз ти казах още в началото, нищо не е случайно.
Скорпи,супер е всичко,което написа. Знаеш ли,аз също бях добре ,когато любомото същество беше до мен. Всичко изведнъж изчезна и аз също дълго се питах,какво беше всичко това. До момента,в който обаче някаква трудна ситуация не ме постави на кръзтопът и аз отново се разтеперих. Терапервта ми често пъти ме е хвалил,за начинът по който подхождам към "проблема" си и че много отговорно и сериозно си вървя към подобяване,но някъде там прекъснах нишката. Всичко ми се видя изведнъж решено и преодоляно. Сега,като останах сама,си дадох много ясна равносметка за всичко и се разрових много надълбоко. Има толкова много неизказани неща,толкова много тайни от миналото,които съм погребала,ама погребала само за хората,за себе си не съм. Имам още много много работа със себе си и знам,че всичко си зависи от мен. За това не мога да подкрепя това,което става тук във форума в последно време. Всеки си преценя сам,за всеки ситуациите,усещанията,симптомите са различни, не можем да слагаме всички под един знаменател и спасение да има само в един терапевт.
Но от твоя пост лъха такова спокойствие,че чак ми стана и на мен едно лежерно и спокойно. Дано да се дължи наистина на факта,че си се оправила,да не е само гласът на любовта. А тя е толкова могъща,способна на абсолютно всичко:)


Оле заспивам на бюрото  

[track]

Мус, телефонът ти е изключен  

DG, спрете се двете. Какви са тея скандали сега? Не виждате ли, че точно това им е целта на Ema и hpjon. Защо изобщо се подавате на манипулациите им не мога да разбера?

За мен е недостойно да обиждаш и обвиняваш наред, и в същото време да се криеш зад профилното си име. Ето това за мен е завист, hpjon , и страх!

[Шашмагюл]

-

[Little Овненце]

Не бе Мим,бях в обедна,преди малко получих смс,че си звъняла.

Остави,всичко е загубена кауза.ДГ е толкова обсебена,че просто си представям вече как хпджон седи със скръстени ръце ,чете и злобно се подсмихва на успеха си.

И за протокола мила ми ДГ. Изборила съм доста книги,които съм прочела,съжелявам,че не ти ги написах на лични или че не съм ти ги пратила по пощата,та да не губиш време и парички. Така е то,когато чакаш някой друг да свърши работата вместо теб,след това на кривата ракета,космоса и пречи.

Както и да е,никога и за нищо не света няма да се зарадвам за това,че някой е зле или че се влошава.Играеш си с думичките девойче,омаловажаваш всичко което УЖ си преживяла и това,което другите преживяват по време на ПА. Всъщност ти знаеш ли какво точно е ПА?? Някога изпитвала ли си го? Сигурна ли си,че не страдаш от нещо съвсем различно и не си попаднала в грешния форум?Защото ако човек наитсина е минал веднъж през този АД,никога няма да си позволи подобни думи.
Радвам се от сърце,като прочета,че някой е добре,и се е оправил,ама наистина.И за теб бих се зарадвала,ако разбира се споделиш след известно време.
А за известността,ти май ме обърка с някоя фолк-певица

Само да попитам,хпджон подчертал ли ти е в книжката най важното? Не заради друго,ами да не си губиш времето в излишно четене.

[Little Овненце]

ДГ,за пореден и не знам кой път вече.Отвори си широко затворените очи човек. Когато бях добре миналата година съм споделила няколкократно по какъв път минах и какво точно направих. Хайде престани вече,никой не си налага мнението,хпджон е този ,който превърна форума в това,което сега е.
Щом ти помага ок,супер е това наистина,но знай ,че има много хора други,които са добре без неговата помощ мила,просто не пишат тук.

[hpjon]

В ада имало по един казан, за всеки народ. До всеки казан стояло по едно дяволче, което да пази, ако някой се опита да излезе от казана. Когато някой се опитал да се надигне и да излезе, дяволчето го връщало обратно. Само до българския казан, нямало дяволче. Ако някой се опитал да излезе от казана, то все се намирало някой, който да го дръпне надолу.

[Шашмагюл]

-

[Little Овненце]

Ако тук никой от нас не ти е отговорил е не защото не иска да ти помогне,просто най вероятно не може. А и като човек сблъскал се с наистина много различни ситуации,човек който познава и доста хора с и без ПА, мисля,че най сложната задача е именно това:как да предпазим децата си от собствените си грешки? Ако наистина това е твоят проблем за момента и ти самата се чувстваш добре,то тогава наистина няма за какво да влизаш тук. Аз познавам няколко човека,които така и не се подложиха на терапия и сега са добре.Те сами търсиха много литература,четяха,даже и тук даваха линкове,книги и цели програми. И сега тези хора вече не са тук,защо ли? Те дадоха каквото можаха и си заминаха. Всеки сам си е преценил дали ще му е от полза или не. Това трябваше да направи и хпджон,а не да обижда наляво и надясно,а като му зададох по конкретни върпоси,които наистина ме интересуваха,той така и никога не отговори. Аз не се крия от никого и съм отворена към абсолютно всякакъв тип хора, контактувам с удоволствие и съм един много усмихнат и ведър човек. И не се преструвам,това съм си аз и дори когато плача,не се крия. За това,не мога,няма как да игнорирам това същество,което влезе тук и проми мозъците на хората. То хубаво искаш да помогнеш,но ти чела ли си другите теми? Ако не си,когато имаш време влез и прочети малко какво той си позволява в много от тях. Как навсякъде присъства и как е компетентен за всичко. Няма как всичко това да е добронамерено.
В крайна сметка всичко си зависи изцяло то нас. Оставете терапевтите и медикаментите,те са патерицата.Казвала съм го и преди,иска се много работа от нас самите върху себе си. Знаеш ли какво ми коства сега това всичко,което ми се случва? Да си ме чула някой да обвинявам? Питам се само къде обърках,АЗ. Търсих отговорите вътре в себе си,защото те са там,никой няма да ти ги даде. И сама предприех стъпките отначало,ще повторя целия ритуал,и там къдедо спрях предния път просто ще продължа да работя. Така,че да не ми обяснява тоя и оня,кое било щастие,кой го викал и при кого щяло да иде. То е вътре в нас,и никога не е било другаде.

[skorpi]

Скорпи,супер е всичко,което написа. Знаеш ли,аз също бях добре ,когато любомото същество беше до мен. Всичко изведнъж изчезна и аз също дълго се питах,какво беше всичко това. До момента,в който обаче някаква трудна ситуация не ме постави на кръзтопът и аз отново се разтеперих.

Но от твоя пост лъха такова спокойствие,че чак ми стана и на мен едно лежерно и спокойно. Дано да се дължи наистина на факта,че си се оправила,да не е само гласът на любовта. А тя е толкова могъща,способна на абсолютно всичко:

По-скоро е увереност, а тя се дължи на осъзнаването, на постигнатото до момента и на намеренията за бъдещи нови постижения и най-вече - на желанието за тях. Би било лицемерие да отрека приносът на любовта в потушаването на ПР, но за щастие имам едно убедително доказателство, че не разчитам единствено на нея и то е, че подобрението, вследствие на хапчетата и другите неща, които посочих, настъпи няколко месеци ПРЕДИ да срещна половинката си. Тя ускори и улесни значително нещата, но не е единствената причина и това е добре, защото е показателно първо за въздействието на АД и второ, са гарант, че нещата не ми зависят от друг човек, а от мен самата. Не зависят и напълно от медикамента  - все пак решението да го приема пак си беше изцяло мое, както и да го продължа, виждайки ефекта му.
Абе, важното е да се получават нещата. Как, къде, с кого... при какви обстоятелства са подробности. Можеш ли веднъж, ще можеш пак. И така, колкото пъти трябва без да се отчайваш. Нищо не е само розово, или само черно. Цветно е. Само, че като си в депресия, виждаш 2 цвята - черно и бяло. И то основно първото. Как тогава да видиш колко много опции имаш пред себе си? Дори се замислям, че не случайно любовта се появи точно в момента, в който спрях да се тормозя, че я няма и да я изисквам непременно от живота. И се бях взела в ръце. Трябваше да го направя ПРЕДИ да бъда обичана и да обичам. И още много имам да направя.  

Въпреки че в част от нещата, които hpjon казва, намирам логика, неведнъж съм му правила забележка за езика и тона му, без злоба го правя и добронамерено. Дано мотивите му са добри, но ако не са - има кой да го съди. Виждам, че най-после е решил да се спре малко. Хубавото в случая е, че провокира дискусия и кара всеки да се замисли и дори да повярва в тъкмо обратното на онова, което той твърди, пак е от полза.
С овненцето пък съм съгласна за начина, по който можеше той да поднесе нещата, за да не бъде нападнат и прогонен. Как да кажа, аз съм научена по дефолт да съм толерантна и да вярвам, че хората са по-скоро добри по природа, отколкото лоши и че дори зад агресията се крие някоя нежна душица, която търси разбиране и затова гледам преди да подходя с лошо и с рогата напред, да опитам първо по-меко. И в случай че допускам добри намерения на отсрещната страна, макар и зле облечени с агресивен подход и рязък тон, гледам да не съм несправедлива и да отправя неадекватни обвинения.
На пода видях една гъсеница. Първият ми импулс беше да я убия. После обаче се спрях и се замислих може ли да ми навреди. Прецених, че не може и я оставих да си пълзи, в крайна сметка нито ми пречи, нито нещо ми е направила - защо да я смачквам? После пак ми се изпречи на пътя. Накрая може да се каже, че я убих, но малко по-толерантно, отколкото възнамерявах първия път. Внимателно я заметох с метлата, тя се сви и я пуснах по канален ред. Не я видях размазана на пода, но знам, че е мъртва. Резултатът е един и същ, но подходът е различен. Има много начини да кажеш и направиш едно и също нещо.

[Шашмагюл]

-

[kadife]

Мая, на мене пък ми стана много ясно за какво говори Първанов в "оня" сайт. Говори за хора, дори говори за хора като мен, които питат насам натам как да се оправя, но като им кажат направи това и това, това не се прави и пак се мрънка - ма как да се оправя, бе. Тук във форума също има такива, които мрънкат, мрънкат, но нищо не правят освен да мрънкат и да поплюват насам натам тоя и оня. Да поясня ли пак, че хпджон лично на мен вече на няколко пъти ми дава насоки какво да правя и със себе си, и с децата си. Бих се регистрирала и в "оня" форум, но не виждам голям смисъл, защото мисля, че хпджон ми е достатъчен.
И друго ми е чудно - как така имате време да се ровите в най - различни форуми, за да четете мнения на тоя и оня? За мене е чисто губене на време да следя изявленията на който и да е по други форуми.

 Без да ти чета останалите изказвания, ще обобщя - моите съболезнования. Ето до какво водят скучните бракове. За съдбата на децата си отговаряш само ти и партньора ти, хубаво е някой да ти го припомни. Какъв ти е този хъджънещоси - приятел, терапевт или гадже. Не ми отговаряй:)

 

[kadife]

кои са останалите?те нали си имат фейсбуците?да си пишат там!на мене друго ми хрумна,че може да ми е скучен живота, но имам поне две неща, за които много хора си мечтаят, включително хората от форума. Всяко нещо има две страни - хубава и лоша. Там е тънкостта да обръщаш повече внимание на плюсовете, а не да забиваш над минусите. Мислите ли, админе, че някой от постоянно оплакващите се тук ще може да помогне на някой новодошъл с апел за помощ във форума?Смятате ли, че този форум е основно, за да споделяме?Не е ли и затова да помага, който смята, че може?
Аз рядко споделям за проблемите си тук с идеята, че някой може да ми помогне. Факт е, че споделих на хпджон и той откликна. Защо никой друг не го направи?
А единственото, което се подчерта е, че съм със скучен живот и разни подобни. Естествно ако продължа да пиша, г-н Тодоров ще намери начин да ми покаже колко съм зле, нищо повече.

  Бисер, след бисер. Всички ти откликнахме, но ние сме жени и не ти дадохме това, което ти е нужно - колко си прекрасна, както и тръпката между бедрата, дето... да. Ако някой тук е мрънкал, имам силен спомен за твоите оплакваници от роднини и съпруг. Бъди коректна и не плюй там, където си се хранила. Научи се да споделяш на някой, който няма да използва това за лични цели - в случая за създаване на крамоли във форума и нападки върху конктретни лица от този форум. Колкото до това какво си имаме, фейсбуци и телефони, запитай се защо не сме поискали ни веднъж твоите... хахах, това вече ми прилича на закачки в пясъчника на детската градина... ооо, я къш!