СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...

[Шашмагюл]

--

[Alice]

...

[Шашмагюл]

-

[track]

 

[Alice]

Аз отдавна не нося очила... С лещи съм и с тъмно зелени очи  

[skorpi]

Аз не съм ходила на градина, за мое голямо съжаление и нямах търпение да тръгна на училище. Затова вечно ходех с една раница на гърба и все отивах да "уча" Голям кеф!   Така си останах ученолюбива докрая де, бях си отличничката  в класа, и много се местех от едно училище в друго, но това не ми се отрази на успеха, само на психиката - нали затова съм тука
Аз също имам очила и лещи, от дете имам нужда, нали така са зубърчетата
За съжаление се наложи да пропуша, за да се приобщя към останалите от класа, ама то беше временно. Иначе в час много приказвах и ме гонеха или ми правеха забележка. Бях и любовчийка. Врънках да ме пуснат от час, за да ходя по срещи Какво да се прави, интересно ми беше. И нямаше излизане от кафетата, от сутринта, та до вечерта, не знам какво толкова съм правила там, сега да ме вържеш за стола, толкова време не мога да издържа... е, после се вързах за бюрото в офиса. Майка ми ако го прочете това, лошо ще й стане
Тези неща едновременно ми липсват и не ми липсват. Свикнах да живея в своето уединение и да допускам до себе си когото аз си реша.
Като цяло, смятам, че е нормално донякъде всичко това, дори и без агорафобия - в крайна сметка всяко нещо с времето си.  Тогава, каквото е трябвало съм го взела. Сега имам повече задължения, трябва сама да се грижа за себе си, за къщата, за кучето, за всичко. По-друго е. Но безгрижието ми липсва. Онова потапящо чувство на безвремие, което съм изпитвала, компаниите, да не чувствам, че мъкна торба с цимент на гърба си, а да ми е лекичко на тялото и душата.   Почувствах го донякъде на Нова година, но нещо вътре дълбоко в мен е изстинало и повече го играя, отколкото го чувствам. Живецът ми е престорен вече. Тъжно ми е и ми е рано на 27 г., ама толкова мога. Онази чистата искрена радост ми е непозната вече. Дали мога да я изпитам отново?
Малко ще е трудно, защото се бутам там, където има болка, не знам защо така се получава, уж искам да съм добре, а сама се тласкам към пропастта. Пък после се чудя как да изляза... откъде тръгнах и докъде стигнах в разсъжденията си. Нямах такива намерения. Днес цял ден ме цепи глава

[диана]

Благодаря ви за пожеланията момичета!!!Определено следобяда настроението ми вече се подобри...нищо че мъжа ми явно не е имал два лева та поне едно цвете да ми вземе.Иначе получих много подаръци от приятели и колеги...за момент се почувствах като малко момиченце,което се радва на всеки пакет който му поднесат...най-много се изкефих на билета за "Ревизор" с Калин Врачански.От три години не съм ходила на театър покрай малката,а преди толкова обичах да ходя.Дори цялата ми бременност обикалях театрите и всички ми казваха че сигурно нося една бъдеща актриса....Сега си търся човек ,защото билета е за двама...Някой да иска 

[диана]

Скорпи и мен много ме цепи главата цял ден....Сигурно е от гадното време...

[Шашмагюл]

-

[skorpi]

DG, не ме разбра, не говорех за празниците само, дадох пресен пример за НГ, защото това беше последният купон, на който бях напоследък. Въпреки това установих, че 20-годишните са къде къде по-големи пенсии и депресари от мен де, но това никак не ме радва, не трябва да е така. Животът трябва да е по-лек и приятен, не пълен само с драми и гадости. И далеч не само хората с ПР си ги причиняват. Да знаете какви трагедии бяха с разни там бивши, настоящи, бъдещи гаджета на момичетата, гостенки на купона... единият висеше пред прозореца, другият искаше да си реже вените, щото се скара с приятелката си, леле, страшна работа ви казвам.   След половин час - прегърнати, а оня ден гледам си  сложили статус във фейс "необвързани" и се заяждат един с друг... еееее, аман! Тъкмо исках да си почина от мойте драми, те не че са спирали, ама аз поне си потанцувах, престорено или не. Целият свят е сцена и всички сме артисти
Говорех за онова нещо вътре в теб, дето те човърка да му отпуснеш края и да ти е кеф, без много да му мислиш. А при мене се проявява, когато   ама истински, не така, за спорта и за идеята.

[Alice]

...

[Шашмагюл]

---

[Alice]

...

[Feelings]

СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...  и аз седнах в ягодите днес и много трудно го преживявам това седене... Като Маруся - първите дни ме боли корем, после глава, понякога заедно и двете   Какво да се прави - жени... и на нас не ни е лесно
А да ви попитам, освен че усещаме някакви болки покрай сърцето, на вас засилват ли ви се симптомите - в смисъл - да ви е по-подтиснато преди да седнете, повече напрежение... На мен много лесно ми се доплаква, ей така - от нищото

[Little Овненце]

Feelings,не питай,иде ми да ревна и да не млъкна. Освен главоболието с което се събудих тази сутрин,направо така съм депресирана,че все едно света се свършва. Вече 2 хапа изпих за таз глава и няма оправия. Голям зор виждам аз докато го сваря,тва сладко от ягоди