СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...

[ddiddi]

Браво Муси, много се радвам за теб!
Споделям, че най- накрая след дълго и упорито търсене си намерих работа по специалността. Измина една седмица от както работя, а аз съм много одовлетворена. Чувствам се полезна и мисля все по- малко върху състоянието си. Даже още веднага ни изпратиха с колежката на командировка в друг град и успях да пътувам с автобуса, а пътя е повече от 3 часа. Дано всичко потръгне и да е наред и за напред... 

[Мая]

Препратка от темата "Паническо разстройство" тук, тъй като се навлезе в сериозно отклонение от смисъла на темата.

цитат Ema

Попаднах на една хубава мИсъл в нета.

"Благословен да бъде онзи, който няма какво да каже и въпреки това мълчи!"

Така сте се размълчали с hpjon двамата, че глупостите ви край нямат месеци наред!

Бъди благословена тогава.........въобразяваш си/заблуждаваш се че мълчиш! Бъди БЛАГОСЛОВЕНА!

[april_sheep]

Споделям, че най- накрая след дълго и упорито търсене си намерих работа по специалността. Измина една седмица от както работя, а аз съм много одовлетворена. Чувствам се полезна и мисля все по- малко върху състоянието си. Даже още веднага ни изпратиха с колежката на командировка в друг град и успях да пътувам с автобуса, а пътя е повече от 3 часа. Дано всичко потръгне и да е наред и за напред... 

Надявам се все по-често да четем такива коментари тук 
ddiddi, много успехи ти желая 

[1vo000]

Споделям че от 2 дни преминах от обикновени към електронна цигара . 

[t.todorov]

Познавам много хора, които без проблем захвърлиха и електронната цигара след време, така че успех. Всяка подобна крачка е правилна.

[Silvito]

Здравейте, аз съм на 29 год., жена и от 3 години съм така! В началото се започна с едни леки бодежи, на които не обръщах мн. внимание. Обаче напрегнатата работа, задълженията вкъщи, дете и всичкият стрес явно бяха благоприятна среда за да се задълбочат нещата! После започнаха не само бодежи, но и стягания, започна да ми изтръпва ченето, направих нервна криза, мъжът ми тогава извика дори бърза помощ! Отидох на кардиолог, каза ми че нямам нищо и ми изписа магнезий, на 3-тия ден след като го пих направих тахикардия - 140 удара, ужас просто и ги спрях! Сещате се сами, че за тези 3 год. съм изчела какво ли не, имала съм моменти в които съм била толова зле, че исках и работа да напусна! И така реших да отида един ден на психиятър! Прегледаха ме, изписаха ми лекарства и ги започнах, в продължение на почти 1 год. бях добре! След това обаче, д-ра ми намали дозата и постепенно спря лекарствата не ги пия от 1 год. и половина! През тези год. все страх, неможе да излезеш да се веселиш, гости вече неискам да идват в нас, на палатки не ми се ходи, т. е. страх ме е да не започне това стягане и бодежи и да не би да ми стане нещо! По принцип съм мн. весел човек, обичам да излизам да хапвам да пийна понякога да разпусна с хубава музика, обаче това ми пречи... отврат! Имах периоди в които като вървя по улицата и само гледам никролозите, кой на колко год. е починал и ако прочета или чуя за инфаркт, абе не мога да го опиша, от къде ни дойде бе хра това чудо... Лек от типа на лекарство явно няма, поне аз за толкова време не съм чула, а хората с такива проблеми стават все повече, антидепресанта - май не е добре да солзва дълго... Има и нещо друго, освен мъжа ми в нас, аз не споделям с никого за този проблем, все да не занимавам хората с глупости... Оказва се обаче, че колкото повече не споделяте, толкова повече нараства проблема в самите вас, защото е само ваш! За това говорете за това, макар, че аз още немога, е сега за първи път го правя, макар че съм чела доста форуми:)Имам и дразнители на работа, единия от които не спира да се оплаква от живота и само охка и пушка и все за сърцето се държи, преструвка голяма, а всички хвърчат около нея, но то е така, а ние мълчим и стискаме зъби... Извинявайте за дългия пост и благодаря на тези, които са го прочели! Ще се радвам тук да си пишем, имаме какво да си кажем:)Живи и здрави всички

[1vo000]

А бе случвало ли ви се е както си стоите примерно и нещо се закашляте или ви е заседнала слюнка или нещо  и веднага да ви мине през главата .... " Оле май нещо ми става "  и ... баааам ...треперене , не мога да си намеря място , страх че след малко вече ще съм умрял и т.н. ??

[jade77]

А бе случвало ли ви се е както си стоите примерно и нещо се закашляте или ви е заседнала слюнка или нещо  и веднага да ви мине през главата .... " Оле май нещо ми става "  и ... баааам ...треперене , не мога да си намеря място , страх че след малко вече ще съм умрял и т.н. ??
Споделям че съм с ПА от 3 мс и благодарение на моята ЛК която ме насочи към психотерапевт съм донякъде добре

[Dimcho]

На всеки с ПР му се случва да изпита тая мисъл "Какво ще стане, ако сега получа ПА". Някои от нас даже са се срастнали с тая мисъл  

[Marlene]

Привет и от мен!
Есента настъпва бавно, но сигурно
Споделям, че Анафранила е изчерпан от аптечната мрежа, и останах "непокрита" за няколко дни. Моята ПСИ каза да започна Серопрам по половинка на ден. Мнения?

[1vo000]

А бе мамка му ... нормално ли е мъж на 24 години да плаче като дете ... Въпроса е че ще се местя в друг по - голям град с приятелката ми ( тя ще учи ) .  И днес като обеснявах на наще и изведнъж ми стана мн тъжно без причина . И отидох в др стая за да не ме видят . Наистина няма причина ,обичам приятелката си и искам да живея с нея ... Май ме е страх от новото ... не ми стиска ли  какво нз .

Днес в мола ...гледам разни дрехи . Харесвам си някви неща и си задавам изключително тъпите въпроси : За какво са ми нови и хубави дрехи като няма да имам време да ги нося ? ... знам че е глупаво но ...

[jade77]

нова съм във форума имам ПР и ПА взимам АД и се чувствам щогоде добре след като знам,че не съм сама
 

[Cristo]

Здравейте!! Виждам, че все по-вече има нови участници във форума и ще се увеличават.. за съжаление.На Силвито, Мирай и jade77  ще кажа, че борбата с ПР и Тревожността е трудна и продължителна. Да, не трябва да е "борба", "бягство", а "приемане", но не всеки може да се справи с този проблем. Медикаментите позволяват на човек да е в кондиция, да се чувства добре /поне за определен период/. До като всеки сам намери своето СПАСЕНИЕ. При всеки е различно. Няма универсална рецепта, няма определена закономерност..... Всичко е индивидуално. Успех и подкрепа на всички, които търсят спокойствието, радостта от живота и избавлението от Страховата невроза /или паническото разстройство/.

[april_sheep]

Здравейте на всички стари и нови членове на форума.
Споделям, че срещнах невероятен мъж. Споделям, че съм щастлива, от известно време се чувствам в пъти по-добре. Споделям, че хубавият секс ми помага много   

[jade77]

Тази вечер съм злее За пръв път от много време насам