СПОДЕЛЯМ, ЧЕ...

[track]

hpjon, да не би да ти липсват разговорите с мен, че захапа отново г-н Тодоров? Нали знаеш, че ревнувам  

Забележи, че първо на теб пиша. Това не те ли кара да се чувстваш привилегирован?  

 Трак, утре стискай палци да ти намеря най, най, най-красивите обеци - като теб самата.

Кадифе, ако ми ги намериш, идвам направо в Плд и те разцелувам  

Мус, като те чета и ми става мъчно. Как искам да те прегърна и всичко да ти мине. Толкова много пъти съм се чувствала по същия начин и все още не мога да го забравя. Имаш нужда от близък човек в момента, който да ти подаде ръка. Има ли някой около теб, на който си доверила състоянието си напълно или можеш да го довериш? Искам да ти кажа, че последното нещо, което си, е да си превъртяла. Напротив. Просто хаотичните мисли в главата ти те карат да се чувстваш така. Помоли психиатъра си да ти препише временно някакво успокоително, успоредно с АД. Като за начало.

[hpjon]

Най гадното е,че тъкмо се озаря с надежда и хоп ,идва нещо и ме смачква,все едно ми казва: Чакай,не се радвай толкова,така съм те хванала за гушата,че толкова лесно няма да се отървеш от мен!!

Още в Библията е казано: "Радвайте се, пийте и се веселете, защото ваше е царството небесно!"

Чудя се и се дивя, защо,от къде дойде и какво ли иска?

Идва от теб - ти го храниш и го подкрепяш. В голяма степен това се случва на подсъзнателно равнище.

Но в последно време ми иде да се откажа....и да  се предам...

Предай се! И това е път. Eто какво казва Ошо по този въпрос:

"Когато има страх, просто се страхувай! Защо да създаваш дуалност? Когато дойдат моменти на страх, бъди уплашен, трепери със страха, позволи на страхът да влезе във владение. Защо е това постоянно питане: Какво да направя? Не може ли да позволиш на живота да влезе във владение?

Когато любовта дойде, какво да направиш? Бъди любящ! Не прави нищо – позволи на любовта да влезе във владение. Когато страхът дойде, трепери като лист при силен вятър. И това ще бъде красиво. Когато си отиде ти ще се чувстваш толкова ведър и спокоен, сякаш силна буря е преминала и всичко след това е станала спокойно и тихо. Защо трябва постоянно да се бориш срещу нещо?

Страхът идва – това е естествено, абсолютно естествено. Да си представиш човек, който е без страх е невъзможно, защото той ще бъде умрял. Ако някой ще свири с клаксона на пътя, човекът без страх ще отиде нататък, защото няма да му пука. Ако змия застане на пътя му, на човекът без страх няма да му пука, а ще продължи натам. Човекът без страх е абсолютно глупав, лековерен.

Страхът е част от твоята интелигентност; няма нищо лошо в него…“"

[track]

Още в Библията е казано: "Радвайте се, пийте и се веселете, защото ваше е царството небесно!"

Знаеш ли какво визира Библията като казва "царството небесно" - това, което го носиш в черепната си кутия  

Страхът е част от твоята интелигентност; няма нищо лошо в него…“"

Нима искаш да кажеш, че е нормално човек да изпитва постоянен страх и то без видима причина?

[Шашмагюл]

-

[Little Овненце]

Благодаря все пак за отговорите.

Не искам успокоителни,аз съм си спокойна.Дори,когато ми става лошо,пак съм спокойна. Просто мислите се разхождат в главата ми,отчаяна съм и стоя тихо о кротко и чакам да "умра". Това е състоянието ми.
Понеже чета много,сравнявам подобни случаи,анализирам се постоянно,смятам,че състоянието ми наподобява една чисто човешка тъга. Тъга от това,че съм сама,тъга от това,че искам да имам човек до себе си,или по точно,липсва ми много неговата прегръдка и присъствие. Чудя се още колко ли ми остава да живея.Не мога да си се представя с деца и семейство,което ме ужасява. Смятам,че няма да доживея за това щом дори не мога да визуализирам. И това ме плаши...че ще почерня родителите си и близките си. Изобщо една след друга все ей такива мисли. В нищо не намирам смисъл и нищо не ме радва като че ли.
Описвам всичко това,защото го чувствам точно по този начин. Знам,че идва от мен,въпросът ми защо дойде и от къде не беше поставен може би правилно. Аз знам,че отговорите са в мен,но се питам какво го отключи това,защо сега? До преди година не съм мислила за смърт,не съм се страхувала от нея. Какво се случи изведнъж??

[Little Овненце]

ДГ  за прилошаването- не е ниско кръвно. Аз съм с перфектното кръвно на спортист. Никога не съм имала проблеми. По скоро ми прилича на ниска кръвна захар....може ли да е страничен ефект от хапчетата?
Не го мисля, дори когато се случва не говоря за него...изтръпвам само и чакам....
Миме...имам една приятелка,която знае всичко за това и е неотлъчно до мен. Но сякаш не се чувствам разбрана от нея,защото все пак тя не го е преживяла. И не искам да и споделям,за да слушам само-добре си,изглеждаш чудесно,не си болна и т.н. Не случайно пиша тук,защото мислия,че най малкото хората ме разбират.....

[hpjon]

Още в Библията е казано: "Радвайте се, пийте и се веселете, защото ваше е царството небесно!"

Знаеш ли какво визира Библията като казва "царството небесно" - това, което го носиш в черепната си кутия  

Никой не може да бъде абсолютно сигурен какво точно се "визира" в който и да е текст от Библията, но това не означава, че виждането ти не ми хареса. Добро тълкувание е и в духа на когнитивно-поведенческата терапия ти казваш: радостта и веселието зависят от мисленето. Аз напълно подкрепям това, защото е в синхрон с "Начинът, по който мислиш е начинът, по който се чувстваш"

[t.todorov]

Само да попитам отново за адреналина. И още един въпрос. Ако помисля, че съм влюбен, ще го почувствам ли? По горното правило.

[track]

Това съвсем не е мое виждане. Виждам, че добре се справяш с книгите по психология, започни малко и с история. Библията, която четеш ти сега, изобщо не е оригиналът, който е написан преди много години. Така, че нея можеш да си я тълкуваш, както намериш за добре или да търсиш скрития замисъл на автора й.

Начинът, по който мислиш, е начинът, по който се чувстваш. Много повърхностно бих казала. Чувствата са нещо дълбоко и понякога не се влияят от мисълта. Вземи за пример любовта. Нима я принизяваш до мисъл, която можеш да контролираш? Съгласна съм, че всеки може да контролира божественото в себе си, единствено, ако е заобиколен от него. Времето, в което живеем, не го позволява. Както Библията и истинското й значение, така и човешките способности, са размити във времето. Сега имаме нужда от терапевти.  

Мус, затова ти е трудно - защото не срещаш разбиране.

[hpjon]

Само да попитам отново за адреналина. И още един въпрос. Ако помисля, че съм влюбен, ще го почувствам ли? По горното правило.

тодор, разбрахме се кога ще отговоря за адреналина. Както казах, от теб зависи да напиша това, което знам и е факт и ще можем да си говорим на воля по темата. Тя е много голяма и много интересна.

Довърши започнатото с Гладниците и наЩа работа и почваме адреналина, а?

[t.todorov]

Споделям че, тази тема се казва "споделям че" и се предполага, както е традицията повечето теми да започват с този израз.
Споделям че ти направих нова, адреналинска тема, давай.

[Little Овненце]

Вие не разбрахте ли,че нито единия нито другия от вас двамата ще "падне по гръб"?? Може да си дискутирате и да се карате до края на света. Имате различия,ок,за това единия е Георги другия е Тодор. Престанете,концентрирайте се върху това да помагате на такива като мен/нас. Нека всеки бъде свободен да избира,кое от това,което казвате и двамата може да е полезно.
Толкова ми е лошо,повръща ми се,иде ми да си сложа край на живота,а вие само се дръгнете тука и нищо. И със сигурност не съм само аз,кой знае колко хора още ви четат и се хващат объркани за главите.Вместо да се успокоят,че ще получат помощ тук,кой знае какво си казват:Леле къде попаднах!!.

Грозно е много. И двамата искате да съветвате и да помагате,разбирам,но вече стана ужасно това между вас. Защо не го правите на лични? Защо държите всички да ви четат? Аз лично се изморих. Имам нужда от подкрепа,от разбиране,от съвет. Дайте ми това!!!!!Престанете с другото!!!

[hpjon]

Споделям че, тази тема се казва "споделям че" и се предполага, както е традицията повечето теми да започват с този израз.
Споделям че ти направих нова, адреналинска тема, давай.

По принцип нова тема се открива тогава, когато имаш да кажеш нещо по въпроса, засегнат в името и.

Менторското ти и реферско поведение е похвално, приближава ме до идеята, че форума е или твой, или по някакъв начин имаш влияние върху администрирането му.
Само по себе си това въобще не е лошо, напротив - похвално е, когато терапевт има форум, в който да си почива докато си набира нови клиенти.

Само че това трябва някъде да е упоменато или изяснено. Аз ако знаех, че пиша в твоя форум вероятно не бих се месил толкова много в консултациите, които даваш, колкото и невероятно грешни и подвеждащи да са те.

От друга страна пък е интересно терапевт да кани клиент на друг терапевт в личния си форум да пише по ключов въпрос при ПР и фобии.
Ще го приема като оферта, здрав интерес и едва след като се разберем за съответния хонорар ще изложа материята по начин, по който сме се разбрали в граждански договор, на базата на който ще ми бъде и платено.

Разбираш, че когато давам обяснения на съфорумци е едно, а когато трябва да обяснявам във форума и специална тема на даден терапевт то това е вече поръчка.
Очаквам да се свържеш с мен на лични или по е-майл, за да се договорим за подробностите около гражданския договор.

П.П. Копирам това мнение и в двете теме, за да не увисне нито едната.

[Little Овненце]

Супер,надявам се вече да се включвате тук с адекватни мнения и препоръки относно нашите състояния и "болеЖки"......

[hpjon]

И все пак, въпреки желанието на тодоров да се образова в сферата на тревожните разстройства от мен, бивш клиент на психотерапия по повод ПР, която е завършила успешно, то със страшна сила остават да висят въпросите, които възникнаха след поредното изказване без покритие:

Кои сме ние, гладниците и за какво сме гладни? Коя работа е наЩа? Как няма да стане? Защо няма да стане? тодор, ти ли ще помогнеш да не стане?