тревожността е най-голямата ми "любов" или как стоя без гадже

[track]

 

[t.todorov]

"Затова и няма излекувани до край, ..."

Хм ... има, много такива. Всички с ПР са такива. Но, не всички които си мислят, или са диагностицирани така, всъщност страдат от това. ПР е с две лица, ако мога така да го кажа: едното лице е наистина лечимо, за другото трябват много, много повече усилия. Там ремисия не може да има. Там симптома не трябва да се отнема, колкото и мъчителен да е, защото е единствения начин човек да се справи с живота си и ежедневието си, живееки в този свят. Там промяната трябва да дойде от много сложни неща. Дедо ви Фройд по тея причини е хвърлил учебниците по неврология и направил психоанализата, защото попогнал на точно тия пациентки, които били неспасяеми принципно. Психиатричната диагноза и психотерапевтичната "диагноза" рядко са еднакви.

[kadife]

хахах, Скорпи, много уместно сравнение... ой, не мога да се сдържа и да не опитам да закича пушкаТъ на г-н  Тодоров с роза!

п.с. извинявай, ама скайп, фейбук и другите подобни комуникации нямат нищо общо с форумната изява. Форумът е една виртуална агора, на която ние сме извадили сергийките си и всеки про/едава номерата си, които успеят да минат Но в крайна сметка всеки сам избира как да се изявява, лично аз считам, че фейсбук с неговите стени и постоянни информации кой кога ака и кога си е купил нови джинси, е не толкова социална мрежа, а една парвенюшка показност. По повод стените се сещам за това какво бе казал Джелсомино, герой на Джани Родари - Имената на глупците висят по стените!

[track]

 

[kadife]

"ПР е с две лица, ако мога така да го кажа: едното лице е наистина лечимо, за другото трябват много, много повече усилия. Там ремисия не може да има. Там симптома не трябва да се отнема, колкото и мъчителен да е, защото е единствения начин човек да се справи с живота си и ежедневието си, живееки в този свят. Там промяната трябва да дойде от много сложни неща. Дедо ви Фройд по тея причини е хвърлил учебниците по неврология и направил психоанализата, защото попогнал на точно тия пациентки, които били неспасяеми принципно. Психиатричната диагноза и психотерапевтичната "диагноза" рядко са еднакви."

Да разбирам ли, че едното лице на ПР се лекува откровено и бързо с медикаменти и съпътсваща психотерапия. А другото в никакъв случай не бива да получава медикаментозната патерица, защото тя служи именно за отнемане на симптомите. Извинете, но как и с какъв процент на сигурност мога да бъда сигурна, че терапевтът ми е преценил правилно кой тип разстройство обитавам?!
Колкото до Фройд, знаете ли... мисля, че е бил просто един стар развратник, съжалявам да го кажа Мисля, че е добре, където "днешната" психоанализа в много голяма степен започна да се дистанцира от Фройд, после прегърна Юнг крепко, а сега като, че ли следва свободна интерпретация и всякви не по-малко комерсиални светила публикуват трудове със скороста, с която Трак отговаря на постовете  

[t.todorov]

Не, и двете еднакво зле се "лекуват" с медикаменти. В единият случай действат по време на приема, а в другия и тогаване действат.

[kadife]

Тогава излиза, че няма съгласуване между медикаментозно лечение и психотерапевтично ли. Вижте, моят терапевт в момента, на вратата му пише психиатър-психотерапевт. Значи се занимава и с двете страни на проблема или поне има оторизацията да го прави. Как тогава ще разграничим дали имам нужда от медикамент или не. Той казва, че сме като автомобили, ако влезеш в колата и завъртиш волана, мушвайки ключа, няма да се случи нищо, ако акумулаторът е изтощен, колкото и да скачаш на седалката, колкото и да убеждаваш колата със силата на мисълта си да потегли. Казва, че този медикамент ще даде не горивото, а ще накара акумулатора да даде искра и колата отново да се задвижи. И аз му вярвам, защото така обяснено е точно така. Но излиза, че никога не може да бъде сигурен къде е повредата в моя автомобил, нали така... и това е обезсърчаващо, много.

[t.todorov]

"Колкото до Фройд, знаете ли... мисля, че е бил просто един стар развратник, съжалявам да го кажа Усмивчица Мисля, че е добре, където "днешната" психоанализа в много голяма степен започна да се дистанцира от Фройд, после прегърна Юнг крепко, а сега като, че ли следва свободна интерпретация и всякви не по-малко комерсиални светила публикуват трудове със скороста, с която Трак отговаря на постовете Смотан "

Бил е много по-голям развратник, отколкото вие си мислите. Но това не му е попречило да излекува нелекуваната до тогава "хистерия" у жените.
Психотерапията по принцип никога не се е разделяла с възгледите на Фройд. Само с някои все пак. Но основно тя си е още в сила. За хората обаче които нямат нужната подготовка буди само смут. А една терапия работи тогава когато човек се смути Тва на шега. Вторият вариант на ПР, така нареченият неличим, опира до анализата. Тя винаги се намесва там, където всички вдигнат ръце. Е тя не е такава, каквато е била преди 100г. И тя се е размърдала малко, защото анализата в своята същина конфронтира вътрешния свят на човек и социанлонто, общественото, изискващото, от времето в което живее. По времето на Фройд изневярата на жените е била почти изцяло в телесните симптоми. Даже не и в сънищата им.

[t.todorov]

"Как тогава ще разграничим дали имам нужда от медикамент или не. "

Най-добре е да установите, дали това което пише на вратата му отговаря на истината, особено втората част. Ако се понапъна малко мога да ви кажа кой в България заслужава да има титла след тирето, без значение дали говорим за психиатър - ....  или психолог - ....

[kadife]

"А една терапия работи тогава когато човек се смути"

това е много любопитно, което казахте. .

Колкото до това дали е второто, което пише на вратата - проба-грешка, май само това е начина, жалкото е само, че става дума за моето здраве и психичен комфорт.

Ако позволите, бих Ви оставила на лично съобщение името и града, в който работи. Може би ще имате информация дали това след тирето е работещо и вярно?

[t.todorov]

"Точно това правя аз с терапевта си, съвсем целенасочено и без да имам идея за терапевтиране, опитвам се да го смутя.."

И кого по принцип искате да въведете в смут от вашите значими хора в живота си, та така безмилостно измъчвате психиатъра си, който сигурно дори се чуди как да се защити от тези ваши набези, тъй като му липсва това след тирето и е в туш.
Как се чувствате, когато "туширате" авторитета който се е заел да ви помага? Как туширахте баща си по принцип преди години? Как се чувствахте тогава? Как го смущавахте?

[kadife]

Моите родители се разведоха, когато аз бях малка. Нямам спомен баща ми да е имал особено близък контакт с мен, за да имам и спомен да съм правила опити да го манипулирам чрез някакъв вид смут. Той не е авторитет за мен, не го мразя, но не го и обичам като родител, не ми е нужен. Мисля, че сега като жена го смущавам много повече, отколкото като дете - нямаме почти контакти, единствено от възпитание. Нямам и идея кой от близките си бих искала да въведа безмилостно в смут, правя това с всички мъже.

п.с. и не измъчвам терапевта си с "набези", хахах... ама, че невъзпитано!

[t.todorov]

И сега с кой имате възможност да правите това, което тогава е било невъзможно, за да създадете своите граници в общуването с другия пол, които се създават само с опит-грешка, а винаги първо се греши с най-близкия, нещо което сте нямала възможност тогава? Какво роля играе за вас вашият психиатър, дори да не си дава сметка за това, във вашата терапия? Въпроса е риторичен. 

[kadife]

..ще получа аневризма, ако продължа да се напъвам да осмисля последното казано от Вас... отнасям го/Ви в завивките, спокойна нощ и благодаря за вниманието

[track]