тревожността е най-голямата ми "любов" или как стоя без гадже

[track]

 

[skorpi]

Ще напиша нещо, за което вероятно ще съжалявам после, но не мога да се сдържа. Имах щастието да се докосна до истинската, силна, голяма и страстна любов, от която само смъртта можеше да ме раздели и която според мене се случва един път в живота, ако изобщо се случи да я изживееш. Това беше с човека, на когото можех да се дам докрай без съмнение, че искам винаги и във всичко да сме заедно. И може и в 9 от 10 двойки да има изневери, но на мене той никога не ми е давал поводи да се съмнявам, да го ревнувам или каквото и да е. Гледаше си ме само мене, право в очите, каквото аз кажех, това ставаше, ходеше по мене като кученце, вярваше ми, обичаше ме и казваше, че живее, за да ме радва Искаше само заедно да излизаме и така и не мръдна, харесваше му да си е при мен и с мен. Не мога да кажа, че това са били спокойни и безоблачни отношения, но винаги съм чувствала, че за него аз съм жената с главно Ж и нито съм имала желание да му изневерявам, нито съм имала очи за други мъже. Знаех, че с когото и да бъда, ще е по-лошо, отколкото това с него, затова не съм се и опитвала. Нямах нужда. Истинският мъж е не този, който ще ти диша във врата, за да не кривнеш от пътя, а онзи, който така ще ти завърти главата, че да знаеш, че единствен може да ти даде това неповторимо усещане. И той го беше постигнал с мен. След като го изгубих, се наложи да си отворя очите и да се огледам дали пък някъде не ме чака нова любов, дали не греша... дали няма и други такива хора, които да ме карат да се чувствам така. И ми стана лошо от това, което видях, искрено ви го казвам. Дори и със себе си не мога да кажа, че се гордея, заради това, в което се превърнах... Ако ставаше въпрос просто за някой неподходящ, разбира се, махаш с ръка и караш нататък. Но става дума за самата мен и за битката, която водя със себе си, с човека, в който съм се превърнала и който не харесвам. Понякога ме е страх, че ако ме вижда отнякъде, вероятно се срамува от мен.   През повечето време предпочитам да вярвам, че съм израснала... така или иначе вече съм се обградила повече с хора, които не ме познават отпреди и не могат да преценят разликата, но аз си я знам. И не толкова ПР ме промени, колкото другото. За мен това е необратимо. Аз не се боря просто с някакви симптоми, а с личността, която вече е променена и изгубена. Това най-силно ме притеснява. Дано някъде да има някой, който да ме накара да се харесам отново, защото сама очевидно нямам мотивацията да го направя. А ми се иска някой да ме види, дори когато аз самата не се виждам и да ме погледне пак в очите... и да ми каже, че живее, за да го радвам... вместо да го е страх, че ще го заобичам.

[kadife]

ау..... дядо Коледа е минал през форума и е оставил цяла торба с емокитони, възхитена съм -  този ми е любим

та, за Истинският мъж и не на Ерика Джоунг:) Истинският мъж за мен, подчертавам за мен, е онзи, който не ме гледа в очите, за да ми угоди. Който не ходи по петите ми, за да ми бъде в служба. Който не лизнериже от сутрин до вечер, за да ми доказва с думи и действия  любовта си. Истинският мъж е остроумен, възпитан, ерудиран, емоционално интелигентен и истински загрижен първо за себе си, след това за другите. Аз никога не съм поставяла на първо място мъж, не - първо съм аз, аз съм най-важна за себе си, изключвам тук родителската любов, тя е друга и различна тема от тази. За мен истинският мъж прави като истинската жена, която считам, че  се научих да обитавам -  един човек, който умее да се грижи за себе си с обич, изпитва респект и уважение към партньора си, защото знае колко коства да се обикнем първо сами и после да позволим това и на други хора, при това без да инвестираме в тях тежки очаквания и неизпълними надежди.

Не познавам хора с голямо Ж или М, достатъчно е да са с голямо Ч (това не е член, а човечност )

[Little Овненце]

  Здравейте ей,
аз съм вече на морето и се чувствам страхотно да ви кажа. Изкарах 2 прекрасни дни с любимия,нямаше такава романтика,всичко за което съм мечтала го получих през тези 2 дни. Едната вечер бях събрала вече смелост да говоря, но той заспа  .Така и не успях пак. Не съм сигурна,че ще мога някога,а и той може би ще замине ноември месец. Не знам как ще преживявам това.
Виждам ,че се опитвате да правите психологически анализ на мъжете и техните постъпки спрямо нас, но всичко е безмислено,никога няма да можем да си отговорим на тези въпроси. Все още си повтарям едно изказване на Скорпи,че ние се привързваме емоционално,това е факт и няма какво повече да му мислим. И най важното,не сме срещнали истинския,когато дойде всички тези въпроси няма да бъдат задавани,няма да има повод да си ги задаваме просто.Има много свестни мъже,но трябва да ви кажа,че всички ние май си падаме не по такива
В крайна сметка май трябва да се откажем да търсим,за да ги намерим.
Аз съм безкрайно щастлива с човека до себе си,но както знаете има причина да мисля,че нашата връзка е обречена.Макар,че с никого до сега НИКОГА не съм се чувствала по този начин. Времето ще покаже,сега мисля само да се наслаждавам на отпуската си. 
Прегръщам ви горещо,до скоро

[Шашмагюл]

-

[track]

 

[track]

 

[Шашмагюл]

-

[skorpi]

Скорпи, съжалявам за загубата ти, но не мислиш ли, че колкото повече време минава, толкова повече идеализираш това, което е било и все повече не можеш да се отърсиш и да продължиш напред? 

Не. Но колкото повече време минава, толкова повече се убеждавам, че се хабя напразно за хора, които не си заслужават. Докато той си е заслужавал усилията.

Едно е да виждаш в очите сдържаност и неизказани думи, съвсем друго е да виждаш в очите възхищение.

Ето за това ставаше въпрос. Понеже кадифе каза по-горе, че не искала мъж, който търчи по нея, използвам това изречение, за да кажа, че не покорен роб ми е нужен, а човек, който ме гледа в очите точно с възхищение и че в неговите очи аз съм дори по-добра, отколкото реално, защото нали това прави любовта с хората - прави нещата да изглеждат по-красиви, отколкото са в действителност? Искам за някой да съм си супер точно такава, а не да се опитва да ме променя, да ме кара да се напъвам да бъда, нещо, което не съм, и като не успея, да се намразвам и депресирам... Нещата са си съвсем простички, всъщност. Любовта сама ги решава, поне в началото. Обаче каква ти любов, като всеки си гледа интереса...

[kadife]

здравейте, аз имам да ви съобщя новина - повече няма да ходя на тази терапия

Търси се нов психиатър-психотерапевт от Пловдив!

[skorpi]

здравейте, аз имам да ви съобщя новина - повече няма да ходя при сексито.

Защо, бе, не го ли бива

А сега сериозно: след като направих на нищо мъжете, сега да си призная защо съм сама всъщност, че всичко останало са си просто оправдания и избягване на истината. Истината е, че не съм за обичане - мрачна съм, мислите ми, чувствата ми, всичко ми е едно такова тягостно. Мога да заблудя и замаскирам нещата, като се наплескам с грим и си вирна носа победоносно, но отвътре си оставам същото неуверено и уплашено момиченце, което се нуждае от прегръдка. И по-умните бързо и лесно го разбират и съответно, номерът вече пред тях не минава... Ето заради това съм сама. Защото мрънкам, сърдя се, карам се... правя всичко друго, само не и да си призная, че в мене има и не толкова ужасни чувства. Тях така съм ги заключила, че хората си мислят, че ги мразя. Бъркат злобата със страх. И много ясно, че ще бягат... щом и аз сама искам да избягам от себе си. Искам да ги захвърля първа, преди те да са ме изоставили. Преди да съм изгубила още някой.

[track]

 

[track]

 

[skorpi]

Скорпи, не дълбай толкова много във взаимоотношенията си с мъжете. Бъди такава, каквато си и ще намериш правилния път. 

И те все това ми казват, ама на мене отвътре ми иде да дълбая.. и сама си се закопвам

П. С. Имах малко работа навън и излязох, уж ме взеха с кола и пак ми се разтрепери всичко, а навън беше страшно задушно. Флиртувах само, за да се разсея от напрежението, свикнала съм да замазвам принципно, ама си го и прося и после: "ЯЯЯЯЯ, ама  кво стана"  Майтап, майтап, ама нали знаеш...

[skorpi]

Скорпи, не дълбай толкова много във взаимоотношенията си с мъжете. Бъди такава, каквато си и ще намериш правилния път. 

И те все това ми казват, ама на мене отвътре ми иде да дълбая.. и сама си се закопвам

П. С. Имах малко работа навън и излязох, уж ме взеха с кола и пак ми се разтрепери всичко, а навън беше страшно задушно. Флиртувах само, за да се разсея от напрежението, свикнала съм да замазвам принципно, ама си го и прося много здраво и после: "ЯЯЯЯЯ, ама  кво стана"  Майтап, майтап, ама нали знаеш...