Нека да се запознаем ;)

[danisha]

Здравейте! Аз съм Дани. На 24 години съм, от Бургас. Имам симптомите на ПР от около 5 години с временни затишия и по-благоприятни периоди. Интересното при мен е, че не се страхувам от нещо конкретно, което да предизвиква състоянието ми, или поне не осъзнавам от какво се страхувам    А, имам си някаква там клаустрофобия, ама не само като вляза в тясно пространство получавам симптоми, а и при всякакви други обстоятелства  Симптомите ми са предимно свързани със задух, понякога отпадналост и аритмийка, като задухът е най-осезаем и особено при някаква, макар и не много натоварваща физическа активност )) Иначе завърших бакалавър в УНСС и сега ми предстои магистратура

[Шашмагюл]

Виж си хемоглобина:))И яж по - редовно и качествена храна.

[Ralkuna]

Здравейте Аз съм Ралица,на почти 19 години съм..Получих първата си ПА преди 2 години,откакто разбрах какво ми е и ми беше поставена диагнозата,си живея с това животно..Понякога си мисля,че самата борба с ПА ми прави живота интересен от една страна,и ежедневието ми не е толкова скучно..има дни в които мога да направя всичко,и по цял ден да съм навън,и дни в които и 5 минути не мога да съм навън...ПА ми е придружено със замайване,което води до гадене,но и това го преживявам някак...Опитвам се когато са по силни ПА,да се разсейвам с нещо.Получава се,но не винаги.Все още уча,тази година ми е последна,ще имам бал...Още от сега се панирам..ама каквото сабя покаже..с рогата напред и това е.Колкото до живота ми,не е скучен даже напротив,има хора без моя проблем и са по зле..така,че споко не сме пред умиране...или поне не точно...

[Stareternity]

Раличке,
И да се панираш и да не се - на бала така или иначе всички ще са заслепени от тебе; тъй че вместо да я мислиш, по-хубаво се заеми с възможно най-готината рокля (не е важно да е "маркова")!
 

[skorpi]

Подкрепям Stareternity, сигурна съм, че ще можеш да отидеш на бала и да си изкараш чудесно и дори ще се аргументирам - там всички са притеснени и адреналинът им е в повече, с разликата, че не са му свикнали и ще се шашкат повече от теб, докато ти ежедневно го освобождаваш с паника и няма да ти се изсипе наведнъж като тях - за теб ще е просто един от "онези" дни, но ще имаш и положителни емоциииии... абе щом аз отидох с пословичната си агорафобия на сватба в друг град и издържах цяяяяяяяяяяяяяяяяяял ден у най-голямата жега да съм шаферка, да посрещам гости, да ги кича с цветя с треперещите си ръце и със същите тия ръце да хвана и букета, че и да държа реч за булката, и оцелях, значи всеки може да го направи... 

[Ralkuna]

Благодаря Ви,за подкрепата..Аз имам агорафобия,но не винаги се получава...Забелязала съм,че става в присъствието само на определени хора,или когато се говори по определени теми,които засягат мен..От малък град съм,но когато отида в по голям град и не познавам никой,нямам проблем,или поне не толкова силни ПА..Пътувам и с автобуси,само където уж ми се пишка през 5 минути буквално...за това не обичам да пътувам така...Ох,малко се отнесох и обърках темата май..Извинявам се..

[kadife]

Благодаря Ви,за подкрепата..Аз имам агорафобия,но не винаги се получава...Забелязала съм,че става в присъствието само на определени хора,или когато се говори по определени теми,които засягат мен..От малък град съм,но когато отида в по голям град и не познавам никой,нямам проблем,или поне не толкова силни ПА..Пътувам и с автобуси,само където уж ми се пишка през 5 минути буквално...за това не обичам да пътувам така...Ох,малко се отнесох и обърках темата май..Извинявам се..

  :laugh:ама и ти си, значи, абе ей, да не би да имаш цистит и да го бъркаш с ПА:))Шегувам се, разбира се! От сърце ти пожелавам да не ти се получава агорафобията никой път и да си едно радостно и устремено същество, което не бива да забравя, че страхът съпътства всеки успех

[skorpi]

Използвам момента да кажа нещо, което отдавна се каня на тези, които имат известни наченки на агорафобия - не й позволявайте да се разраства в никакъв случай и каквото и да правите, не си оставайте вкъщи, не се знае колко ще продължи и тя се превръща в един навик и начин на живот дотолкова, че после да не знаете как да се върнете към нормалното ежедневие!!! При мен се получи първият път по стечение на обстоятелствата, защото се налагаше заради друго заболяване да съм на легло, после беше нормално да ми се вие свят, заради заболяването и изобщо докато проумея, че имам И агорафобия, се минаха месеци, а после ми трябваха години, за да си върна обичайния ритъм. Така и не го върнах на 100%. При втория ми рецидив отново позволих на обстоятелствата да ме вкарат в лапите на агорафобията - взимах си болнични, лежах, тъпчех се с лекарства и спях, за да не усещам какво се случва, защото не можех да го понеса. Когато се опомних, осъзнах, че съм по-зле и от първия път. Сега на приливи и отливи живея с агорафобията, ту аз я боря, ту тя мен. Но идеята "да си почивам" у нас беше най-лошото нещо, което можех да направя за себе си и всеки път борбата за измъкване е голяма. Така че от сърце и душа ви съветвам - НЕ ПРАВЕТЕ КАТО МЕН!!! Не й позволявайте да расте, защото ще ви унищожи, ще съсипе всичко, което някога сте имали, а и ще ви лиши от бъдещи шансове. Не се вкарвайте в затвора доброволно. И се опитайте да си простите, че ви се случва това. Иначе ви чака И депресия. Това мога да кажа.

[Шашмагюл]

Ralkuna, аз също живеех на място с малък брой хора. Когато се прибрах вкъщи и се наложи да изляза в центъра, за момент се шокирах и ми се прищя да побегна към вкъщи, защото повечето хора там познавах...И реагирах вътрешно пак с познатото добре ли съм облечена, какво ли ще си помислят, накъде да гледам...И подобни щуротии. Това за наченка на агорафобия ли да го имам   или соц. фобия с ПР???   Всичко това ми се размина за секунди, но в спомените си от едно време не се разминаваше толкова лесно. Докато бях навън и минавах покрай всички тези познати хора винаги се притеснявах преди. Та си мисля дали ПР, соц. фобия дали не се развиват повече при хора, които са живели в малки населени места, където всички се познават и хорското мнение е от голямо значение?Колко от вас са живели първите 15 години от живота си в малко населено място?Аз като се ровя в миналото си винаги намирам причините в това, че живеех на такова забутано място, с много хора с тъпо разбиране и склонност към целодневно клюкарене, плюс постоянна липса на пари, хубави дрехи и т.н.
Интересно, обаче днес, докато се ровех из фейсбука, открих снимки на познат, който се беше оженил. В миналото цялото му семейство, състоящо се от четри пет деца , бяха много зле. Майка и баща алкохолици и прочие. Ходеха мръснички, зле облечени. Обаче сега всички изглеждат щастливи като ги гледаш на снимките. Може би когато нямаш пари, но поне няма кой да ти наттяква че като се държиш еди как си излагаш не само себе си, но и родителя си, не развиваш ПР. Ставаш по някое време малко разхайтен, но докато се наживееш и после се стопираш, жениш се и си гледаш семейството???Та всичките тези деца сега са що годе добре според стандартите - семейство, деца, добре облечени, даже като гледах снимките, може и да са по - богати от средното.Много се зарадвах. Аз се радвам на хора, които от нищетата правят чудеса и заживяват добре.

[dolcetopolina]

Здравейте, Аз съм Ани от Бургас. На 35 години съм, омъжена с едно дете. Страдам от ПА вече 17 години. Минала съм през години на ужасен страх, години, когато бях добре, и сега отново от време на време имам кризи. Живея в чужбина и се мъча с воля, мисли и инат да се излекувам напълно. При мен проблема е страховата невроза и самовнушението. Смела съм и точно се бутам в нещата които ме плашат...летя със самолети, седя самичка в нас и т.н. само и само да си докажа на себе си, че няма от какво да се плаша. Имала съм, котка, куче и сега хамстерче. Не искам да разказвам подробно през какво съм минала да не повлия на някой и т.н.
Сега отново съм в година на стрес и напрежение, че се случиха неприятни неща в семейството ми, но сега накрая погледнах трезво и си казах...отново израснах духовно и стабилно като човек. Вече се чудя дали ПА не е нещо хубаво за хора, но ние да не гледаме от тази гледна точка ами се плашим и си мислим, че сме болни и т.н.
Смело напред

[Stareternity]

Кажи за хамстерчето, чудя се дали и аз да не си купя. Много харесвам животните, ама съм гнуслив. 

[dolcetopolina]

Ох, много си го обичам. Не е мишка да те е гнус...дори не мирише.
Страхотна топка с която се забавлявам много. Когато започне да се катери по пързалката или да се върти във въртележката. Дори не ме оставя да спя, защото не спира да тича напред назад. Когато му сменям водата, храната или му чистя къщичката го пускам на свобода и после ако ми изчезне от погледа голямо търсене пада, хаха
Често дори ме ръба, когато искам да го гушна пък той спи...

[kadife]

Много харесвам животните, ама съм гнуслив. 

  Тука има някакво противоречие.

[skorpi]

Stareternity, вземи си животно, от което не те е гнус. Аз сега се кефя на зайчо-байчо, много е пухин и мекичък, и никак не е гнусен. 

[Stareternity]

Много харесвам животните, ама съм гнуслив. 

  Тука има някакво противоречие.

Ами не искам да ги пипам, за да не се заразя. Пък на някои кучета им текат лигите. Ако съм в къща с двор - друга работа. Може и кокошчици да си завъдя. Аз и мишките харесвам. Мога да барам паяци, пеперуди... За друго не се сещам.