Въпроси към г-н Тодоров!

[t.todorov]

Попитайте вашият лекуващ лекар, дали има лекарства, които да облекчават дишането. В кризите, в които има и задух знам, че помага да се диша в кесия.

[bai hui]

Искам да попитам г-н Тодоров дали може да се изкорени стеснителнсота и да се промени начинът на изразяване на мнението си пред (много) хора чрез психотерапия и упражнения вкъщи? Мерси!

[anonymous]

Човек започва да трупа нов опит в отношението с "друг" родител /терапевта/ и развива онази част от себе си, която е била "закърняла". По тази причина психоанализата изисква много време, не защото бавно достига до логиката на даден случай, а защото клиента трябва да натрупа сериозен опит във взаимоотношение с аналитика, върху който всъщност проектира собствените си значими образи и предприема своите защитни и съпротивителни мерки  спрямо тях.

Като казвате, че клиента трупа опит във взаимоотношението с аналитика какво точно имате предвид?

[t.todorov]

" Искам да попитам г-н Тодоров дали може да се изкорени стеснителнсота и да се промени начинът на изразяване на мнението си пред (много) хора чрез психотерапия и упражнения вкъщи? Мерси!"

Може, но не се изкоренява, а се преразглежда в друга светлина - стеснителността, напрежението от представяне пред другите, избягването на изразяването на лично мнение пред останалите, всъщност е стратегия, която носи ползи. Преди да се осъзнае, какво печели човек от своята стеснителност, тя няма как да изчезне.

[t.todorov]

" Като казвате, че клиента трупа опит във взаимоотношението с аналитика какво точно имате предвид?"

Когато се осъществи преносът към аналитика, клиента пренася и очакванията които е изградил към значимия друг. Когато аналитика не се държи според очакваното от клиента, то той трупа нов опит, нов отговор за своето поведение. Например, ако човека е тревожен, той съответно е и много точен, подреден, дори педантичен понякога. Ако се случи нещо неочаквано и той например закъснее за сесия, това ще е голямо бреме за него, заради реакцията на другия. Когато тази реакция обаче е различна от неговото очакване, той трупа нов опит. Трупайки го след време започва и да го възприема за себе си и да не се самосанкционира ако не е идеален. В разговорите, главната личностна черта винаги е осезаема. Получавайки обратна връзка, която не е санкционираща, той получава възможност да разчупи едностранчивите си модели, без да се страхува от наказание или фрустрация.

[kasanena]

Тръгнах на психотерапия, но забелязвам следната тенденция у психотерапевта ми. Той съзнателно или несъзнателно е решил да  ме изгради по свой образ и подобие без да се интересува за това дали аз имам качества или ,не. Опитва се да ми внуши неща, които аз не чувствам ,но според него са вследствие на моя модел на поведение. Всяка сесия вече се превръща в един безкраен спор. Г-н Тодоров трябва ли да продължа психотерапията с тоя психотерапевт или да спра. Вие как мислите?

[t.todorov]

Аз не мога да взема отношение към вашият терапевтичен процес. След като имате подобни преживявания обаче, може би е нужно да ги обсъдите. Нищо чудно терапевта ви да е поел родителска роля без да разбере това, много е вероятно вие да имате нужда от подобна родителска роля, възможно е тази нужда да идва от терапевта, а не от клиента ... много варианти са възможни. Но сляпото моделиране, без оглед на вашите нужди, не е терапевтично и професионално. Когато премине известни граници се превръща в двоен сляп опит за терапия. Моят съвет е да обсъдите ситуацията в която сте зациклили.

[kasanena]

Опитах се  да разговарям, но единствения резултат беше физиономия на обиден човек от страна на терапевта и реплика "Ако не ти харесва, можеш да си потърсиш друг терапевт". Просто не знам какво да правя. Освен че не ме изслушва, а повече говори за своите проблеми, отколкото за моите, сега имам и ултиматум. Но според мен, не е нормално психотерапевт да занимава със своята личност клиента, ако клиента не иска. Мисля, че разсъждавам правилно?

[t.todorov]

Разбира се, варианта за смяна на терапевт е възможен. Ако терапевта ви е влязъл в такава роля той е в контрапренос, който не е разбрал, или усетил. Някои терапевти цял живот работят в контрапренос без да го разберат - въпрос на обучение. Все пак мисля, че вашият терапевтичен процес работи за вашият терапевт, а не за вас, така че, или изяснете това докрай, или може би да потърсите друг специалист.

[kasanena]

Благодаря Ви г-н Тодоров. Вече малко се отчаях, защото не знам как да избера следващия психотерапевт. Явно с този съм доникъде.
С този не се разбирам може би, защото му казвам точно от какво имам нужда и той го приема сигурно като подценяване на неговите качества. Въобще как да се държа с психотерапевта така че да имам успех? Защото не ми се експериментира.

[t.todorov]

Можете съвсем спокойно да му зададете този въпрос:

" ...как да се държа с Вас така, че да имам успех? Защото не ми се експериментира."

[kasanena]

Добре, ще опитам. Само да не си помисли психотерапевтът, че се опитвам да го контролирам с този въпрос.

[t.todorov]

В това няма нищо лошо. Ако опитвате да контролирате терапевта си, значи това е част от актуалната ви проблематика. Всеки детайл в терапията, без значение какъв - обида, агресия, недоверие и т.н. е част от терапевтичният процес, стига терапевта да успее да го интерпретира по подходящ и разбираем за вас начин.

[Dimcho]

моят психотерапевт е много добър, винаги ме изслушва, кара ме да се чувствам сигурен, вярвам му и му споделям неща, които не съм посмял да споделя с други хора. Държи се с мен като с равен, и се радва истински когато успея да стигна до някакъв извод, важен за мен. Но се питам дали няма да стана зависим от него и както се казва да тичам при него при най-малкия проблем, които се изправя пред мен?

[t.todorov]

Няма място за притеснения. Някои типове терапевтично емпатийно отношение, което описвате, имат за цел точно създаване на зависимост, в добрия смисъл и за ползите на терапевтичният процес. Колкото повече терапията напредва, а личността става все по-зряла и самостоятелна, както емоционално, така и поведенчески, тази терапевтична зависимост започва да се стопява, което е и един от признаците за отделяне от терапията и терапевта.