Въпроси към г-н Тодоров!

[t.todorov]

За да може да се създаде връзка не е необходимо да имат сходни светогледи, даже не е необходимо условието което често се спряга " щом не го е изпитвал на гърба си, няма как да знае какво ми е".
Психотерапевта не работи нито със собствените си виждания, нито с характера си, нито с принципите си, а с тези на клиента. Той е обучен да погледне света през очите на другия за тези 50мин., на професионален език, да го дублира, да стане едно с неговите преживявания. Така че е достатъчно вие да имате преживявания, а той да стигне до тях, за да ги преживее през вас. Не е необходимо тай да е имал идентични преживявания с вашите. Естествено понякога това е невъзможно, особено ако терапевта има нерешени свои проблеми, за които вашите преживявания му напомнят и той несъзнавано ще бяга от тези преживявания, които му "поднасяте". По тази причина много по-добре е ако терапевта няма вашата проблематика, т.е. обратното на което вие се надявате. Защото няма да се знае за себе си ли работи в терапията или за вас. Всеки обучен терапевт е наясно с тези процеси. Ако обаче не обучен добре а работи "от добро сърце", много е вероятно зад силното желание да ви "оправи" всъщност да робува на изтласканото си желание да оправи себе си, което не е посмял да изпълни. Така вие ще се превърнете в инструмент за неговата терапия. Това може да се разбере, когато терапевта ви притиска да правите нещо, което вие не можете да направите, когато е гневен, че не успявате да се справите с нещо, или когато твърде дълго терапията няма напредък.

[raia_1114]

 Здравейте г-н Тодоров, добре че има хора като Вас, които да отговарят на всичките ни въпроси, за да знаем какво е най-добре да направим за себе си. И аз искам да Ви притесня с един въпрос - през 2004г. ми откриха "Козметичен проларс на митралната клапа" след криза със силно сърцебиене, прескачане на сърцето и схващане на лявата част от тялото ми. От тогава до сега почти всеки ден получавам "прескачане на сърцето", от което се разтрепервам от страх, започва да ми се вие свят и изпадам в ужас, че ще получа инфаркт. През тези 7 години от първата ми криза до сега съм ходила при доста кардиолози, но всички са на мнение, че сърцето ми е здраво, а проблема с "прескачането" е на нервна почва. Но аз го получавам в повечето случай, когато съм в покой. Много Ви моля, насочете ме Вие към някакъв специалист, защото вече нямам сили да живея в такъв страх.
Благодаря Ви предварително

[t.todorov]

След като всички кардиолози твърдят, че със сърцето ви всичко е наред, остава само вашият, необоснован страх, с който трябва да работите. Все пак има някои лекарства, които намаляват ефекта на усешане за "двойно сърце", когато то се разтупти по по-различен начин. Щом не са ви ги дали, значи наистина всичко е наред. Сърдечният ритъм е пряко свързан с емоциите и преживяванията. Не случайно има толкова езикови картини, които обрисуват това: "пръсна ми се сърцето от страх", "сърцето ми слезе в петите" и т.н.,  и всички те обрисуват всъщност силни емоции. Както знаете мислите на човек никога не са в покой и винаги човек води някакъв вътрешен диалог със себе си, който понякога може да е наситен и емоционално "само като си помисля за това и се разтрепервам" примерно. Така че сърцето ви реагира най-вероятно на някаква емоция. Така може без да усещате по друг начин, да преживявате някоя емоция, която не сте допуснала да излезе навън.
Посетете психолог-психотерапевт, или ако нямате възможност - психиатър, който с медикаменти да облекчи вашата тревожност от нормалните процеси, които протичат в тялото ви.

[raia_1114]

 Много Ви благодаря г-н Тодоров, видях в предишни ваши отговори имената на някои психоаналитици и ще се обърна към някои от тях. Кардиолога ми предписа "Деанксит" като най-безобидно успокоително и с него определено ми намаляха страховете, но не е 100 % ефикасно.
Отново Ви благодаря за отговора.
Желая Ви приятен ден.

[t.todorov]

Психотерапията е процес на изясняване, изследване и подпомагане на промяна. В практиката ми има такива, които след като разберат себе си, правят сериозни промени с живота си. Дали симптомите на ПР изчезват, или не даже не е фокуса на терапията, защото човек разбира, какво стои зад тях. Дали ще промени това обаче си е личен избор на всеки.
Медицинския модел на лечение, няма нищо общо с психотерапевтичния. Лечителя си е самият клиент.

[t.todorov]

Напротив, много хора са посмели да променят стила си на живот. Тези промени може да са различни, от изясняване на отношенията с някои близки хора, до смяна на работа, развод и т.н., защото човек се научава първо да "чува" своите потребности и после да отделя време за тях, и да следва себе си. Има и такива, които не посмяват разбира се. Главното обаче е, че човек проумява за какво се появяват тези кризи, каква роля играят и към какво го тласкат. Научава също, как се е стигнало до тук, че точно в определени моменти да изпада в кризи, защо "овладява" ситуацията с тях, а не по друг начин. Изобщо психотерапията дава много пътища. Кой път ще си избере човек обаче си е лична отговорност.

[spider]

Г-н Тодоров, Вие какъв спецялист сте

[Cristo]

"Посетете психолог-психотерапевт, или ако нямате възможност - психиатър, който с медикаменти да облекчи вашата тревожност от нормалните процеси, които протичат в тялото ви."
Прав сте г-н Тодоров, много сте прав!! Аз съм привърженик на лекарствата до толкова, че да помагат и облекчават неприятните усещания и симптоми, които връхлитат хората.. Трябва да се промени живота, за да се избегнат паническите атаки, но не всеки има такава възможност. Както беше казал Тодор Колев - "Желанието е по-голямо от възможностите". Така, че медикаментите са най-сигурният начин за облекчаване, временно излекуване на страданията!!

[t.todorov]

"Г-н Тодоров, Вие какъв спецялист сте "

Психолог-психотерапевт

[spider]

В смисъл завършил сте психология или имате медицинско образование? Нямам за цел да Ви обидя, просто ми стана любопитно.

[t.todorov]

Завършил съм психология и съм се обучавал по психотерапия. Не съм медик и не изписвам лекарства. Това е работа на психиатрите. Психотерапевтите работят с други цели и средства.

[t.todorov]

Първо ми прави впечатление, че всички с ПР се приемат под общ знаменател. Това обаче не е така, дори и да имат сходни симптоми по форма, съдържанието им и проявлението е различно. ПР винаги е насочено към другите и играе много сериозна роля в общуването с другите, границите на взаимоотношения и изобщо цялата способност за контакт. Все още долавям, че ПР е нещо, което смятате за минус. Това е така, защото всеки се фиксира върху симптома и не си дава сметка, какво всъщност е ПА. Най-простото и лаично обяснение е, че ПА се предизвиква от чувства и емоции, които са объркали правилният път и излизат през "задният вход", съреч тялото. Така никой не разбира за тях, не остават вътре в човек, а отиват в тялото, където чрез телесни симптоми разреждат своя заряд. Ако не ставаше така, или човек щеше да се пръсне емоционално, или трябва да изрази неприемлива емоция по нормалния начин. Защо тази емоция е опасна и има забрана да се изрази няма общ отговор. Така в една връзка несъзнаваното желание за раздяла между партньори, което е много страшно /да кажем за правещия ПА/ може да се превърне в симптом, а отношението във връзката да си остане ОК и човек даже да не си даде сметка, че изпитва силен гняв към този човек например, гняв който  е трансформирал в симптом и то телесен. Така ако терапевтично стигне до своя гняв и желание за раздяла вече трябва да преработи страха си от раздяла, който е активирал този чудесен механизъм. Така след като отработи и това, ще последва истинските си потребности и няма да има нужда да живее емоционално чрез тялото.
Дали другия партньор ще е подходящ аз не мога да кажа, но ПА винаги запълва нещо в комуникацията. Ако трябва лично да отговоря, може би ще провокирам и съботирам този процес, за да може човек да изрази чувствата си по някакъв открит начин, ако "случайно" ПА запълва някакви емоционални аспекти в нашата комуникация, или ще подема инициатива да посетим фамилен терапевт. Ако е насочена към друг, например към родител, едва ли ще ми пречи.

[Stareternity]

Не съм психолог, но мисля, че сте много прав, г-н Тодоров. Т.е. явно тази наша "болест" е нещо като сюблимация на неразрешен вътрешен конфликт?

[anonimen_]

track, а това не зависи ли от приятелката - т. е. какво тя предпочита. С други думи, едва ли психотерапевтът може да ти отговори на въпроса конкретно какво би направил.
Примерно, аз бих я прегърнал и бих и казал нещо за да се опитам да я успокоя, но дали тя би искала това в такъв момент, зависи от нея предполагам.

[t.todorov]

С 2-3 пристъпа сме далеч от ПР първо. Ако приемем, че това е традиция, бих си задал въпроса, кои свои емоции и чувства към мен изтласква, като неприемливи. Но това може да е и "повик" пред вас, като единствения "спасител", който да помогне във взаимоотношенията и с някой друг, към който са насочени тези чувства. Може да е страх, или несигурност по отношение на нещо свързано с вас, бъдещо събитие, минало събитие ... сегашно. Може да е страх от импулсите, които да е изпитала към други мъже, но не си е позволила да осъзнае заради вас, може да е гняв защото заради вас не си го е позволила, може да са стотици неща. За пред вас обаче са предназначени не истинските чувства, а техните производни под форма на симптом. Какво да е вашето поведение не мога да ви посъветвам. Добре е да знаете че симптомите са вид комуникация с другите, съответно с вас. Много е важно да разберете какво ви "казва" с тях и какво и "отговаряте" вие.