Всички тук имат ли тези проблеми?

[Mari]

Права си,но като изчезнат повечето симптоми вече се чувстваш подобре и имаш сили да продължиш напред.Щом си стигнала до тук,ще стигнеш и много по далеч  .

[vesi2003]

Споделете какво разбирате под пълно излекуване?Останали ли са ви някои от симтомите на ПР.,защото те са много и взимате ли някакви медикаменти.

[dolcetopolina]

При мен останаха следните симпроми :
-страха
- потъването когато си затворя очите
- лесното изнервяне
- сърцебиенето

[Mari]

Веси,пълното излекуване е да нямаш симптоми , страх, паника и дори да се появи някой да не се панираш от него. Всичко изчезва.Аз имам още няколко таблетки от хр. добавка -НЕОЛЕКСАН,изпивам ги и приключвам с лекарствата.Евнтуално ако ми е нервно,защото не можеш да се изолираш от света ,и все ще се намери кой да ти строши нервите мога да взема валериан или валидол при нужда.

[vesi2003]

При мен останаха също някои симтоми,но появи ли се атаката и не взема ли ривотрил ще се мъча като грешен дявол.Никога не ми е минавало от самосебеси,чакала съм с часове,но резултат няма и пак се стига до ривотрила.Иначе водя съвсем нормален живот,ходя на работа,водя детето си на училище и тренировки,излизам с приятели,когато мога.С една дума не съм си седнала в къщи и да умирам,но не се чуствам излекувана щом пия АД. Мари ти как прекрати ривотрила,зная че и ти не можеше без него?

[Mari]

Да пиех 1/2 от 0.5мг. ,намалих на 1/4 ,пих така няколко дни после през ден и така го спрях. На мен нали ми го заместиха със стрезам който така и не започнах. А моята лекарка категорично не изписва ривотрил,и като видях ,че ми остана малко хапчета го спрях.

[Христо Ботев]

Скорпи, при мен изчезнаха симптомите на замайване, страх от смъртта, страх от полудяване и .т.н., останаха леки симптоми на деперсонализация, но те вече не ме плашат. Ако говорим за излекуване, в смисъл на ограничения и зависимости, мисля, че съм се справила в някаква степен. Но ние, страдащите от ПР, вероятно си оставаме като анонимните алкохолици /прекъснали сме с пиенето,  но си знаем, че сме предразположени към него, както и си знаем, че можем да се справим!/. Това мога да кажа на този етап

Ако не е тайна,как се справи по конкретно??
Защото искам и аз да се излекувам,възможно по бързо! 

[Mari]

Ботев ,универсални начини за справяне с ПР няма. Сигурно и терапевтите работят с всеки случай индивидуално.Едва ли прилагат един и същи метод при всички. Това което е помогнало на delicacy или при мен,може да не е ефикасно при теб.Аз писах ,че имах почти всички симптоми,а също и как се справях с тях.  Ето пробвай нещо! Ти прецени ,че моят случай е от леките(което вярвай съвсем не е така).И на мен ми е било по лесно да извикам линейка и да се прибера у дома ,но щях да си остана в същото положение.Сега и delicacy ,като сподели нейните методи ,ти пак ще решиш ,че не е била зле.Не си ти най тежкия случай тук,всички сме били така.Кажи ми ти какво правиш за справяне с проблема си? Не може да стоиш и да чакаш,така симптомите няма да си отидат . 

[skorpi]

С една дума не съм си седнала в къщи и да умирам,

Хайде сега, ние дето си седим вкъщи, не сме тръгнали да умираме. Аз например с агорафобия си излизам, не стоя само и единствено у нас, сега се прибирам даже, обаче просто ми е някакво такова напрегнато и некомфортно като съм на друго място, ако тръгна да сравнявам, вкъщи ми е по-добре. Но в никакъв случай не става дума за умиране, депресии или такива работи. Единствено ми се иска да премахна останалите ограничения, за да не го мисля всеки път като трябва да ходя някъде, ами да хвана и да отида... при мене вече самите симптоми са много по-слаби и почти ги няма, на моменти изобщо, както и страха в онзи му гаден и стряскащ вид, примерно от скалата от 0 до 10 от нула съм го свалила на 5. Но си остава натрапчивата мисъл, че може да припадна. Ако колата е под носа ми и мога да вляза в нея, по моята логика не мога да припадна и не ми е зле. Ако ще се прибирам с такси или съм в домашна обстановка също. Влизайки някъде, оценявам сигурността на въпросното място и така решавам колко точно да се тревожа и дали да включа сърцебиене... ако ми кажеш: "Айде да се разходим пеша до НДК", пулсът скача на 130, но вече с течение на времето станах толкова изобретателна, че сигурно ще се обградя от всички страни с коли и "сигурни места", докато се разхождам Умишлено започнах да си втълпявам, че навсякъде около мен има такива защитени зони (за щастие при мен въпросът не опира до необходимостта от оказване на помощ). Не искам нито за линейки да чувам, нито за лекари, нито за придружители. Никой и нищо не ми трябва, единствено искам да не се чувствам зле. Та като се огледам наоколо и видя някоя пейчица или съм в парка и си виждам балкона, макар и отдалече, съм спокойна, защото знам, че там наблизо е моето спасение Това ми е временната помощна тактика, колкото въобще да излизам някъде. Но крайната ми цел е да нямам нужда от никакви успокоителни мисли и навсякъде са чувствам както вкъщи

[vesi2003]

Ти не ходеше ли на работа?Искам да кажа,че има хора,които наистина не излизат от ПР.на вън,а комбинация с агорафобия става страшно.Съдя по мен,защото преди години е имало моменти,когато не съм могла да ходя на работа заради проблемите ми.Мисълта ми беше,че имам подобрение,но не се чувствам излекувана.Имам чувството,че когато липсват понякога симтомите на ПР. и съм добре,ми е някак нереално,толкова съм свикнала с тях.Искам да съм си предишното момиче,което не знаеше какво е болешка.

[skorpi]

Горе-долу съм на същото дередже като тебе. Имам подобрение, но не мога да се смятам за "излекувана". Защото имам все още горните ограничения. За "излекувана" ще се считам в момента, в който мога да водя живота, който преди да се докосна до агорафобията (т.е. без постоянните мисли за прилошаване и съпътстващите ги симптоми). И да, въпреки агорафобията, работя, прибрах се от офиса преди малко. Там спокойствието и тревожността се редуват, зависи и от натовареността и важността на задачите. Всяка напечена ситуация приемам като повод да кача тревожността си, защото прагът ми на дразнимост е понижен (надявам се, само временно)!
Иначе аз, когато се регистрирах във форума, не излизах никъде, но беше за кратко, не повече от месец, като пак не беше съвсем никъде, но почти никъде   Като цяло не съм такъв човек, който може да се затвори за дълго, колкото и да го е страх да излиза. Просто инатът ми е по-силен.   Аз обаче не искам да съм предишното момиче, смятам, че мога да бъда нещо по-добро от него. Защото ако на предишното всичко му беше наред, нямаше да стигна до тук. Но щом съм стигнала, значи имам върху какво да работя. Така приемам нещата лично за себе си.

За Ботев и всички други, които смятат, че са най-зле, искам да кажа: уверявам ви, че мен не ме е страх по-малко от неизлизащите с години от дома си, не ми е по-малко некомфортно физически, да не говорим, че си имам и други основания да ми е зле. Това, че не викам линейка, не значи, че не съм имала по-малка нужда от тях да го направя. Освен това, ако наистина ми стане лошо, съм съвсем сама, роднините ми са в другия край на България. Със заплатата си се издържам сама и се грижа за домашните си любимци, къща, сметки, всичко е на мен. Имам само собствения си доход, включително и при провеждане на терапия (и то не само психо, тъй като както казах, имам и други проблеми). Няма кой да ме придружава, когато е необходимо, така че болна или здрава, аз съм се научила да разчитам на себе си. И това е най-хубавото, радвам се, че е така. На фона на всичко това не пия абсолютно никакви лекарства, така че си изпитвам фобията в най-чистия й вид. Пределът на човешките възможности не спира до там, докъдето ние си мислим. И между другото, аз съм по-добре, откакто живея по гореспоменатия начин, а не когато имаше някой до мен... вие си правете изводите.
Всичко друго можете да загубите, но не и себе си. Опорната точка е вътре в нас, не в другите. Ето това като се проумее, вече е лесно. Държиш ли се за самия теб, и 100 пъти да се съборят, пак ще станеш. 

[Mari]

Ако не е тайна,как се справи по конкретно??
Защото искам и аз да се излекувам,възможно по бързо!  

Всичко, което възприемаш като заобикаляща действителност е само информация, постъпила обикновено чрез сетивата ти, изкривена, филтрирана и преработена в процеса на възприятие така, че вероятно е много отдалечена от реалността.

Когато разбереш, че повечето ограничения създаваме сами в главите си, можеш да замениш" хленченето" със забавление. Светът е само косвена причина за това, което се случва в теб. Ако то не ти харесва и не го променяш, причината е само в "мързела ти", а не в другите…

[Христо Ботев]

Една седмица без пристъпи,чуствам се върхът!
Живота е купон и нищо повече,весселе се повече и нямай грижи.

[Mari]

Браво ,Ботев! Кажи какво чудо стана с теб за една седмица?

[straxlivka]

Аз пък никога не съм пила хапчета, винаги съм прилагала терапия:
- сутрин ходене по росната трева
- вечер къпане в морето
- четене на литература
- говорене с психолог
- самовнушение
- разходки много
- пиене на мед с мляко (от форума го знам)
...сега когато ми стане зле си пускам диска с разтоварващи упражнения на психиката и така отминава.
Винаги имам със себе си за утеха : деаксинт или валидол, но гледам да не пия много

Извинявай, но това е несериозно.... Звучи като подигравка към хората, които наистина страдат от Паническо разстройство....