Паническо разстройство

[ddiddi]

И аз се радвам за теб Marusia! Морето е чудесна терапия. Аз също обичам да ходя на плаж, а моята психиатърка ми каза, че за нашето състояние е добре да ходим на плаж и да се печем, защото слънчевите лъчи се отразяват благоприятно на серотонина от който се нуждаем.Но без да прекаляваме естествено. Слънчев и усмихнат ден от мен!

[Little Овненце]

Уфф бе хора значиии, пак нещо ме натисна да му се не види.Ей няма оправия,няма край и това е. Дано да има връзка с предстоящия месечен цикъл  Още една седмица ми остава на морето и не искам да бъда пак като дроб,няма да издържа

[anonimen_]

Жегите са големи, стой на хладно и не се излагай на слънце. В това време и на "здравите" им излизат проблеми. Вчера имах малко неотложна работа на слънце, и както бях клекнал, изправих се и аха - причерня ми, малко преди да се просна на плочките седнах и се пооправих.
Като се прибрах кръвното ми беше 90/70 някъде, от жегите го свалям.
Все пак дано да си изкараш добре последните дни.

[vesi2003]

Много ми е зле и на мен.От 3 дни съм на лечение с асентра и ми е кофти,дали е от страничните ефекти,незнам.Отпуснато ми е,изтръпване по тялото,леко задушаване.Предстои ми почивка след една седница,но само дано не я проваля на цялото семейство.

[vesi2003]

Благодаря ти за куража,много се надявам да отшуми всичко.Всичко това,което ми казваш,ми го каза психиатъра,знам го,но има моменти,когато много го мисля.Голяма мъка е.Ти какво пиеш?

[vesi2003]

Така е.Но аз в момента с отпадналост,силно замайване,не виждам как да ходя някъде.

[Dimcho]

Веси, споко Замайването ще отмине до дав-три дни, от антидеперсанта е. Стой си на хлад, пий много вода, че жегата напряга организма и ако не пиеш вода се стресираш допълнително. Всички тези симптоми са от антидепресанта, който сега започва да се натрупва. Аз в жегите си хвърлям по няколко пъти на ден по един хладък душ и се чувствам добре. Не излизам навън, когато е супер горещо.

[vesi2003]

Димчо,пия по принцип адски много вода.Не съм пила АД. 8 месеца и имам чувството,че организама ми е чист.Сега докато се натрупа е големия ад.Трети ден го пия,дано по скоро всичко изчезне.Страх ме е да не би да не е моето лекарство,не се настройвам така,но ми минаво през акъла.

[DeNiro]

Здравейте. Преди известно време писах във форума за страшничето. Уви не ми помогна много. Но с голяма радост мога да съобщя, че почти открих начин да преборя това ужасно състояние. Това, което мога предварително да ви кажа, че начинът всъщност е просто метод, който няма нищо общо с лекарите или с медикаментозно лечение. Дори смятам(това си е мое мнение разбира се), че точно тези две неща провокират постоянно ПР. При мен успехът се изразява в тоа, че започнах да оставям кризите да преминаат без хапчета и без да търся чужда помощ. Така, когато преживях сам една такава криза, втората я прогоних с лекота. Сега дори очакам поредната ПА с намсешка, защото знам, че съм по-силен от нея и че ще я прогоня за секунди. Кризите вече стават се по-леки. Когато има разбира се други фактори, като външни дразнители например, този метод не помага. Но пък открих нещо допълнително върху което експерементирам в момента. Ще ми отнеме време, но щом постигна резултати, ще ви пиша веднага.

[Little Овненце]

vesi2003, нека и аз кажа няколко думи по повод състоянието ти. При мен лично минаха около 20 дни докато подейства АД. През тези 20 дни всички странични ефекти усещах със страшна сила. Имах чувство,че напълно ще превъртя. Това с разходките обаче наистина помага. Аз не можех да преглъщам,постпоянно една буца в гърлото ме побъркваше. Плачеше ми се,краката ми омекваха, но просто тръгвах и вървях. Часове наред. Така не само психически ,но и физически се чувствах по добре. Трудно е,гадно е, в главата ми се въртеше постоянен филм на ужасите,мислите ми бяха толкова объркани и страшни и именно това много смачква. Но ще отмине.Не се отчайвай и предавай. Ще видиш,че след известно време ще почувстваш облекчение.
Колкото до Форума, на мен лично много ми помогна. Но все пак моите фобии се изразяваха в това,че аз имах (и още имам) огромен страх да не умра. И всеки физически симптом ме плашеше именно с това,че настъпва края. И когато четях тук се успокоявах, че това не е края, а е просто състоянието ми. Иначе Track е прав в едно, че колкото повече четеш, толкова повече се вживяваш в това ,което изпитваш. Аз също пиех преди 3 години АД, даже не знаех,че са АД. Нищо никъде не бях чела и се оправих бързо. Но от друга страна мисля, че е необходимо не да подтискаме проблема , а да се изправим срещу него. Така както казва DeNiro, да намерим метод и начин да се преборим с това. Аз все още го търся,все още се страхувам от предстояща ПА и все още по време на нея изпитвам огромен ужас и страх. Вярно е ,че честотата и силата с която се появяват вече не е толкова голяма, но факта,че ги има ме притеснява. Евала на Deniro, че успява да се смее над това и да не се страхува. Искам и аз да достигна този момент Но за мен все още е много много далеч
Знаеш ли, че понякога съм си мислила, Боже ако ми е писано да умирам,нека умра,но не искам да се мъча повече. И наистина не мисли за хората наоколо,те не само че не забелязват ,че не се чувстваш добре ами още по малко биха разбрали какво изживяваш. Концентрирай се в това,да пребориш този ужас и лека полека ще успееш. Мисли за себе си, а не за останалите и какво ще кажат те. ТЕ само могат да се молят да не ги сполети същото. Аз не позволявам на никого да не ми дава какъвто и да е било съвет, да ми обяснява колко съм добре и че просто трябва да се стегна. Абсолютна глупост!!!Единствено на психиатъра си имам доверие и на хората тук,защото ние вървим по еднакви пътеки.
Вече 2 месеца се лекувам и аз и понякога също губя надежда. Един ден съм добре после един не съм. Но се мъча да не се предавам. Ето сега съм на морето. Чувствам се долу горе добре, но след няколко дни се връщам в София и вече мисля за ужаса който пак ще изпитам от тежкото ми ежедневие. Но каквото сабя покаже.
Опитай се просто да бъдеш спокойна, колкото и да е трудно. И с всеки ден ще чувстваш все по добре, обещавам ти
Сърдечни поздрави на всички от прекрасното моренце и до скоро

[vesi2003]

Много ти благодаря  за думите,много е трудно,просто се върнах 10 години назад,тогава бях така.Не ме е  срах,че ще ми се случи нещо,просто страничните ефекти на АД. са ужасни.Много се претеснявам,че в събота заминавам на море и от сега го мисля как ще изкарам,та на мен не ми е добре,аз и до плажа не мога да се добера.А семейството ми постоянно си говорят за почивката,детето е превъзбудено на тая тема,а аз се чувствам винова,че мога да им я проваля.

[reni1506]

Напълно съм съгласна!През целия ми живот съм възпитавана да мисля за утрешния ден,да действам с перспектива,всяка крачка да бъде премерена.Е,станах точно такава и оправдах очакванията на моите родители,но........Това се оказа най-големият ми враг!Станах нерешителна,трудно вървя напред-много ми пречи този начин на мислене във всяко едно отношение.Дори споделих с родителите си и ги упрекнах,но те ми отвърнаха,че като не го смятам за редно да не го правя.Да,но как?!!Толкова искам да се променя,но не мога.
За пример ми служи моята сестра-тя е както се казва е "черната овца" в семейството.Тя е импулсивната,първичната,живее живота си в еуфория и никога не оставя проблемите да я завладеят.С това си поведение вбесява родителите ни,но това никога не и е пречело.Дори имаше ПР,но някак го пресече още в началото.Въобще не обръщаше внимание на кризите и те отшумяха.Незнам как се получи....

[anonimen_]

Мисля че си абсолютно права, че човек не трябва да се замисля за подробностите - какво ще стане, кой какво е казал, какво ли си е мислил за теб, какво ще стане ако изляза и т. н.
Аз се понаучих като ми влязат такива мисли в главата да ги отхвърлям бързо, преди от някое дребно неприятно събитие през деня, ми се разваляше настроението, после като стане така започнах да се замислям "сега що ми е тъпо", сещам се за въпросната случка и се успокоявам, че всичко е минало и така.
Просто трябва да мислим по-малко, колкото сме по-чувствителни - толкова по-зле за нас. Затова и кафето го спрях отдавна.

[Stareternity]

Напиши в google Курпатов, търси и чети...

[Stareternity]

Абе, аз ли не съм от тая планета... На руски си чета пресвободно; и все още ми се струва как може човек да не разбира руски? Особено след като съм чувал руснаци да се хвалят, че тук разбирали всичко, само дето не можели да говорят - пък едва ли са учили и 1 час български...