Паническо разстройство

[Feelings]

Marusia, опитай се да се настроиш да не си мислиш, че тук в София се чувстваш зле. Много е напрегнат животът, особено в столицата, но си помисли колко много хора живеят и работят тук и всеки е намерил начин да се справя някакси. Помисли си, как трябва да работиш сега за да изкараш пари за следващата почивка. И така

[Little Овненце]

О да, аз не преставам да мисля положително и съм наясно,че каквато и да е работа, все един ден става рутина и леко доскучава. Ядосвам се само, че всичко в София се върти да му се невиди. И всичко живо тука се вре.

[Little Овненце]

feelings, този Ривотрил за какво е?Чета често,че се взема от други хора, но на мен не ми беше изписано. Той само при криза ли се взема как?Нали приемаме АД? Просто се интересувам. Аз само преди лягане евентуално ако се наложи разбира се и изобщо не мога да заспя, вземам половинка Атаракс. Това е, но иначе толкова се измарям на работа, че като се прибера и само гледам да полегна на дивана. Така си и заспивам там. Все още не мога да спя в леглото си, понеже там получих първата ПА

[Feelings]

Ривотрила е успокоително, подобно на лексотана - със зелена рецепта е. А ти какви АД взимаш? Само атаракс ли? При всеки е различно, но аз докато пиех атаракс (в началото ми го бяха изписали, но го пиех редовно, не само при нужда) си се чувствах напрегнато.
За първата твоя ПА... Ако знаеш аз колко време не пих кафе, защото си мислех, че моята първа ПА я получих от кафето После постоянно си започнах. И ти скоро ще си спиш в леглото ))

[Little Овненце]

Значи, атаракс си купих от аптеката веднъж ,когато имах много силно сърцебиене. Когато обаче стигнах до психиатър, той ми изписа Ципралекс,който е АД , а Атаракса каза да го вземам ако виждам много зор вечер преди да заспя.
Вземам по половинка да ти кажа, защото като взема цяло ,на другия ден още не мога да се събудя смачква ме. Но не било лошо лекарство каза моя лекар и да не се притеснявам да го приемам при нужда. Вече 2 седмици не съм имала нужда, все съм толкова изморена вечер, че заспивам без проблем. Атаракса не е АД,а успкоително и е без рецепта. Поне така ми го дадоха на мен.

[ALENA]

Здравейте всички тук! Ето, че и аз се озовах в този форум след дъълги опити да се справя сама с проблема ПР. Успокоително е да знае човек, че не е сам и че има хора, които знаят какво е усещането при кризите....А и да размени някоя и друга дума със себеподобни по повод страховете си. Моят проблем се състои в това, че да, получавам кризи, но и през останалото време се чуствам замаяна, омаляла, с постоянен страх да не припадна. Схванатият врат и болките (дължащи се и на шипове) вече ги имам за нещо нормално. Преди 2 месеца пиех Ривотрил и Ципралекс, но се почуствах добре и ги спрях по препоръка на лекаря. Сега съм на Ксанакс и не знам ще има ли ефект и кога. Имам усещането, че така ще я карам много време:( Ако някой има подобни преживявяния да ми пише. Успех и здраве на всички!

[Feelings]

Добре дошла ALENA  Да разбирам ли, че от два месеца си с паническо разстройство, щото ако е така - това въобще не е дълго време. И пак ако е така е нормално да си доста объркана и замаяна, защото е нещо ново за теб а и организма ти започва да приема нови лекарства, които все още не са му познати. А кой ти изписа лекарствата - личния лекар или психиатър? Защото в началото мен личния лекар ме лекува и нищо не се получи. Има и друго - чувала съм, че след като се почувстваш добре, в смисъл лекарствата вече са ти подействали, трябва да ги пиеш още поне 6 месеца, за да не ти се възвърне предишното ти състояние. Периодът, в който преминаваш от едни лекарства на други също е много труден - изпитала съм го. От колко време си на Ксанакс?
И недей да имаш усещането, че така ще я караш дълго време. Всичко е супер индивидуално.
"Ако някой има подобни преживявяния да ми пише." - Спокойно - тук всички сме с подобни преживявания. Знай, че не си сама. Но все пак кажи нещо повече - почти нищо не знаем за теб. Например, кога получи първата паническа атака? Знаеш ли какво може да я е предизвикало? От какво точно се страхуваш? И други?

[Little Овненце]

Здравей Алена. Аз също мисля, че е от лекарствата. Колко време пи Ципралекс и защо сега си на друго лекарство>?
Абсолютно не си сама,и аз се успкоих много като намерих този форум. Но и аз съм доста нова тук,лекувам се от едва месец и половина и минах и аз през всичките адове докато ми привикне организма към лекарството. Вървях,плачех и повръщах, без майтап....а болките във врата и аз ги имам,тежест в главата,всичко. Дай си малко време,и се опитай преди всичко да бъдеш спокойна.
Хайде да пишеш
Поздрави

[Little Овненце]

Между другото Алена,ти знаеш ли,че шиповете са много коварно нещо и от тях също може да ти се вие свят и да ти прималява? Лекуваш ли ги тях с нещо? Принципно не се лекуват напълно,но си има начини и медикаменти ,които намаляват големината им и т.н.

[ALENA]

Здравейте отново! Преди всичко искам да ви благодаря за отзивчивостта и подкрепата. Снощи преди да заспя се питах дали някой ще ми е писал, доста се чудех дали изобщо да пиша тук, да не би да се стори това глупаво и елементарно. Радвам се обаче, че намирам сродни души и хора които знаят за какво иде реч. Ами всъщност аз атаките съм ги получавала и преди , да кажем 10- 5- 2 години /сега съм на 46/, но бяха много редки и някак си се справях. Знаете ли, по повод лекарите - имам усещането, че стремежът на повечето от тях е просто да дойде следващият пациент, изписват ти нещо си там, а как ти действа, как го понасяш, кога да очакваш резултати и колко да го пиеш..това за тях за някакви си дребни подробности, но знаете че за хора в нашето състояние тези неща са важни. Та тази диагноза ми е поставена скоро, когато то не беше криза ами нещо което продължаваше с дни, че и месеци. Тогава ми изписаха ципралекс и ривотрил , наистина станах друг човек, дори колегите ме питаха какво се е случило с мен, та съм така бодра и весела. Но докторът /невролог/  каза ще ги пиеш 1 месец и като се почустваш добре, ги спираш постепенно, което и направих. И ето сега отново същата работа. Истината е, че работя извън града и ми е доста проблемно посещението при личния и изобщо друг  лекар, та личната реши да пробваме с ксанакс, затова сега се опитвам с него. А за шиповете ми правиха снимка и неврологът каза ми ....шипове, такова ще е ...мажа с разни мазила, правя си масажи, но ефект почти няма. Питам го за тази замаяност от кое всъщност е, а той ми може да е от нервите, може и от другото...та затова почти аз решавам кога и какво да пия. Ей такова е положението в моя град, един от най-големите в страната, но по отношение на лекарите....не знам и аз къде се намира. Знам, че не е много добре да говоря така, но усещането ми е такова. Много песимистично звуча днес, макар че се опитвам да си казвам, че ето днес съм по-добре, преди тази нагласа ми помагаше, сега не знам как ще е. Всъщност си мисля, че тези неразположения може вече да са и на хормонална основа имайки предвид възрастта ми, така че това състояние не че ме плаши, просто е неприятно, чуствам се непълноценна на работнто си място и най -вече това, че изпитвам непрекъснато някаква тревога и напрежение в цялото си тяло. Спирам вeче:) Желая на всички много усмивки и още веднъж - БЛАГОДАРЯ!

[Little Овненце]

Алена, съвсем нормално е да се чувстваш по този начин.Това напрежение в цялото тяло, тази непълноценност на работа, всичко ми е до болка познато. Но притеснява ме факта,че хапчетата са ти предписани не от точния лекар. Аз си патих така веднъж. Понеже на мен ендокринолог ми изписа първия АД- Тритико. Много силен и от 2/3 хапче щях да пукна. За това веднага взех мерки и хукнах на психиатър. Оказа се много свестен възрастен човек с много опит и практика. Подходи много професионално към мен и до днес много ми помага. Ходя при него, а и по телефона се чуваме. И аз както казах,съм на Ципралекс, но не ми беше казано да го спирам след първия месец. По скоро трябва да се пие по продължително, за да има ефект. Според мен твоя проблем,ако изобщо мога да го нарека проблем, още в началото не е лекуван както трябва. Къде живееш? От кой град си? На твое място бих отделила нужното време и бих инвестирала в истински лекар, квалифициран за нашето състояние. Аз също се лутах по невролози и какво ли не....но съвсем други се оказа нещата. Но това със шиповете наистина не е за подценяване,да знаеш,че и много от там идва. Аз съм с подобен проблем и знам за какво говоря. Сега се чувствам много добре изведнъж от 2 дни насам. Не смея да се зарадвам,за да не ме натисне пак някоя ПА, но наистина има напредък,а са минали едва 2 месеца от лечението ми. Бях жив труп направо, а сега е съвсем различно. Дано само така продължава.
Главата горе, всичко ще се нареди ,само спокойствие и по малко стрес.
До скоро

[vesi2003]

Ехо,върнах се от море.Избутах някак си,но нямах кризи.Не е това,което трябва човек да си изкара на морето.Цялото ми семейство се ръководеше от мен.Отиваме на палаж,усещам гадните симптоми и веднага ги подбирам да си тръгваме.В момента изпитвам голяма вина,че трябва постоянно да се съобразяват с мен,но се надявам да се оправят нещата и за напред да не ги тормозя.Идната седмица съм на пси и ще видим дали ще пия лекарства или психотерапия ще проведем.Много съм против АД. всичките са еднакви боклуци,спираш ги и след време всичко се връща.Точно по този въпрос ще се опитаме да работим с псито,как без да взимаш АД. и кризата дойде,как и по какъв начин да я посрещнеш,да не изпада в паника човек.Marusia като описваш твойто пси,но много ми прилича на моя.Да не ходим при един и същ?

[Little Овненце]

Хей Веси,
ами не мисля,че е същия, защото той е в отпуска сега  ,а ти щом ще ходиш другата седмица,няма как да е той. От София ли си? Аз нали и аз бях на море и трябва да ти кажа,че се върнах нов човек. Аз си пия хапчетата,колкото и да са вредни и колкото и лоши неща да говорят за тях, на мен ми помогнаха за сега много. Вече 4-та седмица нямам почти никакви симптоми, всичко което остана е страха от появата на други. Но както вече съм писала и по горе, страха си отива най бавно и последен. Дано да успееш наистина и без хапчета,много бих се радвала ако го надвиеш това без медикаменти. Аз иначе съм писала подробно в един от коментарите си по рано, зашо човек не трябва да се страхува по време на криза. Намерих един австрийски психолог,който много добре описва именно това. Прочети ако имаш желание,може да ти е от полза. На мен лично ми помогна до там,че по време на криза се успокоявах точно с тези негови обяснения,не че ми минаваше, но като че ли кризите ставаха все по леки. Надявам се да останат така нещата. Те първа още ще ходя на психиатър и ще си пия хапчетата и те първа ми предстои спирането им, и още много страх ще има да бера, но като че ли съм подготвена вече,все пак не малко преживяваме като физически симптоми....Сега съм леко настинала и като цяло ми е некомфортно, става ми леко замаено и получавам вечер сърцебиене,но не е както преди,а и го отдавам на настинката. Дано да е така.
Ти не се безпокой, посещавай си псито и дано,искрено се надявам,да намерите път заедно ,за преборването на това мъчително НЕЩО. Да пишеш Веси,как вървят нещата. Аз до колкото мога ще помагам.
Поздрави и повече усмивки

[vesi2003]

Marusia,здравей!Много се дерзая,че псито може да се окаже един и същ,което няма значение.От София съм.Ако не те претеснявам,пиши ми на лични,при кой ходиш.При мен положението е едно и също,не се чувствам много добре,но ще се оправим някога,споко.Пия неолексан и ривотрил,но неолексана го пия от два дни и още нямам наблюдения,трябва поне две седмици да се пие и ще видя.

[anichka_7]

Здравейте!
Аз също страдам от паническо разтройство вече много години и загубих надежда, че изобщо някога ще се излекувам. Искам да попитам дали някой от вас е успял да излезе по някакъв начин от това състояние? Някой знае ли дали това изобщо се лекува защото от това което прочетох досега останах с впечатление, че няма излекуван а само леко подобрение на състоянието. Така ли е?