Паническо разстройство

[Feelings]

Здравей,feelings! Доста си преживяла и ти, важното е, че си успяла да се справиш в тежките моменти. Повечето от нас  с години не са разбирали какво се случва с тях. А ти си успяла, което е голям плюс в борбата с нашето състояние.

Здравей Ари. Не мисля, че напълно съм успяла да се справя с проблема. Надявам се, че скоро и това ще стане. Много е трудно. Но представа си нямаш, на какви дребни случки и събития обръщам внимание и колко ги мисля след това. Направо е смешно. При всеки е различно. Приеми го като изпитание, през което трябва да преминеш. Предполагам, че не само аз мисля, че това наше състояние Е ВРЕМЕННО.

[anonimen_]

feelings, аз също понякога обръщам внимание на дребни неща, и ми се е случвало една незначителна случка да ми влоши настроението за цял ден или дори повече. Обмислям понякога подробности от минали или предстоящи събития, и забелязвам че съм "по-повърхностен" и по-малко чувствителен за такива глупости, само когато работя/правя нещо/имам някакви цели за деня. Т. е. ако мозъкът е зает с нещо полезно, което върша, обикновено ако се появи някоя тъпа мисъл бързо изчезва както е и дошла. Предполагам че и други са забелязали това.

[Little Овненце]

Здравей feelings ,
просто все едно четях себе си докато четях написаното от теб. Няма смисъл наистина да се обяснява подробно какво точно изпитва човек по време на ПА. Всички чудесно го разбираме. Аз се лекувам така да се каже от около месец и половина и вярваш ли ми на моменти имам чувство,че никога няма да се оправя. А наистина има хора ,които с години се борят и не знаят какво им е,техния ужас със сигурност е още по голям. Няма и голям смисъл да обясняваш на хората какво ти е. Никой не може да го разбере,както ние тук, които го изживяваме заедно с теб. Аз споделям на близките си, но разбира се не с всеки. И когато виждам,че няма разбиране, просто се дистанцирам от тези хора,защото те не ми влияят добре с техните постоянни банални съвети,как трябва да се стегна. Все едно аз сама искам да ми е зле.Аз съм преживяла много стресови ситуации,ако тръгна да разказвам,сигурно половината ще се разплачат от моите истории. Нищо чудно,че съм на това дередже :)Но с времето,се научих на много неща. Игнорирам абсолютно всичко,което не ми представлява интерес, което ме изнервя и ме дразни. Научих с времето,че приятели няма, приемам живота си като нещо различно от това, което правят другите и това ме спасява в моменти, когато другите постъпват с мен не така както на мен ми се иска. Не мога да бъда лесно засегната от приятели,изобщо даже. Аз съм това,което съм и много добре озъзнавам къде се намирам и какво върша. Раздавам се много за хората,които обичам, но само за тези ,които и мен обичат. А това е моето семейство и никой друг. Преди и аз бях друга. Преживях много мъки и разочарования и нищо не ме събори. Ситуацията,която според мен отключи това ПА е загубата на близък човек. Много се изплаших,а аз като цяло си изпитвам ужас и смъртта ,както и от старостта. Преди това,едно голямо разочарование в отношенията ми с един мъж ме беше сринало напълно. Загубих вяра в любовта и в това, че има изобшо свестни и нормални мъже.Започнах да не виждам смисъл в живота и това,което правя. Да не виждам нищо хубаво в бъдещето и да бъда само черногледа. След смъртта на този близък човек нещо ми се преобърна и започнаха тези симптоми на силен страх и ужас. Но аз взех веднага мерки и може би до някъде това ми помогна да не стигна съвсем до дъното. Усетих просто,че ми трябва помощ. Така започнах терапията и медикаментите. Да,те не лекуват наистина,потискат симптомите. Психиатъра също не може да ни излекува, но поне ни показва пътя. Всичко останало зависи от нас. Аз съм от 2 седмици на морето. ПА намаляха значитено,страха не. Живея с него и при всеки лек симптом на каквото и да е било ме хвърля отново в огромен ужас. И всеки път си казвам,ето щом сега не умрях значи няма да умра. Но това е само до следващата ПА. Както ти казваш, никой не е в състояние да ме убеди,че няма да умра. Наистина е страшно,но ето тук сме всички живи и здрави и не се отказваме уж. Утре си заминавам пак за София и мисля от дни как ще се чувствам там?Нали там започна всичко. Ще мога ли най накрая да оставам сама и да не се страхувам? Ще ми стане ли пак зле и ей такива мисли само. Опитвам се да не мисля,но то ме връхлита. Ужасно е,страшно е,но няма как. Трябва да се върна на работа. Книги чета и аз много.До тази за която ти пишеш не съм стигнала още,но в София веднага ще си я набавя.
От мен толкова за сега. Ако някой има нужда от нещо,въпроси,насреща съм.С каквото мога ще помагам.Искам всички да се оправим и да сме добре. Желая го от цялото си сърце.
До скоро

[Little Овненце]

Аз също много се вживявах на какво ли не. То филми ли било,драми на чужди хора. Даже малко преди да получа първата си ПА, на околовръстното в София един автобус беше прегазил един работник. И аз точно тогава минавах от там на път за работа. Човека лежеше премазан отдолу и аз го видях. Цял ден съм мислила за семейството му ,как ще преживеят загубата. Човека жив и здрав отива на работа сутринта и повече не се връща. Смачват ме подобни случки. но те са ежедневие. Не мога постоянно да мисля за другите и техния лош късмет. Не гледам и аз вече новини, не искам да слушам за драми,в едното влиза и от другото излиза. Нямам сили повече. Трябва да си пазим нервите и психиката, защото виждате какво става. В работата преди също много се вживявах,ама този какво ще каже ама онзи какво ще си помисли. Край!!Изобщо ме не интересува вече. Нима някой се интересува какво става вътре с мен? Да се спасява всеки по отделно. Работя си,върша си нещата и като дойде време си тръгвам и забравям на секундата.че съм била цял ден в офиса. Гледам себе си и това е,и ако и останалите правеха същото,щяхме всички да сме добре. Понякога си казвам,хайде най накрая да полудея ама както си трябва, че поне да ми стане весело То вече човек на какви ли не мисли го избива.

[t.todorov]

"Ииии... на мен ли само ми се струва или и някой друг е забелязал, че вие г-н Тодоров, нещо се опитвате да се заяждате с мен???"

Разбира се че не. Просто исках да уточним каква е ролята на хомеопатията за справянето с ПР, за да не се създават грешни очаквания. Един път бях писал че хомеопатията не е пиене на билки. Тя има радикално различно виждане за това, как да се стигне да справяне с болестите.

[Feelings]

"Спомняш ли си кой беше първият въпрос, който ти зададох?
- Какво означава да си луд ли?
- Точно той. Този път ще ти отговоря без алегории: лудостта, това е невъзможността да съобщиш мислите си на останалите. Сякаш си в чужда страна – виждаш всичко, разбираш какво става около теб, но си неспособен да се изразиш, да поискаш да ти помогнат. Защо? Не знаеш езика, на който говорят.
- Всеки от нас го е изпитвал понякога.
- Всеки от нас е луд по свой начин."

"Вероника решава да умре"

[Little Овненце]

Вече съм в София хора Отпуската свърши.отвратително се чувствам .
Добре,че август пак ще ходя на море. но определено там ми беше по добре да ви кажа.

[Шашмагюл]

-

[anonimen_]

DG, аз "избягах" от работа преди няколко години, и благодарение на интернет успявам от нас да си докарвам заплата, макар че не е нищо особено, но предполагам че подсъзнателно така съм избягал от честите конфликти и проблеми които имаше в завода, в който работих, заради самата специфика на работата.
Ако можеш измисли нещо, при мен беше свързано с малко инвестиция, теглих малко заем + малко спестени пари, инвестирах и сега поне не работя за никой.
Но пак си има работа де, пред компютъра и всеки ден.

[Шашмагюл]

-

[anonimen_]

Аз съм със социална фобия по принцип, не с ПР.
И да, откакто сам си изкарвам парите, се чувствам по-добре, а и както ти казваш - като нямаш дразнители се чувстваш много по-добре. Аз също се дразнех от много неща на работното място, естествено и сега има проблеми, но те не са чак такива като в завода. Сега повечето неща си зависят от мен и не влача никой на гърба си.
За излекуване, не знам дали е възможно при мен вече, но се чувствам добре, колкото повече си докарвам - толкова по-добре се чувствам и по-спокоен.

[Little Овненце]

Това със седенето пред компютъра по цял ден е убийство не само за душите ни,но и за телата ни. Аз много се напрягам и измарям по цял ден в този офис със толкова много хора. И всеки бръщолеви нещо и нямаш миг спокойствие. Вече трета година съм така и не мога да се оплача от заплащане и условия,но се смазвам. А все има недоволни. Бих искала да се махна и да работя и аз за себе си, но още не съм решила какво искам точно да правя. Много е кофти,усещам,че не се чувствам добре там.....но мисля и премислям.Ще търся начини да се махна.

[кикирики]

Здравейте на всички!Аз всеки ден се сблъсквам със смъртта -казвала съм го -работя в болница;мн.ми е мъчно за пациентите;всичко преживявам.Но много си харесвам работата-за това си стоя(п.с.-и заплатата е мизерна;но любов към професията!!!)

[Little Овненце]

Кикирики,респект!!!
Не бих могла да работя такова нещо.То за това не случайно ,не е за всеки тази професия.Макар,че бях тръгнала на времето да кандидатсвам медицина.Добре,че се отказах. Страшно ми се вижда това.

[Feelings]

Ох, какво да ви кажа за работата? Мисля си, че ние с паническото разстройство, където и да работим май ще е все тая. Вярно е, че повечето ни притеснения са свързани именно с пари - и аз съм по-спокойна ако знам, че имам достатъчно за да изкарам спокойно до следващата заплата. Но дали ще си в офис или не, или ще си работиш от в къщи, поне за мен няма кой знае какво значение. При мен е по-голяма вероятността да получа паническа атака, докато съм на работа. Нали се сещате - като си помисля: "Ами сега ако се изложа пред всичките тези хора? Ако ми прилошее, как да си тръгна от работа, като съм сама на смяна? Ще ме помислят за луда... Какво ще каже шефа ми?" и т.н и т.н. Ако съм си в къщи, по цял ден пред компютъра и аз се напрягам. Имам и повече време, в което не мога да ангажирам ума си достатъчно, че да не мисля за глупости. Просто е ужас. Днес например в работата пак ми стана доста зле по някое време. Опитах се да се разсея по някакъв начин. Успях де, но малко ми оставаше и щях да изпия поредния ривотрил.