Паническо разстройство

[Little Овненце]

Хей mishle, и аз да се включа. Не се отчайвай, оправила си се веднъж, пак ще се оправиш. Не се паникьосвай излишно.Видяла си , че няма нищо страшно, усетила си, че има подобрение и пак ще има. Само не си втълпявай сега, че на работа ще получиш пристъп. Аз си получавам най редовно. Даже си плача, излизам навън, успокоявам се, че съм сред хората и ако не дай си Боже стане нещо, ще има някой около мен. След известно време минава и после пак....Живей с това, което се случва с теб, опитай да му се отдадеш, аз лично постоянно се мъча с това. В крайна сметка, каквото ти е писано това. Аз например имам страх да шофирам,еми нарочно се качвам и тръгвам. Като сляза след това съм като пияна , но не спирам. И всеки път става все по добре и по добре. Каква е новата ти работа?Какво се изисква да вършиш?
Дръж се ,всичко ще е наред.
Поздрави

[Ema]

Здравейте, 
Маруся, извинявай за закъснението, но бях заета.  Много добре си направила,  че си започнала психотерапия. Не знам при теб как е, но това което знам от моя психотерапевт е, че всеки човек е различен и не се прави всичко по калъп. По тази причина  не мога да ти кажа за това което сме правили. Виж  Старетернити  как се е вкарал във филма с взискателната майка, щото в това състояние хората сме много внушаеми. Ние говорехме, задаваше  ми задачи, които аз изпълнявах. Но мога открито да кажа, че се почуствах още в началото по-добре, всичко ми се обясняваше подробно и му имах доверие, как да го кажа –светлината в тунела  всеки път ставаше по-силна. 
И нещо друго искам да отбележа.  Тук много се говори за влиянието на родителите, дори  г-н Тодоров разказва случай  за това/ и Старетернити си го сложи на своята глава/  С моя психотерапевт сме говорили за това много малко и то накрая почти след като спряха ПА. Хората това са знаели, това са правили, смятали са, че така е правилно. Да ги обвиняваме....след толкова години...и да търсим причините там..... Така че не съм съгласна, че всичко трябва да се тълкува от тази гледна точка. А може би такъв е неговия метод, не знам.   Иначе   Старетернити е прав, че усещанията в тялото са от хормоните на страха и това, което прави психолога  също го е казал много добре – сменя се програмата. Смениш ли програмата, машината започва да работи на други обороти. Не е непосилно.
 Не спирайте да търсите възможности за справяне и най-важното  според мен, не си губете времето да се лутате сами да решавате проблема.
 Успех ви желая!   

[Stareternity]

Хъ, Ема. Явно си попаднала на точния за тебе човек. Блазе ти. Аз тук не търся такъв, защото имам подличкото съмнение, че ще попадна на някой, който може би и по калъп ще се опита да ме убеди и да ми внуши нещо от рода на "Видиш ли, ти като си бил малък си ял гъба-мухоморка, ама си забравил... И т.н." То само за гъби не съм мислил и размислял още...

[Little Овненце]

Да, аз около месец се мъчих сама и взех мерки най накрая....но какво ще излезе, още не знам. И аз съм скептична, но след питане, търсене и препоръки май попаднах на много добър психиатър, който от самото начало подходи много професионално към мен и ме спечели от първия разговор. Възрастен мъж с много опит. Но както казах, все още не знам до колко ще помогне. Едва 3-тото посещение имам днес при него.
Stareternity, вземи се разрови малко,поразпитай за някой добър специалист, аз съм също на мнение, че с медикаменти и самолечение няма да стане Разговорите са интересни , поне на мен ми е много интересно и някак си странно , но успокояват. Причината за нашето състояние няма да ч намерим , защото тя не е само една, но както казва моя лекар, ще сглобиш филма, ще намериш връзката между ситуациите в които си изпадал и от там доста отговори....Дано да бъде така..Непременно ще разкажа ако има при мен подобен ефект .
Хубав,усмихнат и спокоен ден ви желая

[Little Овненце]

Някой да ми каже какво е това внезапно прилошаване ,което ме връхлетя?Тъкмо се почувствах малко по добре и айде нещо друго изкача. Еми омръзна ми, нямам нерви и сили повече. Някой казват, че е от лекарствата, ама аз не вярвам и разбира се си мисля,че е нещо по сериозно...

[delicacy]

Маруся, опиши прилошаването и къде го почувства?

[Little Овненце]

Ами в главата, все едно като ти пада кръвното,ама не беше от него, прималя ми такова едно,изпотиха ми се краката и ръцете...и естествено придръжено със силен страх и гадене все едно налягането в главата ми е вдигна,гадно беше много ...пих малко вода, хапнах малко и се оправих ,ама остана едно леко главоболие  и стягане в слепоочието

[Stareternity]

Имай напредвид, че всяко колебание, промяна на атмосферно налягане, слънчева активност, луна и т.н. ни влияе специално на нас много силно - с различни соматични прояви. Съветвам те да потърсиш в Google за Владимир Леви - чети.

[Little Овненце]

Stareternity,благодаря ти .
Не знаех, че и това оказва влияние. Вчера беше много горещо в София, не знам как е било при вас. Но аз така или иначе не мога да издържам на жега и силно се надявам да е било от това, а да не е здравословен проблем. Моя доктор вчера също ме увери, че най критичните моменти са между 3 и 5 след обяд, а на мен ми стана зле в 3 и 30. Страхувам се, че се превръщам в хипохондрик,обръщам прекалено много внимание на физическите симптоми, много ме е страх. А най лошото е, че нямам вяра в медицината, по точно в лекарите. И бих отишла на всякакви изследвания, но ако ми кажат, че нищо ми няма, аз няма да повярвам. И ще започне едно лутане и въртене в омагьосан кръг и няма излизане Хора съжелявам ако малко хленча и се оплаквам,просто няма с кой да споделя,наистина няма, освен с моя психиатър, който обаче виждам веднъж в седмицата Даже другата седмица заминавам за морето и от сега мисля как ще изкарам, дали няма да ми е зле през цялото време, да умра и ей такива щуротии...

[delicacy]

Маруся, високите температури влияят на вегетативната нервна система и получаваш симптомите са като замайване, прималяване, липса на свеж въздух и т.н. Тези симптоми не са от ПР, но нашия организъм ги разпознава като "свои"- част от ПР и затова реагира с паника. Затова хората ,които имат различни тревожни разстройства и психически проблеми не се излагат много много на слънце. Най-силните ми ПА съм получавала по време на жегите именно поради тези симптоми. Затова и спрях да ходя на плаж първоначално. Защо нашите рецептори са много по-чувствителни, особено в активен период на ПА и реарираме със страх на най-малките промени топлина-студ, но студа "понясят", но не и топлината, особено,когато сме директно под слънцето..Съветът ми е да стоиш повече под чадър на плажа и да имаш шапка винаги със себе си.

[Little Овненце]

Аз така или иначе не се излагам много на слънце. Ходя много рано на плажа и се прибирам към 11-12 ч. В най големите жеги съм си в къщи на сянка, но факта, че жегата така ни влияе вече ми стига да се травмирам Доктора нещо ми спомена вчера да увеличаване на дозата??Дали да се подлагам и на това??Не ми се иска хич.....

[Stareternity]

Marusia,
Ако те е страх, кой те кара да ходиш на море? Отиди на планина. Но само с човек или хора, в които си сигурна. Където и да е, само не и вкъщи, оплаквайки съдбата си. А всъщност може и да е много хубаво да си на море, особено в ранните часове, непосредствено след изгрев - да се разхождаш по плажа и да дишаш чист въздух. Май не е много удачно да се навираш в жегата и тарапаната. Ето на мене сутринта на работа преди обед ми беше страшно гадно, замаяно, от време на време ми се струваше, че ще капна на земята. Обаче една колежка прочете в Интернет, че днес имало силна магнитна буря. Уф, добре че е Науката - иначе какви ли не дивотии може да си помислиш... Пак те съветвам да потърсиш за Вл. Леви - било и в електронен вариант, може да е чудесно четиво за почивката ти - определено не е шарлатания от типа на "Мисли позитивно за 3 дни", "Чудото на моркова" и пр.

[Little Овненце]

Ами аз съм си от морето по принцип. Отивам да видя и нашите и ще бъда с приятели. За магните бури и аз чух днес, но пък по чудо ми нямаше нищо. Търсих в интернет Вл. Леви, но не намерих нещо за четене, явно ще трябва повече да се разровя. Като цяло намерих само информация за него и книги , които е писал. Уф не знам вече кое е правилно и кое не. На моменти се оставям и се предавам и си казвам да става каквото ще. В друг момент изпитвам страх, всичко е на приливи и отливи. Питам се,ако съдбата е отредила да умирам, нека поне не се мъча така ...Ама явно няма да се мре ,ами ще се тегли..

[Stareternity]

Потърси на руски език - затова не си намерила. Ако не се справиш, ще ти пратя.

[Little Овненце]

Аз на руски нищо няма да разбера.Виж,ако на немски има нещо, по добре бих се справила
Положението е доста отчайващо , не знам накъде да хвана, не знам къде да застана от този ужасен страх.