Паническо разстройство

[Stareternity]

Marusia, напълно те разбирам! Аз от много отдавна нямам ПА, макар че гадничкото очакване все ме съпътства. В разбития ми мисловен апарат присвяткат и мисли да си "прережа вените" (много съм страхлив да го направя), от 5-6 дена се засилиха и "подозренията" (в резултат на дискусията за взискателната майка, с г-н Тодоров), че вина за състоянието има майка ми, като дори днес след направена от нея шеговита забележка ме прихванаха едни мрачни мисловни анализи, едни вътрешни обвинения, разбори и същевременно противоборстващи съждения, че всъщност само си търся "жертва" за невротизма си... - и аха-аха да направя ПА.
Лошото е, че едва сега съзнавам, че през изтеклата една година нищо съществено не съм сторил да си "сменя програмата". Май там е разковничето на всичко. Явно доста късно попаднах на този форум, а и свръхочакваното се предоверих на обещания ефект от лекарствата. Кой да ти каже тогава каква е работата? Все едно човек да го заболи коляното и лекарят да му изпише някакво лекарство, казвайки, че ще се оправи. И пациентът чака, чака...
Не съм лекар, но всичките ти телесни симптоми са "соматизиране" на това, което се случва вътре в мозъка ти - а какво е то и как може да бъде "излекувано" - уви, не зная. Хапчетата очевидно притъпяват и премахват само симптомите, но не лекуват заболяването.
Абе, въобще, ако има прераждане, големи грехове трябва да сме сторили в предишния си живот, за да сме наказани така. Някъде (тук?) четох, че и най "изтънченият" средновековен мъчител не би измислил по-гадно мъчение. А какво е то? Не си ли разбрала вече - СТРАХ!!! Навярно, ако бях съвсем самичък на този свят, нямаше да ме е толкова страх, какво ли толкова губя - жалкия си животец (а аз се тревожа за евентуалната мъка на родителите ми, на брат ми , на приятелите ми). ...Поне да беше на война, за някаква кауза, идея, та да има смисъл... Сигурно едно лечение би се изразявало и в схващането - "Е, ще се "пука", б*** ма*** му, чудо голямо, ще кажеш, че другите живеят по 10 000 години, че да съжаляваме..."
ИСКАМ ДА СЕ НАУЧА ДА НЕ МИСЛЯ ВЪОБЩЕ - мисля само щурологии. Започвам да чета книги по медитация. Дано само да не попадна на някакви шарлатани, защитили дисертация в "Магаданския институт"!!!

[Little Овненце]

Stareternity, много си се отчаял Недей така моля те. Обичай живота и той ще заобича и теб. Аз също имам подобни мисли като твоите, и в такъв момент по същия начин мисля за болката на близките, която евентуално ще причиня. Не обръщай внимание на майка си,тя не е живяла твоя живот, от друго поколение е, няма как да разбере какво се случва с теб. Моята също е така и аз се опитвам да не обръщам внимание.Добре, че не живеем заедно, защото щеше да е мъка и за двете ни. Но аз също съм на мнение,че родителите са изиграли голяма роля за част от състоянията, в които сега изпадаме. Колкото и егоистично и неблагодарно да звучи, това е факт. Не знам как преминава твоето ежедневие и с какво се занимаваш, но най важното е да мислиш за себе си. Аз също живея с болката на другите,страдам за тяхното нещастие, но в крайна сметка не мога да направя нищо, само вредя на себе си То и за това сме на този хал,както се казва
Има една книжка ,която и аз сега чета " Подсъзнанието може всичко ", малко ми помага за сега, но само мъничко. Аз мисля, че взетите мерки и труда за подобрение са вече наполовина свършена работа. И аз се отчайвам на моменти,плача, отказвам се, мразя се за това в което се превръщам, даже и на моментите в които съм добре не мога да се зарадвам, защото знам, че след малко пак ще ми стане зле и то става:( Чудя се кога ли ще свърши,измъчвам се,друг човек съм,в друго измерение съм. Зависима съм от приятели, все някой спи при мен нощем, защото не искам да съм сама, да не би случайно да ми стане зле и да няма кой да извика бърза помощ. Познато е на всички.Преди 3 години започна подобен ад при мен, тогава ми се виеше много свят и ушите ми заглъхваха, пих дианксит и за вестибуларния апарат хапчета.Тогава също бях много уплашена, но с времето когато видях,че няма да умра от това, се успокох и започнах да контролирам пристъпите,някак си мисловно ги спирах.Усещах когато идват и не ги допусках. Така лека по лека напълно изчезнаха,но е то че друго се появи.Но ако нямам рак,болно сърце или мозъчен тумор,както постоянно мисля, ще се науча и това да контролирам. А за медитацията и аз искам да науча повече,казват, че е много здравословно, но аз не знам пътя към това все още....

[Stareternity]

Marusia,
Книгата е на Рос Дейвис - Въведение в медитацията. Чета я като ПДФ. Ако искаш, мога да ти я пратя. Това, което се мъча и искам някак да се науча, е да не мисля ИЗОБЩО. Не знам дали е възможно, дали е редно, може би това е т.н. Нирвана? То от мислене - направо болно, гадно мислене, способно всичко да изврати - до тук съм стигнал. Не съм се отчаял. Може би към момента съм бил по-невротизиран. Добре че още не съм стигнал до "идеята", че съм бременен и ще раждам. 

[Little Овненце]

Да бих искала да ми я пратиш. Ще ти пратя емайла ми на лични. Според мен не трябва да спираш да мислиш, а да се научиш от време на време да изключваш просто. ))

[Little Овненце]

Здравейте приятели,
как изкарахте почивните дни?
При мен нещата се редуват, тъкмо се почувствам добре и хоп, залива ме отново и отново тази ужасна вълна от тревожност и страх Човек някак си не смее да се зарадва на доброто си състояние. Много е тъжно и потискащо.

[Stareternity]

Marusia,
Много бързаш. Някой преди време ми беше казал, че това "заболяване" е като цирей в душата - трупа се, набира и в един момент се пука; че едва ли не е нужно колкото време се е натрупвал, толкова и да мине след пукването, докато зарасне. Не знам дали е правилно да ти давам съвети-балони от типа на: не мисли за това, не му обръщай внимание, опитвай се дори да му се "насладиш". Не знам дали съм прав, но просто иска време. Все едно някой да има любимо кученце и внезапно да остане без него - дълго време душата му ще е обзета от мъка, ще му се струва, че нищо вече няма да е както преди, но лека-полека всичко ще се уталожи и ще заздравее.
Ето, аз днес се записах на йога - не съм сигурен дали ще ми помогне някак, надявам се. Все трябва да се прави нещо, не е лесно, но недей да униваш.
Не преставай да се бориш, търсиш и опитваш! Да не те подведа, може и да е малко раничко за тебе "да влезеш в сражение", може пък и сега да е моментът - просто пробвай всичко, за да уталожиш жаравата на страха и съмненията в душата си - едно ще помогне, друго - не. Само дано да не стане някоя каша накрая... 
Ако си от столицата особено... о-хоо... Трябва ли да ти казвам - Фън-шуй, Пилатес, масажи, лечители и целители...
Абе, лесно давам аз акъли...

[Little Овненце]

  Душица. Да нетърпелива съм,знам,искам всичко бързо да се случва.Така съм и в живота,а и е от зодията ми опитвам се да не мисля,спортувам, много вървя,почти всяка вечер след работа съм по улиците и вървя.Храня се до колкото мога здравословно.Искам само страха да мине,всичко останало ще се науча да го контролирам. Но не мога да скрия, че ме е страх именно от това бавно случване на нещата. Но ето,аз от няколко дни нямам атаки,остава това притискане в главата,тежест около сърцето и понякога ми се гади. Но истинска ПА съм нямала от няколко дни насам. Но както ти казваш в един от твоите по горни коментари, страха, че всеки момент може да се случи е все още на лице....Явно ще трябва да се примиря и с това и да се науча да чакам.....

[Stareternity]

То онова с главата и мене ме мореше дълго време - май е нещо стягане на мускулите по скалпа, знам ли. А тежестта - на периоди, сега и аз я имам - това е невралгия. Много добре правиш, че се разхождаш. Като се връщах от йога ми хрумна следната идея, която и по-рано ми е минавала. Може и да не съм прав, не искам никого да ангажирам или засягам: една от основните, ако ли не и единствена причина за "болестта" ни е физическата леност. Т.е. човек иначе може много да се претоварва умствено, да е на крак от сутрин до вечер - в резултат стрес! Но ако от сутрин до вечер е на крак, обаче с мотика в ръка, на полето - ПР ли, ПА ли?

[Little Овненце]

Не знам дали си много прав в тази твоя мисъл. Мисля, че това НЕЩО не си подбира хората. Всеки живее в стрес, но всеки по различен начин го преживява, съответно и по различен начин му се отразява. Просто трябва да се научим да се примиряваме е нещата , които ни се случват и които не зависят от нас, много ми е трудно лично на мен.Много се вживявам в какво ли не. Много високи цели си поставям и много се измачвам докато ги постигна. Има хора родени с късмет, е аз не съм един от тях, и понякога това потиска,кво няма да ми се вие свят, да ме стяга сърцето или главата. Но това сме ние, не можем да се променим....Ти прави ли някаква терапия?Извинявай, може и да си писал,ама аз четох вече какво ли не тук и може и да съм пропуснала:)
До скоро

[Little Овненце]

А да,и исках също да допълня,че аз спортувам от дете. Тренирала съм 13 години акробатика, работила съм в цирка, така че виждаш ли, не опира само до физическата активност. Би трябвало да имам много здраво сърце и всичко да ми е наред,ама на...всякакви болежки ми се появиха ....

[Stareternity]

Marusia, човече, никакви проблеми със сърцето нямаш - не си втълпявай! Като казвах за мотиката, имах напредвид природен, целесъобразен начин на живот - далече и встрани от стресогенните фактори на съвременния град, общество, цивилизация. А тези "болежки", световъртежи и прочее са част от мръсната игра на тази болест. Иначе (като махнем ПА естествено) хич нямаше и да й обръщаме внимание. Не знам каква терапия имаш напредвид. Не съм правил нищо. Карам я само на лекарства, но... Ето, сега ми е страшно гадно замаяно - добре че прочетох, че има магнитна буря - само е от нея. Чувал съм, че водните терапии в Наречен помагали, но не съм сигурен дали ми се ходи, а и няма с кого. Мисля скоро да започна  Скенар терапия - ще видя какво ще излезе, препоръчаха ми и някакви "чудодейни" водорасли...
 

[Little Овненце]

Каква е тази Скенар терапия? Аз имах предвид дали си ходил на психиатър. Аз лично посещавам един, да видим до къде ще я докараме.За замайването тази вечер, да и аз съм като пияна, не само аз, ами и мои приятели.От времето е. Иначе за водораслите ще ти кажа,че и аз ги пия. Уникален ефект поне при мен.Изклютелно полезни за метаболизма, разграждат мазнините в тялото, подобряват дейността на мозъка. Аз съм доволна от тях,малко скъпичко излизат , но какво да се прави.....Иначе може и от лекарствата да си замаян,ако са леко по силнички :-\Аз от Тритикото бях папцал. Още при първото и се тръшнах ,не можах да стана,фъфлех,краката все едно не бяха моите. За това директно го спрях и тогава всъщност отидох на психиатър. А Тритикото ми го изписа ендокринолог ..Стоиш ли много пред компютъра?Това също е от голямо значение...За Наречен мога само да препоръчам да отидеш...ако имаш възможност де..Изобщо всякакви такива спа-процедури действат релаксиращо...

[Stareternity]

Добър вечер, Marusia, ние тази тема май я обърнахме на личен чат. Чакай да ударя една цигара и пак ще се включа.

[mishle]

Леле мале хора, пак се почна при мен.. След стотиците изпити хапчета, разговори и успокоявания..тъкмо почнах да забравям лека-полека, постабилизирах се, всичко почна да се нарежда.. едва ли не усетих блажената нирвана.. и ХОП! Ония ден една кола замалко да ме блъсне, движеше се с висока скорост, а вътре циганин мафиот, разбира се, който дори не излезе от колата да ме види дали съм добре, а просто небрежно ме заобиколи... ..спря на милиметри сигурно от краката ми.. От уплаха ми причерня и паднах на земята.. И оттогава съм... в ужасно състояние..  Не знам защо трябваше да се случва това, наистина.. И в унисон с прекрасното събитие, което ми се случи преди дни аз ще почвам първата си работа, нямам думи колко съм притеснена и не знам дали въобще да започна.. Толкова съм несигурна..Ами ако получавам пристъпи на работното си място( а аз съм сигурна, че ще получавам)?! Кой би искал такъв служител..Ох, много съм объркана и уплашена.. Постоянно за това мисля, сърцето ми ще изскочи от гърдите ми, събуждам се през 5 минути през нощта.. Пия отново хапчета и не знам какво да правя, дори нямам думи да опиша ужаса, който изпитвам ОТНОВО... Ужасно много ме е страх..
Исках да си излея душичката просто..

[Stareternity]

Елементарно, просто започвайки новата си работа ще уведомиш околните, началството, че наскоро едва не те е згазила кола и това много те е уплашило, че постоянно мислиш за това и ти трябва известно време да се "осафериш" - всичко това дори не е лъжа, нали?
Никога не съм взимал наркотици, но ме съмнява, че усещанията при няко от тях (всички?) са като нашите. Ами тези, които скачат с бънджи, летят с делтапланер и т.н. - да си докарат нещичко подобно на нашето. Е, всички те пари дават за това, а ние безплатно си го имаме и пак сме недоволни.