Паническо разстройство

[tonitos1]

Здравей RU ас също съм със тези симптоми от 15г много е гадно него пожелавам на най големият ми враг.Ти как се справяш със тази ситуация ,дайми някактв съвет,моля.

[ru]

Здрасти, tonitos1! Няма спор, че е супер гадно, както и няма спор, че само човек изпитал това знае за какво става въпрос и може да разбере. Съжалявам, че и ти си така толкова години. Мислех си, че са единици хората, които се мъчат от толкова време. За съжаление не мога да ти дам съвет, защото аз явно не мога да оправя сама себе си, пък какво остава да съветвам другите. В началото имах повече сили за борба и някак успявах да се боря. Сега просто се чувствам безкрайно изчерпана...В момента единствено това, че имам дете, за което трябва да се грижа ме кара да не се предам напълно. Преди си спомням, че четях много книги на т.нар. духовна тематика и там намирах сила. Търсех си непрекъснато някаква работа, която да ме изтощава физически и да не мисля за страховете си. Сега обаче това не помага, а напротив, забелязах, че едва издържам физическо натоварване. Незнам какво да ти кажа...Ти пила ли си някакви лекарства през годините?

[tonitos1]

Здравей хайде първо да се запознаем,аз съм на 35г от Шумен и имам син на 7г.Да мила пила съм много медикамент,сега последно ме посъветваха да се обърна към хомеопат.И аз съответно веднага отидох,много сън доволна от това че поне успях да се откажа от всичките тези антидепресанти които съм пила години нарет.Но немога да кажа че съм се оправила,стахът още е във мен.във какво се простират твоите страхове които ти причиняват паническа атака?

[didkata]

Эдравей мила Ru! Благодаря эа това че ми писа и го оценявам эащото энам че ме раэбираш по някакъв начин. Аэ имам хора до себе си които правят всичко въэможно да ми помогнат эащото на 17 години мисля че не съм потготвена эа такова нещо и ми е адски трудно.Депресирам се като си помисля как съм живяла преди беэ таэи болест ако може така да се нарече.И така гледам хората около мен как нямат лоши мисли и гледат поэитивно на нещата а на мен ми е толкова трудно...и бих дала всичко эа да се иэлекувам и да эабравя че е имало такъв момент в живота ми...Родителите ми също ми помагат но реэултата е минимален...страха и отчаянието надделяват и сякаш не виждам лек эа мен...Може би самия ми характер е такъв много съм слаба психически...надявам се все някой лекар или който и да е да ми помогне  отново благодаря эа вниманието

[ru]

 Здравейте пак! Аз също съм на 35, от София съм, но се омъжих в друг град и от доста години живея в него. Имам дъщеря на 9г. и това май е единственото, с което мога да се похваля. Диди, когато чета това, което пишеш, все едно виждам себе си на тия години. И аз бях доста уплашена, и аз си исках стария живот, искам си го и до ден днешен. Тази болест те принуждава да се превръщаш в друг човек, който не харесва на теб самия, а какво остава за околните. Добре е, че срещаш разбиране от близките си, но трябва да знаеш, че тази борба си е предимно твоя, защото тя в общи линии представлява борба със самия себе си, а тези битки са най-трудни като че ли. Не се предавай, живота е пред теб! Може при теб това да е само някакъв лош период, който да отмине и да остане само лош спомен.  Пак ти казвам, имаш голям шанс с това, че е поставена рано точната диагноза.

[ru]

Тони, би ли ми казала с класическа хомеопатия ли се лекуваш , от колко време и усещаш ли някакво подобрение? Може би си прочела, но аз имах горчив опит с хомеопатията и се отказах. Въпреки това, не знам защо, продължавам да вярвам, че тя може да помогне много повече от стандартната медицина, особено в случая. Сигурно и точно по тази причина тъпо и упорито ходех на хомеопат в продължение на 1 година, въпреки , че нямах абсолютно никакво подобрение. Все още се питам дали не сгреших, като се отказах, но все си мисля, че 1 година е доста дълъг период и трябваше да усетя поне някаква промяна, не говоря за пълно излекуване.

[tonitos1]

Здравей RU аз наистина незнам колко вида ХОМЕОПАРОЯ има но ти след като си пила хомеопатични медикаменти мога да ти кажа лекарството което пия във момента,то се казва ИГНАЦИЯ пияго по 3 бр.зрънца през 15 дни. Ти каво си пила или какво вземаш във момента.

[ru]

За една година изпих доста лекарства и вече не помня всички, но това мисля ,че съм го пила, само че на мен ми го бяха дали на капки. В момента не пия абсолютно нищо, защото получих нещо като лекарствена непоносимост, не мога да изпия и най-обикновено лекарство без да ми стане гадно.  Сега се сещам някои от лекарствата, но не съм сигурна в правилното изписване на имената. Значи пих туя, геозениум, сребърен нитрат, някакво лютиче, но не помня  латинското наименование и още поне 3-4. Всяко едно започвах с надежда, че то е  точното лекарство и с вяра , че това е верния път. С нарастване на броя им обаче, надеждата все повече намаляваше, а вярата съвсем изчезна...Не се влияй от моя случай, може пък  при теб да помогне. Аз нямах абсолютно никакво подобрение, а ако правилно съм разбрала, при теб не  е така. Това е обнадеждаващо.

[lana]

Здравей, ru! Преживявала ли си някакъв сериозен  стрес преди да получиш първата си паническа атака?

[ru]

Здравей, lana! Да, преживяла съм и то не един, но си мислех, че съм се справила с тях, защото атаките се появиха малко по-късно! Явно се получава някакво натрупване, което макар и със закъснение отключва подобни заболявания. Все пак всичко е много относително и явно се свежда до това каква натура си всъщност. Има хора, които преживяват също силни стресове, без да имат подобни оплаквания.

[rositta1102]

Здравеите и от мен! Казвам се Росица и съм на 26 години. Имам този проблем от дете. Сега посещавам психолог и се надявам да открия щастието и аз.

[Boyana]

Честито Възкресение Христово! На всички желая много здраве, сила и удоволетворение в живота! Нека страданието за всеки от нас да остане  спомен! Намерете своето щастие, а на онези от вас, които вече са го открили, желая много късмет, за да го запазят!

[ru]

Честито Възкресение Христово и от мен! От все сърце желая на всички тук много здраве, щастие и сбъднати мечти! 
Лично на теб, Боянка, желая да си много щастлива и да намериш верния път за себе си!  Ти беше първата, която ме посрещна в този форум, за което ти благодаря!

[Boyana]

Благодаря ти, мила Ru!Дано  всички да имаме силата  да се преборим с проблемите си. Доста е трудничо, но искрено вярвам, че ще намерим пътя. Как си,Ru?
Здравей,  Rositta, разкажи,  по-добре ли се чувстваш след посещенията си при психолога?

[ru]

  Боянка, захванала съм се отново да преборя чудовището ПР! Съвсем случайно пападнах на някаква книга за гости тук, която по неизвестни за мен  причини досега не бях забелязала. Зачетох се и попаднах на писаното за някакъв д-р Първанов. Би трябвало да знаеш за какво става въпрос, защото мисля, че те разпознах сред пишещите. Та реших да се задълбоча по темата. Писах на Илияна, която се оказа супер готина и ми даде линк, в който видях имейла на доктора. Писах и на доктора и сега чакам да видя какво ще се случи. С две думи, докато хората празнуват и се тъпчат с яйца и козунаци, аз отчитам дейност, седейки вече половин ден пред компютъра. Дано пак да не съм попаднала не където трябва, защото на мен това ми е патент. Ти как си? Какво мислиш за цялата тази работа?