Паническо разстройство

[Boyana]

Таня, здравей! Има такива дни, когато човек усеща себе си като обречен, но това е само моменттно чувство. Аз преминах през тоя ад и от няколко месеца изживявам само тревожност без панически атаки. А се бях изплашила много, когато се разведох с бившия ми мъж. Смятах, че няма да мога да се справям и ще потъна още повече. но вярвай, въпреки че смятах, че ще ми се засилят ПА, това не стана, даже ходих сама на почивка, факт от който се гордея. Започнах да сменям начина си на мислене, опитвам се да гоня лошите мисли. Позитивният начин на мислене малко по-малко ме възроди. Зная, че пак ще има моменти на тревожност, но също така знам, че те ще отминат. Така че, Таня, това, което ти се случва е временно и ще отмине. Стискам ти палци, тов да стане скоро!

[tanq dimitrova]

Blagodarq,Boqna!Iska mi se da e taka,za6toto ako prodaljava taka,6te izgubq ne samo rabotata si ,poznatite,a i sapruga si.6te se opitam da bada po smela i re6itelna.
Priqten den !

[surayyah]

Здравейте! Намерих този форум и искам да разкажа моята история с надеждата някой да ми помогне и да ме посаветва какво да правя, защото в момента съм страшно объркана и почти никой не може да ме разбере. Може би всичко започна от там, че реших да следвам навън и започнах да уча много сериозно, а освен това ходех и на работа и целият ми ден беше зает, нямах време да излизам с приятели и т.н., но се чуствах добре защото вярвах, че ще успея и вс ще се нареди както искам. А и от доста време страдах от безсъние. Но кошмара започна, когато един път излязох на улицата и ми прилоша, цялата се разтреперих, изпднах в едно много странно състояние като, че ли всичко около мен беше нереално, мислех, че ще припадна, след около минута вече бях съвсем добре, но това се повтори и на следващия ден и така започна да повтаря много често. Тогава се уплаших страшно много, бях цяла седмица на легло и се страхужах да отида на някаде, нямах апетит и желание за нищо. Отидох на лекар, където ми казаха, че нищо ми няма, било от горещото и все пак ми дадоха направление за невролог, където ми изписаха лекарства, но понеже вуйчо ми е лекар (ендокринолг) ми каза, нямало смисал да ги пия и че ще ми мине и аз ги спрях, но след време пак се почуствах зле. Отидох в болницата за пълни излседвания на кръв и т.н., оказа се, че всичко ми е наред, но това продалжаваше. Тогава ми уредиха час при една психиатърка позната, за да говоря с нея. След като и разказах това тя каза, че това е паническо разторйство и да продъжавам хапчетата. И така сега търся всевъзможни начини да се справя с това. Четох, че това нещо може да бъде напълно излекуване, вие как мислите, на какво мнение сте по въпроса и как процедирате с това?
Благодаря ви предварително!

[Mari]

Здравей Sarayyah.И при мен така започна на улицата.После близо 2 год. не можех да излизам на вън,трябва ти много воля и инат да успееш.И до сега "чудовището " напомня за себе си,къде с кризи ,къде със страх от разни неща.Така е ,всички тук сме така.Добре,че са форумите да си даваме кураж.А как да се справиш с това?Много относително.Всеки сам си намира начин.Не пишеш какво са ти изписали?

[tanq dimitrova]

Zdraveite!Parvo da se izvinq,4e ne pi6a na kirilica,no 6te se nau4a:)
I taka,vqrno e, 4e sme mnogo horata s pani4esko rastroistvo i ot opit znam,4e e po dobre da si spodelqme i obmenim opit,kakto i vzimno da se uspokoqvame i davame kuraj. Profesionalistite biha kazali 4e tova ne e dobre,za6toto dopalnitelno se natovarvame s problemite na drugite.
No,vednaj edin psihiatar ot Burgas (s mnogo titli i gramoti ) mi kaza ne6to,koeto nikoga nqma da zabravq.A,to e slednoto: "Tanq,nikoi ne bi te razbral po dobre ot hora,prejiveli sa6toto.Az,moga da ti izpi6a mnogo lekarstva,noga da te podlagam na mnogo programi,no moga da te razbera do tolkova,kolkoto sa me nau4ili u4ebnicite.Taka e i s tvoite blizki.Ne,4e ne ti vqrvat,nemogat da go proumeqt!"
Az se o4ujdih mnogo s maja mi,za6toto zapo4nah da otkazvam izlizaniq ot nas,bez zna4enie povoda.Ako pak sam izlqzla,ne smeq da slqza ot kolata.Tova estestveno pravi vpe4atlenie i na drugi hora okolo men,koito neznaqt za problema mi.

[Mari]

Здравей Таня,от колко време си така?Защото като минат години започваш да излизаш,да ходиш на работа.Не ,че нямаш кризи,но се оправдаваш,че ти е паднало кръвно или нещо ти е прилошало.Ти явно си оше в началото?

[surayyah]

Ами в момента пия Дианксит, Стрезам и едни капки Анервина, ама ми казаха, че трябвало да се пият поне около месец, за да има ефект. Инче съм много запалена по чайовете и всеки ден изпивам по една чаша жен-шен - четох, че е  много полезно в това състояние.

[tanq dimitrova]

Za sajalenie ne sam v na4aloto.Vsi4ko zapo4na prez 2000g.no e na prilivi i otlivi.
Do momenta v koito ot vnu6enie pripadnah 2 pati.Ot togava si mislq,4e tova 6te se povtori.
Ne iskam da pla6a horata,ako tova se slu4i,a i priznavam,4e se sramuvam.
Da,zasega,ako izleza,koeto e mnogo rqdko....usetq li ataka,vednaga izmislqm spe6na rabota i si tragvam.No dokoga taka?

[Mari]

Таня,всеки си го задава този въпрос...ДОКОГА? И аз си мислех,че съм се оправила,пиех само по един деанксит сутрин,започнах работа,изкарах шофьорски курс ...казах си край всичко свърши! Но зимата направих криза която ме върна в началото.И пак се започна...лекари ,лекарства,изследвания.И аз си задавам въпроса?ДОКОГА?

[borbena]

Досега четох мили мои вашите мнения и се радвам,че открих този форум,защото досега се смятах за някаква аномалия и едва ли не изрод.Това ПР отне много години от живота ми и мисля че май вече всичките му номера са ми познати,но то винаги може да измисли още нещо.Лошото е че се чувствам непълноценна и го съзнавам.Пътува ми се,а не смея,лишавам се от хиляди удоволствия на живота от страха ,че ще ми спретне номер отново.И така 10г.Страшно е и само който го е преживял ще ме разбере.Пия Ривотрил,засега тушира нещата,но за пълно изчезване на това гадно състояние за сега само мечтая.Дано наистина намерят коректор на тези дефектни гени,които го предизвикват и на които сме жертва.Искам само да ви кажа,че не се отказвам и се боря.Ако някъде получа криза-след време пак се връщам там,за да докажа на себе си,че не то а аз решавам.Незная правилно ли постъпвам,но така водя някаква своя битка.Често ми се случва в градски транспорт-слизам,ходя пеша и пак се качвам.Непоносимо е за мене да нямам контрол над живота си.Но най-тежко е с депресиите през есента и зимата,тогава изподом в черни дупки и започвам борбата да се извадя от тях с работа,товаря се ,за да нямам време да мисля за подлото ПР.Лошото е че и на работа ми е погаждало номера,тогава дишам дълбоко и прилагам практиката на 10-те вдишвания,помага.Носете винаги в себе си вода и бонбони,най-вече лукчета.Усетите ли опасност от криза опитайте се да пренасочите мисленето си върху нещо много важно и решаващо за вас.Иска ми се да си помогнеме.Аз ще ви помогна с каквото мога от този мой злощастен опит.Важното е да се подобряваме,да не се влошаваме.

[Mari]

Borbena, аз я водя тая битка 13 години.В момента съм в такава черна дупка.Напуснах си работата,не защото не ми се работи,а защото ме обидиха жестоко.Не можах да го го преглътна.Ето от 2 седмици съм в къщи,и пак се започна.А аз съм тръгнала да спирам ривотрила!Събуждам се сутринта и усещам топката в стомаха,казвам си ;БОЖЕ ПАК ЛИ? Ставам ... замаяно ми е,нервно ми е,нямам желание за нищо.А аз съм весел човек,не се спирам на едно място.Сега не мога се позная.И се започва поредната борба с "чудовището".НО И ТОЗИ ПЪТ НЯМА ДА МУ СЕ ОСТАВЯ!!!

[rums]

Като чета мненията ви, че въпреки лекарствата ,който пиете не се чувствате добре и имате кризи, достигам до извода ,че не се лекувате правилно.Аз също имах такъв проблем, докато не попаднах на добър психиатър-д-р Анета Аничкина.Тя ми обясни, че при правилно лечение, след като се започне антидепресанта и след 20-30дни не настъпи подобрение,означава че или дозата не е подходяща или този медикамент не действа на съответния пациент и трябва да се смени-не може да пиеш медикаменти и да имаш кризи, това е само в началото на приема.Оставете го този ривотрил, той не лекува, а подтиска само симптомите.Лечението трябва да бъде с антидепресант и да продължи поне 2 години при уцелване на подходящата доза.Ривотрила може да се взема само в началото при необходимост, докато започне да действа антидепресанта-не повече от месец,два, след което се спира, защото към него се създава зависимост, антидепресанта се пие по-продължително дори да се чувстваш добре.Аз от три години пия стимулотон-в момента малка поддържаща доза и си живея съвсем нормално, без кризи и депресивни състояния, а бях изключително зле.

[tanq dimitrova]

Saglasna sam s Rums,za6toto na dvata posledni pregleda,moq psihiatar mi kaza,4e trqbva da po4na PAROXAT ili CSETANOR (izvinqvam se,ako ne gi pi6a pravilno).No az se strahuvah da ne se pristrastq kam tqh...i mu kazah,4e mi trqbva vreme da pomislq.

[rums]

Не се притеснявай Таня , към антидепресантите не се създава зависимост, но без тях няма да се оправиш напълно.За да промениш стила си на живот-включване на спорт, техники за релаксация,йога и т.н., което е много важно в бъдеще за да не стигаш до тези състояния, първо трябва да се стабилизираш, а това без антидепресант почти е невъзможно да стане.Започни да го пиеш и после ще се чудиш защо не си предприела тази стъпка по-рано.Биохимията на мозъка не може да се възстанови без антидепресант щом вече е нарушена, но променяйки мисленето и стила си на живот ,може да направиш така,че да не ти се случи отново след курса на лечение.

[tanq dimitrova]

Blagodarq za saveta.Zapo4vam rivotril s cipraleks-tova e kombinaciqta,koqto moq lekar preceni,4e e dobra za men.Iskreno se nadqvam...da ima polojitelen efekt.