Паническо разстройство

[rums]

 :-*Здравей STELA77!Не се притеснявай да излезеш,няма да получиш паническа атака-гаранция ти давам.Дори да получиш не е нещо непознато за теб.Аз когато имах по-чести атаки непрекъснато излизах навън,чувствах се по-добре на въздух.Дори съм преподавала в училище в това състояние.Наистина беше ужасно както си преподаваш да започне паническа атака и да съумееш да я превъзмогнеш и децата да не разберат,да не си загубиш мисълта.Въпреки ужаса се справях,защото нямах избор
Трябва и малко воля за да се превъзмогне, лекарството много помага за преустановяване на атаките и след като веднъж излезеш и установиш, че нямаш па вече ще си по-уверена и няма да мислиш за тях,тогава те ще престанат напълно!

[poopo]

Ей такива постове ми харесват . Като на rums. Не разбирате ли, че трябва да се мобилизират всички налични сили за борба с ПР.Ако се оставиш на течението - с години не ти мърда да се въртиш в кръг, и да се чудиш какво става, задълбаваш все по-надълбоко и по-надълбоко.Махни с ръка, приеми , че е просто стрес, който ти е причинил тези неприятни усещания, и се върни към обичайния си ритъм.Почнеш ли да се самонаблюдаваш и да се следиш постоянно какво ти е - ..............задълбаваш.Може би има и такива на които не им  харесват моите постове - в смисъл мислят си, че не ги разбирам.Уверявам ви, че съм минала през целия този ад в продължение на почти 20 години, и че в един момент толкова много ми писна, че реших - или се боря и печеля, или оставам в ада.Е познайте ......реших да се боря и спечелих битката.

[lesly]

Poopo, възхищавам се на борбеността ти! Поздравявам те, честно казано аз съм много слаба и ми липсва твоя дух.

[poopo]

Нищо подобно , Лесли. Тук не става дума за силен или слаб дух - ти си такава за каквато се мислиш. Ако сега се мислиш за слаба, то от утре може да се промени, нали. Става въпрос за желание за живот, за нормален такъв, за независимост, за свобода, за малко щастие.........за човешки неща, които ни убягват, защото сме вторачени в страховете си.

[stela77]

Здравей Росита1102 радвам се че пиеш хапчета все пак е някакъв напредък за силата на желанието да живеем нормално пък макар и с хапчета,но поне се чувстваме добре

[illy_83]

Здравейте паники! И аз съм една от вас вече 2 години. Няма да ви разказвам подробности, защото симптомите ни се припокриват. Тук съм, за да споделям с вас развитието си, да поговоря с вас (вие най-добре ме разбирате) и ако мога да помогна с нещо на някой/я от вас.
Аз съм от гр.Видин, на 25 г.лекувам се с Ципралекс (1/2 вечер) - имам дни, в които си мисля, че съм успяла, че съм го победила, че ще живея както преди - без страх от нова криза, но имам и такива, в които всичко започва наново, с още по-голяма сила.
Чудя се докога така? Не искам цял живот да се влача с хапчета в чантата..Искам да ги спра тези антидепресанти и да имам дете...Много ще се радвам ако пише някой, който е преодолял всичко това, но честно да ви кажа, мисля си, че човек успял да се пребори не би влязъл отново в тези форуми (на мен психоложката ми забрани да влизам и да чета из нета каквото и да било свързано с ПР, но си ме човърка..).
Пожелавам успех на всички! Трябва да излезем от тази ситуация - длъжни сме заради себеси и заради близките!!!

[radost]

Здравей illy_83! Твоето послание ме накара да се регистрирам и да пиша във форума.  Казваш, че хора, които са се излекували от паническото не четат и не влизат в такива форуми. Аз съм потвърждение на обратното. Чета редовно форума, но не бях писала досега. Освен това съм човек, който може да твърди ,че приблизително от десетина години не е имал паническа атака. Мили момичета и момчета това състояние ми е познато много добре. Искам да ви кажа още, че в края на 90 - те години на миналия век много малко от лекарите знаеха за какво става дума. Тога аз сама открих в интернет от какво страдам. Открих го не в българските сайтове, защото в тях още нямаше информация за състоянието. Открих го в английски сайтове. Четях в продължение на много време и може би да ви се стори странно, но постепено започвах да се успокоявам. Владея много добре английски език това ми помогна да  научава различни техники от английски и американски сайтове, които много ми помогнаха и преодолях ПА. Затова не съм съгласна с онези лекари, които ви казват да не търсите информация в мрежата и да не посещавате форумите. Смело мога да кажа, че не лекарите ме излекуваха, а интернет и по точно онова, което научих там. Стискам палци на всички и горещо ви желая да се преборите с ПР и да живеете щастливо!

[Тоничка]

Никакви лекарства не могат да излекуват това според мен, аз пия Атаракс, но кризите пак си идват, и си отминават.Но вече ми е много по лесно ,  много по спокойно и съм много по силна, защото знам, че това е просто криза, която ще мине, и че всъщност съм напълно здрава след десетките изследвания, прегледи и кардиограми, които ми правеха в моменти на криза, защото аз настоявах и спорех с лекарите, че получавам инфаркт или инсулт.
Един ден мнещо ми заседна в гърлото и не се махна, докато не седнах и не започнах да ровя и се озовах в този форум и изчетох всичко, и разбрах, че не съм сама, че не съм само аз.И всичко се промени за дни.
Засядането остана няколко дни, в които си наложих да  мисля колко здрава съм и че следващия път кризата, когато дойде няма да звъня на мъжа ми, че пак 'умирам'/на него му дойде до гуша от умирането ми, викането на линейки и ходенето до Пирогов /
И да, кризата дойде...и за първи път не реших, че умирам, спрях колата, пих малко водичка и си мислех, че нищо ми няма и че трябва да преборя това.Минаха досадните 20 минути и тръгнах, все едно нищо не беше ставало, както всеки път .... Засядането със всеки ден отминаваше, усещах го по слабо, докато спрях да мисля съвсем за него.Наложих си в главата, че съм здрава.Наложих си както след 15 години пушене една сутрин станах и не запалих повече цигара.Всичко е в главата, само там можем да наложим страховете си, там можем да ги преоодолеем, или да ги забравим.Просто не знаех, че има други като мен, не бях чела, не се бях интересувала, мислех си, че съм болна, но пустите лекари нищо не разбираха, макар, че ме изпращаха на психиатър няколко пъти.За всеки случай от понеделник започвам и сеанси при психоаналитик и мисля, че сама ще се справя, че никакви лекарства не могат да надвият страха, защото страха си е мой и само аз мога да го преборя

[Ari]

Здравей,Тоничка!Съжалявам, че и ти преживяваш подобни тежки неща, както всички нас, но хубавото е, че си му хванала цаката и си се поуспокоила. Всички тези гадости ,които преживяваме ни изнервят и ни правят много чувствителни,а това на моменти води до очаяние. Хубавото е, че вече си осъзнала произхода на симптомите и сега гледаш напред. С каквото можем ще помагаме и ние!

[karindar]

Тоничка, здравей!Има много хъс в думите ти и това е гаранция ,че ще успееш в борбата!

[Тоничка]

Установих следното - след като през деня пия Кока Кола Лайт вечерта кризата ми е в кърпа вързана.За обикновенната Кола не знам, защото съм с диабет и пия само такава, за кафето също защото никога не съм пила.
Но определено преди доста се наливах с Кола Лайт и кризите си идваха нон стоп, от около месец я спрях, но миналата седмица страшно много ми се допи и изпих половин бутилка от тич 1,25л, вечерта търчах в Пирогов.
Когато преди няколко дни получих поредната криза в колата се сетих, че пак съм пила...
Оттогава не съм пила, кризи няма.Явно има нещо, което доста ми вдига адреналина в тази кола
Също така, когато пия алкохол - кризи няма, като се напия няма страхове, няма драми, живота е прекрасен, но на другия ден е нещо страшно, като дойде махмурлука, тогава няма криза, то е цял ден кризище просто
Цял ден ме боли сърце, не мога да дишам, умирам ...и обичайните неща за криза...
Едни от най големите кризи също получавах, когато се учех да шофирам, когато ходех на курсове.
И сега като се замисля когато вдигам по голяма скорост кризите идват.... Хмм, хубаво е да пиша, защотото така започвам даси обяснявам много неща...
След криза се чувствам изморена, започвам да се прозявам яко, но не ми се спи, обаче се чувствам отпаднала, все едно съм си опустошила силите за минутки...
Някой има ли същите наблюдения?

[fen 1]

Здравей, Тоничка! Аз като млад мъж също обичам да пийвам с компания,но на следващия ден е нещо страшно. Цял ден ме преследват симптомите на ПР. Изпитвам задух,отпадналост,страхове и опасения за какво ли не.ще се радвам да споделиш още от твоите приключения,ако може така да се изразя .

[delicacy]

Здравей, Тоничка.  При мен се получава нещо различно когато пия алкохол. В момента когато започне да ми се замайва главата от алкохола, имам усещането, че губя контрол и получавам паническа атака. Затова и се страхувам да пия алкохол.
А що се отнася до пепси лайт - в колата има аспартам и той предизвиква паническа атака, затова се чувстваш така. И при кафето и кофеина е същото положение.

[Boyana]

Здравейте! Както ви бях споделила преди време исках да отида на почивка за 10 дни. Отидох и съм много доволна. Бях на Боровец, самичка.  Чувствах се прекрасно и сега се чувствам добре. Имаше пристъпи на тревожност, но не съм получава ПА. Много съм доволна от смяна на обстановката. Чувствам се силна и готова за още "подвизи". Бих казала на всеки от вас - опитвайте, само с опити се успява и страхът отслабва. Погледнах нещата от нов ъгъл и съм по-увеерна в себе си. Дори и за два дни да имате възможност да смените обстановката, направето го.

[ansisi]

Bravo,Boyana!Samo taka smelo napred.