Множество симптоми! Какво е това???

[melina]

 Здравейте!Предварително се извинявам за романа, който ще напиша , но проблема ми продължава от доста време!На 24 г. съм.
  Всичко при мен започна януари 2008г. с неразположение, изразяващи се в често излизащ херпес-огромен над горната устна- и субфебрилна температура. Тази температура продължи около 2  месеца и половина, при което отслабнах драстично.Диагноза-Нищо ти няма-херпес!По принцип съм слаба-50 кг.,при 162 см.,тогава просто се бях ,,стопила,, .Периодът беше съпроводен с доста нерви от моя страна, защото имах ядове с квартира, тогавашния ми приятел и постепенно изпадах в нещо подобно на депресия.Както и да е, температурата мина след лечение с антибиотик, но нервите останаха и ставах все по-раздразнителна.Докато един ден през юли не получих първия ,,пристъп,, -задух, и паника.Веднага отидох на лекар-синусова тахикардия-пулсът ми беше 120.!Предната нощ бях направила някаква криза или не знам как да го нарека- както учим за изпит с една колежка, изведнъж с някакво изказване тя ме ядоса, при което ръцете и краката ми омекнаха, езикът ми надебеля, разтреперих се и се успокоих чак когато пристигнах в приятеля ми-в таксито си мислех как езикът ми ще надебелее още повече и няма да мога да говоря, шофьорът ще ме изхвърли от таксито и тем подобни щуротии!Странното беше, че щом видях приятеля ми ,бързо се успокоих !Да не забравя да спомена, че през цялото това  пиех алкохол -редовно . Подобен пристъп се случи малко след това -този път беше гръдна болка, при което мислех пък, че получавам инфаркт!За около 2 седмици ме хвана страх да стоя сама, понеже живеех на практика сама, не ми се ядеше, отслабнах отново, понякога след силно нервно напрежение-което на практика беше почти постоянно- направо заспивах, спях по 15 мин. и се събуждах!
 Агонията продължи и след като се прибрах у дома при родителите ми-множество изследвания, отново нормални-тогава обаче ми откриха ПРОЛАПС НА МИТРАЛНА КЛАПА-хемодинамично незначим-цитирам ;Бях ужасно слаба, нервна,без апетит- бях станала 42 кг! На моменти задухът продължаваше -всъщност задухът и чувството на слабост ми мъчех най-много!Искам да подчертая, понеже лекари са ме питали-НЕ СЪМ УПОТРЕБЯВАЛА НАРКОТИЦИ- НИКОГА! Направих и грешката да не потърся психолог, понеже всички бяха категорични, че сърцето ми е здраво, а задухът и сърцебиенето от време на време са с психогенен характер!
  И така, водех си нормален начин на живот с много излизане, но симптомите продължаваха-задух, на сърцебиенето не съм обръщала внимание, на моменти се уморявах, пулсът ми съм го засичала най-много 120, но ми е минавал с Валидол.Никакви други хапчета не съм пила, но пиех алкохол!
 Януари 2009 г.отново получих тахикардия, която не премина от само себе си и отидох на лекар отново- каза , че няма болест, освен пролапса, трябва да се намери причината за сърцебиенето и то да се лекува.Отново не взех лекарства и всичко премина!Откриха ми обаче някакви антитела в кръвта-аз не спирах да се изследвам за какво ли не-,повишен АНТИКАРДИОЛИПИН- което при голямо завишаване може да причини инфаркт или инсулт!В края на 2009 г. заминах за друг град-заминах настинала-и тъй като бях развила вече лека хипохондрия от постоянните изследвания-получих криза първата вечер там- треперене, паника , ужас,схващане, имах чувството, че умирам, а на практика дори пулсът ми беше нормален.Едновременно с това не можех да спя по две нощи поред, а бях на работа цял ден. Вземах Валидол и Седатиф при нужда, и то невинаги-повечето случаи си казвах -ще взема хапче , ако вече няма накъде -и то ми минаваше без хапче.Това ме изтощи доста- бях изморена постоянно, получавах силни световъртежи на улицата, чувствах, че ,,издишам,, ,поякога пак имах сърцебиене-веднъж направих страхотна атака на улицата-сърцебинене, парене в гърдите,стягане,подкосяване на краката,  -бях сама, едва се добрах до болницата и там -пулс 102 , само че на улицата сигурно беше 140, не знам В резултат отново започвам да вдигам ниска температура-37-37.3.Стегнах си нещата и се прибрах.Отново безкрайни изследвания  ии..нищо.Започнах ди си мисля , че имам тумор или някаква рядка болест.Температурата продължи от септември до началото на януари ,когато просто спрях да я меря.Изморявах се бързо, бях ,,парцал,,.Пиех имуностимулатори и може би това ме спаси от по- трайни последствия.
 В края на декември вдигнах пулс 140 и след като не го свалих два дни с Лексотан и Валидол, започнах да пия лекарство за сваляне на пулса.Отново ме посъветваха да търся причината.Отново повишен АНТИКАРДИОЛИПИН-този път двойно!От нерви не можах да пътувам до София да си направя изследвания там-получих и страх от пътуване и стоене в автобус-и въпросът остана нерешен. Започнах да се страхувам да излизам-аз така и така се изморявах бързо ,мъчеше ме задух, а сега просто правех 30 метра и почваше световъртеж и чувството, че ще припадна всеки момент!При един опит да спра лекарството за сваляне на пулса получих такова зверско сърцебиене  , че спрях да излизам въобще.Почнах да пия по половин-един Лексотан при такива кризи, до който имам достъп ,слава богу, тъй като родителите ми са хипертоници.Понякога ме беше страх да стоя сама вкъщи! Всичко това полека преодолях с помощта на Лексотан -когато почувствах нужда, го пиех 1 седмица ,докато симптомите стихнат,заедно с лекарството за сваляне на пулс, което пиех постоянно, и така излизах поне около нас.Мислех , че съм излязла от положение донякъде, когато само с помощта бета-блокера си излизах САМА за около час и нещо на ден , въпреки , че се чувствах изморена- винаги  излизах САМА, присъствието на други хора ме караше да се чувствам непълноценна, тъй като пиех хапчета за сваляне на пулса и не можех да вървя бързо като преди.Постепенно обаче, понеже, се разхождах около нас и хората ме познават,съответно виждат ,че нещо става с мен, започнах да изпитвам нетърпимост, когато всички погледи си вторачваха в мен, и тогава получавах криза.Преодолях и това, докато един ден ни се развали реших да намаля хапчетата, понеже пулсът ми падаше много-до 60-буквално не можех да дишам.ХАПЧЕТАТА МОГАТ ДА СЕ СПРАТ ИЗВЕДНЪЖ!След 2-3 дни ми стана много лошо, докато бях навън, отново сърцебиене-едвам се прибрах след Лексотан и половина!След това ни се развали и асансьора и тъй като съм на горен етаж, окончателно спрях да мърдам от вкъщи, дори и когато го оправиха.СПРЯХ БЕТА-БЛОКЕРА-НЯМАМ ПРОБЛЕМ С ПУЛСА!Започнах да се движа пеш по стълбите, слизах до входа и там ме обзема паниката , получавам сърцебиене и едвам се довлачвам до вкъщи!Ляха ми куршум-по-спокойна съм в интерес на истината, явно имаше ефект, но все още не мога да излизам.Нещо повече-не мога и в нас да стоя ,понеже не съм излизала от два месеца почти!Започнах да взимам по половинка Лексотан от 5 дни и се чувствам много по-спокойна, но не мога да изляза навън!Съответно и да потърся помощ от психиатър! Моля Ви за съвет ,мнение и благодаря на всеки , който ще има волята да прочете ,,изповедта,, ми!
 

[Ari]

Здравей, Мелина! Съжалявам, че имаш такива проблеми! Няма да се правя на лекар, но ще споделя това, което знам. Четох, ме пролапсът на митралната клапа може да причини  панически атаки. Ти имаш тези вегетативни симптоми, които са част от атаките. Не се притеснявай, за пролапсът зная, че не е опасен, що се отнася до пристъпите на тревожност, които имаш, бих те посъветвала да не стоиш вкъщи, колкото и да те е страх. Излизай навън дори и да вземаш лекарство като патерица, но в къще не се застоявай. Другото ,което е, можеш да потърсиш помощ и при психотерапевт, които да ти помогне да намалиш тревожността която изпитваш. Ако имаш въпрос можеш да питаш. Тук всички имаме подобни  симптоми, с които се борим.

[melina]

 Благодаря много за отговора, Ari !Зная, че не е добре да стоя у нас, затова и бих искала да питам, Лексотана с времето ще подейства ли -пия по половин на ден от 5 дни- като един вид наслагване в организма? Или може би има по-подходящи?За да изляза и да отида на лекар, ще ми е нужен много сериозен хап И, не на последно място, според теб това симптоми на паническо разстройство ли са ? Буквално с прекрачването на входната врата започва зверско сърцебиене-т.е. пристъпите си ги знам кога са-когато изляза и ме е страх от сърцебиенето-да не ми стане нещо на сърцето,защото е ужасно силно.
Самото сърцебиене се провокира от ВСИЧКО.Това ме притеснява много!Кой как ме погледнал, какво казал, дребни спорове-буквално не мога да предприема нищо!Дори да остана сама вкъщи мисля, че няма да ми е много комфортно, не казвам, че ще направя криза!Ограничих си контактите и нямам желание за нови , докато не се оправя.Всичко това го споделям с оглед на диагнозата, ако въобще може да ми се постави такава
 Много бих се радвала да разбера повече варианти за справяне-и на мен ми писна да се разхождам по стълбите като лунатик-вече направих мускули на краката като на колоездач И, не на последно място-дали алтеративна медицина би помогнала? Благодаря предварително!

[skorpi]

това симптоми на паническо разстройство ли са ?

Сама си си отговорила:

Буквално с прекрачването на входната врата започва зверско сърцебиене-т.е. пристъпите си ги знам кога са-когато изляза и ме е страх от сърцебиенето-

да не ми стане нещо на сърцето,защото е ужасно силно.

Нищо не може да ти стане, ако сърцето ти е здраво, а то най-вероятно е, щом сърцебиенето се появява в тези ситуации.

Ограничих си контактите и нямам желание за нови , докато не се оправя.

Това е най-сигурният начин да НЕ се оправиш. Както и да си останеш вкъщи.
Прави точно обратното на онова, което страхът изисква от теб. Така резултатите ще са по-добри. 

Всичко това го споделям с оглед на диагнозата, ако въобще може да ми се постави такава

Съзнанието за болест също пречи на оздравяването.

За да изляза и да отида на лекар, ще ми е нужен много сериозен хап

Сама си поставяш ограничения и затвърждаваш у себе си убеждението, че не можеш да се справиш без външна намеса. А в същото време от теб зависи докъде ще стигнеш. 
Най-трудно е да започнеш. Но направиш ли го, шансовете за успех са много големи.

[Mari]

Според мен в началото ще има нужда от лекарства! Не ,че съм привърженичка на Ад,дори не мога и да ги пия,но така ще се съвземе по бързо.След като се успокоят нещата ще и е по лесно за напред!Мелина не видях ,дали си ходила на психиатър? Всички сме ходили не се притеснавай от това!

[melina]

 Не съм ходила, и проблемът е, че сега не мога и да отида, защото НЕ МОГА ДА ИЗЛЯЗА , и самата мисъл за ЛЕКАР ми е опротивяла.;Плюс това винаги съм мислела, че ще се оправя с някакъв лек транквилант и внушение, тъй като психиатърът не може да ми въздейства на психиката. Но май се надцених . Откакто спрях бета-блокера, притесненията ги имам, защото той тушираше до известна степен кризите със силното сърцебиене. А сега трябва да ги туширам сама.
 Ако някой е имал точно същия проблем, ще му бъда благодарна да сподели как, по дяволите ,е излязъл от дома си и е отишъл на психиатър??Повярвайте ми, помъчих си да си внуша, че това е лигавщина от моя страна, че ТРЯБВА  да изляза и да отида на психиатър, но от самата дума ТРЯБВА ми става зле и тръгвам на контра срещу себе си, което знам, че е тъпо, защото наистина трябва да го направя.Как сте се справили с този проблем
 БЛАГОДАРЯ за отговорите..

[vesi2003]

Здравей melina.Отстрани е лесно да си говорим,но само човек си знае какво му е.Когато бях зле,не можех да излизам от вкъщи,а трябваше да посетя лекар,защото нямаше накъде вече,майка ми и мъжа ми бяха хората,които ме заведоха и то с кола.Аз не бях в състояние да отида.Така че,може би твои близки хора трябва да ти помогнат да отидеш.Според мен трябва да се пият някакви лекарства временно,и след това вече човек трябва и сам малко да си помогне.Не се отчайваи,защото знам,че ще се оправиш.Успех.

[Mari]

Никой не говори да тръгнеш сама и пеша! С някой близък и с кола.А знам ,че има и такива които ходят по домовете ако е много сложно положението.Стигнеш ли кабинета,дори и да имаш криза психиатъра е там.Ох,всички сме го изживели тоя ужас! Но трябва да отидеш,да ти изпише нещо.Защо се мъчиш? Всички сме се правили на силни....но хапчета вършат работа в началото! После си ти на ред .

[skorpi]

melina, аз съм един от най-големите агорафобици тука. Много добре знам какви усилия коства всяко едно излизане и с какви преживявания е свързано. В началото при мен идваше психиатър у нас, но накрая на мен ми писна и реших аз да ходя при него, разбира се, с кола, спряна точно пред вратата му, а дори диванчето, на което стоях, ми се виждаше не достатъчно надеждно, ако ми прилошее. Чувах сърцето си в гърлото всеки път, докато нищехме историята на живота ми... ще ти кажа: най-трудно е в началото. Тръгнеш ли веднъж навън, ще свикнеш да се излагаш на "опасностите" и ще спреш да ги виждаш като такива. Как да тръгнеш? Първо, спри да се съпротивляваш на страха си, защото така го засилваш. Не се опитвай с усилия на волята да го преодолееш. Напротив - приеми го като част от теб и виж какво ти казва... организмът ти не може да издържи дълго на този авариен режим и най-страшното ще мине. Ако постоиш малко на мястото, което ти е неприятно, ще видиш, че сърцето ще се успокои постепенно. Както се появява, така изчезва. Въпросът е като те завладее, да не го спираш. Остави го да минава през тебе, не се обвинявай заради това. Знам, че ти звучи абсурдно, но когато го направиш, нещата ще ти изглеждат по-различно. 
Прави малки стъпки. Ако никъде не излизаш, започни с представата, че ще си навън - гледай през прозореца и се подготви. После слез до входа на блока си. Постой 1-2 минути и се прибери. Утре иди до съседния блок. И така, обаче не бягай веднага, щом ти стане зле. Постой малко. Изтърпи го, няма да те изяде. Точно когато свикнеш да приемеш страха си, той ще изчезне. 

[melina]

Благодаря  за  съвета

[pepi]

milena az sega sam sas sashtite simptomi ! i az si pravih kup izsledvaniq i nishto ! vsi4ko e na nervna po4va izlizam stava mi losho i sedq i se ma4a no ne se otkazvam mnogo e gadno ! v na4aloto bqh mnogo zle nemojeh da stana izobshto ot legloto no sega imam napredak !  milena na teb mina li ti tova ili vse o6te si taka

[marieta1982]

 Zdraveite!Az sym na 31 godini i v prodyljenie na 7 godini jiveeh s misylta 4e sym bolna.Preminah prez stra6ni ko6mari,pro4etoh hilqdi knigi,izpih kupi6ta uspokoitelni.Diagnozata mi be6e pani4esko razstroistvo.Hodih pri mnogo lekari v BG i v 4ujbina.Sega smelo moga da tvardq,4e vsi4kite tezi lekari i lekarstva bqha gubene na vreme i pari.Hora razberete,nqma takava bolest,tq ne sy6testvuva.S tezi uspokoitelni,koito vi predpisvat doktorite,se vkarvate v omagiosaniqt kryg i zatyvate vse po nadolu.Za6to vsi4kite tezi specialisti koito sym posetila govoreha edno i sy6to?Za6to vsi4ki kazvaha,4e tova ne se lekuva?Ta horata ve4e izmisliha lek dori za raka.Otiva6 na skener,ekg i vsqkakvi izsledvaniq,koito s ni6to ne pokazvat nali4ie na bolest.Sqda6 pred psihiatyra,a toi te ubejdava,4e tazi bolest e mn tejka,trqbvat ti uspokoitelni i t .n.Mislih dylgo,dokato otkriq vsi4ki otgovori za tova systoqnie.Sega sym na qsno.Vsi4ki nie,80% ot mladite hora sme jestoko manipolirani.Kolko ot vas poznavat vyzrastni hora,babi,dqdovci s podobna diagnoza?Nqma,kakto nqma i takava bolest.Horata sys slaba psihika,kogato usetqt zadu6avane,svetovyrte6,silno glavobolie i podobni simptomi,vednaga ti4at pri nevrolog ili psihiatyr.Tam toi o6te s pyrviqt simptom,koito kajat im opredelq pani4esko razstroistvo i te ve4e popadat v izmislenata bolest.Ot tam zapo4vat fobiite,koito stavat vse pove4e.Az preminah prez ada,nemojeh da stoq sama v banqta,nemojeh da vlqza v magazin,ne mojeh da se gledam v ogledaloto.7godini jiveeh vseki den s misylta,4e umiram.Zadujavah se,paralizirah se,izolirah se,misleh 4e imam tumor v glavata,mereh si kryvnoto prez 10 min,kolko zabludena sym bila.Ne pozvolqvaite da vi ubejdavat,4e ste bolni!Ne stavaite robi na uspokoitelni i doktori.Tova e nerealna bolest,povqrvaite.Vie sami si q vnu6avate.Jivqh dosta vreme v 4ujbina i tam sre6tnah mn hora s takyv problem.Te sqka6 sami me namiraha i spodelqha s men tova koeto prejivqvat.Kazvah sy6toto i na tqh mnogokratno.Vsi4ki te sega sa dobre,osvobodeni ot omagiosaniqt kryg.Ako nqkoi ot vas iska da se spasi i da mu pomogna,neka mi pi6e na skype marieta dragomirova.