Море и паническо разстройство

[i5core]

Здравейте, след две седмици ми предстои почивка на море на Влас , но много се притеснявам постоянно си мисля разни глупости , знам че няма нищо лошо да се случи , но при всяка мисъл за предстоящата почивка вътрешно много се напрягам до такава степен че получавам задух и треперене.
Някой да помага как да се поотпусна, за да прекарам добре с моето семейство тази дългоочаквана почивка.

[reni1506]

Моят съвет е:като си мислиш за предстоящата почивка,не допускай лошите картини да се развиват в ума ти.Веднага ги прекъсвай и си представяй само най-добрият вариянт за почивка.Знам,че никак не е лесно,но при мен само това помага(до колкото може).Вече имам провалени почивки,заради такава тревожност,затова сега гледам,много,много да не му мисля.
Някой смятат,че като си представиш най-лошите картини и ги съприживееш на ум,после когато се случат в действителност,вече не те плашат толкова,защото знаеш развитието им.При мен не помага този вариант,затова вече не го ползвам.

[i5core]

Май ще сменям психотерапевта - въртя се в омагьосан кръг , този ципралекс само потиска но не лекува   

[raia01]

Зравейте, аз съвет не мога да дам , защото и мен ме измъчва същото чувство аз страдам и от агарофобия и не знам дали страхът ми е по-скоро от това , че ще бъда на друго място или самият път-гадните и натрапчиви мисли : ако ми стане лошо по пътя, ако получа криза, ако припадна........дали ще има кой да ми помогне. Това са все мисли които колкото и да се опитвам да ги прогоня направо ме задушават-знам ,че трябва да мисля за това, че отивам да се забавлявам , да си почина ,но не мога това е по-силно от мен и през цялото време докато съм на море например аз не мога да се зарадвам на това от първият ден вече нямам търпение да се върна у дома "едва ли не в убежището си"там където се чувствам най-сигурна макар да осъзнавам че това не е така, защото всички тези неща ми се случват и тук.Не знам какво да правя сякаш всяка година или всяко пътуване е едно огромно изпитание за мен започнах дори да избягвам да пътувам където и да било. Аз също моля за помощ мисля, че темата е много подходяща така, че ще се радвам на всяко едно мнение и съвет, защото пробвам всички - благодаря ви и приятно прекарване на всеки които ще ходи на почивка, доколкото му е възможно.

[Mari]

Незнам къде четох ,че агарофобията не дава рецидив! И е вярно! Първите 2 г. ми беше адски трудно да излизам,само като си помислех и кризата беше на лице.А ми се налагаше да излизам,понеже детето ми беше малко.После незнам какво чудо стана ,започнах да излизам,да ходя на работа ,по заведения,пътувания.ПР се беше изпарило.Така! След 8 г. направих рецидив. Трета година съм с кризи на приливи и отливи,но дори и да ми е зле ИЗЛИЗАМ! Ставало ми е зле в колата,в супермаркета и къде ли не,но не се затварям в къщи.Според мен преодолее ли се веднъж тая фобия ,повече няма да се върне! Това е според мен,аз описах моето състояние,но при всеки е различно!

[vesi2003]

При мен е същота,агарофобията изчезна.От няколко години не се е проявявала.Преди едвам излизах,бях с придружител в магазин,изпращаха ме на работа и евентуално ме взимаха след това,защото не можех да пътувам с градския транспорт.Страх ме беше да излизам навсякъде.Постепенно всичко изчезна,остана ми разбирасе ПР. и ПА.,но този срах изчезна.Незнам,може би лекарствата,които пия да са помогнали или факта,че и аз бях с бебе и трябваше да излизаме на вън и се стегнах малко,незнам.Агарофобията я няма,но ПА. са на лице.

[dani29]

Веси2003 какви лекарства пиеш? Не мога да реша на психиатър или на психотерапевт да отида.Пила съм много антидепресанти с кратък ефект а психотерапията е дълъг и бавен процес така съм чувала не съм ходила.Как се получава при вас така че излизате въпреки че ви е зле.Излизам по задължение и винаги получавам ПА.Каквото и да правя дишам дълбоко масажирам разни точки щипя се хапя си кутрето и нищо!!!!!За пореден път вчера стоях на един светофар и всичко около мен се въртеше държах се за една тръба да не падна и как съм пресякла не знам всичко беше нереално и ужасно.Вече нямам сили и не знам кой път да хвана.Приятен ден на всички.!!!!!!!

[bebe]

Здравей,Дани! На психиатър,мила,там нещата стажат по-бързо ,а и няма смисъл да се мъчиш!Има антидепресанти,които са за тоя проблем и при мен беше така,но слава богу,сега нещата стоят по друг начин,Не се колебай,а действай с помоща на човек до теб,който те разбира и иска да ти помогне.След месец ще бъдеш друг ЧОВЕК-УСПЕХ от мен и много 

[vesi2003]

Минала съм през почти всички АД.през годините,но ми действаха,колкото да ми притапи състоянието и усещам,че не се лекувам,а всичките симтоми ги имам,но в по лека форма.Лекарството,което ме вдигна на крака е Анафранил.Когато го взех веднага почувствах облекчение,взех 1/4 на обяд и следобяд ме изведоха на разходка.То е много старо лекарство,аз като ми го изписаха ми се "изправиха косите",когато прочетох всичко за него,еднага си помислих,защо ми изписват това старо лекарство,като сигурно има по нови,по пречистени.Дефакто аз бях пила от всички,само от тази група не бях.Доктора се беше видял в чудо с мен,чудеше се,какво да ми предпише.Това,че при мен е подействало,незначи,че при друг ще е същото.Всеки организъм е различен,въпреки,че симптомите са ни сходни,при друг може да не подейства.Пооправих се с него,започнах работа отново,но не съм се излекувала,което е по важното.В момента съм уж на по лекото Депрексит,излизам,работя,но все си имам разни оплаквания.Опитвах да го спра,две седмици не взимах и почнах да се чувствам много зле,стисках зъби,но не стана.И да ти кажа,че като тръгна на работа,в повечето случай и аз се спирам по стълбове и тротоари дакато стигна,но през цялото време се успокоявам,че няма да припадна,няма да ми стане нищо.И аз се питам докога ще е всичко,но отговор нямам.

[i5core]

Върнах се от морето жив и здрав. По време на почивката само веднъж имах ПА и то в хотела, но бързо мина (5-10)мин , по време на ПА лежах и си мислих за моя син , как се радва на пясъка и за жена ми как ходи след него като орлица И така това отдалечаване от града беше едно изпитание за мен, макар натъпкан с химия успях да се насладя на почивката.
Сега мисля да гоня нова стратегия , да заменя Ципралекса с хомеопатични лекарства , ако някой се е подлагал на това да споделя. От три години пия този ципралекс - мисля че съм пристрастен , време е да проверя дали е така. 

[Ari]

i5core, браво! Справил си се чудесно! Нищо не е една-две ПА. Според мен е важно перживяването и увереността, която се придобива след подобни откъсвания от дома. А що се отанся до ципралекса не го спира веднага, защото тялото е свикнало с него. Спирай го бавно , по схема.