Нещата, които бих направил/а, ако нямах ПР...

[skorpi]

Седя си тук днеска и си мисля какъв би бил животът ми без ПР и заради кое точно искам то да изчезне веднъж завинаги... Ето някои от нещата, за които се сещам в момента:

... бих карала кола.
... бих се върнала на работа.
... бих си хванала гадже.
... бих отишла навсякъде, където сега не мога: на кино, на театър, на курс по танци, в зоологическата, морската, ботаническата и всички видове градини, които съществуват. На концерт, на пиано бар, на дискотека или просто на кафе. Някъде. Боже, на колко места ми се ходи 
... бих се срещала с приятели повече.
... бих обиколила магазините.
... бих приела всяка покана за каквото и да е, която сега отклонявам.
... бих отишла на плаж, на екскурзия, на почивка.
... бих станала доброволка в някоя организация.
... бих родила дете.
... бих родила второ и трето дете
... бих си изхвърлила всички хапчета.
... бих била най-щастливият и свободен човек на света.

Вие сте!

[angel]

Здравей skorpi!

Чета за това, от което си се отказала. Осъзнавам, че голяма част от нещата които ти си описала аз продължавам да ги правя. Надявам се да продължа да ги правя и да не се отказвам. Като теб също и аз искам да шофирам, вече разказах как започнах курса и спрях заради ПР.Искам да имам и повече приятели и да не подбирам със страх и опасения предложения за различни мероприятия, където има повече хора. Мога да кажа че позволих на ПР да влоши качеството ми на живот и ме кара да се чувствам дискомфортно. Без него ще бъда много по-щастлива, пълноценна и по -жизнерадостна от сега. Ще мога да усетя че наистина живея . Ще бъда истински свободна и ще се радвам на живота. Знам че това е един „затвор”, от който можеш да избягаш. Само трябва да се смел и да знаеш правилния път за бягството. Веднъж избягах, ще го направя отново. Всички ние трябва силно да повярваме че ще се оправим, защото е възможно.

[Mari]

Поздравления skorpi .Добре си го измислила.Аз нали съм от 13 г така (с 8 г. подобрение),повечето неща ги правя.Макар сега да имам кризи....
-карам кола
-имам съпруг-който работи в чужбина,но имам
-скоро ходих на концерт
-ходя на плаж
-имам дете
-ходя по магазините
-търся си работа в момента
-стоя сама
ВИЖ ,ЧЕ И С ПР СЕ ПОЛУЧАВАТ НЕЩАТА,САМО ТРЯБВА  ДА СЕ СТЕГНЕМ!
За толкова години не се сещам какво бих правила без ПР!

[vesi2003]

От 11 години съм с паническо разтройство,но от известно време с леко подобрение без агорофобия съм.Бих родила още едно дете задължително,бих си потърсила по отговорна работа от тази в момента,бих общувала с повече хора от сега вместо да страня,бих спортувала всекидневно,бих искала да бъдя спокойна и уравновесена.Просто щях да бъда друг човек.

[b64]

Иска ми се да почна с лекарствата.Може би когато решиш че битката с проблема е най вече твое дело а не на лекарствата ще направиш крачка към преодоляване на проблемиете си.В моменти на криза просто си казвам:да имам в джоба лексотан и валидол но ще ги изпия след малко и така отлагам докато е възможно.По някога наистина се налага да пия нещо но това е все по рядко и по рядко.Ходя на работа -няма как иначе,там се срещам ежедневно с много хора,работя с компютър и освен това имам още редица други неща на главата си, а си казвах започвам тази работа за да шадя здравето си.Но какво да се прави не винаги се получава така както ни се иска.Шофирам всеки ден,имам две деца с които общувам и живея с ежедневните и м проблеми,имам жена която ми помага и на която дължа най много до тук в борбата с това чудо.Опитвам се да върша и по тежка физическа работа.Така че опитай и ти.Не се отчайвай ако не се получи веднага.Прави планове и това е.Имам чувството че като споделям ми се смъква огромен товар от плещите.Намери приятел койо да те изслушва и разбира,не се срамувай да споделяш.Преди време си мислех че никой не бива да знае подробности от живота ми,сега обаче си споделям и с близки и с не чак толкова близки хора.Подържайте надеждите си живии се заредете с търпение тъй като само търпението е това което ще помогне да преодолеем това.

[skorpi]

Повечето неща ща не ща ги правя, но със свито сърце, биещо бясно.  И много, ама много ме изтощава това. Всеки ден, без изключение. Бутам се между шамарите, така да се каже и онова, което за другите е удоволствие, за мен е истинско изпитание. Започнах да се подлагам на него с надеждата някой ден да мине.
Не искам да ми се получават нещата и с ПР, а ПР да отпадне, да изчезне, да се изпари от живота ми завинаги. Така че да, ако се налага ще правя всичко насила и ще се треса вътрешно, докато външно се усмихвам безгрижно, но аз ще си знам какво ми е. Към какво се стремя - към съответствие между външното ми и вътрешно аз. Тогава ще съм победила
И все пак, кажете какви ограничения ви налага ПР, с какво ви се налага да се съобразявате и как се справяте? Как преодолявате себе си, така че неприятното да се превърне в приятно и желано занимание? Аз все още имам проблем с това. Действително игнорирах проблема и живея въпреки него, не съвсем, но повече отпреди, и въпреки това съм безкрайно изтощена от тази вечна борба. В момента се изтезавам с физически тренировки, които провокират пристъпите и така знам, че имам поне по 1 на ден. Да видим какво ще излезе накрая... Ще се радвам да споделите опита си, защото такава беше идеята ми.

[raspberry230]

правя всичко,което ми налага животът ,въпреки ПР!
работя и домакинствам,излизам с приятели...е ,знам,че всеки момент може да получа пристъп,но също така знам,че ще отмине!
дори приех предизвикателството да пътувам сама със самолет и да пребивавам три месеца в чужда страна!
поздравете ме за смелостта ми!

[b64]

Браво, наистина е смелост това.Едно от нещата за което си мисля че не съм готов е да пътувам в чужбина.Мисля си че това ще е доста голяма авантюра в момента за мен.

[skorpi]

quote author=raspberry230 link=topic=370.msg3948#msg3948 date=1273432192]
правя всичко,което ми налага животът ,въпреки ПР!
работя и домакинствам,излизам с приятели...е ,знам,че всеки момент може да получа пристъп,но също така знам,че ще отмине!
дори приех предизвикателството да пътувам сама със самолет и да пребивавам три месеца в чужда страна!
поздравете ме за смелостта ми!

[/quote]

Поздравявам те, разбира се, но според мен не бива да се примиряваме да живеем с това, а да търсим начин да се махне, за да не очакваме "пристъп", а да си живеем живота. Проблемът при мен е, че аз "пристъпи" нямам - за мен "пристъп" е всяка ситуация, от която се страхувам и "пристъпът" е едно постоянно състояние от момента на започване на ситуацията до нейния край. Например, ако ме е страх да отида на кафе, ще се чувствам зле от момента на прекрачване на прага, за да изляза, през целия престой в кафето и така докато се върна. А междувременно ще съм се клатушкала на стола, ще съм брояла минутите до тръгването ми обратно, вместо като другите нормални хора да си седя и да си пия проклетото кафе, при това с удоволствие. Ето за това говоря. Че мога да отида в кафето ако ще и с ритници, но за мен това е мъчение. Това искам да променя.
Нещата, които изреждаш, сигурно ги правят ако не всички, то поне повечето. Но какво от това? Имаме ли ПР?

[reni1506]

Ох,здравейте и от мен.Аз съм от 2 год. така....
Единствено не се качвам на извънградски транспорт.С кола може,но автобус-неееееее.
Иначе всичко друго върша,но не ме питайте за сметка на какво.Нямам и ден без страхове.Всичко свързано с излизане от вкъщи е страх...И ме питайте защо ходя на плаж или на театър,след като накрая нищо не съм разбрала,освен,че ме боли глава от напрежение и съм изтощена до безкрай!Но какво да се прави -мъча се и това е.Знам че,ако седна вкъщи, никога няма да се оправя,затова - ривотрила в чантата и тръгвам.Звучи много смело,но всъщност въобще не се имам за смела.Искам явни резултати,а съм така вече година.Не спирам да търся отговорите защо дойде това ПР и кога мисли да си ходи,но май няма кой да ми каже.

[skorpi]

Здравей, reni1506. Благодаря ти, че се включи в темата. За мен е важно да си "сверя часовника", за да видя накъде вървя. Не съм съгласна, че всекидневния тормоз, на който се подлагаш, не е признак на смелост. Факт е, че много хора дори не опитват, а не ги е страх повече от нас. Просто отказват да тръгнат въпреки това. И така наистина могат да си останат цял живот... но за тях думата живот вече би имала съвсем друг смисъл. Аз, ти и другите, които излизаме и търсим изход, рано или късно ще го намерим, убедена съм, защото знам, че се доближих. Аз също нищо не разбирам нито от филм, нито от постановка, нито дори от разговор с приятел - макар че отговарям напълно логично и се чувам отстрани, че казаното си е точно на място, но ако въпросният приятел има апарат за кръвно или може да ми усети пулса в този момент ще остане като цапнат с мокър парцал  А в същото това време аз ще му се усмихвам, докато светът ми се завърта в хиляди неизвестни посоки... мда, как няма да си изтощен след това. Може би затова спя добре, просто денят ме изтощава докрай. Държа обаче да отбележа нещо, което може би не стана ясно в началото на тази тема: от нещата, които съм изброила, съм се отказала само временно. Те са моито цели, към които ще се стремя и точно те ще ме водят по пътя към изцелението - в тях намирам смисъл и за тях ще се боря. Защото знам, че ако успея, ще им се радвам повече от другите, които никога не са познали страха по този начин. И винаги ще бъда с една идея по-щастлива от тях... и това ако не е стимул 
Принципно си права, че ако седнеш вкъщи да го мислиш, нищо няма да се промени, но с последното ти изказване не съм съгласна - смятам, че има хора, с чиято помощ можеш да откриеш отговорите защо се е появило това нещо, а вероятно именно тогава и ще си отиде от теб, когато се разкрие напълно и го видиш, така да се каже, на светло. Това го твърдя от личен опит, защото при мен психотерапията определено има ефект и то не само по отношение на страха, а като цяло, защото всичко е един организъм и не може да се дели. Няма да е коректно спрямо останалите части и елементи... така че ако с години нямаш промяна, не бива да я чакаш наготово, извоювай си я с малки битки всеки ден. Познай кой ще излезе победител накрая 

[reni1506]

Забравих да спомена,че в мига,в който се преборя с ПР ще бъда винаги наредена на най-големите опашки и ще бъда безкрайно спокойна! :)Никога няма да мърморя и да недоволствам от това.

[skorpi]

А аз изобщо няма да се сетя да се прибера Ще съм като изтървана, като луда тийнейджърка. Чакам с нетърпение това време и тогава ще бъда истински свободна и щастлива.

[reni1506]

Охххххх,толкова добре звучи.....Искам и аз,искам,искам.......Искам да съм луда,изтървана тинейджърка....

[skorpi]

Аз засега съм само първото