ИЗЛЕКУВАХ СЕ ОТ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

[toni_d]

))накрая във форума ще останите само вие Мари и Скорпи и ще се избивате една друга:)

МОЛЯ ДА СЕ КОМЕНТИРАТ САМО ВЪПРОСИ,СВЪРЗАНИ С ТЕМИТЕ НА ФОРУМА, В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, КОИТО НЕ СПАЗВАТ УСЛОВИЯТА ЩЕ БЪДАТ ИЗТРИТИ!

[toni_d]

администратора не ме обича

[Mari]

Абе,Тони ти пък защо я защитаваш тая страхливка? Какво лошо сме направили? А няма да се избием споко .

Страхливке,ти първа нападна dolcetopolina! Как ти дойде наум ,че се подиграва жената? Незнаеш кой през какво е минал за да коментираш!
Виж какво ! Да доволна съм да живея така защото съм добре и водя нормален начин на живот! Не съм разчитала на хапчета ,а дадох всичко от себе си.И не ми казвай кой злобее!Твоите съвети хич няма да помогнат на никой! Не е уместно да критикуваш някой ,че не пие лекарства а е намерил начин да се справи сам! Не ми обеснявай и за серотонина,за толкова години бъди сигурна ,че знам повече от теб за ПР! Да бе виждам колко ще се оправиш,ако продължаваш в същия дух!

За каква положителна промяна говориш,след като мислиш ,че само хапчета са ти спасението? За разлика от теб много от хората във форума са направили нещо за себе си и за излекуването си. А ти какво правиш?

[skorpi]

Страхливке, да знаеш само как ми се вдигна адреналинът след последното ти изказване
Накъдето ти си тръгнала, мила, ние оттам се връщаме. Не виждам нищо успокоително в това, което си написала за увреждането на мозъчната кора - напротив, така можеш да шашнеш народа, а идея си нямаш кой чете, как ще реагира и ще му се отрази - една не малка част от страдащите от ПР имат хипохондрия и само толкова им трябва, за да откачат съвсем...

твърдението че дадена болест не трябва да се лекува с медикаменти е много глупаво

- а кой ти е казал, че ПР е болест? Психиатърът ли? За да ти изпише "лекарството". Да, слагам го в кавички, защото аз не познавам някой, който да се е излекувал с лекарства, поне не и трайно, без рецидиви. Но така или иначе ПР е състояние на психично здрави хора, така че съзнанието за болест възпрепятства възстановяването. Попитай господата психолози тук, те мн пъти са ни го казвали, мисля, че и сега биха могли да потвърдят. Колкото до нападките ти към мен и Мари, доста са неуместни, предвид това, че изобщо не ни познаваш, за да си позволяваш да си правиш такива генерални изводи. Кой ти е казал, че съм самотна и по цял ден мрънкам или не искам да се оправя? Ти до мен ли си всеки ден, в главата ми ли си или си в душата ми? Запази си добрия тон и си спести коментарите, защото ако има някой, който злобее, то това си ти. Аз винаги към всички съм била добронамерена и който ме познава, ще го потвърди. Защото ти четеш написаното, но други са ме виждали, чували, разговаряли са достатъчно време, за да са наясно как стоят нещата в действителност.

[Mari]

Те и други хора и го написаха ,но тя не се усети! А това което писа ,че е било подигравка просто ме уби! Всеки си вярва в нещо. Дано да я излекуват хапчетата.

[skorpi]

Когато се появих в този форум и четях съветите на Радостина за справяне с проблема, обикването му и благодарността за него, това ми се струваше нелепо, странно и налудничаво. Едва ли не сектантско. Направо умът ми не го побираше как може някой да ме кара да обичам това, което ми е съсипало живота. Е, оказа се, че не само, че не го е съсипало, ами ми е направило най-голямата услуга и е било най-хубавото, което ми се е случвало. Сега на някои други (както на мен тогава) ще им се види странно, но аз осъзнах ползата от състоянието си. Не говоря за дребните вторични ползи, а за голямата полза - за промяната на личността, при това тотална. Промених се! Много се промених и то към добро.Толкова работа върху себе си никога не бях извършвала и нямаше да извърша при други обстоятелства. Нямаше да изчета толкова книги и статии. Нямаше да се стремя всеки ден да знам повече и повече. Нямаше да се запозная с толкова много методи и техники, за които не бях и сънувала. Нямаше да намеря толкова много истински приятели. Нямаше да мога да осъзная колко много имам! Нямаше да разбера истинската стойност на нещата. Нито да надскоча собствените си граници. 
Повечето от нас се чувстват непълноценни, е, аз ще ви кажа, че се чувствам по-пълноценна отвсякога. Преди изобщо не съм ценила това, което мога да правя. Сега и най-малкият успех е огромна победа за мен и ме прави щастлива. Радвам се искрено и по детски. Отворих сърцето, ума и съзнанието си, както никога досега. За мен животът има изцяло нов смисъл. Извърших огромна промяна и представите ми изцяло се промениха. За първи път се чувствам в хармония както със самата себе си, така и със света наоколо. Обстоятелствата сами се подреждат. Аз просто се научих да ги обичам и то най-вече лошите. Защото те ми дадоха най-хубавото. И съм благодарна. 
Знам, че имам още работа и остава да преодолея последното си ограничение - агорафобията. Но също така знам, че без нея никога нямаше да бъда човека, който съм сега. Ще й кажа "сбогом" с удоволствие, но и с благодарност

[delicacy]

Скорпи, протягам ръка и те поздравявам за написаното. Същото чувствам и аз. ПР ме промени много, даже в някои отношения ме направи по-силна, израстнах, колкото и странно да звучи на фона на това състояние.Осъзнах много неща, на които преди това не обръщах внимание. Сега също ми е трудно, но съм по-уверена в себе си. Разбрах, че съм се плашела от деперсонализацията ми, която се е появила при доста силен стрес и сега, когато съм под стрес и не контролирам нещата, получавам отново това хипнотично състояние, но не го усещам като безнадежно. Организмът тогава ми го е изпратил, за да се справя по-лесно със силния стрес и сега когато попадна в подобна ситуация, организмът автоматично ми го изпраща, за да ме "спасява" отново. Трябва известно време да му "превеждам на тялото ми, че не са нужни крайни мерки .Все пак живота поднася какви ли не ситуации и трябва да се потапяме в тях. Аз много се страхувах от таксита, сега вече пътувам и на големи разстояния, получавам понякога този симптом, но не с такава фатална сила, защото той вече е разбираем за мен. Такава е логиката на нещата от моята камбанария

[straxlivka]

Тони Д правилно е казал/а че накрая в този форум ще си останете вие двете и ще се избиете. Най добре да направите форум в който вие двете си пишете наистина, защото наистина се надпреварвате кой е по компетенетен, но това тук не е състезание, а форум където хора с еднакво ЗАБОЛЯВАНЕ / защото ПР е болест!!!!/ споделят как се чустват и се опитват да се подкрепят взаимно и да си дават съвети. Не се имам за компетентна, знам само че лекарствата ми помагат да се чуствам по добре и се опитах да споделя положителната промяна, а вие двете ще се избиете една през друга да се заяждате... е извинявайте но не ви отива.....

[skorpi]

Ти изобщо прочете ли какво ти написахме? И е болест, колкото и това да те е страх от паяци. Или от хлебарки. Ама щом така предпочиташ, хубаво. А ти тука дойде да се разпореждаш и да казваш кой какво да пише... Като се "излекуваш" с лекарства, ела ни се обади. А междувременно, като се опиташ да ги спреш, но не можеш, ще разбереш за какво са били предупрежденията, но ще е късно. Въпреки всичко аз бих ти помогнала. Защото съм такава. Ако искаш ми вярвай.

[Mari]

Скорпи,защо си хабиш "мастилото".
Страхливке,ама въобще не съм си помислила ,че си компетентна ! Щом разсъждаваш по този начин! Гълтай си хапчетата. Аз не виждам някой да се заяжда с теб! Ти започна да раздаваш правосъдие тук и да се правиш важна. Я по спокойно ,какво се нервиш !Я кажи ти кого подкрепи тук? Ти я вземи да подкрепиш първо себе си пък после мисли за другите .

[entso]

Към Страхлвка:
АД може да се каже, че помагат по следния начин: Значи имаш тревожност, панически атаки, кризи и т.н. започваш да ги пиеш те подтискат симптома ти се чувстваш по добре. След което забравяш за проблемите си и ги спираш. Това се случва, но това трябва да стане в рамките на около година.Съгласен съм може.Това обаче не винаги става.
Ако до 1 година ти не си на 100% ок и не си ги спряла имаш вече 2 проблема ПР и зависимост към лекарства + техните странични ефекти.
АД не лекува. Ето ти пример: имаш рана - слагаш си упойка и спира да те боли. Това означава ли че упойката ти е излекувала раната? Слагаш следваща и следваща упойка като трябва да увеличаваш дозата или да слагаш по силна упойка и така докато се излекува раната. Лошото е, че нашата рана не е видима, тя е на психиката и неможеш да я следиш дали и как зараства особено ако си под упойка. Психическата рана се лекува на психично ниво. В противен случай махаш упойката/лекарствата/ и всичко си е там, че и с по голяма сила ще усетиш болката.
Имаш прещипан нерв(заболяване) в резултат на което получаваш болки в кръста (симптом). Какво правиш ти? Пиеш болкоуспокояващи или търсиш начин да освободиш нерва?
ПА е симптом на "заболяването"
Ако АД помагаха аз щях да съм един от най-здравите хора в този форум. От 14 годинки ги пия и ако не намеря решение на психично ниво, ще продължавам да ги пия. А какво става с черния ми дроб или някои други органи... Ето ви тема за размисъл

[vesi2003]

А какви са тези умни психиатри, при които сме ходили, да ни държат на АД. толкова години,при положение,че човек става зависим от тях.Те са за убиване.Ходи ги махни сега,поне 10 пъти съм правила опити,но не става.

[naivnata83]

Ще се справиш, разбира се! И ще си първата тук, която ще го направи, защото само виж колко последователно действаш и си се заела сериозно със себе си. Малко хора могат да се похвалят с това. Това са качества на победителя. Потупай се по рамото!:) Аз вярвам в теб, дори и в моментите, когато ти губиш сили да повярваш в себе си! И не се притеснявай, няма да спра да ви подкрепям. Тук съм. Проверявам редовно постовете и дори дълго време да няма такива, няма да изчезна, получавам всеки пост на мейла си, така че ще отговоря на всеки, който получа, дори и да е след година.  Горе главата! Ще се справим! 

Здравей Радостина, преди известно време писах и както ти казваш горе-долу за около 2 години и аз съм излекувана от себе си и с твойта подкрепа макар и виртуална!!!!!!!!!!Здравейте на всички искам само да ви кажа ,че има надежа и си струва да се справиш сам.Е,не мого да кажа че всичко е идеално,но вече всичко е различно.Да,пробвах с АД,но видях,че няма смисъл и започнах да се боря сама.повярвайте ми ужасно трудно е,но радостта от това е невероятна.Сега имам работеща моя фирма,уча висшето си образование и то в пловдив,а аз съм от София.Да,беше ме страх от пътя,а сега пътувам през седмица.И живея сама на хотел.Знам,че и вие сте способни на това..........Успех на всички!!!!!Пишете ми,ако мога ще помогна.........

[toni_d]

звучи почти като приказка, успех и все така